Продължавме пътуването из Грузия с мотора на Владимир. Първият етап беше преходът през Турция, после влязохме в Грузия и спряхме в селцето Местия, после направихме преход от Местия до Тбилиси. За последно разгледахме Тбилиси. Днес ще поемем към Казбеги, наричан днес Степансминда.

Приятно четене:

Към Степансминда

част пета на

Грузия: човек с мотоциклет

8-ми ден. 1-ви август.

Тбилиси – Степансминда

170 км.

Рано сутринта към 7 часа натоварих багажа на мотора и потеглих. Преди това проверих нивото на маслото. За близо 3 000 км беше спаднало малко, но още беше в границите и не беше за доливане.

Бях проучил тесните криви улички, около хотела и знаех как да се измъкна до булеварда. После щях да разчитам на навигатора. Добрах се до булеварда след обикаляне из камара тесни улички, но посоката, която знаците ми задаваха за движение беше точно противоположна на посоката, в която аз отивах. Покарах малко в обратна посока и тъкмо реших да сгазя лука, да направя обратен завой през двойната непрекъсната линия и видях на стотина метра пред мен полицейска кола. Малиии, как щях да се натреса…. Там

в Грузия появи ли се полицейска кола, всички наоколо стават много кротки и тихи

Няколко пъти съм бил свидетел, как полицейската кола излиза отпред на колоната автомобили и започва да ги води, като сейфти кар на формула едно. Води ги примерно с 30 – 40 км/час и никой не смее да изпревари полицейската кола, защото тук бил участък с разрешено движение със 70 км/час… Никой! Чак, когато полицията свие нанякъде и се оттегли, точно, както пилотна кола на формулата, двигателите изревават, газта се натиска до ламарините и пак почват с техните грузински простотии.

Имат абсолютен респект от полицията

От както Саакашвили смени абсолютно целият състав на Вътрешното министерство и на полицията тук вече с подкупи, и с пари на ръка не можеш да минеш, ако си сгазил лука. По никой начин. Веднага ти праскат акта и си го плащаш по банков път, като поп, защото иначе не можеш да напуснеш Грузия. Ще те спрат на границата. И ако сега те хванат в крачка, вече няма схема, „ама сега какво ще правим“…

Та продължих си аз в обратната посока по булеварда и след половин километър на кръгово островче обърнах обратно.

Включих и навигатора. Зададох му посока Владикавказ.

Всичко беше точно. Река Кура ми се падаше отдясно, а аз се движех на север. Минах по край центъра, който вчера снимах, минах по край мостът на дружбата, онзи пешеходният със синьозеленият покрив. Кулата на хотел Радисън ми остана отляво. Булевардът ме водеше през доста кръстовища със светофари, но както бях отбелязал задръствания нямаше въпреки огромният поток от коли и всякакви МПС-та. Река Кура все така ми беше отдясно. Минах през много кръстовища и светофари, а навигаторът все така ми показваше, че се движа правилно все напред. В един момент реката пак ми беше отдясно, а пред мен в далечината се появи мостът на дружбата. Онзи същият с интересният покрив и аз карах към него… В първият момент се шашнах и си помислих, че в Тбилиси има два такива моста… После видях и другите характерни места и сгради, които снимах вчера.

Ама какво става тука?!?!

Аз просто се връщах обратно по другият бряг на реката, а не по този, по който тръгнах… Къде съм се объркал така и не разбрах… Проклетият навигатор все така си сочеше напред, а стрелката си стоеше на розовата линия за правилната посока… Теглих няколко много яки псувни и спрях пред една автомивка, за да питам вътре момчетата за посоката. Разказах им от къде, и за къде съм карал, и те от сърце се смяха на въртележката ми из Тбилиси. Обясниха ми после, къде има мост, за да мина пак на другият бряг и как да сменя посоката на 180 градуса, за да поема пак на север.

– Разбра ли всичко? Попитаха.

– Разбрах…

– Е хайде, карай, пък ако след 20 – 30 минути, пак се озовеш тук при нас, ние пак ще ти обясним…

Потеглих отново. Пак минах през същият булевард и същите места, както преди малко. Пак карах само направо и река Кура ми беше от дясната страна, но в един момент

започнах да излизам от Тбилиси

Шосето вече имаше вид на магистрала и пред мен се появи магазинът на Карфур. Точно по този път пристигнах и влязох в Тбилиси, но тогава магазинът на Карфур ми беше отляво от другата страна на платната. Сега ми беше отдясно и точно в моята посока и платно.

Спрях във въпросният Карфур, за да взема батерии за СПОТ-трекера. Тази макина работеше само с литиево йонни батерии АА. Не искаше да работи с алкални такива, въпреки че я бях заредил с Дурасел. Спрях в този магазин, за да купя батерии. Да ама и тук нямаше литиево йонни такива батерии. Е купих никел метал хидратни, акумулаторни батерии по 2700 милиамперчаса всяка, двете общо за 20 лари (15 лв). Те толкова струват и в България тези батерии. Та тези машинки СПОТ-трекера и сателитният навигатор са много полезни неща, но както, и всяка друга електроника на моменти могат много успешно да ти вдигнат кръвното, и да ти скъсат нервите.

Започнах бавно да навлизам в планините.

Тук преходът е по-плавен за разлика от Сванетия, където планината се изправяше рязко след Джвари. Стигнах

водохранилището на река Арагви пред Ананури,

а после и манастирът му.

Жинвалското водохранилище на река Арагви

В дъното на снимката след водохранилището е Ананури

Част от стените на манастирът на Ананури

Църквата в манастира на Ананури

Олтарът в църквата

Част от манастира

Част от манастира и църквата на Ананури

Продължих нататък. Лека полека

планината Кавказ започна да се изправя нагоре

и да става все по величествена. Пред Гудаури завоите преминаха в серпентини. Започнах бързо да набирам височина за изкачването на Кръстовия превал. Но, разбира се, първо трябваше

да премина през Гудаури

Това е височинен ски курорт в Кавказ.

Гледки от Кавказ пред Гудаури

Хотели в Гудаури

Гледки от Кавказ

Гледки от Кавказ

Между Гудаури и Кръстовият превал

се намира една полукръгла наблюдателна площадка наречена „Дружба на народите“. Не можех по никакъв начин да я пропусна и подмина.

Част от наблюдателната площадка

Друга част от площадката

Наблюдателна площадка Дружба на народите в Кавказ

А ето и какво се вижда от тази наблюдателна площадка

Пейзаж

Пейзаж

Невероятна красота!

Горе в дясно на тази снимка, под сенките по склона е Кръстовият превал

След наблюдателната площадка продължих да се изкачвам нагоре, за да мина през

Кръстовият превал

Кръстовият превал

После продължих към Степансминда.

Направо се чувствах леко зашеметен от тази красота. Невероятна планина!

Много красива! Както казваше един грузинец – „Красиво е! В Кавказ даже да умреш е красиво!“…

От Кръстовият превал започва и спускането

към Степансминда (със старо име Казбеги)

Река Терек, която минава през Дараялските теснини при Верхни Ларс и тече към град Владикавказ – Северна Осетия

Вече съм пред Степансминда. Виждат се и неизбежните крави по пътя

Степансминда (Казбеги)

е на 11 км от границата със Северна Осетия – Русия. Минава се през пункта на Верхни Ларс, а град Владикавказ е на 20 км след границата.

Срещу Степансминда е село Гергети.

Църквата на Гергети

е стара и е построена на един голям баир над селото. Мислех да я посетя.

С пристигането в Степансминда се разговорих с разни хора на центъра, и като разбраха, че търся квартира ми предложиха за 20 лари (15 лв) стая. Съгласих се. Хазяинът ме отведе в хостела, за да се настаня. Стаята беше малка. Легло, стол и стойка с телевизор. На останалото празно пространство се отваряше вратата. Банята и тоалетната бяха в коридора. Идеално ме устройваше всичко за тази цена. Моторът вкарах в двора на къщата.

После пак реших да сляза до центъра, за да хапна. Времето нещо хич не ми харесваше. Облаците бяха надвиснали много ниско и планината изобщо не се виждаше. Седнах в ресторанта и поръчах. В този момент заваля и заплиска здраво. Айде, стига де! Пак се повтаряше историята от Местия. Ще видим утре как ще е. Но явно нямаше да се качвам с моят мотор до Гергетската църква.

Изчаках дъждът да спре и се прибрах в хостела. Там беше пълно с туристи и алпинисти, а хазяйнът и още един друг продължаваха да свалят хора от планината, поради лошото време. Всички стаи вече бяха пълни и даже в двора бяха опънати 5 – 6 палатки. Банята беше плътно окупирана от жените в тези експедиции. Това не ме разстрои особено. Аз се бях къпал сутринта преди да тръгна от Тбилиси и нямах никакво намерение да се плацикам по два пъти на ден.

Верандата на къщата беше затрупана с екипировка, раници, щеки, шалтета и какво ли не. Преместих си ботушите, че ми ги бяха затрупали с техният багаж. Позяпах малко, но планината още беше забулена. Слушах руснаците и как някаква мацка се кара на някакъв пич. Нещо от рода на – На теб ти бяха поставени задачи, а ти не ги изпълни… „Почему тьи не вьиполняеш поставленьие задачи?“ Пичът нещо мрънкаше и се оправдаваше. Помислих си, че тези комунизмът никога няма да ги изостави. Те са просто орисани за него…

Към 21 часа почти на смрачаване облаците се разчистиха, потънаха някъде и

върхът на Казбек

се видя. Снимах го. Реших, че утре времето май ще бъде хубаво.

