Българските "медии и журналисти" още мълчат за това, но британският Гардиън (The Guardian) е от друго тесто и преди минути съобщи: Power plants will have to cut toxic emmisions under new EU rules "Електроцентралите щ...

Когато атовете в медийния бизнес се ритат, магаретата, свикнали да си носят товара сами, се инатят и не мълчат.

Чрез този магарешки увод препоръчвам четивото, излязло под перото на Недялко Недялков, без да се наемам да кажа под каква част от текста в проценти от него бих се подписал като неканен страничен съдебен заседател. Информативно е.

http://pik.bg/венелина-гочева-придоби-24-часа-и-труд-след-рекет-над-любомир-павлов-и-огнян-донев-24-часа-news653258.html

Share on Facebook

Марсианската почва се е оказала идеано приспособена за правене на строителни тухли благоадарение на присъствието в нея на наночастици целязо - просто трябва само да се пресова и се образуват много здрави и непроницаеми за вода и въздух блокове-тухли.
Статията на учените е публикувана в списание Scientific Reports.

watch video: 1. Butterfly 2. Caterpillar 3. Chrysalis 4. Eggs  see more:

На 25 април 2017 г. Комисията по култура и образование (CULT) на Европейския парламент гласува за изменение на предложението на ЕК  COM(2016) 287 final за  ревизия на  кодифицираната Директива  2010/13/ЕС за аудиовизуални медийни услуги.

Проектът за доклад на парламентарната комисия е изготвен от германски евродепутати и е публикуван през септември 2016 г. Четири парламентарни комисии (ЕNVI, IMCO, JURI, LIBE) също са  поканени за становища, а предложенията за изменения в текста на ЕК са над 1300. Според прессъобщението за гласуването на 25 април т.г.   в доклада се предлагат промени  с цел да засилят защитата на децата онлайн, да увеличат квотата на европейските произведения в нелинейните услуги и да направят по-гъвкави нормите за разполагане на рекламата.

Европейският парламент ще гледа доклада и ще гласува на сесията, която започва на 15 май 2017 г.

Европейският икономически и социален комитет даде становище на 19 октомври 2016 г.

Междувременно Работната група по аудиовизия в Съвета пристъпи към подробно разглеждане на текста на Комисията по време на Словашкото председателство. Информация за позициите на държавите към края на 2016 г. е публикувана на сайта на Съвета ST 13934 2016 REV 1.  По време на Малтийското председателство на Съвета (23 май 2017) се очаква постигане на общ подход по проекта  и даване на мандат за триалог (вж за общия подход и триалога тук).

Обсъждането продължава активно. Балансите между интересите на индустриите и на потребителите се намират трудно. След гласуването на Комисията по култура и образование в ЕП има реакции на организации и институции, които са индикативни –  така EBU, организацията на обществените медии в Европа, приветства стремежа към адекватни правила за единния цифров пазар,  но се обявява например за запазване на часовия лимит за рекламата в линейните услуги.

 Ревизията на ДАВМУ в детайли  може да се проследи на сайта на Европейския парламент.

Към хода на законодателния процес на наднационално равнище обикновено няма голям интерес от страна на гражданите, но бизнесите защитават интересите си, обикновено чрез професионалните си организации. Затова и балансите се получават такива – небалансирани – особено по някои въпроси.

Изследването Обществени и търговски модели на достъп в цифровата ера   е посветено на моделите за достъп до културно и творческо съдържание в ЕС.  Съдържа кратък обзор на производството, разпространението и моделите за потребление на съдържание в цифровото време, като се засягат медийната, музикалната и пр. индустрии. Автори са изследователи от тематичен отдел Структурни политики и политика на сближаване на Европейския парламент.

На сайта на Европейския парламент е публикувано ново изследване (април 2017) по възлагане на Комисията по култура и образование (CULT) на тема Европейска идентичност, автор Маркус Пруч.

Разглежда се понятието, както  и различни концепции и подходи по отношение на европейската идентичност.

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Една среща на кафе между висш политик, богат бизнесмен и главния прокурор на републиката разтресе скандално България, като отново постави остро на дневен ред въпроса кой, как и с какви методи управлява страната. Скандалът и ефектите от него коментираме с Пламен Асенов.

