Фалшивите старини у нас преди да станат новини и по света

07/02/17 16:35
(http://ivo.bg/)

Фалшивите старини у нас преди да станат новини и по света

Подобно на руската намеса чрез държавно организараната хибридна война срещу Запада, така и фалшивите новини напоследък бяха “открити” от западните лидери. Особено активен “откривател” е Тръмп, макар да е странно, че той ги вижда само в рамките на самите американски медии, но не и като проява на руската пропагандна агресия.

За сравнение: френският президент Макрон по безпрецедентен начин зашлеви – образно казано- Путин, заявявайки пред него, че руската държава се меси чрез своята пропаганда във вътрешните работи на Франция. Той изрично натърти, че става дума за държавни пропагандни инструменти, като т.н. агенция “Спутник” и телевизията РТ, т.е. две особено активни харпии на кремълското нападение и в САЩ ( но останали “незабелязани” от Тръмп).

А у нас как е? Как мислите?

Фалшивите новини, в особено нагли размери и форми, са част от т.н. преход към предполгаемата демокрация в България под мотото “към демокрация чрез фалшификация”, вариант на известното правило от времето на “соца” “чрез нахалство към прогрес”.

Писал съм за това многократно и съм давал примери. Ето два от най-наглите варианти на фалшиви новини, с които съм се сблъсквал през годините в качеството на обект на тези брутални измислици за масово преживяне.

Едната е легендарната вече лъжа във в. “Дума” за легендираните като “кинжали” неколцина сини злодеи. Те искали да свалят прекрасното правителство на Любен Беров, което иначе БСП и нейният партиен орган не при(по)знаваха официално за свое. Така огранът на партията си сложи под челото в съботно-неделния си брой на 27-28 март 1993 г. заглавието “Тайнствен кръжец заговорничи срещу законната власт”. Уж много “тайнствен”, но превратаджийският заговор беше обявен за “разкрит” от анонимните лъжци. Според тях това били едни “кинжали” ( общо 5 на брой ) , между които алюзията на фалшификаторите включваше и прозрачен намек за моя милост под етикета “ директор на агенция с опит в Близкия изток”.

За колективната стойност на това индивидуално омаскаряване говори фактът, че присъдружните на “Дума” български медии възприеха тази фалшива новина за чиста монета ( зер вече живееха в монетрания свят на техния си капитализъм) на терминологично ниво. До ден днешен плещят за “кинжалите” в сините редици, сякаш не ставаше дума за долнопробна измислица на ченгесарската пасмина, а за някаква доказана, състояла се реалност.

После пак питайте от кого и от какво са се учили днешните пера в червеноперестите жълти медии, за които подобни манипулации са не всекидневие, а вече всекичасие в епохата на бързо обновяващата се в интернет картина на словоблудството.

Осем години по-късно във в. “Монитор”, в който си бяха дали среща талантите ( направо атлантите) на червено-кафявия реваншизъм, като Сидеров и Блъсков, преписаха и обновиха тъпоумната статия на “Дума” от март 1993 г. Дори и заглавието не се постараха да променяк кой знае колко: “Сини стратези планирали разкол в правителството”, се казва в редакционната статия на “Монитор” от 20 юли 2001 г.

Забележете: през 1993 г. червеният орган “Дума” брани от “сините кинжали” кабинетът на Любен Беров, бивш съветник на президента Беров , оцветен на пропагандното агиттабло по дефиниция в синьо заради близостта му с избрания със сините гласове Желю Желев. А през през юли 2001 г. червендалестият “Монитор” прави същото и със същите изразни недоносчета от позицията на бранител на победоносния Симеон Сакскобурггготски. Той пък е не просто син, а направо със синя кръв и припознат по този повод от сините за свой ( вълк в кошарата). Синьокръвният Симеон, също като Любен Беров, не биваше да бъде свързван с червената мафия, но точно тя тръгна да го защитава от “сините стратези”, т.е. от “кинжалите”.

И кой вече е на(д)граден като най-опасен “син стратег”?

Цитирам неподписаната, т.е. редакционната статия на “Монитор”, който се позовава на свой “осведомен източник” за уж подготвяния срещу Сакскобургготски комплот с участието на политолозите Евгений Дайнов, Огнян Минчев и Антони Гълъбов:

“ Стратегът на комплота бил водещият на предаването “В десетката” и бивш главен редактор на в. “Демокрация” Иво Инджев”.

Би трябвало да мога да дам някакво смислено обяснение на безсмислиците, които ме обявяваха за нещо като велик заговорник, превратаджия и стратег. С какво толкова съм ги ядосл и впечатлил, че трябваше по подобен нелеп начин да ме изваждат пред скоби ( освен с факта, че не им цепя басмата и отказвам да бъда един от тях )?

Не ми хрумва друго освен, че са ме преценили като някаква заплаха в случай, че реша се възползвам от доверието на хората ( както те биха направили на мое място). А то, видно от едно изследване от 2003 г., им е изглеждало застрашително- нещо, с което тези другари вероятно са били наясно и преди ( а може би и сега).

Изследването на Центъра за социални стратегии и инициативи е публикувано във в. “Новинар” на 4 август 2003 г. На въпроса “Когато искате да си съставите обективно мнение за политиката, на кои обществени авторитети бихте се доверили, най-често посочваното име е на журналиста Иво Инджев”.