То е подписано на 20-ти август 1945-та г., точно 11 дни след ядрената бомбандировка над Нагазаки и 14 дни след бомбандировката над Хирошима. С него стартира създаването на съветската атомна бомба и България също фигурира там. Ще ви покаж...

Членовете на американската Президентският комитет по изкуствата и хуманитарните науки (President’s Committee on the Arts and Humanities, PCAH), сред които и писателката Джумпа Лахири, са подали оставка в петък вечер, съобщава Vox. Решението им в отговор на противоречивите изказвания на президента Доналд Тръмп от тази седмица, който така и не осъди расисткия митинг в Шарлътсвил, Вирджиния, и последвалите...

На 14 август 2017 за обществено обсъждане е публикуван проект за Постановление на МС за създаване на Координационен борд по въпросите на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г. Обсъждането е с 14-дневен срок.

Според придружаващия доклад на Лиляна Павлова, министър, освен другото

в   заключителните разпоредби на проекта на акт се предвиждат промени в Постановление № 114 на Министерския съвет от 2016 г. за създаване на национален механизъм за координация на подготовката и провеждането на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г., отчитащи създаването на Министерството за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 и поемането на функциите по подготовката и провеждането на Председателството от Националния център за Българското председателство.

Изрично са разписани задълженията на Българската национална телевизия, определена като домакин-разпространител на картина и звук от събитията по време на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г. с Решение № 165 на Министерския съвет от 2017 г.

Научаваме, следователно, че по-рано през 2017 г. БНТ е определена с решение на МС за домакин-разпространител на картина и звук от събитията по време на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г.

А в обсъжданото Постановление на Министерския съвет за създаване на Координационен борд  се предвижда да се внесат следните изменения, засягащи функциите на БНТ (досега според ПМС 114/2016 се създава юридическо лице –  Национален център по подготовката и провеждането на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г. към Министерския съвет, предвиден в чл.1, ал.7 на Постановлението, според проекта тази разпоредба се отменя):

“Заключителни разпоредби

§ 2. В Постановление № 114 на Министерския съвет от 2016 г. за създаване на национален механизъм за координация на подготовката и провеждането на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г. (обн., ДВ, бр. 36 от 2016 г.; изм. и доп., бр. 79 от 2016 г.; изм., бр. 12 и 39 от 2017 г.) се правят следните изменения и допълнения:

4. Член 13 се изменя така:
„Чл. 13. (1) Българската национална телевизия (БНТ), определена за домакин-разпространител на картина и звук от събитията по време на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г. с Решение № 165 на Министерския съвет от 2017 г.:

1. участва в изграждането на международния пресцентър, като:
а) разработва изискванията за техническата инфраструктура на пресцентъра в НДК, свързани с осигуряване на аудиовизуален сигнал;
б) изгражда кабелната инфраструктура за аудиовизуален сигнал на територията на пресцентъра и паркинга за автомобилите за излъчване на живо;
в) осигурява и монтира оборудването за необходимите апаратни (MCR), 5 телевизионни и 8 радиокабини (с потенциална възможност телевизионните кабини да бъдат удвоени), 6 стационарни позиции на територията на Националния дворец на културата съгласно изискванията на Генералния секретариат на Съвета на Европейския съюз;
г) изгражда интранет връзка на територията на пресцентъра;
д) създава и поддържа информационен канал за журналисти чрез мониторите в пресцентъра
е) осигурява необходимите технически екипи за поддръжка на оборудването.

2. отговаря за аудиовизуалното отразяване на Председателството, като :
а) осигурява аудиовизуално покритие на събитията от календара на Председателството категория А и С и други официални събития, заявени от Министерството за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018, и излъчва сигнала в реално време на територията на пресцентъра;
б) изработва видеоматериали от събитията в минимум две резолюции за портала на Председателството;
в) изработва документален филм за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз;
г) създава седмична рубрика за Председателството;
д) резервира и заплаща сателитните канали за живо предаване към ЕbS и реализира излъчванията;
е) участва в координационни срещи с представители на институциите във връзка с Председателството.

3. управлява услугите за телевизионни и радиожурналисти, предлагани от пресцентъра, като:
а) изработва и публикува ценоразпис на услугите;
б) осъществява комуникацията с телевизиите и радиата преди събитието, приема и координира заявките за ползване на телевизионни, радиокабини, стенд-ъпи с оператор и други услуги;
в) оказва съдействие при формирането на пуловете от оператори и фоторепортери;
г) осигурява необходимите екипи за управление на услугите.