– Пламен, защо една обикновена среща за пиене на кафе предизвиква толкова много вълнения в България?

– Защото срещата не е обикновена, Фили. Тя не е обикновена нито по своя състав, нито по начина, по който се реализира, нито по съдържанието на мъдрите мисли, обменени по време на кафепиенето, доколкото те станаха известни на обществеността, нито по ефектите, които предизвика и продължава да предизвиква.

– Добре, да започнем с героите, които участват в срещата!

– На първо място е Георги Гергов, председател на Областната организация на БСП в Пловдив, член на Изпълнителното бюро на БСП, централния оперативен орган на партията, човек, за когото се знае, че има основна заслуга за това Корнелия Нинова да бъде избрана за партиен лидер на социалистите, тоест, влиятелен политик от левицата. В същото време Гергов минава и за едър бизнесмен. Той е известен с редица операции, за които се смята, че са най-малкото на ръба на закона, а при всички случаи – далеч отвъд ръба на морала. Имам предвид – дори отвъд онова твърде разтегливо нещо, което в България минава за бизнес морал. Започнал още по времето на комунизма от един свинарник, през годините Гергов премина през открита подкрепа първо за СДС, което го направи собственик на имоти в Стария Пловдив. През 2001-ва обаче се преориентира към БСП и изведнъж стана близък с тогавашния силен човек на левицата – президента Георги Първанов. Това пък му донесе собственост върху софийския ЦУМ, както и значителни дялове от Пловдивския панаир. Има и много други неща, но да не влизам в подробности. Мисля, че най-кратко и по марксистки точно, Фили, този човек може да се опише като някой, който използва бизнеса, за да прави политика и после политиката, за да прави бизнес прим.

– И как се случва споменатата злополучна среща?

– Същият този Георги Гергов един ден се обажда разтревожен и кани на кафе друг едър бизнесмен – Сашо Дончев, собственик на „Овъргаз”, частна фирма, доставчик на руски газ за България. Тревогата на Гергов, както става ясно от разказа на Дончев, е дали той не подкрепя финансово партия „Да, България” и телевизия Би Ай Ти – два обществени фактора, критични към властта, в частност към прокуратурата. Дончев отрича да има каквато и да е връзка с тях, Гергов се обажда на главния прокурор Сотир Цацаров и му казва – ето, човекът няма нищо общо. Но Цацаров иска лична среща, която се урежда за следващия ден – 21 март, пет дни преди парламентарните избори. Според Дончев, на нея главния прокурор му отправя зле прикрити заплахи и изразява открито недоверие към отричането на връзките със споменатите партия и телевизия. Цацаров заявява, че не вярва, защото получава информацията си „не от случайни хора, а от службите”. „Това за мен беше много притеснително – че службите могат да дезинформират главния прокурор, не дай, Боже, да го манипулират по някакъв начин” – уточни Сашо Дончев в интервю за Би Ти Ви. Той намекна също, че натискът върху него е свързан с интереси, ориентирани към енергийния бизнес, но не даде повече подробности. Финалният акорд на цялата история обаче постави един друг щрих. След срещата, Дончев по телефона разказва всичко на своя приятел, журналиста Сашо Диков. За своя изненада, малко след това получава съобщение от Георги Гергов, което гласи – „Много говориш по телефона”. Което значи, че или сам Гергов го подслушва незаконно или някой друг, който обаче, кой знае защо, докладва на Гергов. Какво да кажем, Фили, освен, че това е една типична българска история, възможна дори 28 години след началото на тъй наречения преход към демократизация на страната.

– Има ли реакция от страна на прокуратурата за този разказ на Сашо Дончев?

– Прокуратурата реагира с декларация, в която отрича главният прокурор по какъвто и да било начин да е заплашвал Сашо Дончев. Уточнява се, че срещата между двамата е по искане на самия Дончев като председател на една от работодателските организации в България и точно той оказва натиск на главния прокурор, като иска от него „да упражни влияние върху наблюдаващите прокурори по текуща проверка на дейността на независим регулатор, по повод доставка и продажба на природен газ” – нещо, което, както се твърди, Сотир Цацаров категорично отказва да направи. Ще видим как ще се развие тази сюжетна линия от историята, Фили, обаче се оказа, че в нея дреме и друг сюжет, който до голяма степен разшири фокуса на общественото внимание, като към отношенията институция – бизнес, прибави и политиката.

