На 28 януари ще станат ясни носителите на годишните награди на националния клуб за фентъзи и хорър „Цитаделата“. Награждаването е с начален час 15:00 в зала фоайе на дома на културата „Средец“ в София. Призовете се раздават в 5 категории, като гласуването ще става на няколко етапа през януари във Facebook групата на клуба: 9-10 януари: Автор...

  Great idea realized by the kids from kids’ center Step, Sofia, taught by Elena Petrova.  see more:  ...

Младата турска писателка Мелтем Йълмаз ще гостува у нас по покана на издателство „Софтпрес“. Тя ще представи романа си „Сорая“  на 17 януари (вторник) от 18:30 в Литературен клуб „Перото“, а „Аз чета“ е медиен партньор на събитието. Освен писател, 32-годишната Йълмаз е и журналист, работила за опозиционните вестници „Джумхюриет“ и „Биргюн“. Журналистическите ѝ интереси се фокусират...

Толкова жалък писък изпусна тази сутрин топ енерГЕПИкът Р.Овч. по БНР, по повод дейността на енергийната борса, която му отнемала около 1/18-та част от произвежданата в АЕЦ-а електроенергия, при това я продава по-евтино, от абсолютно неп...

През 2016 на малкия екран се появиха някои достойни за споменаване адаптации. Раян Мърфи ни представи своята версия на книгата на американския адвокат и журналист Джефри Тобин за случая на О. Дж. Симпсън „The run of his life: the People v. O.J. Simpson“. Видяхме „Нощният мениджър” на Джон льо Каре. Запознахме се с „Луцифер”, пропълзял от...

БЪЛГАРИЯ НАЙ-ПОСЛЕ СПЕЧЕЛИ ОТ АЕЦ “БЕЛЕНЕ”- ОТ “ПРОПУСНАТИ ЗАГУБИ”

Извинете ме за интелектуалния мързел, но след дългогодишни примери за неадекватността на прогнозите за уж задаваща се голяма нужда от електроенергия ( у нас и в региона), вече не ми се дават линкове към брътвежите на ядреното лоби. То ни бомбардира с тези лъжи от 13 години насам – откакто русолюбивият ни монархо-социалист Сакскобургготски обяви на свой партиен конгрес възкресяването на мъртвородения проект АЕЦ “Белене”.

Въпреки пророкуванията на възторжени ядрени футуролози от София, Плевен и др. селища, като Румен Овчаров и Румен Петков, според които вече трябваше към днешна дата да произвеждаме електроенергия от нова ядрена руска централа, изминалата 2016-та година се оказа рекордна наистина, но по спад на износа на ток от България.

Сгромолясването на българския износ в тази област може да бъде определно само като “катастрофално” с близо 40 на сто отлив в търсенето на българския продукт, предназначен за чужбина. http://www.mediapool.bg/sriv-na-iznosa-na-tok-prez-2016-g-news258426.html

“Мил спомен” остава от пламените речи на новопокръстени граждани и гражданки, които с вълнение и плам кършеха пръсти ( и снаги пред ядрената софра), обяснявайки как сме щели да се върнем в селското си минало ( все за овце и овчари ни натякваха- кой да им каже, че някои овцевъди, като новозеландците, са сред най-проспериращите днес нации) . Щели сме още повече да се деиндустриализираме, ако не си построим нова (съветска) атомна централа. Щели сме сме да изпаднем съвсем от съревнованието между народите, на чиято опашка и без това кретаме поради пустата демокрация след онези 45 години неспирен индустриален възход.

В нашата държава, която мълчаливо, без протести и опити за съпротива, си плати на Русия повече от милиард евро наказанието за общуването с нея в ядрената сфера, вероятно нямаше да има виновни и за огромното прахосничество на национален ресурс, каквото (допълнително) щеше да се окаже производството от АЕЦ “Белене” ( при сбъднатата вече с доказателства прогноза за реален, а не хипотетичен спад в търсенето).

Но за “протокола” нека отбележим все пак: ядрените лъжци в България са опровергани повече от всякога.

Става дума за огромни “пропуснати  загуби” , обратното на “пропуснатите ползи”, с които зарибяваха българите до степен, че ги накараха да гласуват на референдум в името на една голяма лъжа. И за разходите по яловия референдум подстрекателите не са заплашени от никакво възмездие.

Не че ще се засрамят или ще ги погнат с прокурорски призовки- тези бухалки са запазени само за изобличителите на “дружбата” с Русия, както виждаме.

На фона на цялата тази очевидност звучи като виц, базиран на абсурда, заявеното днес намерение на правителството в оставка да възложи ( тепърва) на БАН да оцени необходимостта от АЕЦ “Белене”- изглежда замисълът е да се докаже, че от от тази академия, която тепърва трябва да прозре, има полза колкото и от закопаващия България изкоп в Белене. http://www.dnevnik.bg/biznes/2017/01/05/2893949_ban_shte_analizira_nujdata_ot_aec_belene/

А и представете си само как ще реагира БАН, оглавявана от един академик , чиято любов към руския проект е толкова голяма, че беше предоставил помещение в сградата на Комитета “за” АЕЦ “Белене”, който лобираше по повод рефендума в полза на руската централа!

Share on Facebook

В началото на 2016 за първи път си поставих наистина конкретни цели, които успях да изпълня на 80%. Резултатът е идеален – показва, че не съм се целила твърде ниско, че има още накъде да се върви и че все пак съм положила сериозни усилия. Този път реших да надградя процеса и вдъхновена от примера, който създадохме с Enhancv, си направих борд в Trello.

Start with Why

Това, което миналогодишните ми цели имаха, е конкретика – всяка цел е точно измерима и прогресът й може да се разбие в отделните тримесечия. Това, което започна в един момент да ми липсва, е отговорът на въпроса „Защо?“ Затова този път подхождам с версия базирана на модела OKR – objectives and key results.

Какво е OKR?

Подходът се използва при планиране от Google, Buffer и други големи компании. Базира се на два конкретни елемента – цели и ключови резултати.

OKR = objectives + key results

Гениалното в OKR за мен е, че дава много ясна връзка между цифровия измерител на успеха и причината този измерител да съществува. Твърде често си поставяме конкретни цели с нещо наум, а след това забравяме каква въобще е била причината тази цел да съществува. OKR избягва това като групира цифровите индикатори за успеха към голямата идея.

На практика

Промяната е малка, но достатъчно видима. Когато започвате да планирате годишните си цели, първо формулирайте Големите Неща. Обикновено те не са толкова конкретни и измерими, затова до момента аз съм ги пренабрегвала. Но вече липсата на конретика не е минус – те са достатъчно ясни и значими цели според OKR.

След това към всяка цел добавете 3-4 ключови резултата. Те вече трябва да са максимално конкретни, измерими и водещи ясно към постигането на целта. Ето директно сравнение на разликите:

ПРЕДИ съм си поставяла 15-20 разпиляни цели: „Медитирай всеки ден.“, „Тренирай поне 2 пъти седмично.“, „Виж поне 12 нови театрални постановки.“, „Снимай поне веднъж на месец.“

СЕГА си поставям 8 основни цели: „Балансирани занимания за ума и тялото“, „Повече срещи с изкуство“ и др. Те ми припомнят „Защо“-то, крайната цел. В тях вече групирам измеримата конкретика – в първата цел фигурират точни резултати за медитация, редовни тренировки, нов рекорд за тичане, а във втората са сложени посещения на театър, редовно писане, използване на фотоапарата по предназначение и т.н.

Ползите

Този подход ми допада по няколко причини:

• Имате по-малко неща, върху които трябва да се фокусирате: 15 отделни измерими цели срещу 8 основни OKR цели. Въпреки че с по 3-4 измерителя към всяка цел нетното количество е по-голямо от миналата година, на психологическо ниво нещата изглеждат много по-постижими.
• Не забравяте Защо: много лесно е след няколко месеца гоненето на цели да изглежда обвързано със самото гонене. С OKR лесно виждате смисъла, който стои над числата.
• Повече гъвкавост: англичаните казват There’s more than 1 way to skin a cat. Понякога се оказва, че подходът планиран в началото не е най-правилният. С OKR всичко се води от крайната цел – тогава е много по-лесно да промените изпълнението и без чувство на вина да замените един ключов резултат с друг.

Редовно „заземяване“

Истинската работа започва, след като веднъж си поставим целите. За мен продължава да е най-ефективно месечното поставяне на приоритети според годишните цели. Това не само ми припомня какво съм казала, че ще постигна в началото на годината – дава ми сигурост, че се движа към целта и не се отклонявам. Разбира се, в рамките на месец може да не се фокусирам върху някоя от целите. Но със сигурност това е съзнателно взето решение, а не забравена задача.

В началото на месеца преглеждам годишните цели и си поставям конкретни действия. Те фигурират както онлайн, така и в доверения ми тефтер.

Най-важните инструменти

Един от основните уроци на миналата година е, че за да следваш целите си, трябва да имаш правилните навици. А навици се създават лесно с правилните инструменти. Обичам да пиша на хартия, затова моят микс включва дигитални и аналогови елементи.

Trello за голямата картина

Годишните OKRs са описани в Trello. В процеса на планиране е най-лесно да направиш нещата онлайн, за да можеш свободно да триеш, разместваш и групираш цели. Друг плюс на Trello е визуалният елемент – снимките създават психологически shortcut, който е адски ценен. Разбила съм целите условно в две насоки – лични и професионални, въпреки че нещата често се смесват и днес няма ясна граница между двете. Причината по-скоро е да виждам на един екран почти всички цели – за това оптимално трябва да имате по 3 цели в списък. Ето как изглежда моят Trello-борд:

След списъците с годишните цели вече влизат месечните задачи. В началото на месеца преглеждам всички цели и залагам месечните задачи. Рядко влизам в борда след това, защото месечният план вече отива в други платформи.

Todoist за месечен план

Месечните задачи влизат в Todoist – любимият ми task management инструмент. Там лесно мога да кажа кога точно ще се случи нещо или да го прехвърля за друга дата, ако в момента не мога да му обърна внимание. Достатъчно съм говорила защо харесвам Todoist и как го ползвам.

Тук може би ви се явява въпросът „Защо дублираш месечните задачи на 2 места, не е ли двойна работа?“ Не е, ако познавате IFTTT – тогава можете автоматично да прехвърлите всяка нова задача в месечния списък от Trello директно в Todoist. Разбира се, ако ползвате само Trello за task management, това не е необходимо – но тъй като всички други текущи задачи менажирам в Todoist, на мен ми трябва.

Bullet Journal за всеки ден

Последната стъпка е седмичното и дневното планиране. За мен те се случват офлайн – с писане на хартия в bullet journal. В неделя преглеждам месечните приоритети и оформям задачите за седмицата. Всяка сутрин сядам и преглеждам задачите за съответния ден, срещите и всичко друго, което може да трябва да се свърши.

Най-добрата новина? Че минавайки обратно нагоре, мога да кажа без съмнение как днешният план отговаря на годишните цели – ако има задача, която не допринася към тях, тя просто не е толкова важна.

Както ви се харесва

Винаги правя това уточнение, когато говоря за продуктивност – това, че нещо работи за един човек, не значи, че ще работи за вас. А и може да има много хакове за продуктивност, които още не съм открила. Ако имате такива, споделете ги в коментарите. А ако тествате някои от моите съвети, кажете дали работят за вас.

Постът От годишното до ежедневното планиране е публикуван в Васи ли?!.

За моя огромна изненада се намери приказка, която не съм чувала, и това се оказа „Снежната царкиня” (изд. „Софтпрес“). Рут Сандерсън разказва историята на Снежанка (на руски Снегурочка), но не добре познатата ни принцеса с джуджетата, а онази от руския фолклор, чиито корени могат да се проследят в славянската митология. Историята на хубавата девойка има различни версии. В една от...