4. има право да получи от Министерството за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 информация за: календара на събитията от категории А и С и други официални събития, които е длъжна да отрази; местата за всяко събитие (точките в Националния дворец на културата), от които трябва да има телевизионен сигнал; броя и разположението на телевизионните и радиокабините, стенд-ъпите и паркинга за SNG; броя и местоположението на мониторите на територията на пресцентъра, по които ще се подава картина; списъка и времетраенето на събитията, които ще се излъчват на живо чрез Europe by Satellite; времевия график и резолюцията, в които видеоматериалите, трябва да бъдат качвани на портала на Председателството;

5. има право да ползва посочени от нея помещения с работни места на територията на пресцентъра за изпълнение на задълженията си;
6. има право да получава съдействие от екипа на пресцентъра и техническите екипи на “НДК – Конгресен център София” – ЕАД при възникнала необходимост;
7. има право да получава оперативна информация от екипа на пресцентъра за промените в програмата на всяко събитие.

(2) БНТ предоставя със споразумение безвъзмездно на Министерския съвет изключителните права за използване на аудио-визуалните произведения, създадени от БНТ в качеството й на домакин-разпространител на картина и звук, и филма за Председателството по всички, предвидени в Закона за авторското право и сродните му права начини за максимално допустимия срок, включително и правото за преотстъпване при последващо излъчване.”

Както е видно, БНТ ще има право да получава информация  – и задължение да изработва, осигурява, изгражда, създава, управлява и пр., както и  да предоставя безвъзмездно на МС изключителни права за (каталог) произведения.

Поне в обнародваните сега документи няма индикации каква е връзката на тези  задачи с бюджетната субсидия, която БНТ получава според Закона за държавния бюджет. В доклада на министър Павлова се казва, че

Предложеният проект на акт не оказва пряко и/или косвено въздействие върху държавния бюджет, поради което е приложена финансова обосновка съгласно приложение № 2.2 към чл. 35, ал. 1, т. 4, буква „б“ от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация (това е приложението в случаи, когато   проектът  няма да доведе до пряко и/или косвено въздействие върху държавния бюджет).

Щом казват.

Страх ли ви е да ходите на зъболекар? Ако да, има ли начин това усещане да бъде направено няколко идеи по-приятно? Такова решение има в софийската дентална клиника „Дамянов“, където библиотека с книги посреща пациентите, докато стане време за техния час в зъболекарския кабинет. На специално изработените рафтове са разположени книги от различни жанрове, за...

Как ще ни стигнат американците, които са на път… да ни изпреварят?

Въпросът ми е по повод факта, че в САЩ “внезапно” узряха за идеята паметниците, свързани с робското и робовладелското (им) минало, каквото е миналото на поробената от СССР днешна постколониална България, трябва преди всичко да бъдат демонтирани. Спори се за начина на тяхното евентуално съхраняване, но демонтирането им е най-широко застъпената теза като първа стъпка към раздялата с т.н. “друга гледна точка”, която царува и у нас като ефективна защита на “правото” на съветските окупатори да бъдат възвеличавани като “освободители”.

Неправителствената организация, която се бори у  нас за същото ( имам честа да бъда обявяван за водач на организацията, което ме ласкае). До идеята за демонтирането  сега са достигнали в много американски селища по отношение жалоните на робството там. Гражданска инициатива за ДЕМОНТИРАНЕ паметника на Съветската армия, така се нарича нашата организация. В този смисъл този път сме изпреварили американците. http://e-vestnik.bg/26891/za-muzeya-ili-za-bokluka-spor-za-sadbata-na-statuite-ot-konfederatsiyata/

Точно както и в САЩ, предизвикателното стърченето на жалоните на робството у нас е оправдавано с наличието на “другата гледна точка”. Чувал съм това блокиращо оправдание от кого ли не- от кметицата Фандъкова, до “независимия” русофилстващ депутат Георги Кадиев.

Точката на кипене на страстите, подпалени от неонацисти и т.н. националисти с патоса на обикновени расисти ( на чиято страна Тръмп застана на практика, говорейки за “двете гледни точки” и че не всички погромджии от Вирджиния били нацисти,) надигна ветровете на масовото възмущение В САЩ. Те, обаче, за разлика от (не)ставащото у нас, доведоха до моментален резултат.

Американците, овластили своите представители да решават от тяхно име, нямат равни на света в самоорганизирането си и се гордеят с тази традицията. Но и дума не обелват за правото си тепърва да обсъждат очевидната необходимост от раздялата с жалоните на робството.

Властите в САЩ изобщо не се поколебаха да преминат към конкретни мерки без никакво протакане под предлог, че трябва тепърва да се организират кръгли маси и триъгълни консултации между гражданите, юристите и правителството ( например)- както става у нас под диктовката на хитреците от московската пета колона.

Защо у нас това не се получава, въпреки ,че сме изпреварили американците в предлагането на достойно решение на въпроса с националното достойнство – намерили сме го и сме го защитавали многократно в публичността ( според силите си, които не стигат , защото срещу нас е изправена държавата като зле прикрит съветофил в това отношение)?

Не е само заради прословутата американска ефективност- веднъж взетото решение се превръща в действие там. У нас проблемът е, че тукашната пета колона на Москва не може да се различи лесно по расов или друг външен признак. Тя е проникнала навсякъде. Проникването у нас е по-злокчествено, откоккото в Украйна.

Наполеон е забелязал, че  “ ако изчегърташ руснака, отдоло се появява татарин” ( и външният министър на Русия Лвров го признава, пишейки за приноса на Златната орда в “обновяването на руския генофонд”)”.   У нас същото важи за русофилите, които се бият в гърдите като големи български патриоти. Но проблемът е труден за решаване, защото съществува на ментално, а не на етническо ниво.

Докато в Украйна руското влияние и правото на руския империализъм да се разпорежда се защитава от руско говорещи, в България тази подривна дейност ентусиазирано ( макар и често завоалирано) се върши от “чисти българи”, повечето от които не могат да вържат две приказки на правилен руски. Виждаме ги като чуждопоклоници само на сборищата им, но през останалата част от годината те си “мируват” и кадруват на всякакви ниво в държава- от парламента до президента ( не е първица при президента, така беше и при Първанов).

Когато кореспондент на “Уолстрийт джърнъл” неотдавна ме попита, дали балтийските страни ( с техните руски малцинства като потенциален претекст за кремълска намеса, вкл. военна) са по-застрашени от руската хибридна война или “случайно” това е България, бях категоричен отново, че тук положението е далеч по-лошо.

Съжалявам, че трябва да “цитирам себе си”, но съм го писал и друг път: да се пребориш с вероломството на чужди елементи сред народа и държавата ти, които открито и по етническо подразбиране работят за интересите на чужда държава, все пак е по-лесно. Много по-трудно е да разпознаеш и блокираш същото ерозиране на страната в полза на чужди завоавателни интереси сред съродниците си, повечето от които във всекидневието си са хрисими български граждани, докато в душите си са поданици на Кремъл.

Всичко това си има своите проекции в българската политиката. Двуличният  евроатлантик Борисов редовно се заиграва с българските московци, изпращийки едновременно съответните сигнали на Путин. Премиерът ни периодично демонстрира ( предизборна) близост с вождовете на официализираното русофилство в България, като Николай Малинов или чрез “крепки” ръкостискания на неофициални срещи с руския посланик Макаров, снимки от които биват дмонстрирани официално след това.

На сборищата на русофилите, като на платения с руски пари митинг край бившия язовир “Георги Димитров” ( днешен “Копринка”), Борисов праща свои представители – депутатати от първия ешелон на ГЕРБ, активни членове на масонстващата задруга на русофилите в България, претендиращи да отразяват настроените на БОЛШИНСТВОТОбългари, събирани веднъж годишно, за да впечатляват с масовост.

Достатъчно е да се види дългият списък от имена на дептати от ГЕРБ, волонтири за показно членство в групата за дружба с Русия в Народното (ни?) събрание ( най-голямата подобна в нашия евроатлантически парламент), оглавявано на паритетен принцип от гербаджия и бесепар, за да стане ясно, че сърдечните пристрастия на Борисов не са останали незабелязан от угодниците край и под него.

Върхът на тази московска камбанария стърчи, разбира се, високо над нивото на Черно море, в което лично Борисов се ангажира със защитата на руския интерес срещу по-близко военно сътрудничество между регионалните членове на НАТО. Не случайно пак той, за да се хареса на Путин, разпореди ( но по-скоро тихомълком, отколкото при акцията му за “мир” в Черно море) да няма у нас разполагане на американски противоракетен щит, нито да се регистрира в държавно подпечаани документи заплахата от руската хибридна война ( справка: случаят с намесата му за пренаписване на “Визия 2020” на Министерството на отбраната в края на лятото на 2014 г. по време на служебното правителство на Близнашки).

