Орбиталната обсерватория Хабъл е направила нови снимки на 100 км ви гейзери на повъхноста на Европа , възникващи в същата точка на планетата , в която са били открити преди три години , се казва в статия , публикувана в Astrophysical Journal Letters.

Нови данни от сондата Касини и телескопа Хабъл с апоказали , че на Енцелад , луна на Сатурн , действително има източник на енергия за подържане на живот във вида на голямо количество молекули водород, по статия публикувана в списание Science.

Аудитори на НАСА препоръчват на агентството да отложи стартът на КК Орион а първите две мисии , поради 'технически и финансови проблеми' , възпрепятстващи полета на КК към Луната през октомври или ноември 2018.

На нея ще видите процеса на сглобяването на парогенератор, за АЕЦ "Беларус", с реактори от типа ВВЕР-1200. В цилиндъра, в дъното на снимката се виждат вече поставени няколко слоя от тръбички. На преден план се вижда събран поре...

С един американски ракетен залп в Сирия беше пометен граденият с години мит за руската безнаказаност. И ощ един мит рухна : фактът, че Русия е била предупредена за залпа, само доказва до каква степен американците са били уверени в реципрочната неспособност на руснаците да противодействат. Щом са знаели това, какво ли още крият в торбата с изненадите омразните им американци, които написаха “Кока кола” с бели букви на луната, боядисвана стрателно в червено от слугите на Путин?

“Натовският генерал” от резерва Румен Радев изпадна в неудобното положение да коментира руското унижение и предпочете да се изхвърля с “обръщение към нацията” по липсващ повод, на което не му липсват елементите на патриотарството в крак с актуалната политическа мода – нещо като политически минижуп, предназначен да тества тестостерона на поданиците в поверената му държава, заподозрени , че са виновни за демографския срив.

Мълчат в тон с него и русофилстващите елементи у нас. Но ако за унижения Путин не могат да кажат нищо ободряващо по форумите в интернет, нито пък да наругаят истински Тръмп, преди да им бъде позволено от Москва, то едничката им радост от изборната загуба на либералните врагове продължва да топли посърналите им сърца. Не са отишли съвсем напразно руските инвестиции в пропагандата и подкупването на цели партии, барабар с присъдружните им медии!

Парадоксално, обаче, е залагането им на Тръмп да довърши започнатото от Путин в България. С уникален русофилски плам в очите поклониците на Русия се молят американецът да прегази омразния му американски либерален враг Джордж Сорос и с това някак си окончателно да погребе зловещия за всеки проруски мракобесник български либерализъм.

Надеждите, които братушките на Тръмп възлагат на него, са достойни за сравнение с прошенията на техните подобия от края на 19 век, в които молят руския цар да осинови България, защото сме били недоразвито племе и не можем да понесем бремето на свободата, натоварени с твърде много права от Търновската конституция. Така мислели т.н. славянофили- българофоби по същество, като московците на Иван Аксаков и съответно техните протежета в България покорно повтаряли тезите им.

По същия начин днес богомолците се тълпят пред олтара на Путин и едновременно продължават да палят свещи ( или фитили- като си мислят, надявайки се да чуе горещите им молби) пред помръкналата в техните очи икона Тръмп. Умоляват го да спре парите на “соросоидите”. Само така, считают те убедено, най-после ще настъпи мир на земята българска. Русский мир.

Не е известно как точно един американски президент, пък бил той и Тръмп, може да нарежда на друг американски милиардер как да си харчи милиардите. Но нашистите си представят нещата точно така, както се вършат в тяхната Русия: президентът нарежда да бъде подгонен някой богат политически враг и той бива прогонен затворен или ликвидиран физически ( в зависимост от степента на провинението му пред самодържеца, една от тези неща му се случват задължително).

Поради невъзможността да му попречат озъбеното либерално чудовище Сорос продължава да подкрепя непоносимата за консервативно – (национал)социалистическите среди толерантност и свободолюбие по света и у нас. Запънал се е и не иска да се откаже в тази подривна дейност срещу любителите на затвореното общество и борците срещу прекалената свобода.

Но рашизоидите тук не губят надежда. Молят се горещо и вярват, че ако никой не финансира алтернативите на прогресивното руско мракобесие на земята (ни) най-сетне ще се възцарят благоденствието и справедливостта.

А справедлвостта изисква да признаем все пак, че рублофилията има светъл пример от тъмното минало, когато пропагандата ругаеше загниващия капитализма и му вещаеше скорошна смърт. Борците против фашизма и капитализма първи капитулираха като престанаха да се наричат борци срещу капитализма, прегръщайки го в духа на римската максима да се присъединиш към врага, щом не можеш да го победиш. Дали пък нещо подобно няма да се случи и с борците срещу отвореното общество?

ВАЖНО ПОЯСНЕНИЕ: Авторът на горния текст декларира, че не получава средства от никакви фондации, посолства и т.н., независимо от убедеността в противното на рашизоидите, които съдят по себе си и не могат да си представят, че идеи и принципи могат да бъдат защитавани безплатно.

Share on Facebook

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ В България – очаква се преговорите за съставяне на правителство да завършат до 19 април, когато е първата сесия на новия Парламент. Наличието на легитимна власт в страната изглежда все по-важно на фона на изострената международна обстановка, свързана с последните развития в Сирия. Темата обсъждаме с Пламен Асенов.

– Пламен, докъде стигнаха разговорите за съставяне на новото българско правителство?

– В Страстната седмица вече има разбирателство между ГЕРБ и тъй наречените Обединени патриоти по бъдещата управленска програма, Фили. Най-важната договореност от нея, която се постигна, бе твърде щекотливия въпрос за пенсиите. Казвам „щекотлив”, защото напоследък Обединени патриоти популистки твърдяха, че няма да подкрепят никое управление, което не вдигне минималната пенсия от малко над 150, направо на 300 лева. ГЕРБ изначално – и логично – са против това, защото подобна стъпка би натоварила много бюджета. Доколкото става ясно, компромисът предвижда до края на тази година минималната пенсия да се увеличи на два пъти – от 1 юли да стане 180 лева, а от 1 октомври – 200. Какво означава това? Ако се повиши само минималната пенсия, бюджетните разходи годишно ще нараснат с 400 милиона лева, но 40 на сто от пенсионерите ще получават еднакви пенсии и ще се наруши усещането за социална справедливост – твърди икономистът Лъчезар Богданов. Ако пък всички пенсии се повишат пропорционално на минималната, разходите ще скочат с 1.6 милиарда лева и чувствително се ще увеличи бюджетния дефицит. Друг по-важен резултат от преговорите е договорката за двойно увеличение на учителските заплати.

– А има ли някаква информация по персоналните въпроси или за това на какъв принцип ще се разпределят министерските постове?

– Засега нищо такова не се знае. И двете страни бягат като дявол от тамян от темата – изглежда с идеята да не се покажат пред обществото просто като хора, жадни за власт. „Докато не приключим обсъждането на програмата, няма да коментираме постове в Министерски съвет” – заяви след поредните разговори Валери Симеонов от тъй наречените Обединени патриоти, но добави: „Този път е възможно да има наши представители в бъдещия кабинет”. Като казва „този път”, Симеонов визира факта, че в предишното правителство на Бойко Борисов, „националистите” нямаха официални представители като министри, въпреки, че подкрепяха кабинета. Всъщност сигурно е, че този път поне двама от техните лидери – Валери Симеонов и Красимир Каракачанов, ще бъдат ангажирани пряко. Това заяви онзи ден Волен Сидеров от Атака. Доколкото е ясно обаче, сам той обаче няма да заеме никакъв пост. И това е разбираемо, като се има предвид силната негативна реакция, която неговото участие би предизвикало както в България, така и в Европа. Персонално Сидеров е напълно дискредитиран политик с реноме на абсолютно непредвидим човек, свързан с Русия и режима на Путин от една страна, а от друга – ангажиран с крайни антиевропейски и антинатовски позиции. Да, това важи и за цялата му партия, но предстои да разберем дали ако не самият Сидеров, то някой от близките до него лица няма да се окаже на висок министерски пост и какво ще последва от това.