– Какво имаш предвид, какво се случи?

– Случи се, че заради избухналия скандал лидерът на БСП Корнелия Нинова поиска оставката на Георги Гергов от високата позиция, която заема в изпълнителния орган на партията. Публично тя заяви, че само по себе си пиенето на кафе, разбира се, не е престъпление, но замесването на висш политик в подобен скандал е неприемливо В типичния си стил Гергов отначало подхвърли пред журналистите – каква оставка, бе, аз исках добро да направя. Но после, след инфарктно заседание на ръководството, все пак освободи поста си. Само че изобщо не остана мирен, а се прибра в Пловдив, където се чувства сигурен и оттук побърза да заяви: „В БСП има „палячовци и шутове”. И също – че ако продължат да го предизвикват, той ще разкаже някои неща за това кой кой е и кое как става в любимата му партия, която иначе по никакъв начин не иска да разцепва. Пловдивската организация на БСП застана официално зад Гергов и поиска той да бъде върнат на поста си в Изпълнителното бюро, а също Корнелия Нинова да дойде на крака в Пловдив за обяснения. С други думи, в близко време може да станем свидетели на известни вътрешни сътресения в БСП. По-важното според мен обаче е друго. Да, Гергов не каза и дума по темата за това кой и как подслушва бизнесмена Сашо Дончев и кой и защо информира самия него за подслушването, обаче за сметка на това пък подхвърли два детайла, които са важни. Първо – че на началната среща с Корнелия Нинова, когато тя му иска оставката, присъства трети човек – а именно бившият енергиен министър Румен Овчаров. След като преди време бе сменен като шеф на софийската организация на БСП, той вече е просто редови партиен член, но се смята за „сив кардинал в БСП”. Вторият детайл, Фили, е в изказването на Георги Гергов, че „един прокурор може да се среща с всеки и е длъжен да се среща с всеки, който иска среща”. Е, тук вече си представих как аз искам среща с главния прокурор и той веднага ми се явява на крака, защото е длъжен. Честно, имам чувството, че с подобни приказки Георги Гергов някак много бързо ще отреже клона, на който седи. Обаче интересното ще е не как той самият се сгромоляса с гръм и трясък, а кои други хора и институции ще повлече в своето наистина болезнено падане.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

За криминалната сапунка става въпрос. И по този повод е полезно да напомним, че днес ставя ясно дали Европейската комисия ще нареди да бъдат спрени няколко ТЕЦ-а у нас, които не отговарят на екологичните критерии за изхвърляне на па...

Блатото на македонския политически живот, където вече 3 години тлее взривоопасна политическа криза, се взриви с изблик на насилие в епицентъра на властта – или на безвластието по-скоро.  Парламентът беше нападнат, превзет и окървавен от афектирани хора, реагиращи на избора на етнически албанец за председател на парламента с помощта на опозиционните социалдемократи на Зоран Заев.

Да се отсее обаче зърното от плявата, която пламна, не е лесно. Защото противоречията в уж ясната логика на противопоставянето са доста.

Малко са ориентирите. Сред тях е позицията на ЕС, изразена от комисаря по външната политика Федерика Могерини в подкрепа на законността на избора на Талат Джафери, бивш министър на отбраната ( в кабинита на Никола Груевски) на ръководния пост в македонския парламент. Същата позиция изразиха и Съединените щати. За подкрепа в подобен смисъл говори поне косвено и изречението в изявлението на Бойко Борисов, според което България продължава да подкрепя присъединяването на Македония към ЕС и НАТО.

На пръв поглед страстите в Македония са взривени по етнически признак след като албански депутати изпяха албанския химн в парламента. В същото време обаче нападателите на парламента биха не албанци ( с едно голямо изключение, при което най-тежко пострадал се оказа бившият кмет на Струга Зиедин Села, известен у нас с призива си българите в Македония също да получат статут на малцинство), а социалдемократите на Заев и лично него.

