Въпреки нищожният интерес от страна на матряла към калинка №1 в днешно време в България реших да ви дам още един жокер, за житието-битието на счетоводителчето Петьо, за който започнах да ви разказвам в "За кого работи Петьо?". ...

В първото си участие на панаир на книгата, „Аз чета“ ви среща всяка вечер с писатели и илюстратори на своя щанд Б19 на левия полуетаж в НДК. Тази вечер от 18,30 ч. ни гостува авторът на суперуспешната поредица приказки-игри за Таласъмчето и Добросъците Никола Райков. Никола Ще ни разкаже за своя специфичен начин на достигане...

Марина Стефанова е от борците за по-устойчиво и по-зелено бъдеще. Занимава се от много време с популяризиране на „корпоративна социална отговорност“ сред бизнеса в България. Да, преди няколко години заедно написахме първата (и като че почти единствена на български език) книга за КСО (CSR на английски).

Та Марина смело продължава да работи по темата и да споделя натрупания в годините опит. Така се роди, започна проекта CSR Advice Box. Тук си говорим за него:

Защо CSR темата е важна за теб, Марина? Кое ти дава сили да работиш така активно по темата?
Корпоративната социална отговорност като част от стратегическия мениджмънт е не само моя професия, но и моя философия на живот. Аз искам да живея в среда, в която ценности като честност, отговорност, трудолюбие, съпричастност, взаимопомощ и партньорство изграждат правилата на съжителство и бизнес.
Вярвам, че всеки професионалист носи отговорност да си върши работата добре и да участва в развитието на своята професия и общност. Това е моята отговорност – към колегите, към компаниите, към децата си. Натрупала съм достатъчно опит и знание и не мога да не го споделям. Не съм от хората, които отлагат днешната работа за утре.

Какво още не прави бизнеса, за да е светът по-добро място?
Темата за отговорността на компаниите е особено актуална. Днес хората са не само потребители. Те са едновременно граждани, медии, клиенти. В тази среда бизнесът, който иска да бъде успешен за дълго време, повече не може да си “заравя главата” за темите, които вълнуват обществото. Този процес е чувствителен и изисква специфични познания, които повечето от заетите с управление на процеса „корпоративна социална отговорност” нямат. Затова те взимат „сигурни“ решения, които преповтарят поведението им. Понякога с години. А реално „живият“ бизнес може да предложи умни, устойчиви и печеливши решения за повечето социални или екологични предизвикателства на днешния ден. Стига да разпознае в тях пазарни възможности, а не да ги възприема като „разходи“.

Големият бизнес по-голяма отговорност ли носи от малкия?
Аз бих казала, че очакванията към големия бизнес са по-големи. Отговорността е спрямо отпечатъка. Всеки носи отговорност за ефектите от своята работа и тя не се измерва в обороти, заети лица, дълготрайни активи. Подобна отговорност лесно се вписва в законите и се превръща в съответствие и законосъобразност. Това големите го умеят по-добре – както да го спазват, така и да го заобикалят по елегантен начин. Но, ако не е въплътено в културата на служителите, това е измислена отговорност, неосъзната, насила.
Аз вярвам в силата на Давид да променя света към по-добро. Малките екипи са по-сплотени, по-смели и гъвкави. Те могат бързо да внедрят всяко иновативно решение. Те имат отговорността да впрегнат своите креативни сили и да се възползват от предимствата си, за да може повече хора да живеят по-добре, сега и за по-дълго време. Това нищожен брой големи компании го умеят.

Колко стъпки си планирала да изминеш към CSR и кои са най-трудните от тях?
В дарителската кампания #CSReverywhere, чрез която споделям как всеки може в ежедневието и работата си да бъде по-отговорен, реших да измина първите 100 000 стъки към устойчивото развитие. За мен не е изненада, че няма нищо сложно в това да си осъзнат за въздействието си върху другите хора, върху пазара и околната среда. Всеки го може. Тук и сега.
Дълбоко в себе си ми е трудно се съглася с поведението на хората, които знаят какъв е „техния отпечатък“, но не се променят. Това са интелигентни хора, които в името на статуквото правят компромиси. И ми е трудно да обясня, че за действията ти „сега“ няма „утре“. Но те постъпват с всичко по този начин. Не само с отговорността.

Имаш ли надежда, че посланието ти ще бъде чуто, ще намери публиките си?
Не мога да извървя стъпките на всички хора. Това е техен личен и свещен избор. Да живеят така, както живеят. Но не мога и да спра да ги изчакам, само за да бъдем заедно. Затова вървя онези 100 000 стъпки, подаваща ръка и споделяща своя опит с всички, които търсят да научат повече; да направят нещо по-смислено и устойчиво; да бъдат по-полезни на себе си и на другите. Знам, че и тях ги има. Срещам ги постоянно – на живо и онлайн. Ще се намерим, само трябва да се заявим без да правим компромис с нашето настояще и бъдещето на децата си.

