Покрай предположенията за състава на екипа на бъдещия президент Румен Радев, сред които най-сигурното назначение на най-влиятелния пост в институцията ( началник на кабинета на президента) единодушно се сочи журналистът- професионален русофил Иво Христов, попаднах на данни за също така русолюбивата дейност на съпругата му Галя Горанова.

Във връзка с нейните изяви в сайта “ Руски дневник” разбрах, че е жива и продължава да бъде употребявана за проруски цели лъжата за “стотици хиляди” загинали за България руснаци, която до неотдавна беше изписана на табела пред катедралата “Ал. Невски” в София, но тихомълком беше премахната в пристъп на някакво засрамване от десетократното преувеличение спрямо реалността.

Воюващият срещу България хибридно в интерес на Кремъл сайт “Руски дневник” ни информира на 12 декември 2016 г. добросъвестно ( т.е. безкритично) за това как лъже плевенският кмет Георг Спартански- досущ като президентът Първанов, уж историк по образование. Той също обичаше да умножава от десет жертвите на руснаците в тяхната война с Турция, мотивирана от имперските амбиции за доближаване до Проливите, но рекламирана от руските слуги у нас като “свободителна”  ( каквато тя се оказва накрая заради факта, че българите наистина се освобождават, като въстават през 1885 г. чрез Съединението и срещу руския гнет след това, създавайки своя държава въпреки волята на Петербург). http://bg.rbth.com/rusiya_i_blgariya/2016/12/12/pleven-otbelyaza-139-godini-ot-osvobozhdenieto-na-grada-ot-tursko-robstvo_655611

Истината е известна на желаещите да я узнаят.

“ От руската армия са загинали 11 905 души, сред които руснаци, украинци, белоруси и финландци. Българските опълченци, дали живота си за свободата на родината, са 3456 души. В боевете са загинали и 1350 румънци, както и 2400 сърби и черногорци. Защо в продължение на десетилетия в българската история се говореше за стотици хиляди жертви – това не е ясно. Но е ясно, че верните данни са били известни още през XIX век.”http://ivo.bg/2015/03/23/жертвите-на-русия-в-българия-през-19-в-са-11/“

За загинали българи като пропорция спрямо жертвите огромната Русия ( само на Шипка, където българските герои спасяват Русия от сигурен разгром край Плевен ) в горното позорно лъготене не се  казва нищо.

Ето данните от руските военномедицински архиви. https://docarchive.wordpress.com/2016/03/23/загуби-на-русия-във-войната-1877-78/

Русофилстващите путинофили у нас обаче са “неизтребими” в тяхната кампания по продължаващата с десетилетия погребална пропаганда. Нейната зядача е да  погребе самочувствието ни на народ, заслужил мъченически свободата си чрез Априлското въстание ( довело до международната намеса и до наистина 200 000 жертви сред българите през следващите 2 години), за да ни кара да се чувстваме вечно благодарни за опита на Русия да ни превърне в поредния поробен от нея народ под претекст, че ни освобождава от други евразийци.

Share on Facebook

Като става дума за кръста и кой ще го хване, след като е захвърлен от дядо поп в мразовитата януарска вода, наистина е добре да си спомним все пак, че на днешния ден се е родил Христо Ботев. Той си е понесъл кръста и е извършил напълно съзнателно саможертва заради нас, неговите потомци.

Публикувам много актуален цитат от Ботев за сведение на желаещите да се борят с истината, както правят с подобните завети на Левски.

“Россия, тая мнима защитница на славянството, тя употреблява още по-радикални средства, за да истрие от лицето на земята българските колонии.’

Публ. във в. „Знаме”, г. I, Букурещ, 4 април 1875 г., бр. 13, с. 51

А това е снимката на прадядо ми Петър Луков ( по-голям брат на  генерал Христо Луков) , един от българите от поколението, живяло след Ботев. Дали съзнателно или не, той изглежда е подражавал на националния герой. Тази снимка държах на стената в студиото на предаването “В десетката” и абсолютно всички бяха убедени, че това е самият Ботев.

