Вълнуващият ноември си отиде. Казваме вълнуващ, защото почти през целия месец читателите у нас се вълнуват от това какво им готвят издателствата през декември, точно за коледния Панаир на книгата. Ние обаче в нито един момент на подценяваме излизащите заглавия, а също и читателите. Това е видимо и от месечното подреждане на Ozone.bg с най-продаваните заглавия...

Имаме автомобилно стерео Kenwood с USB вход – слагаш флашката с любими песни и си готов… Е, ако флашката е по-дългичка обаче, рано или късно ще я ритнеш. Така се случи и при нас. USB-портът така се откърти, че единият му пин буквално се счупи! Бяхме решили, че ще трябва нов плейър, но бяхме в Пловдив и из форумите намерихме телефона на инж. Валери Павлов, 0898735435. Намира се в центъра на Пловдив, близо до университета. Занесохме стереото след обяд и си го получихме със сменен и работещ USB порт още на следващата сутрин, при това на цена колкото почерпка в кафенетата наоколо! Имаше един виц: работим бързо, евтино и качествено, изберете едно от трите! Е, оказа се, че може и 3 от 3. Много сме доволни и решихме, че и вие трябва да знаете за този човек, в случай, че сте в Пловдив и черната ви техника има нужда от ремонт…

Материалът Ремонт на автокасетофон в Пловдив – бързо, евтино и качествено е публикуван за пръв път на Блогът на Биляна и Петър Събеви.

В сутрешният си блок днес (06/12/2106г.) БНТ1 даде думата на министър енерГЕПИка, да ни зарадва, че откраднатите от всички нас много над ДВА МИЛИАРДА лева изведнъж са се превърнали в печалба за държавната енерГЕПИка. Над МИЛИАРД беш...

Искам изпреварващо да дам своя скромен принос към традицията на края на годината да се правят класации и обобщения за най-важното, което се е случило.

Ще се съсредоточа върху политиката.

Политическата 2016 -та премина под знака на лъжите и темата за бежанците ( и на лъжите за бежанците също).

Тон за надлъгването даде лично премиерът Борисов със страховитата измислица за два милиона и половина бежанци, които всеки момент можели да ни залеят. В кампанията му се включиха гръмогласно кресливи подобия на Савонарола, описващи подобно на самозвания средновековен инквизитор картинно какви апокалиптични събития ни очакват ако не крепим властта на Спасителя Борисов и не строим стената на спасението срещу наводнението ( от бежанци).

Лъгаха и се надлъгваха власт и опозиция преди, по време на и след президентските избори. ГЕРБ ни убеждаваха, че имали купища печеливши кандидати, а за удобство на спазарения с Путин победител на петата колона извадиха възможно най-губещата си карта от колодата.

БСП се надлъгваха с партийните си близнаци от АБВ кой първи е открил Америка в лицето на “американския възпитаник” генерал Румен Радев. Накрая, очаквано, се оказа, че откривателят е един генерал от КГБ. Което обаче не спря лъжите за това дали се е срещал с “откривателката” Нинова и какво точно са си говорили.

Самият победител Румен Радев беше хванат в лъжа с документи. Оказа се, че през 2014 г. е съветвал писмено военния министър Ангел Найденов България да си ремонтира миговете в Полша, а небето над страната да се охранява от гръцки и турски самолети- точно обратното на онова, което изтъкна като повод да изостави военната си кариера и да започне политичска, зачената в една  фундаментална лъжа.

Един през друг “говорителите на обществения интерес” се надпреварваха да лъжат през телевизионните екрани за бежанската вълна като предстоящо всеки момент цунами. За достоверонноста на тези прогнози Швейк би казал “цуни ми …” ( да не казвам какво). Но успяха в едно: да подгреят патриотарството като “последен стадии на комунизма”, връщайки ни към началото на 90-те години на миналия век, когато БКП\БСП размахваше национализма и без никакви бежанци на хоризонта ( не забравяйте, че от тази платформа изскочи заекът Първанов като деец на Общонародния комитет за защита на националните интереси ОКЗНИ).

За разлика от бежанската вълна, патриотарската е налице. В градове, като Ямбол, където бежанец са виждали само по телевизията, се развихриха сборища, пред които фюрероподобни хибриди на посткомунизма се упражняваха в човекомразка “арийска” реторика, която би засрамила и управител на концлагер от времето на райха, за който неарийците са били провъзгласявани за “унтерменш”, т.е. подчовеци, нечовеци.

