Продължаваме пътешествието от Юг на Север с Форда на Валентин. След като разгледахме остров Кипър (Северен Кипър (турски) и Република Кипър (начало и продължение) , продължихме от Средиземноморското крайбрежие на Турция към Кападокия. Днес довършваме разглеждането на Централна Турция с областта Кападокия.

Приятно четене:

С Форд от Кипър до Баренцово море, 2016

шеста част

Централна Турция и Кападокия

продължение

„Има само един миг между миналото и бъдещето – именно той се нарича живот“

От къде дойде идеята за горното мото на настоящия пътепис? Това може да се научи в първата част:

С Форд от Кипър до Баренцово море, 2016 (1): Увод – резюме и Западна Турция

Каймаклъ

беше втория подземен град, който посетих през 2016 година. Бях го разглеждал и през 1995 година. Подземните градове в района на Кападокия са няколко десетки. Принципът на изграждането им е един и същ. И градът в Каймаклъ, както този в Деринкую, има жилища на няколко етажа. Тук, обаче, нивата са повече и достигат до 120 метра дълбочина. Запазени са вентилационни шахти, кладенци, складове за съхранение на зърното, кухни за готвене на храна, преси за приготвяне на вино, помещения за животните, параклиси и погребални ниши. Счита се, че на осемте нива в този внушителен град под земята са живеели повече от 10 хиляди души.

Долината Ихлара

представлява дълъг около 15 километра каньон. Той е прорязан от река Мелендиз, която в продължение на хилядолетия е разкъсвала мекия вулканичен камък. И сега реката си тече по дъното на каньона, а около нея растат тополи, маслинови дръвчета, храсти и разнообразна буйна растителност. Почти вертикалните стени на каньона се издигат на повече от сто метра, а в скалата са издълбани двадесетина черкви. Византийското име на този долина е Пелистрема.

Селището Ихлара

е разположено в южния край на долината със същото име. В него имаше няколко ресторанта и семейни хотели. То може да служи като изходна база за разглеждане на долината, която в по-голямата си част представлява живописен каньон.

Към дъното на каньона се слиза по 285 стъпала, като стълбите са разположени покрай почти отвесните скали.

Основната архитектурно-историческа и художествена забележителност тук са

скалните черкви

Те са издълбани през периода от 6-ти до 12-ти век, като в доста от тях са съхранени стенописите.

Разходката покрай протичащата през долината

река Мелендиз

беше приятна, въпреки горещото време.

Белисирма

е разположена в средната част на Долината Ихлара. И тук има няколко забележителни скални черкви със стенописи. А пък край реката са направени доста на брой атрактивни ресторанти.

Агресивна гъска

След като бях разгледал скалните черкви в долината край Белисирма, дойде време да хапна и да си почина в автомобила. Край паркинга се разхождаха две гъски с малките си гъсета. Докато отварях консервата с риба, едната гъска вероятно реши, че заплашвам с нещо малките й. Неочаквано се насочи към мен с наведена шия и съскайки. Докато осъзная какво става, тя ме захапа силно за левия крак през крачола на панталона. Тъй като продължи да ме стиска с клюна и да не пуска, се наложи стоейки на един крак да я изритам с десния. Едва тогава тази гъска-майка изкряка от болка и избяга. При това „изпълнение“ държах в ръка отворената консерва и при ритника половината риба с олиото се изсипа върху левия крачол на панталона. Ето за това се ядосах най-много. Защото нощувайки, и въобще живеейки в автомобила, трудно се намира място където де си изпереш панталона.

Село Селиме

е разположено в северния край на Долината Ихлара. Тук също се наблюдават характерните за Кападокия скални конуси и други естествени образувания с изкопани в тях жилища.

Продължавайки в хронологичен ред с обиколката на Кападокия, следва малко отклонение на запад до

Аксарай

От архитектурна гледна точка, бих казал, че тук съжителстват 21-ви век с отминалия 20-ти и със средновековието. Наред с модерните бизнес центрове и МОЛ-ове могат да се видят джамии и медресета от периода 13-ти÷15-ти век. Градът е получил днешното си име когото един от селджукските султани построил дворец от бял мрамор „Аксарай“, в превод „Белият дворец“.

Невшехир

се смята за административния център на Кападокия. Древното име на града е Ниса. На хълм се намира полуразрушена средновековна крепост. В самия хълм е открит подземен град, който се счита за най-големия в региона. Предполага се, че в него са се побирали близо 20 хиляди човека.

Основната забележителност в Невшехир е построеният в началото на 18-ти век голям комплекс. Той включва Куршунлу Джами (в превод Оловно-куполна джамия), медресе (религиозно училище), библиотека, училище за момчета, хамам (баня), кухня и шадраван. Заслугата за изграждането на тези сгради е на великия везир Дамат Ибрахим Паша. Техният интериор свидетелства за достиженията през така наречената „Епоха на лалетата“ (период на ренесанс на турската култура).

Със своята „крепост“ (вулканичен хълм с издълбани помещения),

село Ортахисар

напомня на посетения в началото Учхисар. И тук по стълби и тунели се минава покрай жилища на различни нива (етажи). От върха на „крепостта“, служела за защита при нападение, се разкрива панорамна гледка към околността с конусни вулканични образувания и прорязани долини.

Ретро-спомен от 1995 година. При първото ми посещение в Кападокия през 1995 година в някои от скалните жилища все още живееха бедни хора. Паркирайки до високата скала с издълбани жилища в центъра на Ортахисар, почти веднага при нас дойде измъчена жена и ни подаде един голям грозд. Показа ни краката си с дълбоки рани по тях. Говореше нещо на турски, но стана ясно че не иска директно да проси, а да й се дадат пари срещу гроздето. Тя взе подадената банкнота (тогава старите турски лири бяха с номинал в милиони) и ни благодари.

В село Ортахисар разгледах етнографска музейна експозиция, отразяваща работата, бита и обичаите на местното население през миналите векове. Тя, обаче, не можа да ме впечатли с особена художествена стойност.

По пътя между населените места имаше отбивки за паркиране, от които се разкриваха красиви гледки към конусите и долините, прорязани във вулканичните скали. Около Юргюп има големи пространства с розови варовикови скали, така наречените „скални комини“.

Град Юргюп

е разположен в подножието на голямо плато в източния край на туристическата част от Кападокия. Много от някогашните скални жилища сега са преустроени в ресторанти, нощни клубове, барове и хотели. Разположените във вертикални скални „стени“ хотели изглеждаха доста луксозно.

[geo_mashu_map]

Merkez, Ürgüp Merkez, Ürgüp, Nevşehir, Турция

Градът е известен с качественото местно вино и с ръчно тъканите си килими. Тук се провежда международен фестивал на виното.

Най-високата точка в центъра на Юргюп е

„Теменни тепеси“, което в превод означава „Хълма на желанията“

Там се намира гробницата на селджукски султан. От хълма се разкрива красива панорамна гледка към кварталите на града.

Кайсери

е разположен в централна Турция град с население повече от един милион. Южно от него се издига

планината (изгасналия вулкан) Ерджийес

Със своите 3917 метра тя е най-високата в централен Анадол. Старото историческо име на днешен Кайсери е Кесария. Тогава градът е бил резиденция на кападокийските царе и управители на областта. По време на Римската империя Кесария е един от центровете на разпространение на християнството. Градът е завладян от селджукските турци през 11-ти век, а в началото на 16-ти век е присъединен към Османската империя. До началото на арменския геноцид значителна част от населението са били етнически арменци. През 19-ти век в района са заселени много черкези от Западен Кавказ, след като Русия завладява Кавказкия регион.

От архитектурна гледна точка разнообразието в Кайсери е голямо. В центъра стоят черните базалтови стени на старата крепост, построена от византийците и доукрепвана впоследствие. Запазени са няколко средновековни джамии, медресета (религиозни училища) и гробници. В централната част са построени много нови сгради, така че при разходката из града човек се сблъсква с множество архитектурни стилове.

Кюлтепе

(в превод Хълм на пепелищата) е днешното име на мястото, където се е намирал древния град Канеш. Заселен през 4-тото хилядолетие преди новата ера, хиляда години по-късно градът вече е обграден с крепостни стени. Канеш придобива най-голяма значимост като хититско селище две хилядолетия преди новата ера. Тогава тук са спирали асирийските търговски кервани. От тези времена са запазени хиляди артефакти като глинени плочки с клиновидни надписи, статуетки, рисувана керамика и други предмети. Сега те се съхраняват в музеите на Анкара и Кайсери. Канеш е бил унищожен при пожар в края на 12-ти век от новата ера, откъдето вероятно идва и наименованието Кюлтепе (Хълм на пепелищата).

По време на посещението ми през май 2016 година това историческо място беше съвсем занемарено. Входната врата към останките от древния Канеш беше ръждясала, а пътеките за придвижване на туристите обрасли с трева. Само една поизтрита табела до входа и няколко протрити надписа сред руините даваха сведения за значимостта на Кюлтепе.

Продължих през Източна Турция: Немрут Даг, Диарбекир, езерото Ван, средновековната арменска столица Ани, град Карс.

Май – Юли 2016 година

Очаквайте продължението

Автор: Валентин Дрехарски (град Перник, България)

Снимки: авторът

E-mail: valentin.dreharski@besttechnica.bg

Други разкази свързани с Кападокия – на картата:

Кападокия

Booking.com

;

Турската писателка Айтюл Акал е автор на десетки криги за деца, някои от които влизат и в учебните програми. Тя е родена в Измир през 1952 г. През 1971 г. завършва Американския колеж в родния си град, омъжва се и се мести със съпруга си в Истанбул. Има двама сина – Еврен и Алпер. В...

При вчерашното си участие в бТВ енерГЕПИйния "експерт" Р.Овч. призова най-настоятелно служебното правителство да преразгледа и отмени задължението на 100% държавните АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица ИЗток 2...

Японският безпилотен товарен КК 'Конотори-6' ('Щъркел-6') се е разкачил от МКС , където пристигна на 13 декември 2016 и в момента се подготвя за провеждането на експеримент по премахване на космически боклук от орбитата на Земята.

Това е неизбежно след вчерашното (27/01/2017г.) участие на известния енерГЕПИен "политик" в предаването "Лице в лице", по бТВ, което, който желае, може да види от ТУК. Ето го и епизода от разговора, с който Р. Овч. си...

Ракетно космическата корпорация 'Енергия' е разработила два проекта за свръхтежка ракета , способна да доставя пилотираният КК 'Федерация' до Луната .

Няма да му накривя ушанката, нито ще повлияя на маршировката на петата (му) колона в България, обаче отказвам да се впечатлявам повече от изявленията на специалиста по поддържането на руското влияние в България, генерала от КГБ Решетников. Впечатлявах се някога от това, че никой тук не се впечатлява от манипулациите и ролята му в тази демонстративна дейност, поради което, при пълното “радиомълчание” ( за да не се издадат пред “врага”) на медиите у нас, разгласявах негови интерюта със същите оценки, каквито днес изведнъж се оказаха “интересни” не само за медиите, но и за някои политици, лично засегнати ( вече) от него. 

Само че започнах да публикувам всичко преди 6-7 години. Междувременно мрежата от структури за укрепване на руското влияние тук, инвестирано в политици, в партии, в цели институции, в недвижима собственост и в движени от лакомия продажници на шумния пазар в медиите си свърши работата. Всичко това се случи в звездните години на изгрелия безалтернативно във властта, (без)действащия от уж десни и прозападни позиции Бойко Борисов. Тъкмо неговото активно безгрижие обгрижи пасивно това, което се случи на този уж невидим фронт.

И осъмнахме като държавата в Европа, в която беше извършен пробив, какъвто Москва не успя да постигне дори в по-агресвно бомбардираните с инвестиции в прокремълската политика страни, като Черна Гора и Сърбия. Там проруските партии заубиха миналата година изборите, докато в евроатлантическа България ги спечелиха. Категорично при това.

Сега в Москва ни пускат същия този Решетников 

да коригира създалото се вече впечатление ( не само в България, но и в големите западни медии- а най-вече в руските), че си имаме проруски президент, който се е обградил с лица от първите редици на петата колона, движещи се плътно около него като лична охрана и по времето на предизборната му кампания. Самият Радев вече, както изглежда, се опитва на думи да разсее създалото се впечатление за него като марионетка на руското влияние, но на дело, както отбелязах, има Иво Христов за началник ( на кабинета) заклет русофил – френски възпитаник, който громи в угода на руската пропаганда европейския избор на България. 

В опита за разграничаване от делата на Радев сега се включва Решетников, опитвайки се да ни изиграе “разочарование” от бившия летец, на когото възлагаше публично ( пак в интервю) надежди, да извади България от НАТО и ЕС и отвлече българския самолет в Русия. http://dnes.dir.bg/news/leonid-reshetnikov-prezidentat-radev-25135453?nt=4

Звучи парадоксално, но точно Решетников да скърби за измамените си надежди от Радев, който не е дал никакви доказателства за своята “измяна”, е зле скалъпена постановка. Най-малкото издава Радев със задна дата като русофил, какъвто той отрича да е бил.

Ето защо ( продължавам да) не вярвам на Решетников и оставям да се “борят” с неговите манипулации новите желаещи да направят това, които толкова години съучастнически не си пипнаха клавиатурата в опит да се противопоствят на изградената от него московска мрежа за улов на български души ( за да не кажа мухи).

Много по-автентично звучат думите в оценките за самата Русия, че и за нейния народ, от устата на също така отявлен путинст, който обаче е и безспорен талант в областта на изкуството ( да режисира филми), като Никита Михалков. Него никой не може да обвини нито в русофобия, нито в “соросоидност”. Ето защо описанията му са наистина убийствени със своята отчаяна искреност. Ето няколко от тях:

„Тази смрад, която изпускаме, поражда около Русия презрение към нас, недоверие, нелюбов. Нито военната ни мощ, нито космическите иновации ще оцелеят без това. Те, извинете, ще затънат в лайна.“

„Ние обичаме обидените и обичаме да се обиждаме.“

„Ние, руснаците, сме електорат, а не народ. Не сме страна, а територия.“

„Ако бях враг на Русия, щях да й обявя война и да я спечеля за три дни.“

„Проблемът на руснаците е славянският им характер, отсъствието на воля за живот.“

„Руската литература погуби Русия.“ http://www.ploshtadslaveikov.com/mihalkov-mezhdu-rusofobiyata-demokratsiyata-i-prosveteniya-konservatizam/

По същата причина, свързана с искреността на един овластен руски циник, петата колона у нас подскочи като ужилена, когато Пьотр Толстой, председател на една от най големите организации на партията на Путин в Москва, депутат и впоследствие- заместник председател на Руската Дума, откровено заяви на всеослушание истината, че България е обект на покупко-продажба за Русия. От това най-много се ужасиха продажниците тук. Разкрити бяха като такива и се възмутиха така, както никога преди от доста по-възмутителни за българското достойнство изявления на съвременни руски властници, като Рогозин и Жириновски, обиждащи България не веднъж и далеч по-остро с квалификации за “предателство” и намеци за “изневяра” в качеството си ( бивша?) съветска държанка. Ужасното за ужасените беше това, че нямаше как да определят руския депутат Толстой за “соросоид” , “американска подлога” или дори просто за евреин- самият той обижда с измислената в кремълските лаборатории за пропагандна продукция дума “соросоид”  наляво и надясно, а наскоро даде воля с познатата ни цинична откровеност и на дълбоко вкоренения в руските традиции антисемитизъм.

Да обобщя: ако моя милост беше си позволил да изрече или напише за Русия и руския нород онова, което Никита Михалков казва, просто щях да получа поредната доза заплахи от “верващи” в друга нация туземни “националисти”. Няма особена полза да дописвам казаното него. А да се вярва на Решетников, когато “заклеймява” Радев, че се бил отметнал от русофилството, е меко казано наивно и вредно за самоуважението на всеки нормален българин.

В същото време, ако ли пък Решетников този път се окаже прав да лее сълзи на бългтарските му гробища, ( веднъж и той), то сценката с покрусените от приземяването на Радев на Запад рублофили у нас ще бъде апокалиптична за тях и поучителна за всички останали като пример, че българското национал-комплексарско заболяване, каквато е русофилията като хемофилия на европейския български дух, е лечимо.

Много на място за финал е да се припомни още веднъж каква е диагнозата на русофилството у нас, дадена не е от друг, а от родоначалника на българския социализъм Димитър Благоев. Защото и той също определено не може да бъде о(без)качествен като “сороид” и “американска подлога”:

“Русофилството е грубо политическо суеверие, умишлено култивирано сред народните маси; политическо знаме, вървенето и воюването под което неизбежно води към предателство и национална катастрофа. Защото русофилите, плувайки безогледно във водите на руската дипломация, неизбежно и фатално правят от България едно сляпо и послушно оръдие в ръцете на руската завоевателна политика на Балканите”. („Принос към историята на социализма в България, С., 1976)

Share on Facebook

Share on Facebook

На 28 януари 2017, от стартова площадка на космодрума в Гвиана , в 3:03 наше време , успешно стартира РН'Съюз-СТ-Б' с ускорител 'Фрегат-МТ' и европейския телекомуникационен спътник Hispasat AG-1.

Всяка седмица „Аз чета“ ви представя новите книги на пазара, подбрани от самите издателства. Следете новия ни специален формат, но продължавайте да четете и ревютата, които правим всеки ден. Защото искаме да обичате книгите още повече! „Българската дилема. Записки по нашето двумислие“ от Тони Николов Издава: Хермес Дата на публикуване: 26 януари 2017 г. За книгата: Един народ може да...

На конгрес ( едва) днес! Това успяха да постигнат след два неуспешни опита за обединение партиите от Реформаторския блок. Твърде късно. Или вярват, че никога не е късно ( за резил- не им го пожелавам).

(Ре)капитулацията е: “Да,България” не иска общо явяване на изборите с “Нова република”, която е разочарована от това. А пък Реформаторите- или онова, което остана от тях след опустошителното им пребиваване във властовата сянка на Борисов, се скупчват на конгрес.

Да, България има нужда от реформатори за една Нова република. Можеше да е три в едно, но…

Парадоксът е, че не лявото им пречи, нали така. То би трябвало да ги обединява като мотивиращ за общи действие противник на дясното, либералното, консервативното- както искате го наречете, но да е с обратен знак на лявото.

Различията им минават през отношението към ГЕРБ в битката за (почти) едни и същи избиратели. Е, кой е тогава противникът, който пречи на обединението?

Би трябвало обединяващата пречка да е идиотизмът, произтичащ от миналото несвършено, свързано с Партията, осигуряваща нерез за всяка (свине)майка.

Оруел  е преписал от нашата действителност сюжета на “Фермата” , в която нерезите управляват. По-лошото е, че не можем да загърбим този сюжет и живеем в едно реформирано, но не напълно ТКЗС, вместо да кажем ДА на една Нова република. Получава ни се нещо като Нова република България, нещо като НРБ.

 

Share on Facebook

Share on Facebook