Знаете ли, какво означава да подпишете празен лист? После неговият притежател може да напише на празното място, каквото си поиска, а след това съвсем законно да го представи в съда, в уверение на това, че вие сте знаели какво и защо сте ...

Някой от най любимите съвременни герои на българските деца и техните автори ще гостуват на щанда на „Аз чета“ на десния полуетаж на НДК, по време на Пролетния базар на книгата от 23 до 28 май 2017. Малкото таласъмче, мотовете, еленът Ву, Любка Любопиткова и баба й, както и добросъците ще бъдат заедно с нас на...

Този вариант на руло “Стефани” е версия на Руло Стефани с доматен сос с истинска кайма от месо смляно пред вас в мессарски магазин. При него добавям 200 грама топено сирене в плънката на каймата, за да се получи по- сочно ястие.

Продукти за 4 порции Руло Стефани

Продукти:
700г кайма За предпочитане е прясно смляна кайма от специализиран магазин за месо
4 яйца
1 глава зрял лук
1 морков
2- 3 кисели краставички
200 гр. топено сирене
щипка сол
50- 70мл мазнина за готвене
щипка сухи мащерка, риган, босилек
1 пръчица карамфил
100мл прясно мляко

Продукти на Руло Стефани

Каймата от истинско месо е суха и с ниско съдържание на мазнини. Затова в тази рецепта добавям и топено сирене в плънката. Сиренето добавя необходимата мазнина и овкусява печеното месо.
Каймата се смесва с млякото, едно яйце и лука, нарязан на ситно. Добавят се подправките: мащерка, риган, босилек и сол. Омесва се до получаването на еднородна маса. Сместа се оставя за около 30 минути да се овкуси. Необходимо е каймата да “почине” и да поеме аромата на подправките.
През това време се подготвя плънката на за рулото “Стефани”.

Плънка за Руло Стефани

Докато каймата почива се сваряват трите яйца. Морковът се овелва с картофобелачката и се нарязва на тънки надлъжни ивици. На ивици се нарязват и киселите краставички. Към плънката може да добавите и зелен грах и царевица. Всичко е въпрос на личен вкус и какво имате в хладилника.

Приготвяне на Руло Стефани

Отрязвате достатъчно голямо парче хартия за печене. В моя случай това са около 50 см. Каймата се разстила върху правоъгълното парче хартия за печене и се оформя на правоъгълник с дебелина един пръст. Върху него се подреждат равномерно нарязаните сварени яйца, морковите и киселите краставички. Добавя се топеното сирене. Оставят се свобони краища без плънка за припокриване. Завива се рулото като краищата на хартията за печене се подпъхват, за да се задържи месото при печене. Така оформеното руло не се нуждае от белтък за слепване за да остане запечатано.
Ястието се пече 50 минути на 200 градуса фурна. След като се опече, хартията се отваря отгоре и рулото се връща във фурната за 15 минути да получи апетитна коричка.
Добавете любимия сос за месо и гарнитура задушени картофи и ще имате една чудесна и непрентециозна вечеря.

The post Руло Стефани Топено Сирене appeared first on Кулинарни рецепти, Готварски рецепти- Рецептите на баба Пена.

Вече познавате карираният слон Елмър, който съвсем определено е необикновен и без него животът в джунглата би бил до-о-о-ста по-скучен. Но кой да предположи, че Елмър има роднини! „Елмър и Уилбър“ (изд. “Жанет 45″) разказва точно за гостуването на един негов братовчед. В „Елмър и Уилбър“ не се случва нищо драматично, стига да приемем слон,...

 Стана известно заключението на Генералния адвокат Szpunar   по делото C‑434/15  Asociación Profesional Elite Taxi срещу Uber Systems Spain, SL.

Uber е наименованието на електронна платформа, разработена от дружеството Uber Technologies Inc. със седалище в Сан Франциско (Съединени щати). В Европейския съюз платформата Uber се поддържа от Uber BV, учредено по нидерландското право дружество, което е дъщерно на Uber Technologies. Платформата позволява посредством смартфон с инсталирано приложение Uber да се заяви услуга по градски превоз в обслужваните градове. Приложението разпознава местонахождението на ползвателя и открива намиращите се в близост свободни шофьори. Когато шофьор приеме да извърши превоза, приложението уведомява ползвателя, като показва профила на шофьора, както и приблизителна цена на пътуването до посочената от ползвателя дестинация. След извършване на превоза сумата автоматично се изтегля от банковата карта, която ползвателят е длъжен да посочи при регистрация в приложението. Приложението има също възможност за оценяване — както пътниците могат да оценяват шофьорите, така и шофьорите могат да оценяват пътниците. Средна оценка под определен праг може да доведе до отстраняване от платформата.

Предмет на главното производство:

услугата, известна като UberPop, в рамките на която физически лица, непрофесионални шофьори, осигуряват превоз на пътници със собствените си превозни средства.   Тарифите се определят от оператора на платформата въз основа на разстоянието и продължителността на курса. Те варират в зависимост от търсенето в даден момент, така че в часове на голямо натоварване цената на курса може неколкократно да надвиши базовите тарифи. Приложението изчислява цената на курса, която автоматично се изтегля от оператора на платформата, след което той задържа част от нея като комисиона, обикновено между 20 % и 25 %, и изплаща останалата част на шофьора.

Тълкуването, което се иска от Съда, се отнася единствено до правното положение на Uber от гледна точка на правото на Съюза, за да може да се определи дали и в каква степен това право е приложимо по отношение на развиваната от него дейност:  дали евентуалното регламентиране на условията за функциониране на Uber трябва да бъде съобразено с изискванията на правото на Съюза и, на първо място, с това за свободно предоставяне на услуги, или регламентирането на тези условия попада в обхвата на споделената компетентност на Европейския съюз и на държавите  в областта на местния превоз.

Спорът:

тъй като   нито Uber Spain, нито собствениците, нито шофьорите на съответните превозни средства имат лицензите и разрешенията, предвидени в Наредбата за таксиметровите превози на   Барселона, професионалната организация на таксиметровите шофьори предявява иск срещу Uber Systems Spain,   за нелоялна конкуренция,  да му бъде разпоредено да преустанови нелоялното си поведение, състоящо се в  предоставяне на услуги по извършване на резервации по заявка чрез мобилни устройства и по интернет,  чрез цифровата платформа Uber в Испания, както и да му бъде забранено да извършва тази дейност в бъдеще.

Преюдициални въпроси, поставени от Търговския съд – Барселона (общо са четири):

 Следва ли — доколкото член 2, параграф 2, буква г) от [Директива 2006/123] изключва от приложното поле на тази директива транспортните дейности — извършваната от ответника с цел печалба дейност по посредничество между собственика на превозно средство и лицето, нуждаещо се от превоз в рамките на определен град, при която се управляват информационни технологии — интерфейс и софтуерно приложение („смартфони и технологична платформа“ според ответника) — позволяващи на посочените лица да влязат във връзка едно с друго, да се счита просто за транспортна дейност, или тази дейност следва да се разглежда като електронна посредническа услуга, тоест като услуга на информационното общество по смисъла на член 1, параграф 2 от [Директива 98/34]?

При определяне на правното естество на тази дейност може ли последната да се счита отчасти за услуга на информационното общество или е транспортна услуга?

Заключението:

Обичайно Uber се определя като предприятие (или платформа) от т.нар. „икономика на споделянето“. То със сигурност не може да се счита за платформа за споделено пътуване – защото  шофьори предлагат на пътници услуга по превоз до избрана от пътника дестинация и за това получават възнаграждение в размер, който значително надхвърля простото възстановяване на направените разходи. Следователно става дума за класическа услуга по превоз.

Член 2, буква a) от Директива 2000/31/ЕО (Директива за електронната търговия) следва да се тълкува в смисъл, че услуга, състояща се в свързване чрез софтуер за мобилни телефони на потенциални пътници с шофьори, предлагащи индивидуален градски превоз по заявка, не представлява услуга на информационното общество при положение че доставчикът на услугата упражнява контрол върху основните условия на извършвания в тази връзка превоз, по-специално върху цената му.

Това е транспортна услуга.

Filed under: Digital, EU Law, Media Law Tagged: съд на ес

Адриан Петков е културолог по образование, а в момента и част от читАлнЯта. Обича да говори, да пътува, да научава нови неща и, разбира се, да чете. За последното мисли, че е естествено състояние на човека и необходимост, затова днес точно той ще ни разкаже повече за книжните си навици. Коя е книгата, която най-силно ти...

Watch the video: How to Make: see more:

Фалшивите новини не са новост, но в последната година интензивно се говори за fake news u post-truth.

Американската FCC (Федерална комисия за комуникациите)  е получила над 40 жалби относно фалшиви новини за периода от октомври 2016 до април 2017. Това съобщава журналистът Джонатан Ритърс, който ги е изискал  по законодателството за достъп (FOIA) и ги анализира в своя публикация.

Авторите на жалби обявяват  за фалшиви новини  “всичко  – от Breitbart  и туитите на Доналд Тръмп  до коментарите  на CNN”.  Половината от жалбите обявяват за фалшиви новини новините на CNN (“Communist News Network”) – фалшиви  разкази, популяризирани от леви фашистки психопати  – и просто истории, които не се харесват на Тръмп.

Ето интересното за използването на термина фалшиви новини: Тръмп и неговите привърженици се опитват да се оттласнат от първоначалното значение  измислена история, пропаганда и да  насочат обратно негативната обществена оценка към критиката на властта. Цитирана е жалба, в която се съдържа оплакване от  атакуването на Тръмп и нацията чрез

наводняването на медиите  с фалшиви новини, подвеждащи истории и едностранчиви предубедени интервюта и говорители,  най-осезаемо при CNN, MSNBC, ABC, CBS, NBC и PBS,  New York Times и Washington Post.

Фалшиви новини  са например лъжи, използвани  в масови обществени кампании (често по напълно проверими теми като бюджетни разходи и приходи, изказвания  на папата и пр.),  непотвърдени слухове и заблуждаващи твърдения – и не,  не са фалшиви новини критичните към властта материали и разобличаването на лъжите – лъжи толкова по-дръзки, колкото са по-проверими, например колко граждани са присъствали при встъпването в длъжност на Тръмп в сравнение с Обама 2009.

 

Фалшивите новини  – съответно медиите на фалшивите новини и платформите на разпространение – могат да имат решаваща роля  в голямата картина, гражданите на САЩ и Обединеното кралство знаят най-добре.

Оттам и твърденията, че  концепцията за фалшивите новини служела  на загубилите да обяснят поражението си. Всъщност концепцията за фалшивите новини  служи на всекиго: просто победителите, освен другото, са успели да се организират  ефективно срещу медиите на фалшивите новини.

Filed under: Digital, Media Law

През май Детската читалня на колела на сдружение „Пътуващите книги на Стара Загора“ ще рисува детски мечти с децата от предучилищна възраст в пловдивското с. Златитрап. Срещата на 20 май от 11:00 часа и е отворено за всички любопитни малчугани и родители, желаещи да се включат в читалнята на открито, чийто домакин ще бъде НЧ „Христо Ботев“ 1936....

Сайтът на колегите от бившата секция на БиБиСи в Лондон оцеля и се прероди в леко изменена по форма платформа, но без да изменя на себе си в съдържателно отношение. Една добра медийна новина за България, макар да идва от чужбина!

https://kafeneto.wordpress.com

Извън България, както информира Kafeneto, също долетя една “добра” новина за България. Падна една маска ( за да не кажа едни гащи, които бяха твърде прозрачен смокинов лист).

