НЯКАКВО ПРАВИТЕЛСТВО СЛЕД НИКАКВО ПРАВИТЕЛСТВО?

04/15/17 05:36
(http://asenov2007.wordpress.com/)

НЯКАКВО ПРАВИТЕЛСТВО СЛЕД НИКАКВО ПРАВИТЕЛСТВО?

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ В България – очаква се преговорите за съставяне на правителство да завършат до 19 април, когато е първата сесия на новия Парламент. Наличието на легитимна власт в страната изглежда все по-важно на фона на изострената международна обстановка, свързана с последните развития в Сирия. Темата обсъждаме с Пламен Асенов.

– Пламен, докъде стигнаха разговорите за съставяне на новото българско правителство?

– В Страстната седмица вече има разбирателство между ГЕРБ и тъй наречените Обединени патриоти по бъдещата управленска програма, Фили. Най-важната договореност от нея, която се постигна, бе твърде щекотливия въпрос за пенсиите. Казвам „щекотлив”, защото напоследък Обединени патриоти популистки твърдяха, че няма да подкрепят никое управление, което не вдигне минималната пенсия от малко над 150, направо на 300 лева. ГЕРБ изначално – и логично – са против това, защото подобна стъпка би натоварила много бюджета. Доколкото става ясно, компромисът предвижда до края на тази година минималната пенсия да се увеличи на два пъти – от 1 юли да стане 180 лева, а от 1 октомври – 200. Какво означава това? Ако се повиши само минималната пенсия, бюджетните разходи годишно ще нараснат с 400 милиона лева, но 40 на сто от пенсионерите ще получават еднакви пенсии и ще се наруши усещането за социална справедливост – твърди икономистът Лъчезар Богданов. Ако пък всички пенсии се повишат пропорционално на минималната, разходите ще скочат с 1.6 милиарда лева и чувствително се ще увеличи бюджетния дефицит. Друг по-важен резултат от преговорите е договорката за двойно увеличение на учителските заплати.

– А има ли някаква информация по персоналните въпроси или за това на какъв принцип ще се разпределят министерските постове?

– Засега нищо такова не се знае. И двете страни бягат като дявол от тамян от темата – изглежда с идеята да не се покажат пред обществото просто като хора, жадни за власт. „Докато не приключим обсъждането на програмата, няма да коментираме постове в Министерски съвет” – заяви след поредните разговори Валери Симеонов от тъй наречените Обединени патриоти, но добави: „Този път е възможно да има наши представители в бъдещия кабинет”. Като казва „този път”, Симеонов визира факта, че в предишното правителство на Бойко Борисов, „националистите” нямаха официални представители като министри, въпреки, че подкрепяха кабинета. Всъщност сигурно е, че този път поне двама от техните лидери – Валери Симеонов и Красимир Каракачанов, ще бъдат ангажирани пряко. Това заяви онзи ден Волен Сидеров от Атака. Доколкото е ясно обаче, сам той обаче няма да заеме никакъв пост. И това е разбираемо, като се има предвид силната негативна реакция, която неговото участие би предизвикало както в България, така и в Европа. Персонално Сидеров е напълно дискредитиран политик с реноме на абсолютно непредвидим човек, свързан с Русия и режима на Путин от една страна, а от друга – ангажиран с крайни антиевропейски и антинатовски позиции. Да, това важи и за цялата му партия, но предстои да разберем дали ако не самият Сидеров, то някой от близките до него лица няма да се окаже на висок министерски пост и какво ще последва от това.

– Пламен, въпреки опасенията от ангажирането на ГЕРБ с тъй наречените „патриоти”, българското общество като цяло сякаш чака с нетърпение новото правителство. Защо?

– Две са главните причини, Фили. Първо, в основата на обществените страхове са сериозните околни предизвикателства и заплахи. Една от тях е неяснотата около бъдещето на Европейския съюз, която изглежда води мнозина българи до мисловна и морална дезориентация. Друга заплашителна тема е задълбочаващият се конфликт на Европа с Турция, което стимулира и без това силните, макар засега неоправдани, опасения от нова мигрантска вълна. Да не се забравя и дългосрочният вече ефект от агресивното поведение на вечното българско предизвикателство – Русия. През последната седмица страховете в тази посока се засилиха още заради допълнителната конфронтация между Москва и Вашингтон, след като САЩ атакуваха любимия на Кремъл режим в Дамаск. А втората причина пък е, че на фона на всичко това, вече месеци наред България се управлява от президент, който не само няма достатъчно широки правомощия по Конституция, но и персонално е доста безпомощен, както и от правителство, което, ако се съди по редица негови решения, изглежда повече вредно, отколкото полезно за справяне с предизвикателствата.

– Все пак, по темата за американските удари срещу режима на Асад това правителство излезе с нормална позиция, в синхрон с позицията на Европейския съюз…..

– Това е факт, Фили, макар че имаше известно забавяне и изчакване. На всичкото отгоре, предполагам, че както кабинетът, така и президентът са получили твърде недвусмислена информация от българските и натовските специални служби за това кой и как използва химическо оръжие в Сирия срещу невинни граждани, така че в един момент увъртането е станало безпредметно. „България приема въздушните удари на въоръжените сили на САЩ по летище на сирийските ВВС като част от усилията за решаване на проблема с химическите оръжия в Сирия, чието използване категорично трябва да бъде прекратено” – това се заявява в официалната българска позиция. Тази декларация плътно следва съответната европейска позиция, изразена обаче един ден по-рано. Но нищо, и на това сме доволни. А българското изчакване и закъснение в случая могат да се пренебрегнат заради самото правилно решение. Защото то можеше да бъде и по-различно.

– Какво имаш предвид, като казваш, че можеше да бъде и по-различно?

– Например, Фили, с позицията си можеше да отразим по-скоро руското желание ако не за пряко обвинение към САЩ, то поне за по-мека позиция спрямо Русия и диктатора Асад. За това поне настоя софийската организация на БСП. Очевидно така би направил и бившият външен министър Ивайло Калфин, който уж минава за най-европейски настроения сред левите политици изобщо. Сега обаче той критикува позицията на служебното българско правителство, като каза, че „то се държи като ястреб”. „Ние задминахме европейската позиция и припознахме американската” – каза Калфин, в пълен синхрон, впрочем, с руските увъртания по темата, руското отричане на очевидното и руската хибридна цел винаги да се внушава идеята за разминаване между позициите на Европа и САЩ, независимо дали такова разминаване има или не. Разбира се, макар аз лично да намирам позицията на служебното българско правителство по най-горещата световна тема за правилна, тя е онази единствена лястовичка, която пролет не прави. С повечето си решения кабинетът на Огнян Герджиков показа, че не може да взима адекватни решения. Затова и напълно разбираемо е желанието на българите в страната колкото може по-бързо да заработят най-легитимните органи – Парламент и редовно правителство, тоест, институциите, които, поне на теория, могат да носят истинска отговорност и да подлежат на съответен контрол.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com