Продукти за 4 порции Салата Снежанка

Това е базова рецепта за любимата на всички българи салата Снежанка. Тази салата е типична за балканската кухня. Среща се в подобен вариант и в гръцката кухня като дзадзики и в турската като джаджък. В българския вариант се добавят счукани орехови ядки и копър.

2 кофички българско кисело мляко
1 голяма или 2 малки краставици (през зимата се използват кисели краставички)
снопче ситно нарязан копър
2,3 скилидки счукан чесън
сол на вкус
1 супена лъжица олио или зехтин

Приготвяне на Салата Снежанка

Киселото мляко се изцежда през чист тензух. При изцеждането млякото губи повече от половината си обем. Докато млякото се отцежда се приготвят продуктите за салатата. Краставиците и копъра се нарязват на ситно. Орехите и чесъна се счукват.
Всичките продукти се смесват с изцеденото мляко. Трябва да се получи гъста маса, която може да се оформи в няколко топки с лъжица за сервиране на сладолед. Поръсва се допълнително със счукани орехи по желание и се украсява със стръкче копър.
Салатата Снежанка се сервира като предястие или гарнитура към кебапчета и пържоли.
Салатата Снежанка (сух таратор) е чудесно мезе за мастика. Наздраве!

The post Салата Снежанка appeared first on Кулинарни рецепти, Готварски рецепти- Рецептите на баба Пена.

Веднъж в седмицата „Аз чета“ ви представя новите книги на пазара, подбрани от самите издателства. Следете нашия специален формат, но продължавайте да четете и ревютата, които правим всеки ден. Защото искаме да обичате книгите още повече! „Елинор Олофант си е супер“ от Гейл Хъниман Издава: Обсидиан Дата на публикуване: 18 май 2017 г. Преводач: Елка Виденова За книгата: Елинор Олифант е...

На живо от литературен клуб „Перото“ – дискусията “Детска игра ли е преводът на детска литература” с участието на доц. Дария Карапеткова, преподавател по теория и история на превода, преводачите Ева Кънева и Вера Петрова и издателя Манол Пейков (ИК „Жанет45“). Модератор на разговора е създателят на „Аз чета” Александър Кръстев, а организираната от Националния център за книгата дискусия е...

В навечерието на празника на българската писменост и култура 24-и май  в центъра на Троян ще бъде поставена къщичка за книги. Идеята е на Нели Генкова – преподавател в Софийския университет, която е родом от Троян, съобщава Troyanexpress.com. Инициативата е подкрепена и реализирана от община Троян в памет на поета Ивайло Иванов, който почина в...

Популярният столичен ретро трамвай ще се превърне в пътуваща библиотека в дните между 24 май и 2 юни.  Усмихнати библиотекари от Столичната библиотека ще посрещат пътниците с интересни книги за четене по време на пътуването, които те ще могат дори да вземат със себе си, ако оставят в замяна свои книги.Ще бъдат раздавани и безплатни...

„Софтпрес“ е издателството с книги за цялото семейство – на щанд 115 ви очакват разнообразни детски образователни и занимателни книги, художествена литература, самоучители, речници и помагала по чуждоезиково обучение, популярна психология, кулинария и още много… През първата половина на 2017 издателството работи неуморно, за да представи на читателите брилянтна селекция от нови заглавия и утвърдени...

PocketBook пуска на пазара дългоочаквания наследник на серията Aqua – водоустойчив и прахоустойчив електронен четец. Устройството сега е с предно осветяване, HD сензорен екран, възможности за аудио изход, безжичен Wi-Fi модул и поддръжка на 17 формата. PocketBook Aqua 2 е със степен на защита IP57 – практически предпазен от проникване на прах и може да бъде потопен във вода на...

“От нищо не се страхувам, защото от нищо не се срамувам”, заявява главният прокурор  на България Сотир Цацаров http://www.dnevnik.bg/politika/2017/05/19/2974108_cacarov_ot_nishto_ne_se_strahuvam_zashtoto_ot_nishto/

Това не е просто изказване. Това е претенция за сентенция. И тя е наистина квинтесенция на обяснението на явлението, с което се сблъскваме.

Колкото трябва да си повярал в своето всемогъщество ( и безнаказаност), за да кажеш , че от нищо не се страхуваш”?

Ти, читателю, ако не се мислиш за супермен или сумерматушка, можеш ли да заявиш откровено, че от нищо не се страхуваш?  Нормалният (човек се страхува от много неща и не грях, нито признак на слабост, да си признаеш истината. Да се страхуваш от нещо ( болести, бедствия, смърт, предателства и т.н.) не те прави страхливец, а човек.

Корнелия Нинова може да не е критерий за каквото и да било, но дори и тя, правейки се “мъж” ( нали така предизвикваше Борисов предизборно, преди той да й предложи политически брак по сметка след изборите). Но дори и тя си призна наскоро в няколко интервюта, че се страхува само от змии. И това е нещо, човешко е.

Цацаров обаче е нечовешки храбър. Стряскащо е да узнаем, че един толкова овластен и безконтролен “велик инквизитор” в държавата няма страх от нищо, т.е. от никого също.

За хастара на самочувствието му говори не по-малко и втората част от от изречението му, започващо с “от нищо не се срамувам” и завършващо на “защото от нищо не се срамувам”.

Това вече е нещо, в което сме склонни да му повярваме. Липсата на страх може да  е вид лудост ( в каквато не го подозирам, а по-скоро смятам, че ни демонстрира усещането си за изключителност), но липсата на срам е нормално човешко самопризнание на един самозабравил се индивид, който не само е поставен над и извън закона с връчените му провомощия да векува на поста си, но искрено си признава безсрамието. Полага му се по закон и той се възползва от правото си да бъде циник така, както го разбира.

Може би ще бъда репликиран, че главнокомандващият прокуратурата е имал предвид само казуса около “цумгейт” – един вид, че няма страхове и притеснения именно във връзка с отправените към него обвинения. Както вече отбелязах, не го подозирам в лудост или малоумие, а в многовластие, което го е покварило. Ако искаше, можеше да се изрази достатъчно конкретно. Но си е повярвал и прибягва до с обобщение, което дава повод за горните ми размишления.

Обявявам се за невинен във връзка с тях поради очевидната вменяемост на заподозряния от мен в главозамайване от прекомерна власт Цацаров.

Share on Facebook

Инженерите от РКК'Енергия' предлагат да се създаде 'перална машина' , която може да се използва на борда на МКС.По тяхно мнение, изложено в списание 'Космическа техника и технология', това ще позволи значително да се намали количеството товари ,които е необходимо да се доставят на орбита.

Броени дни преди началото на Пролетния базар на книгата организаторите от Асоциация „Българска книга“ разпространиха официалната схема на щандовете за изложението в НДК, на което „Аз чета“ е медиен партньор и за първа година ще участва със собствен щанд. Форумът ще бъде открит на 23 май и по предварителни заявки ще включва над 100 изложители....

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Европейската посока на България е основната тема в дневния ред на кабинета Борисов 3. Вече има предложен нов български еврокомисар, активизира се и работата по започващото от 1 януари европейско председателство на България. Ще бъде ли наваксано отчетеното изоставане в това отношение – разговаряме с Пламен Асенов.

– Пламен, България ще има нов еврокомисар, отново жена и нейното име е Мария Габриел. Коя е Мария Габриел?

– Не познавам лично Мария Габриел, Фили, тя е политик, чиято кариера започва и се развива направо в Европа. Доколкото съм чел нейни статии и интервюта обаче, впечатлен съм от точните, ясни и, поне според мен, правилни позиции, които заема по важни въпроси на времето. Иначе според биографията си Мария Неделчева, по съпруг Габриел, е праволинейна и последователна млада дама. Неслучайно едва на 37 години тя е номинирана за важния пост на еврокомисар, което значи министър в европейското правителство. Мария Габриел е от Гоце Делчев, учи българска и френска филология в Пловдив и „Сравнителна политика и международни отношения” в Докторската академия по политически науки в Бордо. В периода 2004 – 2008 година е асистент в института в Бордо, занимава се специално с темата за процеса на взимане на решения в ЕС. През 2009 година става евродепутат от ГЕРБ и ЕНП, работи активно по въпроса за положението на жените и равенството на половете. През 2014 пак е евродепутат и вече заместник-председател на групата на ЕНП. Междувременно, през 2012 година сколасва да се омъжи за французина Франсоа Габриел от екипа на тогавашния председател на ЕНП Жозеф Дол. И сега, още на първото заседание, след като встъпи в длъжност, правителството номинира Мария Габриел за нов български еврокомисар, избор, който се забави значително заради политическата криза тук през последните месеци.

– Да напомним – какво стана с българския еврокомисар Кристалина Георгиева?

– Кристалина Георгиева бе оценявана като много успешен комисар, но през миналата есен напусна поста, за да стане главен изпълнителен директор на Световната банка. Междувременно предишното правителство на Борисов я номинира и като кандидат за Генерален секретар на ООН, но я включи твърде късно в надпреварата. Така че по принцип Кристалина Георгиева не е и няма да остане безработна, а ние с теб, Фили, няма да се притесняваме много за нея и нейния социален статус. По-важното е, че България от октомври миналата година няма еврокомисар, а времевата пролука ще се разшири и още, защото задължителното изслушване в Европарламента, чак след което Мария Габриел евентуално ще заеме поста, е насрочено за юни.

– Ще наследи ли Габриел ресора на Кристалина Георгиева – хуманитарна помощ и реакция при кризи или ще получи нови отговорности?

– Както стана ясно след среща с европредседателя Жан-Клод Юнкер, нов ресор ще има за Мария Габриел – цифрова икономика и цифрово общество. „Това е важен ресор, с който е свързано бъдещето на нашите общества, бъдещето на нашите икономики, бъдещето на Европа” – коментира Габриел по този повод. Тя казва също, че ключови думи за нея сега са сигурната защита и широкото възползване на европейците от възможностите на дигиталния свят.

– Пламен, може да е необичайно, когато говорим за българска номинация, но май за кандидатурата на Мария Габриел има широка подкрепа и никакви критики. Така ли е?

– Почти така е, Фили, добри отзиви валят отвсякъде и очаквам след изслушването през юни да няма проблем и Габриел да заеме поста. Разбира се, и този мед не остана съвсем чист, без лъжичка катран в него. Имам предвид факта, че, след като явно не успяха да намерят за какво да възразят в чисто личностен план, вътрешните критици от БСП се заядоха заради ресора на Мария Габриел. Според тях България олеква на европейския терен, защото цифровизацията е по-малко значим въпрос от решаването на кризите, които бяха връчени на Кристалина Георгиева – нещо, което всяко дете от модерната епоха, родено с някакъв дигитален уред в ръка, лесно ще опровергае. Но да не издребняваме, Фили, типично е за нашите социалисти постоянно да ни учат как да стискаме здраво скалата, докато паднем долу в пропастта, вместо как да се изкатерим нагоре по тая скала.

– Вписва ли се в тенденцията на несправедливи критики и новопоявилият се доклад на бившия вицепремиер Деница Златева, в който има данни за забавената подготовка за европейското председателство на България?

– Това ми се струва едно от малкото изключения от правилото, Фили, не мисля, че в този доклад има някаква злонамереност и партийно пристрастие. Да, преди да стане вицепремиер по европейските въпроси в служебното правителство на Огнян Герджиков, Златева дълго време е международен секретар на БСП и сега се върна в ръководството на партията. Но тя не е нито първият, нито последният човек, който говори за забавянето, свързано с подготовката. Още преди повече от година например тогавашният вицепремиер Меглена Кунева заяви, че в процеса на подготовка има изоставане от три месеца. „Подготовката на българското председателство на ЕС закъснява с разумни темпове” – каза Кунева. Сегашният доклад на Деница Златева отчита сериозни закъснения, свързани най-вече със строителни и ремонтни работи, сключването на необходимите договори, включително за охрана, набирането на изпълнителски кадри с добра подготовка и владеене на английски. През първите шест месеца на следващата година, когато ще тече българското председателство, Фили, се очаква в София да дойдат за срещи, конференции и други поводи около 22 000 души от структурите на ЕС, колко ще са останалите, не е ясно. Все още обаче има редица неясноти около тяхното настаняване, изхранване и т.н. Съпътстващата културна програма също не е готова, така че Лиляна Павлова, новоназначеният министър без портфейл, който отговаря за европейското председателство, ще трябва наистина доста да се изпоти, за да бъде всичко наред до края на годината.

– Колко ще струва всичко това и има ли осигурени достатъчно пари?

– Пари сякаш има, а и да няма – ще се намерят, Фили. Никое българско правителство не може да си позволи да постави под съмнение международния авторитет на страната заради липсата на някакви си пари. Дори се твърди, че българското председателство ще излезе доста скъпо и ще ни нареди при онези пет европейски държави, които са похарчили за същата цел над 100 милиона евро. Дали ще стане наистина така и колко точно ще струва цялата работа, мисля, че е доста трудно в момента да се каже. Ще разберем обаче накрая, когато вероятно ще трябва да се вложат наистина максимални средства, за да се навакса съществуващото изоставане. Защото всеизвестно е, че онова, което не се е направило с пари, трябва да се направи с много пари.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Сигурно вече всички са ги виждали – бели или черни, за тънки или за дебели цигари – приветливи кутийки с магнитче и с класическата форма на „Давидов“. Идеята е да не си вадиш цигарите от картонената кутия, а да я сложиш цялата вътре. Дори капачето не е нужно да късаш, защото и за него има място. Така хармонията е възстановена, задължителните хорор снимки и предупреждения с траурни букви вече не се виждат и вие не се червите пред другите с безвкусната и лъжлива пропаганда, която разнасяте.

Моята консервативна и реакционерска душа ликува, защото със силата на природен закон, какъвто си е всъщност, здравият разум отново се подигра на кретенизма, преодоля задъханите му напъни и възстанови нормалността. Защото наистина е кретенизъм да мислиш, че като задължаваш компаниите да отпечатват върху продуктите си страшни картинки, ще накараш пушача да пуши по-малко. То е все едно да задължаваш производителите на автомобили да отпечатват на предните капаци сцени от катастрофи и погребения на шофьори и мотоциклетисти, с надеждата да откажеш хората да си купуват коли и да ги карат.

А може пък и да не е кретенизъм, защото кретенизмът е безцелна идиотщина, а при цигарените визуални и текстови заплахи личи съвсем ясен умисъл. Защо всъщност е цялата тази работа със заклинанията и зловещите снимки? Запитвали ли сте се? С невъоръжено око се виждат три съвсем разумни причини.

Първата е рекет и извличане на големи печалби по административен път чрез създаване на изкуствени ограничения и регулации върху неизбежно печеливши сектори от икономиката. Когато убедим глобалната публика, че пушенето е смъртоносно, съвсем лесно ще обложим тютюневите изделия с чудовищен акциз и никой няма да посмее да мрънка. Това е добре за администрацията, защото тя живее от данъци, такси и глоби.

Заради акциза обаче стоките стават пазарно неадекватни и така се ражда контрабандата, която се стреми да възстанови нормалността. Какъв е отговорът на властите? Вдигат се на кръстоносен поход срещу контрабандата? Съвсем не. Просто я овладяват и я превръщат в следващия контролиран икономически сектор. Властите не желаят нито контрабандата да изчезне, нито хората да спрат да пушат. Ако желаеха второто, просто щяха да забранят цигарите и да изкоренят тютюневите насаждения. Властите искат просто бизнесът да върви и тяхното да не се губи.

Втората причина е необходимостта от поддържане на различни психози сред чудовищно голямата човешка популация, за да може тя да бъде контролирана емоционално, а също да бъде стимулирана да се самоконтролира. Сигурно борбата с тютюна е също толкова доходна, както и търговията с въглеродни емисии и ваксините против птичи, свински грип, луда крава и т.н. Може да звучи парадоксално, но аз подкрепям поддържането на психози, защото човекът, когато поиска, е гадно и свръхагресивно млекопитаещо, което става особено опасно, когато се събере в тълпи. Затова тълпите трябва да бъдат укротявани и контролирани чрез страх и психози. Но е прието това да не се говори публично, така че забравете, че сте го прочели.

Самоконтролът е по-интересен. Когато забраниха да се пуши в заведенията, се появиха отряди от активисти, които обикаляха кръчми и бирарии, надничаха от улицата през запотени стъкла и тичаха да доносничат къде се нарушава забраната, та да дойдат органите и да разгонят фамилията на гадния кръчмар. Да направи гражданина доносник – това е идеалът на всяка власт. За целта е достатъчно да посочиш основание за омраза и да докажеш, че тази омраза е полезна за Обществото. Така беше с враговете на революцията, така е сега с пушачите. Пък и с други грешници – всеки е виновен в нещо, за което заслужава да бъде мразен.

Третата причина ни отвежда в по-философски води. Там се сблъскват Системата и Популацията. Този сблъсък е толкова по-титаничен, колкото по-абстрактни са участниците в него. В съвременния свят Системата смята Популацията (народа, гражданите, хората) за сборище от идиоти и в някои отношения е абсолютно права, без да си дава сметка, че сама е виновна за това. Системата вярва, че човек вече не е способен сам да се грижи за себе си. За него трябва да отговаря „обществото“ (тоест Системата) чрез своите институции, които пък се състоят от строги бюрократи, идващи от същата онази Популация, която не може да се грижи за себе си. Объркващо, но това е съвременното състояние на цивилизованото човечество.

Иначе целта е благородна. Освен да попречи на масите да се превърнат в агресивни тълпи, Системата иска да построи свят, в който всички да живеят охолно и сигурно, горди и автономни. И наистина, в някои отношения човек никога не е живял толкова безметежно, толкова подсигурено, толкова регламентирано. В крайна сметка, благодарение на развитието на науката, никога не е живял толкова дълго. Може да се каже, че амбициозната цел човекът да построи Рая със собствени сили, като че ли е на път да се осъществи – вижте ни само космическите спътници, вижте ни компютрите и телевизорите, вижте храната ни, която имаме в такова изобилие, че се замеряме с нея! Има само един проблем: мястото на този Рай не е тук и не човекът е този, който ще го построи. Затова всяко наше достижение като бясно летящо махало подминава първоначалната си цел и се отклонява към своето отрицание. Замислено като добро, бързо се превръща в зло – свободата в слободия, демокрацията в тоталитаризъм, либерализмът в постмодерен социализъм, конкуренцията в монополизъм, администрацията в корупция, храненето в преяждане, пиенето в пиянство, любовта в разврат, толерантността в толерастия, грижата за слабия в терор над силния и т.н., и т.н.

Началото е някъде в средата на 14 век. Когато за броени седмици чумата изтребва повече от половината човечество, всеки един живот става силно надценен и оттам – фокус на вниманието. Така пораства значението на личността, индивидуализмът и хуманизмът набират сила и раждат това, което днес наричаме Ренесанс. Започва строителството на Рая. В този Рай масовият човек трябва да е господар. За целта са необходими нови обществени отношения и така се стига до революциите и изгряването на фигурата на „гражданина“. Гражданинът е нещо като бог, който може да постигне всичко с безпределните възможности на своя разум. Идва ерата на рационализма, на големите научни открития, чиято емблема в литературата става Шерлок Холмс. Горди и патетични времена! Но махалото продължава да лети и само някои кисели скептици го гледат със страх и чакат да подмине, без да се спира, точката, към която е устремено.

Прогресът продължава, за да утвърди триумфа на масовия човек (гражданина). Идва ерата на индустриализацията, ражда се понятието „лумпен“. Днес като кажем „лумпен“ си представяме градски простак без ценности, без възпитание, агресивен в своята простащина и неспособен да живее в общество. Това е така, но генезисът е друг. През 19 век лумпенът е обезземлен селянин, дошъл да търси препитание в града. Индустриализацията довежда до фалит дребните селски стопанства, но от друга страна се нуждае от работници за фабриките. Така земният Рай превръща довчерашните свързани с природата собственици в градска фукария, рядко способна да осмисли моралните измерения на новото си положение. Ражда се пролетариатът – най-прогресивната класа и гробокопач на капитализма според марксическото учение. Тази нова вълна масови човеци също искат да са господари и закономерно донасят и нова вълна от революции.

Индустриализацията (сама по себе си добра) и желанието на масовите хора за господство (също не лошо самò по себе си) довеждат до войните, войни, в сравнение с които гръкоперсийските войни и кръстоносните походи са игра на фунийки в задния двор. Те са само две – Първата световна и Втората, която неизбежно произтича от несправедливия край на Първата. Това ли е Раят на земята? Така излиза. Дори да не е желаната цел, то е несъмнен резултат от всички усилия, положени за нейното постигане.

Разтърсен от ужасите на двете войни, доближаващи се много повече до представата за ад, отколкото за Рай, масовият човек за десетина години се напъна да създаде светът, в който живеем днес. Той започна с нова надежда за Рай, когато масовият човек от „гражданин“ в смисъла на Френската революция се превърна в „потребител“ в смисъла на телевизионните реклами. Днес Раят вече не е привилегия, на която се радваш и за която си благодарен, а неотменимо право, което се подразбира от само себе си и ако някой дръзне да го наруши, масовият човек гневно размахва юмрук и излиза на справедлив протест.

Днес се приема, че идеята за тържеството на масовия човек под ръководството на своя просветен елит е масонска. Всъщност тя е гностическа, а масоните са само бледи нейни епигони. Състои се в убеждението, че човекът не се нуждае от Божията благодат, за да постигне каквото е добро за него, а може да се справи с всичко сам – с помощта на уникалния си интелект и гениален разум. Това е човешката гордост, която днес е провъзгласена за ценност и добродетел – гордея се с децата си, с колата си, с къщата си, с Ботев, Левски и Джон Атанасов, гордея се, че съм българин, защото това ме прави по-велик. Всичко е за да почувстваме предимство и да покажем превъзходство над ближния. Най-сладка е демонстрацията на превъзходство, защото идва от себелюбието. Всъщност, когато са вкусили ябълката в онзи, истинския Рай, Адам и Ева са познали не друго, а себелюбието.

Ето колко много история и етика може да се събере в една обикновена цигарена кутийка. Между другото, аз не пуша и не мога да бъда обвинен в необективност. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Tweet

Въпреки че имам няколко любими поредици, които постепенно прераснаха от трилогии в многологии, с времето се научих да ценя изкуството на самостоятелна история, или да си поставиш творческа цел, която да съумееш да изпълниш от раз, без да я разтегляш във времето. Вече намирам за леко уморително да се завръщам към свят, който съм изоставила преди месеци. С „Пенрин...