Лазурният бряг с деца (5 ден): Сен Тропе, Каси с каланките, Марсилия и Мартиг

Продължаваме пътуването на Тони из Лазурния бряг, което започнахме в Милано, Ница и Монако, а за последно бяхме в в Кан, Антиб и Ез. Днес сме към Сен Тропе, Каси, Марсилия и Мартиг.

Приятно четене:

Ден 5,

Сен Тропе, Каси с каланките, Марсилия и Мартиг

02.07.2015 г.

част пета на

Лазурният бряг с деца

Ден 5, Сен Тропе,Каси и Каланка 02.07.2015 г.

Днес напускахме квартирата в Ница и се отправяхме към следващата в Мартиг. Отново ранно ставане, нищо ново под слънцето, ще се спи някой друг живот. Подготовка на пресни сандвичи за през деня, дооправяне на багажа, бързо почистване на квартирата и товарене на багажа в колата. Ключа го оставихме на барплота в квартирата и дръпнахме вратата.

Качихме се в колата и всичко изглежда наред, дано не сме забравили нещо. Настройка адреса на паркинг в Сен Тропе. Качихме се на магистралата и сравнително бързо без големи задръствания се добрахме до

Сен Тропе

Паркирахме лесно срещу съответната сума разбира се :), и подхванахме малките и тесни улички.

Това насреща също е уличка не се чудете.

Ретро порше в перфектно състояние.

Минахме първо покрай

пристанището – имаше толкова много луксозни яхти,

имам чувството, че бяха повече и по-луксозни от колкото в Monaco. С някакви дървени ламперии и дървен под, по който се ходи. Пред всяка яхта хората си събуваха обувките и се качваха боси, за да не повредят интериора. Пред някои имаше мини шкафчета за обувки, където си държаха и меки чехли за вътре, въобще гъзария – снобария, ние не сме по тази част, но е интересно да се види.

Тук полицаите бяха с 50 кубикови скутери излишно е да споменавам марката Honda :). Един даже задмина и спря камион нарушител

Боби си хареса една кола като от филмите на Луи дьо Фюнес.

Продължихме разходката

из малките тесни улички в посока полицейското управление

от не без известните филми на комика.

Очарованието на малките улички.

Водосточна тръба.

Странен парк с каменна настилка и интересни дървета.

Боби се намести в една хралупа.

До парка имаше паркирано едно Renault Espace точно предишната ни кола, същия цвят хамелеон и същата модификация, само дето беше дълга база и с по новия модел джанти, красавец.

Стигнахме най-накрая до заветното място като междувременно се разминахме с един мотор с българска регистрация.

83990 Сен Тропе, Франция

Жандармерията от филма „Полицаят от Сен Тропе“

За съжаление в момента течаха ремонтни работи и нямаше достъп до сградата. Реновира се, за да се превърне в Музей на жандармерията и киното. Ще се идва пак може би.

До тука със

Сен Тропе. Реално е едно село с луксозни яхти

и няма почти нищо за гледане тук, но държах да минем все пак заради филмите. За нещастие не можахме да се снимаме пред бившото полицейско управление.

Всички снимки от Сен Тропе може да разгледате тук: http://www.tonyco.net/pictures/Family_trip_2015/Saint_Tropez/

Важно е да отбележа, че

с посещението ни на Сен Тропе приключи комерсиалната и общо взето популярната част от пътуването

До тук бяха световно известните места във Франция.

От сега нататък навлизаме в дълбокия прованс

и за мене специално най-интересната част от пътуването. Следващият комерс ни предстоеше в Барселона, но за там когато и дойде времето.
През следващите няколко дни във Франция почти не срещахме чужди туристи, бяха предимно французи и ние. Може би и не случайно заради оскъдната информация на английски. Отново големи благодарности на Петя за огромния труд, който положи за да разгадае френските писания за останалата част от пътуването ни.

Следваща спирка беше Каси и Каланка.

Разстоянието беше голямо, част от него беше по магистрала друга част по обикновен път. Нямаше голямо задръстване и се караше нормално. Предстоеше ни

да минем през Тулен транзитно,

тъй като беше голям град и започна да ми намирисва на гоооолямо задръстване, каквото такова. Бяхме на магистралата и останахме силно изненадани, когато, наближавайки Тулон, GPS-а почна да мрънка да влизам в тунел, разбира се го послушах и като влязохме в един тунел дето няма край, не знам колко сме карали, но е нещо от порядъка на 10 – 15 км минимум под земята и хоп се оказа, че сме минали под града транзитно.

Голям кеф, бяхме много щастливи, защото щяхме да имаме повечко време за разглеждане. Стигнахме до

Каси

и затърсихме паркинг. Даваше, че има на пристанището, но бях задал някакъв на GPS-а който беше леко встрани. Намерихме го лесно и имаше достатъчно места. Освен това се оказа, че е за някакъв малък плаж, та Боби мрънкайки отново за къпане се разбрахме, че като се разходим ще идем на този плаж до паркинга. Слязохме пеша до пристанището, което не беше далеч от паркинга, но беше надолу, което значи, че после сме нагоре.

Това беше централния плаж до пристанището в Каси.

Това пък беше пристанището от където щяхме да се качим на следващото ни транспортно средство, корабче.

Ориентирахме се от къде се купуват билети и си взехме за най-близкия час. Падна ни се лодка Moby Dick III.

Предстоеше ни невероятна разходка на невероятно място.

Каланка (или фиордите на Каси)

са огромни скали врязани в морето разположени между Каси и Марсилия. В подножието на всяка Каланка се намира симпатично плажче. Заради отвесните скали тези плажчета са трудно достъпни откъм сушата. Доста от плажуващите се придвижват до там с лодки и канута. Направихме обиколка с корабче на най-близко разположените до Каси осем каланки. Гледката от скалите предполагам е не по-малко внушителна, но за пешеходна разходка нямахме време, а и по обяд на тези открити скали и при това слънце нямаше да ни е много добре.

Натоварихме се на корабчето и почнахме да разглеждаме картата.

Отпрашихме навътре.

Тук хората плажуват по скалите.

Не е като да няма плоски скали.

А други хора са си наели канута и се придвижват из фиордите в търсене на перфектния плаж, а не е като да нямаше и такива.

Ето и първата малка каланка.

Нищо особено. Но ето го и следващото, става все по добре. В дъното се вижда плажчето.

Лодките са паркирани под скалите.

Хората си се разхождат.

Плажчето от близо.

Водата кристална, дъното се вижда перфектно все едно е минерална.

Излизаме от този залив и се отправяме към другия.

Започват да се показват големите скали.

Природата си е казала нейното, внушителни са.

Една панорама на върховете на отвесните скали.

Оригинала тук: http://www.tonyco.net/panoramas/France_2015/Cassis_1.JPG

Дърветата изглеждат като гъби на скалите.

Невероятно.

Водата разбивайки се в долния край си е направила място.

Единствения начин да стигнеш до тези китни заливчета е по вода, или ако си катерач

На една скала в близост до брега, някакви местни ни посрещнаха така.

След което следваше групов скок във водата от не малка височина.

В последния залив, който посетихме имаше

малко селище

Не изглеждаше да има път на вътре, най-вероятно достъпа отново беше само по вода. Но какъв е проблема, имаш си лодка вместо кола и винаги можеш да се придвижиш до най-близкия град.

Това беше последната ни спирка и поехме транзитно обратно. Междувременно щракнах още една панорама.

Оригиналът тук: http://www.tonyco.net/panoramas/France_2015/Cassis_2.JPG

Предлагам ви да се отпуснете за пет минути и да се насладите на прекрасните скали на фона на Kenny G в следващото видео

След като се върнахме на пристанището бяхме изгладнели и седнахме под една сянка да хапнем по някой сандвич и някоя бисквита. Междувременно до нас имаше един класически ситроен ’74 от филма „Полицаят и полицайките“.

След угощението вече беше време за обещания на Боби

плаж,

този хубавия пясъчен плаж до пристанището ни се стори неудачен, защото трябваше да ходим за бански до колата и да се връщаме обратно. Решихме да се качим до колата и да слезем на другия малък плаж до паркинга. Да де, но този плаж се оказа само камъни, беше остатък от някакво бившо малко рибарско пристанище и въпреки това беше сравнително населен. Водата беше що годе чиста, не като в каланка, но ставаше за плицикане.

И за водни забавления.

Поседяхме няколко часа и като ни напече съвсем, поради липса на сянка се натоварихме на колата и поехме към Марсилия. Стигнахме без проблем и нямаше кой знае какво задръстване, все пак беше края на деня. Целта ни беше Parc Borely.

Всички снимки от Каси и Каланка тук: http://www.tonyco.net/pictures/Family_trip_2015/Cassis_Calanques/

Пътят между Каси и Марсилия

минава през изключително живописна местност, малки хълмчета и много завой, хубава гледка към морето и много съжалявах, че не бях с мотор, а не е като да липсваха мотористи по пътя. Предлагам ви в следващото видео да се насладите на гледката в движение.