Идва от днешната сесия на енергийната борса в София, сравнено с резултатите от останалите осем европейски енергийни борси, които редовно следя, сравнявам и понякога ви показвам. Ето и сравнието за утрешния ден (за по-добър преглед и проч...

Знаете ли защо никога не си поръчвам в ресторант често предлаганата капама или нещо забъркано в тъмно тюведже, което иначе винаги е вкуснно да си сготвиш в къщи? Защото знам още от времето на соца, че бесто в тази манджа измамниците слагат останки от онова, което дрги не са дояли. Срещу тази стара соцпрактика от “заведенията за обществено хранене” няма гаранции и днес.

Същото се отнася и до продуктите на миналото в претоплените манджи в менюто на повечето български медии, които ни сервират порции с отдавна изтекъл срок на годност, но с висока степен на гадност.

Твърде банално е да пиша ( пореден) текст като реакция на ( поредната) медийна изява на предсказуемия  като емблема на московската пета колона в България Андрей Райчев. Заради относително новия контекст на рашистко-тръмписткото “аргументиране” на подобни колаборационисти, обаче, си налагам да отбележа и днешният му опит да излъже аудиторията на БНТ ( не само с вчерашното, нагласено откъм риторични въпроси проучване на неговата агенция за всенародната радост от работата на служебния кабинет, подгряващо кампанията на БСП).

В публицистично предаване в т.н. дискусионен формат, каквото БНТ не може да организира без задължителното присъствие на нефициален говорител на руския интерес, Райчев се опита да употреби американския президент в адвокатската си пледоария, за да докаже колко отратително нещо са санкциите срещу Русия, твърдейки, че Тръмп ( също) бил противник на тези санкции. Наложи се опонентът му Нено Димов да му каже директно, че лъже след като на два пъти го поправи и припомни, че Тръмп е поиска Русия да върне Крим на Украйна.

В крайна сметка Райчев благоволи да се съгласи с истината, но подхвърли, че преди това Тръмп бил искал свалянето на санкциите.

Уважаващ себе си човек , още повече “общественик”, би се сконфузил когато не само го хванат в лъжа, но и го принуят да си признае, че лъже. Но срамът от това да бъдеш хванат в лъжа не е познат на такива, като Райчев, за които целта оправдава средствата ( вложени в тях). За тях лъжата е легитимно оръжие в пропагандна война, която Райчев прогнозира, че тепърва щяла да се разраства. Той ли не знае!

И се питам за кой ли път: ако искаме от политиците, съдиите, прокурорите, висшата държавна и местната администрация да носят някаква отговорност за щетите, които нанасят поради нехайство или злонамереност, защо това правило не се разпростира върху лъжците, някои от които вече трето десетилетие отровителстват демонстративно от телевизионните екрани без да търпят каквито и да било негативи за своя рецидивизъм.

Едно от обясненията е в наложената инерция на безхаберието, съчетана със слугинажа спрямо “неотразимите” дежурни събеседници в медиите. Там едни невидими за публиката готвачи, които упорито притоплят вчерашната манджа, не си дават труда да разнообразят менюто, а карат по познатия им списък на принципа на най-малкото съпротивление с едно главно съображение: да си нямат главоболие с началството, което също е зависимо от по-голямото началство в държавата.

Нещо такова констатира сп. “Икономист”, което с британска ирония определи волята на избирателите в България, довела до преизбирането на Борисов за премиер през 2014 г. със заглавите си : “Още веднъж от същото, моля”.

От чужбина могат да ни се подиграват колкото си искат, но тук гълтаме медийната супа, която ни сервират със старите продукти, събирани от чиниите на онези, които вече веднъж са си платили. Консуматорите не само не протестират, но наистина си поръчват още веднъж от онова, което единствено ни предлагат. Като няма взискателност, мошениците ще продължават да ни баламосват и да ни пробутват старите мръвки в новия гювеч.

Share on Facebook

Той духа с пълна сила по цяла Европа и е въпрос само на няколко години да издуха всичко ядрено и въглищно от стария континент. Това показва последния годишен доклад на WindEurope, за 2016-та година. Всеки желаещ може да види целият не го...

3892 книги са дарени от екипа на читАлнЯта и Сдружение за градски читални през 2016 г. Изданията са достигнали нови читатели в 52 нуждаещи се библиотеки, читалища и училища в цялата страна като част от постоянната дарителска инициатива на Сдружението. Повече подробности и пълния отчет можете да видите в сайта на читАлнЯта.

Шеметни кадри и внушителен саундтрак ни предлага първият тийзър-трейлър на екранизацията по „Възвишение“ на Милен Русков. Режисьор на лентата е Виктор Божинов, а в главните роли са Филип Аврамов, Александър Алексиев и Стоян Дойчев. Ще видим още Христо Петков, Кирил Ефремов, Благовест Благоев, Станислав Ганчев, Румен Гавазанов и Антонио Димитриевски, а в новото видео са и Параскева Джукелова и Васил Михайлов....

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ В България, след предстоящите на 26 март предсрочни избори, пет партии със сигурност ще имат депутати в Парламента, но никой няма да може самостоятелно да управлява. Какви са възможните изненади и възможните конфигурации за евентуално коалиционно управление – разговаряме с Пламен Асенов.

– Пламен, социолозите отново потвърждават, че се очаква петпартиен Парламент, без доминираща партия. Какво означава това в практически план?

– Няколко важни неща, Фили. Първо, че след яростната предизборна битка, която се очертава, предстоят сложни преговори, за да се стигне изобщо до ново правителство. Второ – че това правителство, независимо кой го състави, няма да е стабилно. Трето, че бъдещото управление, раздирано от противоречия, няма да извърши никакви реформи. Четвърто – че то няма как да взема най-правилните решения по най-важните въпроси от дневния ред на страната, тоест, България е заплашена от задълбочаване на кризата, в която и без това живее вече поне 10 години. Този пореден етап от общата криза ще е толкова по-дълъг, колкото по-дълго бъдещото правителство е на власт, то ще влошава, няма да оправя ситуацията. Пето – почти сигурно е, че напреженията в обществото като цяло, както и тези в самото управление, ще доведат до нови предсрочни избори.

– Извинявай, но не се ли стигна до сегашните предсрочни избори, точно за да се сложи край на този кризисен цикъл?

– Да, но няма алтернатива, Фили. Както се вижда от всички проучвания, основните играчи на политическия терен са си същите. Ако в самите тях има промяна, тя или не се забелязва, или е ориентирана във вредната за страната посока на популизма. Такъв е примерът и с двете главни партии – ГЕРБ и БСП. Разликата между тях, отчитана от проучванията, е около процент, тоест, не се знае със сигурност коя ще е първа и коя втора сила. Но точно този въпрос е безсмислен от гледна точка на обществения интерес, той има значение само за оцеляването на партийните елити. А тези елити през последните седмици особено силно залитат към популизма и обещават на хората постигане на пълно благоденствие само за следващите 4 години. Да, ГЕРБ все пак са ма-а-а-лко по-умерени, докато БСП вече скъсаха всички ограничителни ленти на разума с обещанията под тяхното мъдро ръководство България да нарасне пак до 8 милиона души, да се обложат богатите с огромни данъци, а на бедните безплатно да се дава от пиле мляко, докато то им втръсне. Няма как да се радваме, че една от тези две партии ще бъде в основата на бъдещото коалиционно правителство, Фили, защото ако такава е основата, то не искам да си представям качеството на градежа.

– Но миналата седмица на конгреса си БСП се похвалиха, че вече носят промяната…..