Щит обаче в България има и той е като парников протектор за пълзящата русификация ( вижте безпроблемната концентрация на руска собственост, която принуждава туземците да преглъщат всичко срещу съответните пари на приносителя по същото това Черноморие!). Под егидата ( т.е. под щита) на Борисов расте и крепне буренът българското русофилско лицемерие, което не може да се мери с никое друго подобно по света.

Уникални сме в брането на плодовете от тази буреносна реколта. Няма друга държава в света с “НАЦИОНАЛНО движние “Русофили” ( както с основателен имперски възторг възкликна дългогодишният кремълски надзорник на българското русофилство генерал Решетников). Да припомня за пореден път и фактът, че няма друг народ, който безропотно да приеме за свой национален празник зачеването на своята свобода в резултат на сблъсъка между две завователни империи, опитали се преди и след това да унищожат българското свободолюбие- при това при наличието на наистина достойни за увековечаване исторически събития, създадени от самите българи, известни на повечето техни птомци днес.

Понеже руснаците и техните слуги се боят единствено от американците, направо се чудя, дали да не потърсим открито и демонстративно американско съдействие за истинското ни нацонално освобождение от чуждопоклоническата напаст на рублолюбците. Звучи като идея, породена от отчаяние, но, ако не друго, то поне американците най-после могат да ни разберат чрез примера, които дават сами в борбата срещу робството наследство. Буквално допреди дни те имаха формалното право на “дипломатическо премълчаване” на въпроса, но днес вече са лишени от това основание. Трябва “само” да се изправим и да потърсим тяхното морално съдействие, за да покажем на маршируващия все по-безцеремонно московския реваншизъм в България, че и на тяхното действие е възможно “някакво” противодействие.

Апропо, същото се отнася изобщо за нашите западни съюзници. Сред тях рязко преобладават силно възмутените реакции от проявите на расизъм в САЩ и от пристрастията на президента Тръмп към тях. Той буквално декламира познатата у нас русофилска защитна теза , според която трябва да си пазим историята такава, каквато е (битият бит и т.н.). Защото , за разлика от Германия, където възмущението от Тръмп е може би най-ярко изразено в обществото, в медиите и по върховете на държавата, у нас червеноармейците не само не са освобождавали никого, но и не са дали пукната жертва, за да претендирт тежните жалони на нашето робство да имат статут на недосегаемост от позицията на “правото на пролятата кръв” – такава има в огромни количество, но е българска и е резултат от съветската окупация.

В Германия, възмутена от крепителите на жалоните на робството в САЩ ( на снимката: “Истинското лице на Тръмп” на корицата на сп. “Шпигел), имат всички основния да подкрепят и българската съпротива срещу жалоните на робството именно на историческа основа- не защото Царство България е била в злощастен съюз с тях, а заради обратното: царството не е воювало със СССР и не е причинило смъртта на нито един червоноармеец въпреки онзи съюз с Германия. Тази българска специфика заслужава да получи най-после международно признание като освободи София от страховете да бъде противопоставяна на Берлин и прочее места, в които са умирали стотици хиляди червеноармеци.

Сега вече , ползвайки американския пример, имаме още повече основания от преди да поставим въпроса за съюзническата подкрепа за правото си да се разпоредим с демонтирането на жалоните на позора от съветското иго, които ни надзирават надменно от висотата на колосите на колосалната лъжа за българската свобода, донесена уж от поробителите.

Дементиране на ментетата на “дружбата” с поробителя!

И не на последно място: трябва да припомняме винаги, че това право е юридически  достатъчно ясно предвидено в самия договор с Русия от 3 юли 1992 г., подписан от Желев и Елцин. Време е да го упражним. Бедата е обаче, че преди това трябва да се освободим от “меката диктатура” на мимикриращите рублолюбци в България. Изглежда няма да стане без междунродна подкрепа, шанс за каквато за пръв път се появява в контекста на събитията в САЩ.

Share on Facebook

Няма ли най-сетне да свърши това лято! Няма ли най-сетне да започнат да се случват истински неща! Ето, не знам от колко време вече се занимаваме с действията на държавата по Черноморието и с намесата ѝ в разни кръчмаро-дискотечни скандали.

Наскоро вицепремиерът Валери Симеонов нашумя с нощните си акции на Слънчев бряг – всички знаят за какво става дума. Постъпиха оплаквания не само от местни курортуващи, но и от жители на Несебър и Св. Влас, че дори и в техните сравнително отдалечени поселища шумът от плажните увеселителни центрове на Слънчев бряг е непоносим. Компетентните органи, натоварени с контрола върху подобни обекти, са показали нулева ефективност при справяне с проблема, къде поради вялост и недостатъчно усърдие, къде поради неравен сблъсък с арогантността на нарушителите. Затова ресорният вицепремиер Валери Симеонов в рамките на служебните си задължения се видял принуден да се намеси лично и подхванал акциите, на които всички ние станахме свидетели в медиите. Реакцията не закъсня и бързо се организираха протести от страна на служителите в атакуваните заведения. „Само в България може да има граждански протести срещу закона!“ – отбелязаха някои, а протестиращите извисиха още по силен глас: „Бойко, спаси ни!“ – скандираха те пред телевизионните камери, дошли да отразят събитието.

Сложен казус, като се замислиш… Как да постъпи министър-председателят? Обективно погледнато, акцията на неговото вице е много по-мащабна и съдържателна от случая с четирите незаети стола от миналата седмица, в който г-н Борисов се включи с мерак и достолепие. Тъй че не е проблем да се намеси и за дискотеките, особено щом протестът го призовава. Само че коя страна ще вземе?

Разбира се, на народа! Но кой в този случай е народът? Естествено, това са потребителите, които движат машината на туризма – тази горда перла в короната на българската икономика.

Но кои са в този случай потребителите? Дали това са веселите младежи, които желаят да се забавляват до зори под въздействието на всевъзможните стимулиращи вещества, които модерната химия е в състояние да им предложи? Или пък „потребителите“ са всички български и чуждестранни, знайни и незнайни летовници, които след изнурителния плаж през деня копнеят за здравословен сън под нежното скърбуцане на щурци и жужене на комари?

Или пък защитени трябва да бъдат всички сезонно заети в печелившия туристически бизнес, на които не бива да се пречи да захлебват, да не спира да им тече надникът, пък и съпътстващата го далавера?

Ето, пред това ще се види изправен министър-председателят, ако реши да се намеси и да откликне на вопъла „Бойко, спаси ни!“.

Ние пък, простите граждани, трябва да вземем сложно решение: да одобрим или да порицаем случващото се, лениво излегнати под знойни сенки с ледени питиета в ръка.

Излага ли се Валери Симеонов или е прав да води битка с нарушителите на реда?

Някой би казал, че Валери Симеонов е вицепремиер с ресор икономическа и демографска политика – засега се е заел само с икономическата, но истинското шоу ще започне тогава, когато се заеме и с демографската (и то със същата страст, с която затваря дискотеки по Черноморието), когато лично се намеси в раждаемостта.

Но, шегата – настрана! За да отговорим на този въпрос, трябва да си изясним темата – дали в крайна сметка става дума за Валери Симеонов или става дума за Слънчев бряг. Защото това са две твърде различни неща, дори и когато са в състояние на сблъсък помежду си.

Излага ли се или е прав?

Стара, но често забравяна истина е, че в света няма такова нещо, което да е резултат на само един мотив и да води след себе си само една последица. И точно защото забравяме тази истина, често се случва да заклеймяваме доброто покрай злото и да оправдаваме злото покрай доброто.

Ето защо Валери Симеонов може и да се излага, но това изобщо не означава, че не е прав.

Излага се, доколкото се опитва да гони медийната слава на Бойко Борисов от времената, когато беше главен секретар на МВР. Нали си спомняте – каквото и да се случи с намек за бедствие или криминално деяние, Главният секретар се появяваше на място с кожена тужурка и угрижена физиономия, а всички телевизионни камери го следваха в крупен план.

От своя страна Валери Симеонов, ако е прекарал един час в злата дискотека, то след това е прекарал още десет часа в централните студия на телевизиите, за да обяснява действията и да защитава мисията си.

За всички е ясно, че е в ход организирана PR акция, не особено талантлива. Отварям скоба, за да кажа, че политическият PR в България преминава през две епохи: първата, когато държавният мъж назначава за свои съветници по публичните въпроси племенничките си, убеден, че това е несериозна работа, която може да я върши всеки. През втората епоха вече на държавния мъж му се назначават пиари от централата на победилата партия, а как те от своя страна попадат там, е тема на отделен разговор. И през двете епохи резултатите за държавния мъж често са плачевни. Затварям скобата.

Та за всички стана ясно, че Валери Симеонов си прави личен PR и това ги подразни. Не случайно се препоръчва добрите дела да се вършат тайно и „лявата ти ръка да не знае какво прави дясната“ (Мат. 6:3). От раздразнение започнаха да се появяват и вицове в рубриката „Минути за хумор“:

– Как кръсти сина си?

– Тихомир. На Валери Симеонов.

Или пък:

– След акциите на Валери Симеонов ще трябва ли град Шумен да смени името си?

И даже:

– Какво ще прави Валери Симеонов като патриот с химна „Шуми Марица“?

Познатото състезание по духовитост. Но заедно с вицовете, като доказателство, че Валери Симеонов се пъчи с излишна показност, се изтъкна и разумният довод, че от висотата на положението си той спокойно може да не се ангажира лично в акциите и да се „показва по телевизора“, а само да се погрижи полицията да си свърши работата в помощ на компетентните контролиращи органи, за което има пълно законово основание.

На този довод обаче беше отговорено също толкова разумно, че личното присъствие на вицепремиера се налага поради съмнения, че хора от полицията и от контролиращите органи отдавна вече са купени от субектите, които трябва да контролират, и са се сраснали с тях, финансово мотивирани са и ги е страх онези да не си отворят устата.

Значи излиза, че Валери Симеонов се грижи не само за законността по принцип, а и за нейното прилагане на практика. Излиза, че Валери Симеонов не е чак толкова виновен. Жалко! Колко хубаво щеше да е, ако всичко отнесеше поредният гаден политик, самозабравен и корумпиран, възгордян от илюзорното си величие и повярвал, че е фактор, който може да влияе върху естествения ход на събитията.

Но ако не е той, кой тогава е виновен? Да не би да са „мутрите“? Всички тези съмнителни субекти с бандитски прякори, към които у народа се е развила нещо като езическа религия и само дето не са им запели песни юнашки и хайдушки. Но независимо от справедливата си слава, тези хора са предприемачи, дори когато са чужденци, отворили тук собствени заведения, в които да тровят сънародниците си с евтин алкохол. Те развиват бизнес, прославят туризма и даже сигурно внасят и данъци, наред с всички останали рушвети, които плащат. Те са бизнесмени в една гладна икономика, капиталисти в един капиталистически свят. Излиза, че и те не са чак толкова виновни, че и те си вършат работата, както и вицепремиерът Валери Симеонов върши своята.

Кой тогава остава да е виновен за безспорните безобразия на Слънчев бряг?

Вчера една уважавана от мен телевизионна журналистка ме попита:

– Представете си следната ситуация: имате дъщеря и тя е отишла заедно със стотици свои връстници да се забавлява в голяма и шумна дискотека. Не щеш ли в дискотеката влиза Валери Симеонов и прави скандал. Там има и яки подпийнали момчета, които се вбесяват и става калабалък, в който дъщеря ви невинно пострадва. Кой е виновен: пийналите младежи или онзи, който ги е провокирал?

– Виновен съм аз – отговорих, – задето съм пуснал дъщеря си да безумства незнайно с кого и да ми се върне на сутринта пияна и с подпечатани ръце.

Предприемчивият човек отговаря на търсенето с предлагане. Ако масовата младеж търсеше книги, „мутрите“ щяха да отварят на Слънчев бряг библиотеки, а не дискотеки. Ако се продава порок, разврат, алкохол и наркотици, то е защото тези неща, а не други, се търсят. Разбира се, предлагането също възпитава и тук е зловещата роля на рекламата. Така се стига до онзи порочен кръг, който е накарал Йоан Богослов отчаяно да възкликне, че целият свят лежи в зло (1 Иоан 5:19).

Всеки е виновен за всичко пред всички. „Какво излезе накрая? – ще си каже търпеливият читател, стигнал дотук. – Накрая ще излезе, че за всичко – и за политиците, и за Валери Симеонов, и за мутрите, и за техните дискотечни свърталища, и за развратените младежи – за всичко съм виновен аз! При това положение кого да посоча с пръст, от кого да се възмутя, кого да наругая и кого да порицая от висотата на неопетнената си нравственост!“…

Ами, това е положението, братче! В момента, в който престанеш да търсиш вината първо у себе си, си загубен… Оф! Няма ли да свърши това лято, че да спрем да си говорим за дреболии! Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен с всичките му нощни клубове и дискотеки!

Tweet

Колко често се замисляте за света, в който живеете? Всъщност колко често се замисляте за света, в който НЕ живеете? Изключително лесно и удобно е да ограничим мирогледа си само до нашия щастлив балон, да си въобразяваме, че светът е едно добро място и да четем единствено книги по наш вкус. За щастие, има едно българско...