British Petroleum: Българското правителство убива народа си

http://gikotev.blog.bg/drugi/2017/08/17/british-petroleum-bylgarskoto-pravitelstvo-ubiva-naroda-si.1562420

Тези дни гиганта Бритиш Петролеум (ВР) публикува 66-ият Годишен статистически преглед на световната енергетика. (Поради неизвестни причини Блог.БГ е премахнал няколко редакционни инструменти, в това число създаването на хиперлинкове, пор...

Руските космонавти от МКС излязоха за работа в открития космос

http://www.spacenewsbg.com/news/17/August/2017/4808

Руските космонавти Фьодор Юрчихин и Сергей Рязански , през люка на щлюзовата камера на отсека 'Пирс' на МКС са излезли в открития космос.

Лунната надпревара на Google бе отложена за четвърти път

http://www.spacenewsbg.com/news/17/August/2017/4807

Конкурсът Google Lunar XPrize за поредън път бе отложен поради неготовност на участниците в 'лунната надпревара' да изпратят своите апарати до Луната в края на тази година, по информация от официалния сайт на конкурса

Русия изведе в космоса военен спътник

http://www.spacenewsbg.com/news/17/August/2017/4806

На 17 август 2017 , от космодрума Байконур , стартира РН Протон с ускорител Бриз-Морада и военен космичски апарат на борда.

Мистерия и очарование в “Когато Марни беше там”

http://azcheta.com/kakvo-stava-s-men/

Не бях чувала нищо за „Когато Марни беше там“ от Джоан Робинсън (изд. „Студио Артлайн“). Бях пропуснала да гледам и (може би) по-известния едноименен филм на японското анимационно студио Ghibli, получил номинация за „Оскар“ за най-добра анимация през 2015 г. Затова никак не очаквах в компанията на точно тази книга да преживея онова специално чувство на спокойствие, уют и пълно...

DIY pots

http://krokotak.com/2017/08/diy-pots/

  These pretty flower pots are made by the kids that visit the The center for extracurricular studies Resonance, Razgrad (Bulgaria). You need an empty plastic bottle (1.5 L), a CD disk and decoration paper (pieces in various colors). Cut the bottle in tho two halves and take the one with the bottle neck. Secure the...

Всички гледни точки и парадоксът на толерантността

https://nellyo.wordpress.com/2017/08/17/all_sides/

Какво значи  всички гледни точки да са представени в медиите?

Означава ли медийният плурализъм равностойно представяне на страните с различни позиции в едно събитие? Съвсем неотдавна медиите отразяваха равностойно протести и контрапротести, все едно за каква кауза и с чия подкрепа – и винаги се аргументираха с плурализма на гледните точки. Така е и досега: Динко и Перата щяха да си останат малко познати, ако не беше телевизията.

Но конкретен  повод за размисъл са събитията в Шарлотсвил, САЩ, и реакцията на президента Тръмп.

Според Тръмп:

отговорността за случилото се е и на двете страни.  Имаше група от едната страна и група от другата и те се нападнаха с бухалки – едната от страните, можете да ги наречете “лявото”, нападна другата група.

Различната оценка изрази Тереза Мей:

Не виждам знак за равенство между онези, които изповядват фашистки възгледи, и онези, които им се противопоставят. Мисля, че е важно всички, които заемат отговорни позиции, да осъдят крайно десните възгледи

Това различие прави впечатление и на американски, и на български медии.

С думите на  известен актьор и телевизионен водещ в САЩ,

Ние сме разделени. ОК. Винаги сме били разделени по някои от  големите политически въпроси. Всичко е наред. Докато се отнасяме един към друг с уважение и не забравяме, че в крайна сметка сме всички американци, ще се оправим.

Но проблемът е … говоря за тези хора, които  – щом спечели Тръмп – смятат така: “Не е нужно да се преструваме, че вече не сме расисти! Ние вече не трябва да се преструваме! Можем отново да бъдем расисти! ”

Не, не! Ако сте един от тези хора, моля, трябва отново да започнете да се преструвате. Трябва отново да започнете да се преструвате.

Ако говорим за България – винаги сме били разделени по някои от големите въпроси. Но кои са двете страни? Равностойни ли са    – и равностойни ли трябва да бъдат за медиите?

Дори не става дума само за плурализъм, а за свободата на изразяване: дали  екстремните версии на белия национализъм и явния расизъм и фашизъм са защитено слово? Свободно слово – или реална заплаха за свободното слово под прикритието на свободата на изразяване?

Коментирайки Alt-Right в САЩ,  медиите напомнят за парадокса на толерантността на Попър: ако има неограничена  толерантност, дори към нетолерантните, няма да може да се защити обществото на толерантните – и то ще си отиде, заедно с толерантността.

 


Filed under: BG Content, BG Media, Media Law

Най-продаваните – 17 август 2017 г.

http://azcheta.com/naj-prodavanite-17-avgust-2017-g/

Класация на книжарници „Хермес” – 7-13 август 2017 г. 1. Сама в Париж, Джоджо Мойс, Хермес 2. Черната вдовица, Даниъл Силва, Хермес 3. Размерът има значение, Александра Иванова, Милениум 4. Трите дъщери на Ева, Елиф Шафак, Егмонт 5. Домина – кн. 2, Л.С.Хилтън, Хермес Класация на „Книжен ъгъл“ – 9-15 август 2017 г. 1. Джак Ричър:...

Завод "Пектин" отиде в историята

http://rumiborisova.blogspot.com/2017/08/blog-post.html



Църква е името на село, близо до Перник. В миналото то е било по-голямо и многолюдно от днешния областен център. Било е и община. През социализма беше прекръстено на Даскалово. Сега е кметство в състава на голямата община Перник с около 8 хиляди жители. В индустриалната история на България Църква се е записала като населеното място, където се намира първото на Балканите, единствено у нас и едно от малкото в Европа предприятия за производството на сух пектин – ценен продукт извличан от ябълки.

В Църква все се още се помнят върволиците от камиони, пълни с ябълки, които задръстваха пътя покрай завода от средата на лятото до късна есен. Над цялото селище, макар и разтегнато по протежение на километри, се носеше ароматът на пресните плодове. Всичко това обаче вече е в историята. Трайно в историята отиде и самият завод за пектин. Приватизиран още в зората на демокрацията, продължи да работи само няколко години. Имаше време, когато частниците преработваха и ябълки, внесени от Близкия Изток, а произведеният спиртен ябълков концентрат се изнасяше за Германия. Но това беше за кратко и после предприятието беше оставено на разграбване, разрушение и заспустение, за да се стигне до изравняването със земята на всичките му мощности през това лято.


Заводът има своя история, но и предистория. През 1942 г. германски и български акционери изграждат предприятия за преработка на шипки и сушени плодове и зеленчуци. Те работят добре, печелят и се разрастват. През 1947 г. тези предприятия са национализирани. В доклади за историята на завода от преди 1989 г. се отбелязва, че в тези фабрики са работили прогресивни църковци и когато те подготвяли пратки за германската войска, правели съботажи. Отбелязано е, че и в предприятието е настанено поделение на съветсктата армия.

В края на 40-те години на 20 век това е единственото промишлено предприятие в района. Първият негов директор, назначен от народната власт е бояджията Асен Търговски. Под ръководството на този „квалифициран” специалист предприятието продължава дейността си с традиционните шипкови и зеленчукови сушени производства. По това време пектинът още не познат у нас, макар да е бил известен от преди поне 100 години. Според архивни документи и спомени още през 1942 - 1944 г. към продукта се проявява интерес и у нас и се правят опити да бъде произведен пектинов екстракт. Заслугите за това се приписват на агронома Панайот Даскалов и на химика Димо Милев от Гара Кричим.

С проектирането на завода за пектин се заемат през 1945 г. Заслугите се приписват на младия и енергичен инженер Георги Караколев. По неофициална информация той работил в подобен завод в Германия и завръщайки се у нас пресъздал чертежите на машините и съоръженията за производствения процес на пектина. В Църква се разказваше като легенда и история, че това буквално си било промишлен шпионаж.

По това време в резултат на упорита работа на български учени вече е произведен пектин на прах, макар и с ниски качествени показатели. Това налага и идеята да се направи производствена мощност за промишлено, а не само лабораторно производство. Според официалните документи било потърсено съдействие от мисията на СССР в България, защото по силата на подписаната на 1 август 1947 Бледска спогодба, позната като договора "Тито-Димитров" Югославските власти предявявали интереси да построят предприятие за производство на пектин в пределите на бивша Югосавия.

В край на сметка създадената  през онези години ДИО "Консервна индустрия" чрез работещите там Веселин Марков и Панайот Даскалов доказват, че у нас има по-голяма готовност и заради теоретичните разработки заводът да се изгради у нас. В проектирането се ангажират освен инж. Караколев, и Панайот Даскалов, както и инж Сапунджиев. Те разработват технологичните процеси и необходимото оборудване. Създава се химическа лаборатория за опознаване на химията на пектина. През това време е завършен и научен труд за пектина, който е одобрен от БАН.

Строителството на завода започва през 1950 г. и приключва в кратки срокове. Технически ръководител на обекта е инж. Рачо Жеков. Мощностите на новия завод са открити на 2 февруари 1952 г. Част от строителите и монтажниците остават на работа в производството на пектин в новия завод.

До 1955 г. се произвеждат конфитюри, желета, компоти, сладка, пулпове, шипково брашно и люспи, сушени плодове. След 1956 г. остава само производството на сушени плодове и производството на пектин. От 1960 г. влиза в действие и цехът за пастьоризирани ябълкови сокове, а по късно произвежда и ракия с марката "Граовка" в половин литрови стъклени бутилки с цена 1.30 лева за всяко.

Заводът е приватизиран през 1997 г.

За времето от 1952 до 1977 г. производството на пектин се увеличава 9 пъти, а на ябълков концетрат - 40 пъти. Средният градус на пектина от 80 става 280 градуса в отделни години, в зависимост от качеството на суровината.

През 1961 г. в експлоатация е пуснат соков цех с най-качествената технология за съхранение на ябълковия сок. Продукцията се изнася в СССР, САЩ, Канада, Индия, Куба, Швеция, Норвегия Австрия, ГФР, ГДР и др.

В историята на завода са записани постижения като колектив - първенец на 6-та петилетка и първи места в социалистическото съревнование на трудовите герои Иван Лозанов, Нектар Деветаков, Ненчо Ненчев, Александър Петров, Петър Груев, Стефан и Найден Живкови, а техните портрети стоят в алея на славата.

През годините като всяко социалистическо предприятие заводът разширява социалните, битови и културни придобивки за работниците. Постепенно се откриват стол, бани, съблекални за работещите в завода. Предлага им се почивка на море и планина, осигурени са медицинска и стоматологична помощ, безплатна закуска за бременните, нощната смяна получава тонизиращи безалкохолн напитки. Построен е жилищен блок 17 семейства. В завода се създава Клуб за техническо и научно творчество на младежта.

В Концепция за развитието на завода до 1990 г., запазена в личния архивен фонд на дългогодишния директор на завода Младен Найденов, предаден в Държавен архив - Перник от негови наследници, се предвижда той да бъде специализиран за преработка на ябълки и шипки и да произвежда до 500 тона реален високо, средно и ниско естерифициран пектин годишно. Предвиждано е производство на плодови брашна, като се отчита, че страната има потребност за 1000 тона ябълково, 40-60 тона шипково и 50 тона брашно от моркови. В плановете е влизало производство на до 100 т. Годишно сушени зеленчуци за производство на готови подправки, модернизиране на линията за производство на плодов сок и въвеждане на системата тетрапак, бутилиране на дестилат. Годишно се преработвали близо 37 хиляди тона ябълки. Освен от пектина и концентрата, заводът реализираше печалби от ябълковия сок и от ябълковата ракия. Прави приходи и във валута, което в годините на социализма е наричано второ направление.



