Когато ви остане малко свободно време може да се позамислите, защо "медиите" практически незабавно показват лицата и съобщават имената на преките извършители на терористични атаки? Защо? Така ще върнат жертвите ли? Ще компенсират мъката ...

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/de-profundis-severna-koreya-sreshtu-sveta-ima-li-ratsionalen-otgovor-na-iratsionalnoto-povedenie

Великият вожд и славен учител на целия свят по също толкова славното учение Чучхе, другарят Ким Чен Ун, „отложи” северно-корейското нападение с /ядрени?/ ракети срещу американския остров Гуам.

Гениално!

Момчето направо срази дракона по начин най-простичък. То май наистина върви по божествените стъпки на дяда си, великия Ким Ир Сен. Онзи навремето, както пише в биографията му, потопи цял японски кораб само с поглед. Сега нашичкият смачка агресора единствено чрез простото отлагане на чистото безумие.

Но не забравяйте – ако беше нападнал, решението на другаря Ким Чен Ун пак щеше да бъде гениално.

Само че по друг начин. И по друга логика, за нас може би неразбираема, но за печените граждани на Северна Корея, за преданите северно-корейски съюзници Русия и Китай, а дори и за някои развинтени мозъци в Европа – напълно ясна и в реда на нещата.

Обаче не си правете илюзии, граждани, положението в Тихия океан не се е успокоило. Това наистина е само „отлагане” от страна на другаря Ким и то напълно отговаря на принципите, залегнали в учението Чучхе.

Според тях такова нещо като „последно решение” изобщо няма. Тоест, нито едно решение на който и да било Велик вожд не може да е последно, а само предпоследно. Защото всеки Велик вожд винаги е способен да измисли още по-голямо безумие от предишното – и трябва да му се осигури възможност не само да го измисли, а и да го реализира на практика.

Така или иначе обаче, в момента мръсните американци са с мръсен пръст в уста, защото след „отлагането” няма кого да нападат.

Ако избързат с превантивен удар, светът ще скочи срещу тях, защото предизвикват другаря Ким. Ако пък си траят, могат да бъдат ударени от него внезапно. И светът пак ще скочи срещу тях, защото чрез действията си в защита на себе си и своите съюзници са предизвикали другаря Ким…..

Нали знаем, ще се намерят дори хора, които ще кажат, че със самото си съществуване на световната карта, САЩ предизвикват другаря Ким. И за да не го предизвикват повече, най-добре Щатите да се разпуснат. Или поне да послушат мъдрите съветите на европейските социалдемократи.

Дано не сте пропуснали поучителното изказване в тази посока на Мартин Шулц, бивш председател на Европейския парламент и лидер на Германската социалдемократическа партия. Управляваща. То в Германия от известно време насам всички управляват, май с изключение само на здравия разум, но това е друга тема.

Та неотдавна въпросният Шулц – доколкото знам, впрочем, гъста дружка с нашия евро-социалистически херой Сергей Станишев – по повод размяната на все по-остри реплики между Северна Корея и САЩ, заяви, че Тръмп „се спуска на нивото на северно-корейския диктатор”. И че „европейските политици трябва да дадат на Вашингтон да разбере, че не споделят този подход на САЩ”.

Недей, бе, господин Тръмп, не се спускай, стой на висота. Не му обръщай внимание на момчето, то още е младо, кръвта му кипи, така че ако ти удари шамар – или даже ако ти удари Гуам – ти просто го погледни с презрение, както правим ние, истинските европейски социалисти. Горе-долу това е смисълът на подобно изявление, ако в него изобщо има някакъв смисъл

Но ето и черешката на тортата в изказването на Шулц: „Трябва да кажем на американския президент, че неговата риторика е опасна!”

Извинявайте, този високо мисловен екземпляр ли ние, европейците, сме държали начело на общия си парламент сума години? Този титан на мисълта ли се грижи за единството на Европа, за това ЕС да има водеща роля в световните дела, той ли сега определя немската политика по един или друг европейски и световен въпрос?

Сериозно?

