Ден преди да ни пуснат поредният епизод от сапунката "Менискуса на мутрата" неговата ортачка и министър енерГЕПИка, онази със срамното име, режесирано се е изхрачила в лицата на матряла, а и не само на него, ами на всичко живо ...

Людмила Миндова не обича да говори за себе си, но обожава да пише, да превежда, да слуша музика, да готви, да се разхожда, понякога дори и да рисува, да чете и да разказва за прочетеното. Харесва ми ненатрапчивия и фин начин, по който споделя книжните си открития и усещам, че понякога мислено си водя записки...

Признавам си, че понякога не мога да устоя на изкушението да постъпя ( на пръв поглед) неправилно, правейки връзка между нечие име и посланието, което то излъчва.  Тази слабост ме подтикна днес да си помисля за какви шарани ни взима Карпов ( Шаранов, в превод от руски).

Бившият съветски световен шампион по шахмат Анатолий Карпов, виден днешен руски шовинист и депутат от партията на Путин, един от най-богатите хора в Русия, наговори куп глупости и лъжи в студиото на БТВ тази сутрин в качеството на руски емисар, ухажван тук на най- високо ниво. Разговорял е вече с председателя на парламента. Похвали се, че му предстои среща с премиера ( опериран преди два дни – в болницата ли ще го приема по спешност или вече е докуцукал на работното си място?!), както и с главния прокурор.

Поканеният от Волен Сидеров руски пратеник потвърди и някои “стари новини”.

Никога преди от руски достоверен източник не е било потвърждавано това, което моя милост не веднъж е писал: че партия “Атака” беше “много близка” с партията на ултранационалиста ( и главен политически шут на републиката) Владимир Жириновски в Русия. Жириновски и компания бяха назначени за преки кукловоди на атакисткия проект тъкмо , за да не се свързва голямото началство в Кремъл с българското безобразие. Едновременно с това Карпов обяви, че опекунството на Жириновски е приключило преди три години. Очевидно сега “Атака” се навигира вече пряко от управляващите в Кремъл без прикрието на посредници.

Как иначе да си обясним факта, че Карпов е в България по покана на някакъв си Сидеров, обикаля страната ( и държи речи срещу “небивалата дори и по времето на студената война “русофобия”) с персонален екскурзовод на име Светлозар Лазаров ( бившия главен секретар на МВР, новата дясна ръка на управляващия днес върховен атакист), но бива посрещан като държавен глава? Щеше ли един от стотиците руски депутати да получи такова внимание в странатата на най-всоко държавно-политическо ниво, ако не го възприемаха сериозно като близък до Путин пратеник на Москва?

Трудно е да заподозреш в глупост един световен шампион по шахмат ( макар и бивш). Но ако много се постарае- не е невъзможно.

Дали от глупост или преднамерено, в рамките на все по-откритото афиширане на руската намеса в България, Капров практически потвърди, че Русия създава политически проекти в България. Помолен от водещия на предаването да потвърди дали това е вярно депутатът отвърна, че тези проекти са от полза на България. Водещият не пожела да узнае(м) дали това е лапсус или действително руският пратеник е тук да ни каже в очите истината за руската намеса като част от засилващата се тенденция към все по – откровеното й демонстриране напоследък. http://ivo.bg/2017/06/14/петита-колона-на-путин-изоставя-играт/

Притиснат по темата за провокацията на Путин с изказването за “македонските земи”, от които идвала кирилицата, Карпов се оплете в опити да обясни , че ставало дума за Византия, а всъщност братята са българи, но в крайна сметка кирилицата идвала от Балканския полуостров. На фона на тази доста жалка защита на незащитимата путинска провокация Карпов прокара ( без да бъде притискан този път) обобщаващата лъжа, че Русия никога не била нададала друга държава, освен Турция. Във всички останали войни другите нападали Русия, убедено заключи той, анонсирайки покрай това още една годишнина за празнуване: 300 години, откакто Петър Първи посетил Европа.

От него ли да започнем тогава? Хорошо…

Тъкмо Петър Първи , като достоен ученик в това отношение на Иван Грозни, поставил началото на руската имперска военна експанзия ( с геноцидното по своята всеобхватност и целенасоченост унищожаване на Волжка България и провъзгласяването си за “цар на българите”), воюва интензивно не само на юг към крепостта Азов и Кримския полуостров ( с цел превръщането на Черно море в “руско езеро”, както открито пледирал Петър), но и на Запад : най-вече с тогавашната суперсила на европейския Северозапад Швеция. И без да се спираме подборно на завоевателните походи на московците, превръщащи се постепенно в доминиращия елемент в рамките на обявената от Петър Велики империя, е достатъчно да погледнем картата на разширяването на тази империя върху една шеста от сушата на света, за да си изясним, че това няма как да се е случило в условията на вечна “самоотбрана” от “всички”.

Но да прескочим средновековния преглед на руската експанзия, върху която в наши днес е базирана евразийската Руска Федерация като единствената оцеляла до наши  дни през вековете класическа колониална империя, за да се върнем в съвремието. Например в съветската действителност. Само в периода на болшевизма до Втората световна война СССР осъществява няколко агресии- на два пъти срещу Полша ( през 1920-та и през 1939 г.); напада вероломно Финландия през зимата на 1939-та и анексира със сила балтийските републики ( без някакви глезотии от рода на референдуми и прочее смокинови листа).

Ако се вярва на Карпов и подобните му ( защото тази лъжа за изключително отбранителния характер на руските войни е устойчива част от фалшивите “новини” със стара дата на днешната руска пропаганда), излиза например, че не Русия напада България през 1916 г. в Добруджа ( и през 1944 окупира България без да е предизвикана с нищо ), а добруджанците са нахлули с многобройни български дивизии на руска територия. Излиза също, че през 1944-та България е обявила война на Русия ( както впрочем вярва самият Бойко Борисов http://ivo.bg/2016/07/12/рецидивистът-борисов-отново-обяви-во/).

Също така излиза, че украински войски са превзели, окупирали и откъснали от Русия нейна територия през март 2014 г., а след това украински сепаратисти са започнали (добре ) въоръжена гражданска война срещу териториалната цялост на Русия. Междувременно Грузия е атакувала Русия през август 2008 г.

Фактите са толкова очевидни и безспорни, че с тях може да спори само световен шампион по лъготене и пак няма да има шанс за реми. Всеки грамотен човек по света може да го матира. За съжаление от БТВ не пожелаха да извадят на сухо товаришч Шаранов и да го притеснят с някое друго възражение. Обобщавам в множествено число, защо в ухото на водещия говори екип от продуценти, които би трябвало да са забелязали лъжата. Или се правят на ударени, на зашеметени шарани, на които е позволено да подскачат по темата за азбуката- защото по нея има патриотичен консенсус ( и най-отявлените русофили не смеят да застанат по този въпрос на руска страна, както правят обикновено), но за съветските лъжи около агресивното минало на СССР и Русия, нямат разрешение да реагират?

Големият руски писател Булгаков нарича Шариков ( нещо като Шаров, Кучев) своя болшевишки герой от фантастичната сатира “Кучешко сърце” – художествена измислица с явен подтекст за изкуственото прераждане на едно куче в човек и за обратния процес на завръщането му към кучешкото му състояние. Животът понякога си прави шеги и без да са художествена измислица, като тази с Шаранов, който има поглед на престояла на тезгяха риба. “Заслугата” за което не е на приносителя на тази вест.

 

Share on Facebook

Share on Facebook

Американската писателка Лий Бардуго, позната у нас с поредицата си „Гриша“, подписа за най-нетърпеливите си фенове предварителни копия от новата си книга „Жената чудо: Warbringer„. Изданието бе представено миналата седмица на американското Book Expo в Ню Йорк, но ще се появи на англоезичния пазар чак на 29 август.

watch video: how to make:   see more:

Продукти за крем карамел:

1 литър мляко
6 яйца
350г захар
кората на половин лимон
3 супени лъжици вода

Приготвяне на крем карамел:

Крем карамел- любим и изискан десерт. Яйцата заедно с 250г захар се разбиват до пълно разтваряне на захарта. Добавя се млякото и кората на лимона настъргана на ситно. Предварително в дълбока тава (електрическа тенджера) на дъното се намазва тънък слой от краве масло, поръсва се слой захар (останалите 100г ) и се наливат 3 супени лъжици вода. Слага се на загрят котлон за да карамелизира. От време на време се завърта съда за да не прегори карамела. Цветът е добре да е “кафява захар” (светъл карамел) . Изсипва се отгоре сместа за крема и се пече на водна баня за да не стане на шупли. Фурната трябва да е на 180 градуса. Пече се около 70 минути. Като хване характерната коричка отгоре значи крема е готов. Сервира се добре охладен. С помощта на отвора на чаша се режат порциите, като внимателно се обръщат с помощта на шпатула в съда за гарниране. Може да се поднесе в плоски десертни чинии гарниран с карамеления сос или в коктейлни широки чаши поръсен с кафява захар и ладии сезонен плод.