Патетичният по своето открито путинофилство от много години насам вестник “Стандарт” официализира каналджийството си на проводник на руска пропаганда у нас. Главната редакторка Славка Бозукова, която петата колона лансира за държавни отличия както никой друг “журналист” в България ( подхлъзнаха в това отношение дори и президента Плевнелиев) е възнаградена сега за старанието си направо в Москва. Там се е състояла церемония по осиновяването на “Стандарт” от един от най-агресивните руски държавни инструменти за износ на кремълска пропаганда – агенция “Спутник” ( на който Емануел Макрон забрани достъпа до събития от предизборната му кампания за президент на Франция).

НА СНИМКАТА: Бозукова- център на внимание в  Москва при осиновяването на “Стандрат”

 

 

 

 

 

 

 

Читателите могат да ме заподозрат в “лично отношение” заради свинщинките на този вестник, извършени по мой адрес, сред които беше злорадството от факта, че напуснах БТВ през октомври 2006-та след сблъсък с президента Първанов в знак на протест, че работодателите ми застанаха на негова страна. Това стана стана повод за стандартни подигравки ( както и в други слугински медии, като в. “24 часа” и в. “Труд”, където на първа станица Валерия Велева написа  коментар в стил “така му се пада” на Иво Инджев и украси мнението си със собствена снимка). “Стандарт” се гавреха със следното заглавие:

“Американското посолство” отменя Иво Инджев

От неделя предаването “В десетката” на Иво Инджев по Би Ти Ви излиза във ваканция. На негово място националната телевизия на Мърдок пуска драматичния комедиен сериал “Американското посолство”.

Ако беше само проява на атисолидарност чрез подритване на падналия, едва ли щях да се връщам към онова време- още повече, че в личен план напускането на БТВ се оказа щастливо събитие в моя живот като журналист, който се изправи навреме срещу статуквото през 2006 г., тъкмо преди да започне главоломния спад на свободата на словото в България, измерван от авторитетни международни организации. Много пъти обаче съм давал “Стандрат” като пример за подмазвачество, вкл. по отношение на московския мафиот Лужков, при(по)знат като такъв дори от Путин и Медведев, които го прогониха позорно от кметския пост в руската столица буквално дни след триумфа в България, споделен от премиера Борисов. http://ivo.bg/2010/09/10/путин-не-дойде-и-този-път-лужков-освети/

Българските журналисти от световния еталон за високи стандарти в професията, каквато е БиБиСи, се оказаха вкупом сред борещите се гласът им да бъде чут, докато опозореният със системно погазване на журналистическата независимост “Стандарт” е взет на буксир от руската държава, където журналистика отдавна е натикана в стаята за слуги на Кремъл.

Българската секция на БиБиСи, както подобните й в САЩ “Гласа на Америка”, “Дойче веле “ в Германия и френският им радиоаналог бяха закрити поради схващането на Запад, че в България вече има демокрация и не се налага тя да бъде подкрепяна отвън.В нишата обаче отвън се настаниха “братушките” с калните си пропагандни ботуши.

В този смисъл откровението с московското попечителство над “Стандрат” е подигравка с безсилието, проявявано срещу руската хибридна война у нас. На Запад напоследък най-после прозряха необходимостта от създаване на специални органи за самоотбарна. Тук тече обратният процес: руският марш в българското медийно пространство вече е огласен от официалните фанфари на Кремъл.

Share on Facebook

Share on Facebook

Един от най-продаваните немскоезични автори в света – Оливер Пьоч, пристига в България за представянето на новия си роман у нас „Дъщерята на палача и кралят на просяците„ (изд. Хермес). Баварският журналист ще се срещне с читатели в София на 17 май от 18,30 ч. в Книжен център „Гринуич“ и в Пловдив на 18 май от 18,00...