Значи риториката на Тръмп е опасна, а действията на другаря Ким – не, така ли, геносе Шулц? Значи онзи, който защитава себе си, своите съюзници, а и целия нормален свят, от безумията на един диктатор и масов убиец, е виновен, когато предупреждава – Спри, защото ще стрелям! – преди да стреля.

А потомственият гангстер, който унищожава народа си физически и психически, плюс че заплашва и сее напрежение във всички близки и далечни народи, е ангел небесен? Е, само трябва да се слуша неговата воля, не трябва да бъде прекалено силно дразнен, но иначе…..

Все си мислех, че в България сме най-големите майстори на безумна оксиморонна логика, но сега с горчивина научавам, че дори в това отношение някои европейци доста ни превъзхождат.

Добре, де, геносе Шулц не спира дотук, той казва критична дума и за пхенянското пияно джудже. Ето и втората черешка върху тортата: „Ирационалните действия на лидера на Северна Корея се нуждаят от рационален отговор”.

Първо, проблемът е във взаимността. „Лидерът на Северна Корея”, така, съвсем по социалистически, му вика другаря Шулц на другаря Ким. Не му вика главатар на банда престъпници. Нито главорез, маниак или бандит. Не, вика му „лидер”. Това звучи, сякаш е готов още утре да го покани в Германия на посещение и двамата да се прегърнат като лидер с лидер.

И второ, проблемът е философски, концептуален. Както е известно на всички разумни хора – а също и на повечето женени мъже – не съществува адекватен рационален отговор на ирационалните действия. Никога не е съществувал, както доказва не само дългата история на семейния живот по света, а и натрупаните вече немалко страници от историята на войната срещу тероризма. Така е – поне доколкото под „рационален отговор” се имат предвид разумни думи, преговори, метод на убеждението или дори някакъв вид заплащане на рекет.

Истинската истина е, че единственото лекарство срещу ирационалното поведение, особено в международните отношения, е силовият подход.

Колкото и да се стараеш, на бясно куче не можеш да му обясниш по такъв начин, та да те разбере, че не бива да хапе наред, защото заразява хората и ако продължи, ще се наложи да бъде унищожено. То просто трябва да бъде унищожено без омраза и без обяснения, още щом се разбере, че е бясно.

В случая от години и десетилетия се правят опити от страна на международната общност да се нормализира ситуацията със Северна Корея. Пробвано е какво ли не – от резолюции на ООН, през санкции, та до пълно оставяне на мира, с идеята, че като не им се обръща внимание, управляващите там бандити ще се вгледат в пъпа си, за да търсят корена на Чучхе.

Не би. Каквото и да прави светът, те имат един единствен отговор – все по-силно дрънкат оръжие.

Никой нормален човек не иска война. Никой не иска нещо, от което ще загинат невинни хора, ще се рушат икономики, ще се усложняват и без това сложни отношения. Но тия започнаха да заплашват вече директно с ядрено оръжие – и ако то им се остави в ръцете покрай сегашното „отлагане”, кой знае докъде ще стигнат само след няколко години.

Тази политика на изчакване, на туткане, докато нещата се влошат максимално, вече я видяхме на живо – както по отношение на Хитлер, така и на приятелчето му Сталин. Пак ли не сме си взели поука?

Е, ако геносе Шулц все пак много настоява да опита да се справи с лудия Ким по метода на убеждението, добре, няколко месеца могат да му бъдат отпуснати.

Само че той явно е от хитрите политици. Имам предвид – от онези, дето вечно се правят на много хитри за чужда сметка. Защото в цитираното изказване абсолютно забравя да посочи какъв според него трябва да бъде ефективният рационален отговор срещу ирационалното поведение на Ким.

Да, Шулц съветва да има такъв отговор. Да, дава да се разбере, че някой друг, а не самият той трябва да свърши работата. И да – едва прикрито се подиграва на Тръмп, че не е мъдър като европейски социалистически политик, а се е юрнал като истински американец с пищова напред.

Обаче сам той стои настрани от мръсната работа, дава акъл и мърда пръстчета в очакване да възкликне – ама аз какво ви казах.

При това да го възкликне, както и да се развие сегашният епизод от поредицата „Северна Корея срещу света”. Това поведение на Шулц Хитрий фактически налива вода дори не толкова в мелницата на Ким, колкото в мелниците на Москва и Пекин. Виждаме, че в момента те точно по същия начин стоят отстрани и потриват длани в очакване да спечелят от два възможни изхода на кризата – провал на Тръмп и провал на Тръмп. Защото, каквото и да се случи, поне тяхната пропаганда ще го представи по този начин.

Геносе Шулц, така не се прави европейска политика! А още по-малко се прави световна европейска политика!

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

В „Скандинавска митология“ (изд. „Ciela“) Нийл Геймън стъпва на двете Еди*, за да преразкаже в свой стил и за по-млада публика истории за богове, великани, джуджета, тъмни и светли елфи, вълшебни животни и предмети и т.н. Геймън събира 15 истории, като цялото няма претенции за роман. Връзките между отделните текстове се дължат най-вече на общите персонажи. Някои от тях носят...

These Pensil holders have been made by children from Fusion Academy. Fusion Academy is a private institution, offering high quality language and arts education for kids and adults. Art is an important part of the human’s life. Fusion Academy works thus so that the kids to realize the benefits from art and to use everything learned in the art classes in their everyday...

С Ясмина ме срещна нейната и моя активности из социалните мрежи и извън тях. Разбира се – видяхме се и се харесахме! Войната ли, съдбата ли я отвеждат при нас в София през август преди точно 21 години. Тогава градът ни й се струва „тооолкова сив и дори злокобен!“. Сега вече го е обикнала, работи и живее тук. Прави всичко с усмивка и лекота.

Какво правиш напоследък? Как се развиват проектите ти?
Напоследък правя нещо, за което до тази година все не ми оставаше време. Забавих темпото, уча се отново да почивам, да отделям повече време за важните неща, за хората, които обичам, за отлаганите пътувания, мързеливите уикенди, прашни пътища. Както каза една скъпа за мен приятелка, когато се видяхме тази пролет на кафе в Тузла – време зa връщане към началата, back to basic. За мен Тузла е специално място – това е градът, в който се научих да бъда наистина свободна. И тази година отделям доста време за да изнамеря и да общувам с хората, които на времето мислех, че съм изгубила заради войната. Дори намерих хора, които се оказа, че ме помнят като дете, че са познавали мен и семейството ми. Малко като да се кача на тавана на старата къща и да намеря изгубеното съкровище и още повече… Един вид, наслаждавам се на постиженията на високите технологии, интернет и пътища. Често чувам хора да казват, че заради „висенето в интернет“, като визират основно социалните мрежи, зарязваме „истинска“ комуникация. Но повярвай ми, за мен това наистина не е „висене“, а възможност да споделям, да общувам и да се свръзвам истински с хора, с които не мога да се видя на живо. А те са важни за мен. Затова обичам технологиите :). Още през 1992-1994, докато навън бушуваше война, намирах нови приятели и свързвах разделените хора, семейства, роднини, благодарение на радио-станцията. Чатила съм дори използвайки телеграфия. Сега може да звучи странно, но това беше единствената връзка със света за хората в родния ми град. Тогава едно от любимите ми действия през съботните нощи е било да настройвам радио-станцията, тъй като всяка събота срещу неделя доброволствах в клуба и бях на работа. Страшна любов беше :).

Проектите ми се развиват добре :). Те си имат свой живот. Като екип в Адрио стигнахме до етапа, в който можем да подишаме, да не бързаме, като знаем, че най-турбулентните времена минаха. Вече шест години сме тук, имаме устойчивост на бизнеса и знаем точно кое работи, как работи и какво е нужно нещата да бъдат още по-добри. Това дава едно усещане за спокойствие. Вече по-лесно се диша.

Един от най-важните ни проекти, Impossible Markets, след четири години е на път да излезе извън рамките на България, но ще разкажа повече, когато имаме конкретни дати и формати. Иначе, в началото на октомври предстои специалното издание на събитието, посветено на предизвикателствата на крос-културния мениджмънт на човешките ресурси. Щастливи сме да получаваме силно положителни отзиви от участниците, в същност идеите за съдържание, теми и развитие на формата идват от тях. Изключително приятно е чувството да видим познати лица на Impossible Markets, година след година, и да знаем, че всеки път сме били по-добри от предишния. На края коктейлът се превръща в парти със стари приятели, прекрасна атмосфера и много настроение. Затова и планираме да организираме по-чести, специализирани събития освен традиционалната годишна конференция.

Как те прие България преди години, когато дойде и как те приема днес?
Точно на днешния ден (14. август, 1996) преди 21 години дойдох да следвам тук. Помня как мама дойде с мен за да види „къде ме оставя“. Преди това бях сама на кандидат-студенстките изпити, но мама, може би защото по онова време така или иначе не живяхме заедно вече две години, реши да дойде с мен. Помня горещината в Студентски град, в който освен трева до рамене и кучета почти нямаше нищо. Мама, която е работила като социален работник цял живот, само каза: „Влизала съм в затвори, лудници, болници, домове за сираци… Но такава мизерия не бях виждала никъде.“
Мисля, че това нейно изказване беше по-страшно от суровия сюрреализъм на София през най-трудните години, 1996-1997. Бях щастлива обаче, че градът, макар и с огромен шок, все пак ме прие. Тогава да следвам психология в София беше единствената цел. Мислех си, като завърша, ще замина да живея в Канада. Но така и не заминах. След първите две години, които бяха изключително трудни, както за мен така и за хората тук, осъзнах че обичам това място. А това е заради хората. В същност, както не веднъж съм казвала, извадих страшен късмет с хората в София. И това продължава все така. Някак си, темпото с което раста си пасва с темпото на града. Вярвам, че нищо не е случайно и че това, как ме е приела България на времето отразява някак си и как аз я приех тази страна. И се променяме взаимно, на по-добро. Вече сме преплели съдбите си, нещата не опират вече до „как се приемаме“, а какво още можем да направим един за друг. Да кажем, че връзката ни е станала по-зряла :)).

Чувала ли си репликата „Бизнесът не е за жени“ и как отговаряш на това?
Ако отговарях на всякакви глупости, които хората говорят, няма да ми остане време за важните неща, които искам да кажа :).

Коя е супер силата на хората на Балканите? Знаят ли те за нея? И как да я подсилят?
Да се свързват. Да изграждат силни, смислени и дълбоки взаимоотношения. Да се обичат. Не зная дали го знаят, може би някои са забравили, но е така. Любовта ни прави силни. Песните ни, музиката ни, напомнят за това. Мъдростта на дедите ни е в тях.

Можем ли заедно?
Можем само заедно.

Какво си пожелаваш?
Типично по балканско-славянски, пожелавам си да са здрави и щастливи близките ми, да съм здрава и щастлива и аз с тях, да работим умно и да имаме все повече време за споделени мигове.

Атентатите в Испания, разбираемо, отприщиха страхове, страховити прогнози и ( уви, също разбираемо, защото не е първица) страшно неверни твърдения в публичното приказване в България под формата на “коментари на експерти”. Обидно е да се слушат смятаните за безобидни бръщолевения на тези абонати за коментари на атентати.

В рамките на някой друг сутрешен час българската телевизионна аудитория беше бомбардирана с призиви да бъде запечатана България, а Европа да се готви за война ( което не е нито нова задача, нито нов призив- всеки военен се готви за война, това му е работата).

Е, имаше и глас на разума, в лицето на Весела Чернева от Европейския институт за външна политика, който препоръча по-добро европейско сътрудничства за борба с тероризма чрез общи мерки за превенция срещу терористичната заплаха. Обаче като ни гледат и слушат експертите, европейските ни съюзници едва ли изгарят от желание да им се доверят в тази свръхделикатна област на сътрудничеството…

Общото впечатление на фона на вълната на основателния гняв ( и страх) е, че българският коментаторски корпус кънти на кухо. Канят ги и си говорят, каквото си искат. Например, че в Испания досега не е имало атентати.