– Пламен, въпреки опасенията от ангажирането на ГЕРБ с тъй наречените „патриоти”, българското общество като цяло сякаш чака с нетърпение новото правителство. Защо?

– Две са главните причини, Фили. Първо, в основата на обществените страхове са сериозните околни предизвикателства и заплахи. Една от тях е неяснотата около бъдещето на Европейския съюз, която изглежда води мнозина българи до мисловна и морална дезориентация. Друга заплашителна тема е задълбочаващият се конфликт на Европа с Турция, което стимулира и без това силните, макар засега неоправдани, опасения от нова мигрантска вълна. Да не се забравя и дългосрочният вече ефект от агресивното поведение на вечното българско предизвикателство – Русия. През последната седмица страховете в тази посока се засилиха още заради допълнителната конфронтация между Москва и Вашингтон, след като САЩ атакуваха любимия на Кремъл режим в Дамаск. А втората причина пък е, че на фона на всичко това, вече месеци наред България се управлява от президент, който не само няма достатъчно широки правомощия по Конституция, но и персонално е доста безпомощен, както и от правителство, което, ако се съди по редица негови решения, изглежда повече вредно, отколкото полезно за справяне с предизвикателствата.

– Все пак, по темата за американските удари срещу режима на Асад това правителство излезе с нормална позиция, в синхрон с позицията на Европейския съюз…..

– Това е факт, Фили, макар че имаше известно забавяне и изчакване. На всичкото отгоре, предполагам, че както кабинетът, така и президентът са получили твърде недвусмислена информация от българските и натовските специални служби за това кой и как използва химическо оръжие в Сирия срещу невинни граждани, така че в един момент увъртането е станало безпредметно. „България приема въздушните удари на въоръжените сили на САЩ по летище на сирийските ВВС като част от усилията за решаване на проблема с химическите оръжия в Сирия, чието използване категорично трябва да бъде прекратено” – това се заявява в официалната българска позиция. Тази декларация плътно следва съответната европейска позиция, изразена обаче един ден по-рано. Но нищо, и на това сме доволни. А българското изчакване и закъснение в случая могат да се пренебрегнат заради самото правилно решение. Защото то можеше да бъде и по-различно.

– Какво имаш предвид, като казваш, че можеше да бъде и по-различно?

– Например, Фили, с позицията си можеше да отразим по-скоро руското желание ако не за пряко обвинение към САЩ, то поне за по-мека позиция спрямо Русия и диктатора Асад. За това поне настоя софийската организация на БСП. Очевидно така би направил и бившият външен министър Ивайло Калфин, който уж минава за най-европейски настроения сред левите политици изобщо. Сега обаче той критикува позицията на служебното българско правителство, като каза, че „то се държи като ястреб”. „Ние задминахме европейската позиция и припознахме американската” – каза Калфин, в пълен синхрон, впрочем, с руските увъртания по темата, руското отричане на очевидното и руската хибридна цел винаги да се внушава идеята за разминаване между позициите на Европа и САЩ, независимо дали такова разминаване има или не. Разбира се, макар аз лично да намирам позицията на служебното българско правителство по най-горещата световна тема за правилна, тя е онази единствена лястовичка, която пролет не прави. С повечето си решения кабинетът на Огнян Герджиков показа, че не може да взима адекватни решения. Затова и напълно разбираемо е желанието на българите в страната колкото може по-бързо да заработят най-легитимните органи – Парламент и редовно правителство, тоест, институциите, които, поне на теория, могат да носят истинска отговорност и да подлежат на съответен контрол.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com