Пътуване до Париж (6): Разходка по музеите

Продължаваме заедно с Влади обиколката на Париж. По пътя спряхме във Виена, после пристигнахме във френската столица. , после тръгнахме из Париж, след което ходихме на представление в Мулен Руж и обиколихме замъците по река Лоара. Последния път бяхме в Монпарнас и ходихме на представление в Лидо. Днес ще се разходим по музеите на Париж и ще разгледаме центъра Помпиду.

Приятно четене:

Разходка по музеите

част шеста

Пътуване до Париж

Ден девети – 27. 07. 2016 г.

Маре. Започваме от Бастилията.

(Rue Saint – Antoine), после надясно по Rue Birague, излизаме на

Плас де Вож

На този площад има много интересни фонтани по ъглите. Има пейки и е много приятно да се почива там.

Вечер всички паркове ги затварят. Минава охраната с едно звънче и приканва последните посетители да си тръгват. Но портите на входа са ниски (е, на Люксембургските градини са високи). Интересно ми е дали някой ги прескача през нощтта. Една дълга поредица от сгради, ограждащи площада. Надясно и в дъното, на номер 6 е къщата на Виктор Юго. (Maison de Victor Hugo) (работи от 10:00 – 18:00 ч. ). В този утринен час тук имаше някаква частна изложба и не можахме да влезем. Или поне така ни обясниха.

Музеят на Пикасо е съвсем наблизо – на 5 Rue Thorigny. Също тук е и църквата Сент Денис и Сент Сакременте (Eglise St. Denis St. Sacrementпe). В другия край на площада тръгваме по Rue des Francs Bourgeois.

Точно на ъгъла с Rue de Sevigne е

Музея Карнавале – Musee Carnavalet (Rue de Sevigne 23)

Влизаме след проверка за сигурност. Гледаме музея – безплатен е. Продължаваме към единствената барокова църква в Париж в края на Rue de Sevigne – Сент Пол и Луис (Saint – Paul Saint – Louis). След това гледахме и

музея Коняк Же (MUSEE COGNACQ JAY)

– 8, RUE ELZEVIR 75003

www.museecognacqjay.paris.fr

Намира се в една пресечка на Rue Saint – Antoine, между Площад де Вож и църквата Сент Пол и Луи ((St – Paul St – Louis).

Програмата за деня завършва при

музея на Пикасо

Влизаме и гледаме и него. (Musee National Picasso – Paris).

www.museepicassoparis.fr

Входът е 12,50 Евро. Изумително неразбираеми за мен творби. Ха, питаха ме дали правя разлика между изящно, приложно и изобразително изкуство, когато попитах какви са тези рисунки, които на нищо не приличат. За мен изкуството е едно – АРТ. Имаше една стена с тухли. Ама тухли, които още при изпичането им са оформени като някакви фигурки. На някои от тях са придадени човешки лица, на други – части от човешко тяло и са така наредени, сякаш е преградна стена, само че незавършена.

Имаше една ваза ли беше, амфора ли, ама обърната на тази си страна, където формата ѝ беше превърната в едно голямо дупе…

Гледах една картина, ама така замазана, че не разбрах човек ли я е рисувал или пиян слон с хобота си… Даже по едно време си мислех да се смея ли, да си ходя ли… Ама тръгнал съм да гледам. Е, обиколих го де, имах време.

Следва свободно време. Казаха ни на къде да вървим, за да не се загубим в лабиринта от интересни улички. Но защо пък да не се загубя точно тук. Я да видим – по тази уличка, по онази, по другата – все интересни неща за гледане. Минах и по Rue Temple и по още няколко и реших да си тръгвам. И както си знам, след малките улички, тръгнах по една по-голяма, после по още по-голяма, само направо и излязох на

Площад Република

Там беше пълно с цветя и свещи в памет на жертвите от отминалите атентати.

От тук с метрото и на Рамбуто, за да разгледам

центъра Помпиду (Centre Pompidou)

Наричат го Национален център за изкуство и култура Жорж Помпиду. Отворен всеки ден без вторник – Метро Rambuteau (линия 11), или автобуси номера 21, 29, 38, 47, 58, 69, 70, 72, 74, 75, 76, 81, 85, 96.

Приличал на петролна рафинерия. Архитектурата му е обърната наопаки. Всички комуникации – ескалатори, въздухопроводи, климатици, водопроводи, транспортни тръби и електрическа инсталация са изнесени навън. Сините тръби са за климатичната инсталация, зелените за водната циркулация, червените са линиите на транспорта, а жълтите обозначават електрическата мрежа. Входа е от към павирания, калдъръмен и леко наклонен площад.

Опашките са големи, но много бързо вървят. Минава се през проверка за сигурност, после насреща в дъното на касата за билети (и тук 14 евро за вход). След това по ескалатора нагоре и все нагоре до горе по ескалаторите (тръбите, които се вият стъпаловидно нагоре.

Place Georges-Pompidou, 75004 Paris, Франция

На ниво 6 се излиза – до откритото заведение – тераса Le Georges. Тук успях да пия кафе за 4,50 евро, а пода на терасата застрашително трепери, все едно е земетресение или съм на плаващ лайнер… И да си гледам Париж над покривите на съседните сгради. От там се разкрива прекрасна гледка над града. Гледам и си харесах следващото място, където ще отида – църква някаква.

Тук по етажите надолу има изложби (на Пикасо например) – картини, приложни изкуства. Ретро вещи от отминали времена. Горе от терасата тръгва една пътека, в края на която има асансьори, по които слизам, за да разглеждам и другите етажи. Успях да разгледам само етажите 6, 5, 3.

Петият етаж е посветен на изкуството от 1905 до 1960 година.

На четвъртия етаж е съвременна колекция след 1960 година. Картините и произведенията включват творби от различни периоди и школи – фовизъм, кубизъм, футуризъм, както и на художниците Матис, Кандински, Мондриан и Дюбуфе.

Третия етаж не е интересен – библиотека и интернет за студенти. Много се изнервих, когато асансьора няколко пъти все прескача етаж 4.

www.centrepompidou.fr

Гълтачи на огън, мимове, музиканти са се настанили на полегатата калдаръмена тераса.

Слизам. На площада до южния край на сградата, между Бобур и

църквата Saint Merry

има фонтан, създаден от скулпторите Niki de Saint – Phalle и Jean Tinguely, като израз на възхищението им от Жар Птица на композитора Стравински. Те и за това така се наричат – Фонтаните на Стравински. Първо гледам цървата до Помпиду – Saint – Merry. Богато украсена средновековна църква, разположила се в малкото пространство между магазините и ресторантите. Църковната камбана отмерва часовете от 1331 година и е най-старата в Париж. След това отивам към друга една църква, която видях от високото преди малко и която си харесах. Оказа се, че това е

църквата Сент Юсташ (Eglise Saint Eustache)

– до халите). След всичко това се връщам на Отел де Вил, за да продължа обиколката, която бях започнал в съботния ден. Минавам пред кметството и виждам един младеж, който чука по едни кофи и метални кутии – опитва се да извлече някакви звуци, за да се получи някаква музика. Пред него – една шапка за събиране на монети. Беше много смешен.

След това минавам покрай църквата зад него –

Църквата Сен Жерве (Saint Gervais)

– 13, rue des Barres 75004

www.jerusalem.cef.fr

и покрай къщите строени през 1732 година по улица Франсоа Мирон. Завих надясно по Rue de Jouy, минавам покрай Tribunal и излизам на Rue Charlemagne.

Малко по-надолу по нея (виждам табела), която ме отклонява към

Библиотека Форни (Bibliotheque Forney),

отворена следобед. Строена някъде около 1470 година. Има прекрасна цветна градина в двора си. По-късно тук е живяла първата жена на Анри Четвърти, Маргарита де Валоа, която се занасяла по млади любовници, донесли и печална слава. Продължавам по скучната Рю Шарлеман, минавам и по Fauconniel, докато стигна Rue Saint Paul, (метро Saint Paul)

Някъде тук по малките улички, от лявата страна, по които минах видях един много интересен антикварен магазин. Тук нещата изведнъж стават много интересни. Завивам наляво по Rue Saint Paul към Rue Saint – Antoine, широк булевард, който води обратно към Риволи. Пресичам булеварда и тръгвам малко надясно по Rue Caron. Зяпам по витрините и по вътрешните дворове. Връщам се обратно по Rue Saint – Antoine, покрай църквата и от там надясно по Рю Малер (Rue Malher). И тръгвам по Rue de Rosiers наляво и съм

в сърцето на Еврейския квартал

Вървя си по Rue de Rosiers и на едно място виждам фалафели. И аз искам. Вземах си един фалафел за вкъщи (АмпортЕ). Чак сега реших, че трябва да похапна. И с фалафела продължавам да се разхождам, като се отбивам по левите ѝ пресечки, все интересни улички – първо по Rue Ferdinand Duval, след това и по Rue Des Ecouffes. От там обратно,

към Риволи

И там зяпах по витрините, влизах в един магазин за оптика – разглеждах бинокли, микроскопи, телескопи, фототехника. Малко по натам влизах в един бутик на Сваровски (57 Rue Rivoli – ама много са ми интересни идеите и бижутата му), а когато попаднах на най-близкото метро се сетих, че е време за релакс и реших да отида на една сауна…Час и половина – два – пълен Спа Релакс. Тя е точно на метро Edgar Quinet, на съседната улица Одеса (Rue D`odessa), на гърба на кулата Монпарнас. Ха и там една биричка и то станало 21:00 ч… Ми да си тръгваме. Излизам и тръгвам към метрото. Ха, ама то тук било много оживено и интересно.

Още от тук си харесах интересни места, където мога да похапна. Пълни заведения с едни малки масички отпред. Парижаните насядали само от едната страна на едни дълги пейки, буквално залепени за заведенията. Похапват си и гледат минувачите. Я и аз да поседна. Къде ли – ами на една Креперия (за палачинки) …Една палачинка с кока кола, моля. Палачинката малка, колкото нашите пици на парче. И една тънка с много шоколад. С кока – колата – цели 9,80 Евро……Но пък каква гледка и атмосфера наоколо. Виждам и едни малки хотелчета наблизо…Другият път искам там да спя…Похапвам си и доволен отново тръгвам.

Минах и по

улицата на веселието – Rue De La Gaite,

на която попаднах съвсем случайно. После погледнах в бележките си какво има тук наоколо. Доста оживена по вечерно време и с бурен нощен живот – театри, кабарета, вариетета. Това е другото място, след района на Рамбуто и малките улички около Бастилията, което си харесах за вечерна разходка и вкусни изкушения. Та вървя си по тази улица и вече само гледам къде какво може да се похапне или пие тук… Нямам място за нищо. Много ми хареса тази улица Rue De La Gaite и нейните малки улички и пресечки – тихи, спокойни места с приятна атмосфера и вечерна романтика.

Разходих се по Rue Jolivet, по Rue Poinsot, по Rue Du Maine и се върнах обратно на Boulevard Edgar Quinet и метрото да се прибирам, а? Ама то рано за хотела де – бива още малко да се разходя. Тъкмо е станало тъмно, имам време до полунощ..

С метрото от Edgar Quinet със зелената линия 6 в посока Шарл де Гол (Charles de Gaulle Etoile) слизам на Бир Хаким (Bir – Hakeim). Излизам на една стръмна улица. Качвам се нагоре, на булеварда надясно и ето ме

пред Айфеловата кула

Голямо оживление – чернокожите продават разни дрънкулки – мигащи, светещи…Други пък разиграват „Има – няма, има, няма, де е топчето…”. А аз чакам да стане 23:00 ч. През това време пресичам, минавам нагоре по стъпалата към Трокадеро и попадам на едни много интересни танци. Точно в подножието на стъпалата от една подвижна музикална уредба свири много красива музика за танци. И двойки си танцуват на плочките отпред. Много влюбени двойки. Някои обути, други боси… Ау, че красиво…Да погледаме.

През това време стана 23:00 ч и кулата започна много красиво да свети и мига, а двойките спряха да танцуват, за да гледат и снимат… Великолепен завършек и за този ден.

От тук в метрото на Трокадеро със същата зелена линия 6, в обратна посока, към Nation. След малко метрото излиза над земята и отляво се вижда Айфеловата кула…

Слизам на Place d`Italie и от там с нашето си жълто метро 5 по цялата му линия към Бобини (цял час само с метрото от Трокадеро до Бобини, с прикачването под земята) и от там към хотела. Вземам си една биричка от рецепцията, пия си я бавно и се радвам на свежата Парижка нощ.

Очаквайте продължението

Автор: Владимир Георгиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Париж – на картата:

Париж

Booking.com

Прочети цялата новина http://patepis.com/?p=70116

Свързани новини: