На една единствена графика събрах данните за нетния (чистия) износ на електроенергия от страната ни, по дни, за месец януари, за последните три години - 2015-та 2016-та и 2017-та, т.е. и последната през която ни заплашваха с режим на ток...

В „Голямата хартиена мистерия“ (изд. „Рибка“) рядко ще срещнете повече от едно кратичко изречение на страница, защото по-голямата част от историята е разказана чрез илюстрациите. Те са в ярки цветове, с минимум детайли и доста празни пространства. Като цяло наподобяват детския стил на рисуване и създават измамното чувство, че рисуването е проста и лесна работа. Например краката на...

От любов към спора някои спорят, че всъщност Тръмп бил много предвидим, а не обратното- изпълнявайки вече предизборните си обещания. Държа за протокола да обясня една голяма неяснота, доколкото попадам между заподозрените, че не оценяват по достойнство предвидимия Тръмп.

Да, Тръмп е предвидим по отношение на очакванията да бъде същият ( женомразец, ксенофоб, изолационист, зле прикрит расист и т.н.). В това никой не се е съмнявал. Той направи много, за да убеди невярващите на очите и ушите си, че всичко това наистина се случва и поради това никой вярва, нито твърди, че той ще се промени. Непридвидиме са обаче последиците от неговата предвидимост.

Някой може ли да предвиди докъде ще стигне разделението в американското общество и произтичащите от него остри сблъсъци, галванизирани от президента с най-ниския новобрански рейтинг в американската история рейтинг?

А от лозунгите му за връщането на американското величие ( сякаш то е изчезнало някъде и може да се дължи на една отделна личност, пък била тя и президента – антиполитик) , базиран върху “Америка преди всичко” – как ще се поучат останалите кандидати за възвеличаване на нациите си? Например на европейския контитент, където този лозунг вече е звучал под формата на “Германия над всичко”?

Предвидими ли са последиците от приказките му по адрес на Китай, който вече дрънка оръжие с балистични ракети край…руската граница ( а пък военната комисия на китайската компартия оповести, че страната се готви за война със САЩ)?

Могат ли да се предвидят щетите върху европейското единство ( да, пред лицето на руската заплаха, не само породените от вътрешните турбуленции), след като Тръмп така предвидимо и сега, вече в качеството на президент, страстно поощрява дезинтеграцията на ЕС ( на което в Москва, напълно предвидимо, ръкопляскат в захлас)?

Конфронтацията с мюсюлманските страни, 7 от които напълно (не)предвидимо Тръмп вече посочи като врагове, макар да говореше за мюсюлманите изобщо, от които предвидимо взе да изключва сега Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и Египет, откъдето именно дойдоха онези терористи, паднали Америка със събствените й пътнически самолети?

Кой се наема да предвиди последиците от евентуално преместване на американското посолство от Тел Авив в Ерусалим? Това на колко атентата и дори войни може да се равнява в непредвидимото бъдеще като ново гориво за стария конфликт между израелци и араби, чията антиамериканска радикализация се засилва предвидимо сега дори над обичайните високи нива от предишните десетилетия?

А фактът, че Тръмп изненадващо за всички направи заявка да подкрепи идеята за зона, забранена за полети в небето на Сирия, с което застана на страната на Ердоган срещу Путин, предвидихте ли го? Няма как, Тръмп твърдеше, че при осъществяването на подобна идея би се стигнало до Трета световна война. Едва ли са предвидили този ( антируски по същество)  ход нашите тръмплиери с блесналите от победата на Тръмп очички като кремълски петолъчки ( те сами се наричат тръмплиери, уж на шега, можете да видите в страницата им във Фейсбук, създадена още миналия ноември.

Изобщо, заклеймяването на оспорващите (не)предвидимостта на Тръмп и рисковете, които тя носи не просто за САЩ, а за света, изглежда много повече като заяждане, което “пропуска” стратегически важните аспекти на проблема за сметка на тактическата “победа” да се направиш на интересен, да натриеш носа на българския враг, позволил си да се усъмни колко хубава би била дружбата между Тръмп и Путин, ако тя отговори на предвижданията, базирани на предизборнто поведение на милиардера-водач на американската работническа класа и селячеството в средните щати.

Share on Facebook

Share on Facebook

watch video: see more:  

Ако попитате един детски писател откъде черпи вдъхновение за книгите си, то най-вероятно той ще ви отговори: „Директно от децата!“. Потвърждение е и онова, което ни написа Юлка преди броени дни. Затова решихме да поканим една от най-харесваните съвременни детски писателки, която поне веднъж месечно се среща със свои читатели в цялата страна – създателката...

Януари се изниза ужасно бързо, поставяйки началото на прекрасна и книжна 2017-а. Тази година с екипа решихме да започнем нова рубрика – “Книжен блиц”. В нея ще споделяме кратки, но съдържателни миниревюта за книги, които сме прочели през изминалия месец – част от тях вече сме ви представяли, за някои скоро ще видите цели ревюта,...

Най-напред да направя уговорката: не ставам за президент и не се сравнявам с президенти. Още по-малко с Румен Радев- не умея да пилотирам и да правя определени лупинги. Страдам от морска болест и затова избягвам да се качвам на люлеещи се ( политически) платформи.

Въпреки това ще си позволя нахалството да дам пример със себе си: не си сменям мнението според аудиторията, за да й се харесам. И в личната си кореспонденция пиша така, че да мога да се подпиша под всяка своя дума, ако тя стане публична. Пред случайни събеденици на улицата изразявам същото становище като пред чужди дипломати или в журналистичските си изяви от всякакви трибуни, на които заставам с лицето си за тезите си.

Ето защо имам самочувствието да попитам дали президентът Радев, който не повдигна върпоса за санкциите срещу Русия при посещението си в Брюксел, прави това само за пред чужденците.

Ако се окаже, че той отново се завърне към несъстоятелните си твърдения за голямата вреда от санкциите ( една лъжа по отношение на реалния им ефект върху нашата икономика, загубите за която са пренебрежимо малки- особено в сравнение с онова, което бихме загубили при отказ от европейската и евроатлантическата солидарност, изключваща толерантността към руската аресивност) , Радев ще потвърди, че се държи избирателно в зависимост от това на кого говори.

Едно да си направиш правилния извод и крачка назад от погрешно становище- макар и без да се самобичуваш, друго е да се нагаждаш.

Предстои да узнаем кое от двете е валидно за Радев във връзка с факта, че от сцената в Брюксел той спести музиката за ушите на Путин по въпроса за санкциите. Ако отново запее старата песен, ще имаме всички основания да го смятаме за нагаждач, който олицетворява принципа за музиката по вкуса на онзи, който плаща.

Share on Facebook

Share on Facebook

Никой не знае колко са жертвите на полицейско насилие в България

Вчера се разминах на с т.н. български Робин Худ на входа на БНТ ( където гастролирах в публицистично предаване за първи път от година и половина). Нито се познаваме, нито се припознаваме, за да имаме какво да си кажем.

Новата звезда на популистския български небосклон Веселин Марешки бе окачествена от анализатора Иван Костов пред БТВ като най-ярката по отношение на проруското поведение, демонстрирано от кандидат-президент по време на неотдавнашта кампания, а Румен Радев постави “едва” на второ място.

Може би е прав Иван Костов, когото наричам тук анализатор, защото говореше в такова качество. Не знам с какъв инстументариум е измерил изпреварващата позиция на Марешки по скалата на путинофилството у нас пред тази на пилотния проект за медернизация на петата колона Румен Радев. Вероятно става дума за вербализацията на очевидното. Защото Марешки ставаше и лягаше с мантрата за дружбата с Русия преди , сега и в бъдеще. Докато Радев по-скоро я слагаше на кантара като противовес на дружбата със Запада, на която той много държал, обаче…

Кое от двете е по-деструктивно за евроатлантическия избор на България, (не) е трудно да се каже.Например възходът и падението на руския продукт “Атака” показа нетрайността му. Фронтално атакуващите с руското знаме у нас събират самнителни лица около себе си, докато Радев несъмнено стана лице на руския пробив в българската политика пред света.

В този смисъл Марешки е новият Сидеров, но с други средства. Има ги явно в изобилие, след като вече обещава и магазини с евтини хранителни стоки като продължение на кампанията си по пазаруване на народната любов. Откъде ли идват парите му, които позволяват тази благоприятна за градене на личен престиж благотворителност и има ли връзка между поклоните му към Москва и нейното отблагодаряване за неговата служба в името на “вечната дружба”?

Сидеров спекулираше с историята, религията, чуждомразието и прочие съветско-руски уреди за инквизиране на българския народ в полза на една загубена по дефиниция евразийска кауза, непривлекателна в прагматичния смисъл на думата за около 97 на сто от българите, бойкотиращи не просто руското влияние тук, но най-вече самата мисъл да вземат и да се запътят по някакъв повод към Русия. Сидеров се задържа в ролята на великия инквизитор с георгиевска лентичка до момента, в който в Москва решиха, че клоунадата му вече повече вреди, отколкото помага за задържане и разширване на руското влияние под подлия напор на еврофондовете, завъртели главите на прагматичните българи. И ето че московците си направиха правилния избор и се включиха в състезанието за влиянието (си)  по начин, подобен на европейския, но с далеч по-малко разходи на стойност някакви си милиони, срещу европейските милиарди.

На това др. Живков му викаше лозунгарски: “ефективност и качество, качество и ефективност”! После всичко (му) се сгромоляса, но кой да се поучи тук от негативния опит в изкуственото поддържане на ниски, субсидирани “по втория” начин цени…

Share on Facebook

Share on Facebook

Продължаваме с пътуването на Иван до Португалия, което започнахме с Блед и Венеция, продължихме между градчетата на Cinque terre и Монако, а после – в Марсилия, Каркасон и Андора. Днес вече сме в Барселона и Валенсия.

Приятно четене:

С Голф до Португалия

част четвърта

Барселона и Валенсия

Пристигнахме в покрайнините на Барселона късно вечерта. Престоеше да прекараме целия следващ ден в града. Пределно ясно е, че един ден е малко за град като Барселона, но от друг страна не съм съгласен с твърдения от рода на „за един ден нищо не може да видите”. Като за първо посещение на града решихме да се фокусираме върху по-известните места.

Трябва да призная, че в

Барселона

не ни провървя особено с местата, които си бяхме набелязали. Обиколката ни на града започна с една хубава сутрешна панорама по пътя към

парка Гюел:

Паркът е изграден в началото на 20-и век от Антони Гауди – емблематичният архитект, оставил трайно своя отпечатък върху Барселона и автор на някои от най-известните забележителности в града. Бил е изграден върху запуснат парцел по поръчка на индустриалеца Гюел, който планирал да превърне района в жилищна зона.

Стилът на Гауди

е много характерен и той е най-яркия представител на каталонския модернизъм. Със сигурност такъв тип сгради не са по вкуса на всеки. На мен лично доста ми харесаха и определено правят града по-нестандартен и интересен.

Тук обаче ударихме на камък. Оказа се, че паркът има безплатна и платена част, като можехме да влезем в платената чак след 4 часа, поради много организирани групи и тълпите от туристи. Естествено не можехме да си позволим да чакаме, нито да се върнем, тъй като паркът се намира далече от центъра, затова се разходихме в безплатната част и снимахме платената отдалече:

Къщата, в която е живял самия Гауди също се намира в парка:

Паркът отвън:

Поехме в посока центъра. Направи ми впечатление това каталонско знаме, поставено на прозореца. После щеше да стане ясно, че общо взето друго знаме не може да се види тук:

Същинската ни обиколка на центъра започна от

“Placa de Catalunya”:

От тук започва известната търговска

улица „La Rambla”

Тя беше претъпкана с народ и не ми хареса особено. Отбивайки встрани от нея се разходихме в

покрития пазар „La Boqueria”

Тук се продаваха най-различни хранителни продукти – меса, подправки, плодове и зеленчуци и др. Пазарът е известен с висококачествената си продукция, като най-добрите барселонски готвачи пазаруват от тук.

Драго си купи чушлета „Carolina Reaper” – този сорт се води най-лютият на света.

След пазара продължихме към стария

готически квартал:

Достигнахме площада със сграда на общината и парламента на Каталония:

Надписът на сградата на общината нямаше как да не ни направи впечатление (“Refugees welcome” – „Добре дошли, бежанци”). Ето един жокер към мигрантите ако Германия затвори границите си или иска да ги депортира – Испания е с широко отворени врати

Още знамена точно на главния площад на града:

Интересно ми беше доколко това бе проява на регионална гордост, доколко желание за независимост. От разговорите с нашия домакин, който бе бразилец, разбрахме, че каталонците са раздвоени – някои са твърдо за независимост от Испания, на други им е все тая.

Готическата катедрала на Барселона:

Входът за нея по спомен бе около 10 евро, което ми се видя абсурдно и надникнахме само от преддверието. Изобщо входните такси за различните обекти в Барселона бяха много високи, а не смятам, че това бе оправдано навсякъде.

По улиците на града:

Каталонският език се води близък до испанския, но доста думи са сходни с френския. Аз не говоря нито един от двата, така че на мен си ми звучеше като испански. От друга страна в Барселона навсякъде виждах за изход думата „uscita” и логично предположих, че това е испанската дума, после се оказа, обаче, че на кастилски испански думата за „изход” е “salida”. Така че разлики между двата езика има, макар понякога да изглеждат много сходни.

Минахме през един красив парк:

… след което се разходихме в крайбрежната зона на града. Тя бе изключително красива, пълна с хора:

Драго реши да покаже на местните бабанки българска сила

Стигнахме до паметника на Христофор Колумб, гледащ посока Америка и от тук се върнахме отново на улица „La Rambla”:

Встрани от нея се намира

малкия симпатичен площад „Placa Real”:

Бяхме се поуморили от ходене и хванахме метрото за няколко станции, за да стигнем до символа на Барселона –

катедралата „Светото семейство” или „Sagrada familia”

Катедралата определено впечатляваше с размера и с нестандартния си вид. Това е „трудът на живота” на Антони Гауди, който е главен архитект на проекта в продължение на около 30 години. Когато той умира едва 1/4 от проекта е изпълнена. Строежът е бил прекъсван поради липса на финансиране, както и по време на испанската гражданска война.

„Саграда фамилия” не е завършена до ден днешен, като се планира това да стане през 2026-а (!) в чест на 100 годишнината от рождението на Гауди.

И тук отново греда! Искахме да влезем вътре, но се оказа, че няма билети за въпросния ден, а можело да се резервират чак за утре следобед, когато вече трябваше да сме на път. Хвана ме яд. Много исках да вляза вътре и

като истински българин опитах да измисля някаква схема,

за да успея. Из целия град и особено около катедралата беше пълно с някакви индо-пакистано-цигански субекти, които продаваха сувенири, селфи стикове и какви ли не други боклуци. Помислих си „тия търгаши може би ще успеят да ми помогнат”. Отидох при една тумба мургавелчовци и ги попитах, дали говорят английски. Насочиха ме към един индиец, който си беше постлал бял чаршаф на земята и на него беше наредил стоката.

Човекът се оказа много вежлив и с много добър изказ. Чак ми е интересно с какво ли се е занимавал в Индия….стори ми се твърде квалифициран за продавач на селфи стикове. Проведохме следния разговор, който ще възпроизведа на английски, защото звучи по-добре.

– Can we get tickets for Sagrada familia“?
– Yes, sir, there is an online system where you can book tickets.
– But…can we get tickets today? (намигване )
– I’m sorry, sir, I’m afraid that’s impossible. There is no black market.

Разбра ме човека накъде бия и прецених, че щом тези типове не могат да ми помогнат, значи няма как да стане. Е…нали трябва да остане и нещо за разглеждане в Барселона следващия път

За финал на разходката ни решихме да отидем до един квартал, непосредствено до центъра, където могат да се видят редица сгради, дело на Гауди. Някои от тях се ползват като музеи, една е хотел, други са частна собственост.

Барселона ни изпрати с митинг – шествие на някакви индо-пакистанци:

Ако трябва да обобщя впечатленията си бих казал, че

Барселона безспорно е много красив град,

но не мога и да не отбележа, че е невероятно комерсиализиран и пълен с туристи, което на моменти много ме дразнеше. От една страна това ни попречи да посетим някои забележителности, от друга беше досадно постоянно да се блъскаш сред разни тълпи башибозук и не на последно място – човек остава леко с впечатлението, че тук едва ли не всичко се прави заради туристите и в този смисъл все едно това не е град, а някакъв увеселителен парк.
Надявам се да посетя Барселона пак някой ден, дано има по-малко туристи тогава

