Централна Турция и Кападокия (5 част на С Форд от Кипър до Баренцово море, 2016)

Продължаваме пътешествието от Юг на Север с Форда на Валентин. След като разгледахме остров Кипър (Северен Кипър (турски), и Република Кипър (начало и продължение) днес слизаме от ферибота на турския бряг за да продължим през Централна Турция. Започваме от Средиземноморското крайбрежие, след което ще останем дълго време в Кападокия.

Приятно четене:

С Форд от Кипър до Баренцово море, 2016

пета част

Централна Турция и Кападокия

начало

„Има само един миг между миналото и бъдещето – именно той се нарича живот“

От къде дойде идеята за горното мото на настоящия пътепис? Това може да се научи в първата част:

С Форд от Кипър до Баренцово море, 2016 (1): Увод – резюме и Западна Турция

На 17-ти май сутринта фериботът от Кипър акостира на пристанището в турския средиземноморски град Ташучу.

Оформянето на документите за автомобилите ставаше доста бавно. Повече от два часа ми бяха необходими за всичките бюрократични процедури, преди да напусна района на фериботния терминал.

И така, след 11-дневното изучаване забележителностите на остров Кипър ми предстоеше

обиколка на Централна и Източна Турция

Започнах от Средиземноморското крайбрежие, отделих 3 дни на прекрасната Кападокия, след което продължих през Немрут Даг, Диарбекир, езерото Ван до средновековната арменска столица Ани и град Карс. По този начин заделих част от времето в опознаване на турски Кюрдистан.

На следващата карта с черен контур и стрелки за посоките е означен маршрута, изминат с автомобила ми през централната и източна части на Турция през 2016 година. Голяма част от пътя минаваше близо до границите със Сирия и Ирак. Там се виждаше силното военно присъствие на турската армия. Доста чести бяха въоръжените постове по пътя, които проверяваха преминаващите автомобили. Въобще, усещаше се, че оттатък границата се води войната с Ислямска държава, както и гражданската война в Сирия.

Счита се, че

град Силифке

е основан от един от пълководците на Александър Македонски. Тогава е носил името Селефкида. Процъфтява по времето на римското владичество. Византийците изграждат мощна крепост с цел защита от арабските нашествия. Сега жителите на града, разположен по двата бряга на река Гьоксу, са повече от 50 хиляди. Силифке не е особено популярна дестинация, въпреки немалкото туристически забележителности:

• Храмът на Юпитер;
• Византийската крепост над града;
• цистерната Текир Анбар;
• каменния мост Таш кьопрю;
• малка джамия от 13-ти век;
• стари сгради от отоманския период;
• малък парк и крайбрежна алея.
• На десетина километра от града е мястото, където Фридрих Барбароса (император на Свещената римска империя) е загинал нелепо. По време на Третия кръстоносен поход, при прекосяването на река Гьоксу, той е паднал с коня си във водата и се е удавил.

Според старогръцките историци

Корикос

е основан няколко века преди новата ера от кипърски принц със същото име. Основното историческо събитие в района е морското сражение през 191 г. пр. н. е. между флота на Антиох Велики и Римския флот. Гърците на Антиох търпят поражение и Корикос влиза в състава на Римската империя. Марк Антоний подарява града на Клеопатра през 36 г. пр. н. е. Корикос процъфтява като голям пристанищен град по времето на Рим и Византия. През периода 12в.÷14в. градът е в състава на арменското царство Киликия. Той играе значителна роля по време на Кръстоносните походи. В края на 14-ти век се присъединява към Кипърската държава за няколко десетилетия. И по времето на Османската империя Корикос запазва своята значимост, като е изоставен едва в началото на 19-ти век. Основната архитектурно-историческа забележителност тук е запазената крайбрежна крепост, която е защитавала града.

Къз Калеси

е крепостен замък, построен на остров, намиращ се на няколко стотин метра от брега на Корикос. В превод името му означава Момински замък. Според легендата, той е бил построен от местен владетел за да пази неговата единствена дъщеря. Замъка може да се разгледа от малко корабче. Цената беше 6 лева в български пари, но като стигнах пристана корабчето току що отплуваше. Едно момчето му свиркаше, викаше и махаше да се върна за мен, но капитанът вероятно не чу. Не ми се чакаше следващия курс до острова и се отказах от морската разходка до Къз Калеси.

Ретро-спомен. Вече бях виждал острова с Къз Калеси и крепостта на Корикос при първата ми обиколка на Турция през 1995 година.

Мерсин

е бързо разрастващ се град с население от един милион. Разположен на брега на Средиземно море той е не само най-голямото турско търговско пристанище, но и значителен икономически център. Развити са нефтопреработването, производството на цимент, улова и преработката на риба, хранително-вкусовата промишленост, производството на изделия от текстил. Изградена е зона за свободна търговия. В местния университет се обучават около двадесет хиляди студенти. От началото на настоящия век вече се развива и туристическата индустрия, за което спомагат многото слънчеви дни в годината. Градът впечатлява с крайбрежните си булеварди и многото паркове с палми и тропическа растителност. Доста са новопостроените хотели, големи търговски центрове и зони за забавления. Дългите крайбрежни алеи са чудесно място за разходки и отдих.

Адана

е петият по големина град в Турция (след Истанбул, Анкара, Измир и Бурса). Населението му е около 1,7 милиона. Разположен е на тридесетина километра от Средиземно море, по двата бряга на голямата река Сейхан. Наоколо се простира равното и плодородно Киликийско поле, чието съвременно наименование е Чукуровско поле. Счита се, че първото селище на това място е възникнало преди осем хилядолетия. През елинския период градът е известен с името Антиохия в Киликия. Бил е в състава на римската империя и Византия. Арабите го владеят от 8-ми до 10-ти век. В началото на 12-ти век градът е включен в арменското царство Киликия. По времето на Османската държава тук се развива производството на памук, цитрусови плодове и ориз. Значителна популярност добива кулинарният специалитет, наречен Адански кебап. В началото на 20-ти век Адана става един от първите големи индустриални центрове на Турция.

Днес това е голям и оживен град с доста забележителности, включително историко-археологически и етнографски музеи.

Нигде

е спокоен провинциален град с близо сто хиляди жители. Разположен е на 1300 метра надморска височина в централна Турция. Основните архитектурно-исторически забележителности са няколко средновековни джамии и гробници на местни владетели. Вечерта прекарах четири часа в един интернет-клуб и останах да пренощувам на паркинга пред него в автомобила си.

Кападокия

Областта Кападокия е основната туристическа забележителност в Централна Турция. Бих казал, че това е

огромен музей под открито небе

Тук природата и историята се преплитат в едно цяло. Преди десетки милиони години вулканът Ерджийес, както и съседните на него Хасан и Мелендиз, са изригвали и затрупвали с пепел и лава областта. С времето пластовете са се слягали и превръщали в мека порьозна скала. В продължение на милиони години дъждовете и ветровете са предизвиквали ерозийни процеси, довели до фантастични скални образувания. Така са се получили скални конуси, гъби, пирамиди и долини.

През последните хилядолетия районът е бил под владението на хети, перси, гърци, римляни, византийци. Съществували са и няколко самостоятелни местни държавни образувания. В края на 11-ти век областта е завладяна от селджукските турци, а по-късно влиза в състава на Османската империя.

Счита се, че още хетите са започнали да дълбаят жилища в меките скали. Процесът се засилва по времето на ранните християни през 4-ти век от новата ера. Тогава се появяват и първите параклиси, издълбани в скалите. По време на арабските нашествия местните жители се укривали сред скалите и в издълбаните многоетажни жилища. Започват да се оформят скални черкви във византийски стил със стенописи и фрески. Тук живеят християнски общности до 1923 година, когато става взаимна размяна на неселение между Гърция и Турция. Гърците напускат областта и в Кападокия остават да живеят само турци.

Вече бях разглеждал Кападокия по време на първата ми обиколка на Турция през 1995 година. Тогава тази дестинация беше почти непозната за нас българите. Масовите туристически пътувания стигаха предимно до Памуккале и Ефес.

Сега смятах за ден и половина да разгледам главното и да продължавам на изток. Разчетите ми се оказаха грешни.

Три дни, от разсъмване до късна вечер, едва ми стигнаха за опознаване основните забележителности на Кападокия.

Вместо да се купуват скъпи входни билети за всеки един обект, много по-изгодно се оказа закупуването на карта за посещение на всички забележителности в Кападокия. Цената й беше само 30 лева в български пари.

В хронологичен ред разгледах:

Деринкую

е подземен град, разположен на осем нива (подземни етажи). Дълбочината му е 55 метра под нивото на главния вход. Освен жилищни помещения и тесни коридори в скалата са издълбани складове, параклиси, преси за производство на вино. Сложната система за вентилация и водоснабдяване включва вертикални шахти и кладенци. Температурата в помещенията е между 13 и 15 градуса. За туристите бяха достъпни само горните четири нива.

Коридорите са преграждани с каменни кръгли „врати“. Тези кръгли камъни, подобни на воденичните, са с диаметър около метър и половина, дебелина над 30 сантиметра и тегло 300÷400 килограма. От специални ниши и по улеи са претъркулвани за да закрият коридора или входа на жилището. За това действие са били необходими поне двама души. Извършвало се е от вътрешната страна, така че отвън нашествениците са стигали само да тази каменна преграда.

Uçhisar, Tekelli, 50240 Uçhisar/Nevşehir Merkez/Nevşehir, Турция

Учхисар

е селище, в което се намира голям хълм от вулканичен камък с издълбани в него жилища. Това е и най-високата точка на Кападокия. Има вид на непристъпна крепост и действително е служел за защита при нападение. По стълби и тунели туристите се изкачват почти до върха, откъдето се разкрива чудесна панорама към околността с многобройни конусни образувания.

Ретро-спомен. Първото ми посещение в Кападокия беше през 1995 година. Тогава, в края на ноември, всичко беше покрито със сняг.

Гьореме

се счита за туристическия център на Кападокия. Основната забележителност тук е прорязаната сред вулканичните скали долина. Този район се нарича

„Гьореме Ачък Хава Мюзеси“, което в превод означава „Откритият музей на Гьореме“

В мекия камък са издълбани множество черкви с ценни стенописи. Първите параклиси са от 4-ти век, а най-хубавите черкви с изрисувани стени са от периода 8-ми ÷ 11-ти век. Правеше впечатление, че почти на всички човешки фигури от стенописите очите бяха изчегъртани.

Зелве

е следващият музей на открито, който разгледах. И тук е пълно със скални процепи, с издълбани в скалите черкви, манастири и жилища. Разликата с Гьореме е тази, че в Зелве черквите и манастирите не се подържат и се рушат. В тях са се запазили много малко стенописи и фрески.

Скалните гъби в Пашабаг

беше следващата природна забележителност, която разгледах. „Гъбите“ са единични, двойни и тройни. Районът, в който са разположени, се нарича още Долината на монасите. В мекия вулканичен камък са издълбани няколко черкви, както и пещерни жилища. Най-известна е черквата на Свети Симеон, издълбана в тройна (трикуполна) „гъба“.

Чавушин

е популярен с две неща:

• Издълбана в голям скален масив черква с фрески на архангелите Михаил и Гавраил, които са от страни на входа;
• Производството на оригинални изделия от местна керамика.

В околностите на това село също има „скални градове“. В тях жилищата са много и са разположени на няколко „етажа“ (нива).

Май – Юли 2016 година

Очаквайте продължението

Автор: Валентин Дрехарски (град Перник, България)

Снимки: авторът

E-mail: valentin.dreharski@besttechnica.bg

Други разкази свързани с Кападокия – на картата:

Кападокия

Прочети цялата новина http://patepis.com/?p=69846

Свързани новини: