От всички предстоящи инициативи по повод празника на руската победа над Османската империя  преди 140 години на територията, която победителите наричат “задунайска територия” и я обявяват за окупирана, избирам като най-окупираща вниманието ми иницитива в чест на руския триумф обявената аудиенция от директора на Историческия музей Божидар Димитров. Цял час щял да раздава автографи и да си продава книгите с 50 процента намаление.

“Директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров пък ще раздава автографи от 12-13 ч. на 3 март в музея, обяви самият той в съобщение до медиите. Музеят ще работи, а всички негови исторически книги ще бъдат намалени с 50%”, пише “Дневник”.

Смятам, обаче, че най-маститият експонат на музея,  на който от незапомнени времена е несменяема директорска емблема, е проявил излишна скромност. Трябваше да обещае нещо “по-така” в стила на неговия политментор дон Борисов. Като да му целуват ръка ( от сутрин до вечер).

ПРОТОТИПЪТ, ОТ КОЙТО БОРИСОВ СЕ Е УЧИЛ:

 

И  ДНЕШНОТО МУ ПРОДЪЛЖЕНИЕ:

Share on Facebook

Share on Facebook

“Олипмийското спокойствие” няма нищо общо с волското търпение, а още по-малко – с телешкия възторг и праведния гняв. Въпреки това се налага да запазя търпение, за да видя вариациите на праведния гняв на българските русофили след телешкия им възторг от руските констатации за несправедливите обвинения на Запада срещу руските олимпийци.

Цял ден новината се търкаля ( извън България) за ужас на руския пропаганден Сизиф ( в Русия), който месеци наред буташе по хълма на дебелоочието скалата на отказа от съобразяване с реалностите. Раболепните руски медии и политиците, като шефът на “росийския” спорт Мутко, бълваха патриотарски лъжи за това, че констатациите за особено големите злоупотроби на руските олимпици били злостна измислица на западняците.

Днес обаче всички споменати по-горе бяха попарени от самия Путин, който най-после капитулира пред фактите. При това безусловно. Употреби думата “провал”, за да опише катастрофата с разкритията за допинга в кръвта на руските спортисти на международен терен в невиждани мащаби – при това по вина на руската държава, а не като резултат на някакви безадресни своеволия ( за каквито всеки руски самодържец може да отреже необходимото количство глави на виновните, за да запази своята).http://www.kommersant.ru/doc/3229476

У нас т.н. медии “закъсняват” тактически, за да се ориентират по руския си компас как да отразят бедствието с минимални загуби за своята русофилия. Как ли бедните телевизионни нашенски коментатори, които обичат да вкарват проруски възторг в репортажните си с емоции от мястото на събитието, състояло се с руски участници, ще преодолеят сега стреса, нанесен им лично от Путин?

По-интересно е ,на пръв поглед, защо Путин постъпи така грубо с онези, които му се подмазват и са готови да обявят всяка неудоба за Русия истина за лъжа, манипулация, соросоиден заговор и т.н. Но на втори поглед не е толкова трудно да си обясним това благоволение.

Освен, че фактите за небивалия по мащабите си в историята на спорта допингов скандал с държавно участие са неопровержими ( че какво от това- Русия е велика, тя може да понесе кръгова отбрана срещу истината с десетилетия), има още нещо много специфично от арсенала на Путин във войната му за лично оцеляване. Той обича да смайва собствената публика и света с по някое бомбастично отклонение от догмата, за да поддържа жива представата за себе си като много строг, но още по-справедлив влатедел, комуто всичко е позволено. И най-еретичното противоречичие със себе си до вчера да изтъкне, пак ще оцелее и дори ще заслужи аплодисментите на онези, които до вчера са твърдели обратното на онова, което сега казва той.

Точно така постъпи Путин, когато насред фанатичната кампания на руската църква срещу разводите с императорски императив в гласа собщи в телевизионна реплика на журналистически въпрос в движение, че се е развел с жена си. Църквата (му) млъкна, макар да я постави в идиотското положение на слугиня, посрамена от господаря си чрез личния му пример, зачеркващ опитите на обслужващия персонал да се държи прилично.

