На 26-ти януари всички "български медии" съобщиха, че в разширения списък на САЩ със санкции срещу Русия е попаднала и една компания, която дължи оборудване на България по проекта АЕЦ "Белене". На следващия ден, по познатия сценарий (из)...

Членовете на МКС Александър Мисуркин и АнтонШкаплеров , без да искат са подобрили рекорда за работа в руски скафандри в открития космос. Те проведоха извън пределите на станцията 8ч и 13 мин , до тогава рекорда бе 8 часа и 7 мин .

НАСА публикува панорамно видео от Марс заснето от марсохода Curiosity. В кадър са попаднали всички знакови места , които маросхода е посетил на планетата от момента на кацането си през 2012.

Тази малка книжка е видяна като голяма заплаха за властта, защото малко след излизането й през 1968 година е иззета от книжарниците и унищожена. Единични бройки са останали у малцината, успели да си я купят. Днес се намират единични бройки из антиквари.

Пресовани размисли на Кунчо Грозев съдържа афоризми. Но знаем, че както хуморът и сатирата могат да хапят – никой друг не може. Издателството е „Български писател“, а редактор е самият Радой Ралин. Художник на корицата – Георги Чаушев. Радой Ралин се застъпил за Кунчо Грозев и само това го спасило от затвор.

„Когато невежеството грабне писалка, знай, че пише донoс срещу знанието.“

„В царството на глупците лудниците са построени за гениите.“

„Животът би бил много кратък ако нямаше заседания.“

„Спокойствие и „здрава храна“ – това явно го е казал някой голям шегаджия.“

„Знам, че всички хора са добри, но как да разбера кои именно са хората?!“

„Едни цял живот се подхранват с вяра.
Други цял живот се изхранват от нея …“

„Глупостта е такова явление, че с нищо не подсказва колко е опасно да се шегуваш с него.“

Публикацията е и по повод 1 февруари – ден за почит към жертвите на комунизма. Нека помним.

На 3 февруари 2018 в 7;03 наше време , от Космическият център Утиноура е реализиран старт на РН SS-520-5 (SS-520-4 re-flight), която изведе на околоземна орбита експерименталния спътник за връзка TRICOM-1R (43201 / 2018-016А).

На 2 февруари , в 9:51 наше време , от 43 плоашдка на космодрума Цзюзюан е реализиран старт на РН 'Чанчжен-2D" с научно изследователския спътник Zhangheng-1 (ZH-1), известен също така като CSES (China Seismo-Electromagnetic Satellite).

Съобщава днес Уол Стрийт Джърнал. АЕЦ "Ойстер Криик", в щата Ню Джърси, с един блок, с кипящ реактор и установена мощност около 640 МВт електрически. Пуснат в експлоатация през далечната 1969-та година, но с продължен лиценз за работа до...

Прословутият израз за лъжата, която е обиколила вече света, докато истината си обува тепърва панталона ( приписвана на Чърчил, но изказана в оригинал преди това от Марк Твен), е почти буквална дефиниция на т.н. дебат около т.н. трети пол в България.

На последните парламентарни избори видяхме как лъжата за надвисналия като негърски водопад ( нещо като Ниагарския) над българщинАта, заплашена да погине от мигранското цунами на прага на нашата порта, обиколи България и се настани триумфулно във властта без да й мигне окото. Най-гръмограсните лъжци регистриха най-голям скок в доверието към себе си. Което не е комплимент за Н.В. гласоподавателя, но битият си е бит.

Преди да успеят да си обуят панталоните презрените носители на толерантността и здравия разум бяха изтикани в извънпарламентарната канавка. Нямаше как да надвикат лъжците поради вътрешните си задръжки, наричани обикновено “вътрешни проблеми” в техните партии (защото да имаш вътрешни задръжки срещу простотията и лъжите си е голям проблем у нас).

Ако си спомняте, самият Борисов лъжеше вдъхновено за очакван потоп от 10 милиона мигранти, който може да ни залее всеки момент. Но поради едни европейски причини, свързани с пари ( “ икономиката глупако” приписвано на Бил Клинтън или “ за каквото и да говорим, винаги става дума за пари” – първоизточникът за мен беше в личен разговор вицепремиерът Александър Божков), на Борисов му се наложи да направи храчка назад в антимигрантската истерия. В резултат на това той загуби проценти спрямо предишните парламентарни избори. Те се преляха към най-гръмогласните лъжци, на които освободи територия и те я превзеха  на основата на чуждомразието.

Безсрамието на лъжците обаче им се услади. Пак те застанаха начело на новата лъжлива кампания от лъжи по повод измислицата за третия пол. Само че този път към относително новоизпечените лъжци ( новобранци в сравнение със столетните традиции на Партията) бързо се присламчи и “госпожа лъжа”, както някои от фалшивите борци, разпространващи  фалшивите новини за ужасите от очакваните мигрантските пълчища нарекоха Корнелия Нинова. Тя схвана урока и се включи в битката за честта на прякора си на терена на актуалната конкуренция по въпроса за заплахата от третия пол.

“Интересното” е, че по тази тема отборът на другарите се разцепи на две. От страна на традиционно лявото, свързано с Истанбулската конвенция ( която не е творение на ЕС, а на Съвета на Европа, включващ 47 държави, 45 от които са я подписали) застанаха №1 сред социалистите в Европа Сергей Станишев и и №2 сред изрбаниците им президенската власт у нас  Илияна Йотова. А на страната на Сидеров, Каракачанов и компания се обявиха на практика Нинова и нейното протеже Румен Радев.

За Нинова е ясно: тя се бори да се задържи на върха на партията си, определяна на запад като носител на консерватизма ( т.н. на реваншизма, който се опитва да консервира, да съхрани комунизма в рамките на възможното ). Сответно Нинова и компания решиха да потвърдят западното схващане за БСП като консерватвна партия. Обаче президентът Радев за какво се бори?

Днес чухме обяснение за Радев не от друг, а от неговия опонент по този въпрос Сергей Станишев. Той беше категоричен в свое телевизионно интервю, че Радев бил подведен за конвенцията и поради това не е я подкрепя. И тук идва интересното…

Освен, че да си подведен, когато си на върха на държавата ( и се предполага, че това се дължи на някакви твои качества) не е комплимент, а косвена подигравка за нивото ти на схватливост, Радев, оказва се , се родее и по този признак с Бойко Борисов.

Най-върлите ласкатели на Борисов, които се опитват да го спасяват от самия него ( за да не сгреши и вземе да подкрепи окончателно Истанбулската конвенция), също изтъкват обяснението, че той бил подведен да подпише документа. В превод , “той толкова си може, но ще се поправи, когато схване, че евентуалният му отказ от популистко решение може да му навреди”). Математикът Михаил Константинов вече изчисли в поредното си тв интервю, че Борисов е обречен на политически провал ако подкрепи конвенцията.

Така или иначе, ако не друго, то гласувалите за Радев и Борисов вече знаят: подведени са. Щом са гласували за двамината, които така лесно се подвеждат, значи са подведени.

Остава да видим какво означава това за неминуемия сблъсък между Борисов и Радев на следващите президентски избори. Те изглеждат далечна перспектива, но да не се подвеждаме по някакъв си календар.

В ход е предизборната битка между двамата. Тя преминава между прегръдките помежду им и гъдела на картонени кинжали, опрени взаимно в генералските им гърбове в паузите между тези милувки. Единият клечи с въдицата на язовир Копринка, а другият е надвесен вечно на ръба с шашката динамит над мътния гьол Белене, готов винаги да зашемети шараните с нов взрив на дружбата с Путин.

Кой ще е крайният победител на безкрайното поле на безчестието в нашистката политика? Рано е да се каже. Но към момента надпреварата между двамата в пръскането на руско кюспе с европейска глазура за български шарани изглежда именно така.

Освен ако?

Освен ако не се появи някаква нова идиотска кауза с измислен четвърти пол и ловки нови шамани не тръгнат също да ловят шарани, зарибени от поредна лесно смилаема глупост, сервирана за масова консумация от умниците, за които истината е анатема, а лъжата е истинското средство за извличане на политически дивиденти.

Share on Facebook

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Да ратифицира ли България тъй наречената Истанбулска конвенция, чиято цел е борба с домашното насилие – отговорът на този въпрос изглежда безспорен, но той предизвиква разделение в българското общество. Защо – обсъждаме с Пламен Асенов.

– Пламен, първо да попитам – що е то Истанбулска конвенция?

– Да, логично е да се започне с този въпрос, Фили, заради обърканите и объркващи словесни престрелки, които се разгоряха по темата. Но първо, след толкова глупости, казани в този уж дебат, няма да натежи, ако добавя една почти шега, почти истина. Имам чувството, че някои люде са против конвенцията, само защото тя е Истанбулска. Нали ние, истинските български патриоти, мразим тирана, тоест, турците, и отричаме всичко, което идва от тях. Но всъщност Истанбулска конвенция е популярното име на документа, договорен преди 7 години в Истанбул. Истинския му наслов е „Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие”. Тук ясно се посочват предмета и целта на документа, затова аз поне бях изненадан, че той предизвика такава буря в България. Още повече, масовият българин никога досега не е показвал чак толкова силна загриженост за кой да е друг европейски документ. Според мен шумът е по-голям дори от онзи, който се вдигна, когато в България се разпространяваха опашатите лъжи, че лошата Европа ще ни забрани пиенето на ракия и яденето на шкембе чорба.

– Пламен, казваш, че ратификацията на конвенцията предизвиква истинска буря, но откъде започна тя?

– Трудно ми е да определя епицентъра, Фили, спорът някак изведнъж набра скорост и се стигна дори до искане от страна на БСП за референдум по темата. Но за по-добра ориентация нека първо да кажа, че конвенцията е подписана вече от 44 държави по света и е ратифицирана от 28. Когато през 2015 година България официално подписа документа, срещу този подпис изобщо не се чу ни дума, ни вопъл, ни стон от страна на когото и да било. Сега, когато дойде времето за ратификацията обаче, явно някой се сети, че може да направи голяма кампания и да извади политически дивиденти от съпротивата срещу конвенцията.

– Малко странно е тази логика. Коя нормална партия например ще защити публично тезата, че няма нужда обществото да се бори срещу домашното насилие?

– Е, да, никой не казва това. Противниците на конвенцията носят вода от девет дерета, за да завоалират неприемливата позиция, в която сами се поставят. Казват например, че има достатъчно други международни документи по темата, по които България е страна. Също – че вътрешното законодателство решава въпросите с домашното насилие, трябва само то да се прилага и спазва. Изобщо, търсят се всевъзможни начини да се заобиколи наистина неудобният въпрос – а вие искате ли, както разрешават например руските закони, свободно да биете жените си в къщи.

– Добре, но тогава срещу какво точно възразяват противниците на конвенцията?

– Според мен, Фили, те възразяват срещу плашило, измислено от самите тях. Цялата работа идва от използването в документа на думата „джендър” и нейното широко тълкуване в английския като „полова социална роля”. Оттам се измисля внушението, че чрез Истанбулската конвенция се прави опит в Европа, тоест, и в България, да се узакони съществуването на някакъв „трети пол”. Атаката по тази линия беше толкова силна, че, само след няколко дни облъчване, на масово ниво тук вече самата дума „джендър” напълно се отъждествява с фамозния „трети пол” . Отрицателите открито или завоалирано внушават също, че истинските автори на конвенцията са европейските педофили, травестити, гейове и лесбийки, които искат да рушат традиционното българско общество, неговите здрави, консервативни морални устои. Разбира се, никой не обърна внимание например на информацията, че Полша, в която обществото доказано има сериозни консервативни ценности, които устоява, вече е ратифицирала конвенцията без проблеми. Не, това не пречи на крещящите отрицатели да лансират също заплахата, че в момента, в който България ратифицира конвенцията, по училища и детски градини, ще плъзнат платени джендър-емисари, които ще мътят главите на горките  деца, като им обясняват за социалните полови роли, да им внушават, че те сами трябва да избират пола си и че могат да го сменят, когато поискат. Изобщо, Фили, адски трудно е наистина да се обобщят или цитират глупостите, изговорени във връзка с тази конвенция, които не съществуват в самата нея.