Quartz.com  информира за решение по делото  Artifex v. Hancom в Северна Калифорния, отнасящо се до използването на лицензиран софтуер с отворен код. Компанията – носител на права Artiflex съди компанията Hancom за нарушаване на условията на лиценза.

Решението на федералния съд  е в полза на Artiflex,  но медиите акцентират върху следния факт: според съда  нарушаването на изискванията на лизенза се третира като нарушаване на условията на договор.

Изглежда очевидно, но е в полза на яснотата.

 

Filed under: Digital, US Law

Многократно награждаваните детски автори Радостина Николова, Никола Райков и Мая Бочева се срещнаха с второкласници от благоевградското 2 ОУ „Димитър Благоев“ и им показаха нагледно как се прави детска книга. Посещението в клас бе организирано от „Аз чета“ като част от провеждащия се в пиринския град литературен фестивал „Литера експо 2017“. Писателите разказаха как преминава целия процес по...

Продължаваме пътуването на Тони из Лазурния бряг, което започнахме в Милано, Ница и Монако. Днес сме на разходка в Кан, Антиб и Ез.

Приятно четене:

Ден 4,

Кан, Маринленд в Антиб и Ботаническата градина в Ез

01.07.2015 г.

част четвърта на

Лазурният бряг с деца

Ден 4, Кан, Маринеленд в Антиб, Ез 01.07.2015 г.

Този ден станахме отново рано, както всеки един друг ден около 7:00 ч. Трябваше днес да вземем колата под наем, която щяхме да ползваме през следващите 7 дни. До момента не бяхме вземали рент-а-кар и не знаехме точно как се процедира на практика. Внимателно бях проучил всичко, но теорията е едно, а практиката съвсем друго. Знаехме, че офисът на Europcar се намира някъде на гарата, но не знаехме къде.

Стигнахме до гарата и започнахме да обикаляме да търсим офиса. Имаше някакви табели в посока един охраняем паркинг, но там не ни се вярваше да е офиса. След доста лутане го открихме в една залепена постройка до гарата, само дето указателна табела нямаше там.

Оказа се, че в едно общо помещение се намират всички известни фирми за рент-а-кар. Нямаше хора, което ни спаси от сериозна загуба на време, тъй като

процедурата по наемане на кола беше мътна и кървава и времеемка

Показах разпечатаната резервация от rentalcars и момичето каза няма проблем. Обясних, че искам да закупим допълнително франшиза, за да не дължим нищо в случай на някаква повреда по автомобила, и тя каза добре. Бях проверил цената в интернет, като към момента на запазване на колата беше по-ниска, но точно преди да тръгнем бяха сменили тарифите и се беше повишила. Казах на момичето какво покритие искам и тя ми каза колко ще струва. Да де, но това което ми каза се оказа с около 30- 40 евро нагоре, уж някакви допълнителни застраховки на хората имало. Ама аз и обяснявам, че искам само на колата щото хората си имат здравни, но не можело. Както и да е съгласявам се, има ли избор.

Смята тя нещо казва, ще ви блокирам по картата еди колко си пари което е с 50 евро над сумата която дължим и ми обяснява, че тези пари са блокирани и няма да се теглят, при връщане на колата ще ми ги разблокират и ще ми дръпнат колкото трябва, отново се съгласявам. Това ми се видя някаква глупост, защото си плащам нулева франжиза, което ме освобождава от всякаква отговорност по автомобила, дори и от дребни драскотини.

Както и да е въпреки дългата процедура, всичко е наред и децата получават по една зелена хартиена торбичка с лакомства. Уговаряме се, че ще върнем колата с пълен резервоар, както я взимаме, тъй като искаше да и плащам и някаква застраховка, ако върнем колата с не пълен резервоар, което пак не ме устройваше. Каза ни да вземем документите и да отидем на последния етаж на паркинга отсреща, където имаше табелки.

