“ФОТО БОМБА В ПИК! Трайчо Трайков поля смъртта на Реформаторите неуспялото президентче набива свински котлети (ПАПАРАШКИ СНИМКИ)

Автор: ПИК

http://pik.bg/фото-бомба-в-пик-трайчо-трайков-поля-смъртта-на-реформаторите—неуспялото-президентче-наб-news624231.html”

ПИКовете на простотията не са интересни. Те винаги могат да изригнат още повече по отношение на изразните средства и прочее свинщини ( в случая става дума за претенция на “агенцията” да знае какви свински неща били яли обектите на папарашкото им слухтене, за да не кажа грухтене).

Обаче е поучително за привържениците на властта, обслужвана от ПИК ( ако те могат да мислят с главите си), да осъзнаят доколко трябва да си таксуван за тъп потребител, за да ти пробутват репортажче с претенцията да отразява каквото и да било от центъра на София днес ( видно от датировката на фалшификацията), от което излиза, че столичните павета са не просто почистени от снега, но направо са избърсани едно по едно до пълна сухота със салфетката на  блюдолизците на Борисов.

Иначе воайорските снимки са си истински. Правени са явно пред БТВ край НДК по време на предизборната кампания преди доста месеци в нещо като закусвалня край входа на телевизията.

Обаче, пик (…пардон ) – пак да кажа, е адски тъпо да правиш компрпоматче по снимки, които се  обръщат срещу теб с очевадната си\ти неадекватност.

Имам предложение по този повод.

Дребосъците на служба на Борисовата медийна машина за компромати да минат вече официално на обучение при батковците си от Москва, които не се церемонят в този бизнес с някакви си нескопосано датирани папарашки снимки на враговете. На тях им дай сюжети с ядрени ракети, световна война, изпепеляване на Ню Йорк и прочее православно-фундаментални апокалипсиси.

Само така туземните братушки у нас ще получат истински тласък в бизнеса с дезинформацията, макар и в доста по-дребн(ав)ите мащаби на собствената си кочина.

Share on Facebook

Share on Facebook

Новият роман на нобеловия лауреат Орхан Памук „Червенокосата“ е изтъкан от митологеми. В 28 глава главният герой Джем, от чието име се води разказът, решава да обясни сходствата и разликите между мита за Едип и легендата за Сухраб и Рустам, които са силно вплетени в сюжета на книгата. Вижте този откъс. Съществуват големи сходства между...

Тази книга чака от доста време да пиша за нея. И мисля, че ако има синтезирано в един роман да се прочете доста за всички периоди на соц-а, то това е именно Мавзолей на Ружа Лазарова.

Соц-ът през съдбата на едно семейство от самото начало та до края му – с всички перипетии, мъки, терзания, истински човешки страхове, любов, лъкатушене. И съдбата на Мавзолея, като контраст, като стожер на безсмислието.

Книгата ме държа дълго. И силно я препоръчвам на всички, които се вълнуват от история, от историята на България, от съвсем близкото ни минало.

Вероятно не толкова значим детайл, но след като видя колко бързо я изчетох и как плаках, големият ми син (тогава 14) също я изчете на един дъх и след това дълго говорихме, тъй като не можеше да повярва, че всичко това наистина се е случило и то тук, на всички нас.

Поздравления за Лиляна Дворянова за великолепната корица. И на Сиела за избора (изданието е 2009-та, вероятно е на Светльо Желев).

Знаем Мирела Василева от различни места. Можем да я срещнем в читАлнЯта, където е библиотекарка, на тур като наш екскурзовод или да се окаже, че четем нейна статия/слушаме нейна лекция на тема кино. За себе си казва, че винаги е била привличана от света на литературата и изкуствата, а Столична библиотека и библиотеката на НАТФИЗ...

От 16 до 29 януари в книжарниците на „Хеликон“ забранявани книги ще получат специално внимание, съобщава lira.bg. Десетки заглавия, които през годините са попадали под ударите на цензурата у нас и по света, ще бъдат изложени на специални маси във веригата. Наред с класики на противоречивостта като „1984. Фермата на животните” от Джордж Оруел и „Лолита” от...

