Гневът – някои практически приложения

Изт: svustablers.blogspot.com

Някой да ви е изкарвал „извън релси“?

Влакът може ли да „върви“ извън релси?

Значи не трябва да се държите като влак!

Гневът е резултат от триене.

Между различни мнения.

Ценностни системи.

Идеологии.

Склонности.

Поколения.

Триенето е енергия.

Разумно е да се възползваме от нея.

Яростта генерира потенциал.

Той може да бъде насочен навътре или навън. И в двата случая е пагубен.

Защото се изчерпва наведнъж. Светкавично. Защото не го култивираме!

Преди много мразех да ме ядосват. Създаваше ми дискомфорт.

Сега обичам да ме ядосват. Генерира мотивация у мен.

Мотивацията е дефицит на епохата, в което живеем.

Тя е лишена от ценности.

Сейлс таргетът не е точно ценност.

Колегата, който ти е откраднал клиента, обаче, е ценност.

Шефът, който не забелязва твоите постижения – също.

Мъжът, който чука жена ти – да не говорим.

Няма нищо по-хубаво от справедливо ядосаният човек.

Какво да я правим тази енергия?

Тя се нуждае от канализиране СЕГА.

Препоръчвам сериозно физическо натоварване, като начало.

Изкачване на планина с велосипед е добре.

Да те пребие опитен боксьор – също.

Но от това няма да ти олекне.

Тялото само физически е сломено.

Умът няма да бъде успокоен.

Духът – никога подчинен.

Остават едни резерви.

За тях говорим.

Гневът има практическо приложение.

Не можеш да работиш три нощи подред ли?

Ето, че вече можеш!

Мързи те да свършиш нещо, което отдавна отлагаш?

Гневът е несъвместим с мързела.

Не ти стига времето?

Получаваш излишък от време.

Обикаляш офиса, като тигър в клетка, само чакаш да съмне.

Защото не е прилично да звъниш по телефона в 5 сутринта!

Забавяш мисълта си умишлено, за да слезеш до нивото на тези, с които общуваш.

Какви олигофрени! А ти си просто ядосан, при това – справедливо!

Енергията на гнева, която не ти дава да спиш – за какво точно да я използваш?

Ами, за каквото си пожелаеш!

От това ще проличат и капацитетът, и уменията, и възможностите, и интелектуалните ти способности!

Някои използваха гнева, за да създадат електричеството.

Други – телефона.

Трети – атомната бомба.

Не всички останаха в историята.

Но сигурен съм, че ни се смеят отвъд…

И, че не съжаляват.

Защото само тогава бяха живи.

Тихомир Димитров

Прочети цялата новина https://asktisho.wordpress.com/2017/06/01/rage/

Свързани новини: