Аналогия от аналите на “журналистиката” с реална репресия срещу журналист заради зададен въпрос

Скандалът със заплахата на Бетинова Жотева в качеството й на член на СЕМ срещу журналистката Къдринка Къдринова отмина, но ще се запомни с вълната от възмущение, под която се подписаха предимно нейни другарки и другари, доколкото Къдринова е виден представител на русофилщината в българската журналистка.

В крайна сметка Бетина Жотева се отказа да защитава незащитимата си позиция и се извини. Къдринова не само не пострада, но и беше героизирана като острие на съпротива срещу властта – доста различен резултат от онзи, при който си загубих работата преди близо 11 години .

Припомням с факсимилиета как в един и същи ден, на 12 октомври 2006 г., най-тиражният вестникарски инстумент на властта “Труд” ми посвети авторски коментар на Валерия Велева на първа страница и не по-малко лъжлива и злобна статия във вътрешността на книжното си тяло. Вместо да проявят нещо като журналистическа солидарност или поне да положат усилие да покажат опит за безпристрастност  Велева и компания се подмазаха на Първанов и “танцуваха на гроба ми”. Зарадваха се, че съм бил бил уволнен основателно по “американските стандарти” ( опровергано от самия Държавен департамент на САЩ по-късно), защото съм бил участвал в “активно мероприятие” .

Имам и други подобни биографични примери от 1993, 1994-та г, но ще спестя многословието, за да дам думата на друг автор, който написа във в. “Култура” що за (безнаказано ) безобразие беше репресията срещу моя милост, за която никой така и не се извини .

Култура – Брой 36 (2430), 20 октомври 2006

bTV. Провалът

Миналата седмица в тази рубрика ставаше дума за желанието на bTV да бъде обществената телевизия на България и за неумелия начин, по който се опитва да изпълни своето желание. Тогава предаването ‛В десетката“ още се излъчваше по bTV и то беше едно от основанията за надеждата, че все пак първата българска частна телевизия има ресурс да се въплъти и в първата българска обществена телевизия. Днес вече тази надежда е мъртва – bTV, за жалост, се превърна в поредното доказателство за зависимостта на българските медии от политически и корпоративни интереси; превърна се в поредното доказателство за тяхната несвобода. С уволняването (или, както предпочитат да евфемизират от ръководството на телевизията – освобождаването) на Иво Инджев Албърт Парсънс и Люба Ризова демонстрираха не спазване на правилата, а страх от властта. Голям страх. Но нека изясним.

Първо, Иво Инджев беше освободен заради нещо, което навсякъде по света минава за най-нормалното журналистическо действие – задаването на въпрос/и. С всички уточнения, изисквани от точно този въпрос: че е от анонимен източник, че е изпратен на имейл-адреса на предаването, че журналистът не се ангажира с неговата истиност, а с неговото изясняване. След като се разбра, че източник е същият ‛Джеймс Бонд“, пуснал в публичното пространство партенката за ‛агент ‛Виктор“, предположението за лъжа и манипулация се усилва, но нали за това все пак е необходимо въпросът да бъде зададен?! И след като е сторено, да се уволнява задалият въпроса – няма такива правила никъде по света, а ако има в bTV – жалко за bTV. Прочее, по същата логика Тошо Тошев отдавна трябва да е наритан от ‛Труд“ заради ‛агент ‛Виктор“, да не говорим за Николай Бареков, който в ‛Тази сутрин“ посвети към 4-5 предавания на тоя прословут ‛агент“.

Второ, не е важно вече има или няма мезонет за 100 000 евро Георги Първанов, подарен му от Петър Манджуков. Вече е важен фактът, че един журналист беше санкциониран заради това, че е задал такъв въпрос. Оттук насетне можем само да гадаем: дали Прессекретариатът на Президенството в лицето на Бойка Башлиева е оказал натиск да бъде скастрен Иво Инджев, или скастрянето му е самоинициатива на шефовете на bTV? Но и в единия, и в другия случай е ясно: властта притежава лостове да се намесва в управлението на една телевизия (а случаят е още по-тежък, защото става дума за най-голямата българска частна телевизия) и тези лостове вероятно са или влезли в употреба, за да се санкционира непослушният журналист, или са влизали някога в употреба поради същата или по друга някаква причина. Изводът и в двата случая е: властта продължава да манипулира телевизиите, ‛червените“ и други партийни мобифони не престават да звънят, а телевизионните ръководства треперят от страх да не настъпят някое временно величие по мазола. Което значи, че четвъртата власт в България не е никаква четвърта власт, а само се озърта на четири.

Трето, разпокъсаността на медийната гилдия в България. Българската медийна коалиция излезе с декларация срещу освобождаването на Иво Инджев, доц. Весела Табакова от Комисията за етика в електронните медии пространно, надълго и нашироко, с най-големи подробности обясни, че такова нещо като нарушаване на етичните журналистически норми в случая няма и няма как да има. Обаче! Обаче в. ‛Труд“ скочи като един Саша Матросов да брани уязвимата позиция на ръководството на bTV, а Валерия Велева чак провидя в действията му ‛американски стандарти“. Но защо, след като е толкова чуствителна тя към спазването на тия ‛американски стандарти“, не си подаде преди време оставката от вестника, в който работи, заради това, че в случая с ‛агент ‛Виктор“ той ги престъпи драстично? Ясно е: никакви стандарти не ги друсат ни ‛Труд“, ни Валерия Велева, а корпоративни и партийни интереси. Което е поредно доказателство, че в България медиите не са независими, а са обвързани в тесни, нерегламентирани, дори мерзки връзки с властта и капитала; и тези връзки предопределят тяхната т.нар. ‛редакционна политика“. Подменяйки по този начин истината с интереса на своите ментори и спонсори.

Четвърто, учудва готовността на доскорошните колеги на Иво Инджев да скъсат с него, преодолявайки всякакви граници на съпричастност и прогонвайки далеч от себе си усещането за несправедливост (а ако нямат такова усещане – нещата в журналистиката ни наистина са много печални). Николай Бареков – дали доброволно, дали под натиск, но веднага се появи на екран в часа 10.30, неделя, 15 октомври 2006, сякаш нищо с неговия колега в телевизията, в която работи, не се е случило. Ни лук ял, ни лук мирисал. И ако не беше Кирил Маричков да каже, че ситуацията всъщност не е нормална, а е ненормална, Бареков щеше да си се отцепи в разговори със социолози и други, все едно няма нищо. Това също е странно, поне за мен: онези, които уж са призвани да сформират националната общност и да бранят обществения интерес, нямат никакви рецептори за общност. И може би това е една от причините за доста хилавото състояние на българската журналистика.

Уволнението на Иво Инджев е провал. Но това е провал не единствено на bTV, макар нейният да е най-голям; провал е на цялата медийна гилдия и на цялото българско общество. За пореден път гилдията показа, че се ръководи от интереси, твърде различни от интересите на обществото; обществото пък показа, че не му пука от несправедливостта. Но докато тук справедливост означава само за мене си, а несправедливостта към другия е сляпо петно, дотогава ще се лутаме – слепи и глухи – в търсене на онова, което можем да имаме само с един достоен акт:

Да осъждаме винаги и навсякъде, независимо от пристрастията си, несправедливостта.

Митко Новков

Share on Facebook

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител