Случаят с новите самолети уверено поема по пътя на АЕЦ Белене. Приликите са очевидни, отново имаме Президент  избран от бившата комунистическа парти, отново имаме непрозрачни решения, отново става дума за огромна сума пари от държавния бюджет. Отново след това отговорността ще бъде прехвърлена върху управляващите от ГЕРБ и Обединените патриоти защото те на практика ще трябва […]

Класация на Ozone.bg – 19-25 юни 2017 г. 1. Да оцелееш като родител, Майко мила!, Сиела 2. Междупанелни войни, Никола Крумов, Пощенска кутия за приказки 3. Дневник от панелните блокове, Никола Крумов, Пощенска кутия за приказки 4. Илън Мъск: PayPal, Tesla, SpaceX и походът към невероятното бъдеще, Ашли Ванс, Кръгозор 5. Бьорнстад, Фредрик Бакман, Сиела...

Летният сезон на вкусни родни плодове е в разгара си. Ето рецептата на лятна торта с много плодове и сметана. Най -важното, не е необходимо да печете блатове, използайте аромата на пресно откъснатите плодове комбиниран със сметана.

Продукти за средно голяма лятна плодова торта без печене

Сметана 500 мл
Плодове 300 грама
Захар 150 грама (2/3 чаена чаша)
Бисквити Petit Beure 200 грама
Сок от компот (аз използвах компот от сливи) 200 мл
желатин 30 грама (3 пакетчета желатин)
Краве масло 50 гр
Прясно мляко 2 супени лъжици

Направа на лятната плодова торта без печене

Желатинът се накисва за около половин час в 150 мл вода. Докато го изчаквам да набъбне, в дълбока купа изсипвам сметаната и я разбивам със захарта. Междувременно изчиствам плодовете от семки и кора и натрошавам 1/3 от бисквитите.
1/3 от желатина загрявам на водна баня или в микровълновата фурна. Добавям го към сока от компот и разбърквам енергично. В това време приготвям купа за салата, която покривам с домакинско фолио. Подреждам в естетична форма резенчета нектарини, които ще бъдат украса на тортата. Заливам със сока от компот.
Слагам първият прозрачен слой на тортата във фризера за около 20 мин. След това добавям останалото количество загрят желатин в подсладената сметана и разбърквам до получаване на равномерна смес.
Вадя горната част от тортата и добавям към нея сметана, натрошени бисквити (около 1/3) и парченца плодове. Може да се прибавят и парченца шоколад. След като добавя цялата смес оставям в хладилника да отлежи.
Направа на бисквитения блат на плодовата торта без печене
Останалите бисквити се натрошават. Към тях се прибавят 2 супени лъжици прясно мляко и 50 гр. краве масло. Омесва меко тесто, което се оформя в тортена форма, покрита с домакинско фолио. Диаметърът трябва да е близък до диаметъра на долната част на тортата. Блатът престоява половин час в хладилник.
След като блата стегне, се вади внимателно от формата, и върху него се обръща стегналата вече многопластова плодова торта без печене.
Добре е тортата да престои една нощ преди да се консумиира. Да ви е сладко!

The post Лятна плодова торта без печене appeared first on Кулинарни рецепти, Готварски рецепти- Рецептите на баба Пена.

Мърдок/21st Century Fox  притежава дялове в Sky  (39%), сега иска да изкупи и останалите. Това не е първи опит,  опитът през 2011 беше съпътстван от шумен скандал заради методите на събиране на информация за вестниците на Мърдок.  Но и сега “транзакцията повдига опасения за  риск  от засилено влияние от страна на  семейния тръст Мърдок върху британските новини и политическия процес поради уникалното присъствие на фамилията в радиото, телевизията, в печата и онлайн”. Защо – лорд Дейвид Пътнам коментира за The Guardian:

Това е история за  една медийна империя, която   последователно и умишлено подкопава  демокрацията   в Обединеното кралство,   САЩ,  Австралия и другаде  не просто в стремеж  за печалба,  но в стремеж за власт.  Зад димната завеса на свободния пазар една медийна империя  се опитва да дестабилизира демократично избрани правителства и независими регулатори в преследване на политически дневен ред.

Разследването Leveson  показа докъде води изумителната интимност на медии и власт  – признанията на бившия премиер  Камерън: 

Have we all got too close? Yes.

За разлика от България, в Обединеното кралство сливанията и придобиванията на медии са предмет   не само на икономически анализ от конкурентния регулатор (Органа за конкуренцията и пазарите, CMA).  Както на всички е ясно, може да влияеш прекомерно върху общественото мнение дори ако концентрацията не противоречи на правилата в конкурентния закон. Поради това регулаторът Ofcom провежда и  неикономически анализ  за медийното многообразие   ( чл.21.4 от Регламента за сливанията).

За разлика от България, двойният анализ не позволява на всекиго, интимен с властта – или самият той властта –  да придобива медии неограничено.

И за разлика от България, както се вижда от докладите (сравни с решението на КЗК за Лафка) има не само правна уредба –   има и данни.

*

Новините от днес:

1. министърът на културата дава публичност на доклада, получен от комуникационния регулатор Ofcom, за очакваното въздействие на сделката и
2. регулаторът Ofcom публикува доклад дали придобиващият е подходящ да разшири медийната си собственост (fit and proper test).

Дава се срок 14 юли за реакция, след което министърът на културата Карин Брадли ще реши дали ще възлага по-нататъшно задълбочено разследване.

Почетният гост на Франкфуртския панаир на книгата тази година ще бъде Франция, която ще представи литературната си сцена под надслов “Франкфурт на френски”. Панаирът в немския град е най-голямото изложение за книги в световен мащаб, а неговото 69-о издание ще се проведе между 11 и 15 октомври. На панаира ще бъдат представени 134 автори и...

Летният сезон на вкусни родни плодове е в разгара си. Ето рецептата на лятна торта с много плодове и сметана. Най -важното, не е необходимо да печете блатове, използайте аромата на пресно откъснатите плодове комбиниран със сметана.

Продукти за средно голяма лятна плодова торта без печене

Сметана 500 мл
Плодове 300 грама
Захар 150 грама (2/3 чаена чаша)
Бисквити Petit Beure 200 грама
Сок от компот (аз използвах компот от сливи) 200 мл
желатин 30 грама (3 пакетчета желатин)
Краве масло 50 гр
Прясно мляко 2 супени лъжици

Направа на лятната плодова торта без печене

Желатинът се накисва за около половин час в 150 мл вода. Докато го изчаквам да набъбне, в дълбока купа изсипвам сметаната и я разбивам със захарта. Междувременно изчиствам плодовете от семки и кора и натрошавам 1/3 от бисквитите.
1/3 от желатина загрявам на водна баня или в микровълновата фурна. Добавям го към сока от компот и разбърквам енергично. В това време приготвям купа за салата, която покривам с домакинско фолио. Подреждам в естетична форма резенчета нектарини, които ще бъдат украса на тортата. Заливам със сока от компот.
Слагам първият прозрачен слой на тортата във фризера за около 20 мин. След това добавям останалото количество загрят желатин в подсладената сметана и разбърквам до получаване на равномерна смес.
Вадя горната част от тортата и добавям към нея сметана, натрошени бисквити (около 1/3) и парченца плодове. Може да се прибавят и парченца шоколад. След като добавя цялата смес оставям в хладилника да отлежи.
Направа на бисквитения блат на плодовата торта без печене
Останалите бисквити се натрошават. Към тях се прибавят 2 супени лъжици прясно мляко и 50 гр. краве масло. Омесва меко тесто, което се оформя в тортена форма, покрита с домакинско фолио. Диаметърът трябва да е близък до диаметъра на долната част на тортата. Блатът престоява половин час в хладилник.
След като блата стегне, се вади внимателно от формата, и върху него се обръща стегналата вече многопластова плодова торта без печене.
Добре е тортата да престои една нощ преди да се консумиира. Да ви е сладко!

The post Лятна плодова торта без печене appeared first on Кулинарни рецепти, Готварски рецепти- Рецептите на баба Пена.

