Преди четири години за първи път изпекох карфиол и разбрах две неща. Първо, той не става само за туршии. Второ, изпечен във фурната той има голям потенциал да се използва разнообразно. Сервиран с подходящ сос, добавен в салати или гарнитури, или използван като основна съставка в гратен, карфиолът вече е един от любимите ми зеленчуци в зимния сезон.

Понеже готвя с него често между октомври и март (да не кажа почти винаги, когато го открия в кварталния супермаркет на седмичния ми пазар), когато потърсих в блога се учудих, че за тези четири години съм публикувала едва три рецепти с него. Не е обичайно за мен, когато съм привлечена от начин на приготвяне на продукт да не го споменавам често. Виж например какво става с карамелизирания лук. Но може би с карфиола е по-различно, защото той все пак, за разлика от лука има някаква сезонност. Обаче, за едно съм сигурна – печен карфиол с печен (до карамелизиране лук) е двойно по-голяма наслада. Затова харесах една рецепта за салата с тях, която както се подразбира вече ми стана любима.

Ако все още нямаш никаква представа за печения карфиол, нека ти обясня. Когато се запече, разбира се с добро количество зехтин и хубаво подправен, карфиолът придобива приятен вкус, особено в онези части от него, които са се карамелизирали съвсем леко. Той е омекнал, но запазва отчасти хрупкавата си текстура, което в комбинация с карамелизираната му повърхност го прави изключително апетитен за мен.

Докато карфиолът придобива тази текстура във фурната, наравно с него се пече и червен лук. Нарязан на тънки полумесеци, този лук има възможността също да омекне и да се карамелизира от собствените си захари, така че натрапчивата миризма и вкус на суров лук да се превърнат в нещо деликатно, достойно за овации само по себе си. Ако пък сега се чудиш за какво точно ти говоря, прочети за „трюфела на бедните“.

За мен не беше изненадващо тези два изпечени продукта доведени до естествена карамелизация на повърхността да се съчетаят с нахут, който е овкусен с пушен пипер. Ако имаме естествена сладост, съвсем логично бихме я допълнили с киселинност и евентуално пикантност, като аз видях в тази рецепта и двете, плюс характерния вкус на пушено идващ от пушения червен пипер в нахута.

Киселинността допълваща салатата идва от дресинга и по-специално от лимоновия сок в него, който така добре допълва всичко, че не бих го заменила за каквото и да било. Наравно с това, друга впечатляващата част от дресинга е сусамовия тахан. С него салатата придобива такава плътност и наситен вкус, че чак се удивлявам. Завършен с чесън и малко кимион, този дресинг също стана един от любимите ми. Търся си и други продукти и комбинации, върху които да го използвам отново и отново.

И ако вече разбираш, че тази салата се състои предимно от предварително сготвени продукти и дресинг, в който дори няма никакъв зехтин или друга мазнина, сега ще ти върна надеждата за пролет с малко зелени съставки. Една от тях и основна за тази салата е магданозът. Той е зелен и свеж, и придава хладен аромат върху цялата сладост и опушеност. Балансът е завършен, но имам и още нещо. Когато говорим за салата все пак очакваме нещо зелено и по-свежо. Затова още от първата проба добавих зеленолистни, които смятам, че не трябва да се пропускат.

И тук идва частта с импровизациите, защото може да добавиш всичко, което обичаш и което ще бъде подходящо за твоя вкус. Аз се спирам на три варианта – бейби спанак, рукола и тученица (валериана). И трите допълват прекрасно всички продукти, като ти може да избереш онова, което харесваш. Освен че всички тези зеленолистни ще донесат повече свежест и хрупкавост, спанакът например ще донесе малко тръпчивост, руколата – трапчивост и киселинност, тученица… трудно ми е да обясня, но нека просто бъде мекота.

И накрая, това е салата, която приготвям с удоволствие в тази студена снежна зима. Радвам се на открието си и още повече се радвам, че мога да го споделя с теб.

Салата от печен карфиол, нахут с пушен пипер и таханов дресинг

Рецептата е адаптирана от budgetbytes.com

За 4-6 порции.

