Август месец е много специален. Особено в края си, когато привечер ти напомня, че лятото и жегата, с които вече си свикнал, трябва да ги отвикваш. Всеки август има една-две такива вечери. Те почти ти замирисват на печени чушки (или на пипер, според местния ти диалект):

Вечери, в които разбираш, че сандалите съвсем скоро няма да ти вършат работа, че е време да извадиш низвергнатото якенце за вятър/дъжд от ъгъла, в който си го захвърлил към края на юни.

И това е радостно.

Само аз ли мразя Божествения Август?

Ех, „мразя” е твърде силна дума! Но чак пък да го харесвам?

Едва ли!

През август нищо не се случва.

Звъниш в някой офис, оказва се, че колегата, който/която ти трябва е в отпуск.

Търсиш държавната администрация – също.

Клиентите ти слънчават с „облаци” из курортите по света, от сутринта…

Имейлте ти имат около 20 дни риспонс рейт. Средно.

Всичко спира. Всичко умира.

Разбираш колко много „роби” познаваш, защото, без да са се наговорили помежду си, всичките ти познати липсват заедно и поединично.

От работните си места.

През август.

Всички почиват през август! Почти като „всички имат фейсбук”, но някои си разпределят почивките през юни и през септември, за да НЕ воюват за квадратен метър плажно-хавлийна територия с народо-населението на страната през август.

Нито споделят музикалните му предпочитания, нито календарните, защо да си пречат взаимно?

Има нещо хубаво в първия полъх на есента.

През август.

В онази рязка напомнянка привечер, че лятото няма да е вечно и, че „щурецът” ще го духа през зимата…

В онзи студен дъжд…

Първият, в който не ти идва да се изкъпеш.

А морето те блъска враждебно.

Но не се притеснявайте, идва септември!

Идват Денят на независимостта, Съединението, Новата учебна година, девети…

За едни сватба, за други брадва, но пак блокове почивни дни!

Е, поне не задраскваме цял месец от календара, както през август.

Пък и колко остава до декември?

Половината месец, след средата на декември, го махаме, а и всичките тези именни дни през януари…

Докато не се запролети… То тогава Гергьовден, то Великден, то Цветница, то…

Все още ли се чудите защо заплатите ви са най-ниските в Европа?

Не бързайте да ми се дразните за това.

Аз ви харесвам така.

Проблемът е само, че не ви издържам – вас и вашите семейства.

Не ви плащам осигуровките, минималния праг, не ме интересува какво (и дали изобщо) ще ядете. Довечера, утре, вдругиден…

Повече календарни „дупки” има само в Гърция / Испания, но и те не са цъфнали – тире – вързали. Ама продължаваме да имигрираме там. С труд, който няма много IT в него, т.е едва ли ставаме 3-4 пъти по-производителни веднага, щом слезем от автобуса на автогара „Авенида де Америка”, без дори да знаем езика…

Ето това вече е въпрос, който трябва да ориентирате към настоящите си работодатели. Или поне да научите езика. През свободното си време.

Ако ви остане такова. Между всичките празници…

Има нещо хубаво във влажните застудявания през август, в самия му край.

Карат те да се замислиш за важните неща.

Да станеш по-сериозен.

Или да я караш по старому.

Въпрос на избор.

Сродни публикации:

Може да сме безделници, ама не сме без празници 

(писана е преди десет години, излезе в „Капитал“).

Тихомир Димитров 

От утре, 29-ти август 2017-та г., вече ще има и такава. Някъде в Казахстан. Хвали се световната ядрена мафия, в лицето на Международната агенция по атомна енергия (МААЕ), антихуманна организация под шапката на Съвета за сигурност към ООН...

В голям формат и с твърди корици, с илюстрациите на добре познатия Аксел Шефлър и с брилянтен превод на Мария Донева, „Патилата на метлата“ е поредното бижу, което трябва да присъства в детските библиотеки. Историята разказва за „вещица, мила и кротка“, която лети с метлата си, но коварният вятър все й отнася по нещо. В хода на търсенето...

За себе си Анджелика казва, че е книжен запалянко, който обича разнообразието от жанрове, може да чете навсякъде, по всяко време, всякакви книги. Харесва ѝ да пише ревюта, но повече ѝ харесва да чете книги, затова се случва писането да изостава далеч след четенето. Нейните ревюта може да прочетете в блога ѝ booksomnia. Коя е...

Данните за графиката са взети от 66-ият Годишен статистически преглед на световната енергетика, изготвян и публикуван от гиганта Бритиш Петролеум (British Petroleum), за който ви говорих и показах наскоро в "British Petroleum: Българскот...

Бил Брайсън, определян като „най-смешният пътешественик на света”, американецът, приел Великобритания за своя втора родина, се завръща в САЩ след двадесетгодишно отсъствие. Резултатът е „Записки от една голяма страна” (изд. „Еднорог“), а главата с книжните турнета определено е сред най-впечатляващите в книгата. По това време преди десет години ми се обадиха от едно американско издателство, съобщиха...

“Всеки има право на мнение” в България, която е свободна държава, заяви извинително тази сутрин в телевизионно интервю министърът на външните работи Екатерина Захариева във връзка с провокацията на Шипка с пиратския флаг на “Донецката народна република” в подкрепа на руската агресивна политика.