Но вместо всичко това да стане реалност и заводът да продължи да произвежда ценната си и доходоносна продукция, постепенно след приватизацията му всичко е унищожено, а вече ги няма и превърнатите в руини сгради. В края на миналата година бившият завод е обявен за продажба от частен съдебен изпълнител с първоначална цена от близо 300 000 лв. Собственик на имота с площ около 15 декара беше дружеството „Пектодар“ ООД, което е сред най-големите длъжници на Общината в Перник.


Жалоните на робството в САЩ вече падат- време е и у нас да се случи

http://ivo.bg/2017/08/17/%d0%b6%d0%b0%d0%bb%d0%be%d0%bd%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-%d1%80%d0%be%d0%b1%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%be%d1%82%d0%be-%d0%b2-%d1%81%d0%b0%d1%89-%d0%b2%d0%b5%d1%87%d0%b5-%d0%bf%d0%b0%d0%b4%d0%b0%d1%82/

Просто не мога да се сдържа да не посоча още един (невъзможен на пръв поглед) паралел между популистите Тръмп и Борисов. Също като нашите гербаджии, които покровителстват русофилщината чрез бездействието си срещу унизителното съветско наследство в България, Тръмп , цитиран от Асошиейтед прес, е заявил в отговор на въпрос за съдбата на паметниците, величаещи защитниците на расизма в САЩ, следното ( все едно, че е цитат от изказване на Фандъкова или на Борисов за МОЧА):

“Според мен тези въпроси трябва да се решават от съответния град, община или от федералното правителство, в зависимост от това къде се намира (даденият паметник)”.

Поводът за журналистическия въпрос към Тръмп е надигналата се вълна от възмущение след расистките изблици в Шарлотсвил, свързани с паметника на защитника на правота на американския Юг да запази робството генерал Робърт Лий. Безредиците, довели до убийство, извършено от почитател на Хитлер ( и на този паметник), доведоха до нещо небивало в цялата американска история: масово премахване на подобни паметници. http://e-vestnik.bg/26879/sled-nasilieto-v-sharlotsvil-premahvat-pametnitsite-na-konfederatsiyata-v-sasht/

johnny_reb

В САЩ също цареше лицемерното правило, че паметниците не бивало да се премахват. По принцип. Историческото наследство трябвало да бъде охранявано такова, каквото е. Това е обобщение, зад което се крият защитниците на увековечаването на съветската монументална символика в България.

Ето че в САЩ, където трябваше да се стигне до изстъплния, светкавично преминаха от бездействие в действие по типично ефективен американски начин. Невъзможно е републиканците, както и демократите, да бъдат заподозрени в “болшевизъм” или “левичарство” за тяхното единство по този въпрос.

Един след друг биват демонтирани съответните паметници на бранителите на робското минало. В това отношение САЩ се присъединяват към няколко бивши съветски колониални владения в Прибалтика, Полша и Украйна, решили по идентични съображения да изпратят в музеите символите на робството- съветското.

Преди 7 години написах за интересуващите се, че Испания демонтра със закон и последната статуя на диктатора Франко. http://ivo.bg/2010/08/07/франко-и-страната-на-франкофоните/

Съвсем наскоро, във връзка с лъжливото оправдание на “правото” на всяко построено в миналото “нещо” да съществува, дадох пример и от Франция. http://ivo.bg/2017/07/20/по-мерките-на-българските-съветофили/

Американският случай обаче, колкото и да изглежда някому далечен и асиметричен, беше най-близко до шикалкавенето на централната и местните власти , когато се опитваха да защитят “жалоните на робството”, както ги нарича скулпорът Любомир Далчев в прословутото си писмо от 1993 г., призоваващо за премахмане на съветските монументи от публичността на днешна България. http://izsofia.blogspot.bg/2012/06/blog-post_16.html

Ето защо пробивът във философията на съветофилите в България , макар и малко изненадващо, идва отвъд океана. Няма “русофобия” в него, а “тиранофобия”, както се е изразил Захари Стоянов по адрес на руската тирания и опитите на Русия да смачка българското свободолюбие.

Въпросът за робуването на култа към съветското робство в България  трябва да бъде задаван на нашите управляващи “американофили”. На отявлениете днешни русофили ( не говоря за прикритите като такива гербаджии) трябва само да се напомня какво е казал създателят на тяхната партия, за какъвто те почитат Димитър Благоев:

“Русофилството е грубо политическо суеверие, умишлено култивирано сред народните маси; политическо знаме, вървенето и воюването под което неизбежно води към предателство и национална катастрофа. Защото русофилите, плувайки безогледно във водите на руската дипломация, неизбежно и фатално правят от България едно сляпо и послушно оръдие в ръцете на руската завоевателна политика на Балканите”. („Принос към историята на социализма в България, С., 1976)

Share on Facebook

„Стара хартия за нова книга“ и Пърси Джаксън вдъхновяват децата в пет града да събират разделно отпадъците

http://azcheta.com/stara-hartiya-za-nova-kniga-i-parsi-dzhaksan-vdahnovyavat-detsata-v-pet-grada-sabirat-razdelno-otpadatsite/

За пета поредна година в пет града от страната ще се проведе националната екокампания „Стара хартия за нова книга“. От 9 до 24 септември в Хасково, София, Русе, Пловдив и Бургас всяко дете, което доведе възрастен придружител с поне 5 кг стара хартия за рециклиране, ще получи нова детска книга по избор. Тази година основен символ...

Спящите (в) клетки в “слънчака” и тънката разлика между туризма и тероризма

http://ivo.bg/2017/08/17/%d1%81%d0%bf%d1%8f%d1%89%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%b2-%d0%ba%d0%bb%d0%b5%d1%82%d0%ba%d0%b8-%d0%b2-%d1%81%d0%bb%d1%8a%d0%bd%d1%87%d0%b0%d0%ba%d0%b0-%d0%b8-%d1%82%d1%8a%d0%bd%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%b0/

Всички допускаме грешки. Понякога са от недоглеждане ( моя милост не рядко “изяжда” в бързината по някоя буква от собствените си заглавия). Но се случва и от недочуване да бъде променен радикално смисълът на един цитат.

Такъв случаят с новинарския сайт Vesti.bg, който публикува следното заглавие:

“Симеонов: Кой клати държавата през туризма? Нарече акциите си политическа полиция

И в уводната част на текста се твърди същото: че на практика вицепремиерът Симеонов си е “признал” , че неговата формация и ГЕРБ управляват като “политическа полиция”

“Ние управляваме под формата на политическа полиция между ГЕРБ и патриотите и управлението е в името на законността. Няма как Бойко Борисов да спре Валери или Валери да спре Бойко Борисов, когато единият или другият спазват законността”.

Това заяви вицепремиерът Валери Симеонов пред “Здравей, България” по NOVA след неговата акция “Тишина” по морето срещу шума и дискотеките и след вчерашния протест в “Слънчев бряг”. Обществото бе разделено на две заради проверките на Симеонов”.

Моя милост обаче чува добре. Нищо, че вразите, поради липса на аргументи по същество в някакъв задочен спор, се опитват да ме подиграват понякога колко съм стар и грохнал ( та чак ми иде да се хвана на провокацията и да взема да публикувам  визуално опровержение за физическата си форма, с която мога да предизвикам доста по-млади тюфлеци). Чувам достатъчно обаче достатъчно добре, за да схвана от раз, че Симеонов говори за “политическа коалиция”, а не за “политичска полиция”

Ок, това за добрия ми слух беше предимно закачка или опит за самоирония. Но не мога да си представя как информиран за състоянието на българската политика редактор ще си помисли, че Симеонов е направил подобно “самопризнание”. Тъкмо поради антилогиката му изслушах внимателно изявата на Симеонов по Нова телевизия, в която той “черно на бяло” говори за “политическа коалиция”.https://www.vesti.bg/bulgaria/simeonov-marginite-i-rado-slynceto-klatiat-dyrzhavata-prez-turizma-6072751

Що се отнася до самите акции на Симеонов там нещата не са нито черно-бели, нито толкова ясни. Да, той е прав да се възмущава от терора на шума върху невинните човешки същества, които страдат от него по същия начин, по който непушачите бяха(?) принудени да гълтат дима на желаещите да тровят и околните заради своя кеф. И ако не беше натискът на европейското изискване за приравняване на българските стандарти по европейските мерки в това отношение, още щяхме да им дишаме пушилката. Никакъв Валери Симеонов нямаше да се пребори с нарушитлите на правата на непушачите.