– Добре, коя е най-впечатляващата глупост?

– За мен истинската стойност на дебата лъсна в езиковедското прозрение на Негово високопреосвещенство Гавриил, митрополит Ловчански. Не къде да е, а на обсъждане в  парламентарната комисия по вероизповеданията, той заяви: „Думата джендър и думата джендем имат един и същи индо-европейски корен, който означава ад”. И направи оттам извод, че Истанбулската конвенция води българите право в ада. После, разбира се, Гавриил бе принуден да разпространи съобщение, че е подведен и двете думи нямат общ езиков корен, доколкото едната е индо-европейска, а другата – семитска. „Това обаче няма никакво значение” – извъртя се светиня му и добави, че „конвенцията пак си остава антихристиянска и античовешка”. Да, Фили, колкото и да не ти се вярва, това е нивото на дебата, който се води по темата.

– Но, Пламен, ако се абстрахираме от езиковедската страна – това не е лична позиция само на митрополит Гавриил, а на цялата Българска православна църква, нали?

– Да, също и на Главното мюфтийство. Както и на псевдо-българските националисти от партиите на Волен Сидеров, Красимир Каракачанов и Валери Симеонов. Тази позиция изповядват и много други знайни и незнайни леви, проруски и антиевропейски партии и организации, начело с БСП. Точно БСП вече предприе стъпки за едно леко комично и изцяло безсмислено политическо действие – провеждане на референдум по тема, която те формулират така: „За или против сте ратификацията на Истанбулската конвенция”.

– Защо казваш, че това действие е комично и безсмислено?

– Комично, защото БСП за пореден път опитва да яхне гребена на някаква политическа вълна, от която пак ще падне, както и досега. А безсмислено, защото специалисти по конституционно право твърдят, че „няма как да се провеждат референдуми по въпроси, които засягат базисни, залегнали в Конституцията права”. Това е абсолютно логично, защото иначе някой харизматичен диктатор може да проведе референдум, чрез който хората да се откажат от всичко човешко в негова полза. Дори, както знаем, вече са ставали подобни неща в човешката, а и в българската история. Затова много ми се ще, Фили, не само по темата за Истанбулската конвенция, но и изобщо, в българското общество да се възцари малко повече здрав разум и обществените обсъждания да се базират на истинска информация, солидни аргументи и фундаментални принципи. Защото онова, което сега се случва, не е дебат, а махленска свада, която води само до задълбочаване на хаоса и общественото разделение в страната.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Странно как не стихва дискусията за Истанбулската конвенция. И не само че не стихва, ами сякаш се разпалва все повече. Ето, социалистите искат да правят референдум. Управляващите пък вкарват в играта Конституционния съд. Даже бившият президент Плевнелиев издигна глас: ако не се подпише, няма чуждестранни инвеститори – заплаши той.

Защо тази тема е толкова интересна и не спира да бъде актуална вече трета седмица, защо не е като другите чудеса, които обикновено са за по три дни и после се забравят, за да отстъпят място на някоя нова медийна истерия?

Защото спорът за Истанбулската конвенция, волно или неволно, напипва една много важна и всеобхватна тема – на какво се делят хората, кои са двата лагера на новото време, кои са „добрите“ и „лошите“, кои са двете страни на барикадата и в крайна сметка коя е самата барикада?

Защо хората от бившите социалистически страни се показват по-чувствителни, защо те са по-категорични в отхвърлянето на ИК? Да не би това да са двете страни на барикадата: Изток-Запад, Европа на две скорости? Не, не е това. Просто хората от бившия соцлагер са по-чувствителни към диктатурата, защото са се борили с нея, за разлика от западните хора, които не са се борили с нищо – последните две поколения при тях само са повишавали жизнения си стандарт и съответно изискванията, капризите и претенциите си. Не че има лошо, дай, Боже, всекиму!