Моля? Атентатът от 11 март 2004 г. на гарата в Мадрид, за който отговорност поеха от Ал Каида, беше и си остава сред най-убийствените в историята на тероризма не само с ислямска окраска, но дори и с комунистическа, като онзи български рекорд със съветски корени от 16 април 1925 г. в София. Убитите във взривените 4 влака на гарата в Мадрид бяха 192 души. Ранените бяха преброени до 2050 души.

Ако не за друго, то заради загиналите 4-ма българи в мадридската касапница този атентат би трябвало да бъде запомнен поне от експертите у нас.  А пък , щом са такива специалисти по въпросите на сигурността – при това български, би трябвало да си спомнят, че разследващите установиха тогава българска връзка в снабдяването на терористите с оръжия. Нещо да е помогнала българската “експертна” общност в разнищването на този въпрос?

Сред “специалистите”, които имат мнение и държат да си го покажат публично ( макар да е срамотно, но за голия босоног тумец критерият за срам е непозната категория), е и собственикът на електронен сайт, претендиращ да бъде “агенция”. Според него всички атентати се правят само от мюсюлмани. Не съществува за г-н собствника християнинът екстремист Андреш Брайвик, който на 22 юли 2011 г. уби с бомбен атенат 8 невинни в норвежката столица Осло, а след това разстреля десетки младежи на ваканционния остров Ютьоя. Оставям на специалистите да преценят дали хладнокръвното убийство чрез разстрел от близко разстояние на 69 човешки същества ( в зората на живота им) е по-малък и ли по-голям акт на зверство от мачкането на хора с коли.

И как да го има Брайвик в сметките на нашенските носители на вируса на чувството на хетеросексуално превъзходство ( или пък как да забележат онзи също така “превъзходен” извратеняк от Шарлотсвил, прегазил онзи ден жена от расова омраза), когато техният събрат по възгледи от Норвегия се бори ( с оръжие в ръка, а не само на думи) за прочистване на Европа от исляма. Също като техни бели превъзходителства у нас, той настоява ( не нашега) няколко десетки милиона да бъдат “прочистени” ( най-добре на принципа на “окончателното решение” чрез пълно унищожение, изпробван знаменито от Адолф и Бенито).

Професор по математика, който незнайно защо е превърнат от нашенските медии ( или от онези, които им суфлират кого да не канят и кого да викат да вика за победителите в българските избори) в говорител по въпросите на калкулациите за вредата от толерантността спрямо бежанците и ползата от тяхното разстрелване още на границата ( да, така препоръча професорът в предизборната 2016 г.) и днес получи трибуна да зове за безмилостност- вече и към семействата, които раждат терористи.

А който не е съгласен с такива нашенски специалисти по замърсяване на публичното пространство с теории и предложения за разправа с “непълноценните”, е обявяван за “либерал и педал” едновременно и по подразбиране. http://pik.bg/либералите-и-педалите-начело-на-европа-докараха-терора-българия-трябва-да-следва-политикат-news684017.html

Да обобщим: не знам дали обучаваните да пазят България и българите от тероризма биха се справили с евентуална терористична напаст. Мога само да се надявам да не се налага ( главно поради нашето предимство да сме маргинална държава сред атрактивните европейски полета за изява на разни главорези). Но ако все пак се случи, дано се окажем по някакъв фантастичен начин щастливо българско изключение от практиката терористите да изпреварват полицията в опитите й да ги спре.

Със сигурност, обаче, научаваме отново и отново, че в нашенската медийна механа е пълно с бойкопомазани борци, които така се зъбят на тирана ( нямам на ум столицата на Албания), че плюнките им заплашват с бедствие от друг характер- с наводнение, чиято приливна вълна е стимулирана от логорейното цунами на цунатите от властта.

Share on Facebook

Прекрасно е да влезеш в книжарница, да прекараш час-два в нея, разлиствайки различни хартиени съкровища, накрая да се спреш на едно (две, три?) и да си излезеш предоволен от новата покупка. Ето това наричам аз удовлетворителен шопинг! Има обаче и други начини една книга да стигне до теб, някои стандартни, други – не съвсем. Днес смятам...