Днес, на 21 януари 2017 г., се състоя първата протестна проява край сградата в българската столица, която вече е работно място на новия президент Румен Радев. И първият “контрапротест” -също.

Протестът беше организиран от украинската общност в България като част от глобален световен митинг срещу руската агресия под надслов: #StopPutinsWarInUkraine. Така София стана част от международната инициатива за едновременен митинг в десетки държави.

Събитието се “прочу” предварително чрез руската РИА “Новости”, която разду новината в аванс като “майдан” срещу новия президент Румен Радев. По този начин тя го издаде още веднъж като клиент на руската пропаганда, която скача да го защитава без да е заплашен от нищо. Ами ако наистина имаше протест срещу любимеца на контролираните от Кремъл руски медии Румен Радев?

На руския страх от няколко десетки европейци в България, готови да зъзнат за омразна на Кремъл кауза, очите са големи.

Руската мечешка услуга е като едноименната й прегръдка- обсебваща е до пълно задушаване, щом не й се съпротивяваш. Радев трябва да знае, че така ще бъде и в бъдеще, ако не се сопне на онези, които го правят за смях с превантивна защита срещу граждани, които с нищо не го застрашават. Или му харесва на този “натовски генерал” да го защитават едни сополанковци от липсата на заплаха?

Другият куриоз от днешния следобед беше, че да бранят Радев , за когото изобщо не стана дума на законно разрешения митинг, се събраха групичка професионални контрапротестиращи от онези, на които от лятото на 2013 г. чичковците – кукловоди на тази агресивна забавачка на петата колона раздават едни (  мизерни,признавам – защото знам) пари, за да създават впечталение за реципрочност на “народното недоволство” срещу всяка изява на демократично действащи граждани.

Една от тези групи носи претенциозното с болшевишкото си внушение название   “Червена сила” и е на пряко подчинение на Спас Колев, активен борец срещу “Града на истината” и прочее граждански бунтове  срещу посткомунизма от началото на 90-те години на миналия век. Същият беше ативен борец и за избирането на Румен Радев от обкръжението му в предизборния му щаб.

Още нещо да “призная”: от разстоянието, на което полицията държеше провокаторите, не мога да твърдя, че пак са ни пратили точно “Червена сила”. Може този път да беше и чисто кафява. Във всеки случай, тя беше “въоръжена” с някои познати атрибути, с които дефилират претендиращите да са “повече патриоти” ( защото обичат една чужда държава преди всичко).

Все пак ми е интересно дали въпросната тайфа е имала разрешение да демонстрира под прозорците на президента ( срещу нас).

Организторите на законния митинг ми споделиха, че не са били допуснати да митингуват там, поради което бяхме се събрали пред входа на бившия Партиен дом между сградите на Министерския съвет и Президентството. Контрапотестиращите ( незаконно- басирам се , на каквото искате, имам опит с полицейско-кметската благосклоност към хулиганите, насъсквани срещу законни изяви на граждани), оказва се, са били “по-безопасни” за г-н президента в съботния ден под неговите прозорци и пред входа на  историческия музей.

А какво общо има рашисткият “патриотизъм” с “отбраната” на президента Радев, оставям на въображението на всеки, който е в състояние да прозре плитката дълбочина на национализма с руско лице в България.

Share on Facebook

Днешните резултати от борсовите търгове с електроенергия в деветте европейски страни, които наблюдаваме, в това число и България, донесоха неочакван резултат. С най-ниска средна цена за утре се оказа нашата западна съседка Република Сърб...

Ако ме питате кой роман, от изчетеното през 2016-та, ще запомня за дълго, то това е без съмнение Тесният път към далечния север на Ричард Фланаган.

Препоръча ми непременно да го прочета Светльо Желев. А щом Светльо казва няма как да го подмина. И съм истински благодарна.

Не, това не е роман за всеки и за всяко време. Тежък, тъжен, облян в потрес, сълзи, тегоба, непосилност, но и истински човешки, триумфиращо човешки.

Това е книга за свободата да останеш себе си, изборът да запазиш човека в себе си, въпреки обстоятелствата, въпреки непосилния натиск да

Тази книга ми помогна много в пътя към себе си. Тесен, тегав, лъкатушещ, кален, драпащ, разкриващ още и още пластове на хуманното. Със сигурност Тесният път към далечния север искам да е от книгите, които държа децата ми да прочетат. И силно се надявам повече хора да я прочетат. Нищо, че не е лесна.

Втората Световна война такава, каквато не само не сме си представяли, но и едва ли мнозина от нас са познавали в тези й измерения. През погледа на Дориго Еванс, лекар, пропътуваме из войната в нейната периферия. Но именно в периферията се устоява най-трудно. И битката за съхраняване на човешкото е най-безмилостна. Дориго попада в японски трудов лагер. Военнопленниците строят железен път между Сиам и Бирма. Оцелелите са малко, макар да не са на фронта.

„Накрая останаха само жегата и дъждовните облаци, насекомите, птиците, животните и растенията, които не помнеха и не се интересуваха. Хората са само част от множеството на всички онези неща, които копнеят да живеят, а най-висшата форма на живота е свободата: човекът да бъде човек, облакът да бъде облак, бамбукът да е бамбук.“

„Оцелели през тежки, трудни десетилетия, те разполагат единствено с минимума, от който нищо не може да бъде отнето: вярата един в друг, вярата, че пред лицето на смъртта ще се държат още по-здраво един за друг. Защото ако живите изоставят мъртвите, животът им вече няма смисъл. За да оцелеят, трябва да са едно, сега и завинаги.“

„Доброто си е добро и също като страданието е необяснимо, неизменно, неразбираемо.“

„Защото смелостта, оцеляването, любовта не съществуваха във всеки човек поотделно. Те съществуваха – или загиваха – във всички тях и заедно с тях умираше и човекът; бяха стигнали до извода, че да изоставят някого е равносилно да изоставят себе си.“

„Светът управлява делата си така, че цивилизацията всеки ден извършва престъпления, за които отделният човек би лежал в затвора до живот. А хората го приемат, затварят очите си и го наричат „международно положение“ или политика, или война, или пък си създават свое пространство, напълно отделно от цивилизацията, което назовават личен живот. И колкото повече се откъсват от цивилизацията в този личен живот, колкото повече той се превръща в таен живот, толкова по-свободни се чувстват. Но не е така. Никога не си свободен от света, да споделяш живота е да споделяш вината.“

Не слагам българската корица, защото я намирам за наистина неадекватна. Но за избора и за превода – комплиментите са за Колибри!