Ще бъда кратък: американският президент Тръмп, нарочно или без да иска, възпроизвежда знаменити български анекдоти. Може и да не са с български произход, но ги знаем по нашенски като най-кратката форма за изразяване на дълбока позиция в едно плитко по своята същност общество, закопано за дълго от “гробокопачите на капитализма”, които аплодират и най-червендалестия  американски милиардер в случай, че им наредят от Червения площад.

Ето още един виц в интръмпретация:

Тръмп би искал да покани Путин, но е рано за това. https://trud.bg/тръмп-заяви-че-би-поканил-путин-в-белия/

Иначе казано, според Иванчо от вица ( да не се бърка с Ивана или с вицето на президента), това е преразказ на шегата, според която  “тате каза , че ще ми купи велосипед, ама друг път”.

В ролята на Иван(ушка) в случая е Вова. Той се надява на велосипед, но най-вероятно ще го качат на шейната без непременно да чакат снеговете.

Share on Facebook

За феновете на Ромен Гари е ясно – задължителен е сборникът му разкази „Птиците идват да умрат в Перу„.

Съкровищница от истории, които само Ромен Гари може да събере и разкаже по този начин – с едри щрихи, между които ясно изпъкват неочаквани детайли.

Хуманисти, луди, убийци, мечтатели, мафиоти, румънци и сърби, араби и арменци, италианци и руснаци, джуджета и великани, герои и обикновени хора. Космополитна компания, прилъстена от благородство и величие, жадуваща невинност, оставена в сблъсъка със себе си, между войни, израстване, споделена и несподелена любови, страх, самозабрава, самота …

„бе скъсал с другите, както винаги, когато човек иска да скъса със себе си“

„естествено, една голяма любов може да оправи всичко“

„единственото изкушение, което никой никога не е успявал да победи, е надеждата“

„Науката обяснява света, психологията обяснява съществата, но човек трябва да умее да се отбранява, да не се дава и да не позволява да му изтръгнат и последните трохички илюзия.“

Поздравления на издателство Леге Артис за хубавото оформление и на Зорница Китинска за превода.

Още от Ромен Гари тук: Големият гальовник, Животът пред теб, Сияние на жена, Зарядът на душата

Турция е готова да плати 2,5 милиарда долара, за да се сдобие с най-модерната руска система за противоракетна отбрана, съобщи високопоставен турски служител, участвал в сделката. Това е сигнал за завой от военния алианс на НАТО към Русия след повече от 60 години членство на Турция в Алианса, пише изданието “Блумбърг”.

Предварителното споразумение предвижда Турция да получи два ракетни комплекса С-400 от Русия още през следващата година, а след това да произведе още две в Турция, заяви турският чиновник, който остава анонимен заради чувствителността на въпроса. Говорител на руската компания за износ на оръжие “Росообронекспорт” отказа да коментира подробности за сделката. ( Медиапул)

Не е трудно да се досетим, че изразената от страна на Турция готовност да купи практически единствената търсена на международния пазар руска продукция извън онова, която страната добива като полезни  изкопаеми, е резултат от политическо решение. Не е плод на “внезапно” прозрение за  неустоимите качества на руското оръжие и конкретно на ракетните комплекси, за които става дума.

Посланието на Ердоган е ясно и неговата символика, която демонстрира линията на еманципация от САЩ и западните съюзници, за сметка на сближаването с Путин и неговата Русия, не се нуждае от кой знае колко дълбокомислен коментар.

Погледнато от България обаче си заслужава малко да се замислим за някои аналогии.

Демонстрацията на Анкара идва във време, когато у нас се разрази спорът за принципите, върху които да бъде построена тактиката ( и стратегията) при превъоръжаването на българската натовска армия- особено по отношение на въздушната отбрана. В този смисъл привържениците на доста лицемерната позиция, че трябвало само да си гледаме финансовия интерес при избора на продавач на бойни самолети  като за нас, би трябвало да подскочат от радост, че Турция ни дава пример как една от най-старите натовски държави, която притежава втората по големина армия в Атлантическия пакт, не се притеснява да си купи руско оръжие в големи количества и на доста голяма стойност. Докато ние, “американските подлоги”…

Обаче нашенците не скачат от радост. Поне не и публично. Защото живеят в клетката на собствения си капан. Гърчат се в рамките на конструкцията, според която руските братушки са ни освободили от Турция в праистерическо време и така сме направили избор веднъж и завнаги кого да обичаме и кого да мразим в този руско-турско тандем.  Не върви някак да похвалиш турците, че се сближават (отново) с Русия, защото в умовете и сърцата на заразените с русофилщина това не се връзва с черно-бялата картинка на патриотизма, от който стрижат дивиденти всякакви популисти.

Радарите на по-задълбочените търсачи на основания да се възмутят от нашата зависимост от САЩ и Запада в превъоръжаването вероятно са регистрирали и друга мъчнотия от подобен характер. Защото руският вестник “Комерсант” написа, че Саудитска Арабия обмисля вероятността да си купи руски оръжия за 3,5 милиарда долара. От една страна- това е възхитително признание за любимото руско оръжие, в което се кълнат като в модерна хоругва нашенските русофили. Пък и изпадналата в икономическа криза Русия ще захлеби някой и друг полезен за нея милиард валута. Обаче как да се зарадваш истински на такава новина, когато става дума за арабската монархия, сочена като спонсор на крайни ислямисти, с които нашенците обичат да плашат населението, за да печелят избори от позицията на защитници на отечеството от радикалния ислям?

Изобщо, тежка е съдбата на българския рашизоид. Непрекъснато трябва да се озърта и да внимава дали да се радва или не новините, свързани с Русия. Първо го карат да аплодира вожда на американския пролетариат Доналд Тръмп като един добър капиталист, който ще накаже лошите капиталисти в страната си, а междувременно ще протегне най-сетне ръка на Путин направо от Белия дом. После в Москва осъзнаха, че нещо не е наред с очакванията им по линия на американско-руската дружба и хвалбите по адрес на американския милиардер бяха прекратени в Русия. Медиите в матушката козируваха и коригирха възторга си от Тръмп. Ударената спирачка кара сега нашите тръмписти да се правят на ударени – щом в Кремъл са разлюбили Тръмп, значи и българските тръмписти ще си плюят ( ако не на петите, то поне) на физиономията.

Обърканите путинофили се чудят как да похвалят турците и саудитите за патриотичното им контактуване с Русия в довъоръжаването на техните и  без това въоръжени до зъби армии, без да се изложат (този път) пред българите. От тях те очакват да мразят турските вековни врагове и проамериканските спонсори на ислямския екстремизъм. Няма как да ги похвалят за приятелството им с тяхната Русия.

Добрата новина за този род нашенци е все пак, че тяхното не се губи- дали и Руската Федерация ще отиде в небитието, както СССР, за тях не е толкова важно. Важна е любовта, вярата в непреходната ценност, която се видоизменя като държавна форма, но не изменя на себе си в поддържането на стремежа към величие, с което компенсира комплекса за малоценност на тукашните слънчогледи, обърнати винаги към топлината на сибирските ветрове и техния пореден вожд-слънце.

Share on Facebook

watch video: how to make:   see more:

Клеветят фирмата ви онлайн от чужбина - търсите обезщетение пред съда по адрес на управление.

Крайнодесният британски блогър и поддръжник на американския президент Доналд Тръмп Майло Янопулос започна с фалстарт комуникационната кампания около своята дебютна книга Dangerous („Опасен“), пише Publishers Weekly. Екипът на бившият главен редактор на известния с множество фалшиви новини сайт Breitbart разпространи информация за 100 000 копия от предварителни продажби и в рамките на първия си ден на...

Най-големият вложител в КТБ сред публичните фигури, бившият тв водещ и изпълнителен директор на TV7 и настоящ евродепутат Николай Бареков, чиито пари в КТБ са достигали до 1.8 млн. евро, обикаля света като инспектор на избирателния процес в страни, като Гамбия или като наблюдател на най-милитаризираната граница в света.

От разпространена от самия него информация в интернет става ясно, че му предстои мисия и в Източен Тимор “заради успешните мисии и натрупания опит в областта на укрепване легитимността на националните избирателни процедури” http://www.bnews.bg/article/227740-nikolay_barekov_be_izbran_ot_imeto_na_ep_za_chlen_na_politicheskiya_forum_aziya_evropa_aepf

Продуктът на българската избирателна система Бареков е нарицателно за парламенте, създадено с парите на банката, чийто провал е най-големият пладнешки обир в историята ( не само ) на България. Парламентето е в парламента не някаква си България, а направо на Европа. Там произведе смешки с английския си език на международен форум, свързан с Иран, но това не сломява самочувствието му на заслужил поста си “европейски политик” и “консерватор”.

От друга страна, след като си имаме премиер на същото ниво в националната политика, защо да не излъчим негово копие и на международната сцена? Борисов се изживява като регионален водач, посредник между ЕС и Турция на Европа, а Бареков направо ще спасява света като инспектор на най-опасното военно огнище на напрежение на  Корейския полуостров.

Нямаме проблем, Европа плаща за екскурзиите му, нали. Освен един: кой ще ни спаси от такива спасители на света, които сами сме произвели?

Share on Facebook

Американският писател Дейв Егърс е автор на постмодерната антиутопия „Кръгът” (изд. Жанет 45). Още по-дълбока следа обаче оставя като редактор и издател, пламенен борец за каузата за грамотност и защитник на човешките права. На българските си читатели той е познат и с романа „Холограма за краля” (изд. Жанет 45), който представи лично в София на 5...

Три книги, вдъхновени от сериала  Black Mirror (Netflix), ще бъдат публикувани през следващата година, съобщи BBC. Всяка от тях ще съдържа три новели, написани от различни автори, а редактор на изданията ще бъде самият създател на сериала Чарли Брукър. Новелите не са публикувани и екранизирани до момента, като първият том се очаква да бъде издаден...

БХК на 25: Тепърва започваме

Така и не успях да заобичам сатиричните романи (ако изключим „Кучешко сърце“), защото ми се струва, че в голяма част от тях героите не са пълнокръвни образи, а просто пешки, създадени с едничката цел да осмеят или да бъдат осмени, но не и да разкажат своята история. Не мога с ръка на сърцето да нарека „Къща от...