Самият аз съм си тръгвал заедно със семейството си от един крайпътен хотел в  Рибарица заради подобен терор. В ресторанта на хотела се вихреше среднощно тежко пиянство, гарнирано със съветски маршове, партизанска чалга и изстрели с боен пистолет точно пред прозорците ( беше и лично , доколкото пияните се ядосаха от отказа ми на поканата им да се присъединим към тях и решиха да ми демонстрират могъществото на своята простащина), зад които невръстните ми деца се опитваха да спят.

Случаят беше емблематичен за това как властта, в лицето на кметицата, полицаи и прочее мутри, облечени във власт, бяха решили да упражнят “правото” си да се веселят по този начин на започнало в ранния следобяд кръщене, продължило до малките часове на следващия ден.

На сутринта, когато прекратих резервацията и си тръгнах, собствените бяха искрено учудени какво толкова се било случило. Казах им, че специално за стрелбата би трябвало да се обадя в полицията, но тя беше на масата на гуляйджиите. Типичен случай на държавно-общински-мутренски триумвират с ярка червена окраска в България.

Не знам дали Валери Симеонов си прави лична политическа реклама, съобразявайки очевидното, че повечето (нормални) хора, независимо от политическите си пристрастия, ще се съгласят с неговия кръстоносен поход в името на правото на хората да почиват по време на годишната си почивка- дори и да са направили грешния избор да отидат в т.н. слънчак, както умилително наричат соцкомплекса, превърнат в огромен увеселителен парк, контролиран по законите на джунглата от най-силните хищници на върха на хранителната верига под и над земята. Въпросът е, че колкото той да отрича, соловата му акция изобличава липсата на работещ инструментариум в държавата, в която тя може да наложи реда и законността, щом с това се е заел един отделен вицепремиер.

Че акцията му е била солова се потвърждаваше до днес от многозначителното мълчание по въпроса на коалиционните му партньори от ГЕРБ. И понеже “Бойко” не се беше произнесъл, изчаквайки по своя обичай да види какви ще са ползиците без да търпи негативи, дясната му ръка Цветан Цветанов най-после взе отношение в типичен гербаджийски стил. Пътьом той каза няколко думи пред репортери в смисъл, че не е хубаво да се пречи на едни хора от други хора, но пък и диалогът със собствениците на заведения в Слънчев бряг трябва да се води ( така, че комплексът да си остане “място за забавление”, по неговия израз).

Както се вижда, Борисов остава верен на себе си да се крие, когато става напечено и няма ясна и гарантирана печалба от взимането на страна ( по същият начин той не взима отношение по въпроси, свързани с московската пета колона – за да не я ядоса, но и да не дава поводи да бъде разобличен като нейн закрилник). За целта той пуска на публиката Цветанов, но след дълго пресмятане на плюсовете и минусите ( може вече и експресно социологическо проучване да са си платили, за да се ориентират колко ще спечелят от подкрепата на хората за тишината и колко ще загубят от шумния протест на собствениците).

Иначе в известен смисъл сгрешения цитат, с който започнах този текст, е донякъде фройдистка грешка. Макар и намерението да бъде отвоювана малко тишина за спящите (в) клетки в туристическата джунгла да е похвално само по себе си, то показва повече безсилието на срастналата се престъпността власт, отколкото силата на закона, налаган хаотично повече като зрелище, отколкото като зряло прилагане на равенството пред закона.

P.S. Малко преди да публикувам този текст Vesti.bg смениха сгрешения си по смисъл текст с нов. Целта ми не е да се заяждам с тях. Просто ми дадоха повод за разсъждение в диапазона от фройдизма до посткомунизма.