връх Казбек

Връх Казбек на смрачаване. Долу пред него е село Гергети. Горе в ляво на баирът се вижда и силуета на църквата на Гергети

Очаквайте продължението

Автор: Владимир Чорбаджийски

Снимки: авторът

В района на Казбеги може да се намери добро настаняване:

Booking.com

Други разкази свързани с Грузия – на картата:

Грузия

След Казбеги, и в цяла Грузия можете да намерите хубави места:

Booking.com

Ще покажа от къде е информацията и ще побързам да декларирам, че от опит не вярвам на на нито една "българска медия и журналист", особенно пък на въпросната група. В типичтият си (дез)информационен стил не са дали линк към оригиналния пъ...

България продължава да държи най-ниска борсовата цена на тока, в цяла Европа, вече почти цели два месеца. Това много устройва политико-енерГЕПИйната мафия, защото с помощта на фирмите посреднички после го препродават на бизнеса с най-гол...

Според сайта Faktor.bg , арестуван от ГДБОП бос на банда, която се занимавала с манипулиране на игрални машини, избягал в Русия  малко след като бил освободен от ареста. http://www.faktor.bg/bg/articles/zapodozreniyat-ot-gdbop-za-glavatar-na-banda-izbyaga-v-moskva

Беглецът бил известен като Иво Московския. Съответно избягал в Москва – трезво решение на хазартен мошеник. Защото Москва е столицата на хазартно манипулираните избори, в които участва един кандидат, а останалите се въртят в ротативката на предизбоното шоу за заблуда на противника ( т.е. на руския народ), в резултат на което всички “познават” кой ще е победителят години преди самите избори.

Новината поставя в нова, неудобна светлина соросоидите, американосите, краварите, психодесните, либералчетата, джендърите и изобщо гнидите, каквито са всички нерусофили ( т.е. русофоби) в България, според които българите бягали само на Запад ( ако не с милиони, то със стотици хиляди).

Иво Московския има всички основания да се гордее със своя принос в обръщането на вредната за България тенденция никой българин да не бяга в Москва.

Освен това московският магнит може да привлече и други промосковски българи като жест към братска България, задъхваща се от европрестъпността. “Всеки български престъпник – обратно в Москва”, е кауза, зад която трябва да застанат рублолюбивите ни правителствени и неправителствени организации.

( НА СНИМКАТА: Юрий, московския кмет,  открива заедно с Бойко Банкянския московския анклав край Камчия на 9 септември 2010 г., Дни по-късно московкият кмет Юрий беше изгонен от този трети по-важност в руската държава пост от премиера Путин и президента Медведев  заради мафиотската му дейност)

Практиката български престъпници да се крият в Москва има дълбоки коминтерновски корени. В днешно време, когато ни управляват роболюбиви българи, евентуалното им завръщане с подводница с цел да взривяват мостове, жп линии и прочее обекти на евроокупацията на България, може да да разчита на почести, с каквито премиерът Борисов посрещна стопанина на руския анклав край Камчия, доказания московски мафиот Юрий Лужков на 9 септември 2010 г.https://www.vesti.bg/bulgaria/moskva-dava-120-mln.-evro-za-lager-v-kamchiia-3251211

Паметна плоча, винаги отрупана с цветя на българската благодарност и рускта солидарност с нея, напомня край устието на Камчия, че завърналите се с оръжие в ръка от Русия българи могат да разчитат на увековечаване на тяхната патриотична ( спрямо Москва) дейност. Стига на власт да са правилните другари и другарки, а не онези т.н. българи в царство България, които приложили тогавашните закони и се разправили не особено братски с братските пратеници, обучени в СССР и изпроводени да воюват срещу България въпреки дипломатическите отношения между двете държави.

Капището търпи някои евтини, но ефектни подобрения през годините – миналата година в земята край плочата беше монтиран вимпел на “Нощните вълци” на Путин. А преди няколко години роболюбиви българи порусначиха българския надпис , като дописаха към българския текст едно руско “вечная память”. Край руския комплекс се появи и нова паметна плоча- този път във връзка с посещение на вицепрезидента Маргарита Попова.

Двойните ни освободители, които показват готовност да ни освободят от родните престъпници като си ги приберат обратно, са на път да станат тройни. Наздраве с “Тройной”!

Подпис: Иво Софийския

Share on Facebook

Дебютният роман The Hate U Give на американската писателка Анджи Томас спечели литературната награда за детска книга Waterstones Children’s Book Prize 2018 г. Изданието, съхранило в себе си скръбта и надеждата на движението Black Lives Matter, стана призьор и в категорията за по-възрастни читатели. Книгата, преборила още 17 претенденти за отличието, е провокирана от зачестилите в...

Изт: AboveScience @ Youtube 

Тригодишни дечица търкат с малките си пръстчета по дисплеите на таблети и смартфони. Правят го в кафенетата и в пицариите, у дома, навсякъде и през цялото време. Раждат се с фейсбук страници. Домашните любимци също имат такива, даже инстаграм и туитър в по-екстремните случаи. Служители от десетилетие качват в различни платформи и в сайтове с обяви за работа детайли относно професионалната си реализация. Менюта, цени и локации на ресторанти се снимат, тагват и споделят в социалните мрежи. Дори кварталната бакалия вече притежава профил и рейтинг в някое мобилно приложение. Без джи пи ес не шофираме даже и в родните си градове. Всички използваме една и съща търсачка. За всичко. Всеки ден. Повечето приложения в смартфоните ни изискват геолокация. Носим в джобовете си процесори с мощта на изчислителен център от миналия век. И обикновено тези устройства са непрекъснато свързани с интернет. За да не пропуснем нещо. За да „сме в час с технологиите”. И те с нас…

Ако вярваме на популярните теории на конспирацията (аз ги наричам „теории на параноята”), съществува един задкулисен, глобален елит, който мечтае всички хора на планетата да бъдат имплантирани с електронен микрочип, за да могат господарите на света да следят всяко действие, всяка мисъл, всяко намерение и всяко движение на подчиненото си стадо…

Щеше да е прекалено зловещо, ако не беше вече постигнато. Отдавна. Дет се вика, българинът ръката си ще отреже, но чип няма да носи! Обаче и до тоалетната ходи с дивайса. Доброволно. Разберете, всяка форма на робство е невъзможна без масовото и доброволно съучастие на робите. Хората сами си плащат за средствата, с които ги контролират – често с виртуални пари назаем, за които също си плащат отделно – веднъж като лихва по изразходваните средства и още веднъж като такса за поддръжка на кредитния инструмент, който им помага „да са в час с технологиите”. Но да се върнем към вездесъщите усройства, без които не можем:

Притежавате ли смартфон, таблет, лаптоп? Използвате ли „безплатните онлайн услуги” на частни корпорации, създадени само и единствено с цел печалба? Чували ли сте израза: „Безплатен обяд няма”? Ами: „Ако не виждаш продукта, значи продуктът си ти”?

И защо да ви чипират тогава, след като толкова доброволно и усърдно сътрудничите? Кой си оставя смартфона вкъщи? Кой не ходи навсякъде с него? Кой не позволява на всяко „безплатно” приложение да знае далеч повече за личността, навиците и предпочитанията му, отколкото собствената му майка някога ще разбере? Защо дори безполезните сайтове, който не предлагат никакви услуги, настояват упорито да знаеш, че използват „кукита”, с които „подобряват своето обслужване”? Чете ли някой изобщо достъпа, който разрешава, докато си инсталира нещо ново? Слага ли си някой лейкопласт на камерите на смартфона, на таблета и на преносимия компютър, които го „виждат” и „чуват” постоянно? Ами на смарт телевизора в хола? Съобразява ли се някой какво говори, докато в джоба му има включен апарат с микрофон, за притежаването на който лично е платил четирицифрена сума? Излиза ли някой изобщо някога от социалните си профили? Използва ли криптиране? Трие ли си кукитата? Историята на търсенията? Ъпдейтва ли си мобилните приложения? Колко често го прави? Има ли някой доверие на правителствата, които контролират доставчиците на всички тези „безплатни” услуги? Изключва ли си някой някога мобилните данни, уай-фи-то, геолокацията, джипиеса?

Рядко. И в добавка използва „безплатните” мрежи по кафенета и по хотели…

Какво като не са защитени?

Просто винаги си носете зарядните, за да са ви под ръка, че тая свързаност хаби батерията, братче!

Уви, малко може да се направи. Щом сме се хванали на хорото, ще ни „пощипват”… Тезата ми е, че няма смисъл отделно и да ни чипират.

Защо да го правят, след като вече си имаме смартфони? По-вероятно е съвсем скоро и физическите разплащания да започнат да минават през тях. Безконтактно. Говорим не за научна фантастика, а за неща, които ги има на пазара от години…

„Ако нещо работи, не го ремонтирай”

Тихомир Димитров

Сродни публикации (отварят се в нов прозорец):

Къде, по дяволите, е прогресът?

Дали пък наистина не живеем в компютърна симулация?

Футуризъм в сегашно време

Защо безкасовото общество е кофти идея

Третото издание на проекта „Поезия в метрото“ 2018, създаден по идея на Полския институт в София и българския културен седмичник „Литературен вестник“, ще бъде официално открито на 10 април. Проекта ще представят проф. Амелия Личева – поетеса, литературоведи главен редактор на „Литературен вестник“, и Ярослав Годун, директор на Полския институт. „Поезия в метрото“ 2018 ще продължи до 6...

Заклинанието „Прочети книгата, преди да гледаш филма!“ невинаги е приложимо. Дори най-фанатичните защитници на правото на книгата над екранизацията й са се поддавали на изкушението на киното, а и трябва да си признаем, че четенето изисква много повече време и енергия. Безкрайно благодарни сме за всички адаптации, които са погъделичкали любопитството ни и са ни накарали да...

“ Виж, убиха един човечец”…

Това не е случайно изпусната реплика в предаването “Лице в лице” по БТВ на 19 март т.г. от страна Любомир Коларов, председателя на “ Сдружението приятелите на Русия “Александър Невски”, което всяка година е организатор на честванията на З март в София – факт, който повече от всичко онагледява и русофилския профил на управлящата столица Йорданка Фандъкова ( ако не броим съпротивата й срещу раздялата със съветската монументална символика).

В думите “ убиха един човечец”, изреченени със съответното презрение от видния русофил Коларов, се съдържа цялата философия на русофилския резонанс от московските камбани на човекомразието. Няма проблем, че бил убит някакъв си човечец, отровен от бойно отровно вещество на територията на Англия, покрай когото десетки други “човеченца” също изпаднаха в кома.

Да не говорим, че поне “технически” отровеният с нервнопаларитичен газ руски “човечец” Сергей Скрипал, както и дъщеря му Юлия ( и тя “мошеник”, млад “човечец”, заслужаващ мъките си, като излиза от думите на русофила) не беше умрял към датата на споменаването му от Коларов, а и в този момент, когато пиша тези редове, все още се бори за живота си в британска болница.

Откровението на Коларов е точно отражение на отношението към човешкия живот в Русия – по нечие висше решение и съображение, животът на всеки “човечец” може да бъде отнет заради непослушание. Самият Путин заяви в нощта на еуфорията си от успеха на своето шоу на 18 март т.г., наречено президентски избори, че нямало начин неговите хора да са виновни за отровителството. Ако са били те, Скрипал да беше мъртъв, похвали той косвено своите професионалисти. 

От една страна сме длъжни да вярваме на Путин. Той знае колко си ги бива неговите убийци и се гордее с отличната им подготовка. От историята обаче знаем също, че наемниците на руските владетели не винаги успяват да умъртвят моментално посочените им жертви. 

Стамболов оцелява от куршумите им при атентат в София, при който русофилите застрелват вътрешния му министър Христо Белчев. Поучени от грешката си, Тюфекчиев и шайката му русофили посичат при следващото нападение с касапски ножове вече уволнения от Фердинанд премиер Стамболов ( “спазарен” да бъде прогонен най-сетне след посещение в София на царския пратеник, българомразеца-дипломат Татищев). Убийците целенасочено нанасят зверски удари по главата му, защото са знаели, че носи предпазна жилетка. Въпреки това Стамболов живее в мъки още цели два дни с отсечени ръце, с които се отпитвал да се предпази.

Не по – различна е историята на убийството на Троцки в Мексико. Убиецът Меркадор, изпратен от Сталин да отмъсти на бившия си съратник за “предателството” да избяга от него, стрателно пробива черепа на жертвата си със алпинистки инструмент, но не успява да го убие на място. Троцки умира от раните си по-късно. Меркадор дори бива заловен и тикнат в затвора.

Ами самият Литвиненко, който агонизира в съзнание толкова дълго след като беше отровен с полоний, че дори успя да каже няколко думи за медиите от болничната стая? С агонията на този “ човечец” не пропусна да се изгарви миналата седмица  соченият от британското разследване като негов убиец  днешен руски депутат Луговой. И той, като началника си Путин, отхвърли вероятността Скрипал да е убит от руснаци, изтъквайки като “доказателство” несъответтвието между двата случая по един показател: британците демонстрирали на света агонизиращия Литвиненко, а Скрипал не показват. Доста извратена оправдателна логика, направо рашистка…

Виж, когато използват изстрел в упор от пистолет, любимия инструмент за налагане на “революционна справедливост” , използван от болшевишките екзекутори, грешките са сведени обикновено до минимум ( само Фани Каплан пропуска и успява да рани, но не и да убие Ленин, но това е, защото не е била истински болшевичка,  а само социалистка). На родна руска почва употребата на огнестрелно оръжие е по-лесна от пренасянето му в страна, като Англия. 

От куршуми загинаха на място в самата Русия двамата най-омразни врагове на Путин ( третият, лежал близо 13 години в затвора Ходорковски, каза онзи ден от чужбина за германското издание “Ди Цай”, че ако Путин пожалие смъртта му, тя е гарантирана). Журналистката Анна Политковская беше застреляна по местоживеене през 2006 г., а опозиционерът, бившият фаворит на Елцин за негов наследник Борис Немцов, беше застигнат от ритуалния разстрел на моста пред прозорците на Путин в Кремъл през 2015 г.

И в двата случая като изпълнители бяха осъдени някакви чеченски камикадзета, които свършиха отлична работа на Путин, макар той да скромничи, че нямал нищо общо и убийствата били провокации срещу прекрасния му образ на човеколюбец ( под чието ръководство руската армия изби хиляди цивилни, включително руснаци, чрез безогледни бомбардировки на жилищни райони по време на т.н. втора война в Чечня през 1999-2000 г., изстреляла популярността на никому неизвестния преди това“завоевател” Путин на президентска висота през март 2000 г.)

Но нито Путин и Луговой, нито резоньорите им у нас, като Коларов, са солови изпълнители в хора на руското човекомразие. То винаги е съществувало. Но в днешна Русия е издигнато в ранг на философия, която стои зад актуалната идеология на руското управление. Ярък неин изразител е Гундяев ( напомня на Данилевски, идеолог на руската имперска завоевателна доктрина от втората половина на 19 век, с тази разлика, че Данилевски наистина е мислел със собствената си глава, а не е бил рупор на държавния глава).

В една своя политическа реч, маскирана като проповед пред православни поданици на Путин, маскираното като патриарх Кирил протеже на Путин заяви в прав текст през миналата 2016 г., че  най-страшната ерес за него ( т.е. и за Кремъл) е “човекопоклоничеството”. Бившият офицер от КГБ, назначен за духовен водач на руските православни, заклейми борбата за човешки права, цащото тя му се вижда ерес срещу църквата му ( и Путин, естествено). 

Съотнесено към скандала, който Гундяев пресметливо сътвори в София преди да напусне България на 5 март т.г. ( избяга, за да избегне “усложениния”, предизвикани от еевентуални реакции сред хора, които се чувстват повече европейци и българи, отколкото евразийци), речта на Гундяев цяло година преди посещението му в България, превърнато в центлано събите на т.н. национален празник, изисква отговор на въпроса: нима онези, които го поканиха, не са знаели какво да очакват след тази реч?

Ако не са знаели, виновните са за уволнение. Само че е трудно да повярвам, че в екипа на президента Румен Радев, където главното условие да бъдеш приет е да си заклет русофил, не са били информирани за нагласите на Гундяев и конкретно за въпросната реч. Това е толкова вероятно, колкото и твърдението на Путин, че научил за отравянето на Скрипал в Англия от медиите. Нима? Тогава неговите шпиони трябва да бъдат наказани за своя провал да осведомят началника си в Москва преди медиите!

С речта на Гундяев срещу “най-страшната ерес”, която издига човека на пиедестал, можете да се запознаето от това видео, разпространето от “Ехото на Москва” – ехо, което така и не достигна до София поради избирателното заглушаване на скандалното предисловие на руския скандал, огранизиран година по-късно в София. https://echo.msk.ru/blog/day_video/1733392-echo/

Share on Facebook

Последният път, когато Реджеп Тайп Ердоган беше във Варна, нещата бяха различни. Беше 2012 г., Бойко Борисов беше за пръв път на власт, Турция изглеждаше като европейския Китай - богата, динамична, изгряваща, а компания им правеше емирът на Катар.

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian  

/Фили/ На изборите в неделя новият стар руски президент Владимир Путин получи рекордна подкрепа и ще управлява страната поне до 2024 година. Какви са очакванията за руската политика по отношение на България, Европа и света през следващите 6 години – разговаряме с Пламен Асенов.

– Пламен, не е новина, че Путин спечели изборите, но е новина, че го стори с гласовете на над 56 милиона души. Какво означава тази рекордна подкрепа?

– Означава, че единството между народ и лидер в Русия далеч надхвърля границите на нормалното, Фили. И че путинизмът е пуснал дълбоки корени в душите на руснаците, така че ще тегне върху света, дори когато самият Путин вече го няма. Някога Хитлер също се къпеше в народна любов, но знаем как свърши това. Сега обаче нещата са още по-зле – при фюрера поне предвоенните години бяха време на възход и благосъстояние за германския народ, докато при некоронования император Путин руснаците живеят все по-скотски. Доказват го дори руските официални статистики за състоянието там на икономиката, престъпността, смъртността и други. Но, въпреки това, тъй наречените „обикновени хора” явно харесват и следват своя велик лидер.

– Ако животът им наистина се влошава, тогава защо го харесват?

– В Русия това не звучи парадоксално, Фили. Руснаците харесват Путин, например защото си взе „руския” Крим от Украйна. И неслучайно изборите бяха насрочени точно за 18 март, когато стават 4 години от това велико „събитие”. Харесват го също, защото Путин се зъби на Запада. Този Запад хем е слаб, защото е гейски и либерално лигав, хем е зловещо силен – заплашва да нападне Русия, крои заговори срещу нея и унижава руския народ, като не го признава за велик. Така твърди руската пропаганда, в това вярват и мнозинството руснаци. Има още доста подобни „причини” за подкрепата на Путин, Фили, но ще спра дотук, за да не помисли някой, че чета медицински наръчник.

– Пламен, наблюдатели казват, че истинската причина за консолидацията на вота около Путин е антируският заговор на Запада. Така ли е?

– Няма как да е така, Фили, по много причини. Първо – никакъв антируски заговор няма. Има поредица ответни реакции срещу отделни действия на кремълския режим. Има санкции срещу Русия заради Крим и Украйна, но те засягат само отделни хора от руската върхушка и достъпа до някои високи технологии. По тази линия удар върху обикновения руснак всъщност нанесе сам Путин с контрасанкциите, които забраняват внос в Русия на хранителни продукти, дрехи, лекарства от ЕС например. Освен това, кой нормален човек си представя, че се събират лидери от основните западни държави в потайна доба на тайно място, кроят заговор срещу Русия и нито един журналист не научава. Обаче руската пропаганда знае, че на срещата Холандия да речем, казва – ще взривим малайзийски пътнически самолет, за да може независимо разследване после да докаже, че го е взривила Русия. Америка пък предлага да унижи Русия, като започне разследване срещу собствения си президент. А Лондон настоява, че най-добрият начин да се удари Кремъл, е като се избият британски граждани с газ, откраднат от тайни шведски химически лаборатории. Да, такива са внушенията на руската пропаганда. За нея няма тайни, освен една – кой от западняците натъпка с допинг руските спортисти в Сочи. И, да, позволявам си да бъда саркастичен, Фили, защото напоследък тази пропаганда вече съвсем загуби мярката и явно реши, че не само руснаците, но целият свят е под нейното хипнотично влияние.

– Пламен, но изборната победа на Путин не е хипноза. Той ще управлява Русия още 6 години и важният въпрос е дали ще смекчи агресивното си поведение и ще потърси по-сериозен диалог със Запада или ще продължи с конфронтацията?

– Според мен конфронтацията не само ще продължи, но и ще се засилва, Фили. Обаче очаквам посоката на натиска постепенно да започне да се обръща. Ако досега Путин притискаше Запада, а той отговаряше меко и дори хаотично, то предстои Западът да се консолидира, да стане по-категоричен и последователен в усилията да сдържа Кремъл. Ясни индикации за това вече има след атаката с газа „Новичок” във Великобритания. Демонстрираното по този повод единство на Вашингтон, Лондон, Париж и Берлин ясно показва, че нормалният свят най-после е осъзнал дълбочината на руската заплаха.  А фактът, че лидерите на основните демократични държави изобщо не се обадиха да поздравят Путин с преизбирането му за президент или поне забавиха това обаждане далеч отвъд нормалния дипломатически протокол, е ясен знак отношението, с което той ще се сблъска в следващия мандат. Това няма да са добронамерените действия, пълни с надежда за приобщаването на Русия към света на демокрацията и свободната пазарна икономика от първите му години на власт. Нито ще са колебливите и хаотични реакции след руската агресия в Грузия през 2008, та досега. Днес Западът вече започва да прилича на онзи решителен Запад, който навремето с твърдост и единство доведе съветската система до крах. И съм сигурен, че скоро Путин ще бъде изненадан от силата на реакцията, която ще срещне.

– Това означава ли, че ще намалее силата, с която Русия работи срещу единството на ЕС чрез влиянието, което има например в България и някои други европейски страни?

– Не, Фили, тези опити няма да престанат, поне в следващите години и причините за това са най-малко четири. Първо, втвърдяването на западната позиция спрямо Русия не е нещо, което ще се случи за броени часове и дни. Да, такава е тенденцията, но процесът ще отнеме няколко години – а той може да бъде саботиран и забавен точно чрез засилване на центробежните сили в ЕС. Второ, след евро-атлантическото сътрудничество, тоест, след единството на НАТО, единството на ЕС е вторият голям трън в очите на Кремъл, затова опитите за разкъсване на съюза няма да престанат. Трето, атаките срещу единството на ЕС са евтини, доколкото вървят по две основни линии – на пропагандно ниво, а също – чрез купени политици и поддържане на малки, но активни проруски общности. Това струва жълти стотинки в сравнение с надпреварата във въоръжаването, която Кремъл трябва да води например срещу САЩ. И четвърто, от гледната точка на Кремъл, европейското единство е вече така силно пропукано, че само още малко натиск в добре подбрана точка и търсеният резултат може да се постигне. Това не е точно така, но в Кремъл очевидно вярват на вярата си.

– Пламен, а какво конкретно за България означава изборът на Путин за президент?

– Означава, че скоро наистина може да видим Владимир Путин „на инспекция” в европейска София, Фили. И това ще бъде поредната стъпка точно от хибридната война на Русия срещу европейското единство, за която говоря. Второ, означава, че трябва да се очаква подем в активността на онази кохорта политици тук, които твърдят, че най-големият български национален интерес е да се работи за руския национален интерес. И трето, означава, че още доста време хаосът в България ще продължи да се налага и поддържа като „нормално” обществено състояние, защото именно в такава мътна вода Русия най-добре лови рибата, от която има нужда.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Марк Дайoн е автор на интересната изложба в галерията Уайтчапъл в Лондон, наречена The Library for the Birds of London, или „Библиотеката за птици в Лондон“. От FineBooksMagazine научаваме, че инсталацията представлява огромна клетка за птици – временен дом на 22 зеброви сипки и 600 книги, посветени на орнитологията, околната среда и естествените науки. Провокативна и приятна...

Новото правителство на Австрия предприема стъпки за засилване на позициите си в медиите.

Обществената телевизия с най-голямата аудитория в Австрия – до 4 милиона зрители при население 8,7 милиона души – се финансира главно чрез данък, който правителството иска да отмени. Различни министри правят изявления, че не одобряват модела на  финансиране на  ORF. Заместник-канцлерът е най-директен, като нарича ORF  място, където лъжите стават новини. Понятия като фалшиви новини и lügenpresse (лъжепреса) се използват за критичните публикации  по подобие на употребата на термините от управляващите в САЩ.

Представители на ORF  оценяват атаките като част от опитите  на правителството да получи по-голямо политическо влияние чрез медийния сектор. В същото време медийният министър Блумел няколко пъти обявява публично, че правителството възнамерява да укрепи частните радио- и телевизионни медии.

По-широка картина на тревожните тенденции в Австрия – от www.indexoncensorship.org.

На 2 април целият свят отбелязва Международният ден на детската книга. Датата не е избрана никак случайно – тя съвпада с рождения ден на датския вълшебник на словото Ханс Кристиан Андерсен, написал някои от най-обичаните приказки на всички времена. През 1956 г. ЮНЕСКО учредява Златен медал на името на Андерсен, който също се връчва на 2...

На Европейския съвет (22-23 март 2018)  се обсъжда и данъчното облагане в цифровата икономика – ето конкретните въпроси към участниците.

По темата има съобщение на ЕК COM(2017) 547 final.

На 21 март 2018 Комисията направи две законодателни предложения, които според съобщението ще доведат до по-справедливо данъчно облагане на цифровите дейности в ЕС: “Този пакет представя съгласувания подход на ЕС към създаване на система за облагане на цифровите дейности, който е в подкрепа на цифровия единен пазар.”

Първата инициатива има за цел да реформира правилата за корпоративно данъчно облагане, така че печалбите да се отчитат и облагат с данък там, където предприятията имат значително взаимодействие с потребителите посредством цифрови канали. Това е предпочитаното дългосрочно решение на Комисията.

Второто предложение е в отговор на призива на няколко държави членки за временен данък, който да обхваща основните цифрови дейности, които сега не се облагат с данък в ЕС. За разлика от общата реформа на ЕС на съответните правила за данъчно облагане, този косвен данък ще се прилага за приходите от някои цифрови дейности, които изобщо не се облагат с данък съгласно действащата данъчна уредба. Тази система ще се прилага само като временна мярка — до привеждане в действие на комплексната реформа — и разполага с вградени механизми за намаляване на възможностите за двойно данъчно облагане.  Данъкът ще се прилага за приходите от дейности, в които основната роля за създаване на стойност играят потребителите и които са най-трудни за обхващане от действащите данъчни правила, като например приходи:

– получени от продажбата на онлайн пространство за реклама,

– получени от цифрови посреднически дейности, които позволяват на потребителите да си взаимодействат с други потребители и могат да улеснят продажбата на стоки и услуги помежду им,

– получени от продажбата на данни, генерирани от предоставена от потребителите информация.

Приходите от данъка ще се събират от държавата членка, в която се намират потребителите, а данъкът ще се прилага само за дружества, чиито общи приходи от цял свят са 750 милиона евро и чиито приходи в рамките на ЕС са 50 милиона евро. Това ще помогне да се гарантира, че по-малките нововъзникващи и разрастващи се предприятия няма да понесат тежест. Ако данъкът се прилага при ставка в размер на 3 %, се очаква приходите за държавите членки да възлязат на 5 милиарда евро годишно.

Сайт на ЕК –  данъчно  облагане на цифровия сектор

Турският парламент e одобрил нов закон, който позволява на медийния регулатор  RTUK да контролира интернет съдържанието.

Доколкото става ясно от публикациите, в бъдеще онлайн видео стрийминг компании    трябва да имат лицензия за съдържанието и разрешение за разпространението  от  RTUK. За издаването на документите  ще се изискват удостоверения от агенцията за сигурност и полицията.  Съдилищата могат да блокират достъпа на потребителите до съдържание и услуги, ако не са осигурени необходимите разрешения. В коментари се посочва, че не е ясно доколко изискванията се отнасят до YouTube, но платформите получават уредба, сходна с тази на класическата телевизия.

Мнозинството в регулатора е назначено от партията на Ердоган.

Пореден „нелогичен“ повод да започна книга. Този път обаче не съжалявам – „Жената в каюта 10“ (изд. „Хермес“) се оказа добро четиво за любителите на трилърите и мистериите. И аз спадам към тях, но в анотацията на романа ме привлече друго: норвежките фиорди и най-вълшебният феномен, който отдавна мечтая да видя на живо – Aurora...