3 МАРТ – НА ЗАПАД ОТ РУСИЯ, НО НЕДОСТАТЪЧНО НА ЗАПАД

03/03/17 07:56
(http://asenov2007.wordpress.com/)

3 МАРТ – НА ЗАПАД ОТ РУСИЯ, НО НЕДОСТАТЪЧНО НА ЗАПАД

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ На 3 март 1878 година Санстефанският мирен договор слага край на поредната за XIX век война между Русия и Турция. През 1990-та датата е обявена за български национален празник, макар твърдението, че тя поставя началото на Третата българска държава, да е изключително спорно. Какво всъщност честваме на 3 март и трябва ли да го честваме – разговаряме с Пламен Асенов.

– Пламен, факт е, че 3 март официално е български национален празник. Какво всъщност се чества на тази дата?

– Поне отначало – нищо, Фили, през първите две години след Освобождението, както се нарича тогавашната руска окупация на българските земи, тази дата сякаш не съществува. За първи път тя се отбелязва през 1880-та, но…..като ден на възшествие на престола на руския император Александър Втори. След още две години в списъка с неприсъствени дни на тогавашния Държавен съвет се записва 19 февруари като ден на „Заключаването на Санстефанский договор”. Така остава до 1949-та, само дето през 1916, с въвеждане на Грегорианския календар, всичко се преизчислява и 19 февруари става 3 март. През 1950 комунистическият режим маха 3 март от календара с почивните дни и за 37 години датата изобщо не се споменава, с едно изключение – през 78-ма, когато е 100-годишнината от Освобождението. И после – пак мълчание. Чак през 1987, подозирам – във връзка с тъй наречения „възродителен процес”, празникът става официален, а през 1990-та е обявен и за национален и през 91-ва е празнуван като такъв за първи път.

– Искаш да кажеш, че през 90-та, с обявяването му за национален празник, истинската тежест на този ден в българската история е силно завишена?

– Казват го редица историци, които напоследък явно се отърсват от идеологическите окови на вечната братска дружба с Русия и изнасят много нова информация по темата. Друг е въпросът дали, кой и как чете тази информация, а дори да я прочете – дали вярва на логиката, документите и аргументите или предпочита да се придържа към предразсъдъците, останали в главата му от началното училище.

– Разбира се, и децата в България знаят, че литературният патриарх Иван Вазов е заклет русофил и пише стихотворенията „Здраствуйте, братушки” и „Кат Русия няма втора…..”

– Да, дядо Вазов пише тези съчинения по време на самата руско-турска война, тогава той е на 27-28 години, още е доста млад и прекалено ентусиазиран. 40 години по-късно обаче, през 1916, вече помъдрял и всенародно признат, когато руските войски пак нахлуват в Добруджа, той пише стихотворението „На руските войни”. То започва така: „О, руси, о, братя славянски, защо сте вий тука? Защо сте // дошли на полята балкански немили, неканени гости?” Освен промяната у Вазов, доста известна е вече и истината за тъй наречения Брест-Литовски мирен договор от 1918 година, с който болшевишка Русия е победена в Първата световна война от силите на Съглашението. Той е подписан точно на 3 март неслучайно, а по искане на тогавашното българско правителство, начело с Васил Радославов и е символичен жест, нещо като натриване на руския нос от българска страна. По принцип може да е спорно участието на България в Голямата война на страната на Съглашението, заедно с Германия, Австро-Унгария и Турция, но е факт, че чрез Брест-Литовския мирен договор получават своята независимост от Русия цели 9 държави – Финландия, Литва, Латвия, Естония, Полша, Украйна, Беларус, Грузия и Армения. Така че, Фили, с използването на литературни и исторически примери за идеологически внушения и еквилибристики трябва много да се внимава. Също с премълчаването, прикриването и изкривяването на факти от самите историци. Това се правеше целенасочено по времето на комунизма, но до голяма степен продължава и досега, след промените.

– Добре, но какво толкова има да се прикрива?

– Явно доста неща, които могат да нанесат удар върху съзнателно изграждания и поддържан в България мит за българо-руската дружба. Например фактът, че в чл. 8 на прелиминарния, тоест, предварителния, Санстефански договор, който става чл. 22 от окончателния за съдбата на България Берлински договор, руските войски се водят като „окупационен корпус” и получават съответната издръжка в злато – което всъщност е тежка репарация за празната хазна на младата и невинна българска държава. Колко хора знаят, че далеч по-рано, още след избухването на Априлското въстание, Русия спешно подписва с Австро-Унгария секретното Райхщадско споразумение, с което цели да предотврати образуването на българска държава или в случай на разпадане на Османската империя – да не се допусне образуване на голяма и сплотена България. Интригите на кой знае защо и до днес почитания у нас дипломат граф Игнатиев пък са наистина безкрайни и насочени винаги против българските интереси. На 15 януари 1877 г, докато тече Цариградската конференция, Райхщадското споразумение е препотвърдено и е подписана секретната Будапещенска конвенция. На следващия ден граф Игнатиев, руски консул в Цариград, саботира Цариградската конференция и обещава на Турция гарантирани територии в европейската част, което се и случва чрез Берлинския договор. За начините, по които се разкъсва България, за силната руска съпротива срещу Съединението, за тези и други неща дори няма смисъл да споменавам в момента. Но всички те сочат в една посока – много са фактите, за които поколения българи никога нищо не са научили, а подобно невежество е изключително опасно, то изкривява не само представите на един народ за неговото минало, но и способностите му да гради своето бъдеще.

– Пламен, а каква е ситуацията в България около днешното честване на 3 март?

– За днес съм сигурен в две неща, Фили – на официално ниво за пореден път ще чуем скучни, пълни с лъжи и невежество речи, а на ниво всенародна любов към Русия ще станем свидетели на такива верноподанически жестове към некоронования руски император Путин и агресивната кремълска клика, че отново, за кой ли път, нормалните хора ще трябва да се срамуват. Като имам предвид на какво жалко поклонничество към Русия станахме свидетели само преди десет дни, на 23 февруари, денят на дори вече несъществуващата Съветска армия, мога да си представя треската, затресла точно днес левицата и тъй наречените „русофили”. Още повече, чувствата на голяма част от тези безкрайно манипулирани хора тази година се стимулират от пуснатия слух, че самият Путин ще пристигне за тържествата по повод 3 март. Е, ако не той, то портретът му със сигурност ще доминира днес над България и ще ни напомня за жалката българска орис – да се родим на Запад от Русия, но недостатъчно на Запад.

– Добре, Пламен, да приемем, че 3 март наистина не е най-подходящият ден за български национален празник – тогава кой според теб е подходящ?

– Аз лично бих заложил на 24 май, Фили – ден на дух, писменост и култура, какъвто не знам дали друг народ празнува. Но, разбира се, ако следваме чисто политическата логика на подобни празници, това трябва да бъде 22 септември. На тази дата през 1908 година официално е обявена независимостта на българската държава, включително от Русия. Напомням го специално за онези, които постоянно забравят, че този върховен български политически акт е в сила и досега.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com