Знаете ли какво е да ти “набият канчето”?

Ако не сте от поколението , служило в казармата ( по времето на ) НРБ, може и да не ви е ясна тази картинка. Но имаме актуален повод за осъвременяване на терминологията  по отношение на израза “ да ти набият канчето”, т.е. да те напердашат по чутурата, за да се смириш.

Иначе канчето, ако позволите малко отклонение, беше алуминиева купичка за хранене. Издълбаните по нея надписи говореха, че тези примитивни съдинки са били ползвани още по времето, когато в казармата не е имало “другари”. Същото се отнасяше и за каските, които по форма ( и съдържание на оставените  по тях писмени белези и знаци) си бяха направо “фашистки” –  поне в периода март 1973 г. април 1975-та, който ми познат от личен опит.

Войникът носеше канчето си в “мешката” ( торба- в превод от руски) по време на учения, походи, трудова повинност. Знам какво “говоря”, когато споменавам робията на безплатния труд на обекти, където нямаше други “желаещи”, освен безмълвните роби на труда в униформа.

Участвал съм в срутването на сгради с въжета ; в изкопаване на гробове на починали началници ;  в остъргване на тавани на киното в Сливен ( без някакви си маски срещу сипещата се мазилка във врата, гърлото, ноздрите и ушите);  в прокарване на траншеи към връх Карандила в скалите по почти отвесния склон над планината; в денонощно разтоварване на вагони с тонове въглища само с лопати ( в каросерията на камиони, от които с лопати същото количество трябваше да се пренесе в двора на складовете на поделението на купчини и за трети път да се вкара вътре на сухо с лопати и колички)- въпреки наличието на съоръжения на гарата със съответните кранове с “челюсти” за изгребване от бездънните огромни вагони.  Робският труд беше по – евтин от употребата на машини, доклкото ги имаше.

Но да се върнем към “канчето” на Нинова, което НяКОЙ е набил, т.е. вкарал я е в “правия път” с шамари. http://www.dnevnik.bg/politika/2017/04/04/2947764_bsp_shte_podkrepia_kabinet_na_gerb_za/

Тон за пробрюкселска песен, обратно на частушките в промосковската предизборна копаня на президентските и парламентарните избори, даде Сергей Станишев, някогашният новобранец в партията от началото на века, превърнат от своя ментор Първанов за една нощ от Пепеляшка в лидер ( и премиер след това).

Възходът на Станишев от нулевото ниво в партийната кариера до върха на тази каменоломна за дялани камъни в икономиката, банките, тайните, по-тайните и най-тайните служби, медиите и прочее явни трамплини до шефското му място на соцвърха в Брюксел, е тема за друга ретро(ин)спекция. Но е факт, че Станишев смъмри антиевропейските напъни на своята следовница Корнелия Нинова и тя откликна с “винаги готова”, както се казваше в рамките на клетвата на пионерчетата в НРБ, когато им връзваха алените връзки.

Комбинация от фактори допринесе за това изтрезняване от руския махмурлук на Нинова и компания.

Мантрата, че в България русофилите преобладават, поради което трябва да се заложи на руската карта за туземна употреба, изигра лоша шега на БСП. Оказа се, че по-добрите русофили в България са ГЕРБ, които таят в сърцето си същото отношение към Москва, но в джоба им дрънкат евромилиардите от Брюксел. И камбанката звънна завистливо откъм централата на евросоциалистите.

Иначе казано, ако перифразирам стар израз на Станишев за борбата между телевизора и хладилника, телевизорът, употребяван наднормено от русолюбивите сили до степен , че поставиха във фризера неудобните за Москва български коментатори в медиите, загуби и тази битка с хладилника, ключът към който държи властващият от 10 години насам ( заедно с БСП в началото като столичен кмет и полицейски шеф, а после вече и като премиер) Бойко Борисов.

На бойното поле реалностите си личат по труповете. Борисов живна за пореден път в ролята на зомби, за което на избори “бронебойни патрони няма открити” до момента, въпреки, че в престрелката с Румен Радев се гръмна в крака, допускайки свое подобие да го надхитри със собствените му някогашни аргументи ( “аз съм мъжкар, който никога не е участвал в политиката”).

Нинова се превърна в призрак, който броди из Европа, където я съветват да се прегърне със зомбито Борисов, ако иска двамцата да си оцелеят до следващото пришествие.

Така се роди изразът на Нинова “ БСП ще подкрепя кабинета та ГЕРБ заради…” ( каквото и да следва след многоточието).

Това разбира се, не е точно коалиция, а е резултат от колизия между пировата победа на Борисов и завистта на Нинова, че няма да участва с глутницата си на този етап в разпределянето на порциите.

Коализията кара Бойко и Корнелия да си омекотяват твърдостта.

Share on Facebook

Share on Facebook

Стана известна Резолюция на Конгреса на Европейската народна партия, проведен в Малта, 29-30 март 2017 г.,  със заглавие Дезинформацията от Русия подкопава западната демокрация.

В началото се говори за това, че информационната война е интегрална част от плановете на Путин за Европа.  Кремъл се  занимава  с  необявена война срещу либералните ценности, залегнали в основата на мира и просперитета на Европа.

Докато ЕНП се стреми да поддържа добри отношения с всички свои съседи, включително Русия, ЕС не може да позволи   руска  намеса  да подкопае   демократичните общества в ЕС и да подбужда омраза и страх. 

Filed under: Media Law

Парламентарната асамблея на Съвета на Европа е приела Резолюция 2143 (2017) Онлайн медии и журналистика: предизвикателства и отговорност.

Към резолюцията вж и   Doc. 14228,  доклад на комисията по култура и   Doc. 14240, становище на правната комисия.

Резолюцията завършва с препоръки към държавите и асоциациите на журналистите, доставчиците на интернет достъп и интерактивната реклама.

Filed under: Media Law

Изисква се много смелост да представиш своя интерпретация на класическа приказка като „Спящата красавица”, но Нийл Геймън e достатъчно добър разказвач, за да се осмели да опита. Е, получило му се е без всякакво съмнение! Успехът на Геймън се дължи в еднаква степен на необичайните герои и интересните обрати. В неговата история героите не са каквито...

С близо 1300 изложители от над 100 страни, в понеделник бе даден стартът на 54-я Международен панаир на детската книга в Болоня. Повече от 160 са специалните събития в рамките на четирите дни на най-голямото изложение за детско съдържание в света, а екипът на „Аз чета“ ви прави свидетели на някои от тях на живо...

Немският писател и илюстратор Волф Ерлбрух стана носител за 2017 г. на Мемориалната награда „Астрид Линдгрен“, която се присъжда за достижения областта на литературата за деца и юноши. Името на лауреата беше съобщено на пресконференция в Кралската библиотека в Стокхолм във вторник и бе излъчвано от „Аз чета“ на живо от Международния панаир на детската...

През първите ТРИ от ЧЕТИРИТЕ дни на настоящия месец България е абсолютен рекордьор по най-скъпа електроенергия, постигната от енергийната борса, в сегмента ДЕН НАПРЕД, по сравнение с останалите осем европейски държави, които редовно набл...

През първите ТРИ от ЧЕТИРИТЕ дни на настоящия месец България е абсолютен рекордьор по най-скъпа електроенергия, постигната от енергийната борса, в сегмента ДЕН НАПРЕД, по сравнение с останалите осем европейски държави, които редовно набл...

Чрез самозвания говорител на служебното правителство, в каквато роля се изяви днес червеният депутат Валери Жаблянов, БСП обвини косвено премиера Герджиков, че (наистина) и в наше време е бавно развиващ се ( какъвто бил като дете – по признания на самия премиер).

“Постановлението за бежанците е отменено не защото така иска БСП или президентът, а защото товари общините с разходи, за които те нямат бюджет”, заяви пред бТВ Валери Жаблянов от БСП и с това се усъмни в способността на проф. Герджиков да се изразява правилно.

Ако е вярна тезата на Жаблянов, възниква въпросът какво прави той начело на изпълнителната власт, след като не разбира елементарното значение на думите. Утре президентът може да изрази някакво желание по адрес на някаква жена на чаша бира, а Герджиков да хукне да му я осигурява без да схваща, че така се омаскарява ( и не само себе си). Или пък президентът да се размечтае за някаква сума, която не му достига  и Герджиков да обере банка.

В отговор на въпрос от министъра на правосъдието Мария Павлова какво налага спешното правителствено заседание миналия петък след работно време и също толкова спешното зачеркване на наредбата за бежанците ( в духа на едно от предизборните обещания на БСП), Герджиков отговаря лаконично, но категорично:

“Съвсем коректно поставяте въпроса, не мога нищо да кажа срещу тази коректност. Желанието на президента на републиката е това да бъде направено по този начин, по който аз докладвам. Това е”.

Както се вижда от тази извадка от стенограмата на вчерашното заседание на кабинета в отговора на премиера няма и следа от колебание. Жаблянов обаче се изяви по БТВ днес като коректор на премиерските мисли и на практика го обяви за неразумен юрод, който не разбира разликата между желанието и нареждането на президента. И в добавка за пореден път отрече, че БСП влияе на президента Радев. Така показа, че смята за слабоумни и всички способни да разсъждават наблюдатели на сценката с лъжливото овчарче.

Всеки закоравял рецидивист предпочита да отрича вината си, когато го заловят за поредното му престъпление. Рецидивистът знае, че ченгетата трябва да я докажат и колкото по-малко признава, толкова по-малко ще им помага да го тикнат там, където му е мястото. Ще видим дали Герджиков ще върне косвената обида на неканения преводач на собствените му думи, изразени на ясен български език.

Още по-интересно е да чуем коментар от самия президент Радев, чийто таен лупинг беше разкрит. Може да е бил въздушен ас и да е изпълнявал онова упражнение с кобрата ( както се твърдеше по врето, когато зарибяваха избирателите да го наемат за днешната му работа), но когато го приземяват сега с доказтелства за него като трансмисия на волята на БСП има възможност да докаже обратното. Нали е храбър, нека си признае, а не да оставя премиера да бъде набеждаван за малоумник. Ако си замълчи, ще се окаже част от упражнението “ питон хипнотизира зайче”. Но не в ролята на питона.

Share on Facebook

Share on Facebook

Април ни зарадва с прекрасно, топло и слънчево време, а сега и ние ще ви зарадваме с месечния ни книжен блиц. Продължаваме с кратките и съдържателни миниревюта, в които да ви представим книги, които сме прочели през изминалия месец.  А вие на кои книги се насладихте през март?  Преслава Колева „Червен изгрев“, Пиърс Браун (изд. „Ciela“, превод Светлана Комогорова-Комата)...

Днес, в навечерието на Възкресение Христово, Валди ще ни разкаже, как е прекарал последното Рождство Христово във Виена. Приятно четене:

До Виена на Коледа 2016 г.

първа част

Спомняте ли си от къде тръгнахме, когато започнахме пътеписа за Париж през лятото? От добрата стара Виена. Ще се върнем отново тук точно по Коледните празници. Вярвате ли, че климатът тази година по Коледа може да е приблизително, като през миналата Коледа? Аз повярвах. Миналата Коледа беше сухо, студено и без сняг. Тайно се надявах и тази Коледа да е така. И се записах за една екскурзия до Виена от 23.12 до 27.12.2016 г. Още през октомври. С четири нощувки само във Виена, при това в хотел на центъра. Много четох, гледах и слушах за това как изглежда Виена по Коледа и накрая реших, че точно това ще е моето място по празниците. Е, да тръгваме.

Ден първи – 22. 12. 2016 г.

Тръгвам от моя град още в 05:40 ч , за да пътувам до София със сутрешен влак, като се надявах да пристигна в разумно време в София и малко след 13:00 ч, на обед, вече бях там. Изяждам една пица и разглеждам новата Централна гара София. Толкова модерна, че чак страшна. Защо ли?

Тъкмо бях на половината на пицата и през гарата премина много добре въоръжена охрана. Няколко командоси, с калашници, черни ръкавици и шапки на главите. Само очите им се виждаха. С едни кубинки и бавно пристъпват напред – назад из гарата… Леле , викам си – ако някой от тях изведнъж откачи и започне да стреля с калашника… Наплашили са се хората след атентата отпреди няколко дни на Берлинския коледен базар и взели изключителни мерки за сигурност.

Изядох си пицата и побързах да се махна от гарата. Купих си билет за цялата градска мрежа в големия град и се ориентирах към хотела, който си бях избрал от интернет за нощувка – едно малко забутано между кооперациите на Цариградско шосе хотелче, малко след Орлов мост, в посока към хотел Плиска, от лявата страна в локалното платно. Хостел по-скоро.

Bekar Park House

29A Tsarigradsko Shose Boulevard

Стигнах до него. Домакина тъкмо беше излязъл за малко отпред и… веднага ме позна… Аз го попитах дали ми се е получила резервацията по интернет, защото се бях притеснил. Той погледна в айфона и каза, че всичко е наред. Запомнил ме е човека, изумен съм. Миналата година там спах, когато бях тръгнал за Скандинавия… Платих си 40 лева, настаних се и

тръгнах да разглеждам Коледна София

Минах по Мария Луиза, после по Витошка, поседнах на едно място да похапна, разхождах се натам – насам. Возих се (нали си имам карта за градски транспорт) . И когато вече беше се стъмнило, слязох на НДК. Първо минах по гърбавото мостче на влюбените, после отново минах по Витошка… Е, бива ли да не разгледам коледната окраса. Нали все пак една от целите, които преследвам е да разглеждам коледните окраси на малки и големи градове. Прекрасна коледна окраса. Пак поседнах на едно от заведенията там – някакво китайско заведение – Ресторант „Wok To Walk“ на булевард Витоша 8 – много интересно място, където едни сръчни младежи мятат тигани и спагети на открит огън и приготвят вкусна храна, която изглеждаше много апетитно. И японска бира пих – SAPPORO. Похапнах едни много пикантни спагети. Изгоряха ми устата.

Винаги, когато някъде ви поднесат някакъв апетитно изглеждащ сос в голямо количество, задължително и винаги опитайте от него с върха на вилицата, преди да решите да го изсипете всичкия върху храната си. А аз направих точно това – изсипах го всичкия върху храната си и не една, ами пет бири можех да изпия с него… Оказа се непоносимо пикантен…

После минах и покрай Орлов мост. Покрай паметника на Съветската армия имаше някакви сцени, скари, плескавици, музика… Минах и от там, позяпах, послушах, ама то студено и се прибрах в хотела. Погледах телевизия и побързах да си легна. На другата сутрин ставането ще е в 5:30 ч – доста рано.

Ден втори – 23. 12. 2016 г.

Утрото дойде много по-бързо, отколкото го очаквах. Будилника на телефона ми се включи, много преди да съм се наспал…

Станало 5:30 ч. Ставам и аз. Имам време да си събера багажа, да закуся в общата кухня, да изгледам сутрешните новини и да тръгна. Към стадион Васил Левски. От там тръгва групата в 07:00 ч.

Гледам да съм по-рано там. Оставям си багажа на седалката и слизам да изпуша една цигара. То аз пътувам почти без багаж де, ама все пак… Малко храна за из път, лакомства, кроасани, минерална вода, няколко консерви за вечерите (е, поне един път мога да си позволя да вечерям на ресторант във Виена) … От опит знам, че 0,500 л, минерална вода в туристическите автобуси струва лев… Но защо пък да не си го спестя… За 1,10 лв, от моя град си купих 5 х 0, 500 л… Да имам за натам , за там и за насам…

По една дреха за студено и много студено, книга за четене и двата таблета за навигация. Бях си купил едни дебели, плътни зимни обувки… С вълнен чорап – за много студено, за дълбок сняг… А то нямаше никакъв. Нито прашинка, нито снежинка. Нито натам, нито там, нито насам… Изумен съм. Заврях с тези дрехи и обувки. В автобуса топло, затоплено беше през целия път.

