Шегите с нашия Началник, който не нашега се е взел за партньор на Меркел, заляха мрежата. https://offnews.bg/offtopic/fejsbuk-humor-kade-bojko-zavede-svoiata-angela-680881.html

Вадя на показ снимките, които показват, че не става дума за “опозиционна завист” от страна на БСП. Столетното чувство за хумор не предполага иронизиране  на Борисов като носталгик по символиката на комунизма.

Върху оригиналната снимка са насложени колажи. https://offnews.bg/offtopic/fejsbuk-humor-kade-bojko-zavede-svoiata-angela-680881.html

“И на ПСА, по – известен като МОЧА”, както пишат авторите на публикацията в OFFNews&

 

Share on Facebook

Share on Facebook

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Очаква се българският парламент да отмени мораториума върху строителството на АЕЦ „Белене” и да започнат преговори с чужд инвеститор. Защо третият кабинет Борисов иска да отмени решение на първия кабинет Борисов и как се посреща този нов опит за реанимация на стария руски енергиен проект – разговаряме с Пламен Асенов.

– Пламен, енергийният министър Теменужка Петкова каза, че доклад за ново отваряне на проекта „Белене” е готов и ще се внесе в Парламента. Кой се зарадва на това и защо?

– Първо, Фили, Петкова съобщи това в Сочи, на форум на „Росатом” – руска компания, наскоро влязла в санкционния списък заради активностите си в Крим. И която скоро осъди България да плати 620 млн. евро за оборудване за несъществуваща централа. Така че законен е въпросът защо изобщо европейският български енергиен министър е на това място. Иначе мнозина се зарадваха. Как да не обичаш проект, за който държавата щедро харчи милиарди от джоба на данъкоплатеца, а после харчи още милиарди, за да спаси лошо похарчените първи милиарди. Да, зарадва се част от българското енергийно лоби, свързаните с него български политици от всякакъв цвят и вид, но също руското енергийно лоби и кремълската политическа върхушка, която с подобни проекти си осигурява контрол над политиката и икономиката на България.

– След като бяха инициатори за мораториум върху Белене, сега управляващите от ГЕРБ са инициатори за премахването му – защо?

– Трудно е да се каже. Дали е заради видимо засиленото напоследък руско влияние върху премиера Борисов, дали заради готовността ГЕРБ най-после да се докопа до огромните комисиони, които вървят с подобен проект, не знам. Но е факт, че ГЕРБ и лично премиерът Борисов, които някога наричаха Белене безполезен гьол, излишен и опасен проект, а през 2012 наложиха мораториум върху него, сега са на 180 градуса. Техните коалиционни партньори, българските псевдо-националисти, също са „за” с две ръце. Не са само управляващите обаче. БСП и ДПС, двете уж опозиционни партии в Парламента, също подкрепят идеята, макар с уговорки, свързани най-вече с желание и те да топнат пръстче в голямата каца с мед. Така погледнато, в България наистина цари щастие по темата, Фили. В Русия обаче също – кой знае защо, след като интересът уж е от голям китайски инвеститор – самата Китайска национална енергийна компания – и с нея, а не с руснаците, ще се водят преговори. Така или иначе обаче, веднага след изявлението на Теменужка Петкова в Сочи, не китайците, а руснаците се зарадваха. Кирил Комаров, първи зам.-генерален директор на „Росатом”, приветства възможното отваряне на проекта и каза, че компанията му може да се включи като подизпълнител, доставчик на оборудване и гориво или технически консултант. Нищо, че тук пак стои въпросът – как ще стане това, при положение, че тогава самата българска държава ще наруши санкциите, като сътрудничи с „Росатом”. Не съм сигурен, че някой от управляващите политици тук би поел този риск. И това е само един от аргументите, които насочват към основателното съмнение, че и този път никакво „Белене” няма да се строи, а просто за пореден  път едни хора искат да си разпределят едни пари и в същото време – да поддържат жива една от вече традиционните разделителни линии в българското общество.

– Пламен, сигурно ли е, че Китайската национална енергийна компания има интерес към проекта?