За карфиола:

• 1 голяма глава карфиол, около 1.500 кг, разделена на розички, по-големите нарязани на 2 или 4
• 2 големи глави червен лук, нарязан на полумесеци
• 3-4 супени лъжици зехтин
• сол и прясно смлян черен пипер

За нахута:

• 2 консерви нахут, отцеден и хубаво подсушен
• 1 супена лъжица зехтин
• 1 голяма скилидка чесън, смачкана
• 1 чаена лъжица пушен пипер
• сол и прясно смлян черен пипер

За дресинга:

• 80 г сусамов тахан
• 80 мл вода
• сок от 1 лимон
• 2 скилидки чесън, пресовани
• 1/2 чаена лъжица смлян кимион
• 1/4 чаена лъжица лют червен пипер, по желание
• 1/4 чаена лъжица сол или на вкус

За завършване на салатата:

• 1/2 връзка магданоз, нарязан на ситно
• бейби спанак или тученица, или рукола, или смес от тях

Приготвяне на карфиола

Фурната се нагрява на 200ºC. Карфиолът се почиства от кочана и се разделя на розички. По-големите се нарязват на по-малки парчета, така че всички розички да бъдат с еднаква големина. Широка плитка тава се покрива с хартия за печене. В нея се смесват карфиолът и лукът. Поръсват се със зехтина, сол и прясно смлян черен пипер и се разбъркват хубаво. Тавата се слага на средно ниво в предварително нагрятата фурна. Карфиолът и лукът се пекат 35-45 минути или докато омекнат и се запекат съвсем леко. Охлаждат се на стайна температура.

Приготвяне на нахута

Нахутът трябва да бъде добре отцеден, измит през цедка със студена течаща вода и подсушен върху кухненска хартия след това. Зехтинът се нагрява в голям тиган на умерен към силен котлон. Добавя се скилидката чесън и се разбърква няколко секунди докато отдели аромат. Добавят се нахутът, пушеният и лютият пипер, ако се използва. Посолява се със сол и прясно смлян черен пипер. Готви се с често разбъркване 5-6 минути. Охлажда се на стайна температура.

Приготвяне на дресинга

За дресинга всички продукти се смесват в кухненски робот или блендер и се смилат докато се образува гладък сос. Опитва се и се подправя с още сол, ако има нужда.

Дресингът може да се приготви и на ръка, като в купа се смесват сусамовият тахан, водата и лимоновият сок и се разбъркват енергично с телена бъркалка докато се получи гладък сос. Към него се добавят пресованият чесън и подправките.

Дресингът е повече от необходимото за овкусяване на салатата, затова може да се съхрани в буркан в хладилник до една седмица.

Завършване на салатата

В голяма купа се смесват изпеченият карфиол и лук, нахутът и магданозът. Овкусяват се с дресинга като се разбъркват внимателно. Накрая се добавя една или няколко от избраните зелени салати и се разбъркват внимателно с останалите съставки. Сервира се веднага.

Още рецепти с карфиол

• Свински котлети с масло и розмарин и печен карфиол с шалот и спанак
• Печен карфиол, кюфтенца с червени боровинки и млечен сос с мента и нар
• Печен карфиол със сос от печен чесън, майонеза и пармезан

Още рецепти с нахут

• Салата с кускус, печена тиква с лук и червени боровинки
• Хумус с бавно печени домати и бързи овесени питки на тиган
• Нахутът в таверна „Никуляс“
• Хумус със заатар, масло с пушен пипер и питки с кимион
• Гъста агнешка супа с кисело мляко и шафран
• Фалафел или кюфтенцe? А кимион обичаш ли?
• Марокански кускус с пиле, тиква и бадеми
• Задушени патладжани и нахут с карамелизиран лук и бял ориз

Още рецепти със сусамов-тахан

• Брауни със сусамов тахан и халва
• Хумус с бавно печени домати и бързи овесени питки на тиган
• Козуначен хляб с плънка от сусамов тахан с мед и тахан халва
• Агнешко бутче с рози и шафран, печени пресни картофи и аспержи, майонеза със сусамов тахан и сумак
• Двойно шоколадови сладки със сусамов тахан
• Хумус със заатар, масло с пушен пипер и питки с кимион
• Веган кюфтенца от амарант и пресен грах с таханов сос
• Шоколадови (пред)ястия
• Дип от авокадо, сусамов тахан и сумак
• Агнешки кюфтенца и таханов сос с шамфъстък
• Сладки със сусамов тахан, овесени ядки, орехи и стафиди
• Ръжени хлебчета със сусамов тахан и пастет от червена леща и булгур