The post Крем карамел appeared first on Кулинарни рецепти, Готварски рецепти- Рецептите на баба Пена.

Продължаваме пътуването на Тони из Лазурния бряг, което започнахме в Милано, Ница и Монако, а за последно бяхме в в Кан, Антиб и Ез. Днес сме към Сен Тропе, Каси, Марсилия и Мартиг.

Приятно четене:

Ден 5,

Сен Тропе, Каси с каланките, Марсилия и Мартиг

02.07.2015 г.

част пета на

Лазурният бряг с деца

Ден 5, Сен Тропе,Каси и Каланка 02.07.2015 г.

Днес напускахме квартирата в Ница и се отправяхме към следващата в Мартиг. Отново ранно ставане, нищо ново под слънцето, ще се спи някой друг живот. Подготовка на пресни сандвичи за през деня, дооправяне на багажа, бързо почистване на квартирата и товарене на багажа в колата. Ключа го оставихме на барплота в квартирата и дръпнахме вратата.

Качихме се в колата и всичко изглежда наред, дано не сме забравили нещо. Настройка адреса на паркинг в Сен Тропе. Качихме се на магистралата и сравнително бързо без големи задръствания се добрахме до

Сен Тропе

Паркирахме лесно срещу съответната сума разбира се :), и подхванахме малките и тесни улички.

Това насреща също е уличка не се чудете.

Ретро порше в перфектно състояние.

Минахме първо покрай

пристанището – имаше толкова много луксозни яхти,

имам чувството, че бяха повече и по-луксозни от колкото в Monaco. С някакви дървени ламперии и дървен под, по който се ходи. Пред всяка яхта хората си събуваха обувките и се качваха боси, за да не повредят интериора. Пред някои имаше мини шкафчета за обувки, където си държаха и меки чехли за вътре, въобще гъзария – снобария, ние не сме по тази част, но е интересно да се види.

Тук полицаите бяха с 50 кубикови скутери излишно е да споменавам марката Honda :). Един даже задмина и спря камион нарушител

Боби си хареса една кола като от филмите на Луи дьо Фюнес.

Продължихме разходката

из малките тесни улички в посока полицейското управление

от не без известните филми на комика.

Очарованието на малките улички.

Водосточна тръба.

Странен парк с каменна настилка и интересни дървета.

Боби се намести в една хралупа.

До парка имаше паркирано едно Renault Espace точно предишната ни кола, същия цвят хамелеон и същата модификация, само дето беше дълга база и с по новия модел джанти, красавец.

Стигнахме най-накрая до заветното място като междувременно се разминахме с един мотор с българска регистрация.

83990 Сен Тропе, Франция

Жандармерията от филма „Полицаят от Сен Тропе“

За съжаление в момента течаха ремонтни работи и нямаше достъп до сградата. Реновира се, за да се превърне в Музей на жандармерията и киното. Ще се идва пак може би.

До тука със

Сен Тропе. Реално е едно село с луксозни яхти

и няма почти нищо за гледане тук, но държах да минем все пак заради филмите. За нещастие не можахме да се снимаме пред бившото полицейско управление.

Всички снимки от Сен Тропе може да разгледате тук: http://www.tonyco.net/pictures/Family_trip_2015/Saint_Tropez/

Важно е да отбележа, че

с посещението ни на Сен Тропе приключи комерсиалната и общо взето популярната част от пътуването

До тук бяха световно известните места във Франция.

От сега нататък навлизаме в дълбокия прованс

и за мене специално най-интересната част от пътуването. Следващият комерс ни предстоеше в Барселона, но за там когато и дойде времето.
През следващите няколко дни във Франция почти не срещахме чужди туристи, бяха предимно французи и ние. Може би и не случайно заради оскъдната информация на английски. Отново големи благодарности на Петя за огромния труд, който положи за да разгадае френските писания за останалата част от пътуването ни.

Следваща спирка беше Каси и Каланка.

Разстоянието беше голямо, част от него беше по магистрала друга част по обикновен път. Нямаше голямо задръстване и се караше нормално. Предстоеше ни

да минем през Тулен транзитно,

тъй като беше голям град и започна да ми намирисва на гоооолямо задръстване, каквото такова. Бяхме на магистралата и останахме силно изненадани, когато, наближавайки Тулон, GPS-а почна да мрънка да влизам в тунел, разбира се го послушах и като влязохме в един тунел дето няма край, не знам колко сме карали, но е нещо от порядъка на 10 – 15 км минимум под земята и хоп се оказа, че сме минали под града транзитно.

Голям кеф, бяхме много щастливи, защото щяхме да имаме повечко време за разглеждане. Стигнахме до

Каси

и затърсихме паркинг. Даваше, че има на пристанището, но бях задал някакъв на GPS-а който беше леко встрани. Намерихме го лесно и имаше достатъчно места. Освен това се оказа, че е за някакъв малък плаж, та Боби мрънкайки отново за къпане се разбрахме, че като се разходим ще идем на този плаж до паркинга. Слязохме пеша до пристанището, което не беше далеч от паркинга, но беше надолу, което значи, че после сме нагоре.

Това беше централния плаж до пристанището в Каси.

Това пък беше пристанището от където щяхме да се качим на следващото ни транспортно средство, корабче.

Ориентирахме се от къде се купуват билети и си взехме за най-близкия час. Падна ни се лодка Moby Dick III.

Предстоеше ни невероятна разходка на невероятно място.

Каланка (или фиордите на Каси)

са огромни скали врязани в морето разположени между Каси и Марсилия. В подножието на всяка Каланка се намира симпатично плажче. Заради отвесните скали тези плажчета са трудно достъпни откъм сушата. Доста от плажуващите се придвижват до там с лодки и канута. Направихме обиколка с корабче на най-близко разположените до Каси осем каланки. Гледката от скалите предполагам е не по-малко внушителна, но за пешеходна разходка нямахме време, а и по обяд на тези открити скали и при това слънце нямаше да ни е много добре.

Натоварихме се на корабчето и почнахме да разглеждаме картата.

Отпрашихме навътре.

Тук хората плажуват по скалите.

Не е като да няма плоски скали.

А други хора са си наели канута и се придвижват из фиордите в търсене на перфектния плаж, а не е като да нямаше и такива.

Ето и първата малка каланка.

Нищо особено. Но ето го и следващото, става все по добре. В дъното се вижда плажчето.

Лодките са паркирани под скалите.

Хората си се разхождат.

Плажчето от близо.

Водата кристална, дъното се вижда перфектно все едно е минерална.

Излизаме от този залив и се отправяме към другия.

Започват да се показват големите скали.

Природата си е казала нейното, внушителни са.

Една панорама на върховете на отвесните скали.

Оригинала тук: http://www.tonyco.net/panoramas/France_2015/Cassis_1.JPG

Дърветата изглеждат като гъби на скалите.

Невероятно.

Водата разбивайки се в долния край си е направила място.

Единствения начин да стигнеш до тези китни заливчета е по вода, или ако си катерач

На една скала в близост до брега, някакви местни ни посрещнаха така.

След което следваше групов скок във водата от не малка височина.

В последния залив, който посетихме имаше

малко селище

Не изглеждаше да има път на вътре, най-вероятно достъпа отново беше само по вода. Но какъв е проблема, имаш си лодка вместо кола и винаги можеш да се придвижиш до най-близкия град.

Това беше последната ни спирка и поехме транзитно обратно. Междувременно щракнах още една панорама.

Оригиналът тук: http://www.tonyco.net/panoramas/France_2015/Cassis_2.JPG

Предлагам ви да се отпуснете за пет минути и да се насладите на прекрасните скали на фона на Kenny G в следващото видео

След като се върнахме на пристанището бяхме изгладнели и седнахме под една сянка да хапнем по някой сандвич и някоя бисквита. Междувременно до нас имаше един класически ситроен ’74 от филма „Полицаят и полицайките“.

След угощението вече беше време за обещания на Боби

плаж,

този хубавия пясъчен плаж до пристанището ни се стори неудачен, защото трябваше да ходим за бански до колата и да се връщаме обратно. Решихме да се качим до колата и да слезем на другия малък плаж до паркинга. Да де, но този плаж се оказа само камъни, беше остатък от някакво бившо малко рибарско пристанище и въпреки това беше сравнително населен. Водата беше що годе чиста, не като в каланка, но ставаше за плицикане.

И за водни забавления.

Поседяхме няколко часа и като ни напече съвсем, поради липса на сянка се натоварихме на колата и поехме към Марсилия. Стигнахме без проблем и нямаше кой знае какво задръстване, все пак беше края на деня. Целта ни беше Parc Borely.

Всички снимки от Каси и Каланка тук: http://www.tonyco.net/pictures/Family_trip_2015/Cassis_Calanques/

Пътят между Каси и Марсилия

минава през изключително живописна местност, малки хълмчета и много завой, хубава гледка към морето и много съжалявах, че не бях с мотор, а не е като да липсваха мотористи по пътя. Предлагам ви в следващото видео да се насладите на гледката в движение.