Всеки може да подкрепи Марина:
лайк във фб като минимум
дари за каузата
или сподели информацията за CSR Advice Box

Не питам защо нацистоподобният националист Илиан Тодоров бе награден за своята рашизоидност с поста управител на София – област. Националгерберският му началник Сидеров вече обясни пред телевизионните камери, че лоялността на Тодоров, проявил се като пишман-охранител на лидера си край НАТФИЗ, е ценно за него качество ( не е като “третия пол”, каза Сидеров – не се сдържа да не се изхрачи на изчистената си от медиите напоследък репутация на “умерен”, чисто нов политик, рециклиран като за еврогерберска употреба). http://www.mediapool.bg/shturmovak-na-ataka-stana-upravitel-na-sofiya-oblast-news264300.html

Не питам защо, защото вече съм отговорил на този въпрос. http://ivo.bg/2017/05/12/ерекцията-на-пълзящата-рашизация-под/

Питам обаче с какво назначението на този рашизоиден екземпляр, който се разхождаше предизвикателно с надпис “РОССИЯ” около НАТФИЗ, се различава по същество като казус от онзи скандал с опита Делян Пеевски да бъде монтиран начело на ДАНС. ( надписът РОССИЯ на гърба на коженото му яке се вижда за миг в репортаж на Нова телевизия при извеждането му от полицията от НАТФИЗ https://nova.bg/news/view/2017/05/26/183335/новите-назначения-премиерът-с-чиста-съвест-за-областния-управител-на-софия/

С това, че София- област е по-малко важна от ДАНС?

Или с това, че Пеевски е рашистки инструмент в ръцете на ДПС и в краката на Путин, докато Илиян Тодоров е фашиозоиден чепик на същите, плашипу(тин)арник за нахъсване на електората на ДПС?

А може би да управляваш публично София-област от позицията на кремълска марионетка е по-малко скандално, отколкото ако ръководиш тайно и без това пълната с явни московски агентни система на сигурността в Болгария?

На въпрос на БТВ, свързан с хулганското му минало ( в кадър за малко се видя само предната част на якето му, но не и гърба, на който пишеше с големи червени букви “Россия”), рашизоидният Илиан Тодоров послушно имитира своя вожд Сидеров и смирено заяви, че вече се бил променил и щял до го докаже с работата си.

Така де, работата му е да подсили промосковската дейност на кмета Фандъкова, която бди над съветската символика в столицата като двуглава орлица.

А, да- питам още нещо. Защо вечно възмутената от ГЕРБ Корнелия Нинова и нейната столетна пар(ан)тия не се възмущават от всичко това?

Да оставим настрана, че атакизмът е разновидност на социализма, кръстосан с путинизма ( им). Обаче “Атака” и Илиан Тодоров са управляуващи. БСП нали (уж) е опозиция? Няма ли от червения ъгъл на свирения  от Москва боксов мач да възразят срещу назначението на един толкова прононсиран нацистогербер, като Илиан Тодоров?

Отговор не чакам и поради това отговарям: защото всички споменати по-горе са “единни в труд и в бой”, както гласеше един от маршовете, под чиято музика ни гонеха като дресирано по съветски модел стадо да маршируваме пред мавзолея на съветския наместник в България Георги Димитров.

Мавзолеят го няма, но стадото явно си е тук. Възпроизвежда се и се размножава чрез партии, парии и паралии, които доят говедата.

Share on Facebook

Този уикенд ще е още по-горещо на щанда на „Аз чета“ и приятели на Пролетния базар на книгата в НДК. Освен страхотните детски автори, които ни гостуват и можете да си вземете книга с автограф, вече добавяме и две нови книжни предизвикателства. Предизвикателството от непознат „Следващата книга, която трябва да прочетеш, е…“ ви дава възможност...

През изминалата година прочетохме толкова много хубави книги, че е невъзможно да ги поберем в един, два или дори три списъка! Затова допълваме препоръките за Пролетния базар на книгата с някои от любимите ни Young Adult заглавия, в които се надяваме и вие да се влюбите.    „Лейди Полунощ„ (изд. „Ибис“) е вълнуващото и обещаващо начало...

Шесто поредно лято и над 50 участници досега – дойде време за новото издание на лятната стажантска програма на „Аз чета“ и „Детски книги“ Happy Summer Trainees. Казано накратко, програмата представлява двумесечен интензивен неприсъствен курс по създаване на книжноблогърска магия за начинаещи. Това, което „Аз чета“ предлага, е постепенно, но запомнящо се, овладяване на правилата...

След поредната случка в Манчестър ние, простите граждани, не можем да не се замислим за тероризма и пътищата, по които той достига до нас. Пътищата са два: пряко – чрез взривяване, застрелване или прегазване, и косвено – чрез медиите.