– Това е лозунг, Фили. Социалистите не се притесняват да лъжат или да казват точно онова, което хората искат да чуят, а после да се оправдават, че им е попречил някой коалиционен партньор, вътрешни или външни врагове, международното положение и каквото още се сетиш. Не, социалистите не носят промяна и това личи не само от тяхната партийна програма. Личи дори от списъка с водачите на партийните листи за предстоящите избори. В този списък рамо до рамо се редят стари партийни муцуни, техните деца и внуци, ченгета от уж бившата комунистическа ДС и третокласни журналисти като Елена Йончева и Тома Томов, досега срамежливо криещи партийната си принадлежност, с цел да лъжат публиката, че са обективни.

– Добре, Пламен, но някои от доста време говорят за тъй наречената „голяма коалиция”, тоест, ГЕРБ и БСП да намерят начин заедно да управляват. Възможно ли е това?

– Струва ми се – не, Фили. Противоречията между тях – основно за това кой да държи кокала и да разпределя порциите – са толкова силни, че едва ли могат да се примирят, дори временно. Още повече, лидерите и на двете формации вече публично и твърдо заявиха, че не биха участвали в съвместно управление с опонента. Да, такива заявки винаги могат да се заобиколят в името на национален интерес, национална сигурност или друга героична измислица, но все пак смятам, че няма да се стигне дотам.

– А какво казват ГЕРБ и БСП за възможното партньорство с други политически формации при съставяне на управленска коалиция?

– Освен ГЕРБ и БСП, в бъдещия парламент се очаква да влязат още три формации. Това са тъй наречените Обединени патриоти с около 10 на сто от гласовете, ДПС с около 9 на сто и новата формация „Воля” на варненския бизнесмен и политически популист Вeie.rk Марешки. От ГЕРБ засега казват, че не биха се коалирали с БСП и ДПС. От БСП пък твърдят, че са готови да си партнират с всички останали, без ГЕРБ. На пръв поглед това може да изглежда политическа гъвкавост от тяхна страна, но всъщност е проява на типичния за българските социалисти краен прагматизъм. Очакваната петорна  конфигурация в Парламента показва две неща. Първо, никое управление няма да може да се реализира, без участие на тъй наречените Обединени патриоти. Те обаче са политически всеядни и така откровено жадни за власт, че отсега са готови да се изтъргуват и в ляво, и в дясно. Същият апетит за власт, поделена независимо с кого, има и ДПС. След изборите обаче очаквам да настане истински голям цирк, защото много е вероятно да се окаже, че, освен без уж патриотите, никой няма да може да управлява и без ДПС. Ето защо, Фили, смятам, че правителство ще се състави изключително трудно и то няма да изкара пълен мандат. Все пак обаче, ако трябва да направя конкретна прогноза – смятам, че в тази ситуация, независимо дали се окаже първа или втора политическа сила на изборите,  БСП ще състави правителство малко по-лесно, отколкото ГЕРБ.

– Пламен, проучванията показват, че засега извън играта е Реформаторският блок. Ако те успеят да преминат 4-процентовата бариера, няма ли конфигурацията сериозно да се промени и ГЕРБ по-лесно да състави трето поред дясно-центристко правителство?

– Всеки играч извън споменатите пет би променил парламентарната конфигурация и би наклонил везните в една или друга посока, Фили. Тъй като десницата е в пореден период на разпад, а левицата изглежда в подем, можем да си представим също, че не РБ или някоя от новите малки десни партии, а новото ляво обединение между АБВ на Георги Първанов и Движение 21 на Татяна Дончева ще успее да влезе в Парламента. Това ще даде голяма глътка въздух на БСП. От друга страна, ако новото обединение между партиите на Лютви Местан и Касим Дал, които последно се откъснаха от ДПС, привлече повече хора от електората на Движението, то махалото отново ще се залюлее към дясно-центристкото пространство. Изобщо, Фили, възможни са много неща като политически композиции да се получат. Основният проблем обаче е, че каквото и да е следващото управление, то няма как да донесе и отдавна жадуваната промяна към по-добро в цялата българска политика и обществен живот. И като казвам това, правя го с бележката, че много бих искал да бъда опроверган от събитията, да не се окажа прав. Но това е доста трудна работа.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com