Тръгваме в 7:00 ч. Следваме пътя към Калотина, минаваме много бързо. Отново бях забравил да си активирам роуминг. Сетих се чак на границата… Оле, колко време имам, преди да излезя от покритие – минути…

Слизам първи на границата, нареждам се за проверка сред първите, излизам от другата страна и докато се изнесе цялата група и да мине автобуса и роуминга беше активиран… Спираме на първото заведение след границата от лявата страна. Което според мен си е губене на време. Всеки е тръгнал от някъде сутринта, ял, пил, пушил и след час на границата пак…

Е, добре де, аз нямах време за кафе сутринта, та си позволих да изпия едно за два лева… Ама по-хубаво беше предполагам от това, което биха ми направили в автобуса за лев…

Следваме пътя към Белград , който минахме няколко часа по-късно сред гъста мъгла. Следва равното поле в посока Нови сад, Суботица с още някоя почивка.

Унгарската граница, Сегед, вече късен следобед. От тук през Унгария имаме около 180 км до Австрийската граница , а от там до Виена още около 250 км. По тъмното, в приличен час стигаме до Будапеща и… решаваме да минем през центъра на Будапеща. За да видим Коледната украса…

Изумително – още една коледна окраса (досега успях да видя на В.Търново, на София, сега на Будапеща, ама аз си чакам Виена) . Минаваме и по булевард Андраши – прекрасна коледна окраса – много ми хареса. И по някои малки улички минахме. Даже и коледните базари видяхме по едни малки улички. И един от най-скъпите хотели видяхме. И по верижния мост минахме над реката Дунав. И Парламента видяхме и окрасата на Цитаделата.

Оттам през тунела и от другата страна продължихме към

Виена

Пристигаме малко след 22:00 ч. Минаваме покрай петролните рафинерии на ОМВ – много обичам да ги гледам, само на 12 км, преди Виена… И след още 5 – 6 км и сме пред хотела. Настаняваме се. Хотела е Ибис и е на Мария Хилфер Гюртел… На 100 – на метра от Вестбанхоф.

Hotel IBIS WIEN MARIAHILF

www.accorhotels.com/gb/hotel- 0796-ibis-wien-mariahilf/index.shtml

На булеварда Mariahilfer Gurtel 22 – 24.

http://www.ibis.com/gb/hotel-0796-ibis-wien-mariahilf/index.shtml

или през booking:

http://www.booking.com/hotel/at/ibis-wien-mariahilf.html?

От тук нататък всичко ми е познато (все пак съм за шести път тук) . Оставям багажа и тръгвам да разглеждам.

Коледната окраса по Мария-хилфер-щрасе

е угасена (светва малко след 15 ч следобед и угасва към 22:00, в някои вечери и по-рано) . Ама се разхождах до към 02:15 ч, през нощта.

Минах по Марияхилфщрасе (Mariahilfer Strasse) . По нея минават последните среднощни минувачи. Зяпам по витрините. По-натам завих наляво по Необалгасе (Neubaugasse) и гледах по нея едни много интересни фигурки, като пентаграми , само, че с много повече ръбове и ъгли. Част от Коледната украса. Светеха все още с приглушена светлина.

Зяпах по витрините и на тази уличка – разни магазинчета за сувенири, антиквариати. Излязох чак на Лешфелщрасе –(Lerchenfelder Strasse) и реших да отида до една сауна, да видим дали работи – на Ланггасе (Lange gasse) . Хм, работи. Я да се поседим в сауната да се постоплим малко. Един прекрасен Спа релакс. Даже си похапнах вкусен гулаш и малко бира. Прибирам се по същите улици към хотела и лягам.

Ден трети – 24.12.2016 г.

На сутринта ставам за закуската на шведската маса… След малко идва и екскурзовода. Поздравява, усмихва се, но аз бързам да кажа днес да не ме търси… Всичко, предвидено за деня съм го минал по няколко пъти. Закусвам си бавно, без да бързам, кафе – 1, 2, 3, … две бананчета, няколко вида салам, варено яйце, меся сладко, солено – не ме бърка… Имам време докато отворят коледните базари. Тя побърза да ме предупреди, че единственият ми шанс за магазини е днес – 24. 12 и то до към 18 ч. Защото на 25. 12 , както и на 26. 12 не работи никой магазин – само няколко кафенета и ресторантчета. Някой по-малък музей и Коледните базари… „Спящата красавица “ – Виена е безлюдна през целия ден… Ама аз това го знаааам… След приличната закуска тръгвам към метрото. Вземам си от машинката карта за 72 часа, активирам си я и си я прибирам в джоба. Е, да тръгваме…

Първа спирка Кагран (Kagran) – U1 в посока към Leopoldau . Минавам покрай Виена Уно Сити, с метрото покрай Донау тур (Телевизионната кула) и слизам на Кагран. Пресичам и влизам в мола – Донауцентрум (Donauzentrum) . :

www.donauzentrum.at

И там около три часа… Разхождам се, разглеждам, похапвам. И за торта имах време и за Виенско кафе меланж – в едно от кафенетата по етажите – Sachertorte Stuk за 3, 30 евро и Melange за 3, 60 евро, и за храна на килограм също…

Прекрасна коледна украса, прекрасни елхички, големи елхи, лампички. Детска глъч и врява. Пързалки, зеленина. Само помних от къде съм минал, защото Мола е огромен, макар и на три нива. Има изходи през две улици и два светофара…

След края на обиколката поседнах малко на храна на килограм . Минах с една табла и две чинийки и си събрах разни лакомства. Обратно на метрото и през Karlsplatz, сменям с U2 посока към Aspernstrasse и слизам на общината. Ратхаус (Rathaus).

Започвам с коледния базар там. Прекрасни дървени къщички, като от приказките. С лампички и борови иглички. Аромат на печени кестени и греяно вино. Не мога да си представя какъв вкус могат да имат печените кестени.

Ами да започнем с греяното вино.

Избирам си една къщичка, където чашите за това вино са най-интересни. Червена чаша – ботушче. Вземам си вино – 3,50 евро. И за чашата още 2,50 евро. Е, като я върнете обратно си ви дават 2,50 еврото… Можете да си я вземете за спомен…

Два дена по-късно на друг коледен базар си вземам един вурст и чаша вино… А после връщам три чаши… Получавам 5 евро за двете и 2,50 за третата – моята… И вурста ми излезе без пари… Но за това по-късно.

Та след коледния базар пред общината се преместих на този пред катедралата. Впечатлиха ме две неща – шоколадовите предмети – точни копия на гайки, болтове, ножици, канелки, клещи, капачки от лимонада, циркулярчета, ножици за ламарина.

И другото, което ме впечатли беше супата в хлебчета… Едни големи хлебчета, като нашите питки за хамбургер, само че големи като гърнета. Изрязани им капачетата отгоре. Издълбана средата малко (не цялата) и в получената кухина сипват супата – крем супа, гулаш… И още няколко вида. И влюбените си вземат по една такава питка, пълна със супа и с две лъжици си похапват… Като за мен ми се видя огромна и не си вземах.

Деня почти беше отминал. Остана ми време да посетя още нещо набързо, но кое ли да е то? Гледах, четох в пътеводителя и накрая реших –

Пеперудената къща(Schmetterlinghaus)

Да, ама как да си я намеря… Нарисувах си една пеперудка и с въпроса КЪДЕ (ВО? – Wo?) и думата за къща, която знам (хаус) , започнах да питам тези, които наоколо раздават флаери или продават по магазинчетата…

Лутах се наоколо чак до Албертината. Питах, гледах в картата и се чудех накъде. Така стигнах до… Информационното туристическо бюро… И оттам жената успя с жестове да ме ориентира нанякъде. В посоката, в която тръгнах на един ъгъл попаднах на едно голямо табло някъде около Хофбург. Пак питах докато накрая стигнах до нея.

Шметтерлингхаус, Josefsplatz, 1010 Wien, Австрия

Пеперудената къща. Влизам.

Входа е 6,50 евро. На една много малка площ, като в джунгла пърхат пеперуди, едни огромни. Тук – там сложени чинийки с плодове, банани и т. н. , които да ги примамват да кацат. Наоколо тропически растения, влага, водопадчета и детска врява.

В интерес на истината Пеперудената къща на остров Майнао на Боденското езеро е много по-голяма и по интересна от тази. Оказа се, че тази Пеперудена къща във Виена била на супер лесно място, защото като излязох от нея и тръгнах само направо през дворове и огради и излязох на Ринга и през него и се оказах на паметника на Мария Терезия.

Между другото по време на престоя тук ни предложиха две вечери и аз си избрах тази, която не е на 24.12… Защо ли? Хм – сетете се де… (Е, добре де – за да мога да видя и чуя камбаните на катедралата към 23:30 ч, и месата в катедралата в полунощ) . Прибирам се към хотела. Часът е малко след 20:00 ч.

Лягам да подремна, защото имам да ставам към 23:10 ч, и пак да тръгвам … Става 23 ч, ставам и аз, обличам се и тръгвам.

Към Катедралата разбира се. Стефансдом.

С метрото и съм там директно. Излизам… Е, малко съм закъснял, ама не много де. Вече е 23:35 ч. Казват, че по това време тук бият всичките 23 камбани на Катедралата в очакване на Рождеството Христово… Я да ги чуем… Изумително красиво… Дан – дан, дан… една през друга. Всичките заедно… Площадът е пълен с народ.

В другия край на Грабен пък бият камбаните на Хофбургите. Някъде между тях по Грабен и по Катнерщрасе уличните музиканти свирят коледни мелодии. Коледната окраса блести в пълния си чар и красота. Камбаните заглъхват постепенно. Все едно, че се отдалечавате от тях с велосипед… Обикалям бавно катедралата и се задържам около кулите. Там камбаните се чуват най-силно.

И докато обиколя цялата катедрала , те заглъхнаха съвсем и накрая млъкнаха. Тишина. Отеква само тропота на конските карети…

Точно тук на една коледна къщичка ядох вурсчетата с греяното вино. Точно тук взех една чаша, а върнах три. Видях, че има малко хора и реших да се наредя. Поисках греяно вино, ама нямаше. Казаха ми да почакам 10 минути. А през това време си вземах едни вурсчета с една питка. Вурсчетата са две, нарязани на едро и с по две лъжици пикантни сосчета. Похапвам си и си чакам виното. След малко започнаха да го наливат . (Хм, нали трябва малко време да загреят следващото буре…) . 3,50 евро виното и още 2,50 евро за чашата.

Похапвам си, ама виното горещо. А на мен ми е студено… И наближава полунощ – времето за месата в катедралата. До мен двама мъже си пият, похапват си вурсчета и си приказват… На руски език… Хорошо, хорошо, молодец – дъра – бъра, изпиха си виното и си заминаха… И чашите им останаха… ХМ… Биваше да им кажа да си върнат чашите и да си вземат парите. Наоколо нямаше други и аз си замълчах. Ама как да ги върна веднага, може да са ме запомнили, че съм вземал една чаша… Мисля си. Поне от моята чаша да си взема парите, защото вече си имам една, а на тази виното е горещо… И го измисих.

Върнах едната чаша, дадоха ми 2,50 евро. Втората прибрах в торбата си, а с третата с моето горещо вино си тръгнах… Отидох в катедралата, изгледах

месата

Хор и богослужение. Молитва и приветствие. Всичко на немски език. Нищо не разбирах. Но пеенето ми беше интересно. На едни монитори в близък план се виждаше човека , който говори и жената, която припява от време на време. Много красиво беше пеенето там…

Изпих си виното и тази чаша – в торбата… Стоях около половин час и си тръгнах. Минах пак покрай къщичката от която си бях вземал виното. Нямаше никой. Но продавачите се бяха сменили. И отдалеч се вижда. Защото този, който ми беше дал виното беше с кафява престилка, а този, който беше там, когато се връщах беше с жълта… Отивам там, изваждам чашите от торбата… Ухилен до уши и с блясък в очите слагам с двете ръце по една чаша пред човека и гледам умно… Човека с две бързи движения прибра чашите и ми даде пет евро… ХМ… И вурста ми излезе без пари…

Пред катедралата е метрото, което е цяла нощ по това време. Но аз си тръгнах пеша – през Грабен, покрай колоната на чумата, по-натам наляво, през Хофбургите, през коледните къщички покрай паметника на Мария Терезия, покрай Музеумскуатер, по Марияхилферщрасе и към хотела към 02:30 ч…

За да стана сутринта към 7 ч, за следващата шведска маса.

Очкавйте продължението

Автор: Владимир Георгиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Коледа – на картата:

Коледа

Booking.com