Защо русифицираните съветофили у нас не бранят партийната си символика

06/28/17 09:18
(http://ivo.bg/)

Защо русифицираните съветофили у нас не бранят партийната си символика

Протестъри се опитали вчера да направят жива верига около обречения на събаряне паметник пред НДК. Но брънките от веригата се оказали твърде малко, за да опашат с телата си творението пред двореца “Людмила Живкова”, както се казваше всъщност той. http://www.ploshtadslaveikov.com/5-minuti-blokada-za-1300-godini-balgariya-snimki/

Харесва ли ви думата “протестъри”, с каквато някои политпропагандатори се опитват да осмеят протестите по други поводи в София с внушението, че има едни хора, които редовно протестират – т.е. те си лаят, а керванът си върви?

Нямам за цел да влизам в тона им и да използвам като върнат бумеранг изразните им средства. Да се подиграваш на протестиращите, че са малко, е “слаба ракия”. Оставям я на онези, които редовно стават за мезе, опиянявайки се от високия градус на собственото си убеждение, че са “болшинството от народа”, от чието име редовно се произнасят от своите медийни трибуни.

Въпросът е друг: защо така лесно и “без бой” войнвстващите иначе другари и другарки предадоха “рубеж след рубеж” ( обичам русифицираната терминология в такива случаи) своите позиции, принципи и идеали като ненужни стари парцали ( с извинение към лично засегнатите относно дрипите, в които за един миг от историята се превърнаха парадните им партийни униформи, с които парадираха).

Защо не въстанаха в защита на толкова дълго и задължително обичания Тодор Живков на и след 10 ноември 1989 г.?

Защо позволиха с такава лекота на “предателя Луканов” да нареди хеликоптер да отнесе петолъчката от върха на Партийния им дом в София?

Защо гък не казаха срещу изнасянето на мумията на Георги Димитров от азиатското капище в центъра на столицата?

Защо ги нямаше да пазят от събаряне капището на 21 август 1999 г. ?

Защо само шепа самодейци със знамена на забранения за споменаване дори по времето на съветския комунизъм Че Гевара се мотаеха в краката на сапьорите преди взривавянто на мавзолея? ( като тези: http://ivo.bg/2015/02/01/че-гавра/)

Защо за собствената комунистическа символика не си мърдат пръста да протестират, когато я премахват, а за съветската са готови да мрат и днес ( поне на думи)?

Много просто: туземната комунистическа символика си няма държава, която да я защити. А само по патрийна линия не върви де се рита срещу ръжена- не е по правилата на “революционерите”, приучени на съответната държавно-патрийна дисциплина.

Друго си е съветската символика. Зад нея, след кратко колебание, застана прероденият СССР. Ето защо съветските тотеми бяха припознати от осиротелите другари и другарки като единствената, основополагащата и вечната символика на “вечната дружба” от времето на комунизма, подпечатана с руската гаранция за неприкосновеност. Съветолюбците вкупом станаха русофили и настаниха свои хора по върховете на държавата, която пази съветската символика всеотдайно- все по-явно и все по-малко тайно.

Нищо русофилско няма на паметника пред двореца на Людмила Живкова. Следователно няма и мотивация да бъде бранен по тази причина.

НА СНИМКАТА ( от ноември 1992 г.): Авторът с децата си пред Монумента на окупационната червена армия МОЧА, когато българите все още имаха свободата да изразят отношението си към централния символ на съветския колониализъм в България