Британският писател Майкъл Бонд е починал във вторник в дома си, на 91-годишна възраст, съобщава Guardian. С неговият герой Мечето Падингтън са израснали няколко поколения. През 1958 г. е публикувана първата книга, разказваща за мечето, което идва от Перу и обожава мармалад. Вдъхновението му се ражда на Бъдни вечер, през 1956 год., когато в известния...

ЕС удължи санкциите срещу Путин и обкръжението му, които засягат руската олигархия, вярна на своя избранник.http://debati.bg/es-udalzhi-s-6-mesetsa-ikonomicheskite-sanktsii-sreshtu-rusia/

На фона на фалшивите новини, тази е повече от истинска. Но защо ли не е сред водещите теми у нас?

Този път не сме уникални. Санкциите срещу обкръжението на Путин, обкръжен в целия свят с презрение и с пониманието на няколко режима, като иранският, турският и венецуелският, вече се превърнаха в рутинна, предсказуема процедура.

Това е новина само като за нашия президент Радев, който продължава да пледира за отпадането на сакнциите ( ако зависеше поне малко от него). Но понеже не зависи от зависимостите му, представяни като лично мнение, а и приказките му нямат никакво значение, той си приказва. Като за местните слушатели и московските им началници, пред които се отчита  с проявата на гол ентусиазъм.

Банално е да се каже, признавам, но това е поредният случай, когато “куче ухапа човек” не е сензация. Ако ЕС беше решил да отмени санкциите, тогава щяхме да имаме “човек ухапа куче”.

В този смисъл медийното игнориране на рутинната процедура по символичното бойкотиране на кремълската агресия срещу Украйна ( водеща до нещо доста по-болезнено от “символични” загуби за руската олигархично командвана икономика) е неволно признание за превръщането на наказанието в част от живота – такъв, какъвто си го усложниха московските претенденти за величие чрез агресия срещу по-слабия си съсед.

Share on Facebook

Познавам Биляна от много, много години и знам, че е сред нетрадиционно мислещите, действени и различни хора. Движеше дигитален бизнес, издаваше списание .Net (в което пишех редовно своя рубрика, беше си чудно списание), а от няколко години заряза всичко това нашата Биляна и се зае с кошери, пчели, разучаване на живота им, вадене на мед и все такива прекрасни неща. За голямата промяна, за промяната, касаеща и всички нас – в един откровен разговор.

Биляна, как дойдоха пчелите в твоя живот?
Уж случайно, но нали няма случайности.. С пчелите се запознавах постепенно първоначално чрез меда. От десетина години вече събирам мед – имам един шкаф в килера, който е пълен с различни „мостри“. Навсякъде, където пътувам по света, си купувам по 2 буркана – единия изяждам, а другият отива в колекцията. Понякога си хапвам и от колекцията, а после допълвам с нови бурканчета. Въобще, това не музейна сбирка, а нещо като сомелиерска колекция – тя е жива и вкусна, и би било жалко да не й се наслаждавам пълноценно.
После четох за пчелите и постепенно се запалих по темата. Попаднах и на един стар пчелар, който ме въведе, но не в занаята, а първо в теорията. Изкарах шестмесечен курс и чак след като се дипломирах, си взех първите кошери. Сега имам пчели, но това ми е хоби, не занаят. Бих казала, че ги изучавам, а не че ги отглеждам. Гледам да не им преча, те много добре знаят как да си се отглеждат и сами.

Днес те са домашен любимец или нещо повече?
За мен пчелите никога не са били стока (в селскостопанския смисъл на думата), защото те не са ми бизнес. Домашни любимци – ако е в смисъла на това, че се грижа за тях, а не ги експлоатирам, да. Но пък не не ги глезя както кучето ми например. Аз имам респект към тях. Още повече, че за мен те са уникално интересни – четейки за тях, наблюдавайки ги, осъзнавам, че тяхната цивилизация е по-добре устроена от човешката. Те са имали милиони години, за да еволюират и все пак, спесимените, намерени в кехлибар, досущ приличат на пчелите от наши дни. От това може да се извади извод, че докато физиологията им си е била съвършена още тогава (вероятно не е променена досега, защото не е имало нужда), то обществото им се е развило до най-висшата форма на демокрация (или пък са си я имали оттогава?). А къде са хората в този аспект? Човешката история е палитра от социални строеве и експерименти, които къде ни доведоха? Никак не съм убедена, че еволюционно нашето общество е пораснало до нивото на пчелите. Например, тяхното общество е усъвършенствало демокрацията и ефективното вземане на решения, използвайки колективен разум. За разлика от човешкия строй, тяхната майка не е монархическа царица, а просто пчела, избрана да служи повече.

