В цялата 1336 годишна история на България до сега нямаше друго лице освен Р.Овч., което да е заемало поста министър енерГЕПРИка ДВА ПЪТИ. Днес стана асно, че от утре, след като положи клетва в парламента, рекордът на Р.Овч. ще бъде израв...

Политическата мода в България, налагана от кроячите на шапки(те ни) в Кремъл, диктува правила, които дизайнерите на русифицираната ни пропаганда не могат да си позволят да обяснят на публиката, зарибявана с посланието за ползата от ушанките. Продават ни ги като най-подходящото охлаждане срещу глобалното затопляне с внушението, че (само) Ердоган е злодей, който ни мисли злото в името на амбициите си да възстанови имперското си влияние над нас.

Една четвърт от българската икономика е обвързана с Русия. Това е ясно доказателство, че сме сме колония на Русия в областта на енергетиката, кръвоносната система на всяко национално стопанство. Факт, а не “намерение”. Обаче факт(ор)ите от този род не пораждат тревожни коментари сред онези рашизоиди у нас, които  са избрали за водеща тема турското чучело, за да се опитат да скрият зад него руското плашило.

Турското плашило и руското чучело в същото време се прегърнаха в Сочи.

Сочни комплименти си размениха. Те са продължение на руско-турската дружба, прекъсвана през вековете от войни, както се полага между пехливани, които се борят за надмощие на имперския евразийски тепих.

Българофобите би трябвало да се опитат да обяснят параметрите на руско-турската дружба в обстановка на антитурска истерия у нас. Но едва ли ще им позволят. В харема, където консумират сладострастието на отколешната руско-турската тройка (  третият в този любовен триъгълник е обслужващият двамата български теляк), това е забранено.

asia/putin-otnoshenijata-mejdu-rusija-i-turcija-sa-napylno-vyzstanoveni-news_609339.html

Share on Facebook

Стрелецът на Идрис Елба се изправя срещу Човека в черно, изигран от Матю Макконъхи, в страховитата екранизация на датския режисьор Николай Арсел по „Тъмната кула“ на краля на ужаса Стивън Кинг. Ще видим и младия Никълъс Хамилтън, който през есента ще изгрее и във филма по „То“. „Тъмната кула“ ще бъде на екран на 4 август,...

Дж. К. Роулинг все още е най-богатият писател във Великобритания, като за последната година състоянието й се е увеличило с 20 млн. паунда до £600 млн., пише Sunday Times. Изданието публикува традиционната си класация ST Rich List, която включва 1000 най-богати личности и семейства в Обединеното кралство, подредени на базата на публична информация от предишната година. Роулинг от...

watch video: The children from The Group for Kid’s Theater “Camel”  shared the idea of this wonderful catapult with...

Това става ясно от последния пост на енерГЕПИйния "експерт", на Фейсбук стената му, от преди по-малко от ТРИ часа:

Весел детски празник в Детския отдел на Регионална библиотека “Любен Каравелов” – Русе на 3 май 2017 г. сложи край на петото издание на наградата “Бисерче вълшебно” 2017. Цели 1658 русенчета се включиха в тазгодишната кампания, което ги изведе на първо място по брой гласували в цялата страна, което стана възможно благодарение на активната работа...

Регионална библиотека „Н. Й. Вапцаров” – Кърджали организира акция „Библиотекар за един ден” между 9 до 12 май 2017 г. Тя ще се проведе по повод 11 май – професионалния празник на библиотечния работник и в рамките на Националната библиотечна седмица. В кампанията ще могат да участват ученици от 5. до 12. клас, нужно е само...

Да избирам между ( позицията на) Корнелия Нинова и Георги Гергов в партийната им свада е точно толкова невъзможно за мен, колкото да реша дали да гласувам за някого, който много иска да бъдат свалени санкциите срещу Русия като “алтернатива” на друг, който си мечтае за същото и дори не се притеснява да си го каже, преди да му наредят да послъгва по темата в името на “дясната” политика на ГЕРБ. Като Румен Радев и Цецка Цачева в бутафорната им предизборна битка миналата година.

Ползата от партийните скандали обаче е, че при гасенето на пожара неминуемо лъсва някоя и друга истина. Така съкварталците в общия български дом получават шанс поне малко да се осведомят какво става в “къщата на ужасите” в действителност. Не че много се стряскат от видяното и си взимат поука за следващите избори, но все пак е “бонус”.

Така Нинова изрече днес, според мен, истината, че от ГЕРБ и лобито на ГЕРБ в БСП са я натискали за голяма коалиция и това е причината за скандала с феодала (  употреби тази дума в множествено число, но стана ясно, че и тя най-после прозря феодала в лицето на Гергов). Ама пък и тя се оказа държелива на натискане пред таквиз ухажори!

Ако трябва да сме точни в превода, на практика Борисов е натискал Нинова, но понеже това звучи доста неприлично Нинова придаде общопартийно звучене на думата натиск, макар всички да знаем, че такова нещо като ГЕРБ няма, когато става дума за важни решения. Има само Борисов.

Няма да се връщам с припомняне на подробности назад колко пъти съм твърдял през последните повече от три години, след първата абдикация на Борисов от премиерския пост, за да изтъквам , че съм познал. Много пъти съм писал и казвал, че мечтата на Борисов е да се изяви като Меркел в панталони, обединявайки в широка или голяма коалиция БСП и ГЕРБ по подобие на управлението в Берлин. Още по-често пък самият Борисов е отричал този свой неистов мерак и дори пращаше обслужващите го десни ръце Цачева и Цветнов в най-гледаните телевизии да ме опровергават ( с лични нападки към моя милост от страна на Цачева).

Истината обаче е доста огнеупорна понякога. Изпод пепелищата на пожара в БСП лъсна този факт, който Нинова употребява за своя самозащита пред вътрешните й врагове, които са я натискали заедно с Борисов или от негово име заради апетитната цел да ги допуснат и тях до баницата на управлението, че са огладнели напоследък. На Гергов направо лигите му течаха, като говореше за властта вчера в студиото на БТВ. Борисов , меко казано, е бил готов да им резне тлъсто парче, за да им запуши истите и да си раздава зелника по-нататък спокойно. Но като стане дума за политическо оцеляване, Борисов му резна стола в БСП в София и панаирните амбиции в Пловдив.

При предишния подобен случай на съблазняване на столитницата през есента на 2014 г. победителят Борисов е предлагал цели 4 министерства на БСП без да има нужда непременно от гласовете на партията да формира мнозинство и кабинет. Но при сбъдване на тази хипотеза пък нямаше да му се налага да търпи разни “либералчета” и “жълтопаветници” да му се мотаят в краката, а щеше да си управлява със себеподобните си другари и другарки по хаджилък в Правец. Хаджиборисов и Хаджимиков, така го беше намислил. Сега е опитал с Хаджининова.

И сега беше готов да финтира превъзбудените край властовата трапеза националисти, ако от БСП му бяха пристанали. Но от “Позитано” предпочетоха да удължат столетния си политически живот с надежда да осребрят тази дългосрочна инвестиция при следваща възможност.

Нинова се опитва да ни убеждава, че е отказала по принципни съображения. Тя така си лъже. Не й обръщайте внимание. Лъга за срещата си с Решетников. Излъга, че ЕС ни пречел да си продаваме киселите краставички на любимата й Русия, докато позволявал в същото време на корпорацията Мерцедес да работи там ( лъжа “две в едно” без подсладтели но с консерванти).  Сега обаче има нужда да каже неудобната за Борисов истина, че цял месец е било ад, толкова много я е натискал. Той я натиска, тя се дърпа. Той пак я натиска, я тя продължава да се дърпа, ама тайно, че да не вземе да спре да я задиря. Като при петела и кокошката, която си мислела дали не бяга прекалено бързо пред него.

Е, какво да кажеш за това “семейство Ад(амс)”?

Кой лъже повече- отричащият очевидното Борисов, който се похвали дори, че е предлагал на Нинова поста председател на Народното събрание ( както и на предшественика й Михаил Миков), или на системно лъжещата преди избори, но внезапно проговорила за истината днес Нинова, когато реши да заложи на стария партиен лозунг “ винаги верни на партията”?

Поведението на Борисов, който привлича бивши сини лица или лица на синьото в политиката ( както преди Николай Младенов за външен министър или Нено Димов,  министър на екологията сега), му диктува същото отношение и спрямо бивши червени емблеми ( като Божидар Димитров или като дългогодишния висш фактор във формирането на външната политика на БСП Деница Златева, пожелана за новото правителство от Борисов). Как точно ги спазяряват, той\ те си знаят. Но явно го бива на тази борса на труда, както се видя от най-успешния му личен пробив, отстранявайки от парламента атакуващатата го както никой друг вляво Мая Манолова. “Просто” я съблазни с поста омбудсман на републиката- не баница, а направо сладка баклава, гарантираща за много години удобна публична позиция за беззъба критика без споменаване на партии и имена от страна на бившето острие на БСП в парламента. Подобен номер със зъболекарските си клещи е готвил и за Нинова – златна корон(к)а и затворено чене едновременно.

Ситуацията с привличане на емблематични имена отляво и отдясно напомня на последните година-две от управлението на БКП. Тогава изведнъж се отпуши небивала кампания по засмукване в партията на млади и известни хора със собствена физиономия пред обществото, оказали се внезапно много нужни с имената си в условията на пагубната за българските другари перестройка с нейната проклета гласност, т.е. разкрепостяване на свободното слово. И в това отношение Борисов отново се изявява като добър ученик на Живков. Направо го надгражда. Не случайно първото, което направи Нинова в качеството на победител в битката за партийния връх миналата година, беше да заведе на поклонение в Правец своя екип в стила на мафиота, който окървавява сподвижниците си, за да няма връщане назад от поетия път. “ И си си кланял на паметника на Живков, както Борисов- няма как да се дърпаш, че не си като всички нас”, означаваше този ритуал.

На това му се казва конкуренция. Без Живков, но по Живковски неговите днешни клонинги се борят за надмощие и не ни остава друго за момента, освен мощно да ги освиркаме. По домовете си на този етап. Пък дай Боже и да ги отсвирим някой ден от терена, на който си рзменят вратичките след някое и друго полувреме мачлета в играта на управлавящи и опозиция.

НА СНИМКАТА: Борисов подарява на Нинова велосипед, тя се дърпа ( а всъщност съветски войник краде велосипед от сънародничка на Меркел в Берлин 1945 г.)

Share on Facebook

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/de-profundis-tri-uroka-po-demokratsiya-spravedlivost-i-neshtastie

Човекът, който не емигрира в Русия

Сядаме онази вечер да пием ракия с приятел на приятел, който живее в Щатите, но си е дошъл за малко в България. Нормален човек, заминал отдавна, отвратен от прелестите на комунизма и всичко е наред. Докато не стигаме до темата за Тръмп.

„Почти го харесах в предизборната кампания, но сега се разочаровах” – вика човекът. „Защо? – питам го. – Не знам какво прави вътре в самата Америка и не ме интересува, но по отношение на външната политика началните му стъпки са абсолютно правилни”.

В този миг виждам как очите отсреща се смръзват и чувам рефрен от познатата песен – ама той защо удари Сирия.

Ами защото Обама не удари диктатора Асад навреме и така не само задълбочи кризата в самата Сирия, но и отвори вратата на Путин да се разпорежда в Близкия Изток, място, където Русия няма никаква работа – обяснявам кротко един от не особено тънките геополитически сюжети в цялата история.

