Трети пореден ден, от началото на месец март, средната дневна цена на електроенергията, в сегмента ДЕН НАПРЕД, на Българска независима енергийна борса, е НАЙ-НИСКА по сравнение с останалите осем държави в Европа, които редовно сравнявам ...

Ръководителя на Отдела по планетни науки към НАСА Джим Грин е предложил да се създаде магнитен тунел ,който би позволил да се защити Марс от опасното космическо излъчване и да способства за тераформирането на планетата. За своите идеи ученият е разказал на специална конференция.

Станцията MAVEN (Mars Atmosphere and VolatileEvolutioN) направи маневра на орбита около Марс , което и позволи да избегне сблъск с Фобос - спътник на Марс.

Колекции от книги и единични заглавия на историческа тематика с отстъпки до 60% предлага по случай националния празник на България 3-ти март Ozone.bg. Промоцията „Честит 3-ти март“ продължава до 5 март включително и включва и 15% отстъпка за абсолютно всички книги в електронния магазин. Сред специалните предложения са първите пет части от поредицата илюстровани енциклопедии „Бележити българи“, историческата...

                                            Указ № 1144 на княз Александър I Батенберг, с който българският народ започва да изплаща задължението по 9 месечния престой на руския окупационен корпус. Тя съставлява 24% от бюджета на държавата ни и […]

Защото: 3.03.1878 г. не е нито началото, нито краят на вековната борба на българите за освобождение. Пътят към истинската свобода, суверенитет и национално обединение се оказва много дълъг. Борбата ще продължи и след 3.03.1878 г. и ще преминава през отхвърляне на руската протекция и намеса на “освободителката” в делата на княжеството.

Защото: Има българско участие във войната, но не и в подписването на мирния договор, с който тя завършва. Защото това се повтаря със съветската окупация на България през 1944 г., последвалото участието на българите войната и с отказа на СССР да включи България сред победителите на Парижката мирна конференция през 1947 г .  9 септември повтаря 3 март като съветско-руски празник и в това отношение.

Защото: Призракът на обединена България в проекта, одобрен от великите сили на Цариградската посланическа конференция с двете автономни български области плаши много Русия и тя се заема да не допусне създаването й. Това може да стане като се ускори избухването на войната. В това отношение много важна се оказва ролята на граф Н. Игнатиев – “вицеимператорът на Цариград”, привърженик на т. нар. тиха дипломация. Планът му за разпокъсване на българските земи се изпълнява точно. Отказът на Портата да изпълни решенията на Цариградската конференция и последвалия я Лондонски протокол (19/31.03.1877) стават повод за войната, обявена с манифест на руския император на 12/24.04.1877 г.

Защото: В сборника със секретни руски документи от 1892 г. България е наречена “Балканска област” или по точно “Руско-дунавска област”. Това упорито се укрива, защото не отговаря на мита за “освободителната мисия” на Русия.

Защото: По Санстефанския договор уж свободна България е много по-зависима от Русия, отколкото от Османската империя. За великите сили поне до Съединението от 6.09. 1885 г. няма съмнения, че Княжество България е руски протекторат. Това е форма на зависимост, при която страната има формално своето държавно самоуправление и институции, но действа под властта на държава-протектор.

Защото: Чл. 10 от договора въвежда екстериториално право на турските войски през българска територия. Русия отстъпва на победена Турция право да прокарва свои войски през българска територия.

Защото: В манифеста от 12/24.04.1877 г. на император Александър II, с който се обявява войната на Османската империя ( с мандата на международната Цариградска конференция) вместо за “българи” се говори за “християни” и “верноподаници”. В него се казва, че Русия обявява война за защита на “поробените славяни”.

Защото: Далече преди началото на войната, на 26.06/8.07.1876 г., в малкото австро-унгарско градче Райхщад, в пределите на днешна Чехия се подписва тайно споразумение между Русия и Австро-Унгария. Според него се изключва образуването на компактна славянска държава при евентуална руска победа над Турция. Ако се появи някаква държава, чието име не е посочено, нейната южна  граница не би трябвало да прехвърля билото на Стара планина.

Защото: В Санстефанския договор също не се споменава официално името България. Говори се за “областта” или “Балканската област”.  Това обаче не е прецедент, а по-скоро практика за руската имперска политика. Преди 1878 г. във всички мирни договори, като този от Кючук Кайнарджа (1774), по който Русия придобива правото да се застъпва за балканските християни, също не се среща името България.