Кошерите ти – колко и къде?
Започнах с три кошера, които ми откраднаха още първия месец. Сега имам други, които са 10 и са под 24-часово видео наблюдение и СОТ. Районът около пчелина ми е относително слаб като паша, но път е див и чист, поради което реших да се сертифицирам в био-пчеларство. И без това според моите убеждения на пчелите не бива да се дават химически лекарства и изкуствена храна. Дори в места със слаба паша, те все пак си живеят и се справят. Виждала съм пчели къде ли не – по острови и в полупустинни местности. Пчели има и в Кавказ – там те не разчитат на хората, за да оцеляват, нали?

Разкажи за меда – какво е той за теб, за всички нас и какво правиш с твоя мед?
Имах късмет, (пак уж случайно) че първият мед, който взех от моите пчели, беше чиста акация – абсолютен елексир. Никога преди това не бях вкусвала такова нещо. Сравнявайки го с общоприетия акациев мед, си дадох сметка, че нещото, което слагат в буркан, много често е „подобрено“ (в количествен смисъл, а съответно и в качеството си, но с обратен знак). Освен това, се оказва доста скъпо удоволствие да събереш монофлорен мед – често той е с преобладаващо съдържание, но е почти невъзможно да е чисто само от един растителен вид. От производствена гледна точка за пчеларите е нерентабилно да изваждат меда от конкретна паша, пък и критериите на потребителите не го налагат. Вследствие имаме „купажна“ работа, така да се каже „трапезен мед“. Това обаче на мен не ми харесва. Във време на изтънчено (до превзетост) разпознаване на вина, сирена, че и масла, мисля, че е престъпно небрежно отношението към един истински скъпоценен продукт като меда. Вземете например описанието на ястие от гурме ресторант – описва се биографията на месото, билките – на кой склон са гледани, зеленчуците дали са извадени в точния ден по календара на Мария Тун, солта дали е кашерна, а ако е използван мед, то той е просто мед. Ама как така? Че условията за добиването на меда имат повече характеристики, влияещи на качеството му, отколкото тези на кое да е прехвалено френско вино. Освен това по хранителна и лечебна себестойност неговата цена може да надмине в пъти много други храни.
Напоследък се интересувам от меда именно в тази посока. Много бих искала отношението към него да се измени, но това няма как да бъде инициирано от пчеларите, защото те са просто земеделски производители, желаещи да продадат стоката си на добра цена. Трябва да се появят познавачи като сомелиерите и се надявам, че в сегашната обстановка на силен интерес към кулинарията, е точното време за това.

Как се прескача от медийния бизнес към съвсем ново поприще? Кога човек е готов за това?
Ами то не е като маймунски скок – пускаш единия клон като хванеш следващия  Колкото и да е невидима, връзка има. Моята професионална специализация е в маркетирането на нови продукти, разкривайки и уплътнявайки нови ниши. Аз още се занимавам с медии и продължавам да експериментирам с нови формати. При мен готовността за отклоняване толкова встрани дойде, когато установих, че няма значение с какво се занимаваш, ако си верен на характера си. Въпросът е принципен, пък по-принципни същества от пчелите досега не съм срещала. За това също ги уважавам много.

Пчелите днес, пчелите утре?
Пчелите си живеят на земята от 100 милиона години. Те нямат нужда от нас. Даже, ако не им се бъркаме много в живота, дори май не ни забелязват. В смисъл, знаят, че ни има, но не сме им интересни. Те си имат мисия и си я изпълняват. Повечето хора също не се вълнуват много от пчели (освен като цитират клишето, че без тях ще загинем, и тогава леко се активират да ги запазят). Но дали ги уважаваме? Не мисля. Хората сме арогантни и егоцентрични, а и за съжаление май не сме пригодни за колективен разум (освен в случаите на колективно затъпяване и себеунищожение). В този смисъл, днес има пчели и хора, утре може и да няма хора, но вероятно ще има пчели.

След като във “Вкусна география” братовчедите Тони и Мартин и неговата по-малка сестра Мая направиха кулинарна обиколка на България с щурата си баба, сега тримата неволно се оказват забъркани в кратък курс по “Градска география” (изд. „Точица“) в едноименната книга на Зорница Христова и Десислава Димитрова. Виновница отново е бабата-фотограф за “Нешънъл Джиографик – България”. Тя чупи крак и става...

watch video: see more:

Властта се опитва да отнеме и последната защита на гражданите срещу административния произвол

Този проект е закодиран в така нареченият "План за развитие на преносната електрическа мрежа на България за периода 2016-2017 г.", изготвен и наличен на интернет страницата на Електроенергийния системен оператор (ЕСО). Той се с...