Искам да кажа на уважаваната от моя скромност Екатерина Захариева, че да си на “друго мнение” не винаги може да служи за извинение. Разбирам ролята й на предпазен бушон за онези, които трябваше да коментира “събитието” ( което не е никаква новина- у нас адептите на Путин си правят каквото искат в българската публичност отдавна). Но като външен министър на евроатлантическа България тя се  равнопостави с прокремълски провокатори. Те си имат мнение и тя си има мнение. Значи са се разбрали ( с Путин) да не закачат онези у нас, които са на неговото мнение на знаменития принцип на Борисов “и аз съм прост, и вие сте прости- значи ще се разберем”..

Ролята на бушони играеха в предишните кабинети на Борисов и съответните досегашни външни министри. Но мълчанието на истинския властелин на положението Борисов, който си запазва правото да се мазни на русофилите ( и го направи особено демонстративно в предизборната си кампания тази пролет) изпъква още повече в такива моменти. За президента Радев – да не говорим. Той не се поколеба да отиде на русофилското сборище край язовира, за да зарибява избиратели миналата година и от него не се очаква друго, освен мълчанието му като риба да е с руски акцент.

Борисов се изказва по най-болната външнополитическа тема на континента ( ако не и в света) само и единствено, за да засвидетелства колко му е болно вкупом да страдаме от санкциите срещу кликата на Путин от назначени милиадери и политмародери. Никога и по никакъв начин, дори с намек, Борисов не е дал знак, че смята Русия за виновна за агресията й срещу Украйна. Особено пък чрез употребата на самата дума “агресия”. И когато слага знак на равенство между Русия и нас ( европейците), той на практика дава знак за равнопоставеността между виновните и жертвите в неговите представи.

Освен , че е много закъсняло, оправданието на Захариева е и закъсало откъм тежестта на аргументацията. Има доста хора по света ( и у нас), които си имат отлично мнение за нацизма, но публичните им изяви се възприемат като недопустим скандал, а не като “неприятна история”, каквото по думите на Захариева била провокацията на Шипка.

В държави, като родината на Шикългрубер, по-известен като Хитлер, за пропаганда на нацистка символика, при цялото й разоръжено отдавна влияние върху австрийците, арестуват на мига и пращат в затвора провокаторите. Докато у нас провокиращите в полза на руската агресия в Украйна се оказват “просто” едни хора “ със свое мнение”, което тежи еднакво на кантара на публичността с различното мнение по въпроса на външния министър. Защото кантарът е (де)блансиран и циментиран в полза на червеноборсаджиите у нас, които ни удрят системно в кантара, продавайки ни ( платена) любов към една държава, която исторически и също толкова истерически днес е символ на бруталноста във външната и вътрешната политика по отношение на измислените от Кремъл външни и вътрешни врагове.

Не много изискано формулираната истина, че “мнението е като задника- всеки си го има” , изписана на сувенири в Ню Йорк, си има логичното продължение тук: “ но това не означава, че трябва да си го демонстрира, особено когато е зацапан\о пред целия свят”. В противен случай ще стигнем дотук, където вече почти се намираме: ще започнат да канят в телевизиите на равнопоставен диспут и педофили срещу несъгласните с педофилията или доказани убийци-рецидивисти като легитимни опоненти срещу правоохранителите и правораздавателите, които просто си имат различно мнение за убийствата.

Да, хубаво е да сме свободна страна, както каза министър Захариева, но е грозно, когато тази констатация е изречена така, че  се превръща в поощрение за освобождаването от задръжките на невъздържаните мераклии да си показват предизвикателно червеноборсаджийския заник.

Накрая, защото знам как се дразнят гузните, за които воджът им винаги е прав, задаващи в такива случаи въпроса “че какво трябваше да направят властите в отговор на демонстрацията на Шипка”, отговарям: преди всичко трябва(ше) отдавна да са показали нетърпимост към руската агресивна политика. Но след като са “пропуснали” да го направят толкова години и така са поощрили безнакзаността на подобни нагли дествия ( защото те не са просто като “момчешката агресия”  на ултрасите по стадионите, а са съзнателна политическа акция на организирани в група престъпници) , могат поне да реагират с твърдостта на убедени привърженици на междунродното право, потъпквано системно от Русия. Превенцията, както задължителна мярка срещу всяка епидемия, би трябвало да е основното оръжие на съпротивата срещу хибридната война на чуждата държава на българска територия.

Отказвайки да направят това, нашите управници, макар и облечени в камуфлажни евроатлантически униформи, маршируват на практика заедно с петата колона на Москва.

Share on Facebook

watch video: how to make:   These BOOKMARKS have been made by children from The Group for Kid’s Theater “Camel”. The Group for Kid’s Theater “Camel” was established by a group of professionals who make performances with puppets and carry out projects to develop the imagination, creativity and art art skills for the kids between 7 and 90....

„Преписах всичко. Всичко изгорих. Всичко изгорено съхраних.“ Какво е пумпалът – детска играчка, адска машина, която остава в същата позиция, независимо от движенията на останалия свят, или космически кораб от бъдещето, с който ще се спасят богоизбраните? „Пумпал“ (изд. „Colibri“) е книга. Една антиутопия, която постига своите внушения, като умело си играе със спомените ни от...