– Каза го експертът Иван Хиновски, открит противник на проекта „Белене”, потвърди го Атанас Тасев, заклет лобист за изграждане на централата. Идеята е, че Китай търси пробив на европейския енергиен пазар и България, която няма пари да строи ядрена мощност сама, е добра възможност. Има сериозни съмнения, разбира се, че китайският интерес е просто прикритие за руския интерес, начин да се „излъже” европейското енергийно законодателство. Истината ще научим може би в края на тази или началото на следващата година, когато се очаква да започнат евентуалните преговори.

– Колко ще струва проектът и какви ще са евентуалните икономически ползи от него?

– Засега се говори за около 20 милиарда лева, но в такива проекти първоначалната цена никога не е крайната. Поне в България е така, защото се оказва, че на финансовия клон винаги има много повече маймуни от предвиденото. Колкото до ползите – ползи за кого. Атанас Тасев твърди, че централата в Белене ще се изплати за 5 години, а в следващите 10 парите от нея ще текнат като поток. Но не казва на каква база прави сметките. Сега България използва половината си мощности, с които задоволява нуждите си и продава, а поне до 2040 година няма да има нужда от нови количества електроенергия. В същото време световната тенденция е за силно поевтиняване на технологиите, свързани с възобновяеми източници. В САЩ цената на 1 киловат енергия от фотоволтаична централа е 5 американски цента, а от вятърна централа – 4. Прогнозите за енергията от „Белене” са между 8 и 11 евроцента на киловат – чисто безумие, което ще натовари и без това измъчените от високите цени българи. Защото те ще са основните потребители на тази енергия, няма какво да се лъжем – тя няма къде да се продава. Така че към джобовете на някои експерти пари от Белене наистина могат да текнат като поток. Дори българската държава някога може да получи нещо от тях. Това обаче със сигурност ще е за сметка на всеки отделен български потребител.

– Това е по отношение на цената, но пък има уверение, че държавата,тоест, българският данъкоплатец, няма да даде и стотинка за самото изграждане на „Белене”, така ли е?

– Тази хубава приказка, която напоследък се превърна в мантра, Фили, всъщност е пълна лъжа. Според икономическия експерт Мартин Димитров само свързването на такава централа с националната енергийна мрежа би струвало 1 300 млн. лева, а Красен Станчев от Института за пазарна икономика говори за огромната сума от 4 млрд евро, необходими за цялостната инфраструктура. Това няма да ни го изграждат китайците. На всичкото отгоре, в момента изобщо не се споменава нищо за сумите, които България ще трябва да плати, за да изгради собствено депо за отработено ядрено горива. Сега отпадъкът от Козлодуй се изнася в Русия, но това е заварено положение, европейското законодателство вече изисква всяка страна сама да съхранява отработеното си гориво. Никакви сметки не са включени в прогнозната цена и по отношение на най-скъпата всъщност част от подобен проект – извеждането на централата от експлоатация, когато изтече нейният проектен срок. И това само по отношение на парите, Фили. Тук изобщо не говорим за огромните проблеми, свързани със сеизмичните опасности на площадката в Белене, за необходимостта от изцяло нова оценка за въздействието на околната среда, за получаване на необходимите разрешителни за строеж на централата от ЕС, за възможните противоречия с нашия европейски партньор Румъния, която отдавна възразява срещу Белене и ред други негативни ефекти. Но, пак повтарям, големи са съмненията, че някой изобщо иска да се строи АЕЦ Белене наистина – по скоро идеята е различни нови и стари играчи да се облажат от завихрената за пореден път ядрена спирала на корупция в България.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

 

Тази сутрин по БНТ министър енерГЕПИка призна, че организираната престъпност е скалъпила план за доограбването ни по схемата АЕЦ "Белене", като организират държавен дял на държавата в проекта от минимум 34%, при над 20 милиарда за целия ...

Класация на Ozone.bg – 7-13 май 2018 г. 1. „И още нещо… Пътеводител на галактическия стопаджия“, Оуън Колфър, „Бард“ 2. „Пътеводител на галактическия стопаджия“, Дъглас Адамс, „Бард“ 3. Колекция „България – загадки от вековете“, Колектив, „Световна библиотека“ 4. „Малка каменна топка“, Никола Крумов, „Пощенска кутия за приказки“ 5. „Малкият принц“, Антоан дьо Сент-Екзюпери, „Софтпрес“ Класация на...