Запътихме се ние към паркинга и какво да видим ескалаторите в ремонт, огледахме се за стълбище няма, имаше само някакъв асансьор който не изглеждаше да ходи където трябва, в крайна сметка се оказа, че ходи до последния етаж и след малко лутане стигнахме до паркинга с колата. Дадохме документите и един човек ни даде ключовете. Трябваше да опишем и щетите от предишните поулзватели в протокола, за да не ни ги търсят като връщаме колата.

Оказа се, че колата която ни дадоха е Дачия Сандеро Stepway с почти всички екстри за модела, бинго. Първо предстоеше ни сафари, тази кола беше подходяща защото е повдигната по-високо от земята, второ личния ни автомобил беше Дачия Докер с едно ниво по-високо оборудване, но като цяло голяма част от копчета, и разположението на детайлите е подобно, което ни улесняваше много. Двигателят беше същия като на нашата кола и имах представа как се държи и какво да очаквам като разход 1.5 dCi 90 к.с. Разполагаше и с автопилот, който функционира точно като на нашата и който ползвам постоянно и с навигационна мултимедийна система точно като нашата, която пък знам наизуст.

След като описахме всичко по колата с качихме и запалихме, оказа се, че мултимедията седи в режим търсене на код против кражба, слязох да питам момчето, което ни я издаде за кода, той каза да питаме в офиса. Сега ми светна, че

за навигация се изискват допълнително около 70 Евро наем

и за това е на код, като седи в това състояние и музика не можеш да си пуснеш обаче, силно неприятно. Аз си бях подготвен и носех стойка за телефона и захранване за запалка и мислех така ли иначе да си ползвам GPS-а на телефона. Не след дълго обаче следваше жокера „обади се на приятел“ и кода беше генериран по номера на рамата и воаля имахме си вградена навигация и мултимедия без пари. Ей, опасно нещо са това Българите, особено ако са технически грамотни и се ръчкат, където не им е работа като мене :).

Понеже много съм се занимавал с тази навигационна система на личния ни автомобил я познавах като петте си пръста :). За да не ни хванат като върнем колата трябваше да се откачи акумулатора за няколко секунди, за което нямах инструменти или да се намери бушона, който е за мултимедията.

Книжката беше само на френски, но когато дойде момента набързо намерих бушон номер 13 и айде отново сме на код, изтриване на цялото хистори и ни лук ял, ни лук мирисал :). Междувременно при вече активно устройство му работеше bluetooth стрийминга и Петя през цялото време пускаше от любимата ни музика през телефона, директно на мултимедията на колата. В крайна сметка се оказа много добре това с вградената навигация, тъй като е доста по-удобна за работа, с по-голям дисплей и въобще си беше къде къде по удобно, вместо да се взираш в онзи малък дисплей на телефона.

Като цяло бяхме супер доволни от попадението ни в рент-а-кар-а и с това малко бижу се чувствахме в свои води. Да, не е просторна като нашата, но за 7 дни и около 1300 км навъртени ни устройваше напълно.

Предимство е във Франция да си с малка кола,

по-лесно се намира място за паркиране и самите пътища навсякъде из прованса където карахме се оказаха с толкова тесни ленти за движение, дори и магистралите. Такова чудо не бях виждал – сандерото се събираше почти точно между маркировките в лентата за движение, автобус или камион леко ги застъпва или му остава по 1 см от двете страни. Не знам с кой акъл са ги правили тези пътища, но са спестили доста пари така :).

Бяхме си правили предварително някакви сметки и планове за магистрали, къде ще караме по тях къде не, колко пари ще ни излязат и т.н., но в последствие не всичко се върза по плана и карахме както преценим на момента, къде магистрала къде нормален път.

Трябваше да се придвижваме максимално бързо, за да имаме повече време за разглеждане.

