“Криси се крие” е едно от великолепните нови попълнения в каталога на издателство “Рибка”. Създадена от илюстраторката Фиона Удкок, пъстрата картинна книга разказва история, добре позната на всяко дете – желанието да си най-добър в нещо. “Криси се крие” предлага чудесна възможност да покажете на детето си, че не е важно винаги то да побеждава в игрите...

Проучване на Британското кралско научно дружество обяви “Себичният ген” на Ричард Докинс за най-вдъхновяващата книга на всички времена в научната литература, съобщи The Bookseller. На второ място в класацията се нареди “Кратка история на почти всичко” на Бил Брайсън, следвана от “Произход на видовете” на Чарлз Дарвин. Резултатите от изследването бяха обявени в Британската библиотека...

Нискотарифния авиопревозвач easyJet стартира детска “летяща библиотека” със 7 000 екземпляра от класически детски книги. Те ще бъдат достъпни на борда на 147 самолета на компанията, съобщи The Bookseller. Сред заглавията, подбрани от детската писателка Жаклин Уилсън, са любими класики като “Питър Пан”, “Алиса в страната на чудесата”и “Магьосникът от Оз”. Децата ще могат да намерят книгите...

Преди два дни в "Умъртвяване на живо и под микроскоп" ви показах настоящето и бъдещето изчезване на германската ядрена мафия, с помощта на набиращия популярност сайт ENERGY CHARTS. Но веднага след това забелязах малка грешка на...

Тази седмица ми върви на статистики. Което никак не е лошо, защото числата помагат да преценим докъде сме стигнали и къде са конкурентите ни. Този път ще хвърлим око на 2 доклада – за разлика от този на Mary Meeker, те са „едва“ по 50-тина страници.

State of Inbound 2017

На първо място, любимият ми State of Inbound на HubSpot. Честно казано, промените тук се движат с бавно темпо и за да видите основните трендове, най-добре е да сравните данните с предишни години – вижте данните от 2016 и 2015.

Фокус върху SEO, разочарование от органичния обхват в социалките

Тази година топ приоритет на маркетолозите е SEO. Вероятно причината за това са все по-динамичните промени, които видяхме през последната година – и не само. Промените от страна на Google ни карат постоянно да сме нащрек. Ето и останалите приоритети на маркетолозите:

На тема маркетинг тактики, много специалисти смятат, че традиционните рекламни канали са силно надценен канал. Все пак broadcast-медиите не ни дават възможност за детайлно таргетиране и персонализация на посланието. Тези данни съответстват на спадащите инвестиции в печат, радио и телевизия, които отбелязват от KPCB. Тъжното е, че много маркетолози използват и дигиталните канали по същия начин, въпреки техните възможности. Вероятно затова 11% смятат, че и тази тактика се надценява. Приятна новина е, че 13% вече не разчитат на органичния трафик в социалните медии. Отдавна знаем, че безплатен reach няма, вече това става и масово вярване.

Когато няма точни измерители, усещането за ефективност е различно

Тъй като данните се предоставят от създателите на термина „inbound marketing“ HubSpot, повечето статистики целят да покажат, че inbound маркетингът е ефективен. Маркетолозите, които използват такива тактики, оценяват по-високо ефективността на маркетинг усилията в компанията, ще вкарат повече бюджет в inbound – това не е новина

  DIY dream catcher made by the kids visiting kid’s workshop Srachko, (Pazardzik, Bulgaria).        

Ние всички знаем за връзката между парите, политиката и т.н. журналистика, но мащабите на преливане на ( десетки) милиони евро в медиен и политически проект, какъвто е случаят с употребения за целта “журналист” Бареков, надхвърлят скромното ми  ( в това отношение) въображение . Вложените от рухнаталата по-късно банка КТБ цели 25 милиона  впечатляват както с обема на “инвестицията”, така и най-вече с факта, че са платени на един очевидно кух откъм възможности  субект, какъвто е въпросният “журналист”. https://kafeneto.wordpress.com/2017/07/21/близо-30-млн-лв-от-ктб-са-отишли-при-барек/

Би трябвало да оставя личната си забележка за финал, но на читателите, които ще ме заподозрат, че “завиждам” на Бареков за прилапаните милиони, бързам да отговоря: за такава лакомия не е нужен никакав талант, а непукизъм, цинизъм, безпринципност и нахалство в неограничени количества. Както и голяма доза глупост от страна на вложителите в един палячо, (чието единствено “достойнство” е наглостта и самохвалството) – нещо, което косвено призна един от адвокатите на банкера Цветан Василев тази сутрин в телевизонно интервю.

Държа да кажа, че също съм получавал оферти за големи пари – най-вече за участие в реалити формати по телевизиите, в които на “звездите” се плащат баснословни като за българските стандарти суми – сумарно стотици хиляди, ако се бях съгласил на две-три от предложенията. С изключение на “Сървайвър” съм бил канен за всички останали формати – от “Випбрадър”, през “Къртицата”, до “Фермата”, но съм преценил, че честта и достойнството са ми по-важни от забогатяването по такъв унизителен начин.

Отбелязвал съм също по този повод, че се отказах от заплатата си в БТВ заради презрението си към симбиозата между моето телевизонно началство с управник като Първанов – пропуснатите в този смисъл ползи, изчислени за повече от 10 години, са също за стотици хиляди. А за “намеците” да “си срещнем интересите”, които ми бяха направени от името на най-виден представител на ядреното лоби например ( срещу неизвестно каква, но предпогалаемо “неустоима” сума), да не говоря…

Легендарното раздаване на куфарчета с пари на избрани другари и другарки в зората на зараждащото се пазарно стопанство у нас беше толкова настойчиво, направо яростно профанизирано от заинтересованите да се заметат следите, че днес сме претръпнали към този забравен казус. “Оказва” се обаче, че Бареков е бил снабдяван в брой с цели сакове със стотици хиляди евро, пренасяни месец след месец от шофьора му. И това не е градска легенда, а доказан документално факт.

В този документален филм за мафията, който гледаме безпомощно от толкова години, класическа сюжетна линия е как се купуват политици и журналисти. КОЙ ли не се облажи! Повечето от напазаруваните в екипа на Бареков журналисти се обърнаха после срещу него по същия начин, по който той заръфа ръката на благодетеля си. Някои скочиха по-рано от лодката на позора ( да изреждам ли имена на такива, някои от които ме ругаха в ефира на купената от КТБ телевизия именно заради мои реплики за грозните пари, които взимат). Други се присетиха да се възмущават чак след като парите за тяхното мълчание и послушание свършиха.

Ами политиците, като Нешка Робева, Ангел Джамбазки, Емил Кошлуков, “шистовият бунтар “ Ангел Славчев-Че и т.н. , които също похапнаха от Барековата попара?

Да, не става дума за обогатяване само на един отделно взет наглец, който толкова години се представяше за журналист, а за всички останали, които се правеха, че не забелязват колко е елеменатрен, освен в едно: в усвояването на милиони от “спонсор” с доказано лош вкус, въобразил си, че една бухалка, прескочила от пловдивските кръчми на екрана на най—гледаната телевизия, може да изгради стойностен политически проект. Онези, които му приставаха с физиномиите и имената си са всъщност най-позорната част от този мафиотски филм ( с цялото си нахалство Бареков дори и моя милост се опита да “съблазни” след като ликуваше по повод отстраняването ми от БТВ, явно не можейки да повярва, че не съм за продан също).

Иначе Бареков, след като изтимарил банката с десетки милиони, сега е в Тимор и не желаел да го занимават с разни дреболии, като описаните по-горе. Източената банка и Източен Тимор се наслагват някак си на етимологично ниво като продължение на един абсурд, превърнал се в реалност в резултат на всеобщата търпимост към явните измами в България. Защото едно е да скандираш “долу мафията”, друго е да назовеш имената на онези, които играят по нейните правила.

Share on Facebook

Иранският илюстратор Ехсан Абдолахи ще пропусне един от най-големите литературни фестивали в Европа – този в Единбург, заради отказана виза. Британското независимо издателство Tiny Owl е изпратило покана за Абдолахи и е организирало няколко събития и творчески работилници с негово участие, но от Външно министерство са отказали входни документи на иранеца. Въпреки това илюстратора подхожда...

Винаги съм се възприемала като фен на „лекото фентъзи“ – официално няма такъв жанр, но аз го използвам, за да категоризирам афинитета си към истории за магии, вещици, заклинания и стихии, по-скоро клонящи към хогуортската вселена, отколкото към Света на диска (почти чувам възмутените възклицания на „истинските“ фентъзи фенове). „Софийски магьосници“ на Мартин Колев (изд....