Днес ще ви покажа съществуващата зависимост и непрекъсвана подчиненост на председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов към дългогодишния му ментор и командир още от времето на ВМЕИ "В.И. Ленин", ...

Инсталирах си Gutenberg – евентуално новият едитор за WordPress. Много е готин.

Tempora mutantur et nos mutamur in illis.

Светът много се е променил. Едно време не беше такъв. В началото на 90-те, когато започвахме да се занимаваме с рекламен бизнес, сделките често ставаха с джентълменско стискане на ръце и с някакво договорче от една страница, което още на следващия ден забравяхме къде сме хвърлили. Изпълнявахме си задълженията, взимахме си парите и всички бяха доволни. Често парите не бяха никак малко, сумарно през годините става дума за милиони оборот. Контрагентите бяха както частни, така и държавни фирми. Да, да, не вдигайте озадачено вежди! Понякога с държавните фирми се работеше така лесно, както и с частните. Нямаше конкурси, нямаше запечатани пликове, нямаше комисии, нямаше обжалвания. Шефът на фирмата си избира партньора, възлага му работата и си носи отговорността за избора. Нормално. Така трябва да бъде.

Оттогава малко по малко, ден след ден, сантиметър по сантиметър всичко се промени.

Вече не се занимавам с реклама по най-различни причини, но преди няколко седмици една фирма, която все още се занимава, ме потърси, за да ме покани като сценарист. Щяха да се явяват на конкурс пред някаква НПО за производство и разпространение на информационни клипове за обекти на културно-историческото наследство. Според условията на конкурса, освен техника като за малка телевизия, трябваше да покажат, че имат режисьор, оператор, монтажист и, включително, сценарист.

Тук ще отворя скоба, за да се зачудя защо е нужно да се показват и доказват всички тези неща. Нима когато отида в бакалията да си купя сирене, искам от бакалина да ми покаже, че има крава, че има обор, че има машина за доене, че има доячка на трудов договор, че има мандра и че има камион? Не. Харесвам си сирене, плащам и си отивам. Откъде и от кого го е доставил бакалинът – това изобщо не ме интересува и ще бъда благодарен, ако не ме занимават. Затварям скобата.

Съгласих се да се явя като сценарист в екипа на фирмата, за да могат хората да си окомплектоват документите за конкурса. Аз наистина съм сценарист. През последните 30 години съм написал стотици, стотици сценарии (включително и няколко пиеси) за телевизията и радиото  – драматургични и развлекателни форми. Написал съм и десетки сценарии за реклами. Писал съм и сценарии за информационни видео форми по проекти, финансирани от европейските фондове, какъвто беше и конкретния случай, за който ме потърсиха. Старателно събрах целия си внушителен бекграунд в едно CV и го връчих на възложителя с чувство на изпълнен дълг.

– Не е достатъчно – с тъга в очите каза служителят на фирмата, натоварен със събирането и окомплектоването на документацията. – Трябва да докажеш, че имаш необходимата квалификация.

– С какво повече от часовете продукции по мои текстове в националните телевизия и радио? – изумих се с цялата си наивност.

– С някакъв документ за правоспособност. Например диплома. Какво си завършил?

– Филология със специалност по теория на литературата. Ако трябва да съм съвсем конкретен, точната ми специализация (това, което днес се нарича магистратура) е „Класически и съвременен роман и риторика на сатирата“. Достатъчно ли съм образован, за да напиша сценариите за вашите клипове?

– Дано да го признаят – загрижено поклати глава експертът. – Лошото е, че никъде не пише, че си завършил за сценарист, а ние трябва да покажем именно сценарист на граждански договор.

– Ама това е все едно да питаш капитан на танкер дали е квалифициран да плава с надуваема лодка!

– Такъв е законът…

– Тогава защо не се позовете на опита ми?

– Великолепно! Ще се позовем на опита ти!

– Ето, в CV-то съм изредил какви сценарии в кои медии съм писал.

– А доказателства? Медиите могат ли да го потвърдят с някакъв документ?

– Сигурно могат, но оттогава е минало много време. Всичко е на хартия, кой ще тръгне да го търси!

– А в по-ново време?

– В по-ново време съм писал текстове на реклами, филми и продукции за моите си фирми.

– Чудесно! Трябва да покажеш договор.

– Според теб имам ли? Но ако трябва, ще направя договор между себе си и себе си – казах с ирония.

– Направѝ – напълно сериозно подкрепи предложението ми експертът. – Ти възлагаш на себе си да напишеш сценарий срещу заплащане.

– Това е безумие, но щом искаш, ще направя.

– Трябва да има и приемо-предавателен протокол.

– Това пък защо?

– За да стане ясно, че възложената работа е изпълнена от изпълнителя (от теб) и изпълнението е прието от възложителя (също от теб). Ще трябва да се подпишеш и от двете страни.

– Това не е ли малко шизофренично?

– Такъв е законът…

– Нещо друго?

– Гражданският договор между теб и теб трябва да е регистриран в НАП и да са платени осигуровки от твоя страна като възложител.

– Моля?!

– Освен това от твоя страна като изпълнител трябва да са платени данъци върху получения хонорар.

– Но ти знаеш, че нищо от това не е факт. Какво правим при това положение?

– Е, какво толкова! Най-много да те глобят.

– И като възложител, и като изпълнител ли?

– За съжаление, да. Такъв е законът. Но не вярвам някой да тръгне да проверява…

Мисля да се извиня на фирмата и да откажа да бъда неин сценарист. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Tweet

Цветелина Викторова и Дана Колева са две дами, които стоят зад проекта „Дрехи за книги“ – чудно красиви, ръчно изработени облекла за книги. Двете си сътрудничат повече от две години, през които са изработили хиляди уютни подвързии, които освен да разкрасяват имат за цел и да пазят най-ценното за един книгоманиак. А днес Дани е...

За гресията по улиците, нападенията и убийствата – за това всички сме виновни, според министъра на вътрешните работи Валентин Радев, който сподели вчера в телевизионо интервю мнението си за споделената с нас вина за липсата на респект сред побойниците, развилнели се отново в България..

Ти, читателю, който се имаш за невинен, почувства ли се  виновен в графата “всички”?  Или се почувства като всички, които бяха обвинени, че солидарно носят вина за диктатурата като “вкупом виновни” за нея?

В самото начало на прехода към нещо като демокрация, контролрана от милиционерите, безпартийният по документи депутат Благовест Сендов провъзгласи от името на Партията от трибуната на парламента през 1990-та година колективната вина като извинение за персонално извършените безобразия на другарите и другарките с фразата “ вкупом сме виновни”. По онова време те си препираха съвестта, биографиите, авоарите ( от “преводни рубли” в долари) и др. подобни кирливи ризи, за да се изтъпанят отново начело на държавата- целите в бяло ( зелено и червено, а не само в червено, както преди).

Министерстващият вътрешно Радев търси сега в духа на гореописаната традиция външна спрямо повереното му ведомство причина за провала на МВР в борбата с видимата престъпност ( невидима за видокамерите).

“Не можем да сложим навсякъде камери. Гражданите имат по 2 очи и 2 уши. Ако 7 милиона умножим по 4, и гражданите подават сигнали, ще е много по-добре, отколкото камерите”, заяви той пред БНТ и постави диагноза на нацията. Защото допусна, че тя “може би е болна – макар сам да констатира наличието на чифт уши и очи у всекиго от нас, но не каза какво им липсва на органите на МВР, екипирани срещу съответното заплащане с допълнителни средства за превенция срещу престъпления ( освен с над 60 000 чифта собствни очи и уши).

С извинение към важната персона, но г-н министърът се изказа като изпаднал в делириум от препиване “честолюбец”, който призова към повече уважение към неговото министерство и полицаите. Звучи като “ ти мен уважаваш ли ме, бе”, заявено с фъфлене от страна на пияндурник. Как да му обясниш, че уважението е дължимо само в случай, когато няма причини за обратното…

Както казват актьорите, изиграващи ентусиазма на превъзбудения продавач  на стоки и услуги в телевизионните реклами, когато зарибяват зрителя с нарастващи суперлативи – “но и това не е всичко”!

Радев прибегна до американски коз в промотирането на милиционерската си теза с обяснението, че   “в щатите не можеш да застанеш на една ръка от него ( от полицая, а не от милиционера- бел. ivo.bg) – застанеш ли, той има право да извади оръжие и да стреля”.

Накрая кадърът на ГЕРБ ( чиито симпатизанти, участвали в протестите през лятото на 2013 г., бяха определяни като маргинално малцинство на фона на непротестиращите българи), изстреля още един рикоширащ довод във връзка с недоволството на полицаите:

“17 000 протестираха, 49 000 – не. Винаги ще има недоволни.”

Последното поне е вярно. Така е, винаги има недоволни и не непременно мнозинството недоволни е определящата велична, с която трябва да се съобразява един министър, натоварен с властта да решава проблемите в съответната обаст. Но да впрегнеш всички, буквално всички хора в страната в каруцата на колективната (без)отговорност, е признак на безсилие от страна на един “силов министър”.

Share on Facebook

Новата книга на Джон Гришам „Остров Камино“ ще срещнете много по-малко адвокати, отколкото очаквате. Но за сметка на това ще наблюдавате отблизо писателката Мърсър Ман, която получава важна задача по пътя към завършването на втората си книга и по следите на изчезналите оригинални ръкописи на Ф. Скот Фицджералд. В този откъс от 10. глава на романа Мърсър и книжарят...

Четенето на книги за маркетинг става все по-неблагодарно занимание. Докато едно заглавие стигне от автора през редактори, коректори, печатница до книжарниците и ръцете на читателите, информацията в него вече е остаряла и ненужна. Дигиталният маркетинг се променя ежедневно, книгите просто не могат да наваксат.

И все пак се случва някой автор да си свърши работата добре и да опише тренда просто в десятката. Това са постигнали Sean Ellis и Morgan Brown с Hacking Growth.

Книгата се фокусира върху това как да създадете култура фокусирана върху експерименти и да взимате решения подкрепени от данни. Би била най-подходяща за хора, които все още не са запознати в детайли с концепцията „growth hacking“ и не им е дошло до гуша да слушат колко добре са го направили Dropbox

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ: Софийският районен съд осъди православна богословка, шефка на прицърковна организация, за подбуждане към дискриминация на основата на духовни убеждения

watch video: how to make:    see more:

Човек, колкото и хубави романи да чете, понякога има нужда да си отдъхне с някой сборник с разкази. Този път изборът ми падна върху „Празното семейство“ (изд. „ICU“) от ирландския писател Колъм Тойбин. Когато прочетох предговора, от който разбрах, че Тойбин е автор на силни документални текстове за Барселона, Дъблин и дъблинчани, си казах: „Супер! Това е моят човек“!...