Като стана дума за концлагер, много подходящо би било при триумфалния завършек на оградата по границата, която с такава забележително национално съгласие се изгражда с ентусиазма на бригадирското движение ( по името на вдъхновителите от четата на един Бгигадир, които си раздават в край на годината награди “Златен век” за заслуги към културата и духовността), да бъде поставен правилният надпис, обърнат на юг: “ Arbeit macht frei” ( което също би било подходяща лъжа, защото тук на затворените бежанци не предлагат работа).

Ако строителството на оградата се забави в национален мащаб, надписът може да се постави изпреварващо с основание на мигрантския център в Харманли, чието бързо префасониране в концлагер се следи с патриотарско настървение в телевизионните репортажи, поради което знаем за предстоящото скорошно преформатирана на този обект “от затворен тип”.

Преплитането на лъжите с темата за бежанците логично ражда и думата на годината за мен: лъженци. Не се наемам само кого да номинирам за лъженец на годината. В тази навалица от претенденти се чувствам безпомощен да направя категориченизбор. Оставям тази arbeit на въображението на читателите.

Share on Facebook

Свети Никола от залива на подковата е новият роман на Екатерина Костова. С изчитането му у мен нахлуха тъга и размисъл. Романът е за късния соц и за прехода, онзи нескончаем преход, в който още живеем и в който откриваме още и още не дотам приятни страни.

Цялото интервю с Екатерина е в Kafene.bg

Как се „роди“ „Свети Никола от залива на подковата“?

Както се случва с всяко раждане, след износване

На 5 декември , от площадка ZLV на космодрума Куру във Френска Гвиана , при съдействие на екипи от компанията Arianespace е реализиран старт на РН Vega (VV08), която извела на околоземна орбита турският военен спътник 'Гектюрк-1А'

На американският марсоход Curiosity са възникнали проблеми с работата ' дрелката' , която апарата използва за да пробива дупки . Това се казва в съобщение на НАСА.

Пламен Асенов,

04. 05. 16, радио Пловдив

Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100688061/velikite-evropeici-brata-lumier

Подозирам, че в някакъв далечен ъгъл на Вселената Съдбата има тайна пещера, където крие колекцията си от иронии. И вероятно на видно място сред тях е иронията с братята Огюст и Луи Люмиер. Те двамата създават кинематографа, магическа дървена кутия, от която изскача великото чудо на модерната епоха, наречено кино. Те правят първата платена публична прожекции в света. Те организират първите киносалони в световните столици. Те и техни хора снимат и участват в първите филмови ленти, стават първите сценаристи, актьори, оператори, режисьори. За по-малко от десет години те създават документалното кино, кино-комедията, филмите на ужаса, кино-прегледа, първата кино-реклама. И тъкмо киноиндустрията да се превърне в истински цивилизационен бум, тези двамата казват, че това май вече не им е интересно, че то е само временно забавление за тълпите, че киното няма бъдеще. След което величествено се оттеглят и дълги години се занимават с други, по-важни дела. Като се замисля обаче, това може и да не е ирония на Съдбата, а просто поредният каприз на човешката гениалност.

Музика, използвана за филма на братя Люмиер „Пристигането на един влак”

Огюст и Луи Люмиер са братя, но не са близнаци. Разликата им е две години, но те още от малки си дават дума да правят всичко заедно и да споделят, а не да делят заслугите си. Така и става, макар да се знае, че големият, Огюст, е организаторът, финансистът, двигателят на идеите и химикът на групата, докато малкият, Луи Жан, е техническият гений, изобретателят, инженерът, физикът. Двамата толкова се увличат в играта на братска общност, че се женят за две сестри – Маргьорит и Роуз Уинклър. И никой от тях не се учудва, когато собствената им сестра се жени пък за брата на съпругите им. Така или иначе, тези семейни вълнения идват, едва след като през 1882 година първото велико изобретение на братята превръща цеха на баща им в завод, а самите те стават достатъчно богати, за да правят каквото си щат. Бащата, Антоан Люмиер, приложен художник, който се увлича от фотографията, през 1870 открива студио и малък цех за фотографски материали в Лион. Братята се мотаят покрай баща си и научават много за физиката на светлината и химията на образа. Фотографията вече е популярна в цял свят, но още е технически трудна. За да снима, човек трябва да е почти акробат. Първо взима плаката, обработва я с химикал, пъха я в апарата, покрива главата си с черно перде и прави подходящите магии за запечатване на образа. После дърпа мократа плака и бързо отърчава в тъмната стаичка, където я подлага на още химия, за да види какво е снимал. А тъй като е снимал пръста си, опитва да повтори процедурата. Но децата вече са се разбягали, птицата е излетяла, красавицата е погрозняла, изобщо – моментът е изпуснат. Не е най-лесният начин за запечатване на мимолетни картинки, нали? През 1880 година се появява обаче тъй наречената „суха фотографска плака”, тя е покрита със сребърен бромид и образът излиза веднага. Със сухата плака процесът се опростява, избягва се нуждата от химическите магии, промивките и тъмните стаички. Ако е снимал пръста си, човек веднага вижда това, бързо сменя плаката и снима пак. Обаче сега пък проблемът е, че плаките са кът, тяхното производство в промишлени мащаби е трудно. Това се променя, когато братя Люмиер подобряват формулата на покритието и вадят тъй наречената „плака със син етикет”. Скоро фабрика „Люмиер и синове” става втората по известност и печалби в света след „Кодак”, като произвежда и продава над милион и половина сухи плаки годишно.