Защото: Реално окупираната и контролирана от Русия към 3.03.1878 г. българска територия е доста по-малка от включената като териториален обхват в Санстефанския договор. Т.е. Русия “ с чужда пита помен прави”, дарявайки нещо, което не притежава, съзнавайки какви ще бъдат последиците от тази интрига.

Защото: За българите в Македония Русия няма да бъде никога освободител, а с действията си срещу техните освободителни борби от 1878 г. чак до войните за обединение (1912-1918) се превръща  в отявлен техен враг, наречена от Пейо Яворов по време на т.нар. Шипченските тържества от 1902 г. “джелатина на Македония”.

Защото: Както пише Кръстьо Раковски : “Св. Стефанский договор за Русия нямаше реално значение…Има руски защитници в България, които вярват, че Русия иска създаването на една велика България. Но тези руски защитници имат голем недостатък – те не четат руските вестници… действителното желание на руската дипломация е да не види никой път България една силна и независима държава. Такава една България не влиза в интересите на Русия, защото тогава тя не ще има влияние над нея… Наопаки – слаба и разпокъсана България – ето идеала на руската дипломация”.

Защото: В книгата си “Из прошлаго русской дипломатии” от 1890 г. руският дипломат и историк Сергей Татищев на страница 503 дословно пише, че “след като се убедим в предателството и измяната на българите, ние трябва да се отнасяме с тях като с врагове, без да се утешаваме с мнимите различия между настроението на народа и неговите водачи, тъй като в политиката всеки народ отговаря за своето правителство. Всичко, което Русия направи за България, трябва да бъде развалено. Целта на нашите усилия трябва да бъде не “целокупна” България, а подялбата даже на сегашното княжество между съседите му: румъни, сърби и гърци, с изключение на широката полоса по дължината на Черно море, която Русия може да поиска да остави за себе си”.

Защото: Татитищев не е просто руски философ, а е и практик в осъществяването на руската антибългарска политика. С. Татищев подчертава, че с България трябва да се постъпи така, както е било постъпено с Полша, т. е. да бъде “изтрита от лицето на земята за назидание на всички други племена, населяващи Изтока”, за да се знае “какъв позорен и бедствен край очаква всеки славянски народ, ако дръзне да вдигне ръка на великата Русия”. Само 4 години по-късно именно С. Татищев ще договори с княз Фердинанд свалянето на Ст. Стамболов, а неуспешен опит за изпълнение на този зловещ план има в хода на Междусъюзническата война през лятото 1913 г., разобличен от такъв голям българин като старозагорския митрополит Методий Кусев, роден в Прилеп, Македония.

Защото : Граф Игнатиев, наричан от тогавашните българи  “Лъжко паша” успява да измами не само османските политици, но и българите за истинските намерения на Русия в Източната криза. Тя постига целите си: отмяна на унизителния Парижки мирен договор от 1856г. с териториални придобивки в Кавказ и Бесарабия и раздробяване на Българската екзархия, за да не е пречка единна и силна България за бъдещите руски завоевания на Балканите. Затова Русия и лично граф Н. Игнатиев през 1878 г. има пряка вина за националното разединение на българите, за новото поробване на добруджанските и моравските българи, за удължаване на турската власт над родопските и тракийските българи.

Защото: Граф Н. Игнатиев се опитва да обвърже австро-унгарската окупация на Босна и Херцеговина с руската окупация на България и то преди австро-унгарските войски да нахлуят в Босна и Херцеговина. Той знае много добре, че австро-унгарците нямат никакво намерение да се изтеглят от там и очевидно смята, че с този пазарлък може да се увековечи и руската окупация на България.

Защото: оригиналът на Санстефанския договор е скрит от Русия и все още остава непознат за българите. Нашите архиви съхраняват само копие на Санстефанския договор. Оригиналът си остава заключен дълбоко в руските архиви, до които достъп все още няма никой, особено български историци.

Защото: За успешното поддържане на мита за руското освобождение допринася унищожението на старите български ръкописи още от Възраждането, в което са замесени всевъзможни руски учени и пътешественици и техните български помагачи, както и кражбата на тонове от българските архиви, третирани като “трофеи” след преврата на 9.09.1944 г. и окупацията на България от Червената армия.

Защото: Предварителният договор от Сан Стефано е на френски. Преведен е на руски и османотурски. Не само не са били поканени българи при подписването му, но не е имало и екземпляр на български.