Ако има “добра новина” в тази драматична ситуация, тя е във въздържанието на албанската общност от намеса. Което може да се промени, ако раненият д-р Села почине от раните си, каквито опасения вече се чуха.

Атакуващите парламента на практика биха опозиционери от името на управляващата ВМРО-ДПМНЕ на Никола Груевски. Самият Груевски обаче се разграничи от тях и поиска разследване и наказание на виновните.

Малцина български коментатори се осмелиха в часовете след събитията в Скопие да коментират външната намеса в конфликта. Евродепутатът от ВМРО Ангел Джамбазки го направи в свой коментар по Нова телевезия, в който наред със Сърбия и Турция, посочи сред намесващите се външни сили Русия. Повтори го два пъти и стана ясно, че не е изпуснал фразата случайно, макар да компенсира с натъртване върху турската роля в подкрепа на алабанския фактор, говорейки за “ръката на Ердоган” ( Путин не беше удостоен от него с поименно споменаване). Объркването за неизкушените от подробностите в македонския лабиринт обаче остана, защото Джамбазки, в същото време намекна ( доста твърдо), че исторически съюзници на българите в Македония са именно …албанците.

Бившият посланик на България в Скопие Александър Йорданов посочи опасенията на управляващия вече 10 години Никола Груевски от това да бъде осъден, ако слезне от власт, като основна причина за политическото напрежение. Александър Йорданов дори се “осмели” да каже, че в избора на един етнически албанец за председател на македонския парламент няма нищо незаконно. Но пък е противозаконно поведението на президента Георге Иванов, който отказа да връчи мандат за управление на Зоран Заев след като победилия с малка преднина на изборите от 11 декември миналата година не получи подкрепата на алабанските партии и това направи Заев потенциален премиер, без обаче да стане такъв заради противоконституционното поведение на държавния глава.

Ако може да се направи някакъв български извъд, освен стандартния, свързан с призиви към спокойствие и необходимост от диалог в Македония, той във факта, че камъкът в македонското блато вече е хвърлен и дългогодишното неглижиране на тази тема у нас повече не е възможно. Запознаваме се с пейзажа на противопоставянето в съседната държава по трудния начин. Дали обаче “защитата на българските граждани” в Македония “ с всички средства” е точно линията, която България трябва да възприеме, е твърде съмнително, меко казано. Той даде пример с това, че американците правят филми за акции в защита на един единствен техен сънародник на края света. Дали този филмов пример е адекватен на българската ситуация и възможности ( и дали да не се продължи аналогията с руската “защита” на руснаци в Крим – “филм”, който гледахме в реално време), читателите сами могат да преценят.

Остава да се надяваме, че изригването на вулкана е освободило негативната енергия в дестабилизираната Македония и проливането на кръв ще доведе до отрезвяване, а не до настървяване.

Share on Facebook

Заедно със Стоян, днес ще обиколим из Странджа с велосипед. Приятно четене:

Тур дьо Странджа или колоездене по граничната бразда

Много често една случайна среща може да доведе до интересни последици. Една зимна сутрин си карах ски на Лалето на Витоша и няколко пъти се случваше да се возя на лифта с едно и също момче. Запознахме се и се оказа, че той (Нено) е организатор на турове с планински колела (т.нар. маунтийн-байкове (MTB)) през лятото и ски-учител през зимата. Неговата организация се казва Biking Tours и има перфектно направен Календар за цялото лято като кръстосват с колела цялата страна (Родопи, Рила, Пирин, Стара планина и т.н.) Аз съм на колелото от дете, но никога не съм напускал пределите на софийския асфалт. Отдавна имах желание да открия възможностите за колоездене сред природата.

След кратка консултация с Нено избрах Обиколка на Странджа като най-подходяща за начинаещ велосипедист сред природата като мен. Странджа е сред най-ниските български планини и нейният релеф е отличен за каране на MTB. Всъщност най-високия връх на тази югоизточна планина е само 700 м. над морското ниво и на практика е по-ниско от София например. Комбинацията от море и планина също предразполага за чудесни вело-преходи. Речено-сторено – резервацията беше направена, най-важните покупки бяха направени също (т.нар. „памперс“ – специален клин за колоездене, каска, ръкавици и очила). Колелото беше стегнато след зимната пауза и няколко карания бяха направени в София.

Потеглихме в навечерието на Великден с буса на Нено и неговата платформа за колела.

Пристигнахме доста бързо в

Синеморец

и отворихме първите бири „Бургаско“ в приветливия семеен хотел. Сутрешното слънце беше много щедро и веднага отидохме за снимки на плажа на Синеморец, където се влива р. Велека. Дори имаше туристи, които плажуваха там. Разбира се, морската вода беше ледена в началото на април.

След това потеглихме към с. Кости, карайки през черни пътища и в близост до

оградата на турската граница

Не видяхме бежанци, но видяхме едно метално съоръжение с цена от около 1 млн. лв. на километър, което покрива цялата ни граница с Турция. След около 30 км. преход пристигнахме в

с. Кости

и се настанихме в удобната къща за гости там. Взехме си душ и веднага се захванахме с подготовката на барбекюто. Много е удобно, че имаме паралелен транспорт, който пренася багажа ни и прави покупки през деня, които са ни необходими за вечерята. Нено и съпругата му Дани не пестят сили, за да създадат всякакви удобства на туристите.

Ние бяхме група от около 20 колоездача с различна физическа подготовка и велосипеди. Някои караха колела за няколко хиляди лева, а други бяха се възползвали от промоциите на големи търговски вериги, но всички заедно бяхме фенове на колоезденето. Имахме постоянно с нас 2-ма водачи, оборудвани с всичко необходимо и винаги готови да помогнат при трудна ситуация (спукана гума, дребни повреди и т.н.). Междувременно Дани шофира буса с нашия багаж и организира настаняването ни вечер.

[geo_maship_map]

В населените места може да се намерят основните хранителни стоки, но в никакъв случай и луксозни продукти.

Село Кости е било едно от големите населени места

в Странджа и исторически е било населявано от гърци. Свидетелство, за което е фактът, че най-голямата църква в областта се намира именно там. Преди около век населението е било над 1 500 души, а сега те са едва 200 души. Тази тенденция е валидна за почти цяла България, но в Странджа е особено остра.

Вторият ден също беше много слънчев и ни очакваше преход от около 50 км. като комбинация от черни пътища, асфалт, спускания и изкачвания. След едно стръмно изкачване, където някои от нас си бутаха колелата достигнахме популярното тракийското светилище Индипасха. Легендите твърдят, че ако вярващият остави част от дрехите си, то той или тя ще намери изцеление или желанието му ще бъде реализирано. Преминахме и през

гр. Малко Търново,

където направихме кратка почивка след което продължихме към с. Бръшлян. Малкото странджанско градче има малък старинен център с типична възрожденска архитектура. Навсякъде в Странджа си личи, че местните хора се опитват всячески да привлекат туристи и полагат много усилия в тази посока. Достигнахме

с. Бръшлян

след няколко стръмни баира, но усилието си заслужаваше. Селото е много красиво със запазена автентична архитектура. Домакините са изключително любезни и дворовете на къщите им са истински цветни градини. Голяма част от групата реши да нощува на палатки и този път направихме барбекюто в полеви условия. Запалихме и огромен лагерен огън в чест на английските ни колеги – колоездачи, които случайно засекохме по пустите странджански пътеки.

Посрещнахме Великден в църквата на с. Бръшлян,

където поради липса на свещенник се използва запис на грамофонна плоча за църковните служби.

Третият ден отново беше чудесен откъм климатични условия. Достигнахме

с. Звездец,

което известно от армейския Триъгълник на смъртта като едно от населените места с казарми с най-тежки условия за отбиване на военната служба по време на комунизма. След това се насочихме по живописен афалтов път към

местността Петрова нива,

където е бил изготвен плана за Преображенското въстание. По пътя имаше изумителни гледки към р. Велека. След кратка почивка и разглеждане на музея на Петрова нива се насочихме обратно към с. Кости по поречието на реката. Преходът ни отново беше около 50 км, но вечерта ни очакваше печено агне и Великденска трапеза.

Прогнозата за последния ден от пътешествието ни не беше оптимистична, но въпреки това се насочихме към

с. Бродилово

и бързо достигнахме дотам. Селото е известно с обичая си тричане на кучета над местната река, което неведнъж е предизвиквало гнева на европейските хуманни организации (за мен подобна реакция трябва да предизвиква и коридата в Испания, но това не се случва…). След кратка почивка потеглихме към Синеморец и няколко километра след селото над нас се изсипа потоп. Станахме вир вода, колелета затъваха в кал и тиня, карайки покрай устието на Велека имах чувството, че се намирам в постоянно блато. След много усилия достигнахме Синеморец и след кратка почивка и няколко ракии натоварихме багажите и потеглихме към дома след почти 150 км. обиколка на Странджа.

След много усилия достигнахме Синеморец и след кратка почивка и няколко ракии натоварихме багажите и потеглихме към дома след почти 150 км. обиколка на Странджа.

Автор: Стоян

Снимки: авторът

Други разкази, свързани с Другата България – на картата:

Booking.com

8000 знака – това е обемът на „съкратените“ ми записки от Webit Festival Europe. Едно събитие, което си поставя амбициозната задача да събере на едно място настоящето и бъдещето на дигиталния бизнес в Европа – и то в нашата си амбициозна България.

Иновации в дигиталното бъдеще

Това, което ми хареса в Webit, е че за първи път от 10 години по такива събития най-накрая всички са съгласни, че не отиваме към дигитална трансформация. Вече сме дигитално трансформирани и трябва да работим за развитието на собствените си марки и бизнеси в контекста на още по-дигитално бъдеще.

Igor Beuker за ерата на Math Men

Или, както каза Igor Beuker, преминахме от ера на Mad Men в ерата на Math Men – бизнес създатели, които се фокусират на технологиите, инвестират в иновации. Amazon годишно инвестира над 13 милиарда долара в иновации – толкова, че ако утре спре да го прави, традиционните търговски вериги няма да могат да ги настигнат за 6.5 години. За сметка на това, Unilever трябваше да купят Dollar Shave Club, защото в големите тромави компании няма създадена култура за иновации и тя трябва да се внесе отвън.

Math Men имат и чувство за социална цел – Jack Ma споделя, че целта на Alibaba Group е не просто да изкарва пари. Компанията иска да даде възможност на 10 милиона търговеца да стигнат до печалба и да създаде 100 милиона нови работни места. И ако това не се случи, а Ma създаде „само“ 60 милиона работни места, ще кажем ли, че се е провалил?

Paul Misener за иновациите в Amazon

Но как се случват иновациите? За това чухме от кухнята на Amazon с Paul Misener. В неговата компания съществуват няколко основни правила за иновации:

• Екипите, които работят по иновативни проекти, трябва да са от 4 до 12 души (или, както го формулират в Amazon, да могат да бъдат нахранени с 2 пици). Така се осигурява както разнообразие на мнения, така и скорост за взимане на решения.
• The working backwards doctrine – всяка идея започва под формата на въображаемо прес съобщение и детайлно FAQ, за да се уточнят очакванията на всички. Оттам се създава екшън план, гледайки какво трябва да се случи днес, за да може това прес съобщение да е факт в бъдещето.
• Amazon се фокусират върху победата в дългосрочен план – затова са готови да останат неразбрани и да понесат загуби за дълги периоди. Amazon Auctions беше неуспешен проект, но после той се разрастна в Amazon Marketplace и днес 50% от оборотите на Amazon идват от трети страни, а не от самите Amazon.
• В компанията е развита култура на иновации. Екипите могат да експериментират – и е ясно, че понякога идеите им няма да бъдат успешни. Но това не значи, че не трябва да опитват.

Martin Wezowski за оптимистичното бъдеще

Заглавието на презентацията ми направи впечатление, още когато преглеждах програмата в сайта на Webit: We will spend the rest of our lives in the future. Мисля, че всеки, който се занимава със създаване на продукт, услуга, марка, бизнес, трябва да си разпечата това важно напомняне. Това е мнението и на Martin Wezowski, Chief Designer в SAP.

Светът се променя все по-бързо. Преди помнехме важните моменти на технологични промени. Родителите ми вероятно ясно си спомнят кога за пръв път са гледали цветна телевизия. Аз ясно помня как започнах да използвам Интернет. Днес обаче тези „moments of change“ са толкова сгъстени, че се сливат в един постоянен поток от промени, „flow of change“.

Представете си следното: днес играчки като Hello Barbie се задвижват от технологии, които са били достъпни само за enterprise-клиенти преди 5 години. Развитието на технологиите е експоненциално, но нашето разбиране за тях изостава. Какво става, ако играчката на вашето дете получи update за реклами и започне да му предлага да яде бургери в McDonald’s? Или ако камерата на играчката запише престъпление?

Трябва да уточним десетки етични, морални и чисто човешки казуси. Емпатията също отключва потенциал за иновации, затова трябва да се възползваме от нея. Човешката креативност ще ни бъде необходима, но тя ще бъде подпомогната от капацитета на технологиите.

Chris Clarke за песимистичното бъдеще

Чудесно е, когато лекторите се допълват и си противоречат. Martin Wezowski ни представи една по-скоро позитивна картина за развитието на дигиталното бъдеще, а Chris Clarke от DigitasLBi.

Chris се определя като „cheerful dystopian“ и това много му отива. Презентацията му надълго покри всички проблеми в днешното дигитално общество:

• огромни количества информация и възможности, които ни правят по-малко критични и помагат за зараждането на fake news;
• технологични възможности за сегментиране и промяна на маркетинг посланията оставят все по-малко контрол в ръцете на потребителите – вероятно вече знаете как big data помогна на Тръмп в изборите;
• персонализацията на резултатите в Google, Facebook News Feed и какво ли още не стеснява информационните балони около нас и не ни дава разнообразни гледни точки;
• свидетели (жертви?) сме на твърде бързи социални промени, напр. premature deindustrialization – в недоразвити пазари като Индия и Китай, хора трябва да преминат от работа на полето директно към работа като разработка на софтуер, прескачайки познатата от западните пазари ера на индустриализация.

Според Chris Clarke трябва да признаем тъмните страни на технологиите, да осъзнаем, че те имат много негативни ефекти. Това ще помогне да тръгнем към промяна – а бизнесът и брандовете ще играят ключова роля в този процес. Преди няколко месеца 200,000 потребители изтриха Uber заради политическата позиция на компанията. Само преди дни Pepsi бяха съдени жестоко заради реклама заиграваща се с публични протести. Ясни доказателства, че потребителите очакват сериозна социална ангажираност от брандовете. Вече не може да стоим по средата, бъдещето ще е на марките водещи промяната.

А накъде отиват марките и бизнеса в дигиталното бъдеще? За това ще трябва цял отделен пост с втора част впечатления от Webit! Stay tuned…

Постът Webit: от дигитално настояще към дигитално бъдеще е публикуван в Васи ли?!.

Гражданино,

През декември 1989-та ти изпълни площадите на България и поиска отмяната на Член 1 от тогавашната Конституция, който гласеше, че “ръководна сила в обществото и държавата е Българската комунистическа партия”. Толково силно го поиска, че накара комунистическия паламент да го отмени.

Представи си, че този Член 1 съществува, но мястото на БКП в текста е празно. Какво би написал? ГЕРБ? Преди това (а вероятно и след това) БСП+ДПС? Борисов? Преди него Станишев? Пеевски? Такива като Гергов? Цацаров? Задкулисието?… Понеже сме демокрация, можеш да избираш!

Това, което не разбираш, гражданино, е че през 2017-та властта у нас е толкова важна, колкото и по времето на Тодор Живков. Ще ти го кажа иначе: Както тогава, така и сега, важни са не създателите на материални и духовни блага, а тези, които ги разпределят. Тук нищо не се е променило. И вината не е на властта – тя винаги добре защитава себе си.

Виновен си ти, гражданино! Защото от будно общество ти се превърна в блеещо стадо. Защото твоята гражданска позиция деградира до мърморене. Ти псуваш властта, но с готовност приемаш участие в нея – не за да решаваш обществени, а личните си проблеми. Така започват да псуват теб, докато не седнат на мястото ти…

Затова, “гражданино”, напълно си заслужаваш несъществуващия, но действащ Член 1.