Музика, използвана за филма на братя Люмиер „Веселият скелет”

Колкото и да живеят, работят и мислят заедно, братята Люмиер са с различни нагласи и темперамент. Те учат в техническо училище в Лион, но малкият, Луи, страда от чести мигрени. Докато стои в къщи, отдава се на музика, рисуване, скулптура, а после дори учи пиано и композиция в Лионската консерватория. Огюст пък, освен че се забавлява с химията, го влекат биология и медицина, които стават и негови основни дейности по-късно. Интересът на Люмиер да прескочат от статичната фотография към тъй наречените „движещи се картинки”, се появява през 1894. До тогава част от откритията, свързани с бързо движещи се образи и непригодното да ги следва човешко око, са само забавление по панаирите. Друга част обаче са сериозен пробив в техническата база на киното. Братя Люмиер започват да човъркат умовете си по темата, когато в Париж е показан уреда на Уйлям Диксън и Томас Едисон, наречен кинетоскоп. Това всъщност е втората половина от изобретението, онази, която представя вече заснет филм. Първата половина се казва кинетограф и е записващото устройство с перфорирана фотографска лента, която се върти, после се промива и се мести в кинетоскопа за прожектиране. Но в цялата работа има неудачи и те пречат кинетоскопът да стане истинското чудо на епохата. Макар и перфорирана, лентата се върти доста произволно, тъй като липсва подходящото устройство, което хем да я движи, хем да я държи в правилна позиция. Процесът на снимане е тромав и неефективен. Комплектът от двете устройства е много тежък и труден за работа. А и кинетоскопът е неефективен, може да прожектира филм само пред един зрител, не и пред пълен киносалон. Така или иначе, Люмиер получават тази машинка и ровят в нея, бързо виждат недостатъците и ги подобряват. Едисон не патентова изобретението си в Европа, така че всичко е законно. Законно те купуват и правата за устройството на френския инженер Леон Були, наречено кинематограф. Терминът комбинира две старогръцки думи и значи писане, записване в движение. Були продава патента си, защото е беден и няма пари да го развие, но трябва да се признае, че устройството му попада в най-подходящите ръце.

Музика, използвана за филма „Играта на карти”

През 1895 година братя Люмиер създават своята версия на кинематографа, която отприщва вселенската лудост, наречена кино. Както и да го погледнеш, изобретението им е гениално. То е събрано в проста дървена кутия, с тегло едва пет килограма, но комбинира три в едно – записваща камера, отделение за проявяване на лентата и прожекционен апарат. Сред най-гениалните неща в кутията е онова уж просто устройство, което прилича на механизъм за игла в шевна машина. Цитира се Огюст, според когото идеята хрумва на Луи една нощ, докато страда от типичното си безсъние. Дали това е истина или градска легенда, не е ясно, но е факт, че се случва най-важното – измислен е начин лентата да се захване, да се движи ритмично в подходящата посока с подходящата скорост и правилно да се навива или развива според това дали записваш филм или прожектираш. Цялото движение става чрез малка ръчка и може да го прави дори дете. И точно като деца братята Люмиер се заиграват веднага с изобретението си и започват да снимат. Но не, първият техен филм, който е и първият филм в историята на киното изобщо, не е онзи, в който влакът пристига на една гара, а част от публиката, като вижда парното чудовище право срещу себе си, скача ужасена и хуква към изхода. Този филм на ужасите, от чиито психологически подход се учи после Хичкок, е заснет около месец по-късно. Истинският първи филм представя съвършено проста картинка – работниците напускат фабриката на Люмиер. Така се и казва тази знаменита документална лента, която, както всички филми на братя Люмиер, а те са може би над 2 хиляди на брой, продължава 49 секунди. Защо точно 49 ли? Ами защото лентата, която се побира във великата дървена кутия, наречена кинематограф, е дълга точно 18 метра, няма място за повече. Тя се движи със скорост 16 кадъра в секунда и затова филмът няма как да бъде по-дълъг.