Има ли прилики с българската сделка за Грипен? Убедете се сами. Службите на Обединеното кралство обвиниха граф Мендсдорф-Поули през 2009 г. в конспирация,  корумпция, и по-конкретно: “Се съгласиха с други да дадат или да се съгласят да дадат корупционни плащания на неизвестни длъжностни лица и други служители на някои правителства от Източна и Централна Европа, […]

Три от световните лидери във вятърната електроенергетика са заявили пред агенция Ройтерс готовността си до 2020-та г. да поставят нов световен рекорд за най-голяма и мощна вятърна турбина. Ето как съобщава за това световната информационн...

Още името на Антоан дьо Сент Екзюпери създава усещане за нещо толкова приказно, че се чудя дали това е истинското му име. И то наистина е! Даже цялото му име е още по-фантастично – Антоан Мари Жан-Баптист Рожер дьо Сент-Екзюпери. Първата ми среща с автора с приказното име беше, когато още не можех да вникна...

Тъкмо си мислехме, че съдбата на паметника „1300 години България“ пред НДК е вече уточнена и чакаме само багерите, когато отново се надигна ропот от средите на творците и професионалистите в защита на изделието. Отново се извадиха всички привеждани през години аргументи и започнаха да се размятат в т. нар. „публично пространство“. Който иска – да ги чете. Аз нямам нерви да ги обобщавам. Ще изтъкна само три напълно достатъчни причини паметникът да бъде махнат и повече няма да се занимавам. Тези причини условно можем да наречем същностни, технически и етични.

Съмнителна идейна, историческа и естетическа стойност

Професионалистите, онези, които са завършили някакво образование по изкуствата, изкарват си хляба с изкуства или пък и двете заедно, се опитват да ни убедят нас, простите граждани, че не разбираме нито от архитектура, нито от скулптура, нито от градоустройство, и затова не е редно да се изказваме по такива фундаментални въпроси като какви паметници къде да се слагат. Винаги съм казвал, че изкуството умира, когато спре да бъде приложно и стане академично. Така е и с театъра, така е и с операта, така е до голяма степен и с живописта. Да не говорим за гоблените и трагичната им съдба, когато престават да бъдат калъфки за възглавници и ги окачват в рамка на стената.

Монументалните творби в градска среда имат една единствена причина да съществуват – да радват окото на гражданите и да изразяват тяхната представа за себе си, за историята им и за съвремието им. Когато дойде някой свъсен академик да им обяснява кое е хубаво и как те не могат да го разберат поради собствената си ограниченост, когато монументалното изкуство спре да радва и започне да възпитава, когато се превърне в държавна пропаганда, тогава, съгласете се, то вече не е никакво изкуство.

Какво ни разказва паметникът пред НДК? Разказва ни историята на нашата родина, такава, каквато сме длъжни да я мислим според тоталитарната идеология и персоналните бълнувания на Людмила Живкова. Тази история започва в дивите и волни степи и свършва, увенчава се в апотеоза на социалистическия човек. Социалистическият модернизъм е най-модерният модернизъм!!! А, разбира се, най-модерният социалистически модернизъм е съветският.

Паметникът се състои от стари творби на Старчев и нова архитектура. Символиката му е изцяло в духа на съветския окултизъм, агни-йога, Рьорих, тибетски кристали и енергии, спиралата на Людмила Живкова и т.н. – тоест, символиката му е куха и наивна. Истината е, че монументалното изкуство винаги е повече или по-малко казионно, защото е скъпо и се излага на обществено място. Поръчките за монументално изкуство в градска среда почти винаги са държавни или общински. Е, на коя власт е паметник „паметникът“ пред НДК? Кои идеи искаме да са живи чрез него, каква точно „духовност“ съхраняваме?

Паметникът е порутен

Той започва да се разпада веднага след откриването си, сякаш прокълнат от небесата. Днес стърчи като гнил зъб в центъра на нашия иначе сравнително добре изглеждащ град. Каква естетическа наслада носи? В какво възпитава? Как издига духа и накъде го води? В крайна сметка, с каква информация ни обогатява? Това е просто руина. Даже не е паметник на руините, защото тук не е нито Дрезден, нито Хирошима. Нашата руина не напомня за разрухата, а самата тя е разруха. Тъй че който търси естетика в сегашното състояние на паметника (защото има и такива интелектуалци), търси под вола теле.

Как се постъпва с такива порутини? Или се ремонтират, или се премахват. В сегашното състояние на паметника пред НДК всякакви разговори за естетическите му качества, духовната му стойност, исторически послания и емоционален заряд са абсолютно безпредметни. Те евентуално биха били актуални, ако паметникът се намираше в първоначалния си вид. Сега, тъй като ремонтът е както финансово, така и технически невъзможен, да отнесат бронзовите фигури в музея на социалистическото изкуство и да разчистят терена с грижата на добри стопани.

Заради този паметник е унищожен друг паметник

Без да сравняваме двата паметника идейно, исторически и естетически, това е несправедливост, а несправедливостите трябва да се поправят. Да построиш нов паметник до стария, това е, да речем, допълване на историята, добавяне на факти и гледни точки към нея. Но да разрушиш паметник, за да построиш на негово място друг – това е заличаване на историята, подмяна на историята.

Пък и да искаме, пак не можем да сравняваме паметника на Людмила Живкова с паметника на Желязната дивизия. Защото, докато първият изразява някакъв историко-естетико-идеен делириум, то вторият е истински паметник, истинска история, истински имена и съдби на хора с чест, достойнство и саможертва. Техният паметник заслужава да бъде възстановен на мястото си, а ние като граждани и техни потомци сме длъжни да го направим. Защото ако не го направим, ще приличаме на осквернители на гробове.

Това са трите причини да бъде премахнат паметникът пред НДК: защото е носител на уродлива естетика, защото е непоправимо увреден и защото е заел чуждо място. Слава Богу, в правилната посока има решение и на Общината, и на съда. Да го приемем като дисциплинирани и цивилизовани граждани и да вървим да дирим духа на Блаватска и Щайнер другаде. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Tweet

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/de-profundis-ako-politsaite-v-b-byaha-kominochistachi

В нашата неназована страна Б. коминочистачите обявиха, че ще стачкуват.

Това стресна държавата, която много уважава тукашните коминочистачи. Уважава ги, защото те са специална порода държавни служители, които живеят само от уважението на държавата. Иначе досега да са умрели, защото никой друг не ги уважава. И не би им платил дори пет лева, за да му изчистят комина, защото кой ти е видял истински коминочистач комин да чисти…..

Всъщност, има обосновани съ-мнения, че дори държавата не ги уважава истински, а по-скоро се страхува от тях. Това е великият принос на прекрасната ни Б. в прекрасната наука психиатрия – болест, наречена Chimney sweep fear, „страх от коминочистач”, която не се среща никъде другаде по света.

Особено неразпространен е този страх в нормалните демократични държави – но, какво да ги правиш, никой не е съвършен.

Знае се също, че страхът от коминочистачи тук наистина засяга само държавата, тоест, хората във властта. Традицията повелява, че, щом станеш министър, веднага започваш да трепериш от страх, да си плюеш в пазвата и да се молиш цял мандат да не ти се мярка коминочистач пред очите. Никой мирен гражданин, дори всеизвестният бандит, не изпитва подобен страх. Чак като му дойде ред за държавното кресло, тогава започва да го изпитва. А после пак спира…..

Тази лоша слава на коминочистачите всъщност идва от едно погрешно тълкуване на закона. Според него ако властник, дори без да иска, бръкне в каца с мед и се пооближе, добрият коминочистач веднага идва, за да го смъмри – а тогава съвестта му заговаря и това много тормози горкия смъмрен.

Истинското тълкуване на този закон обаче гласи – и това съм го консултирал с печени юристи – че коминочистачът всъщност винаги идва, за да получи своя дял от твоята печалба.

Да, малко е неприятно някой друг да ти граби награбеното, но такава е системата, всеки трябва хляб да яде, нали – особено като не му дават постоянно пасти.

Та именно заради този всеобщ, макар неоснователен, страх на нашата държава от коминочистачите, тук те имат привилегии, каквито нямат хората от други уважавани професии – укротителите на змии, кошничарите или дори производителите на онези женски гащички, дето се състоят само от една тънка връв. Коминочистачите например имат две много сериозни задължения. Първото е да ходят на работа.

И те ходят, горките. По цял ден ходят като въртоглави, но досега не знам някой от тях да е успял да си намери работата – вероятно защото дълго я търсеха пеш или качени на смешни велосипеди. Е, в името на пълноценното търсене, щедрата ни държава ги моторизира с наши пари. Но оттогава минаха едва 50-60 години, разбираемо е, че още нищо, което да прилича на работа, не са намерили, хорицата.

Неуспехът им обаче май е не толкова заради факта, че истинската им работа е на обществения покрив, а не се търкаля по земята, където те търсят, колкото заради проклетите лимити за бензин.

Ето, самият премиер онзи ден призна – една патрулна кола на коминочистачите средно на ден изминава 123 километра. Че какво е това, бе, дами и господа граждани! Че в град като Етрополе или Каспичан например какво са 123 километра да врътнеш, за да търсиш…..изгубеното време. Или място. Или нещо друго изгубено.

Второто задължение на коминочистачите е да си получават редовна заплатата.

Не се смейте, те не са като митничарите, дето всеки месец се чудят на нашия акъл, че им плащаме И заплата. Коминочистачите ни са обучени добре и почти не се оставят да бъдат сгащени с дебели пачки в джобовете като глезени митничари.

Обратно, те са така умни, че от време на време дори правят стачки с искане за увеличение на въпросните заплати. Твърдят, че парите са им малко и не покриват усилията, похарчени при изпълнението на описаните дотук две задължения. В интерес на истината, според Конституцията на Б. коминочистачите нямат право да стачкуват, защото тогава кой ще чисти комините.

Те имат какви ли не други права – например да не плащат здравни осигуровки като нормалните хора, но пък за сметка на това да ползват собствени болници със специални условия в тях. Или да ходят на собствени почивни станции, за да не се мешат с простолюдието, та да се корумпират от допира с него. Имат също правото да ползват безплатно градски транспорт, да получават пари за дрехи и евтина храна във ведомствения стол. Отпуската им е голяма, а при пенсиониране взимат не знам си колко заплати на куп.

И въпреки, че, както твърдят, тези заплати са мизерни, не съм чул някой от тях да се откаже да ги получи.

На всичкото отгоре, системата на коминочистачите в Б. е толкова добре развита, че те са нещо като държава в държавата. Тя назначава не само самите тях, но и техните роднини, приятели, съпруги, любовници, с други думи – на всеки намира място в себе си. Тези вторични за системата хора също си търсят работата наоколо по цял ден, но поне веднъж в месеца, при получаването на заплатите, имат усещането, че са я намерили.

Как става номерът с тези излишни назначения ли? Ами по два начина – първо, чрез постоянно измисляне и обосноваване пред държавата на вторични коминочистачески дейности, необходими, за да се вършат пълноценно първичните коминочистачески дейности, и второ – чрез постоянно раздуване на щата.

Според премиера на Б. например, коминочистачите имат собствен изчислителен център, в който са заети 700 души. Какво изчисляват тези хора според вас? Не само аз, никой не знае, щото е държавна тайна. Обаче като имам предвид, че американците кацнаха на Луната с компютърна памет от няколко стотин мегабайта, сигурен съм, че ако НАСА имаше 700 души изчислителен център, досега щеше да изчисли цялата Вселена, плюс заплатите на всички коминочистачи в нея.

Още нещо – пак според премиера. Оказва се, че коминочистачите в Б. притежават собственост, за която са заети да се грижат цели 1 300 души. В нормалния свят първо те питат откъде накъде имаш такава собственост, след като никога не си работил и изкарал пари, за да платиш за нея. Но по-важно е друго. В нормалния свят, ако имаш такава собственост, печелиш от нея и плащаш режийните, заплатите на онези, които я управляват, плюс че ти остава и огромна печалба.

Не както в нашия напълно коминочистачески случай, всичко да плаща бюджетът. Или ако искате, напълно социалистически го наречете, тоест, светът, в който моето си е мое, общото – пак мое.

А какво наистина причиняват коминочистачите тук на хората, които случайно опитат да се възползват от някаква тяхна услуга, направо не ми се говори.

Ако човек отиде при тях с искане да му се почисти комина, те първо му връчват дълъг списък с необходими документи. Започва се с тези от гражданската квота – акт за раждане; свидетелство /по-възможност, придружено от цветни снимки/ за не/оказано домашно насилие върху предишни съпруги/съпрузи; имената, ЕГН-тата и служебни бележки за платени данъци към НАП на братовчедите до трето коляно…..

След това идва специализираната документация – удостоверение от общината, че гражданинът наистина има комин и той се нуждае от професионално почистване; че коминът не е в клатушкащо се състояние, та да застраши живота на почистващия; банково извлечение, което доказва, че просителят има достатъчно пари в банката, та да си плати масрафа и т.н.

Накрая идват и стандартните неща – бележка от банката за платената сума в двоен размер, та ако изчезне половината, другата половина да остане; бележка от работодателя, че ти разрешава неплатен годишен отпуск за цялата следваща година, та когато – в незнаен ден, в незнаен час – ти бъдат назначени ден и час за почистване на комина, да си налице; заверена от нотариус молба просителят да не бъде наказван много строго, ако коминът му случайно не бъде почистен и прочие.

Но като споменах по-горе „социалистически”, та се сетих, че по принцип точно социалистите в Б. най-упорито защитават интересите на коминочистачите, затова те по време на техните мандати не стачкуват. За сметка на това пък тази година стачкуват и още как – защото социалистите загубиха изборите и открито ги призовават за това, въпреки, че, както казахме, по Конституция нямат право на стачка.

Ако аз бях на мястото на властта, щях да възприема това като открит призив за държавен преврат и да санкционирам както онези, които призовават, така и онези, които изпълняват призива и отиват на площада да изпушат по една заплашителна цигара.

Опасно е, защото, на всичкото отгоре, димът от цигарите им не минава през комин с пречиствателни устройства, а отива направо в небето, където разширява озоновата дупка. Но тъй като не съм аз на мястото на властта, граждани, можем да се радваме само за едно – че полицаите в Б. не са коминочистачи и не правят нищо от описаното. Иначе щяхме големи дертове да берем с необходимостта някой наистина да ни опази от пазачите.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Водещият на вечерното шоу на NBC Джими Фалън показа новата си илюстрована книга. „Everything Is MAMA“ („Всичко е МАМА”) ще бъде издадена от Feiwel and Friends и ще бъде на американския пазар на 10 октомври. Книгата е безгрижен поглед към света от гледната точка на бебето, докато различни животни се опитват да научат децата си, че...

Покрай уволняването  на директора на НДК Мирослав Боршош ( от министър Лиляна Павлова) и възстановяването му на поста ( от премиера Борисов) мнозина припомниха някои минали и позабравени истории. Например за подобния случай, когато премиерът Станишев уволни Делян Пеевски от поста заместник – министър по бедствията и авариите, но след седмица го реабилитира без да си прави труда да обясни и без това ясната за всички царско-депесарската намеса в полза на “младия бизнесмен”.

Къде е чисто човешкия елемент в тази драма? Нечовешко ми се струва един министър да бъде унизен по такъв начин от началника си, след което да благодари за това писмено и публично. Но на Павлова, както и на всеки от екипа на Борисов, нищо нечовешко не им е чужно. Иска се зверска “лоялност” към боса, за да оцеляваш в неговото обкръжение.

“Случките” като тази със сваляния и качвания обратно с асансьора на Борисовото благоволение директор на НДК обаче далеч не се изчерпват с тази аналогия. Грешат онези, които наивно си мислят, че Борисов се е разнежил за Боршош поради някакъв спомен за някаква зависимост, свързана с факта, че младежът е бил сред инициаторите за неговото издигане за кмет на София. Едва ли не Борисов му се отплаща сега като бламира една от най-близките до себе персони в управлението, като Лиляна Павлова. Не се връзва никак с онова, което знаем и помним за Борисов. При него ни най-малко не важи правилото за реципрочност в лоялността.

Най-вероятно става дума за обвързаности и зависимости, които са задействали “член пети” ( по аналогия с точката от Северноатлантическия пакт за защита на всяка една нападната страна ), изискващ намесата на голямата клечка, за да не бъде завлечена на дъното от един малък на вид препъни-камък.

Неизповедими са (и) в това отношение пътищата Борисови. Ако си спомняте, той люто се закани в предизборната си кампания през 2009 г., че първият, когото ще уволни в качеството на премиер , ще бъде гуверньора на централната банка ( единствената  национална институция в България, впрочем, която си запази названието “народна”, докато “Народната армия”  и прочие”народни” неща изчезнаха заедно с официалния смъртен акт на комунизма у нас през 1990-та година). Само че вместо да го уволни, Борисов го остави на поста и дълго му се наслаждава. В един момент дори започна да го хвали.

Любимка на Борисо (  по никога необяснени критерии) беше и загадката за чуждите дипломати в София Румяна Желева. Малко беше, че това неизвестно лице беше поставено да администрира и формира българската външна политика като министър ( пак повтарям- за истинско учудване на съюзническата дипломация, което ми стана ясно от една моя лекция пред посланиците на Европейския съюз през 2009 г., когато всички вкупом искаха да знаят що за персона е монтирана на този пост), но Борисов пожела тя да представя България и като член на европейското правителство.

Дълго и (почти) до последно Борисов я брани дори при последните й гърчове пред изпитващите я евродепутати. Толкова беше всеотдаен в нейната защита, че дори след като я прежали и обяви това на всеослушание, Цецка Цачева не успя да вземе завоя и продължи да твърди, че Желева е най-подходяща за еврокомисар от българската квота. И изведнъж: рязък преход. Борисов разлюби любимката си Желева ( която по информация на автора на тези редове всъщност е била пробутана в правителството му от шефа на Лукойл Валентин Златев, на когото Борисов не може да откаже нищо). След многобройните суперлативи, с които доскоро я заливаше, той премина в другата крайност, демонстрирайки своя стил на селски футболист, който рита падналия.

Ами връзката му с Ирина Бокова? За какъв дявол потвърди номинирането й за българска кандидатура ( в угода на руския интерес) за Генерален секретар на ООН, след като дори един скромен блогър , като моя милост, знаеше предварително, че няма шанс да преодолее ветото на поне две страни от петте държави в Съвета за сигурност на ООН? След това я “захвърли” по подобие на Желева, за да употреби и Кристалина Георгиева.

За светкавичните му уволнения без никакви церемонии и проучвания на обстоятелствата, свързани с обвинения към разни заместник-министърчета, шефове да агенции и прочее планктон в неговите управленски води, който му се е клел във вярност, но с нещо го е разгневил, да не говорим.

Изводът за всеки, които иска да се повози на гърба на този кит на властта ( в митологията има три кита, които крепят света, а в неговия случай той е единствен кит, върху който три пъти се крепи “българското земно кълбо”) би трябвало да е като предупредителна табела в хотел, когато му мият пода: “ внимание, опасност от подхлъзване”. Пише го и на табели по маршрута на някои туристически пътеки, където катеренето е опасно.

Подхлъзнатите обаче явно смятат, че си струва унижението. Ето защо, когато ви кажат нещо за “изкушенията на властта”, не си мислете за някакви си заплати, коли, секретарки и прочее дреболии. Залогът явно е много по – голям. Направо е с размерите кит, който първо кани авантюристично готовите да си рискуват имената пасажери да му се качат на гърба, а когато ги изхвърли насред бурното море заявява, че няма да позволи да му се катерят по гърба.

Какво да го правиш: Борисов!

Четете табелите ( и някои книги, написани за него), преди да ви похлъзне.

Share on Facebook

Сигурно поне веднъж се е случвало да ви попитат: „С коя известна личност бихте искали да седнете на чаша чай?“, „Кой човек от миналото бихте искали да срещнете?“ или друга подобна версия на този екзистенциален, лексиконски въпрос. Аз обикновено избирам хора, в които виждам потенциал за интересни събеседници, или такива, към които имам конкретни въпроси...