Нещо повече, самодържецът изригна дори срещу мариновата светиня Ленин, казвайки отново от телевизионния амвон, че основателят на съветската държава е виновен за разрушаването на старата Русия.

Това беше толкова тежко за преглъщане от фанатиците, че дори и в България – с нейната доказана история на пълно покорство на русофилите пред заповедите на Москва- се намериха ленинофили, които да се разграничатот путинофилията си.

Сега Путин отново пробва покорството на следовниците си, бидейки уверен, че те ще преглътнат и тези утвърждващи неговото безспорно водачество шамари като проверка за лоялност.

Не, че се правя на Мартин Лутър Кинг, но ще повторя , че си “имам една мечта”: Путин да обяви стърченето на съветските паметници на окупацията над главите на европейските българи като атавизъм на съветския колониализъм, наложен несправедливо със сила върху един народ, който не е убил нито един червенооармеец. Да го направи в името на дружбата- защото лъжата за непредизвиканата с нищо съветска окупация ( като форма на “освобождение” на България) вечно ще тегне над отношенията между двата народа.

Знам, че това е ирационална мечта, защото бащицата Путин сам решава с какво, кога и дали да изненада поданиците и подподаниците им чужбина.

Обаче на какво друго да се надяваме тук при такава отчайваща симбиоза на властта с рашизма, каквато наблюдаваме в момента. На кметицата Фандъкова ли, която година след година ни кани на поклонение ръка за ръка със слугите на руската пропаганда, които тя легитимра като домакини на празника на Русия 3 март, възприет под натиска на петата колона като национален за България?

Share on Facebook

Share on Facebook

Стюарт Хортън е дребничък и всички го смятат за 10-годишен, макар да е на 12. Заради работата на майка му, родителите му решават да се преместят в малко английско градче, което по случайност е и мястото, в което е израснал баща му. Никой не се интересува от мнението на момчето, а всеки с поне малко...

В САЩ изстреляха в космоса тежката РН Atlas V със спътник за американското разузнаване.

Така ще се прекръсти до средата на века държавата, която е известна в целия свят с прозвището си Страната на изгряващото слънце. Причината за това е смелата програма на властите за развитие на вятърната електроенергетика, съобщава агенци...

Има един парадокс, свързан с членството в еврозоната – страните, които искат да влязат не могат, а страните, които могат, не искат.

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6085373

 

The post Еврозоната – черешката на тортата appeared first on Блогът за икономика.

През март стартира кампанията „Паметни жени“ за популяризиране на приноса на жените в българската история

Вярно е, че мечката рипа според тоягата, но проблемът е да я хванеш, да я вържеш, да я опитомиш и чак тогава да я накараш да играе според тоягата. Ако не можеш, тоягата ще гризнеш ти. Това се отнася с пълна сила за руската мечка, която играе на мегдана у наше село, което е без кучета.

Нещо подобно е и жабата, която трябва си знае гьола. Става за смях, имитирайки коня в желанието си да я подковат, опитвайки се докаже, че не троянски кон.

Такива мечешко-жабешки мисли ми минават през главата след едно изказване по актуален повод на бившия външен министър Ивайло Калфин, когото не веднъж съм описвал като Георги Първанов с човешко лице.

Русофилството на Калфин е баснословно – доколкото словото му се е превърнало в басня след онова негово изявление за българския патриотизъм като рожба на любовта към Русия ( по-скоро като плод на изнасилване).

Изненадващо, но Калфин е дръзнал да “заподозре” руските медии в правене на пропаганда срещу България. Да не би АБВ, която се опитва да си изстърже “лепенката Първанов” от физиономията като стара застраховка от предното стъкло на колата, да е решила да мръдне крачка назад и от фанатичната си русофилия, която уж била повсеместна у нас, но май държи партийката в тясната електорална хралупа на няколкото процента фанатици в тази дядоИванова ръкавичка?

Факт е, че Калфин е посочил пропагандата като причина руските медии да отразят първи и напоително новината за случая с Елена Поптодорова, обвинена от полските власти в кражба на козметика за около 400 долара от безмитната зона на полско летище. Калфин е регистрирал отзвука от събитието в 90 руски медии. Как ли ги е пребрил? Може би в АБВ получават някаква специфична статистика, справка ( сводка, по военно му) за темите в руските медии, за да се ориентират какво да мислят?

Този път Калфин е прав. Руската пропаганда няма да пропусне да се възползва от шанса да заклейми български посланик в САЩ, макар и вече бивш. Солидарният с Поптодорова нейн началник от времето на монрх-социализма , обаче, повдига още малко завесата на своята съпричастност, като обяснява (свръх)реакцията на руските медии в превод за публиката у нас във връзка с личността на Поптодорова по следния начин: “ (тя е) един от водещите дипломати, които ни вкараха в НАТО и ЕС – вижте подтекста”.

Сред тези, които “ни вкараха” в НАТО, беше и самият Калфин. Там го стяга лаченият цъвул и затова приема лично аналогиите на руската пропаганда.

На руски има една поговорка: “Своята риза е по-близо до тялото”, която зевзеците отдавна са прекроили на “ без риза е по-близко до тялото”.

По този повод да припомня, че това е вторият път , когато видни български русофили реагират болезнено на руски шамар за по-малко от година насам. Първият пробив в това отношение се получи, когато важният фунционер от партията на Путин, телевизионен водещ и депутат в Думата Пьотър Толстой потвърди предупрежденията на “русофобите” у нас, че руснаците целенасочено изкупуват България. Толкова много се крие(ше) туземният й обслуждащ персонал в извършването на нацоналното предателство на служи на агресивната чужда държава, а виден властник в Русия взе, че им свали рубашката и ги остави голи да се срамуват ( мака и за кратко). В резултат на което емблематични български колаборационисти с руския постколониализъм изреваха и се “рзграничиха” от изобличителната истина, изречена от циника Толстой.

Да припомня и друго: като кандиат за президент на БСП от Калфин през 2011 г. тръгна не само онази препоръка за руския патриотизъм на българина, но и “въстанието” срещу идеята да научим дали България разполага с алтернатива на зависисимостта си от Русия за вноса на природен газ. Т.н. “шистова революция”, която само за 6 месеца се увенча с успех чрез зрелищната капитулация на премиера Борисов, наредил на депутатите си за по-малко от седмица на пренапишат един френски закон и да го гласуват през януари 2012 г.

“Шистовите революционери” , които последваха предизборния призив на Калфин, заложил като свой приоритет в предизборната си програма този препъни камък, бяха във възторг. Победител на изборите в това отношение се оказа не Плевнелиев, а Калфин. Макар и антиподи в отношението си към Кремъл и двамата се оказаха победители под закрилата на главния проводник на руското влияние чрез своите (без)действия Бойко Борисов. Което си остава ненадминато постижение на двуличното маневриране на Борисов между Изтока и Запада.

Друг е въпросът, че победата на Калфин и на Кремъл от онзи януари, увенчана с мораториума в полза на “Газпром”, се доказа като много по-т(р)айно постижение на руското влияние, довело до днешната пълна рашизация на българската висша държавна администрация.

Щеше да е хубаво сега от страна на Калфин да видим началото на обратния процес на отдръпването от безпощадно засмукващата руска гравитация след хибридното поражение на България пред руската пропаганда.

Щеше да е добре да видим, как той си посипва главата с пепелта  на изгорелия ентусиазъм в обслужването на руските интереси и да повярваме, че той е искрен в мърмореното си срещу руската пропаганда.

За съжаление, обаче, намирисва на адреналина, предизвикан от страха, който се долавя от потния човек след като му свалят рубашката.

Русия се клати на глинениете си крака. Когато тя рухне под натиска на собствената си неадекватност ( за трети път в рамките на столетие), местните въшки, които се возеха в козината й, могат да се окажат затиснати отдолу, поради което се опитват да изпълзят в позиция, позволяваща бърз спасителен скок. Те ли не знаят какво се случи на 10 ноември 1989 -та! Трябва да могат да имат в биографията си по някое ( безобидно за самата Русия) изръмжаване, за да се пишат евентуално активни борци срещу рашизма на правата на бащи-основатели на натовска България.