“…вече четири любовници ми спретнаха, да не са и повече – не ги броя. Но аз спя спокойно. Аз спя спокойно, защото съм верен на жена си, защото си обичам децата, защото не съм взел един лев и защото не съм зависим”.

Каза го един президент на България вчера, на 15 януари 2017 г. ( за протокола) в интервю за БНР. Познахте. Не е Георги Първанов. Той няма как да изрече нещо подобно и да не излъже, а този хитрец предпочита да не провокира “съдбата” с ненужни лъжи.

Как обаче стана така, че не само “съдбата”, но и практически никой друг- от прокуратурата, през уж опониращите му политици, до медиите- не го “провокира” с неудобни въпроси, срещу които е удобно застрахован ( чрез “страхуване” – на доста негови приближени устата беше затворена с олово-, чрез връзки и прочие хватки, с които поддържа избеления си образ).

В поредното ласкателно за него интервю тази сутрин по БНТ Първанов не пропусна да се похвали отново с успешните си два мандата като президент. За себе си е прав. Какъв по-голям успех може да регистрира от факта, че си направи партия с държавен ресурс, обикаляйки страната на държавна сметка с целия си антураж под всякакви екзотични предлози, за да си създаде структурите по места и накрая никой не му потърси сметка за този “фокус”, изигран пред очите на смълчаните “наблюдатели” ( прокурори, политици, медии).

Бил сдал вчера поста, осведомиха ни всички телевизии снощи, когато в новинарските емисии се чу изявлението му, че бил готов да даде “всичко от себе си” ( на партията, която потъна на президентските избори, в резултат на което той скача пръв от мостика на кораба, с който цепеше вълните на язовира от русофили и БСП).

Нима би дал всичко от себе си ( на партията) наистина?

Дали би дал от себе си някой от хотелите? Например онзи, който придоби сина му на невръстна възраст в Кюстендил?http://bultimes.com/sinat-na-parvanov-si-kupi-hotel-za-7-6-mln-leva/

Или онзи хотелски комплекс в Белчин баня, където речи пред избрана публика държи носителят на наградата “Златен век” Димитър Иванов, известен с прозвището си Гестапото? Белчин Гардън е бивша западнала соцпочивна станция, превърната с многомилиона инвестиция в луксозен ( и недостъпен за “простосмътна” българска публика със забранителните си цени) СПА център, в който ( “кой знае защо”) има кът, посветен на Георги Първанов, подобно на някогашните стаи на патрона на поделението в казармите в НРБ)? http://viaranews.com/2014/01/19/георги-първанов-държи-таен-мезонет-в-г/

Откъде знам чий е хотелският комплекс ли? Много просто, цитирам най-осведомените източници, “простите хора”, свидетелите, за които собствеността не е тайна.

“ Още на влизане в курортното селище всеки попитан къде е тузарското здание, отговаря: „Ааа, на Зорка хотелът е ей натам – към горичката”. Местните нямат съмнение кой е собственик на „Гардън” и обясняват, че суперлуксозната СПА почивна база е построена преди около година. Хората разказват, че хотелът се върти от червения депутат Кирил Добрев и от големия син на Георги и Зорка Първанови – Владимир…

В целия този разкош и в цялата тази работа има нещо много гнило, та истинските платци на сметката сме ние, данъкоплатците, тъй като шестте милиона лева, които  Симеон Пешов лапна от обществената поръчка, са бюджетни средства, коментират местните хора…

Всичко в хотела е суперлуксозно, има външен и вътрешен басейн. Цените пък са като в Брюксел. Кафето и сокът са по 6 лева, а ползването на външния басейн струва 12 лв. Отделно обаче се плаща за шезлонг, чадър и други екстри. Касовата бележка от питиетата пък показва коя е фирмата – собственик на хотела. По документи базата се стопанисва от „Тера Инвестмънт” ООД. Според справка в информационните масиви тя се управлява от 30-годишния Петър Иванов и 56-годишния Владимир Лазов. Последният фиктивно се води собственик и на два мезонета на столичния булевард „Гоце Делчев”. http://www.mignews.info/belchin-bani-carstvoto-na-pa-rvanovi/

Но такива въпроси поставят само “маргинали”. Практически никой “важен” ( сред прокуроротие, политиците, медиите) не ги задава на “патрона” ( т.е. падроне) на АБВ, който си бил вградил сянката в партията, по собствените му думи.