Но нека оставим европейците, били те източни или западни, за да видим на какво се дели една малка и специфична част от тях – българите. И защо българските политически партии се губят в това деление, чудейки се каква позиция да заемат, та да стоят по-добре в медиите. Или, иначе казано, извън медийната отрова, на какво се делят българите, освен на мъже и жени, което май и то вече не е съвсем сигурно?

Българите винаги са се делили на нещо, но не на едно и също в различните епохи. Откакто има понятие за националност, тоест нейде от 17-18 век, българите са се делили на

млади и стари

(нека съвсем условно приемем тази терминология, единствено за нуждите на конкретния текст). Старите търсят легален просперитет в рамките на Османската империя. За тях тя е държавата им, тяхната столица е Цариград и представителната им интелигенция живее във Фенер заедно с интелигенциите на останалите имперски народи. От тази гледна точка в българската история няма петвековна празнина, просто през тези пет века историята се твори в столицата на държавата – Цариград.

От своя страна младите прегръщат модерните идеи на националната държава. Искат българите да се осъзнаят като нация и да извоюват държавен суверенитет. В крайна сметка тяхната гледна точка надделява и затова става възможно и Третото българско царство, но преди това младият Левски ще възкликне: „Народе?????“ (дано не бъркам броя на въпросителните), именно защото много от хората в тоя „Народе????“ не разбират защо трябва да променят нещо в живота си.

Веднага след Освобождението българите, независимо от новата за тях многопартийна система, започват да се делят на

селяни и граждани

Първите са много повече от вторите и много по-прости от тях. Вторите живеят със самочувствието, че са приемници на възрожденците и че мисията им е да теглят клетото българско общество напред по пътя на прогреса. По онова време думата „прогрес“ все още е еднозначно хубава дума. Някъде тогава се оформя и политическото разделение. То става толкова вкусно за българите, партийните страсти така се разгарят, че Царят се принуждава да забрани политическите партии и революционните организации. Този период на разум и нормалност продължава до катастрофата през 1944, когато се установява държавен капитализъм под етикета „диктатура на пролетариата“, „народна демокрация“ и „развит социализъм“ (едва ли не с първи белези на комунизъм!).

В годините на социализма българите се делят на

наши и ваши

Официалният термин е „народ“ и „врагове на народа“, познат също и във варианта „партийци“ и „безпартийни“. Очевидно този период не ще да е бил чак толкова лош (поне за „нашите“, „народа“ и „партийците“), защото и днес виждаме как втората по рейтинг партия не дава дума да се каже за комунизма в учебниците по история и даже бойкотира едноминутното мълчание в пленарна зала в памет на неговите жертви, докато избраният с гласовете на същата партия президент игнорира традиционната церемония.

Но ето че социализмът фалира, държавата е окрадена за втори път и идва т. нар. „Демокрация“. Започва Преход, който завършва с края на приватизацията и приемането на България в евроатлантическите структури, колко и да припяват, че Преходът не е свършил. По време на Прехода българите се делят на

леви и десни

Това деление съдържа подчертан трагизъм, защото не е съвсем вярно. Много „десни“ по природа са съвсем „леви“, но са при „десните“, защото при комунизма не са били от „нашите“. Иначе казано, делението ляво-дясно в преходния период се определя предимно от корелацията комунизъм-антикомунизъм. Разбира се, отношението към комунизма не е определящо за лявост или дясност. Дали си ляв или десен зависи от две неща: 1. От положението ти по отношение за средствата за производство и от начина, по който изкарваш прехраната си (икономически признак) и 2. Според ценностната ти система, вижданията ти за човека и за неговото място в общността (идеологически признак). Трудността се задълбочава оттам, че има хора, които по икономически признак са десни (работодатели, фабриканти, рентиери), но по идеологически са леви (червени олигарси, бюрократи, леви популисти и т.н.).

Именно заради това, след края на прехода се издигна лозунгът „Няма ляво, няма дясно!“ и това в известен смисъл е вярно – доста обявяващи се за „леви“, на практика са крупни капиталисти, както и доста „десни“ са пролетарии по социален статус и начин на мислене – например немалка част от твърдото ядро на „автентичната“ десница.

И ето че дойде време, когато противопоставянето ляво-дясно се замени с противопоставянето

либерално-консервативно

Това е положението и към настоящия момент.

Каква е разликата между двете? Най-общо е следната: либералното е космополитно, консервативното е патриотично и националистическо; либералното е абстрактно, консервативното е конкретно; либералното извежда свободата до слободия, докато консервативното я ограничава чрез съвестта; либералното се стреми към диктатура на малцинството, спекулирайки с принципа за защита на слабия, докато консервативното се стреми да оцени всеки конкретен случай от гледна точка на предишен опит и обществена целесъобразност.

Важен източник на напрежение и недоразумение при противопоставянето либерално-консервативно е този, че либералното извървя забележителен път на пълно обръщане до абсолютната си противоположност – докато в началото (неолиберализъм, либертарианство) то беше гласът на дивия капитализъм, на свободния пазар и конкуренцията, в която оцелява по-силният и по-приспособимият, то с времето се преобърна дотам, че заприлича на шумен и досаден необолшевизъм, който воюва за незаслужено господство на всякакви организирани малцинства.

В страни като България съвсем естествено противопоставянето между ляв либерализъм и консерватизъм прие формата на противопоставяне

проевропейци-евроскептици

Ние сме заложници на две по-големи противопоставяния: социализъм-капитализъм, актуален от годините на Студената война, и изток-запад по линията на православието срещу католицизма и протестантството, което пък датира отпреди повече от хиляда години. Про- и анти- Европа е най-опороченото противопоставяне, защото всеки се самоопределя според някаква изкуствено създадена от медиите представа – аз не харесвам гейове, следователно не харесвам Европа и следователно харесвам Русия. Изродена логика. За съжаление, много български интелектуалци поставят именно тази „логика“ на първо място, когато заемат позицията си.

***

Махалото се клати. То носи нормалност само в нулевата си точка, а в крайностите си е уродливо. Неограничената свобода води до диктатура, диктатурата води до революции, те до неограничена свобода, а тя до диктатура. В момента махалото лети от свобода към диктатура и когато диктатурите се случат, нека либералите се сърдят на себе си.

Възможно ли е махалото да спре по средата? Едва ли, но не бива да губим надежда.

И ето тук е моментът да разгледаме едно друго голямо деление на хората – на

теисти и атеисти

Първите приемат, че светът не е възникнал случайно, а е създаден от някого с някаква цел. Вторите са убедени, че материята съществува вечно и безкрайно, така че всяка нейна комбинация, дори и най-причудливата, като например един интелигентен и емоционален бозайник, какъвто е човекът,  е логична и възможна някъде в безкрая.

И другото, което е и по-важно: докато атеистите смятат, че с биологичната смърт за човека всичко свършва, то теистите вярват, че с нея всичко едва започва.

Ако искаме махалото да спре в нулевата точка на своята нормалност, трябва да приемем, че всяко човешко действие, насочено към някакъв резултат в този свят, дори най-тривиалното, трябва да бъде ръководено от мисъл за бъдещия отвъден живот. Там трябва да се оценяват делата ни, за да имат някакъв смисъл тук. За съжаление, никоя съвременна политическа доктрина не почива на това убеждение.

Та, ето затова Истанбулската конвенция вече от месец не спира да е тема №1 в нашия обществен дискурс. Защото залогът са идеологията, ценностите и мирогледът, както вече имахме повод да отбележим, а не изгубените в превода и в политическата си ориентация интелектуалци. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Илюстрация: постер към „Кладенецът и махалото“ от Едгар Алан По.

Tweet

Получих препоръка за книгата на Сю Герхард от аналитичка, която уважавам заради постиженията й, а не заради силата й на въздействие върху критици по душа като мен. Заглавието ми се стори блудкаво и определих избора му с отчаяния опит за маркетинг на нехудожествена литература било то у нас, или извън страната. Но неуместното заглавие никога не...