По отношение на тероризма медиите изпълняват три основни функции: 1. Рекламират тероризма; 2. Обучават в тероризъм; 3. Вдъхновяват за тероризъм. Правят го чрез цялостния си подход към даден атентат. Те взимат събитието и го развиват, като при това минават през няколко етапа.

1. Нещо е станало

Появяват се съобщения: „Преди 15 минути е чут взрив“, „Сигнали за стрелба от центъра на града“, „Властите още не знаят дали става дума за инцидент или за терористичен акт“, „Говори се за жертви“, „Може би има убити“, „Наш екип пътува към мястото на инцидента“…

2. От мястото на събитието

Ококорени репортерки с разрошени от вятъра коси стърчат пред камерите. В далечината нещо дими. Не ги пускат по-близо. Те гадаят: „Все още не знаем какво се е случило“, „Полицията и пожарната отказват коментар“, „Опитваме се да се свържем с щаба на гражданска отбрана“, „Министър-председателят прекрати посещението си и пътува насам“, „По непотвърдени данни има жертви“, „Източници, пожелали анонимност, определят инцидента като терористичен акт“…

3. Централните емисии

Малко по-късно в централните информационни емисии на телевизиите се оформя по-завършена, но не по-малко емоционална картина. Започваме с това какво говорят другите медии, особено националните на страната, в която е станал атентатът. После обобщаваме какво е изтекло по информационните агенции. Включваме вече разпространени от други телевизии интервюта с очевидци и с роднини на пострадали – колкото хората са по-стресирани и съкрушени пред камерите, толкова по-добре телевизията си е свършила работата. Включват се и анкети със случайни, но решителни минувачи или активни зяпачи, завтекли се бързо към мястото на събитието. Те са възбудени от необичайната обстановка и от възможността някой да се интересува от мнението им.

После централната емисия ни показва реакциите на нашите институции. Те вече са написали и са изпратили съболезнователни адреси и ни съобщават това с мрачни и наскърбени лица: моралният и емоционалният шок за тях са така силни, че само твърдата им воля и непоклатим професионализъм им помагат да се държат все още на крака и да продължават героично да изпълняват функциите си. Съветът за национална сигурност е свикан, обявен е код „оранжево“ за спец отрядите, предстои проверка на сирените за ранно оповестяване при бедствия и аварии, Бърза помощ успокоява, че йод и бинт има за всички!

Когато вече сме спокойни, че институциите и службите ни са на своя пост, централните емисии ни запознават с коментарите на различни анализатори, експерти по национална сигурност, познавачи на исляма, специалисти по Близкия Изток и международното положение. Те ни успокояват, че в днешния модерен свят тероризмът е неизбежен и няма защо да се вайкаме и тръшкаме, защото нищо не можем да направим. След това идват криминалната хроника и прогнозата за времето.

4. Спонтанност

Информирани надлежно от новините, гражданите излизат, за да манифестират солидарност с жертвите на терора и своята подкрепа за свободата и демокрацията. На мястото на атентата започват да се издигат импровизирани олтари. Полагат се цветя, палят се свещи с най-разнообразна дължина и дебелина. Носят се снимки на жертвите. Слагат се плюшени играчки и други оригинални символи на добросърдечие, скръб и съпричастност. Започва да се оформя нещо като могила. И колкото телевизиите повече снимат, толкова могилата стават по-голяма.

5. Организирани изблици

При така образувалото се спонтанно гражданско движение, политиците и обществениците (в т.ч. неправителственият сектор) не могат да си позволят пасивност. Те са отговорни и ангажирани, те са длъжни да надцакат обикновения гражданин по чувствителност, съпричастност и решителност в борбата за отстояване на ценностите и либералния начин на живот. Предварително се обявяват бдения, на които който не отиде е безчувствен грубиян и егоист. По улиците тръгват живи вериги от политици, които иначе може да са в опозиция един на друг, но ето нà – пред лицето на общата угроза се сплотяват за още по-добър PR.

6. Социалните мрежи

Там започва трескава надпревара кой ще реагира пръв и по най-оригинален начин, за да събере повече одобрение и споделяния. Залива ни вълна от Je suis това и Je suis онова. Профилните снимки се забулват със знамена. Слагат се значки с проникновени и сърцати призиви. Завързват се спорове, разменят се остроумия, организират се надпревари по човещина и цивилизованост. Стават сблъсъци, водещи до трагични разфрендвания. Елитът на човечеството е на своя преден фронт зад клавиатурите!