НА СНИМКАТА: Входната врата на осветения имот на адрес София, “Гоце Делчев” 53 е 

Защо например изкласилият в президентската сянка пернишки предприемач Владимир Лазов, на когото е поверена ключова роля в изграждането и управлението на луксозния СПА център, така старателно се крие?

Описах този ( първоначално) дребен пернишки предприемач в книгата си “Президент на РъБъ” като близък съратник на Първанов, на чието име са записани двата мезонета в кв. “Гоце Делчев” . Както съм отбелязвал, приятелят на Първанов, шоуменът Слави Трифонов, ми отказа стопкадър от свое предаване, в което в публиката се вижда Лазов до Георги Първанов да се радва на интервюто със Зорка Първанова.

До тях се бута да влезе в кадър, за да го видят всички по телевизора пернишкият далавераджия от митницата Венцислав Деянов. Това е другият близък приятел на Първанови, придружил президента дори в “Шоуто на Слави”. Същият, който по свидетелства на присъствали на милата сценка през лятото на 2001 г. подарява на вилата си на бъдещия президент, издигнал се до момента като заместник – председател на БСП, онзи митичен фолксваген втора употреба, размахван от подмазвачите в медиите като “доказателство” за единствената скромна движима собственост на семейството. Първанови палят мотора на подаръка и заминават след преспиване на вилата на предизборна среща с други почитатели в района.

Фолксвагенът се оказал май добра инвестиция. Погнат от правосъдието за присвояване на голяма сума, по време на започналия вече президентски мандат на своя приятел шефът на пернишката митница “изведнъж” се оказва “безинтересен” на съда след 17 провалени съдебни заседания. Просто отказват да го призовават повече след безбройните му финтове с лекарски бележки за някакви болежки, защото след деноминацията на лева сумата вече ставала незначителна(!).

Ако е нямало нищо нередно в притежанието на двата апартамента, защо тогава министърът на вътрешните работи Румен Петков още същият ден след моя въпрос за мезонетите в предаването “В десетката” е разпоредил полицията да охранява входа на кооперацията на адрес “Гоце Делчев” 53 е? За да не се допускат “любопитни” журналисти до уж легитимно купените от бизнесмена Манджуков-син ( както пише в същия нотариален акт) жилища.

НА СНИМКАТА: Полицейски патриул, изпратен от министър Румен Петков да охранява срещу журналистическо любопитство осветената на 8 октомври 2006 г.- собственост на адрес “Гоце Делчев” 53 е. в София. Полицаите са били принуждавани да лъжат, че имало някакъв обир. 

Не само този ход издава истината за далаверата с милионерския подарък за Първанов, който спонсорира морално Манджуков-баща с най-високото държавно отличие “Стара планина” ( “само” за заслуги в търговията с оръжие, в която прохожда по съветската писта в Африка или и заради едно “спонсорство” на предизборната му кампания?).

След съзаклятието с апартаментите старият семеен приятел на Първанови Владимир Лазов започва да печели държавни поръчки в строителството с темпове и мащаби, които не биха посрамили самия Пеевски днес.

В книгата си съм приложил справка от сайта на “Регистър за обществени поръчки”, някои от които с начислен ДДС, други-без. От нея се вижда, че спрямо годината, в която се “оказва” собственик на мезонетите, Лазов регистрира 2000 процента ръст в печеленето на обществени “търгове” само за 4 години. Т.е. тръгва от сделки за скромните 694 967 лева през 2005 г. до космическия скок спечелени поръчки за 13 687 957 лева през 2009 г. Както ми сподели негов злощастен конкурент, Лазов печелел поръчки без да има изискваните в условието за търга пътни машини, което устно било обяснено от възложителя на жалбоподателя така: “нищо не може да се направи срещу човека на Първанов”.

Въпреки тези феноменални постижения обаче близкият на Първанови предприемач се оказва невиждано “срамежлив”. Не желае, меко казано, да афишира престижната си дружба с тях. Крие тясната си обвързаност с Първанови, макар да ги кани на пищната сватба на сина си в НДК през май 2010 г., охранявана от НСО с изрична строга заповед да не се допускат външни лица да снимат ( ако случайно някой журналист се беше престрашил да полюбопитства на какво се дължи грандиозната конспирация). А на Първанов му е било толкова важно да присъства на тази сватба, че отива там веднага след като се завръща в София от Москва, където присъства на парада на Червения площад.

Колко трябва да е било важно да бащата на младоженеца да скрие от обществеността такъв жест на близост, за да си осигури чадъра на държавната охрана срещу външни погледи, вместо да се похвали с такова приятелство?

Същият предприемач изпрати свои хора да изкупуват книгата ми не само в Перник, но дори и в София. Тази подробност стигна до мен от участник в глупавата акция, а и лично съм разговарял с продавачи на книги, с които се посмяхме дружно как уплашеният човечец допринесе в рамките на седмица издателството да отпечата нов тираж.

Не вярвате ли, че Лазов се крие? Ами опитайте да намерите някаква следа за него в интернет ( освен в моите статии). “Няма такъв човек”, според “мрежата”. Мрежовите зависимости с Първанов са направили така, че той да изчезне от публичното пространство толкова т(р)айно, че явно много внимава да не наруши омертата и ден днешен. Нито една снимка няма да открието на лицето Владимир Лазов, което държи ключа не само към истината за онези мезонети и към развенчаването на “репутацията” на Първанов като “безсребърник”, обитаващ официално скромен апартамент в софийския не особено престижен квартал “Красна поляна” в резултатат на онзи шум от 2006 година. Има защо да се крие най-малкото превантивно, макар никой да не го търси за нищо…

НА СНИМКАТА: Приятелят на Първанови, пернишкият предприемач Владимир Рангелов Лазов, за когото нечия властна ръка е изтрила всякакви визуални данни в интерент. И трите снимки са от книгата “Президент на РъБъ”

Като става дума за ключ, време е да престъпя тук собствената си самозабрана да не споменавам фирмата, в която Зорка Първанова е изоставила ключовете от мезонетите в мига, когато се рузчу за тях. Бях предупреден да внимавам и да не споменавам тази фирма, където в най-буквалния смисъл на думата е заровен ключа като ключово доказателство. Казва се ИСА “Инжинеринг”. Същата, на която е поверена друга “деликатна” мисия – да построи сараите на Доган.

Още ли някой смята, че пиша без доказателства за “светеца” Първанов, когото дори собствената му партия вече разлюби, но така и никой не посмя да засегне с неудобни въпроси?

 

Share on Facebook

Share on Facebook

Amazon определено ще направи нов пробив в междукултурния диалог, пускайки в края на януари английски превод на японска анимация по шведската класика от 1981 г. „Роня, дъщерята на разбойника“. Поредицата по детската книга на Астрид Линдгрен е дело на прочутия режисьор Хаяо Миадзаки и неговото студио „Ghibli“, носител на Оскар за най-добър пълнометражен анимационен филм за...

От известно време имам т.н. „дигитална безконтактна MasterCard“ на верния си Nexus 6. Изпозвал съм я със смесен успех у нас и по света. Предната седмица приложението на ПИБ се обнови до 2.2.5. Пишеше „оправени грешки с дигитални кредитни карти“. ОК. И тази неделя като се опитах да платя за покупките си в магазина ме […]

От известно време имам т.н. „дигитална безконтактна MasterCard“ на верния си Nexus 6. Изпозвал съм я със смесен успех у нас и по света. Предната седмица приложението на ПИБ се обнови до 2.2.5. Пишеше „оправени грешки с дигитални кредитни карти“. ОК. И тази неделя като се опитах да платя за покупките си в магазина ме […]

Американецът Уеб Джонсън върна на обществената библиотека в Сан Франциско книга, взета от прабаба му преди точно 100 години, съобщава SFgate.com. Тъй като върнал изданието в рамките на програма за опрощаване на глоби, едновековното забавяне не му струвало пари. Сборникът с кратки истории „Четиридесет минути по-късно“ на Ф. Хопкинс Смит бил заето от Фийби Уеб през 1917-а, но самата...

Тежката РН Falcon 9 със спътницте Iridium NEXT успешно бе изстреляна от базата на ВВС (САЩ) Ванденберг.

Продължаваме пътешествието от Юг на Север с Форда на Валентин. След като разгледахме остров Кипър (Северен Кипър (турски), и Република Кипър (начало и продължение) днес слизаме от ферибота на турския бряг за да продължим през Централна Турция. Започваме от Средиземноморското крайбрежие, след което ще останем дълго време в Кападокия.

Приятно четене:

С Форд от Кипър до Баренцово море, 2016

пета част

Централна Турция и Кападокия

начало

„Има само един миг между миналото и бъдещето – именно той се нарича живот“

От къде дойде идеята за горното мото на настоящия пътепис? Това може да се научи в първата част:

С Форд от Кипър до Баренцово море, 2016 (1): Увод – резюме и Западна Турция

На 17-ти май сутринта фериботът от Кипър акостира на пристанището в турския средиземноморски град Ташучу.

Оформянето на документите за автомобилите ставаше доста бавно. Повече от два часа ми бяха необходими за всичките бюрократични процедури, преди да напусна района на фериботния терминал.

И така, след 11-дневното изучаване забележителностите на остров Кипър ми предстоеше

обиколка на Централна и Източна Турция

Започнах от Средиземноморското крайбрежие, отделих 3 дни на прекрасната Кападокия, след което продължих през Немрут Даг, Диарбекир, езерото Ван до средновековната арменска столица Ани и град Карс. По този начин заделих част от времето в опознаване на турски Кюрдистан.

На следващата карта с черен контур и стрелки за посоките е означен маршрута, изминат с автомобила ми през централната и източна части на Турция през 2016 година. Голяма част от пътя минаваше близо до границите със Сирия и Ирак. Там се виждаше силното военно присъствие на турската армия. Доста чести бяха въоръжените постове по пътя, които проверяваха преминаващите автомобили. Въобще, усещаше се, че оттатък границата се води войната с Ислямска държава, както и гражданската война в Сирия.

Счита се, че

град Силифке

е основан от един от пълководците на Александър Македонски. Тогава е носил името Селефкида. Процъфтява по времето на римското владичество. Византийците изграждат мощна крепост с цел защита от арабските нашествия. Сега жителите на града, разположен по двата бряга на река Гьоксу, са повече от 50 хиляди. Силифке не е особено популярна дестинация, въпреки немалкото туристически забележителности:

• Храмът на Юпитер;
• Византийската крепост над града;
• цистерната Текир Анбар;
• каменния мост Таш кьопрю;
• малка джамия от 13-ти век;
• стари сгради от отоманския период;
• малък парк и крайбрежна алея.
• На десетина километра от града е мястото, където Фридрих Барбароса (император на Свещената римска империя) е загинал нелепо. По време на Третия кръстоносен поход, при прекосяването на река Гьоксу, той е паднал с коня си във водата и се е удавил.

Според старогръцките историци

Корикос

е основан няколко века преди новата ера от кипърски принц със същото име. Основното историческо събитие в района е морското сражение през 191 г. пр. н. е. между флота на Антиох Велики и Римския флот. Гърците на Антиох търпят поражение и Корикос влиза в състава на Римската империя. Марк Антоний подарява града на Клеопатра през 36 г. пр. н. е. Корикос процъфтява като голям пристанищен град по времето на Рим и Византия. През периода 12в.÷14в. градът е в състава на арменското царство Киликия. Той играе значителна роля по време на Кръстоносните походи. В края на 14-ти век се присъединява към Кипърската държава за няколко десетилетия. И по времето на Османската империя Корикос запазва своята значимост, като е изоставен едва в началото на 19-ти век. Основната архитектурно-историческа забележителност тук е запазената крайбрежна крепост, която е защитавала града.

Къз Калеси

е крепостен замък, построен на остров, намиращ се на няколко стотин метра от брега на Корикос. В превод името му означава Момински замък. Според легендата, той е бил построен от местен владетел за да пази неговата единствена дъщеря. Замъка може да се разгледа от малко корабче. Цената беше 6 лева в български пари, но като стигнах пристана корабчето току що отплуваше. Едно момчето му свиркаше, викаше и махаше да се върна за мен, но капитанът вероятно не чу. Не ми се чакаше следващия курс до острова и се отказах от морската разходка до Къз Калеси.

Ретро-спомен. Вече бях виждал острова с Къз Калеси и крепостта на Корикос при първата ми обиколка на Турция през 1995 година.

Мерсин

е бързо разрастващ се град с население от един милион. Разположен на брега на Средиземно море той е не само най-голямото турско търговско пристанище, но и значителен икономически център. Развити са нефтопреработването, производството на цимент, улова и преработката на риба, хранително-вкусовата промишленост, производството на изделия от текстил. Изградена е зона за свободна търговия. В местния университет се обучават около двадесет хиляди студенти. От началото на настоящия век вече се развива и туристическата индустрия, за което спомагат многото слънчеви дни в годината. Градът впечатлява с крайбрежните си булеварди и многото паркове с палми и тропическа растителност. Доста са новопостроените хотели, големи търговски центрове и зони за забавления. Дългите крайбрежни алеи са чудесно място за разходки и отдих.

Адана

е петият по големина град в Турция (след Истанбул, Анкара, Измир и Бурса). Населението му е около 1,7 милиона. Разположен е на тридесетина километра от Средиземно море, по двата бряга на голямата река Сейхан. Наоколо се простира равното и плодородно Киликийско поле, чието съвременно наименование е Чукуровско поле. Счита се, че първото селище на това място е възникнало преди осем хилядолетия. През елинския период градът е известен с името Антиохия в Киликия. Бил е в състава на римската империя и Византия. Арабите го владеят от 8-ми до 10-ти век. В началото на 12-ти век градът е включен в арменското царство Киликия. По времето на Османската държава тук се развива производството на памук, цитрусови плодове и ориз. Значителна популярност добива кулинарният специалитет, наречен Адански кебап. В началото на 20-ти век Адана става един от първите големи индустриални центрове на Турция.

Днес това е голям и оживен град с доста забележителности, включително историко-археологически и етнографски музеи.

Нигде

е спокоен провинциален град с близо сто хиляди жители. Разположен е на 1300 метра надморска височина в централна Турция. Основните архитектурно-исторически забележителности са няколко средновековни джамии и гробници на местни владетели. Вечерта прекарах четири часа в един интернет-клуб и останах да пренощувам на паркинга пред него в автомобила си.

Кападокия

Областта Кападокия е основната туристическа забележителност в Централна Турция. Бих казал, че това е

огромен музей под открито небе

Тук природата и историята се преплитат в едно цяло. Преди десетки милиони години вулканът Ерджийес, както и съседните на него Хасан и Мелендиз, са изригвали и затрупвали с пепел и лава областта. С времето пластовете са се слягали и превръщали в мека порьозна скала. В продължение на милиони години дъждовете и ветровете са предизвиквали ерозийни процеси, довели до фантастични скални образувания. Така са се получили скални конуси, гъби, пирамиди и долини.

През последните хилядолетия районът е бил под владението на хети, перси, гърци, римляни, византийци. Съществували са и няколко самостоятелни местни държавни образувания. В края на 11-ти век областта е завладяна от селджукските турци, а по-късно влиза в състава на Османската империя.

Счита се, че още хетите са започнали да дълбаят жилища в меките скали. Процесът се засилва по времето на ранните християни през 4-ти век от новата ера. Тогава се появяват и първите параклиси, издълбани в скалите. По време на арабските нашествия местните жители се укривали сред скалите и в издълбаните многоетажни жилища. Започват да се оформят скални черкви във византийски стил със стенописи и фрески. Тук живеят християнски общности до 1923 година, когато става взаимна размяна на неселение между Гърция и Турция. Гърците напускат областта и в Кападокия остават да живеят само турци.

Вече бях разглеждал Кападокия по време на първата ми обиколка на Турция през 1995 година. Тогава тази дестинация беше почти непозната за нас българите. Масовите туристически пътувания стигаха предимно до Памуккале и Ефес.

Сега смятах за ден и половина да разгледам главното и да продължавам на изток. Разчетите ми се оказаха грешни.

Три дни, от разсъмване до късна вечер, едва ми стигнаха за опознаване основните забележителности на Кападокия.

Вместо да се купуват скъпи входни билети за всеки един обект, много по-изгодно се оказа закупуването на карта за посещение на всички забележителности в Кападокия. Цената й беше само 30 лева в български пари.

В хронологичен ред разгледах:

Деринкую

е подземен град, разположен на осем нива (подземни етажи). Дълбочината му е 55 метра под нивото на главния вход. Освен жилищни помещения и тесни коридори в скалата са издълбани складове, параклиси, преси за производство на вино. Сложната система за вентилация и водоснабдяване включва вертикални шахти и кладенци. Температурата в помещенията е между 13 и 15 градуса. За туристите бяха достъпни само горните четири нива.

Коридорите са преграждани с каменни кръгли „врати“. Тези кръгли камъни, подобни на воденичните, са с диаметър около метър и половина, дебелина над 30 сантиметра и тегло 300÷400 килограма. От специални ниши и по улеи са претъркулвани за да закрият коридора или входа на жилището. За това действие са били необходими поне двама души. Извършвало се е от вътрешната страна, така че отвън нашествениците са стигали само да тази каменна преграда.

Uçhisar, Tekelli, 50240 Uçhisar/Nevşehir Merkez/Nevşehir, Турция

Учхисар

е селище, в което се намира голям хълм от вулканичен камък с издълбани в него жилища. Това е и най-високата точка на Кападокия. Има вид на непристъпна крепост и действително е служел за защита при нападение. По стълби и тунели туристите се изкачват почти до върха, откъдето се разкрива чудесна панорама към околността с многобройни конусни образувания.

Ретро-спомен. Първото ми посещение в Кападокия беше през 1995 година. Тогава, в края на ноември, всичко беше покрито със сняг.

Гьореме

се счита за туристическия център на Кападокия. Основната забележителност тук е прорязаната сред вулканичните скали долина. Този район се нарича

„Гьореме Ачък Хава Мюзеси“, което в превод означава „Откритият музей на Гьореме“

В мекия камък са издълбани множество черкви с ценни стенописи. Първите параклиси са от 4-ти век, а най-хубавите черкви с изрисувани стени са от периода 8-ми ÷ 11-ти век. Правеше впечатление, че почти на всички човешки фигури от стенописите очите бяха изчегъртани.

Зелве

е следващият музей на открито, който разгледах. И тук е пълно със скални процепи, с издълбани в скалите черкви, манастири и жилища. Разликата с Гьореме е тази, че в Зелве черквите и манастирите не се подържат и се рушат. В тях са се запазили много малко стенописи и фрески.

Скалните гъби в Пашабаг

беше следващата природна забележителност, която разгледах. „Гъбите“ са единични, двойни и тройни. Районът, в който са разположени, се нарича още Долината на монасите. В мекия вулканичен камък са издълбани няколко черкви, както и пещерни жилища. Най-известна е черквата на Свети Симеон, издълбана в тройна (трикуполна) „гъба“.

Чавушин

е популярен с две неща:

• Издълбана в голям скален масив черква с фрески на архангелите Михаил и Гавраил, които са от страни на входа;
• Производството на оригинални изделия от местна керамика.

В околностите на това село също има „скални градове“. В тях жилищата са много и са разположени на няколко „етажа“ (нива).

Май – Юли 2016 година

Очаквайте продължението

Автор: Валентин Дрехарски (град Перник, България)

Снимки: авторът

E-mail: valentin.dreharski@besttechnica.bg

Други разкази свързани с Кападокия – на картата:

Кападокия

Има книги, които се появяват в литературата като гръм от ясно небе. Повечето от тези книги са тихи, но толкова категорични, че иначе шумните флагмани на класациите отстъпват смирено и запазват мълчание. Защото освен литература или злободневен шум, в тях има нещо повече – зрънце от истинския живот. И затова покълват в сърцата на читателите....