Share on Facebook

Теофано Калояни носи космополитна душа с дълбоки балкански корени. Родена през 1967 г. в Атина, тя израства в Швеция, където родителите ѝ намират убежище по време на диктатурата на Черните полковници в Гърция между 1967 г. aи 1974 г. След завръщането в родината тя твори в различни сфери – реставрация на икони, народно пеене в...

Наскоро получих поредното трогателно съобщение и го споделям с вълнение: „Ти беше първото вдъхновение на един бизнес екип, който се роди на едно от събитията на Първи стъпки в бизнеса в гр. Пловдив. Благодаря ти, че ни показа, че не бива да се страхуваме от това дали ще успеем и ни увери, че няма нищо по-хубаво от това да обичаш работата си. Твоята лекция беше първата крачка, а днес една идея се превръща в бизнес, които много хора отценяват по по-положителен начин, отколкото сме си представяли. Надяваме се един ден и ние да бъдем дори и на половина толкова вдъхновяващи, колкото си ти!“

Иванина, Йоана и Таня са три смели млади дами, които отскоро стартираха своя бизнес в Пловдив – Зелена работилница. Занимават се с производството на храни изцяло с безглутенов произход по авторски рецепти, а също са лектори в събития, свързани със здравословното хранене.

Защото са истинско вдъхновение с това, което правят, поканих ги да си поговорим. Споделям.

Как дойде идеята за Зелена работилница?
Всяка от нас на различен етап от своя живот е открила необходимостта от балансиран и здравословен начин на живот, в това число и консумирането на качествена храна. Така, че приготвянето на “чисти” храни беше част от нашето ежедневие. Като първоизточник на идеята ни е един проект, който трябваше да правим в университета. За да покажем на аудиторията, че здравословните храни могат да бъдат и вкусни, ние приготвихме един продукт за дегустация. След изключително позитивния отзвук, ние решихме, че това може не само да бъде наше хоби, но и професионално поприще, в което ще можем да съчетаем всички области, в които сме добри!

Кои се захванахте и колко време ви отне, за да стартирате?
Мечтателите, които се крият зад стартиращата фирма “Зелена работилница”, това са Таня Григорова, Йоана Желева и Иванина Черкезова. Ние сме млади маркетинг ентусиасти по професия, мастър шефове в кухнята и перфекционисти в ежедневието си! Подготовката за стартиране ни отне приблизително една година, през която активно работихме върху проекта и надграждахме първоначалната идея, за да бъде днес това, което е. Самият процес все още не е приключил в някои от аспектите си, но за 2017 ние сме си поставили много цели с изпълнението, на които ще направим една голяма крачка напред, чрез която нашите продукти ще могат да достигат до по-голям кръг потребители.

Кои бяха основните предизвикателства?
Първоначално се сблъскахме с трудности относно самото изготвяне и усъвършенстване на продуктите. Причината е в самата консистенция на смесите – липсата на глутен прави направата в пъти по-трудна от обичайната, придаването на привлекателен външен вид също невинаги е постижимо. Други трудности, с които непрекъснато се сблъскваме са всевъзможните/ понякога абсурдни/ изисквания от институциите, регламентиращи реда в хранително-вкусовата индустрия.
Въпреки всичко ние приехме всички трудности като предизвикателство за самите нас и решихме да докажем на себе си и на всички останали, че няма невъзможното просто изисква повече време!

Знаят ли хората вече за ползите и нуждата от здравословно хранене?
Ние от “Зелена работилница” не искаме просто да продаваме дадени продукти и да реализираме печалба – ние сме социално ориентирана фирма и нашите ценности са много по-висши. Затова сме си поставили за цел каузата да образоваме колкото се може повече хора за ползите и нуждите от здравословното хранене и смеем да твърдим,че работим силно в тази насока. Живеем във време на информационно пренасищане и е все по-трудно човек да “пресее” информацията, която е актуална, незаблуждаваща и полезна за самия него, особено в хранителната индустрия. Ние целим да подпомогнем хората точно в този аспект. Дали ще решат да отворят очите си за истината е въпрос на личен избор!

Мисия ли е това или бизнес?
Един стартъп винаги е мисия за основателите му. Всеки предприемач изпитва голяма страст към това, с което се захваща, за да предприеме голямата крачка към създаване на бизнес, което далеч не е лесна работа. За нас е мисия не просто да създаваме нови продукти, а да убедим повече хора, че качеството на нашия живот е силно зависимо от това, което консумираме.

Какво бихте посъветвали хора, които сега започват свой бизнес?
Не се отказвайте, колкото и трудно да. Заслужава си, всяка безсънна нощ си заслужава, всяко ставане сутрин с нова идея се отплаща и всеки похарчен лев ти носи печалба, защото самия опит и грешките, които допускаш са един вид печалба на знания и умения. Не се протеснявайте от провала, той е нещо нормално и понякога е изключително ценен. Ако наистина създавате бизнес свързан с нещо, което обичате да правите и което е важно за вас, не спирайте да се борите. Ако не успеете от първия път, то винаги има втори шанс!

Какво си пожелавате за 2017-та?
Пожелаваме си здраве, за всичко останало ще се трудим и ще постигнем. Ние вярваме, че позитивните мисли водят до позитивни резултати. Вярваме в щастливия край и се надяваме предстоящата година да ни доведе до една крайна точка, където да отворим своето мечтано местенце за здравословни безглутенови храни, което от своя страна да бъде нашето ново начало.

Дайте по един лайк, най-малкото, за Зелена работилница!
А от мен – искрено пожелание за успех, момичета!

Корнелия Нинова заяви днес, че “БСП няма отношение към състава на служебното правителството”.

Това е истина. Същата като следните истини:

БСП няма отношение към приземяването на пилота Румен Радев и издигането му за президент.

БСП няма отношение с вицепрезидента Илияна Йотова.

БСП няма отношение към путинофилското гъмжило в предизборния щаб на Румен Радев.

БСП няма отношение към русофилския събор на яз. “Георги Димитров” ( настоящ “Копринка”) през септември, на който дефилираше и Румен Радев.

БСП няма отношение към онова, което Корнелия Нинова е коментирала при посещението си в Москва преди кампанията на ( БСП) в подкрепа  Румен Радев.

БСП няма отношение към самата кампания – нито с партийни шерпи, нито с помещения, с пари или логистика от всякакъв вид е участвала.

БСП няма отношение към форума на БСП, на който БСП покани Румен Радев, който пък поздрави от тази трибуна БСП.

БСП има отношение въпреки всичко това само към победата на Румен Радев на изборите и към случайно почервенялата ( но не от срам от лъжите) политическа карта на България.

Share on Facebook

Вчера (05/01/2017г.) любимата (дез)информационна платформа на фондация "Америка за (унищожаване на) България", вестник "Дневник" (на Иво Прокопиев) публикува данните за износа на електроенергия от България, по години,...

След всяка изминала година преглеждам какво съм наснимал и пресявам хронологично избрани кадри.

Лед

Звезди

Буря

Изглежда топло, но е –20°C.

Късметлийско утро

Много тичане нагоре/надолу.

Град градина

Неочаквано фотогенични скали

Италианската ривиера

Средновековният Манхатан

Тук светлината вярно си е такава

Клише, но пък е яко да се завреш в пшеницата.

Изненадваща Тосканска мъгла

Като във филм

Подобни места винаги са окупирани от фотографи, дори по зазоряване.

В нашия Созопол няма такава опасност все още.

Мой любим юни

Мое любимо море през юни

Так става, когато залезът засенчва основната тема на снимане.

И пак е лято

Тучна зеленина, цветчета...

Време за планина

Маяк на върха на планината

Вълни от облаци

Заучен трик

Този плаж наистина бил розов

Просто Крит

На това му се вика лагуна

Червено и зелено

Няма туристически пътеки по подобни места

Бих могъл да се гмурна в това пъстро море.

Ръжда

Прекалено шарено

Прекалено хубаво

Винаги слънце

Пак това слънце

Да живее дългата експозиция!

Да попаднеш в огледалния свят.

Беше въпрос на време – на много студено време…

Мъжкарската традиция с леденото хоро на Йорданов ден доведе днес до счупен крак на един човек и до логичната хипотермия на друг. Дано да се размине без онова, което следва след втора степен преохлаждане, чиито еквивалент е опасната за живота втора степен изгаряне ( например при ходене по жарава или след неудачно прескачане на огън по Игнажден).

Някои традиции са хубаво нещо и трябва да бъдат грижливо съхранявани. Но не всички и не на всяка цена, нали? Или нещо греша (пак)?

Традицията от “турско време” с окървавения чаршаф след първата брачна нощ спазваме ли я ( или традицията тази нощ да се полага първо на феодала, собственик на младоженците, както е било преди векове в просветената днес Западна Европа)?

Ако се огледаме, светът е пълен с (погребани) традиции поради бясното галопиране на прогреса, при който практически, морално и етично непригодните към нашето постомодерно и технологично глобализирано всекидневие  навици и традиции отпадат от каруцата, за да се качат на днешните влакове, прекосяващи континенти със скоростта на вчерашните самолети.

Ние обаче си умираме да си разравяме традициите, при това далеч не най-заслужаващите реанимирането. Това е компесаторен механизъм за усещането, че нещо не е наред с нас при шеметното ни приобщаване към глобалното село.

Защо се съмнявам в това колко е хубаво да се е поощряват младите мъже да се (пре)охлаждат в ледената януарска вода питайте лекарите- ако посмеят да се опълчат на патриотарската превъзбуда, толкова политически модна в наши дни.

Няма да се връщам към традициите на канибализма, за да илюстрирам тезата си. Макар че не мога да не посоча съществуващата и днес традиция милиони жени да бъдат насилствено обрязвани. Тя готината ли е, щом е толкова вкоренена и защитавана дори от жени?

А традицията на измъчването на кучета чрез така нареченото “тричане” в някои части на България?

Подозирам, че най-много ще ми се ядосат на написаното младите и юначните. Трябва да им пропомня традицията да целуват ръка на по-старите по разни поводи. Те спазват ли я днес или ще се ругаем на тема “дъртак”?

Апропо, преди да ми се накарат и за възприемането на разни традиции със западен етикет в днешно време, бързам да припомня колко “традици” ни натрапиха за 45 години чуждо абсолютно господство. Вземете например традицията да се крещи “горчиво” по сватбите, когато подпийналите сватбари държат младоженците да впият устни пред всички, за да им е сладко- това си е руски внос от съветско време.

Като споменавам сватбите, да припомня и друго: по онова съветско време се опитаха да наложат традицията цялото сватбарско шествие да ходи на поклонение пред монументите на окупационната червена армия, за да благодари за окупацията, наричана освобождение. Сиреч, налагаха традицията на поклонението и преклонението пред силата, лъжата и силата на лъжата.

Но да се върнем към традицията с кръста и ледената вода. Има я и не става дума да бъде “забранявана”. Но ескалиращото героизиране на горещите глави,  готови на преохлаждане, едва ли съответства на вайкането от “липсата на истински мъже” и фертилна недостатъчност, от която страда нацията, застрашена от демографска катастрофа ( ако не е сполетяна от нея вече). Да не говорим, че и оглавяваната от “истинската българка” ЮНЕСКО допринася за всичко това с анонса, че е готова да канонизира обичая като световна забележителност, ако сигналите по линия на международната организация са верни, а не са плод на поредното преувеличение от страна на комплексирани хора, жадни за “10 секунди слава”.

Разбираемо е да поискаш юнаклъкът ти да бъде забелязан (поне) веднъж в годината- особено, когато има толкова желащи да тиражират сензацията със средствата за модерна комуникация, обърнати към съживяването на “мода” от 17-ти век. Отдавам наплъно заслужено дължимото на храбростта да се подложиш на риска от преохлаждане, но не мисля, че това е най-добрият начин да се “прочуеш” и да “станеш изестен” на всяка цена.

Само се надявам човекът, който е пострадал от замръзването в Калофер, да не стане жертва на това подгряване на традицията ( била изпратена линейка за него, която пътувала към мястото на “произшествието”- а защо не е била на място, нима не се очаква нещо подобно да се случи при минусовите температури?). Защото правилото, че никоя традиция не си заслужава човешкото жертвоприношение, е нещото в което вървам без оглед на ругатните, които ще отнеса за своята убеденост от страна на патриотарите.

Share on Facebook

Членовете на екипажа на МКС Роберт Кимбро и Пеги Уитсон започнаша първото излизане в открития космос за извършване на дейности на повърхноста на МКС.

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Кои основни събития ще определят облика на света и развитието на България през 2017 година, повече добро или повече лошо предстои, възможни ли са изненади и в каква посока – тези теми, свързани с близкото бъдеще, ще обсъдим в две поредни седмици с нашия политически наблюдател Пламен Асенов.

– Пламен, за 2016 година ти открои като най-значим фактор хибридната война на Русия срещу демократичния свят и международните норми. Дали ще отчетем същото и в края на 2017-та или е възможно руската агресивност през годината рязко да затихне?

– Възможно е, но няма да стане, Фили. Казвам „възможно” само заради фантастичната в момента опция в Русия да избухне нещо като гражданска война и тя да се затвори в себе си. Другият вариант е, както намекна наскоро експертът Робърт Фърли за списание The National Interest – да се стигне до открит конфликт между Москва и Вашингтон и Кремъл да бъда спрян по най-грубия начин. Да, ако говорим за друга държава, нейното обръщане към нормализация можеше да се прогнозира, примерно, на базата на катастрофалното ѝ икономическо състояние. Както казваше Маргарет Тачър, нормалният свят предпочита маслото пред оръжията, от тази гледна точка съществуването в такава мизерия, каквато цари в днешна Русия, би довело до криза и съответна промяна. Но, първо, тежките диктатури явно оцеляват без икономика – колко десетилетия са живи например режимите в Северна Корея и Куба. И второ – за разлика от тях, Русия има природни ресурси, режимът е по-отворен навън, държи се малко по-либерално вътре, а неговата агресивност среща широка подкрепа сред поданиците му заради прословутото руско чувство за имперско величие. То май е вкоренено вече на генетично ниво – дотам, че за даден мужик е по-важно имперското величие, отколкото фактът, че жена му проституира, за да може той да си купи водка. Последното не си го измислям, то е истинска история, разказана ми от истински руснак. Така или иначе, искам да кажа, че агресивният режим на КГБ в Москва, с който светът е принуден да живее вече 15 години, е способен да оцелее по-дълго дори от режимите в Пхенян и Хавана. Той няма лесно да се откаже, още повече, през 2017-та Путин и компания очакват не да получат удари, а обратно – да берат плодове от досегашните си усилия.

– Какво имаш предвид, като казваш, че чакат да берат плодове?

– Ами например в Москва явно смятат, че новият американски президент Доналд Тръмп ще поведе САЩ ако не към здрава прегръдка и откровена подялба на света с Русия, то поне към изолационизъм, което пък ще даде възможност на Кремъл да реализира по-спокойно плановете си. А тези планове включват възстановяване на руското влияние поне в част от бившето съветско пространство; допълнителен удар върху Украйна, а според руски наблюдатели – провеждане на подобна акция и в Беларус; улеснение на политиката за стимулиране на противоречия и максимални сътресения в НАТО и ЕС; продължаване на конфликта в Сирия, докато се реализират приоритетите на Москва за чувствително засилване на нейното влияние в региона и още много други стъпки.

– Пламен, а защо се смята, че Тръмп, вече в ролята си на американски президент, ще допусне всичко това?

– Първо, защото не само в предизборната кампания, а и сега, в междинния период, той дава ясни знаци, че е възможно да се промени например отношението на Вашингтон към НАТО, към статута на Крим, към санкциите срещу Кремъл. Както писа преди време в сайта kasparov.ru Андрей Пьонтковски, един от най-значимите руски политически наблюдатели: „Тръмп искрено, убедено и с ентусиазма на новопокръстен повтаря любимият мит на кремълската пропаганда – че „Ислямска държава” е най-големият враг на Запада, Путин се бори с тях, следователно е наш съюзник”. Разбира се, Фили, възможно е като влезе Тръмп в Белия дом и получи цялата информация за поведението, плановете и начините на действие на руснаците, както и за сътрудничеството им с ислямските терористи, да се захване с озаптяването на Кремъл, както направи Рейгън. Аз лично се надявам на това, но има малка пречка – не се знае дали те не го държат с нещо и с какво. Ако е истина – а то вероятно е истина – твърдението на ЦРУ, че Русия води откровена кибер-война срещу САЩ, като краде тайни и се меси в изборите, то вероятността Тръмп да е обикновено руско прокси, доста нараства, а оттам ще нараснат и сериозните проблеми за целия свят.

– Пламен, друга гореща точка на интерес от руска страна е Обединена Европа. В тази посока има ли сладки плодове, които руснаците да очакват с нетърпение?

– За съжаление, Фили, след изключително тежките удари, които получи ЕС покрай мигрантската криза и решението на Великобритания да напусне Евросъюза, има и още беди на хоризонта. През 2017-та предстоят избори в две водещи държави на континента – Франция и Германия. Западни наблюдатели, като сочат за пример изборите в САЩ, България и Молдова, твърдят, че Русия вече има изградена схема за намеса и ще я приложи също в тези страни, като опита да наклони везните максимално в своя полза. Имам предвид, да речем, на власт в Париж и Берлин да дойдат сили и хора, които са склонни да отменят санкциите срещу кремълския режим, които са много по-отворени за сътрудничество с Кремъл по енергийните теми и т.н.

– Възможно ли е това да стане наистина?

– Защо не? Да, засега е ясно, че в Германия канцлерът Меркел има намерение да се кандидатира за четвърти мандат. Смята се, че тя не е много удобна за Путин, но наблюдатели в самата Германия пък казват, че вече не е толкова популярна и у дома. „При управлението на Меркел демокрацията в Германия атрофира и се превърна в коалиция между всички партии“ – каза неотдавна Александър Гауланд. Той е бивш политик от Християн-демократичния съюз, а сега е сред шефовете на популистката партия „Алтернатива за Германия”, която настоява Меркел да си ходи най-вече заради политиката спрямо мигрантите. Сякаш в подкрепа на това искане вече виждаме засилена терористична вълна в Германия, така че там ситуацията е все още неясна. За сметка на това във Франция възможността президентските избори да бъдат спечелени от човек, който, също като Тръмп, открито се възхищава на Путин и гледа на санкциите срещу Русия като излишна пречка в отношенията, е твърде голяма. Става дума за Франсоа Фийон, който спечели първичните избори на дясната Републиканска партия и според проучванията се очаква да спечели и реалната битка срещу социалистите на сегашния президент Франсоа Оланд. На всичкото отгоре френските избори са през пролетта и резултатът от тях може да повлияе на нагласите за изборите в Германия, които са през есента на 2017. Честно казано, Фили, една Европа, която е приятел на Путин и сегашната управляваща клика в Кремъл, не е точно онази Европа, която ние, българите, наричаме свой цивилизационен избор и в която аз например бих искал да живея. Но повече за това – през следващата седмица, когато ще направим преглед на очакваните най-значими събития в самата България през новата 2017 година.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com