Защото: Срещу самия договор има доста силни противници в самата Русия, в това число сред нейните дипломати. Посланикът в Лондон граф П. Шувалов е наясно, че Русия предварително се е съгласила България да бъде разделена, но не разбира политическия блъф, който се прави с подписването на Санстефанския договор. Затова пише следното: “Санстефанският мир е едно нещастие за нас… Това е най-голямото недоразумение, което ние можем да направим. Сега ще бъдем принудени пред очите на цяла Европа да правим отстъпки”.

Защото: Към датата 3 март 1878 г. към тази дата (3.03.1878) Русия вече усилено работи чрез дипломацията си за неговата ревизия чрез постигане на споразумение с Австро-Унгария, а след това и с омразната й Англия. Следователно, когато договорът е ратифициран от освободителите и влиза в сила, руската страна вече не го счита за валиден и започва да полага усилия да го обезсили.

Защото: Със Санстефанския договор граф Н. Игнатиев успява да настрои срещу българите всички съседи – сърби, гърци, румънци, дори албанци. В Европа през 1878 г. се създават силни антибългарски настроения, защото виждат в българите “руски протежета” и “оръдия на руската политика”, а “голяма” Санстефанска България или още “Игнатиева България се счита за “Малката Русия” на Балканите.

По Янко Гочев http://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/intervyu/yanko-gochev-139-godini-rusiya-krie-podlo-originala-na-sanstefanskiya-dogovor

Share on Facebook

Това става ясно от вчерашно откровение на доскорошния премиер на България, пред симпатизанти от Враца, по време на предизборна седянка. Ето как съобщава събитието вестник "Дневник": "Пред симпатизанти във Враца лидерът на...

В януарските тъмни вечери, когато мечтите за камина са непоносими, а духалката изсушава въздуха, когато опитите ми да чета петте подхванати книги се провалят, се върнах към детето в себе си. А може би се слях със съвременните тенденции възрастните да се пристрастяват към книжки за оцветяване. В това ревю ще ви разкажа за „Българските...

В януарските тъмни вечери, когато мечтите за камина са непоносими, а духалката изсушава въздуха, когато опитите ми да чета 5-те подхванати книги се провалят, се върнах към детето в себе си. А може би се слях със съвременните тенденции възрастните да се пристрастяват към книжки за оцветяване. В това ревю ще ви разкажа за „Българските...

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ На 3 март 1878 година Санстефанският мирен договор слага край на поредната за XIX век война между Русия и Турция. През 1990-та датата е обявена за български национален празник, макар твърдението, че тя поставя началото на Третата българска държава, да е изключително спорно. Какво всъщност честваме на 3 март и трябва ли да го честваме – разговаряме с Пламен Асенов.

– Пламен, факт е, че 3 март официално е български национален празник. Какво всъщност се чества на тази дата?

– Поне отначало – нищо, Фили, през първите две години след Освобождението, както се нарича тогавашната руска окупация на българските земи, тази дата сякаш не съществува. За първи път тя се отбелязва през 1880-та, но…..като ден на възшествие на престола на руския император Александър Втори. След още две години в списъка с неприсъствени дни на тогавашния Държавен съвет се записва 19 февруари като ден на „Заключаването на Санстефанский договор”. Така остава до 1949-та, само дето през 1916, с въвеждане на Грегорианския календар, всичко се преизчислява и 19 февруари става 3 март. През 1950 комунистическият режим маха 3 март от календара с почивните дни и за 37 години датата изобщо не се споменава, с едно изключение – през 78-ма, когато е 100-годишнината от Освобождението. И после – пак мълчание. Чак през 1987, подозирам – във връзка с тъй наречения „възродителен процес”, празникът става официален, а през 1990-та е обявен и за национален и през 91-ва е празнуван като такъв за първи път.

– Искаш да кажеш, че през 90-та, с обявяването му за национален празник, истинската тежест на този ден в българската история е силно завишена?

– Казват го редица историци, които напоследък явно се отърсват от идеологическите окови на вечната братска дружба с Русия и изнасят много нова информация по темата. Друг е въпросът дали, кой и как чете тази информация, а дори да я прочете – дали вярва на логиката, документите и аргументите или предпочита да се придържа към предразсъдъците, останали в главата му от началното училище.

– Разбира се, и децата в България знаят, че литературният патриарх Иван Вазов е заклет русофил и пише стихотворенията „Здраствуйте, братушки” и „Кат Русия няма втора…..”

– Да, дядо Вазов пише тези съчинения по време на самата руско-турска война, тогава той е на 27-28 години, още е доста млад и прекалено ентусиазиран. 40 години по-късно обаче, през 1916, вече помъдрял и всенародно признат, когато руските войски пак нахлуват в Добруджа, той пише стихотворението „На руските войни”. То започва така: „О, руси, о, братя славянски, защо сте вий тука? Защо сте // дошли на полята балкански немили, неканени гости?” Освен промяната у Вазов, доста известна е вече и истината за тъй наречения Брест-Литовски мирен договор от 1918 година, с който болшевишка Русия е победена в Първата световна война от силите на Съглашението. Той е подписан точно на 3 март неслучайно, а по искане на тогавашното българско правителство, начело с Васил Радославов и е символичен жест, нещо като натриване на руския нос от българска страна. По принцип може да е спорно участието на България в Голямата война на страната на Съглашението, заедно с Германия, Австро-Унгария и Турция, но е факт, че чрез Брест-Литовския мирен договор получават своята независимост от Русия цели 9 държави – Финландия, Литва, Латвия, Естония, Полша, Украйна, Беларус, Грузия и Армения. Така че, Фили, с използването на литературни и исторически примери за идеологически внушения и еквилибристики трябва много да се внимава. Също с премълчаването, прикриването и изкривяването на факти от самите историци. Това се правеше целенасочено по времето на комунизма, но до голяма степен продължава и досега, след промените.

– Добре, но какво толкова има да се прикрива?

– Явно доста неща, които могат да нанесат удар върху съзнателно изграждания и поддържан в България мит за българо-руската дружба. Например фактът, че в чл. 8 на прелиминарния, тоест, предварителния, Санстефански договор, който става чл. 22 от окончателния за съдбата на България Берлински договор, руските войски се водят като „окупационен корпус” и получават съответната издръжка в злато – което всъщност е тежка репарация за празната хазна на младата и невинна българска държава. Колко хора знаят, че далеч по-рано, още след избухването на Априлското въстание, Русия спешно подписва с Австро-Унгария секретното Райхщадско споразумение, с което цели да предотврати образуването на българска държава или в случай на разпадане на Османската империя – да не се допусне образуване на голяма и сплотена България. Интригите на кой знае защо и до днес почитания у нас дипломат граф Игнатиев пък са наистина безкрайни и насочени винаги против българските интереси. На 15 януари 1877 г, докато тече Цариградската конференция, Райхщадското споразумение е препотвърдено и е подписана секретната Будапещенска конвенция. На следващия ден граф Игнатиев, руски консул в Цариград, саботира Цариградската конференция и обещава на Турция гарантирани територии в европейската част, което се и случва чрез Берлинския договор. За начините, по които се разкъсва България, за силната руска съпротива срещу Съединението, за тези и други неща дори няма смисъл да споменавам в момента. Но всички те сочат в една посока – много са фактите, за които поколения българи никога нищо не са научили, а подобно невежество е изключително опасно, то изкривява не само представите на един народ за неговото минало, но и способностите му да гради своето бъдеще.

– Пламен, а каква е ситуацията в България около днешното честване на 3 март?

– За днес съм сигурен в две неща, Фили – на официално ниво за пореден път ще чуем скучни, пълни с лъжи и невежество речи, а на ниво всенародна любов към Русия ще станем свидетели на такива верноподанически жестове към некоронования руски император Путин и агресивната кремълска клика, че отново, за кой ли път, нормалните хора ще трябва да се срамуват. Като имам предвид на какво жалко поклонничество към Русия станахме свидетели само преди десет дни, на 23 февруари, денят на дори вече несъществуващата Съветска армия, мога да си представя треската, затресла точно днес левицата и тъй наречените „русофили”. Още повече, чувствата на голяма част от тези безкрайно манипулирани хора тази година се стимулират от пуснатия слух, че самият Путин ще пристигне за тържествата по повод 3 март. Е, ако не той, то портретът му със сигурност ще доминира днес над България и ще ни напомня за жалката българска орис – да се родим на Запад от Русия, но недостатъчно на Запад.

– Добре, Пламен, да приемем, че 3 март наистина не е най-подходящият ден за български национален празник – тогава кой според теб е подходящ?

– Аз лично бих заложил на 24 май, Фили – ден на дух, писменост и култура, какъвто не знам дали друг народ празнува. Но, разбира се, ако следваме чисто политическата логика на подобни празници, това трябва да бъде 22 септември. На тази дата през 1908 година официално е обявена независимостта на българската държава, включително от Русия. Напомням го специално за онези, които постоянно забравят, че този върховен български политически акт е в сила и досега.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Честито Освобождение, скъпи читателки и читатели. Честит рожден ден на Третата българска държава Днес няма да ходим далеч от София – Василена ще ни води по Вазовата екопътека.

Приятно четене:

Мисля, че екопътеката над Своге е особено приятна за есенния сезон. Стига да можете да разчитате на хубаво време без валежи и да не е валяло в последните няколко дни. Малко по-тежка е от някои екопътеки в района близо до София – но е особено красива и има чудесна естествена почивка на върха в село Заселе, с възможност за кебапчета, бира и салата.

Вазовата екопътека

Искърско дефиле

Още през седмицата ни дойде брилянтната идея да не прекарваме уикенда изцяло в София, а да направим малка разходка някъде наоколо. Условията бяха прости: преходът да е лесен, а също и кратък, защото част от компанията трябваше да се върне за мача от 15:30. На тези две условия отговаря едно чудно място само на час от София – Искърското дефиле, по Вазовата екопътека.

Заредени с вода и някой и друг сандвич, тръгнахме от София – 7 човека и едно куче. След около час и малко паркирахме и поехме нагоре – но не преди един възрастен местен господин да ни попита „Има ли нещо арабско във вас? Ами тогава защо спирате като у сред пустиня?!“ и да ни обясни как там спирали всяка събота по 40 коли, въпреки че място и за още две щеше да се намери трудно.

Пътят нагоре премина по сценария „офис плъхове катерят планина“

Като ходиш съвсем малко всеки друг ден, дори такава лека разходка ще ти се стори като стигането до втория базов лагер на Еверест. Това не прави гледката по пътя по-малко красива и природата по-малко интересна. Ще видите всичко, което може да ви предложи Искърското дефиле: прохладни закътани пътечки в гората, огромни дървета, древен мъх, ръбати чукари, отвесни скали, спиращи дъха гледки. А ако отидете напролет, може и да се полюбувате на водопада Скакля, който се пада удобно точно по средата на пътя нагоре. Като за нас (и предвидимо, в края на август), той бе маркиран само от една по-влажна следа на скалата.

Не оставяйте целта да ви отвлече от самия път до нея. За мен това става най-лесно с фотоапарат в ръка. Какво ти пречи да спреш и просто да погледаш? Нали няма достатъчно трафик, най-много да трябва да се разминеш с някого. А планината показва най-доброто у хората – разминавате се учтиво с „Добър ден“ и усмивка. Защо ли не се разминаваме така всеки ден?

Стигането до центъра на

Заселе

се усеща победоносно.

Време е за бира и кебапчета на шарена сянка в двора на селската кръчма. Да си призная, не ни е до Вазов – природата е неглиже, по маратонки и с пусната коса, а не епично-възнесена като от учебник по литература.

Приключваме с обяда и преминаваме към слизането. То е значително по-лесно и бързо, така че скоро сме близо до колите.

Минаваме покрай чешмата за студена изворна вода, а до нея са насядали баби и един дядо, който ме уведомява шеговито, че снимането на козичките е забранено – „Високи са им таксите… Като на София Лорен!“ Струва си:

София Лорен

Малко логистика: като тръгвате от София, слагате в GPS-а като крайна дестинация Гара Бов (различно от село Бов). Ще стигнете до една голяма зелено-бяла табела за екопътеката след Церово – подминете я. По-нататък ще видите втора табела – завийте по нея и намерете място за спиране на някое разширение по-нагоре. От тази позиция първо ще направите изкачването нагоре покрай водопада до с. Заселе – с най-тежката част от разходката зад гърба ви, ще можете със задоволство да пиете по една бира и после да ви остане само лесното спускане обратно. По пътя нагоре може да се объркате при минаването покрай водопада. Пътят слиза вляво, точно покрай скалата и минава долу близо до пада на водата (когато я има). Вдясно има стръмен участък, който не е за хора Ние си загубихме едни 20 минути в чудене накъде се ходи, не правете тази грешка и вие.

Автор: Василена Вълчанова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Стара планина – на картата:

Booking.com