7. Втора информационна вълна

Тук вече медиите ни предлагат по-конкретна и специализирана информация: как се казва предполагаемият атентатор и по следите му ли е полицията, в случай че е оцелял и избягал; какъв е бил животът на атентатора – кои са родителите му, какво е учил, коя джамия е посещавал, трудно ли е било детството му, имал ли е приятели. Разбираме, че той е човек като всички нас, само че попаднал под лошо влияние и развил убийствена мотивация. Научаваме също как се прави бомба – можем ли да ползваме интернет като помагало, откъде се купуват експлозиви, как да ги произведем, ако не успеем да си купим, слагат ли се болтове и гайки за шрапнели в бомбата, както и други полезни технически узнавания. Ако атентатът е направен с автомобил, услужливо ни се предоставя информация какъв точно е бил той, откъде е дошъл, по кои улици е минал, как се е засилил, с каква скорост се е движил, как са избрани мястото и времето, за да бъдат прегазени повече хора. Ако пък е стрелба, веднага се издигат вопли и крясъци за ограничаване на разрешителния режим за носене на оръжие от гражданите, въпреки че в случая с прегазването никой не е поискал да се ограничи продажбата на автомобили.

8. Реакцията

Вече е доказано, че тероризмът постига преди всичко едно нещо – вторичен терор върху гражданите. Ако Ислямска държава извърши терор над населението на дадена страна, то властите на тази страна отговарят с терор върху същото население. Това властите правят в името на сигурността. След двете кули в Ню Йорк започнахме да си събуваме обувките по летищата. Какво трябва да гръмне, за да започнем да си събуваме и гащите?

Всичко описано по-горе е ни повече, ни по-малко реклама на тероризма. Такова медийно поведение, такова публично говорене, такива официални позиции могат да вдъхновят всеки идиот да извърши нещо безумно, съблазнен от мисълта, че ще го дават по телевизора и дни наред целият свят ще говори за него.

Истинските терористи не биха се занимавали с тероризъм, ако организираните от тях актове не се разчуваха и не всяваха страх далеч отвъд епицентъра си. Те разчитат да получат слава, да привлекат внимание към каузата си и, разбира се, да предизвикат допълнителен тормоз върху цивилното население от страна на собствените му власти. Всичко това е невъзможно без медийно отразяване. Тероризмът вече е част от шоу бизнеса. Той е просто поредното малко по-реално „риалити“.

За властите обаче тероризмът идва дюшеш, защото в условия на страх и в името на сигурността властите правят каквото поискат при монолитно обществено одобрение. Лесно се отпускат нови бюджети за справяне с проблема, а това справяне е свързано с допълнителен тормоз над обикновените хора и ново ограничаване на тяхната свобода. Печелят ли терористите пари от терористичните актове? Не. Печелят ли властите? Да. И печелят толкова, че да имат интерес да плащат на терористите, за да печелят още повече. Но това е адски кофти мисъл и по-добре да не ни минава през главата.

Но най-опасни остават индивидуалните идиоти, защото са непредсказуеми, с тях не се преговаря и не става пазарлък. Те са продукт на модерния свят. В по-естествена и природосъобразна обстановка те сигурно изобщо нямаше да оцелеят или в най-добрия случай щяха да бъдат кротки крепостни, които пасат свине в калта около замъка на своя барон. Сега са граждани с права като всички останали и в това няма нищо лошо, стига да не им втълпяваха, че всички са равни, даже еднакви, а и дори те със скромните си мозъци осъзнават, че това не е така. Животът тече покрай тях и те все не могат да докопат онова, което си въобразяват, че им се полага. Този факт ги тормози, защото са алчни и в гордостта си са забравили всяка скромност. Себелюбието им ги кара да желаят другите да ги признаят. Мечтаят да бъдат „звезди“, на които всички се възхищават, всички ги познават и говорят за тях. Те са съвременни Херостратовци. В 4 век пр. Хр. младежът Херострат от Ефес пожелал да остане завинаги в историята. Като нямало с какво друго, подпалил храма на Артемида, едно от седемте чудеса на древния свят, без да крие амбициите си за популярност. Наказали го със смърт, но и със забрава, за да не се осъществи намерението му. Втората част от наказанието изпълнили като в продължение на десетилетия наемали глашатаи да обикалят гръцките земи и да викат по площадите: „Никой да не помни името на безумния Херострат!“. По този начин всички го запомнили и Херострат останал в историята. Днес медиите правят абсолютно същото с терористите и техните атентати.

Ето така съвременните медии рекламират тероризма, обучават в тероризъм и вдъхновяват за тероризъм. Затова и тероризмът е безпредметен в свят без медии. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен, но ако може, да не предават разрушаването му по телевизията.

Tweet

По традиция събота е най-натовареният и оживен ден на Пролетния базар. За да не се изгубите, ви представяме всички събития от петия ден на изложението и напомняме, че за шеметна разходка сред книгите на близо 100 издателства, за попълване на лични библиотеки или правене на прекрасни книжни подаръци остава само още ден.   10:00 –...