Други рецепти за салати

• Зелени салати с киноа и круши, сирене манури и портокалов дресинг с авокадо
• Топла есенна салата с кейл
• Салата от броколи и топъл дресинг с бекон
• Салата с кускус, печена тиква с лук и червени боровинки
• Богата лятна салата с говежди стек аламинут и два вида дресинг
• Салата от зелена леща и червено цвекло с джинджифилов дресинг и едно предстоящо събитие
• Салата с броколи, козе сирене и червени боровинки
• Зелени салати с бекон, яйца и чеснови крутони + съобщение
• Салата с пушена скумрия и лилави картофи
• Салата със земна ябълка и понзу сос
• Салата от тиква със зелена леща и козе сирене
• SOS – 3 рецепти с водорасли
• Агнешко с пармезан и салата от френска леща
• Цитрусова салата с резене и сьомга на тиган
• Салата с печена земна ябълка
• SOS – Турска салата с булгур
• Спаначена салата с фета и киноа
• Салата от печени пресни картофи и репички с билково песто
• Зеленa салата с хрупкав бекон, ябълки и дресинг с камамбер
• Салата с тиква, карамелизиран лук и горгонзола

Салата от печен карфиол, нахут с пушен пипер и таханов дресинг е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Забелязва се странна зависимост в дейността на енергийната ни борса. След всяка седянка в кабинета на премиера Борисов, по въпросите на енерГЕПИката, цените на борсата леко пощуряват и си търсят някое ъгълче, да се скрият и успокоят. Так...

#inthemirrordimly

#катовтъмноогледало

Авторски проект на Теодор Ушев в СГХГ до 11 март 2018 г.

https://www.facebook.com/theodore.ushev/

Адаптирането на научнофантастичната поредица Altered Carbon на Ричард Морган за телевизионния екран не е било лесна задача, съобщава сайтът Gamespot. Трилогията за Такеши Ковач, издадена у нас от „Бард“, включва романите „Суперкомандос“, „Сразени ангели“ и „Разбудени фурии“ и описва бъдеще, в което безсмъртието е реалност. Изключително сложният сюжет създава трудности на онлайн платформата Netflix и...

Японската космическа сонда Hayabusa-2 направи първи снимки на своята крайна цел на полета - астероида Рюгу. Апаратът успешно е изпратил на Земята снимките от разстояние 300 млн км .

На 1 март 2018 г.  Европейската комисия прие Препоръка  относно мерки за ефективна борба с незаконното онлайн съдържание (C(2018) 1177 final  Commission Recommendation on measures to effectively tackle illegal content online).

Според прессъобщението на ЕК,  мерките включват  оперативни мерки, с които се осигурява по-бързото откриване и премахване на незаконното онлайн съдържание, за да се укрепи сътрудничеството между предприятията, доверените податели на сигнали и правоприлагащите органи, и да се предоставят повече прозрачност и предпазни механизми за гражданите:

• По-ясни процедури за уведомяване и предприемане на действия: предприятията следва да определят лесни и прозрачни правила за уведомяване за незаконно съдържание, включително ускорени процедури за „доверени податели на сигнали“. За да се избегне неволното премахване на съдържание, което не е незаконно, доставчиците на съдържание следва да бъдат информирани за такива решения и да имат възможност да ги оспорят.
• По-ефективни инструменти и проактивни технологии: предприятията следва да определят ясни системи за уведомления от потребители. Те трябва да имат проактивни инструменти за откриване и премахване на незаконно съдържание, по-специално за терористично съдържание и за съдържание, което е незаконно независимо от контекста, материали, показващи сексуално насилие над деца или фалшифицираните стоки.
• По-добри предпазни механизми за гарантиране на основните права: за да се гарантира, че решенията за премахване на съдържание са точни и добре обосновани, особено когато се използват автоматизирани инструменти, предприятията трябва да въведат ефективни и подходящи предпазни механизми, включително човешки контрол и проверка, като спазват изцяло основните права, свободата на изразяване на мнение и правилата за защита на данните.
• Специално внимание се отделя на малките предприятия: чрез доброволни договорености в отрасъла трябва да се установи сътрудничество и споделяне на опит, най-добри практики и технологични решения, включително инструменти за автоматично откриване. Тази споделена отговорност ще бъде от полза особено за по-малките платформи с по-ограничени ресурси и експертен опит.
• По-тясно сътрудничество с органите: при доказателства за тежко криминално престъпление или съмнение, че незаконното съдържание представлява заплаха за живота или безопасността, предприятията трябва незабавно да информират правоприлагащите органи. Държавите членки се насърчават да въведат съответните правни задължения.

Тези мерки могат да се различават в зависимост от естеството на незаконното съдържание и препоръката насърчава предприятията да следват принципа на пропорционалност при премахването на такова съдържание.

Още информация:

• Memo: Често задавани въпроси: Препоръка на Комисията относно мерки за ефективна борба с незаконното онлайн съдържание
• Информационен документ за незаконното онлайн съдържание
• Съобщение за медиите: Съюз на сигурност: Комисията продължава борбата с терористичната радикализация
• Изявление: Премахване на незаконното онлайн съдържание: Комисията призовава за повече усилия и напредък от всички страни
• Съобщение за медиите:Съюз на сигурност: Комисията увеличава усилията си за борба с незаконното съдържание онлайн
• Съобщение от 28 септември 2017: Борба с незаконното онлайн съдържание – повишаване на отговорността на онлайн платформите
• Press release: Social media companies need to do more to fully comply with EU consumer rules
• Пресконференция (видео) –  (и на бг) интересна дори с факта, че има различия и нюанси в позициите.

Ансип: Категорично съм против отварянето на Директивата за електронната търговия и промяната на принципите за отговорността онлайн, заложени в нея.

Ако случайно страдах от мания за значимост, щях да си помисля, че вождът на “Атака” Сидеров чете статиите ми ( както неговия подчинен ортак от времето на ексцесиите им в недалечното минало Илиан Тодоров – на снимката зад Сидеров като негова сянка) и си взима бележка. Защото днес избра тъкмо БСП като обект на възмущетието си във връзка със злополучната сделка с ЧЕЗ. Критики по повод този скандал летят отвсякъде, но Сидеров направи специално, разграничаващо изявление тъкмо срещу БСП, с която от “ Атака” са си сближили позициите толкова, че изведнъж се сепнаха и взеха да се дистанцират.http://www.faktor.bg/bg/articles/siderov-vodil-sam-tazi-bitka-za-otvoyuvane-na-erp-tata-no-bsp-gi-nyamashe-nikakvi

Не, не мисля, че съм “открил” кой знае какво, когато написах, че поне по 4 актуални  водещи дори теми ( ЧЕЗ, Истанбулската конвенция, общото раздразнение от критиките срещу болшевишките изстъпления на Жаблянов), както и по винаги актуалния за тях въпрос за ексхумацията на АЕЦ “Белене” има припокриване до степен на “симбиоз” между двете партии. По – скоро откровението на Светлозар Лазаров, новоизлюпения от година и нещо близък сподвижник на Сидеров, е светнало червената лампичка в редиците на ГЕРБ и кара сега вожда да изпада в обяснителен режим, за да се доказва като като противник на БСП. Защото Лазаров без никакви заобикални заяви в телевизионно интервю, че “Атака” би управлявала с БСП при условия, които до едно и в момента БСП изпълнява ( борба с несъществуващата мигрантска вълна, война срещу измисления третополов джендър и т.н.).

Понеже напоследък “Атака”, в лицето на Илиан Тодоров – партийното острие на опитите да бъда накаран да млъкна чрез разтакаване по съдилища – се интересува извънредно много от скромната ми личност, моя милост също взе да проявява нещо като по-задълбочено “любопитство” какво се случва в самата “Атака” ( където Тодоров например, ако се съди по реакцията на гласоподавателите на партията от Кюстендилско, декларираха , че няма да гласуват за “Атака”, докато Тодоров е в партията и изпълниха заканата си на последните избори).

“„Атака” катастрофира брутално на изборите в Югозапада, хората: Докато Илиан Тодоров е в партията, няма да гласуваме, изцепи се, че 75% от артистите са хомосексуалисти! Срам и позор”, написа регионалния сайт Viaranews на 27 октомври 2015 г.  http://old.viaranews.com/2015/10/27/атака-катастрофира-брутално-на-из/

Вътрешни източници споделят, че от известно време руските траншове към центлата са спрени. Забележително беше например, че не забелязахме сидеров тази година да крета край руския посланик при поднасяне на цнетя на Монуменета на окупационната червена армия ( МОЧА). Обаче нови траншове били на път…И щ

Ще наблюдаваме май нова радикализация на окрилените и овластени остриета на групировката, която политиците и медиите в демократичния свят определят относително щадящо като “проруски”,  “крайно десни” или “ксенофобски”, но никога като “български патриоти.”

Въпросът не е в това какво аз и дали мога да го докажа, ако се наложи. Пита се какво правят съответните институции в България, призвани да пазят националната сигурност на страната от една държава, квалифицирана като заплаха в официалната доктрина на България през изминалата 2017 г.

Към същите институции днес подобен риторичен въпрос отправи и президентът Радев, но само във връзка с кризата около сделката с ЧЕЗ.

Същевременно Радев даде поредното си интервю за руски официоз. ”Натовският генерал”  ( в случая за него е на място определението “бивш”) брани в интервю за ТАСС не Родината, а Русия(та) от “опитите да бъде изолирана”. Което означава, че е на руска страна и срещу България, чиято позиция в НАТО и ЕС формално не се отличава от общата линия на двата съюза.

Не знам за инвестирането в сделката за ЧЕЗ ( повече от написаното в медиите), но за инвестирането в българската политика от страна на Кремъл е видно, че то продължава с пълна пара. И парата ( изберете какво ударение да сложите) не е само в свирката, а тегли локомотива ни обратно към миналото.

Share on Facebook

Държавната корпорация на Русия Росатом публикува тази любопитна новина на Фейсбук стената си, тази сутрин, придружена с три снимки на котки, една от които споделям с вас:

Watch video: How to make:   printable templates:     see more:  

Може би ви се е случвало да се запитате дали нейде из дебрите на обществения живот не се намират и такива сфери, в които капитализмът трябва да се допуска с повишено внимание. На мен ми се случи да се запитам сравнително скоро, когато съвсем случайно ми попадна един документ, озаглавен „Тригодишна програмна визия и стратегия на Българската национална телевизия“. И не само ми попадна, но се оказа, че трябва да оформя и лично мнение по него. И понеже по душевен строй съм дървен философ, започнах да се питам приличат ли медиите на нещо друго или не приличат.

Въпреки че много често на нищо не приличат, медиите все пак се родеят по определени признаци и с други сектори от обществената дейност. Има например такива, в които е грешка да се оставят капиталистическите отношения в техния чист вид. Такива, например, са образованието и здравеопазването. При образованието, с изключение на крайно корумпирания принцип „парите следват ученика“, да речем положението не е толкова брутално, защото обществото все още упражнява някакъв контрол върху учебното съдържание. Но в здравеопазването, откакто лечебните заведения са търговски дружества, положението не е трагично, а е направо страшно. На здрави хора се извършват скъпи (и опасни) процедури, само заради търговската печалба; икономическата, бизнес логиката на здравеопазването е такава, че то има интерес не от здрави, а от болни хора и то не от инцидентно, а от хронично болни хора. Иначе няма работа, няма бизнес. Кога за последен път бяхте на лекар, който ви каза: „нищо ти няма!“? Целта на „пазарното“ здравеопазване не е човекът да е здрав, а да е хронично болен и тази цел се преследва от управителите на търговските дружества (главните лекари) с грижата на добри търговци, както впрочем ги задължава и Търговският закон, който регламентира дейността им.

Това произлиза от една заблуда, в която навремето съм се мъчел да вярвам и аз – ако оставиш икономиката да се развива свободно по законите на конкуренцията и пазара, доколкото тези закони са естествени, обществото ще благоденства. Там е работата, че винаги се намесват и други естествени закони. Либертарианският рай на свободния пазар (и почти пълното отсъствие на държавните институции) е постижим, единствено когато участниците на пазара са морално неукорими. А те, освен че са онтологично морално увредени като всички потомци на Адам и Ева, даже са длъжни да бъдат неморални по същата тази логика на свободния пазар, в която се кълнат – щом печалбата, разрастването и справянето с конкуренцията са цел №1, то тази цел е по-голяма от всички средства и съображения по пътя на нейното постигане.

Когато става дума за банички, няма лошо пекарите да се надпреварват чия баничка ще е с повече сирене, по-евтина и кой пръв ще ти я донесе до вратата. В секторите, които разглеждаме, обаче не е така. Там правилата на този чист и ведър протокапитализъм водят до нежелани последици.

Приложени в медийната индустрия, правилата на ведрия капитализъм водят не само до влошаване на качеството на продукта (при положение че се очаква конкуренцията да го подобри), но и до увреждане на нравите и личностите на хората, които потребяват медийния продукт. Какво се получава там? Медиите печелят по два основни начина: от реклама и от скрит (често черен) пиар.

За да насочат рекламните бюджети на клиентите си към една или друга медия, агенциите гледат рейтингите. За да са високи те, телевизиите (хайде да говорим само за телевизии, че иначе ще стане мътна и кървава) ухажват зрителите по най-прекия и бърз начин – гъделичкайки първичната им сетивност, тоест предлагайки евтини сензации и лесно смилаеми зрелища.

Що се отнася до скрития пиар, то срещу заплащане те предлагат медиен комфорт, лансиране на тези и недопускане на противоположни тези. Това се осъществява в новините и публицистичните предавания и можете да си представите как се отразява на тяхното професионално ниво и обективност.

И никой не може да обвини телевизиите, защото те са търговски дружества и техните управители са длъжни да им осигурят максимална печалба, точно както и главните лекари на болниците.

Какво обаче става със зрителите? Оставяме ги на търговските съблазни и политическите манипулации? Очевидно това не може и не бива да се случи, защото зрителите все пак са и членове на обществото, а никое общество не се нуждае от зомбирани, видиотени и крайно дезинформирани членове. Дезинформирани – да, видиотени – разбира се! Но крайностите трябва да се избягват. Затова повечето цивилизовани общества поддържат с публични средства института на обществените телевизии.

Основната функция на обществените телевизии (освен да доставят вярна и обективна информация по всички въпроси, което уж е задължение и на частните телевизии) е по отношение на вкусовете на публиката. Към тези вкусове са възможни два подхода – или те да бъдат следвани и задоволявани, или да бъдат възпитавани. Ако едно фолк или рап парче може да грабне средния зрител още от първото чуване с простата си мелодия и натрапчив ритъм, то не е така с едно класическо парче. То ще те впечатли след по-внимателно слушане и то ако изобщо имаш създадена нагласа да възприемаш и разбираш такъв вид музика. Културата бива истинска и псевдо. От първата има някакъв смисъл, защото развива личността в определена посока, води я до някакви заключения и променя поведението ѝ за добро. От втората няма никакъв смисъл, защото тя временно възбужда сетивата и това, което остава след нея, обикновено е омерзение. Културата е като храната: полезната храна първоначално невинаги е приятна, вкусът към нея се възпитава и ако това не се случи, човек може цял живот да остане на чипс и близалки.

Обществените телевизии, каквато в България е БНТ, трябва не да следват, а да възпитават вкусовете, естетическите критерии и отношението към културните факти. За да изпълнява тази своя функция, обществената телевизия трябва да бъде освободена от надпреварата за рейтинг и от битката за спонсори и рекламодатели. Точно както и ученикът в училище не бива да избира между физическото и математиката, защото сам никога няма да избере математиката.

Обществените телевизии имат и друга цел, толкова важна, че може да бъде наречена мисия – да запазят свободата и достойнството на зрителите, които са не само техни потребители, но и на всички останали печатни и електронни медии. Когато човек не е пряк свидетел на дадено събитие (а дори понякога и тогава), той разчита на някого да го информира какво се случва, кой участва, кой какъв е, откъде е, кой му плаща, защо му плаща и т.н. Тогава се намесват медиите. По правило всяка от тях има някакво пристрастие и/или икономическа зависимост, така че едно и също събитие може да бъде представено по съвсем различни и даже противоположни начини. Оставен без база и критерии за сравнение, обикновеният гражданин ще сподели интерпретацията, която му предложат, дори и тя да не отговаря на личните му убеждения, особено когато той не е и съвсем наясно с тях. Ето защо обществените телевизии (по презумпция уж имунизирани против влияния и зависимости) трябва да стоят като непоклатим морски фар и да пръскат светлината на обективността, плурализма на гледните точки и добросъвестната интерпретация на всички събития с обществена значимост. За да може човекът да стигне до онзи санитарен минимум на обща информираност и да развие онези ценностни критерии, които ще му позволят сам да отсее истината от лъжата и да си състави адекватно мнение за света, който обитава.

Ето това е мисията на обществените телевизии. Как се постига тя? Както и всичко останало – с пари. А всеки, който плаща пари, е заинтересован да получи нещо срещу тях. Кой е заинтересован да получи описаните по-горе неща? Обществото. Следователно, този вид телевизии трябва да се финансират с обществени пари, също както образованието и здравеопазването (а може би и някои части от културата), за да създават обществено полезен, а не частно комерсиален продукт. Защото има нужда както от едното, така и от другото.

Доколкото знам, нашата обществена телевизия се финансира по твърде дървеняшки начин – Министерство на финансите отпуска някакви пари на час програма, независимо дали тази програма е създадена в телевизията или е купена отвън; дали е нова или повторение; дали е филм, концерт или интервю в студио. Не си спомням колко бяха тези пари, но и да помнех, едва ли щях да съм експертно годен да преценя много ли са, малко ли са, достатъчни ли са или не. Но мога да видя, че принципът не е правилен. Не е ли по-лесно, нормално и справедливо и бюджетът на телевизията да бъде някакъв процент от БВП както много други бюджети? Нещо повече: нека се каже, че той не може да бъде по-малко от еди-какъв-си процент, но може да бъде и повече, ако се прецени, че е целесъобразно. Това ще бъде първата стъпка към осигуряване на що-годе обективна и независима (дори и от правителството) медия.

Втората стъпка е да се осигури правилното инвестиране на този бюджет, защото знаем колко лесно се харчат готови и сигурни пари. Много лесно е да легнеш на кълка, знаейки, че твоето не се губи и не трябва да се бориш за заплатата си – нагледали сме се на такива картинки. Всеки служител, особено журналистите и творците, в обществената телевизия трябва да знае, че е по-особен в сравнение с колегите си на свободния пазар и от него се очаква продукция с по-особено качество. Как се постига това? Кой съм аз, че да зная! Знам само, че общество от свободни и мислещи хора е за предпочитане от общество на хипнотизирани потребители с нищожни нравствени критерии, а това се постига със задължителната помощ на доблестна, отговорна и справедливо мотивирана в обществена полза журналистика. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Tweet

От малките часове на деня радиационния фон в района на македонския град Неготино пак започна да се повишава, сочат показанията на Европейския обединен (ядрен) изследователски център:

В седмицата, посветена на българската литература, екипът на „Аз чета“ се стреми да ви запознае с любопитни мнения и гледни точки, понякога споделени от самите автори. Решихме да се обърнем към един млад, но вече обичан от мнозина писател – Николай Терзийски, за да разберем повече за пътя на дебютния му роман „Отлъчване“, какво го е мотивирало...

Американските писателки Джени Хан и Рейна Телгемайер подеха кампания за контрол над оръжията, съобщава Publishing Perspectives. Хаштагът, който използват, е #KidLitMarchesforKids и с него авторките се присъединяват към движенията #NeverAgain и #MarchforOurLives. Заедно с колегите си от средите на детското книгоиздаване Вероника Рот, Брендан Кайли, С. Александър Лондон и Кристофър Хийли, както и други активни граждани, те...

Освен да прекарвам времето си в непознатите светове от книгите, обожавам да гледам филми. Много, много филми. За съжаление, през последните месеци не ми остава почти никакво време за тях, затова реших, че е дошло време за сборника с киностатии „Добрите, лошите и грозните“ (изд. „Ибис“) на Благой Д. Иванов. Хем кино, хем книга. Благой...

Класация на Ozone.bg – 19-25 февруари 2018 г. 1. „Мечти и кошмари“, Иван Манчев, „Кактус“ 2. „Вещерът. Огнено кръщение“, Анджей Сапковски, „Ciela“ 3. „Спящите красавици“, Стивън Кинг, Оуен Кинг, „Бард“ 4. „Един от нас лъже“, Карън Макменъс, „Егмонт“ 5. „Произход“ – меки корици, Дан Браун, „Бард“ Класация на книжарници „Хермес“ – 19-25 февруари 2018 г. 1. „Пътят...