Share on Facebook

За формата на Земята и други неща

http://sulla.bg/2017/08/17/3923.html

В своята забележителна книга „История на легендарните места и земи“ („Изток-Запад“, 2015) Умберто Еко пише: „Независимо от много легенди, които все още се разпространяват в интернет, всички учени през Средновековието знаели, че Земята е сфера. Дори гимназист първа година лесно може да стигне до извода, че ако Данте влиза във фунията на Ада и излиза от другата страна, където в подножието на планината на чистилището вижда неизвестни звезди, то това означава, че той много добре е знаел, че Земята е кръгла. На същото мнение били Ориген и Амвросий, Алберт Велики и Тома от Аквино, Роджър Бейкън, Джон от Холивуд (Йоан Сакробоско) – само няколко от имената, които могат да бъдат цитирани“.

През 70-години даже имахме учители в прогимназията, които ни разправяха, че Галилей е изгорен от инквизицията, задето твърдял, че Земята не е плоска, а топчеста и се върти около оста си – „И все пак тя се върти!“ – бил казал той и само дето не добавил: „… и ще се върти до окончателната победа на комунизма“, оставяйки този цитат за Георги Димитров във връзка с колелото на историята. Всъщност, всички знаят, че Галилей на никаква клада не е бил изгарян и ако изобщо е казвал, че „тя се върти“, е имал предвид, че се върти не около оста си, а около Слънцето.

Но така или иначе ние, малките тогава, в годините на развития социализъм, деца, бяхме длъжни непоколебимо да вярваме, че Църквата е изтребвала всички, които споделяли мнението, че земята не е плоска. Правела го е, защото е била мракобесна, опиум за народите, и е водила кръстоносна война срещу разума, науката и просвещението на трудовите маси.

Всъщност Църквата е била наклеветена в плоскоземие едва през 19 век, когато светската мисъл използва този пропаганден ход, за да защити еволюционизма срещу креационизма. Казват: „Църквата поставя под съмнение теорията за произхода на видовете. Но тя също така твърди и че земята е плоска! Какво очаквате от такива маниаци!“.

Иначе, както казва и проф. Еко, още от самото начало Църквата е знаела, че Земята е сферична и това е отбелязано даже и във фундаменталния за цялата Църква труд на св. Йоан Дамаскин „Точно изложение на православната вяра“, базиран в космогоничната си част върху Шестоднева на св. Василий Велики от 4 век и в съгласие с цитираните от Умберто Еко автори.

Обаче инерцията е силна и мнозина, считащи себе си за интелигентни и информирани хора, не подлагат на съмнение тезата, че през средновековието християнската църква е воювала за убеждението, че Земята е плоска.

Днес се наблюдава точно обратното. Дефилират мислители, които, в качеството си на по-информирани от обикновения човек, твърдят, че концепцията за сферичната форма на Земята е чудовищна манипулация, за която е виновна… Църквата. Църквата подло и методично разпространява лъжата за сферичността на земята. И по-специално зловещите йезуити, които преповтарят и доразвиват Платоно-Аристотелевата лъжа, че земята е кръгла. Защо го правят? Ами, по причини, подобни на онези, поради които самолетите ръсят кемтрейлс.

Но свободолюбивото човечество не спи! То бди! То в крайна сметка ще успее да се пребори с кръглоземното мракобесие и истината ще възтържествува! Земята е плоска, независимо от усилията на илюминатите да ни накарат да вярваме в противното!

Отначало мислех, че всичко това е някакъв майтап и само пробягвах с поглед по заглавията, без да ги намирам за достатъчно интересни, че чак да чета и статиите под тях. Но се оказа, че работата е сериозна. Тъй както ни лъжат, че Джордж Буш и английската кралица не са извънземни, при положение че те са такива без всякакво съмнение (вж. снимките по този въпрос), така ни лъжат, че Земята е сферична. Всъщност няма никакви спътникови снимки на нашия роден геоид, а само сложни монтажи, изкусно направени с графични компютърни приложения. Никой не е ходил на Луната, а твърденията за това събитие са поредната крупна машинация с недокрай изяснена цел.

Истината е, че земята е плоска, нещо като паница, в чийто център се издига заледеният Северен полюс, а Южният полюс всъщност е ледена стена, висока 150-200 метра, която върви по ръба на паницата и пречи на световния океан да се изплиска навън. Слънцето и Луната се въртят в кръг около Северния полюс в плоскост, успоредна на дъното на паницата. Същото правят и самолетите, които си въобразяват, че обикалят глобуса „отгоре“ и „отдолу“. Не знам само как се движат (или не се движат) спътниците, които услужливо доставят интернет и в частност фейсбук, в който могат да се водят тези вълнуващи дискусии.

Едно от най-ярките доказателства за плоскостта на земята е експеримента на някакъв негър, който се качил с малък домашен нивелир на самолет от единия край на Щатите до другия и с този нивелир установил, че самолетът не прави никакви корекции в курса си, за да следва някаква въображаема кривина, каквато земната повърхност неминуемо би имала, ако приемем абсурдното допускане, че планетата е с формата на кълбо. През цялото време самолетът бил хоризонтален (според нивелира), което, ако Земята наистина беше кръгла, неминуемо щеше да го изстреля по допирателната в открития космос!

Освен това се разпространява и някакво напълно сериозни видео с 200 доказателства, че Земята е плоска, а не това, за което ни я представя официалната лъжеастрономия. Инженерите (доколкото разбрах, всички инженери по света), разбира се, знаят, че земята не е сферична, а плоска, което се доказва при разглеждането на проекти на особено дълги мостове и железопътни линии – там никой инженер не проектира дъги, които да следват въображаемите извивки на уж кръглата земя! Просто, ама кой да мисли!…

Признавам леността си и това, че гледах само до петото или десетото доказателство и след като разбрах, че всички те се основават на схващането, че „горе“ и „долу“ са някакви абсолютни посоки, които нямат нищо общо с нашата планета и предполагаемия ѝ център, се отказах да гледам повече.

Защо? Защо се прави това?

Честно казано, и аз не знам, но от кампанията за плоската Земя и от други подобни на нея могат да се направят два печални извода:

  1. Огромна част от човечеството, имаща чрез интернет достъп до всякаква информация, е функционално неграмотна – не е в състояние да разбере и осмисли какво чете или (което е по-страшното) го разбира по съвсем превратен, изкривен до окончателна гротескност начин. В тази група попадат хора, които са неспособни да подредят за себе си правилно мозайката от факти за действителността, която ги заобикаля, нито да осъзнаят причинно-следствените връзки между тях.
  2. Някой охотно злоупотребява с описаното в т. 1. положение. Той може да злоупотребява за търговия: всеки, който може да бъде убеден с „научни“ доводи, че земята е плоска, със също толкова „научни“ доводи може да бъде убеден, че шампоан с екстракт от бамбук прави косата здрава като бамбук, прах за пране с екстракт от памук прави прането меко като памук и паста за зъби с екстракт от перли кара зъбите да блестят с перлен блясък.

Същият човек може да злоупотреби и за политика и идеология: всеки, който е способен да повярва, че земята е плоска, ще повярва и че всеки управляващ лидер е корумпиран, докато всеки опозиционен лидер е честен борец за справедливост и потенциален избавител на угнетените маси.

Най-накрая същият човек може да го прави и просто така – да види докъде теоретично може да стигне човешката простотия. Някои твърдят, че досега няма установен краен предел.

Сякаш някъде на скришно място са се събрали неколцина зли умника и се гаврят с масовото простолюдие, експериментират с неговата лековерна ирационалност. Не знам само дали планетата Нибиру е плоска, сферична или с формата на паралелепипед, при който най-малкото общо кратно между дължините на страните дава истинската възраст на баба Ванга според календара на маите. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

 

„Красив имидж“ разкрива истинската същност на Джаки Кенеди

http://azcheta.com/krasiv-imidzh-katrin-pankol/

За Жаклин Кенеди Онасис се е изписало много. Безспорно и до днес тя остава една от най-обсъжданите личности, чийто публичен живот е анализиран и до най-дребния детайл. Но какво всъщност се крие зад тъмните завеси, скрили личния свят на една от най-влиятелните жени в съвременната история? Коя е истинската природа на нейната толкова променлива и...

Страници: 1

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване