Това съобщава вчера (10/02/2017г.) завода, който уж ги е произвел ("Ижорски заводи", край Санкт Петербург) на интернет страницата си, заявявайки: Ижорские заводы приступили к отгрузке оборудования, изготовленного для АЭС Белене

Седем пъти от 12 възможни дни, от началото на февруари 2017-та г. нашана енергийна борса определя най-ниска цена на електроенергията, за следващия ден, сред деветте държави, които редовно наблюдавам, сравнявам и понякога ви показвам. И&n...

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ В еуфорична атмосфера премина конгресът на БСП преди извънредните парламентарни избори на 26 март. Въпреки че са втора политическа сила, социалистите демонстрират убеденост, че утре отново ще управляват. На какво разчитат те и отразяват ли се техните емоции върху реалната политическа картина в България – разговаряме с Пламен Асенов.

– Пламен, победиха ли вече социалистите на предстоящите избори?

– Ако се съди по тона и думите им на току-що отминалия конгрес – да, те се виждат победители, макар за това, поне според социолозите, все още няма реални индикации. Обаче пък е ясно, че след изборите някой няма да има мнозинство за самостоятелно правителство. Така че бодрият конгресен призив на БСП „Победа, другари!”, който, както писа някой, стряска приличните хора, задрямали пред телевизора и ги кара да се чудят в кое време живеят, все пак изглежда повече като опит за самонадъхване, отколкото като вярно отражение на действителността.

– Пламен, нека да уточним – кой поред беше този конгрес на БСП?

– БСП казва, че е 49-ти. Но тъй като партията е социалистическа само от 27 лета, значи е провеждала по близо два конгреса на година. А не е така. Отношението на БСП към поредния конгресен номер е двойствено. От една страна социалистите не го изтъкват много, защото 49-и номер веднага показва, че уж променената БСП само е пременена за пред външния свят. Но пък пред своите привърженици партията го изтъква като доказателство за традиция и опит, с удоволствие и гордост носи мрачното си минало. Говоря за нейното минало на терористична организация, която взривява църкви, обира банки, за да се финансира, без съд и присъда избива хора; отнася се за миналото ѝ на антибългарска, коминтерновска партия, посветена на руските имперски интереси; отнася се и за миналото ѝ като тоталитарната БКП на Тодор Живков, която три пъти докара страната до фалит и сама предложи независима България да стане поредната съветска република. Тези неща трябва да се напомнят, Фили, защото политиката на мимикрия е характерен похват, на които БСП разчита в своята дейност.

– Ще разчитат ли на него и в сегашната предизборна кампания?

– Вече разчитат, както и на целия си останал арсенал. В пряка връзка с политиката на мимикрия, е политиката на откровена лъжа. Като например обещанието, че ако управляват през следващите 4 години, социалистите ще доведат икономическия растеж на страната до общо 12 на сто. Сметката е проста и неслучайно – целта е да я сметне дори най-простият човек: 12 делено на 4 е три, значи ще имаме растеж от три процента на година, което не е неизпълнимо. Поне на теория. Друга тема е, че, първо, растежът не се смята по този простичък начин и второ – че не се постига с държавно регулиране на икономиката, рестриктивни мерки и увеличени данъци, които БСП залага в програмата си. В нея социалистите също щедро раздават едни пари и дори правят на хората деца. Така поне излиза, тъй като програмата предвижда България да нарасне до 8 милиона души и да не остане нито един човек под прага на бедността. Не са подминати учителските заплати, които за мандата уж ще пораснат с 40 процента, както и здравеопазването, където изобщо няма да се плаща нищо извън здравните вноски.

– Това са наистина сериозни обещания, въпросът е могат ли да бъдат изпълнени?

– По време на социалистическия конгрес лидерът Корнелия Нинова превърна в основен лозунг думата „промяна”, Фили. В интервю за БНТ ден преди това, запитана защо БСП обещава чудеса и може ли да ги изпълни, Нинова безцеремонно отговори: „Защото когато сме управлявали, сме го правили. Не гледайте думите в тези предизборни кампании, мислете за това кой какво е правил, когато е можел да управлява“. Чудно обаче защо съответният уж журналист не попита дали тя говори за „успешните” управления на Луканов, Беров, Виденов, Станишев, Орешарски или за някакви други, наистина успешни социалистически правителства, за които обаче никой не е чувал. И чудно също защо Нинова, поне от куртоазия, не опита да поприкрие партийните срамотии, като признае, че – да, имало е грешки, но сме си взели поуки и днешните социалисти не сме като вчерашните. Голяма загадка е скрита в тази увереност на БСП, Фили, че хората трябва да им вярват, независимо колко откровено те лъжат – и това е загадката не само на тяхната наглост, а и на обществената ни къса памет. Не знам дали феноменът с късата памет е само български, но ми е трудно да си обясня – как толкова много хора не помнят състоянието, до което страната и те самите бяха докарани само преди две години от социалистическото правителство на Орешарски и с какъв акъл сега отново ще гласуват за БСП, подведени от приказките им за промяна.

– Може би някой ден ще поговорим за този феномен. Но какво каза конгресът на БСП за отношенията на България с ЕС и с Русия, как те ще се развиват при евентуалното управление на социалистите.

– В споменатото интервю на лидера Корнелия Нинова бе ясно заявено, че ако БСП управлява, България първа в Европа ще предложи отмяна на санкциите срещу Русия. От конгресната трибуна пък Светлана Шаренкова, водещ активист на русофилството тук, призова социалистите да запишат в програмата три важни неща и да ги изпълнят, щом дойдат на власт. Първо – България да използва правото си на вето в ЕС срещу продължаването на наложените срещу Русия санкции. Второ – БСП официално да признае Крим за руски. И трето – България да строи АЕЦ „Белене”. Тези предложения бяха посрещнати от делегатите с наистина бурно одобрение, което показва нагласите не само на върхушката, а и на по-ниските партийни нива. Това е положението, Фили. Както каза същата Шаренкова – „русофилството е част от българската национална идентичност”. Е, в действителност това е поредната лъжа, но нали вече споменахме способността на социалистите да представят желаното за действително и да карат късопаметните да им се доверяват безусловно. С други думи – като цяло се очертава силен курс на БСП към реванш на най-ретроградните идеи и действия от времето преди членството на България в ЕС и НАТО. Докъде ще стигне това, в момента може само да се гадае, но ако някога научим, то със сигурност ще бъде по трудния начин.

– Пламен, може ли да се очаква този конгрес на БСП да стимулира нов ентусиазъм сред левия електорат и да ѝ доведе нови привърженици, така че социалистите наистина да спечелят предстоящите избори?

– Съмнявам се, Фили. Аз смятам, че конгресът по-скоро е своеобразен връх на лявата еуфория след вече постигнатата победа на президентските избори, а оттук нататък електоралната подкрепа за БСП няма накъде повече да расте чувствително. Освен, разбира се, ако основният им опонент, партия ГЕРБ, не сътвори пак някакви велики глупости, както направи по време на президентската кампания. Много е трудно също да си представя, че, дори да победят с малко на изборите, социалистите ще могат да съставят правителство, без услугите на стария си, но доста компрометиран пред всички, партньор ДПС. Но като казвам това, все пак имам едно наум, защото изборите в България вече не са онова, което бяха. След случилото се на президентския вот, всичко тук вече изглежда наистина възможно, дори невъзможното.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Някой вярва ли, че Владислав Горанов, финансовият министър на Борисов, може да си позволи фриволен намек за вероятност да бъде създадена коалиция между ГЕРБ и БСП без санкцията на своя началник? 

“Ако се наложи да се прави широка коалиция, вероятно ще се сложат приоритетите на масата и ще се дискутират”, заяви вчера в “Панорама” по БНТ Горанов. Той се аргументира с това, че на коалиционните партньори на ГЕРБ в кабинета Борисов-2 не можело да се разчита.

На пресконференция днес Борисов не само потвърди , но и повтрърди намеците за все по-отворената врата пред възможността за коалиционно управление с БСП.

“Благодаря за изказването на президента Румен Радев в Германия, че България е стабилна и със стабилен икономически растеж. Аз нямам спор с БСП за състоянието на държавата, каза бившият премиер Бойко Борисов. “Ще дойде време и ще разберете защо предприехме тези действия за изминалите парламентарни избори. Но сега е рано още”, доближи се той още малко до Радев и БСП, дистанцирайки се все повече от онези, с които управляваше доскоро. А към уж големия противник направо направи реверанс с думите, че НЯМА ПРОБЛЕМ С БСП.

Апропо, да припомня ( понеже отдавна и много пъти съм прогнозирал такова развитие на генетично близките ляво-десни близнаци), че Борисов беше готов да управлява с БСП и след изборите през октомври 2014 г., когато предложи публично на лидера на на победената соцпартия Михаил Миков поста председател на Народното събрание, а извън кадър и на кадрите му- цели 4 министерски поста, включително на отбраната.

Какво ли ново се заканва да ни разкрие “един ден” Борсов по този въпрос? Може би “новото” ще е в това, че старата любов ръжда не хваща ( както и пачаврата -леке)?

Share on Facebook

Това е текст, който не бива(ше) да пиша. Кой съм аз, нечистият, че да придирям на чистите антикомунисти, макар и да са се превърнали предимно в открити ( не по подозиране, а демонстративно) бойковисти, станишевисти и путинисти?

Лошото е при избора на темата за този текст, че би било малодушно да спестя имената на героите от палачинковия сюжет. Не мога да си го позволя, макар да съм наясно каква мъст да очаквам.

Какво ли не бих дал да можех да съм толкова умен, че да обясня тезата си без да споменавам известните имена, с които не ми се иска да се “закачам” заради тяхната уж антикомунистическа, уж русофобска по дефиниция следа ( за да не кажа слуз) в българската публичност!

Но, уви. Не съм умен. И не умея да замазвам.

Поводът да се захвана с тази неблагодарна задача  е признанието на старозагорския политолог Антон Тодоров, че от две години “работи” с Бойко Борисов. “Старозагорският” не е израз на някакво столично отношение. Като водещ на предаване в БТВ канех Тодоров често именно като коментатор, който не живее в столицата и акцентирах върху този факт в най-положителния смисъл на думата.

С годините Тодоров се оказа най-любимия антикомунист на комунистическата аудитория на телевизиите в България ( не съм забелязал чак и в чужбина да се го забелязали в това важно качество). Громи с документи и бомбастични обвинения преди всичко мними и реални претенденти да го засенчат в антикомунистическото амплоа. Върши отлична работа не само на онези, които твърдят удобно, че “всички са маскари”, но надправо доказва, че най-големите гадове си позволяват да са още живи и да шават някъде в дясно, вместо да са в затвора ( по липса на концлагери).

До неотдавна на мушката на любимия антикомунист на българските телевизии беше и колегата му по (фалшив) антикомунизъм Бойко Борисов. Но от днес вече имаме самопризнанието на Тодоров, че същият не бил онзи Бойко, когото е имал на ум преди , когато го е клеймил ( и клеветил?). http://www.btv.bg/video/shows/lice-v-lice/videos/anton-todorov-za-upravlenskata-programa-na-gerb.html

Тодоров, който страстно ругаеше Борисов, днес влюбено го защитава дори и по  абсолютно назащитимата “интелектуална линия”. Не било вярно, че бил чел само “Винету” ( макар източникът на това твърдение да е самият Борисов). Той, Тодоров, лично се убедил във високата интелигентност на Борисов след дълги, двугодишни (!) беседи с него- намеква, че може и книга да издаде в това отношение- този път, ласкателна за Борисов. И как си личи Борисовата интелигентност, според Тодоров? Ами, Борисов, всъщност, познавал много добре руската класика ( освен, че имал отлична диплома).

Това пребръщане нито е първото, нито е най-зрелищното- най-малкото досега Тодоров дефилираше като гневен антикомунист, но не и на заклет Бойковист. Има още много да гони салтоморталето на Бареков, който първо предано любеше, а после люто намрази Борисов.

Така че, палачинковият лупинг на Тодоров стана по-скоро плавно, като самият преход у нас. Без шокова терапия ( за онези, които отдавна са забелязали, че Тодоров атакува с всички средства и с недостъпни за “простосмъртните” писмени следи към гадното минало на избрани обекти, т.е. конкуренцията на Борисов в дясното пространство. Едва ли бих писал този текст ( поради липса на изненада), ако не беше признанието на Тодоров, че цели две тодини е криел, че “работи с Борисов”, представяйки се досега за независим коментатор. Ето че по този начин “издава четата” , разобличава как Борисов командва телевизиите  по линия на това кой трябва да бъде канен да се ори от екрана с кочинизма и метастазите му, плъзнали навсякъде, само не и в ГЕРБ, както излиза. http://offnews.bg/news/Izbori_18760/Tozi-kojto-napisa-che-Borisov-tane-v-porotci-i-koruptciia-vleze-v-l_646841.html

Оставям на въображението на читателите да си представят как точно Тодоров се е превърнал от ругател на Борисов в негов ( домашен) любимец, нает да лае по оногова, когото му посочат. Бас държа, че не е трудно за разгадаване за когото и да било как е станало тричането, щом става дума за “работата” с Борисов. И има ли финансово изражение тази “работа” с Боорисов ( малко е грубичко да се питат такива неща един разобличител, но да свиква, нали се е запътил да става депутат под крилото на Борисов- депутатите ги питат такива неприятни нещо, понякога дори и у нас).

Същият Тодоров ,обаче, върви по утъпкани пътеки. Преди него по тях преминаха ( без претенция за изчерпателност, а само за “знаковост” в посочването на примери):

Журналистът Явор Дачков

Богословът Николай Михайлов

Вездесъщият гастрольор из телевизионните студиа проф. Михаил Константинов.

Всеки от тях- със спецификата си.

Единият се преоблече от предан костовист с хастара наопаки в негов яростен оплювател и цопна в един момент в отбора на онези, които се подмазваха на Станишев насред премиерската му излагация ( няма да се връщам с  линкове към негова голяяма, хвалебствена статия за Станишев, всеки може да си я открие сам) .

Другият минаваше за тъмносин. Бил (е) “гуру” ( да не се бърка с ГРУ) на Костов   ( а съм го виждал за първи път покрай ранния Филип Димитров в началото на 90-те години на миналия век). Днес се “оказа” върл почитател на Путин от православно-фундаменталистки позиции. Нещо като нашенски Дугин, евразийско-балкански шаман.

Третият страда от бойковизма, характерен за доста безхарактерни хора, за които на първо място е прагматизма в ориентацията по азимута на азиатски мутиралите интересчии.

Има и още доста техни подобия, но мисля да спра дотук, за да не ме обвинят, че правя списъци , които да послужат за репресии от страна на нашите либерални европейски поробители, онези толерасти с меките китки, под чието иго страдаме, според евразийската пропаганда.

Примерите, които посочвам, не би трябвало да са заразителни. Защото са заразни. Заразени са с презрението на нормалните хора, над които палачинковите “авторитети” се надсмиват с поведението си като над малцинство, превърнато в такова с помощта на подобни борци срещу Тиквата, които обаче се качват в неговата каляска в 12 без 5 и започват да наричат смаяната публика “тиквеници” срещу едни сребърници.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА И ПО СЪЩИЯ ПОВОД: http://dobronameren.blog.bg/history/2017/02/10/ama-kakvo-stava-treti-petel-kupuvam.1508978

Share on Facebook