На следващата сутрин потеглихме към Валенсия

Тук ще отворя една скоба и

ще разкажа малко за пътищата

Че настилката беше перфектна навсякъде е общо взето ясно, няма да говоря за това В Испания има два вида магистрали „autovia”, която е безплатна и „autopista”, която е платена. Повечето автописти са по източното крайбрежие и в северната част около Билбао. Пътните такси за разстоянието от Барселона до Валенсия бяха общо 35 евро за 350 км разстояние, затова решихме да им покажем пръст номер 3 и да хванем безплатния път… така или иначе половината от него си беше безплатна магистрала

Хубавото когато пътува човек с кола е, че когато му хареса нещо по път може да спре и да разгледа. По едно време пътувахме съвсем близо до морето и решихме да отбием към едно курортно градче встрани от пътя.

Плажът не бе нищо особено, но мястото си беше красиво. Драго влезе да се топне в морето, а аз нащраках някоя друга и се любувах на гледката:

Седнахме за един обяд.
Малко лютеничка на плажа

Във

Валенсия

пристигнахме следобеда… един път да стигнем по нормално време. Нашите домакини бяха изключително позитивни и усмихнати хора. Контактът с тях бе удоволствие.

Направихме си една следобеда разходка:

Кулите „Серанос”,

част от защитната стена, опасвала стария град:

По улиците на стария град:

Площадът пред градската катедрала:

На следващия ден отидохме до

Океанографския музей

Малко се намръщихме при цената 28.50 евро на човек, но решихме да ги дадем, тъй като в Барселона не влязохме никъде.

Ciudad de las Artes y las Ciencias, Ciutat de les Arts i de les Ciències, Carrer d'Eduardo Primo Yúfera, 1B, 46013 Valencia, Испания

Оказа се, че цената бе оправдана предвид това, което човек получава срещу тези пари и определено препоръчвам с две ръце да посетите музея!

Тук могат да се видят морски представители от всички океани на планетата, блатни птици, като дори имаше цял пеперудник

Хранене на пингвините:

Белуга:

Акули:

И една пъстра пеперуда за разнообразие

Бе демонстрирано нагледно колко сол се съдържа в 8 л вода в различните морета и океани по света. Най-впечатляващо бе количеството в Мъртво море – цели 2600 г сол в 8 л вода:

Безспорно най-интересното място тук бе

Делфинариумът,

където в определени часове няколко пъти дневно се провежда шоу с делфини, което беше страхотно!

Върнахме се до квартала на нашите домакини за малко следобедна почивка. Поглед от тяхната тераса. Това беше от по-бедните квартали на Валенсия, населяван с доста латино американци.

Естествено нямаше как да седим на едно място до края на деня и след 1 – 2 часа отново яхнахме метлата към центъра. По път решихме да спрем за по 1 кафе в квартала. Сервитьорката не знаеше английски, нито пък ние испански. Опитахме с разни откъслечни думи, но трудна работа. За наше улеснение тъкмо като с Драго обсъждахме как да се разберем с нея тя каза:

– Абе говорете на български, бе!

Беше приятна жена, не я разпитахме откога е в Испания. Казахме й, че просто пътуваме из страната. Тя прояви чувство за хумор и каза:

– Еее, живот си живеете вие. Обикаляте, а ние тука да бачкаме!

Еми и аз си бачкам, ама сега ми е паднало да пообикалям

Разходката дори из кварталите на Валенсия е много приятна. Тези палми в кръговите кръстовища бяха много готини:

Опитахме безалкохолната напитка „хорчата”. Прави се от орехи и се консумира студена.

Може да се намери навсякъде във Валенсия, включително и на улицата:

Като цяло ми хареса, макар че след като пих повечко от нея ми стана тежко на стомаха

Стигнахме до един от големите площади в града – този през общината:

Общината:

Гара Север:

Арената за провеждане на корида,

изградена върху основите на римски амфитеатър:

Във Валенсия често надписите

Добре – всеки може да пътешества на 40 градуса в чужди държави. А кой е достатъчно смел да пътешества, когато навън е -15, и то без изобщо да излиза от вкъщи? Ами – аз. И ти! И можеш да го направиш с много забава, стига само да искаш да експериментираш. Да кажем, през 2015-а си...