А ние каква работа имаме там? – предизвикателно пита човекът.

И на мен ми трябва секунда, за да се сетя, че използва „ние” от позицията на истински натурализиран американец.

Явно съм срещнал поредният герой, който има „собствено мнение” по всички важни въпроси. Герой от онзи вид, според когото свободата на мисълта означава, че той има право да говори глупости, които противоречат на фактите и елементарната логика – но „мнението” му е точно толкова меродавно и точно толкова важно да бъде публично изразено, колкото мнението на един истински специалист в дадена материя.

Писнало ми е от такива дебили, които напоследък се нароиха силно и накацаха върху същината на света като конски мухи на лайно. Те са фотографи, щото могат да снимат с телефона си. Те са рекламни специалисти, щото могат да ти монтират смешно клипче. Те са писатели, щото клавиатурата на компютъра пише сама. Те са журналисти, щото са зърнали на улицата певачката Магнолия и веднага са описали знаменателното събитие във Фейсбук с думи прости. Ами да, те са и политически анализатори, щото имат „собствено мнение” по глобалните въпроси, макар никога да не казват откъде и как са го взели.

„Ние каква работа имаме там?” Човекът всъщност не пита, той отговаря. Той опонира. Това е неговият солиден аргумент…..

В този момент ракията се разля. Само символично, де, кой ти допуска ракия да се разлее наистина. Но цялото нормално прекарване на вечерта отиде по дяволите.

Ама вие защо биете негрите? – все едно ме шибнаха през лицето с този класически комунистически въпрос, използван някога в отговор на обвиненията от страна на Запада за неспазването на човешките права в нашия, социалистическия „лагер”, както сами – и с право – се наричахме тогава.

Вече не бях сигурен, че човекът, емигрирал в САЩ, наистина се е махнал от комунизма тук. И се усъмних в способностите му да мисли нормално. Неистово исках да го попитам едно единствено нещо – защо, по дяволите, си заминал за САЩ, а не за Русия, бе, тиквеник.

Вместо това само отидох да пикая, че да се изчистя от внезапно бликналия адреналин.

Но и до днес продължавам да се чудя – докога демокрацията ще издържи на това да подкопава самата себе си, като позволява простотията свободно да я залива и омърсява отвътре и отвън.

2. Нинова, справедливостта и модерната експлоатация на труда

„Мисията на БСП е справедливостта” – изтърси безсрамно пред комунистическото сборище за 1 май левият лидер Корнелия Нинова.

Коя справедливост, бе, моме?

Защото, също както на света няма една истина от последна инстанция, така няма и една справедливост, тя е различна за различните хора, групи или цели партии.

Много ми е интересно например дали справедливостта според сегашната БСП е същата като справедливостта според някогашната БКП. Ако е така – втасахме я. Само че никой никога не отговаря на този въпрос, за да не би да се развонят нещата още повече, отколкото и без това си вонят.

Питам се също дали справедливостта според тъй наречените „Нощни вълци” – престъпната рокерска банда на Путин, която тръгна да демонстрира поредната порция руски мускули пред Европа – е същата като справедливостта според майките на онези украинци и руснаци, които загинаха в безумния конфликт в Украйна, произведен от имперските щения и личните амбиции на путиновия болен мозък.

И се чудя дали Нинова вече си избърса лицето или още ходи олигавена от онези синовни целувки, които ѝ нанесоха българските „Нощни вълци”, когато тръгваха на поход срещу Европа в подкрепа на надрусаните си руски дружки. Водени от истинска бяла пеперудка, само да напомня.

И – о, да, имам страшното подозрение, че справедливостта според българския главен прокурор Сотир Цацаров, неговото приятелче Георги Гергов и техния Висш съдебен съвет изобщо не е същата справедливост, която биха признали, че изповядват, главните прокурори на САЩ и Великобритания. Добре, де, може и главните прокурори на други велики демокрации като Австралия или Канада да вземем, ако споменаването на американските и британските чак толкова дразни слуха и въображението на другарката Нинова.

А какво да кажем за откритието на същата тази другарка относно съществуването на „модерна експлоатация на труда”. Да, модерна е, защото вече се използват най-модерните средства, за да стане въпросната отвратителна експлоатация достояние на света.

Поне така прави всяка девойка, в чиито магазин влезе клиент и тя трябва да го обслужи. А-у-у-у, представяте ли си…..И после веднага пише възмутен СМС до приятелките, че я тормозят разни гадове с претенции да им се продават разни неща.

Но да оставим обслужващата класа, тя е винаги готова да предаде трудовите интереси в името на дребнобуржоазните ценности. Но класата на фабричните работници как е експлоатирана, само да знаете…..

Така си е. Всяка сутрин виждам на спирката под моята тераса група фабрични работници и работнички, които чакат да мине специалното фирмено микробусче да ги вземе. Ма чакат, горките, не се шегуват. И микробусчето минава, гадината, точно навреме – но не за да ги поразходи и да ги върне в къщи да си почиват, а с коварната цел да ги откара на някакво място, където те наистина ще са принудени да работят.

Къде останаха добрите стари социалистически времена? Тогава наистина всички мръзнеха да чакат претъпкания градски транспорт, за да отидат на работа, но там пък никой никого не експлоатираше, защото никой никога така и не работеше – само си получаваше заплатата, майчински извадена от джоба на любимата комунистическа партия.

Е-х-х-х, колко мъка има по тоя свят, другарю Йовков!

3. Руската военна машина и нещастието

Руският разузнавателен кораб „Лиман” е потънал в Босфора след сблъсък с товарен кораб, който плува под флага на Того – съобщи пресслужбата на самото руско военно министерство.

Красавци! И умници мамини!

След като „Кузя” зацапа с дебел слой дизел небето над Ламанша, след като прочутите МИГ-ове се капичнаха от палубата му край бреговете на Сирия – някои в опит да излетят, други в опит да кацнат, сега и „Лиман” загина геройски.

Или безславно – зависи от гледната точка.

Не знам коя гледна точка в случая е справедливата, хайде да питаме Нинова.

Може би справедливо е да се радваме, че няма жертви, дадени от екипажа, след като корабът е подло блъснат от африкански търговски съд, явно дебело брониран и добре прикрит в гъстата мъгла на Босфора.

Или пък е по-справедливо да се посмеем на факта, че един военен, и то разузнавателен, кораб, явно се ориентира в мъглата чрез далекоглед, сектант и други полезни морски инструменти, а не експлоатира модерните радари. При това положение нали си представяте какво морско разузнаване изобщо пада от руска страна и колко ефективно то е, за да ориентира останалата част от армията…..

Повод за смях дава също фактът, че при сблъсъка някаква си баржа за превоз на добитък се оказва по-здрава и не само пробива дупка в корпуса на севастополската бойна гордост, но и самата тя не е засегната изобщо – докато руснаците провеждат героична спасителна операция, за да оцелеят.

Единствената утеха от тази случка за всички чукундури по света и у нас, които подкрепят руската военна и политическа машина, е фактът, че те самите не са руснаци. Все пак, по-лесно е да се правиш, че не забелязваш руското нещастие отстрани, отколкото ако живееш в него.

Ако мене не вярвате, питайте Жерар Депардийо!

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Джеф Джарвис казва, че гледаме проблема с фалшивите новини от грешния край: към дъното, обсъждайки обитателите на дъното – вместо нагоре, като създадем стандарти за качество и ги налагаме ежедневно.