Радев: “Доживяхме Цветан Цветанов да обвинява държавата Швеция в корупция.” Шведските бизнесмени са световно известни със съмненията, които сеят около себе си за корупционни схеми и подкупи. Г-н Радев доживя може би да прочете и тази статия, която ние публикуваме от сериозното издание The New York Times. Тук не става въпрос за фалшиви новини от […]

Протестъри се опитали вчера да направят жива верига около обречения на събаряне паметник пред НДК. Но брънките от веригата се оказали твърде малко, за да опашат с телата си творението пред двореца “Людмила Живкова”, както се казваше всъщност той. http://www.ploshtadslaveikov.com/5-minuti-blokada-za-1300-godini-balgariya-snimki/

Харесва ли ви думата “протестъри”, с каквато някои политпропагандатори се опитват да осмеят протестите по други поводи в София с внушението, че има едни хора, които редовно протестират – т.е. те си лаят, а керванът си върви?

Нямам за цел да влизам в тона им и да използвам като върнат бумеранг изразните им средства. Да се подиграваш на протестиращите, че са малко, е “слаба ракия”. Оставям я на онези, които редовно стават за мезе, опиянявайки се от високия градус на собственото си убеждение, че са “болшинството от народа”, от чието име редовно се произнасят от своите медийни трибуни.

Въпросът е друг: защо така лесно и “без бой” войнвстващите иначе другари и другарки предадоха “рубеж след рубеж”  ( обичам русифицираната терминология в такива случаи) своите позиции, принципи и идеали  като ненужни стари парцали ( с извинение към лично засегнатите относно дрипите, в които за един миг от историята се превърнаха парадните им партийни униформи, с които парадираха).

Защо не въстанаха в защита на толкова дълго и задължително обичания Тодор Живков на и след 10 ноември 1989 г.?

Защо позволиха с такава лекота на “предателя Луканов” да нареди хеликоптер да отнесе петолъчката от върха на Партийния им дом в София?

Защо гък не казаха срещу изнасянето на мумията на Георги Димитров от азиатското капище в центъра на столицата?

Защо ги нямаше да пазят от събаряне капището на 21 август 1999 г. ?

Защо само шепа самодейци със знамена на забранения за споменаване дори по времето на съветския комунизъм Че Гевара се мотаеха в краката на сапьорите преди взривавянто на мавзолея? ( като тези: http://ivo.bg/2015/02/01/че-гавра/)

Защо за собствената комунистическа символика не си мърдат пръста да протестират, когато я премахват, а за съветската са готови да мрат и днес ( поне на думи)?

Много просто: туземната комунистическа символика си няма държава, която да я защити. А само по патрийна линия не върви де се рита срещу ръжена- не е по правилата на “революционерите”, приучени на съответната държавно-патрийна дисциплина.

Друго си е съветската символика. Зад нея, след кратко колебание, застана прероденият СССР. Ето защо съветските тотеми бяха припознати от осиротелите другари и другарки като единствената, основополагащата и вечната символика на  “вечната дружба” от времето на комунизма, подпечатана с руската гаранция за неприкосновеност. Съветолюбците вкупом станаха русофили и настаниха свои хора по върховете на държавата, която пази съветската символика всеотдайно- все по-явно и все по-малко тайно.

Нищо русофилско няма на паметника пред двореца на Людмила Живкова. Следователно няма и мотивация да бъде бранен по тази причина.

НА СНИМКАТА (  от ноември 1992 г.): Авторът с децата си пред Монумента на окупационната червена армия МОЧА, когато българите все още имаха свободата да изразят отношението си към централния символ на съветския колониализъм в България 

Share on Facebook

Новият роман на Дан Браун Origin („Произход“), ще ни отведе в Испания. Това ще бъде първата книга за Харвардския професор Робърт Лангдън, която засяга и модерното изкуство, обявиха издателите му от Transworld. В новия трилър, който ще бъде издаден на 3 октомври, писателят остава верен на стила си и включва теми от символизма, науката, религията, историята,...

Любовта ми към София – моя трети и вече успешен опит за дом, е пословична. Обичам да я обхождам надлъж и нашир във всяка секунда свободно време. Обичам да я фрагментирам с погледа си и да пълня цели папки на телефона ми със снимки на любимите ми кътчета из града. Обичам да се потапям в...