Признавам, че нямам абсолютно никакво право да се изказвам за Евровизия, така че ако искате, не четете нататък. Не помня да съм гледал нещо от нея, нито да съм се интересувал. Попадали са ми само заглавия в медиите и те са били достатъчни да ме убедят, че съм прав да не се интересувам – крещящ фестивал на посредствената самодейност, преследващ всякакви други цели, само не и да търси хубави песни и талантливи изпълнители. Защото талантливите песни и изпълнители са рядкост, а пък идеята на песенния конкурс е да бъде масов и да достави вълнения в колкото може повече масови сърца.

Забелязал съм, че всяка година в социалните мрежи се изливат вълни от справедлив гняв как победителят за нищо не става, как песента му е тъпа и как българската песен е незаслужено изтикана назад поради злонамерено жури и предателство на братските народи. Помня даже и някои от победителите, просияли с особена неповторимост: имаше една финландска хардрок група, чиито членове изглеждаха като демонични персонажи от компютърна игра; имаше една брадата балерина, а пък тази година за лауреат обявиха някаква превъзбудена кудкудякаща дебелана с по един кок от двете страни на главата. Стана ми интересно и намерих в интернет да гледам победилата песен. Гледах и българската, за която разбрах, че се е класирала повече от скромно. Дебеланата изглеждаше съвсем в духа на „новото време“, но с гордост трябва да призная, че българската група не ѝ отстъпваше. Общото за двете песни (а вероятно и за всички останали) се оказа това, че очевидно бяха писани специално за случая, не бяха плод на творческо вдъхновение, а бяха „проект“, който се мъчи да отгатне какво се очаква от него и да го удовлетвори. А това, което се е очаквало, очевидно е било колкото може повече разкрепостеност, колкото може повече оригиналност и неповторимост, колкото може повече бунт срещу естетиката на красивото, срещу формата и съдържанието на творбата, срещу всичко това, което е трудно постижимо и изисква болка и усилие.

Всички тези хора – и финландските хардрок чудовища, и брадатата балерина, и кудкудякащата дебелана, – дали всички тези хора наистина са такива, дали така чувстват себе си? Едва ли. Те изглеждат така, както изисква „проектът“, както повелява „духът на времето“ (или на последните времена, както биха се изразили някои). С професионална точност са отчели, че песенният конкурс на Евровизия тематично се е заявил като откровено фрикшоу – колкото си по-нестандартен, колкото си по-„иновативен“, колкото по-свободно „изразяваш себе си“, колкото по-„храбро“ се опълчваш срещу правилата и традициите – толкова по-големи изгледи за успех имаш. И пред журито, и пред зрителите. Класика ли, професионализъм ли? Пфу!!! Да живее революцията!

Защо е така? Защо тази сериозна организация Евровизия, която включва над 100 члена от 76 държави, която притежава 50 цифрови сателитни станции, свързани към телекомуникационните спътници Eutelsat и която всяка година предава новогодишния концерт на Виенската филхармония и обръщенията Urbi et orbi на папата, защо тя лансира този песенен конкурс, който има съвсем малко общо с културата?

Очевидната причина са все по-отчаяните опити да се държи жива либерално-демократичната идея или поне онова, което е останало от нея, след като достатъчно дълго са се мъчили да я държат жива левите идеологически стратези на постмодерния свят. Такива „спявки“ на неформали, събрани откъде ли не, искат да внушат, че да си по-добър от другия не означава да си по-умен, по-упорит, по-трудолюбив, по-образован и по-дисциплиниран от него, а просто да си „различен“, все едно как – всички сме еднакви в стремежа си да бъдем различни! Всички сме богове по рождение, това е наше право! Това е приспивната песенчица на посредствените и мързеливите. От тях се иска да затворят очички, да дремят и да не шават много-много.

Публиките в държавите на Евровизия по време на конкурса са едно голямо глобално село и всеки гласува за всекиго, само не и за себе си. Всички се обичат с онази изкуствена любов за пред телевизионните камери, всички желаят победа на всекиго, победеният се радва до сълзи за успеха на онзи, който го е победил, и лицемерно подрипва около него да го целува – толкова благородни са всички, толкова са възвишени, толкова са цивилизовани, сякаш идват от някакво космическо бъдеще, където никой от никого нищо не иска, навсякъде плющят знамена с ивиците на дъгата и хипарския знак, индивиди се съешават помежду си без оглед на възраст и пол, а някъде зад облаци от конопен дим мъдър гуру припява мантри под съпровода на ситар.

Но сигурно така и трябва. Правете любов, а не война!

Масовият човек трябва да бъде озаптяван с масови средства – футболът, лотариите и тотализаторите, страховите неврози (войни, епидемии от нови болести, екологични катастрофи, извънземни и т.н.), песенните конкурси… Все неща, в които уж има конфликт, има интрига, има съперничество и състезание, но всъщност няма. Агитките се зъбят една срещу друга, докато футболистите от двата противникови отбора равнодушно прибират хонорарите си. Българите месеци наред се тюхкат и вайкат кого да пратят на Евровизия, та да побие с гордост българския трикольор и когато не го побие, страдат така, сякаш са загубили Македония, Беломорска Тракия и Добруджа в един ден. Имате нужда от доза гордост и чест? Правете Евровизия, а не война!

Човекът е опасно същество – най-зловещият и безскрупулен хищник в природата (Ама защо?!? Нали хората се раждат добри?!? – Който вярва в това, да върви на Евровизия). Човекът е зловещ хищник, защото само той може да различи добро от зло и съзнателно да избере злото. Той е единственият зъл хищник – другите хищници са или гладни, или уплашени. Само човекът може да превърне самоцелната жестокост в своя естетика и разрушението в свой култ.

Затова са изобретени телевизионните състезания и песенните конкурси – да могат хората да се мразят един другиго без сериозни последици: „Егати тъпака! Егати грозотията! Тоя не знае кога е основана българската държава и ми тръгнал по състезания! Ами тия? Това тяхното песен ли е? Егати некадърниците! Аз сто път по-хубава песен от тях ще напиша и ще я изпея хиляда пъти по-добре!!!“. И някак ти олеква. Разните там брадати балерини и кудкудякащи дебелани триумфират опиянени от „успеха“ и си мислят, че скандиращите тълпи ги обичат. Напротив – мразят ги и затова им е толкова хубаво. Мразят ги и ги презират, от което им става още по-хубаво.

А в това да си мързелив и посредствен няма нищо страшно, нито смешно – повечето сме такива, а които не са, често стават невротици. Досадно е само тогава, когато решим да се изпъчим, но не ни се получи. Затова нека прибавим към посредствеността си и малко смирение – по-лесно някак ще я преглътнем. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Tweet

Сенатът на САЩ гласува ( 52-47)  да се възстанови  защитата на неутралността на мрежата, която Федералната комисия по съобщенията (FCC) реши да отмени през декември миналата година.

За да се възстанови неутралността на мрежата, трябва да се случат още две неща. Първо,  мнозинство от членовете на Камарата на представителите.  Второ, подпис на президента.

Но идват и избори на 6 ноември 2018  – така че прогнозите са трудни.

Имах път към Клуж. Избора беше между скучен полет през Мюнхен или (въздълго) пътуване с кола

На 23 май от 19:00 ч. сайтът за култура и лайфстайл VIBES ще проведе дарителска инициатива под надслова „Помогни на читалища в нужда“. По този повод се свързахме с библиотекарите от читалищата, които ще се възползват от даренията, и ги помолихме да ни разкажат повече за дейността си и за ползите, които благотворителната инициатива ще донесе на местната общност. Христина Янкова е...

ПОКАНА: Извърви километър в нейните обувки

Търкам си аз талончета, и нали талончетата връщат мечтите, та си мечтая:

Еееех, ако бяхме член на Евразийския съюз, вчера щяхме да посрещаме

• Нурсултан Назарбаев, 
• Гурбангули Бердимухамедов, 
• Шавкат Мирзийоев, 
• Сооронбей Женбеков, 
• Емомали Рахмон, 
• Илхам Алиев, 
• и още
• и още...

Баце щеше три часа да виси на летището, за да чака Путин, вицето щеше да прави книксове пред Рамзан, а

страната ни щеше да е горд домакин, т.к.в Евразийския съюз тя обективно е:

1. С най-висок БВП на човек 
2. Най-продължителен живот
3. Най-високо качество на живота 
4. Най-голяма свобода на словото 
5. Най-добра съдебна и полицейска система 
6. Най-добра медицина 
7.  Най-добро образование 
8. Най-отворена икономика и т.н., и т.н....

Дебютният роман на Джон Грийн „Къде си, Аляска“ (изд. „Егмонт“) ще бъде екранизиран след повече от десет години опити за осъществяване на този проект, научаваме от Entertainment Weekly. Книгата е вдъхновена от личните преживявания на автора от гимназиалния му период, а Paramount Pictures закупиха правата за филмирането още през 2005 г. По ред причини обаче...

 

От неочаквано за размножилите се напоследък у нас червени, герберски и прочее патриотарски “консерватори” място изригна либерална закачка с тях. Направо е декадентска, за да не кажа дисидентска спрямо днешното патриотарско статукво.

Младежите от най – престижната гимназия в България, каквато е математическата в София на бул. “Левски”, са провокирали пуританите с дефиле в женски дрехи. Бас държа, че между тях няма нито един травестит, а че става дума за типичен случай на младежка провокация срещу течението. https://offnews.bg/obshtestvo/video-momchetata-ot-smg-s-rokli-i-peruki-na-bala-si-pod-saprovoda-na-680823.html

 

 

Кадрите от събитието предизвикаха лични спомени в пишещия тези редове. Защото това е същото училище, срещу което моя милост живя 18 години прозорец, срещу прозорец и го завърши в далечната 1972 г. – само година, след като 11 -та гимназия беше превърната в Математическата.

В годините, когато Математическата все още беше 11-та ( и Първа гимназия в другата смяна), нашите юношески провокации към статуквото бяха по – скромни. Мъчихме се да си отгледаме малко по-дълги коси от разрешеното. Бойкотирахме униформите ( които разкъсахме в последния учебен ден). Най – много мразехме шапките. Беше въпрос на чест целият клас, ако е възможно, да мине през проверката на входа с една и съща шапка, която първият носеше, след което хвърляше от прозорец откъм ул. “Екзарх Йосиф” на следващия от класа. И така- колкото се може повече от нас да влезнем с една и съща козирка през парадния вход. 

Бяхме “шантав клас”, който извърши колективно бягство от час още в първата есен на своето съществуване през 1969 г. Искаха да ни разпускат. 

Лудориите в час ( като да избутаме чиновете от последния ред в амфитеатрална класна стая така, че да се сринат и да затиснат бюрото на учителката) бяха безчет. Пробвахме и други номера. Например да се наведем в час по даден сигнал и всички да започнем да си връзваме връзките само на десните обувки. След това на левите по същата схема. 

Днешните млади обаче са отишли доста по-далеч в предизвикването на статуквото. Направо “избиват рибата”, за да не кажа “шараните”, които си въобразяват, че могат да озаптят младежката енергия със забрани. 

Не е нужно да харесваш хрумването им мъжете да се направят на жени, но е добре да се огледаме в огледалото на своето минало и да си спомним, че нашият бунт го имаше също, но можем единствено да завиждаме благородно на днешните подрастващи, за които свободата е като водата за рибите.

Дали ще се намери умник сред политиците, който да заклейми това ексцентрично деяние на гимназистите, с чиито успехи на международни олипиади се гордеем все едно, че имаме някакъв личен принос за победите на най-умните ни младежи? Ще дръзне ли някой да ги нарече “глупаци”?

Сещам се за една инстанция, която обикновено реагира по такъв начин: това е нашенският синод. Синодалните ни старци си умират да анатемосат нестандарните и да се скрият страхливо, когато трябва да постъпят стандартно- например, ако трябва да приемат протегнатата македонска ръка, за което от Москва бият през пръсти. Тези слуги на Кремъл толкова прекалиха, че дори и отявленият русофил Каракачанов тази сутрин не можа да преглътне предателството им и обвини Матушката в натиск, под който БПЦ отказа да става майка на макенодската църква. 

Твърде много нашенци не искат или не могат да свикнат със свободата. Младежите от Математическата гимназия в София просто им се изплезиха по почина на Айнщайн – малко неприлично, но как иначе да зашлевиш тесногърдието на настъпващите отвсякъде “консерватизъм”, ако си на 18 години и искаш да шокираш заспалите си сънародници!

Share on Facebook

Share on Facebook