Нама да ви занимавам с много тинтири-минтири, а само ще ви покажа две моментни снимки на индикаторите за натоварвмането на блокове 5 и 6 в атомната централа. Ето какво показват те в настоящия момент:

Нама да ви занимавам с много тинтири-минтири, а само ще ви покажа две моментни снимки на индикаторите за натоварвмането на блокове 5 и 6 в атомната централа. Ето какво показват те в настоящия момент:

Обичаш черни миди? Чудесно! Аз също. Обичам ги по няколко причини. Защото могат да се приготвят бързо. Защото могат да се приготвят по различни начини. Защото мога да ги сготвя с различни продукти и билки, така че да не ми омръзват. И защото всъщност са ми вкусни.

Но може ли поредния начин да не бъде чак толкова бърз? Е, не е и бавен. Искам да кажа, че не отнема цял ден, но не и нещо, което просто да хвърлиш в тенджерата и да го извадиш готово от нея след пет минути. Всяка троха тук си заслужава и точно затова искам да ти споделя моя опит.

От известно време насам имам огромен апетит към морски продукти. Всякакви. Повече от всякога се спирам на рибния щанд в магазина и редувам предлаганите морски риби с морски дарове. Старая се да ги приготвям по неопитани за мен досега начини, което означава че се подготвям предварително с информация и продуктите, които ще ми трябват. Въпреки тази организирана част, рибите и морските дарове си остават бърз вариант за приготвяне на вечерята. Особено лятната вечеря, която по неписан закон се случва по-късно от обикновено.

Но идеята ми беше за едни миди, които получих без предварителна уговорка и които имах желание да сготвя още същия ден след работа. Първото, което ми хрумна и което би хрумнало на всеки е да се задушат с лук, чесън и вино; евентуално да се добавят малко домати и накрая магданоз. Но аз прецених, че разполагам с достатъчно време, затова потърсих идеи и приготвих мидите гратине с налични продукти.

Този опит ми отвори още идеи и още опити, за които вече беше необходимо да работя планувано, но така стигнах до един извод: не ти трябват много съставки за мидите. Необходими са само онези, които да подчертаят техния характер; сезонът, в който ги свързваме, а именно лятото; да запазят деликатния вкус на мидата; да допълнят и контрастират на текстурата им.

Малкото съставки, които накрая оформиха това предястие от миди са леснодостъпни и дори е възможно вече да разполагаш с тях. Това са бял хляб от предния ден, различни билки и зелени подправки, чесън, зехтин и пармезан. Мидите могат да се подготвят няколко часа предварително и да се запекат под грила непосредствено преди да се сервират. Това отнема пет минути, напълно достатъчно време да се подреди масата и да се отвори бутилка пенливо вино.

Миди гратине с билкови трохи и пармезан

Ако не може да откриеш маточина, замени я с половин чаена лъжица настъргана лимонова кора.

За 4 порции като предястие или около 40 парти хапки.

За мидите:

• 1 кг черни миди
• 1-2 дафинови листа
• 1-2 стръка мащерка

За билковите трохи с пармезан:

• 3-4 филии бял хляб от предния ден, без кората
• 2 скилидки чесън
• 10-12 стръка магданоз
• 2-3 стръка мащерка
• 2-3 стръка маточина
• 2-3 стръка риган
• 30 г прясно настърган пармезан
• 2-3 супени лъжици зехтин
• сол и прясно смлян пипер меланж

За сервиране:

• резени лимон
• едра морска сол (по желание)

Мидите се почистват под студена течаща вода. Счупените и тези, които не се затварят се изхвърлят.

В голяма тенджера се налива 2,5 л вода. Добавят се дафиновият лист и мащерката и се слага да заври. Когато заври в нея се изсипват мидите. Тенджерата се похлупва. Мидите се готвят от този момент 2-3 минути. Отцеждат се. Когато се охладят достатъчно, че да се пипат, мидените ядки се отделят от черупките. Мидите, които не са се отворили се изхвърлят. По-големите черупки се запазват и се нареждат в плитка тава покрита с алуминиево фолио. (Необходимо е алуминиево фолио, а не хартия за печене, защото тя би изгоряла под грила на фурната.) Във всяка черупка се слагат по две-три мидени ядки.

За билковите трохи в кухненски робот се смила хлябът. Към него се добавят чесънът, магданозът и билките почистени от дръжките и пармезанът. Смилат се отново докато се получат дребни трохи. Накрая се добавя зехтин и се посоляват със сол и прясно смлян пипер. Количеството зехтин ще зависи от сухотата на хляба и количеството билки, затова го добавяй по малко докато трохите се овлажнят добре, но да не стават прекалено мазни.

Билковите трохи се разпределят върху мидените ядки в черупките. Само поръсване с тях няма да бъде достатъчно, затова се взима с ръка от трохите, запълва се черупката и трохите се притискат леко, така че да застанат плътно в нея. Мидите могат да се подготвят до този етап няколко часа предварително.

Грилът на фурната се нагрява на 220ºC. Тавата с мидите се поставя на най-горното ниво във фурната. Запичат се 5-6 минути или докато трохите придобият златист цвят. Сервират се веднага с резени лимон и ако желаеш, може да ги подредиш в плато върху едра морска сол.

Още рецепти за риба и морски дарове

• SOS – 3 рецепти с водорасли
• Една вариация на „Изкушението на Янсон“
• Цитрусова салата с фенел и сьомга на тиган
• Ризото от спелта с червено цвекло и печена сьомгова пъстърва
• SOS – Африка вика Кулинарно – Задушени миди с фъстъци, спанак и ориз
• Заедно с Цветомир Николов – Суши
• Да бързаме бавно или как приготвих скариди със сумак и пресен копър
• Йоана на Земята – Пъстърва на тиган с лук и моркови
• Пъстърва с портокалово-бадемов сос и прясна мента
• Хек с лешников сос
• Тортиля със зеленчуци и скариди
• Сьомга с портокалов сос
• Ролца от ципура с праз и кестени
• Пълнени калмари с ориз и скариди
• „Старото пристанище“
• Паеля

Други рецепти с билки

• Печен агнешки бут и оризов пилаф
• Патешки рийет
• Тарт от бързо многолистно тесто с карамелизиран червен лук, гъби и бри
• Печени патладжани с домати и сос писту
• Лесен за разчупване хляб със зехтин, билки и чесън + съобщение
• Печено свинско месо от бут и лучен сос с мадейра
• Тиквички с мента и босилек
• Пресни картофи със салвия и песто от левурда
• Царевични пити с квас, агнешко със сумак и млечен сос с маточина
• Салата от печени пресни картофи и репички с билково песто
• Как да си направя ароматно олио
• Изненадай Коледа! – Основното
• Билков тарт с аспержи и сос от нар
• Как да си направя сушени домати
• Малко златно магазинче
• Децата ни
• Чеснови хлебчета с билки
• Кафяв ориз с леща, гъби и билки

Миди гратине с билкови трохи и пармезан е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

През юни 2017-та г., когато Германия записа абсолютен рекорд по производство на електроенергия от Слънцето средната борсова цена на същата, от микса на всички източници, е с повече от 16% ПО-НИСКА, отколкото в България, пак средна борсов...

Подобно на руската намеса чрез държавно организараната хибридна война срещу Запада, така и фалшивите новини напоследък бяха “открити” от западните лидери. Особено активен “откривател” е Тръмп, макар да е странно, че той ги вижда само в рамките на самите американски медии, но не и като проява на руската пропагандна агресия.

За сравнение: френският президент Макрон по безпрецедентен начин зашлеви – образно казано- Путин, заявявайки пред него, че руската държава се меси чрез своята пропаганда във вътрешните работи на Франция. Той изрично натърти, че става дума за държавни пропагандни инструменти, като т.н. агенция “Спутник” и телевизията РТ, т.е. две особено активни харпии на кремълското нападение и в САЩ ( но останали “незабелязани” от Тръмп).

А у нас как е? Как мислите?

Фалшивите новини, в особено нагли размери и форми, са част от т.н. преход към предполгаемата демокрация в България под мотото “към демокрация чрез фалшификация”, вариант на известното правило от времето на “соца” “чрез нахалство към прогрес”.

Писал съм за това многократно и съм давал примери. Ето два от най-наглите варианти на фалшиви новини, с които съм се сблъсквал през годините в качеството на обект на тези брутални измислици за масово преживяне.

Едната е легендарната вече лъжа във в. “Дума” за легендираните като “кинжали” неколцина сини злодеи. Те искали да свалят прекрасното правителство на Любен Беров, което иначе БСП и нейният партиен орган не при(по)знаваха официално за свое. Така огранът на партията си сложи под челото в съботно-неделния си брой на 27-28 март 1993 г. заглавието “Тайнствен  кръжец заговорничи срещу законната власт”. Уж много “тайнствен”, но превратаджийският заговор беше обявен за “разкрит” от анонимните лъжци. Според тях това били едни “кинжали” ( общо 5 на брой ) , между които алюзията на фалшификаторите включваше и прозрачен намек за моя милост под етикета “ директор на агенция с опит в Близкия изток”.

За колективната стойност на това индивидуално омаскаряване говори фактът, че присъдружните на “Дума” български медии възприеха тази фалшива новина за чиста монета ( зер вече живееха в монетрания свят на техния си капитализъм) на терминологично ниво. До ден днешен плещят за “кинжалите” в сините редици, сякаш не ставаше дума за долнопробна измислица на ченгесарската пасмина, а за някаква доказана, състояла се реалност.

После пак питайте от кого и от какво са се учили днешните пера в червеноперестите жълти медии, за които подобни манипулации са не всекидневие, а вече всекичасие в епохата на бързо обновяващата се в интернет картина на словоблудството.

Осем години по-късно във в. “Монитор”, в който си бяха дали среща талантите ( направо атлантите) на червено-кафявия реваншизъм, като Сидеров и Блъсков, преписаха и обновиха тъпоумната статия на “Дума” от март 1993 г. Дори и заглавието не се постараха да променяк кой знае колко: “Сини стратези планирали разкол в правителството”, се казва в редакционната статия на “Монитор” от 20 юли 2001 г.

Забележете: през 1993 г. червеният орган “Дума” брани от “сините кинжали” кабинетът на Любен Беров, бивш съветник на президента Беров , оцветен на пропагандното агиттабло по дефиниция в синьо заради близостта му с избрания със сините гласове Желю Желев. А през през юли 2001 г. червендалестият “Монитор” прави същото и със същите изразни недоносчета от позицията на бранител на победоносния Симеон Сакскобурггготски. Той пък е не просто син, а направо със синя кръв и припознат по този повод от сините за свой ( вълк в кошарата). Синьокръвният Симеон, също като Любен  Беров, не биваше да бъде свързван с червената мафия, но точно тя тръгна да го защитава от “сините стратези”, т.е. от “кинжалите”.

И кой вече е на(д)граден като най-опасен “син стратег”?

Цитирам неподписаната, т.е. редакционната статия на “Монитор”, който се позовава на свой “осведомен източник” за уж подготвяния срещу Сакскобургготски комплот с участието на политолозите Евгений Дайнов, Огнян Минчев и Антони Гълъбов:

“ Стратегът на комплота бил водещият на предаването “В десетката” и бивш главен редактор на в. “Демокрация” Иво Инджев”.

Би трябвало да мога да дам някакво смислено обяснение на безсмислиците, които ме обявяваха за нещо като велик заговорник, превратаджия и стратег. С какво толкова съм ги ядосл и впечатлил, че трябваше по подобен нелеп начин да ме изваждат пред скоби ( освен с факта, че не им цепя басмата и отказвам да бъда един от тях )?

Не ми хрумва друго освен, че са ме преценили като някаква заплаха в случай, че реша се възползвам от доверието на хората ( както те биха направили на мое място). А то, видно от едно изследване от 2003 г., им е изглеждало застрашително- нещо, с което тези другари вероятно са били наясно и преди ( а може би и сега).

Изследването на Центъра за социални стратегии и инициативи е публикувано във в. “Новинар” на 4 август 2003 г. На въпроса “Когато искате да си съставите обективно мнение за политиката, на кои обществени авторитети бихте се доверили, най-често посочваното име е на журналиста Иво Инджев”.

Share on Facebook

Обичаме да четем, да ходим в книжарници и да купуваме все нови и нови книги. След като прочетем тези книги, ги слагаме на рафта на библиотеката и не ги отваряме повече. Но идва един момент, в който ни се налага  да се разделим с част от старите вещи, а това включва и книгите. Много хора...

Да, точно това ни казва в постановеното си на 28.06.2017 решение Върховен съд на Канада.

В основата му стои спор, започнат пред съдилищата на Британска Колумбия, между компанията-ищец Equustek Solutions, която произвежда уреди за производствена автоматизация и мрежова свързаност, и компанията-ответник Datalink Technologies Gateways Inc. et al. Предметът на спора е, че Datalink (заедно със свои свързани дружества) разпространява някои от продуктите на ищеца, но след като заменя оригиналната марка със своя и представяйки ги като свои.

Equustek успява да издейства привременни мерки, с които съдът забранява на Datalink да разпространява продуктите. Вследствие на това Datalink прекратява участието си в производството, напуска Британска Колумбия и продължава противоправната си дейност „от неизвестно място“, с помощта на множество различни уеб сайтове, за което, разбира се, разчита най-вече на търсачки като Google.

От този момент насетне Equustek насочва услията си срещу Google, които започва да бомбардира с исканията си за деиндексиране на сайтовете на Datalink. От търсачката се съобразяват, но не с всичко. На практика ограничават деиндексирането само до канадския домейн от първо ниво, т. е. до Google.ca.

Това е незадоволително за ищеца, който иска от съда да забрани на Google да показва резултатите от търсене, свързани с противоправно предлаганите от Datalink продукти, в световен мащаб.

Google, разбира се, обжалва и делото стига до Върховния съд на Канада. Пред който излага аргументи за нарушаване свободата на изразяване, както и че същата привременна мярка не би била наложена навсякъде по света и прилагането и там (където не биха я наложили), ще доведе до нарушение на местното законодателство.

Върховният съд на Канада не приема тази аргументация, определяйки я като „само теоритична“.

Впечатление прави формулировката на съдия Rosalie Abella в точка 48 от решението, че

Това не е мярка за ограничаване на речта, насочена срещу ценностите на свободата на изразяване, а е мярка за деиндексиране на сайтове, които отказват да се съобразят с поредица от съдебни разпореждания. Никога досега не сме приемали, че свободата на изразяване е тук, за да  улеснява противоправната продажба на стоки.

В типичния англо-американски стил на писане на съдебни решения, съдия Abella продължава и в следващата точка 49:

Също така имам проблем с виждането, че мярката влиза в конфликт с онова, което Google определя като съдържание с неутрален характер. Мярката не изисква Google да следи съдържанието в интернет, нито е констатацията за каквато и да е отговорност на Google с оглед улесняване достъпа до процесните уебсайтове. Що се отнася до баланса на удобство, единственото задължение, което привременната мярка налага на Google, е да деиндексира интернет сайтовете на Datalink. Разпореждането, както съдия Fenlon правилно оценява, е само леко разширение на премахването на отделни URL адреси, което Google вече е направил доброволно. Дори да приемем, че разпореждането представлява ограничаване на свободата на изразяване, то това е далеч по-незначително отколкото необходимостта да се предотврати настъпването на непоправима вреда, произтичаща от нежеланието на Google да деиндексира, с което търсачката на практика улеснява Datalink в неизпълнението ѝ на съдебно постановени мерки.

Сума сумарум, решението е добре аргументирано и балансирано с оглед конфликта между правото на свободно изразяване от една страна и правото на (интелектуална) собственост от друга. Предлагането на чужди продукти под собствена марка освен продуктово пиратство, представлява и акт на нелоялна конкуренция, която унищожава търговския оборот. Отделно от това правото на „свободно изразяване“ не е създадено за това, определени ответници по граждански или търговски дела да бягат от съответната си отговорност и да продължават с противоправното си поведение. Деиндексирането на сайтовете на ответника от търсачката на Google също така е далеч по-мека мярка, отколкото задължаването на интернет доставчици да филтрират трафика на потребителите си до тях.

Снимка – достъпна на Flickr

Представете си, че се опитвате да прочетете един текст, но той се изкривява или „танцува“ пред очите ви; лесно обърквате сходни по външен вид букви и може да не успеете да прочетете дадена дума, дори да сте я срещали вече на предишната страница. Това състояние се нарича дислексия и не е болест, а различен модел...

В Официален вестник на ЕС:

Резюме на  становището на Европейския надзорен орган за защита на  данните относно Предложение за директива относно някои аспекти на договорите за предоставяне на цифрово съдържание.

Интересно становище относно интересна и много разпространена хипотеза – предоставяне на привидно безплатни услуги, за които обаче заплащаме с личните си данни вместо с пари.

Има обаче един проблемен аспект на предложението, тъй като то ще се прилага в ситуации, при които за дадено цифрово съдържание се заплаща цена, но и когато цифровото съдържание се предоставя срещу изпълнението на други ангажименти, които нямат парично изражение, а са под формата на лични или други данни. ЕНОЗД предупреждава срещу въвеждането на всяка нова разпоредба, която предвижда, че хората могат да заплащат със свои данни така, както заплащат с пари. Основни права, като например правото за защита на личните данни, не могат да бъдат сведени до обикновен потребителски интерес и личните данни не могат да бъдат приемани като обикновена стока.

По-късно беше публикувано  предложението на Малтийското председателство на Съвета  за общ подход (1 юни 2017).

Пътят не този проект не е лек  – вж  и  становището на Франция (на Сената на Френската република) относно субсидиарността от 2016 г.

Скандалът със заплахата на Бетинова Жотева в качеството й на член на СЕМ срещу журналистката Къдринка Къдринова отмина, но ще се запомни с вълната от възмущение, под която се подписаха предимно нейни другарки и другари, доколкото Къдринова е виден представител на русофилщината в българската журналистка.

В крайна сметка Бетина Жотева се отказа да защитава незащитимата си позиция и се извини. Къдринова не само не пострада, но и беше героизирана като острие на съпротива срещу властта – доста различен резултат от онзи, при който си загубих работата преди близо 11 години .

Припомням с факсимилиета как в един и същи ден, на 12 октомври 2006 г., най-тиражният вестникарски инстумент на властта “Труд” ми посвети авторски коментар на Валерия Велева на първа страница и не по-малко лъжлива и злобна статия във вътрешността на книжното си тяло. Вместо да проявят нещо като журналистическа солидарност или поне да положат усилие да покажат опит за безпристрастност  Велева и компания се подмазаха на Първанов и “танцуваха на гроба ми”. Зарадваха се, че съм бил бил уволнен основателно по “американските стандарти” ( опровергано от самия Държавен департамент на САЩ по-късно), защото съм бил участвал в “активно мероприятие” .

Имам и други подобни биографични примери от 1993, 1994-та г, но ще спестя многословието, за да дам думата на друг автор, който написа във в. “Култура” що за (безнаказано ) безобразие беше репресията срещу моя милост, за която никой така и не се извини .

Култура – Брой 36 (2430), 20 октомври 2006

bTV. Провалът

Миналата седмица в тази рубрика ставаше дума за желанието на bTV да бъде обществената телевизия на България и за неумелия начин, по който се опитва да изпълни своето желание. Тогава предаването ‛В десетката“ още се излъчваше по bTV и то беше едно от основанията за надеждата, че все пак първата българска частна телевизия има ресурс да се въплъти и в първата българска обществена телевизия. Днес вече тази надежда е мъртва – bTV, за жалост, се превърна в поредното доказателство за зависимостта на българските медии от политически и корпоративни интереси; превърна се в поредното доказателство за тяхната несвобода. С уволняването (или, както предпочитат да евфемизират от ръководството на телевизията – освобождаването) на Иво Инджев Албърт Парсънс и Люба Ризова демонстрираха не спазване на правилата, а страх от властта. Голям страх. Но нека изясним.

Първо, Иво Инджев беше освободен заради нещо, което навсякъде по света минава за най-нормалното журналистическо действие – задаването на въпрос/и. С всички уточнения, изисквани от точно този въпрос: че е от анонимен източник, че е изпратен на имейл-адреса на предаването, че журналистът не се ангажира с неговата истиност, а с неговото изясняване. След като се разбра, че източник е същият ‛Джеймс Бонд“, пуснал в публичното пространство партенката за ‛агент ‛Виктор“, предположението за лъжа и манипулация се усилва, но нали за това все пак е необходимо въпросът да бъде зададен?! И след като е сторено, да се уволнява задалият въпроса – няма такива правила никъде по света, а ако има в bTV – жалко за bTV. Прочее, по същата логика Тошо Тошев отдавна трябва да е наритан от ‛Труд“ заради ‛агент ‛Виктор“, да не говорим за Николай Бареков, който в ‛Тази сутрин“ посвети към 4-5 предавания на тоя прословут ‛агент“.

Второ, не е важно вече има или няма мезонет за 100 000 евро Георги Първанов, подарен му от Петър Манджуков. Вече е важен фактът, че един журналист беше санкциониран заради това, че е задал такъв въпрос. Оттук насетне можем само да гадаем: дали Прессекретариатът на Президенството в лицето на Бойка Башлиева е оказал натиск да бъде скастрен Иво Инджев, или скастрянето му е самоинициатива на шефовете на bTV? Но и в единия, и в другия случай е ясно: властта притежава лостове да се намесва в управлението на една телевизия (а случаят е още по-тежък, защото става дума за най-голямата българска частна телевизия) и тези лостове вероятно са или влезли в употреба, за да се санкционира непослушният журналист, или са влизали някога в употреба поради същата или по друга някаква причина. Изводът и в двата случая е: властта продължава да манипулира телевизиите, ‛червените“ и други партийни мобифони не престават да звънят, а телевизионните ръководства треперят от страх да не настъпят някое временно величие по мазола. Което значи, че четвъртата власт в България не е никаква четвърта власт, а само се озърта на четири.

Трето, разпокъсаността на медийната гилдия в България. Българската медийна коалиция излезе с декларация срещу освобождаването на Иво Инджев, доц. Весела Табакова от Комисията за етика в електронните медии пространно, надълго и нашироко, с най-големи подробности обясни, че такова нещо като нарушаване на етичните журналистически норми в случая няма и няма как да има. Обаче! Обаче в. ‛Труд“ скочи като един Саша Матросов да брани уязвимата позиция на ръководството на bTV, а Валерия Велева чак провидя в действията му ‛американски стандарти“. Но защо, след като е толкова чуствителна тя към спазването на тия ‛американски стандарти“, не си подаде преди време оставката от вестника, в който работи, заради това, че в случая с ‛агент ‛Виктор“ той ги престъпи драстично? Ясно е: никакви стандарти не ги друсат ни ‛Труд“, ни Валерия Велева, а корпоративни и партийни интереси. Което е поредно доказателство, че в България медиите не са независими, а са обвързани в тесни, нерегламентирани, дори мерзки връзки с властта и капитала; и тези връзки предопределят тяхната т.нар. ‛редакционна политика“. Подменяйки по този начин истината с интереса на своите ментори и спонсори.

Четвърто, учудва готовността на доскорошните колеги на Иво Инджев да скъсат с него, преодолявайки всякакви граници на съпричастност и прогонвайки далеч от себе си усещането за несправедливост (а ако нямат такова усещане – нещата в журналистиката ни наистина са много печални). Николай Бареков – дали доброволно, дали под натиск, но веднага се появи на екран в часа 10.30, неделя, 15 октомври 2006, сякаш нищо с неговия колега в телевизията, в която работи, не се е случило. Ни лук ял, ни лук мирисал. И ако не беше Кирил Маричков да каже, че ситуацията всъщност не е нормална, а е ненормална, Бареков щеше да си се отцепи в разговори със социолози и други, все едно няма нищо. Това също е странно, поне за мен: онези, които уж са призвани да сформират националната общност и да бранят обществения интерес, нямат никакви рецептори за общност. И може би това е една от причините за доста хилавото състояние на българската журналистика.

Уволнението на Иво Инджев е провал. Но това е провал не единствено на bTV, макар нейният да е най-голям; провал е на цялата медийна гилдия и на цялото българско общество. За пореден път гилдията показа, че се ръководи от интереси, твърде различни от интересите на обществото; обществото пък показа, че не му пука от несправедливостта. Но докато тук справедливост означава само за мене си, а несправедливостта към другия е сляпо петно, дотогава ще се лутаме – слепи и глухи – в търсене на онова, което можем да имаме само с един достоен акт:

Да осъждаме винаги и навсякъде, независимо от пристрастията си, несправедливостта.

Митко Новков

Share on Facebook

Slowness is your friend. Една от многото симпатични мисли, които открих в книгата на Криста Why me want eat.

Книгата е лека и забавна. И няма как да се разкаже и сподели за нея. Но ето поне няколкото стъпки, които Криста подсказва:
1. Дишай. Упражнявай се да дишаш.
2. Яж бавно.
3. Упражнявай се да забелязваш.
4. Упражнявай се да вярваш, че заслушаваш добро хранене.

Какво може да ни нахрани?
. прегръдка
. подремване
. спанак
. ябълка
. яко викане
. време за себе си
. слънцето
. храна за душата
. топъл душ
. един блус
. куп храна

5. Достатъчно протеини.
6. С цвят и мирис.
7. Здравословни мазнини.
8. Движение.

Благодарност на Димитър Михайлов за споделеното за/на книгата.

Магическите пръчки горе, приятели! „Хари Потър и философският камък“ излезе преди 20 години! Двадесет! За този много специален случай част от екипа на BookRiot споделят най-добрите уроци, които са научили от Хари, Рон, Хърмаяни, Невил, Луна, Драко, Снейп и Дъмбълдор, а ние подбрахме 10 от тях за вас. 1. Най-добрият начин да се пребориш с депресията (дименторите)...

Работи се по Регламент  за преодоляване на блокирането на географски принцип и на други форми на дискриминация въз основа на националността, мястото на пребиваване или мястото на установяване на клиентите в рамките на вътрешния пазар.

Проектът на ЕК от  2016

Позиция на EDRI

В хода на обсъждането Регламентът вече се предлага да бъде за неопрадваното блокиране. Балансите са трудни и първоначалното очакване за отпадане на ограниченията изглежда няма да се оправдае.

Докладът на Ружа Графиня фон Тун унд Хоенщайн   в Европейския парламент

Процедурата

В Официален вестник на ЕС:

Регламент (ЕС) 2017/1128  за трансграничната преносимост на услугите за онлайн съдържание в рамките на вътрешния пазар

Из съображенията:

Безпрепятственият достъп в рамките на Съюза до услуги за онлайн съдържание, които се предоставят по законосъобразен начин на потребителите в техните държави членки на пребиваване, е важен за гладкото функциониране на вътрешния пазар и за ефективното прилагане на принципите на свободно движение на хора и услуги. Тъй като вътрешният пазар включва пространство без вътрешни граници, което се основава, inter alia, на свободното движение на хора и услуги, е необходимо да се гарантира, че потребителите могат да използват преносими услуги за онлайн съдържание, които предлагат достъп до съдържание като музика, игри, филми, развлекателни програми или спортни събития, не само на територията на тяхната държава членка на пребиваване, но и когато временно се намират в друга държава членка за цели като развлечения, пътешествия, служебни пътувания или мобилност с учебна цел. Ето защо пречките, които затрудняват достъпа и използването на тези услуги в такива случаи, следва да се премахнат.

Целта на настоящия регламент е да се приспособи хармонизираната правна рамка за авторското право и сродните му права и да се изработи общ подход към предоставянето на услуги за онлайн съдържание на абонатите, които временно се намират в държава от ЕС, различна от тяхната държава  на пребиваване, като се премахнат пречките пред трансграничната преносимост на услуги за онлайн съдържание, които се предоставят по законосъобразен начин. Настоящият регламент следва да осигури трансгранична преносимост на услуги за онлайн съдържание във всички засегнати сектори и съответно да предостави на потребителите допълнителни средства за достъп до онлайн съдържание по законосъобразен начин, без да се засяга високото равнище на закрила, осигурено с авторското право и сродните му права в Съюза, без да се променят съществуващите лицензионни модели, като например териториалното лицензиране, и без да се засягат съществуващите финансови механизми.

Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие , която ООН прие през септември 2015 г., съдържа отговора на международната общност на световните предизвикателства и тенденции, свързани с устойчивото развитие. Като работят за изпълнението на Програмата до 2030 г., ЕС и неговите държави ще допринесат и за една по-силна, по-устойчива, приобщаваща, сигурна и благоденстваща Европа.

В Официален вестник на ЕС:

Съвместно изявление на Съвета и представителите на правителствата на държавите, заседаващи в рамките на Съвета, на Европейския парламент и на Комисията Новият европейски консенсус за развитие: нашият свят, нашето достойнство, нашето бъдеще.

Продукти за предястието със зелен боб:

300г зелен боб
3 яйца
3 домата нарязани на парченца или съответното количество чери домати
100г маслини черни
100г царевица от консерва
5г сол
100мл олио
мерудия, копър
щипка бял пипер
резен лимон

Приготвяне предястието със зелен боб:

Зеленият боб се изчиства добре от крайчетата и се нарязва на половинки. Сварява се в подсолена вода. След като се свари се отстранява за охлаждане. Яйцата се сваряват и се нарязват на кубченца. В тиган със сгорещено олио се запържва зеленият фасул. След като се запържи всичко се добавят настърганите домати. След като се изпари водата от доматите се отстранява от котлона. След като се охлади се добaвят: магданозът и копърът нарязани на ситно. нарязаните яйца, царевицата и маслините. Поднася се като предястие добре охладено. Подправя се със сока на резена лимон.

Rating: 0.0/10 (0 votes cast)

The post Предястие със зелен боб appeared first on Кулинарни рецепти, Готварски рецепти- Рецептите на баба Пена.

Хубаво е, когато книгите ни учат как да се справяме с ежедневните проблеми в живота ни, особено в крехката тийнейджърска възраст. Благодарна съм за тези произведения, защото често се случва да имаме нужда от спасение, докато растем. Такъв съвременен YA роман е „Спасяването на Франческа” от Мелина Маркета (изд. „Millenium„). Книгата ни потапя в живота...

Продукти за предястието със зелен пипер:

300г зелен фасул
3 яйца
3 домата нарязани на парченца или съответното количество чери домати
100г маслини черни
100г царевица от консерва
5г сол
100мл олио
мерудия, копър
щипка бял пипер
резен лимон

Приготвяне предястието със зелен пипер:

Зеленият боб се изчиства добре от крайчетата и се нарязва на половинки. Сварява се в подсолена вода. След като се свари се отстранява за охлаждане. Яйцата се сваряват и се нарязват на кубченца. В тиган със сгорещено олио се запържва зеленият фасул. След като се запържи всичко се добавят настърганите домати. След като се изпари водата от доматите се отстранява от котлона. След като се охлади се добaвят: магданозът и копърът нарязани на ситно. нарязаните яйца, царевицата и маслините. Поднася се като предястие добре охладено. Подправя се със сока на резена лимон.

Rating: 0.0/10 (0 votes cast)

The post Предястие със зелен боб appeared first on Кулинарни рецепти, Готварски рецепти- Рецептите на баба Пена.