Всъщност и двата подхода са важни, при това вече се наблюдава  и вторият подход. Фейсбук  обяви, че работи за стандарти, такова заявление има и от Гугъл, след като големи рекламодатели изтеглиха рекламата си заради неприемливо разполагане. Хиляди страници в интернет са неприемливи, съдържанието е подвеждащо, съдържа обидна или невярна информация. Големите интернет компании  вземат предвид не само  съдържанието на  рекламата, но и   съдържанието (фалшиви новини, пропаганда, расизъм и пр.) на сайтовете,  където тя се разполага. Нискокачественото съдържание.

Но при този подход все още има трудности: как да се дефинира качеството на съдържанието и как да се регламентира споделената отговорност на медии, рекламодатели, рекламни агенции, платформи?  За анализ и търсене на решения по тези въпроси университетът на Джеф Джарвис обявява т.нар.  News Integrity Initiative  с фокус не върху  дефиниране, разпознаване и осветяване на фалшивите новини, а върху качеството на журналистиката – създаване и разширяване на мрежи от медии  – източници на доказано качествено съдържание. Последната публикация на Джеф Джарвис от 2 май 2017 е посветена на хода на инициативата и разширяване на експертната подкрепа.

Другият въпрос – за споделената отговорност – също не е лесен. Ревизията на медийната директива в ЕС разширява обхвата й и предвижда нови изисквания за услугите по заявка и платформите за споделяне на видеосъдържание. Регулиране, образование, насърчаване на корпоративната отговорност – това са области, в които вече се работи. Както казва Джарвис, решението на рекламодателите да изискват рекламата им да се разполага само в качествена информационна среда има цена – ще я плати ли всеки? Джервис дава пример с Breitbart, но отворете българските сайтове, към които никога не бихте сложили връзка – и внимателно разгледайте рекламите в тях.

Новата книга на сър Ричард Брансън на български „Методът Virgin“ събира интересни истории от богатия личен опит на Брансън ни разкриват същността на неговия авантюристичен лидерски модел. Преводът е дело на Бистра Георгиева, а вие можете да прочетете ексклузивен откъс от главата „Типично нетипичен.“ Спомням си как преди няколко години на някаква промоция в Съединените щати ми дадоха да нося...

Най-добрите съвременни автори на детска литература у нас ще си дадат среща за поредна година в Сливен за 19-ото издание на Националния фестивал на детската книга между 9 и 11 май. Юлия Спиридонова–Юлка, Никола Райков, Радостина Николова, Весела Фламбурари, Кина Къдрева, Петя Кокудева и Здрава Каменова са само част от писателите, които Градът на стоте войводи ще посрещне след седмица....

Обожавам да чета YA книги и се нахвърлям на всяка творба от жанра веднага щом разбера за нея. Така се случи и с „Парцалената принцеса“ (изд. „Егмонт България“). Очакванията ми бяха високи и книгата ги оправда. Началото определено приковава вниманието с необичайната професия на главната героиня Ела, която е готова да направи всичко, за да...

Както споменах в първия пост с бележки от Webit – само един не е достатъчен. След като разгледахме какво ни чака в дигиталното бъдеще като цяло, време е да погледнем накъде ще се движи маркетингът в него. А отговорът е: към все по-истински и изпълнени със смисъл взаимодействия с потребителите.

Човешкият маркетинг

Има серия причини, поради които маркетингът и комуникациите се трансформират от промоционалното към все по-човешкото. Chris Clarke отсече, че марките вече не могат да си позволят да стоят на разстояние от обществените проблеми – трябва да са вътре в тях, да вземат ясна позиция за тях. И ако досега комуникационните функции са се управлявали повече от бизнес-логика, днес прерогатив е връзката с потребителите и създаването на стойност.

Както отбеляза Jeffrey Puritt от Telus International, това е видимо и в стратегията, и в новите метрики – в customer service бизнеса, например, вече не управлява вездесъщото „средно време за обслужване“, което кара операторите да претрупват всеки случай. „На мода“ са потребителско-центрични метрики като Net Promoter Score и Customer Satisfaction.

Aaron Harvey за автентичността

56% от американските потребители биха спрели да купуват от марки, които смятат за неетични. С тази статистика Aaron Harvey от Ready Set Rocket отвори разговора за автентичността. Разгледахме серия примери – начело с любимия вече негативен пример от Pepsi – за марки, които импланитрат себе си в актуални теми подобно на зле поставен силикон. Резултатите са ясни – серия негативи, рязък обществен отзвук и влошена връзка с потребителите.

От другата страна стои Dove – марка, която дълго, постепенно и напоително се свърза с темата за истинската красота. Връзката е много по-директна, а позицията на бранда е иновативна, но автентична. Затова работи. По същия начин, когато магазините за планинска и спортна екипировка REI затвориха магазините си на Black Friday, позицията беше естествена и автентична.

Graham McDonnell за историите

Автентичните бранд-позиции всъщност не се поддават лесно на рекламни активности. Те се въплъщават най-добре в интересни истории с content marketing. Формулата за добра история тук идва от не кой да е а творческия директор на T Brand Studios – контент-дивизията на The New York Times.

Graham McDonnell сподели една учудващо проста формула за разказване на истории. Повечето ефективни формули са учудващо прости. Тази включва три съставни части: „елемент“, препятствие и резултат. Под „елемент“ тук имаме предвид героя на историята. Ето ви история: елементът е млад датски принц, препятствието е неговия чичо-предател, резултатът е … хайде, без spoilers за „Хамлет“. Идеята е ясна.

При бранд комуникацията обикновено първо представяме препятствието – проблемът, който потребителят има. После идва елементът – марката, която работи за решението, довеждайки всичко до щастлив краен резултат. Но както и да построим историята, тя трябва да е автентична и интригуваща. Защото в новата дигитална среда, нека като Graham цитираме JWT, трябва да бъдем интересното съдържание, на което аудиторията попада.

И за десерт, нещо ключово. Първо измислете историята, а след това се фокусирайте върху канала, който й отива. Не можете да започнете content marketing проект с идеата „искам видео кампания“ – вижте в кой канал идеята ви ще живее най-естествено.

Robert C. Wolcott за близостта

В дигиталната среда, освен по-истински и по-интересни, марките трябва да са и по-близо до потребителите. Според Robert Wolcott, изпълнителен директор на Kellogg Innovation Network, днес настъпва ерата на близостта – proximity. Това е време, в което производството на продуктите и тяхната доставка до потребителите се доближава до търсенето – както географски, така и времево.

One of the most powerful forces reshaping markets for the coming generation will be the production and provision of products and services ever closer to the point of demand. We call this Proximity. – Robert C. Wolcott, KIN

Всеки минал през основен бизнес курс знае за just-in-time производство, но днес отиваме една крачка по-далеч. Amazon използва „anticipatory shipping“ – алгоритмите им засичат кога е вероятно да си купите нещо, още преди да сте го направили, и изпращат продукта към близък до вас дистрибуционен център. Не е далеч времето, когато ще си купуваме права да принтираме продукти в кварталния принт-център – в крайна сметка, за много продукти доставката е по-скъпа от производството.

Особено изкушаващо е, поставени пред такова бъдеще, да се фокусираме само върху иновативните технологии. Но Roby Stancel от VCI направи една забележка съвсем на място: марките първо трябва да се фокусират върху изграждането на доверие. Tesla вече може да има напълно разработена технология за автономни автомобили, но тя няма да стане масова, докато хората не започнат да й вярват.

Нашата роля като маркетинг-специалисти е да работим точно за това доверие. Как? Като създаваме автентична двупосочна комуникация с потребителите и предоставяме съдържание, което интригува и носи стойност. Да започваме!

Постът Webit: дигиталното бъдеще на маркетинга е публикуван в Васи ли?!.