Share on Facebook

Share on Facebook

новината в полските медии

Мислех темата за приключена, но не би. Неглижирани бяха няколко основни факта, свързани със случката с Елена Поптодорова на летището във Варшава.

Със сигурност разбирам положението ѝ и изразявам разбиране и съчувствие за проблема с болната ѝ майка. Но няма как да не спомена тези няколко елемента.

Първо, в най-общия случай, ако някой бъде задържан по подозрение за кражба в магазин – това става извън магазина. Тоест, сигурно е, че луксозното кремче е било в нея. Тя не го и отрича.

Втори важен момент е това, че медиите у нас настойчиво ни внушават, че тя не била арестувана, а била задържана. Технически, двете думи са синонимни, а разликата е важна само за наказателен адвокат и за задържания, в смисъл на това, какви са евентуалните последици за него/нея. В конкретния случай, Елена Поптодорова е била задържана от полицията, докато не плати глоба и след това е била пусната да си ходи по живо, по здраво.

Трети важен елемент е фактът, че тя се легитимира с дипломатически паспорт. Тук мненията са две: тя има право да ползва пожизнено такъв паспорт заради  дългогодишните ѝ "принос" към дипломацията, а вторара е, че тя няма право. Аз приемам версията на българското МВнР, разпространена в медиите, че тя има пожизнен дипломатически паспорт, но смятам, че би било далеч по-разумно от нейна страна да си беше извадила личната карта, а не да ползва дипломатическия си статус като параван. Това, според мен, предизвика широкия медиен отзвук, който неминуемо ще се отрази и на нейната кариера.

Четвърти много важен елемент е внушението, което се прави през българските медии, че става дума за хибридна акция срещу Поптодорова защото видите ли тя се била изказала твърдо и заела силна актируска позиция по отношение на шистовия газ, НАТО и други чувствителни за Кремъл теми. Това твърдение има за цел да наложи личната преводачка на Тодор Живков като приемлива, преминала през десен катарзис личност, с ярка, дори неудобна за официална Москва антируска позиция. Дори това да е така за днешната Елена Поптодорова, мнозина, сред които е и пишещият тези редове, я смятат за напълно неприемлив представител на България в международната политика, именно заради комунистическия ѝ генезис и кариера, стартирала като верен и предан на БКП кадър. Сравнението с Бокова е напълно релевантно.

Това внушение се подкрепя от една чиста лъжа – новината била разпространена първо от руските медии. Невярно! Новината бе разпространена първо от полските медии, сред които и авторитетният "Жечпосполита". А часове по-късно бе препечатана от руската агенция РИА. Следете ги тези неща, колеги, не се излагайте!

Последно нещо по темата: любопитен съм да науча от застъпниците на тезата, че Поптодорова е жертва на хибридна атака, как точно ще обястят факта, че жената, за която твърдят, че има антируска позиция и е неудобна за Кремъл, бе атакувана от медиите в Полша? Полша, която е в много напрегнати отношения именно с Русия. Елементарната логика подсказва, че Поптодорова е по-скоро приемлива за Полша, ако твърденията за нейната антируска позиция са верни. Това е несъстоятелно и нелогично твърдение.

Казусът и името на Елена Поптодорова може лесно да бъде изчистен от съмнения с три елементарни действия от нейна страна:

1. Да покаже разпечатка от телефона си, за да стане ясно, че във времето на ареста е говорила по телефона с Бъглария;
2. Да покаже протокола от задържането или друг документ, удостоверяващ часа на ареста;
3. Да изиска видео запис от охранителните камери на магазина. Вярвам, че като дипломат и личност, заемаща такива високи постове, това не би било невъзможно именно за да бъде изчистено всяко съмнение.

Преди няколко дни гледах „Отело“ в Театър „Българска армия“. След края на постановката с моя придружител си говорихме и моята теза беше, че сложността да се играе Шекспир в днешно време се изразява най-вече в несъстоятелността на конфликта и причинно-следствените връзки за съвременния зрител. Актьорите са оставени сами с един много красив текст (в брилянтния превод...