Официално е лято. Любимият ми сезон и не ме интересува, колко е горещо. Имам най-големия разкош – всякакви сочни и сладки плодове. Затова обичам този сезон. Пълен е с аромати, които се засилват от топлината на въздуха. Бих ги описала като красиви. Защото съм си аз. Романтична и безвъзвратно полудяла по вкусовете на лятото. Основното ни започва да се съставя предимно от салати, а десертът от сладоледи. И точно преди да започнем да търсим сенчести места и разхладителни коктейли, аз получавам около 10 кг череши, които веднага трябва да оползотворя.

Беше чистене от костилки, беше мармалад. Беше ядене на корем, после семифредо и проба на сладкиш с рикота и череши. Това последното все едно не съм го казала, няма да има такава рецепта в блога скоро. Накрая и няколко плика с обезкостени череши във фризера. Всичко това за два дена. Взе ми се душата, но после знам, че ще се радвам. „После“ е някъде във времето, когато ще ми трябва точно това. Сега най-се радвам на семифредото. Сезонът му е, както казах. Разхлажда, дава ти дозата сладост, а и е плодово. Даниел постоянно яде от него. Даже, май почти си го изяде сам. По-леко е от сладолед и по-добро от домашен сладолед. Защото има начин да бъде по-въздушно, някак ефирно, дори без специалната машина.

Тайната е (аз ли написах тази дума?!) в отделно разбитите и добавени белтъци в основната смес. Преди няколко години някой ми подшушна, че така става по-хубаво. И е прав, но беше необходимо сама да се уверя. Затова използвах вече познатата ми рецепта за семифредо, към която освен желаните череши добавих и известно количество разбити белтъци. Те наистина правят ледения десерт по-ефирен. Правят го и по-обемен, което си е в плюс, откъдето и да го погледнеш. Освен череши, могат да се използват и други летни плодове. Какво ще кажеш за семифредо с праскови или къпини? Затова не се бави. Лятото е вдъхновяващо и за още идеи, които може да реализираш. Аз не спирам с намеренията си да ги осъществявам.

Семифредо с маскарпоне и череши

За черешите:

• 600 г обезкостени череши
• 150 г захар

За семифредото:

• 2 яйца
• 4 жълтъка
• 100 г фина кристална захар
• 1 ванилова шушулка
• 250 г маскарпоне
• 250 мл сметана 35 %
• 2 белтъка, със стайна температура
• 30 г фина кристална захар за белтъците

Черешите се смилат в кухненски робот. Смесват се със захарта в касерола и се слагат на силен котлон. Когато заврат, котлонът се намалява и се оставят да се варят 15 минути. Охлаждат се. (Ако използваш други плодове, времето за варене ще зависи от тяхната сочност и зрялост. Трябва да се получи средно гъст мармалад.)

За основата на семифредото в широка купа подходяща за водна баня се смесват яйцата, жълтъците, захарта и остърганите семенца от ваниловата шушулка. Купата се слага над тенджера с къкреща вода и съдържанието ѝ се разбърква енергично с телена бъркалка. Бъркането е без прекъсване и продължава 8-10 минути докато сместа изсветлее леко и се сгъсти. Гъстотата на сместа трябва да бъде като на крем англез, смес за палачинки или когато се потопи лъжица в нея и по гърба ѝ се прокара пръст, трябва да остава отчетлива следа. Сгъстената основа се отстранява от водната баня и се охлажда до стайна температура.

В купа се разбива маскарпонето докато стане кремообразно. Към него се добавя яйчната основа и сготвените череши. Разбиват се докато се смесят хубаво.

Отделно се разбива сметаната на пухкав, но стегнат крем. Трябва да се образуват меки връхчета, които да се задържат без да падат. Сметаната се добавя на 2-3 пъти към яйчно-маскарпонената смес, като се разбъркват с шпатула.

Накрая се разбиват белтъците с 30 грама захар до степен меки връхчета. Белтъците се добавят на три пъти към горната смес, като се разбъркват внимателно с шпатула, за да не спадне обемът им.

Сместа се изсипва в подходящ съд за фризер с минимален обем 1.600л. Покрива се със стреч фолио и се слага във фризера за една нощ. Може да се съхранява добре опаковано във фризера до три месеца. След втория ден от приготвянето на семифредото, добре е да се извади от фризера десетина минути преди да се разпределят порции от него и да се сервира.

Може да се сервира самостоятелно или гарнирано с пресни череши, настърган шоколад, шоколадови бисквити или каквото друго смяташ за подходящо. В случая, на снимките за публикацията използвам пресни череши, смлян шамфъстък и тюли от шоколад с ядки (готов продукт).

Още рецепти с череши

• Лесен шоколадов сладкиш с череши
• Шоколадов сладолед в анасонови целувки
• Патешки гърди с балсамова редукция с череши
• Ванилови кексчета с череши
• Хрупкав тарт с шамфъстък, бадеми и череши
• Череши в ром. Кой ще опита с мен?
• Шварцвелдер киршторте или Торта „Черна гора“
• Йогурт клафути с ягоди и череши
• Клафути с череши и кайсии
• Шоколадови кексчета със захаросани череши
• Черешов пай

Други рецепти за замразени десерти

• Семифредо с маскарпоне и малини
• Шоколадов сладолед в анасонови целувки
• Сорбе от ябълков сайдер
• Сладоледена терина
• SOS – Няколко предложения за пълнеж и сервиране на еклери и профитероли
• Лавандулов сладолед и праскови с лавандулов мед
• Сладолед с пъпеш и идея за сладоледена торта
• Люлякова импресия
• SOS – Холандски ябълков пай и ванилов сладолед
• Изненадай Коледа! – Десертът
• SOS – Кафе с емоция
• Сладолед с ягоди и хибискус
• Сладолед с рози
• Бананов сладолед с мед и канелени бисквити
• Леден къпинов йогурт
• Ягодов сладолед
• Портокалово сорбе в джинджифилови кошнички

Семифредо с маскарпоне и череши е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Бившият мениджър на спорните залите „Арена Армеец София“ и „Арена Русе“ Борислав Велков ще замени Мирослав Боршош на поста Изпълнителен директор на Националния дворец на културата, стана ясно от съобщение до медиите на ръководеното от Лиляна Павлова Министерство за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018. Според министерството „е налице системно неизпълнение на указания, дадени от страна...

Днес мутрата премиер пак се е изгаврил с ченгетата на територията, като най-нагло им е заявил, че ако не била АЕЦ "Белене" щял да им даде пари за заплати и униформи. Ако ченгетата са истинки, а не такива, на каквито ни се правя...

Продължението „Весел, гъделичкащ смях. Част втора“ (изд. „Жанет 45“) няма да разочарова любителите на Маргарит Минковите истории – текстовете, събрани от Севдалин Генов, са също толкова смешни, щури, невероятни за възрастните и съвсем реални за децата. Докато прелиствате изданието в голям формат и с твърди корици, ще се срещнете със забравени копчета, играещи домино калинки, жабчета...

“Хари Потър и философският камък” стана на 20 години – официалното публикуване на първата книга от поредицата за малкия магьосник бе на 26 юни 1997 г. Въпреки отказите на много издателства, неговата създателка Джоан Роулинг не се отказва от мечтата си и става пример за малки и големи по цял свят. Животът на писателката съвсем е...

Собственик на спортен клуб за персонално трениране, предприемач и любител на доброто настроение. С колегите му помагат на хората да си помогнат сами да подобрят здравето и кондицията си, да изглеждат и да се чувстват по-добре и ако нещо ги боли – да спре. През останало време мисли как да направи света едно по-приятно място...

Издателство Orange Books представи сборника с разкази “Ето така я губиш” от Джуно Диас, пред пълното Orange Books Cafe в горещия неделен следобед. Главният редактор на издателството Савина Николова, мениджърът на книжния сектор в Orange Center Десислава Желева и Милена Ташева от „Аз чета“ описаха запознанството и емоциите си, свързващи ги с книгата на Диас. Американският писател от доминикански произход е...

Десет момичета от средно училище в Чешката Република са взели участие в бикини конкурс, организиран и проведен от оператора на АЕЦ "Темелин" (копие на действащата част от АЕЦ "Козлодуй"), в една от охладителните кули ...

Поредното допитване в Русия относно класацията на най-великите руснаци в умовете и сърцата на поданиците потвърди как този народ е станал пряка жертва на политиката на реставрация на великосъветския и великоруския шовинизъм при управлението на Путин, което върна разколебания за кратко манталитет на уважението към “силната ръка” без оглед на цената за живота на “обикновения човек”. Най-големият палач на собствения народ ( като “бройка” може би само Мао Ддезудн го е задминал по този показател) , грузинецът Йосиф Джугашвили ( по-известен като Сталин) отново заема първото място в тази подреба с 38 на сто от гласовете на участнците в допитването на центъра Левада, цитирано от руските агенции.

Парадоксалното в това възхищение на руснаците е, че техният руски – да го наречем патриотизъм- е всъщност странен местен вариант на “космополитизма”, заклеймяван в чистия му западен вид като  проява на маралното разложение. Защото Джугашвили не е единственият “руснак” по произход в тази класация, а руснаците, възпитавани иначе в чуждомразие, почитат предимно чужденците, които са ги управлявали или представяли пред света.

Сред десетте фигури, събиращи най – много гласове, е германката Екатерина Велика. И Лев Толстой, потомък на русифициран немски благороднически род, също е посочен сред най-великите. Не особено руски е етническият произход и на класирания сред най-любимите личности поет Пушкин. Подобно е положението с Ленин, който поне не е претендирал да обича руснаците, калкулирайки само 10 на сто от тях да оживеят в пожара на световната революция, както си го е представял.

Точно в средата на тази “златна десетка” се намира Путин, който в нашумялата си серия от интервюта за американския режисьор Олъвър Стоун отново демонстрира “смесени” чувства към Сталин с акцент върху необходимостта той да не бъде “демонизиран”.

Казано в скоби, “сериалът” на Стоун с неговата поредица от угоднически интервюта с Путин роди следния виц:

“ Как е “полезен идиот на английски?- Оливън Стоун.

А на френски? – Жерар Депадьо”.

Според някои сведения и на Михаил Лермонтов, който е сред посочените от анкетираните най-забележителни личности, също не му е много “чист косъмът”. Имал е българска кръв. Не че това е определящо за каквото и да било, но ако е вярно, то мелезите сред 10 -те най-велики “руснаци” са мнозинство от 7 : 3.

Вместо снимка като илюстрация към темата, предлагам стих от Лермонтов по адрес на тази ,както се изразява, страна на роби и господари. Лермонтов изригва на прощаване с Русия след като бил изпратен на заточение в Кавказ, където се надявал да се скрие от “всевиждащите очи и всечуващите уши” на “пашите” на този народ. Стиховете му се оказват не моментна, а вековна снимка на онова, което през 19 в. представлявала Русия, през 20 век беше СССР и е Руската Федерация в наши дни :

Прощай, немытая Россия,

Страна рабов, страна господ,

И вы, мундиры голубы,

И ты, им преданный народ.

Быть может, за стеной Кавказа

Сокроюсь от твоих пашей,

От их всевидящего глаза,

От их всеслышащих ушей.

1841 (Лермонтов)

Share on Facebook

„Пътуващото училище на Подарете книга“ идва в София на 30 юни. Близо 20 деца на възраст между 7 и 14 години от домовете за деца, лишени от родителски грижи, в Долна Баня и Павликени ще гостуват в столицата. Те ще се запознаят с нови доброволци, които подготвят за тях забавни и приключенски уроци с идеята...

Когато един автор пише със страст, усърдие и удоволствие, това винаги си личи. Рей Бредбъри е точно от тези писатели и едва ли има нужда от допълнително представяне. Ето защо нямаше как да подмина неговите съвети за „Дзен в изкуството да пишеш“ (изд. „Ciela“). Напоследък сякаш стана много популярно издателите да ни затрупват с подобни четива,...