Музика, използвана за филма „Битката със снежни топки”

Братя Люмиер веднага си дават сметка за някои от огромните възможности, заложени в новото изобретение, най-вече в търговски план. През март 1895 те правят първата прожекция пред специализирана аудитория, а на 28 декември е моментът, останал в историята на киното като ден на неговото раждане. Люмиер наемат Салон „Индия” в приземния етаж на Гран Кафе, на хвърлей от парижката опера, и пред 33 души, които чинно си купуват билети, правят първата платена прожекция. Представят десет кратки филмчета, включително „Полетият поливач”, първата кино-комедия в света. За втората прожекция вече се струпва многохилядна тълпа, а братята продават билети за седмици напред. Но те разширяват възможностите – пътуват до най-големите световни столици, представят киното навсякъде, влизат в съдружия, създават киносалони и ги оборудват с кинематографи. После разширяват обхвата на идеята още – наемат хора, обучават ги на бърза ръка и ги разпращат по целия свят да снимат филми, за да задоволят растящия зрителски глад за нови и нови подвижни образи. Някъде през 1903, когато са на около 40, братята Люмиер изведнъж се оттеглят изцяло от бизнеса. Луи се хваща с развитие на цветната фотография и многомерните образи, прави открития за авиацията и ортопедията. Огюст пък строи медицински институт за изследване на рака и други тежки заболявания. Макар да доживяват до наистина почтена възраст, съответно 84 и 92 години, поне аз не открих дори намек някой от братята Люмиер да изразява съжаление, че е захвърлил на тавана кинематографа точно преди да се разгори масовата световна лудост по образите, скрити в тази вълшебна кутия.

Музика, използвана за първата реклама в света на братя Люмиер

Вчера се поколебах да я публикувам, но когато днес видях, че облаците с мръсен въздух се движат и даже един такъв наближава западната граница на България колебанието ми се изпари. Можете да я видите от ТУК. И изглежда тя ето така (за по-...

Не ми е приятно, че един съветски началник на руската пета колона у нас потвърждава моята теза, но е факт: рашисткият генерал Решетников освети Борисов като по-важен за Москва фактор, отколкото е ( “в кърпа вързаната” на Кремъл) БСП.

Специалистът по специалните операции на КГБ срещу България Леонид Решетников призна: ГЕРБ е , т.е. Бойко Борисов, е факторът, на който Москва залага за своето влияние в България. http://clubz.bg/47828-reshetnikov_gerb_sa_po_iskreni_partnori_na_rusiq_ot_bsp

Нямам нищо против да бъда опроверган от самия Борисов. Но вероятността клони към нулата, че и към две такива.

Тъжната истина е , че откровено проруската партия БСП си позволи чрез своето лице Корнелия Нинова да се конфронтира с лицето Решетников и дори да го обяви за корумпиран лъжец. Причините не са принципни, а склонността на Нинова да лъже и маже, след което се опитва да прехвърли другиму вината. Така или иначе обаче тя си позволи да ругае дългогодишния руски шеф на московската пета колона в България.

Борисов никога и по никакъв начин не е проявявал подобно непослушание , макар и срещу бита карта, като Решетников, който междувременно е уволнен от Путин от поста му като председатаел на Руския институт за стратегически изследвания ( РИСИ).

Многократно съм посочвал, че под крилого на “гълъба” Борисов избуя и изнагля руското влияние тук и по този показател той е без конкуренция като фактор, допринесъл за това. Сега вече същото на практика казва и Решетников. Приемам го като закъсняла “реабилитация” на моя милост пред всички, които ме ругаеха за опитите ми да кажа истината за техния Бойко. Нинова може да ревнува, но по-компетентен в оценката си по въпроса от Решетников няма.

Share on Facebook

Петото издание на Читателската щафета е в разгара си. Сега организаторите от „Детски книги“ разпалват допълнително напрежението, като организират и конкурс за “Патилански комикс”. В него малчуганите ще трябва да нарисуват в комикс своята най-голямата пакост, любимата си история от „Патиланско царство“ на Ран Босилек или историята, която най-много им е харесала от включените в щафетата книги. До 07 януари 2017 г....

Често ми с случва да „спасявам книги” – последната останала бройка на някой рафт в книжарницата, поизмачкано, скъсано издание в библиотеката… Твърдо вярвам, че съровищата се откриват с малка доза късмет и голяма готовност да дадеш шанс на нещо различно. При една подобна ситуация попаднах на „В здрача на вторник” от Ники Френч (изд. „AMG...