Шпагатът на президента Радев между НАТО и Тато

02/01/17 20:38
(http://ivo.bg/)

Шпагатът на президента Радев между НАТО и Тато

“Днес отбелязваме Деня на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим. Началото на тази традиция бе поставено по инициатива на двама български президенти. В нашата история отворените рани и незатворените страници все още са много.

Като държавен глава споделям убедеността, че единствено заедно, казвайки цялата истина и без да търгуваме с миналото, можем да преодолеем болезнените разделения в обществото ни. Всяка невинна жертва заслужава нашата почит.

Поклон пред паметта на жертвите!”

Това е начинът, по който новият президент Румен Радев показа в своя профил във Фейсбук, че се опитва да е президент дори на българите, които не са гласували за него.

Хайде сега да прочетем между редовете какво (не) казва той в няколкото изречения, над които явно много, много внимателно са умували неговите промосковски съветници за всяка дума, намек и оставена празнота. Да я запълним тогава. Защото е прозрачна като кръстословица с написани в края на вестника отговори, подсказани от умниците за кеф на кибиците, които биха се подразнили иначе от голямата загадка и не биха си купили повече същия вестник.

“Отбелязваме”!

Радев май вече си е повярвал дотолкова , че говори за себе си като монарх в множественото число.”Пропуснал” е да открои личното си отношение. Скрил се е зад “отбелязваме”. Казва ни, че не той лично отбелязва.

Намирисва на подготовка за 9 септември, когато ще оправдае клането на десетки хиляди българи под закрилата на съветската окупация с “ днес отбелязваме…”.

Този лупинг на мисълта е любим трик на петата колона. Тя упорито оправдава предаването на българския суверенитет на чуждия съветски болшевизъм. Постига това с цената на десетки хиляди избити българи ( “все пак” българи, нали!).

За целта тази пропаганда внушава, че жертвите на българските медуособици преди съветската окупация са оправдание за масовите убийства на българи в условията на съветския окупационен режим. Един вид- освободили са ни братушките от българите ( защото германци на българска територия не е имало при нахлуването на Червената армия), затрити с хиляди, за да могат други българи свободно да слугуват на окупаторите десетки години след това.

Радев не е посмял да оспори истината, че става дума за жертви на комунистическия РЕЖИМ. Но не успява да докаже натовския си профил и да посочи съветския произход на “отворените рани”, т.е. на смъртоносното раняване на България, превърната от български лъв в съветски пудел за посмешище на цял свят като най- верен слуга на СССР.

Регресът в президентската изява днес се вижда и на базата на сравнението с президента Плевнелиев, който не само използваше ясни определения за престъпленията на комунизма, но и посещаваше лично поклонението в тяхна памет в София.

Иначе Радев споменава “инициативата на двама български президенти” за честването паметта на жертвите на комунизма. Това непременно се нуждае от финален коментар. Манипулация е недомлъвката. Не става дума за Първанов, вторият във времето назад преди Радев.

Двамата президенти са Желев и Стоянов.

Първанов, който не си падаше по скърбенето за жертвите на комунизма, е онзи, който посочи Радев за президент с надеждата, че генералът ще е продължител на неговото дело. После боричканията в редиците на петата колона пренаредиха със задна дата “истината” за зачеването и бащата на президента Радев. Той се оказа др. Корнелия Нинова. Поради което Първанов тегли една майна и му се наложи да се оттегли с подвита опашка.

Днес Радев не признава политическото бащинство на Първанов, но поне синовно го щади с пожелателни внушения като инициатор за честването на жертвите на комунизма, което мнозина биха разбрали в рамките на манипулативна недоизказаност за “двамата президенти”.

На пръв поглед, добре са го посъветвали съветниците му, но на практика са подценли отново анализа на шизофренията, която демонстрират в шпагата му между между НАТО