Магистралите им се плащат на някои места само с кредитна или дебитна карта,

а на други имат едни големи фунии – хвърляш вътре парите и то си ги прибира някак си и ги смята стигат ли. Ние плащахме предимно с карти, като на един изход не работеше това за картите и се оказа, че само номера с фунията става. Добре, че имах достатъчно монети в мен, защото с банкноти не става номера.

Или монети, или карта – това е, ако искаш.

Както споменах и в увода това с картите е много относително, някоя приема друга не. По магистралите почти навсякъде ни приемаше една VisaElectron с пинкод.
Този ден имахме няколко цели

Кан, Marineland в Антиб и Ез

Предварително бяхме наясно, че

в Кан няма какво да се гледа,

но държах да отидем да видим поне червеното килимче, по което минават актьорите на филмовия фестивал. Хванахме магистралата за по-бързо и за нула време се озовахме в

Кан

Не много малък град, доста натоварен и никакво място за паркиране. Петя беше извадила предварително платени паркинги по точките, на които трябваше да оставяме колата. Самото влизане в Кан ни отне много време поради голямо задръстване в централната част, а ние търсехме крайбрежната улица.

Докато висях в задръстването нацъках на GPS-а някакъв близък паркинг около мястото където Петя беше гледала, че има платени паркинги.

POI на GPS много често ни вършеха работа

и не губехме излишно време в лутане къде сме и на къде да хванем и къде е това къде е онова. Почти всичко което ни трябваше го имаше на POI, а когато го нямаше го имахме като адрес.

Преодоляхме задръстването и се набихме по крайбрежната улица и с някакъв много тегав обратен завой се класирахме между сградите, където беше входа на паркинга. Тук обаче, както при нас,

не се съобразяват много-много къде спират,

въпреки че гледах отнасяха глоби много често от полицаи със скутери. Един бус беше паркирал да разтоварва на входа на паркинга и шофера го нямаше. При условие, че са толкова кът местата и така го зарязал там.

Стана опашка след нас като се намирахме на тясната крайбрежна улица, която е силно натоварена и трафика беше много затруднен. Чакахме го поне 10 мин, а като дойде трябваше цялата колона да се разместим някак си, за да може да излезе.

Кошмар абсолютен

В крайна сметка се напаркирахме в подземния паркинг и си взехме талонче, с което щяхме да си платим на излизане в зависимост от престоя.

Тръгнахме по

крайбрежната La Croisette

към Фестивалния комплекс.

И се започна с интересните статуи и саксии

Ето го и червеното килимче

Започнахме да разглеждаме

отпечатъците на звездите

на тротоара пред Фестивалния комплекс

А на Ади идеално и пасна ръката на Анджелина Джоли

Петя си хареса отпечатъка на Джоди Фостър

Баницата на Силвестър Сталоун.

Назяпахме се на ръце и продължихме набързо с разходката.

На високото се вижда

Musee de la Castre

Сградата на кметството в Кан

Пристанището

Полицейски мотори и скутери, отново Honda.

Фестивалният комплекс от друг ъгъл.

И едни мототуристи, незнайно защо си носеха пън

Статуя на прожекционен апарат с намотана лента около него

Петя от „Карибски пирати“

Боби от „Карибски пирати“

Анджелина (Ади) Джоли.

Нямаше какво друго да се гледа тук. Имахме предварително закупени билети за

парка Маринленд в Антиб

и според програмата шоуто на косатките беше в ранния следобед, а ние не искахме да го изпускаме и затова се отправихме на там. Не беше далеч около 10 – 20 км. Пристигнахме на огромния паркинг, което улеснява паркирането. Ето и малкото бижу с което щяхме да се возим следващите 7 дни.

Паркинга

Направо влязохме, Петя беше прочела, че е хубаво да се плати паркинга в началото, за да не се чака на опашка на излизане. Да ама се оказа, че машината за плащане на паркинга е извън входа, пък ние бяхме вътре и остана за плащане, когато си тръгваме. Имаше време до шоуто на косатките, затова решихме да разгледаме парка.

Маринленд един от най-големите в света паркове с водни животни

В него може да се наблюдават шоута с делфини, косатки, тюлени и морски лъвове. Има тунел с акули, може да се разгледат костенурки, полярни мечки и пингвини.
Басейнът на косатките е най-големият в света с обем 42 000 куб.м., диаметър 64 м.
Започнахме от детските площадки, които за нещастие бяха на слънце и порядъчно нагряти.

И Ади реши да се пробва на площадките.

Имаше и една играчка пръскалка и едно като душ, та децата се наместваха директно с дрехите там и ставаше голямо веселие. След 5 мин в тази жега бяха отново сухи. Това беше единствения начин да се задържат на горещото слънце по-дълго време. Повече ще видите на видеото по-късно.
Паркът е доста голям и решихме да намерим басейна на косатките, за да го знаем къде е като дойде времето. Ето го и него.

И една перка на плуваща косатка в басейна.

Направихме едно кръгче около басейна.

Поглед към трибуните.

И се отправихме към белите мечки. Все си мислех, че са в някаква хладилна камера, но уви бяха под лъчите на парещото слънце. Явно и те като всички живи организми с времето се адаптират към външните условия.

След белите мечки се върнахме обратно към тунела с акулите. Имаше доста интересни информационни табла, на френски разбира се

И влязохме в тунела, където над нас и около нас плуваха акули, костенурки и всякакви други морски същества. Много приятно усещане.

Повече от тунела ще видите отново във видеото, което съм ви подготвил малко по-късно. В края на тунела имаше челюсти от косатка.

Също така и части, които акулите са дъвкали.

Като излязохме от тунела, отпред имаше една костенурка, Боби

И разбира се няма да остане по-назад другата костенурка, Ади

Разходихме се и до басейна с пингвините, които също би трябвало да са на студено, но си се разхождаха на адската жега без да се притесняват.

След което продължихме из парка.

Установихме, че има няколко арени за демонстрации – косатките, тюлените, морските лъвове и делфините. Не бяхме много на ясно кое шоу кога е, програмата е само на френски и малко трудно се оправяхме.

Минахме покрай басейна на тюлените.

След което стигнахме до морските лъвове.

Очакваше се всеки момент според програмата да започне представлението с косатките, затова се ориентирахме да си хванем хубави места на трибуните. Междувременно посетихме тоалетните, които бяха с много интересни плоски мивки

Върнахме се на трибуните. Брех, остават 20 мин до началото, няма никого – 30 човека сме. Това шоу е световно известно и няма как да няма хора. Помислих си, че има нещо гнило. Имаше група деца с оранжеви жилетки и учител с тях, който им обясняваше нещо на френски. Понеже не се ориентирахме добре в програмата не бяхме сигурни тренировки ли са или шоуто. Накарах Ади да отиде да разпита на английски дали сега ще е шоуто. Оказа се, че наистина ще има шоу в часа, за който беше предвидено, но пак беше странно, че няма хора.

Оставихме Петя и Ади да вардят местата, въпреки че имаше бол от тях и ние с Боби тръгнахме на жегата да обикаляме парка, за да видим къде всъщност се намира народа. И какво да видиш, всичкото кеч на делфините гледат шоу. В този момент почнах да навръзвам малко нещата от френската програма с която разполагахме и се оказа, че преди косатките има шоу с делфини. Веднага щом свършат делфинтие почват косатките и след това по същата схема са морските лъвове и тюлените. Хванахме края на шоуто, но имаше какво да се види. Повече от шоуто ще видите във видеото, но ето и няколко и

Колкото и да обичам любовни романи и неимоверно да се дразня на критиците им, припознавам конвейрния принцип, на който се пишат. Напоследък оставам все по-разочарована и смъртно отегчена от чисто новите попълнения на пазара. Или стилът е много куц, или героите са крайно антипатични, или кръвната ми захар стига космически нива от прекалената сладникавост и липсата...