От както съществуват енергийни борси по света и у нас е известно, че зададат ли се почивни или празнични дни цените на електроенергията за следващия ден падат, освен ако не са на лице извънредни ситуации или обстоятелства. У нас утре е п...

Колкото повече се заличават разликите между ГЕРБ и БСП по съществени въпроси от стратегическо и национално значение, толкова по глуповати изглеждат опитите им да се разграничат. Това се видя днес в парламента, когато ГЕРБ, подкрепена лично от Сидеров, златния пръст на кабинета Орешарски, се счепка с БСП по въпроси за кворума, и за процедура. 

Русофилите от всички парламентарни групи , като чуят за процедура,  се хващат за кобура и започват престрелка с халосни патрони. Вдигат чутовни скандали, а ехото повтаря “ процедура…дура..ура…ааа”.

За наивниците изглежда на пръв поглед, че голяма борба между конкуренти се води. Но ще бъдат прави само относно факта, че наистина са конкуренти, но предимно в състезанието как да угодят на Москва за АЕЦ “Белене”, по “случая Скрипал”, санкциите срещу котилото на Путин, въздържанието от ответни мерки срещу руската милитаризация в Черморския регион и прочее путиноугодни въпроси.

БСП, Атака и ГЕРБ не могат да се разберат също така кой е по- голям враг на европейската конвенция за защита правата на жените, известна като Истанбулска. И са солидарни мълчаливци в прикриването на следите към виновните за грабежа на хилядолетията КТБ на стойност по г голям дори и от корупционно похарчените милиарди за невъзможния руски обект в Белене. Както и за необходимостта от съдебна реформа.

За сметка на това се замерят с обиди кой е виновен за несъстояло се гласуване по законопроекти от маргинално значение. Дори и американският кеч ( кич ), в рамките на който грамадни мъжаги се  правят, че се бият за радост на публиката, която знае, че я лъжат, изглежда по – достоверно на тепиха. 

А истината е проста и се вижда с просто око и от простите избиратели на Борисов, за които той е просто един от тях ( по собствените му твърдения). Теорията за конвергенцията, т.е. постепенното сливане между плановата икономика и еднопартийните диктатури и техните противоположности със свободно стопанство и плуралистично общество на практика се сбъдна в рамките на България. Само изброените по – горе допирни точки между “дясната” ГЕРБ и “лявата” БСП, подкрепяни от “патриотичната” си патерица в Народното събрание, са напълно достатъчно доказателство за интереса, който им клати феса. 

Любопитното в случая е единствено в това, че според теорията за конвергенцията сливането между двете антагонистични системи се очакваше да стане предимно на икономическата основа на сближаване поради общия интерес от това. Но в България се видя, че конвергенцията е възможна и по други причини: в интерес на една чужда държава. 

Share on Facebook

Няма друг български политик, който толкова много, системно и безжалостно да е бил обект на цензура, за да се омърсява и разрушава истинският му образ на най-смел и безкомпромисен борец срещу организираната престъпност, владееща територия...

У дома и стероидите, пардон – и стените помагат. Поне така изглеждаше футболната победа на Русия срещу Саудитска Арабия в деня на откриването на световното първенство по футбол в Русия. 

Радостта от голямата победа ( над Саудитска Арабия, тази “футболна сила”?) се изля в коментарната част от блога ми под формата на злобна еуфория. Спестявам на публиката обидите и гадостите, които ми пишат русофилите по повод “величието” на Русия, проявило се в разгрома на саудитците. Най- после нещо, с което да ми “натрият носа” заради дързостта ми да оспорвам лъжите за руската добронамереност спрямо нас.

Интересно, какво ли ще стане, ако Матушката на нашите русолюбци вземе, че напредне много с победите си на футболния терен, компенсирайки в очите им комплексите за малоценност, избиващи в грандомания по какви ли не теми? Ами ако стероидите, пардон – стените у дома помогнат дотолкова, че Русия спечели купата? Какво ли избиване на тези комплекси ще настане сред туземните братушки на руските победители?

Не, каквото и да се случи на футболния терен, който и да победи, на руския бедняк животът няма да стане по-добър от живота на гражданите на десетки държави, след които “великата Русия” крета клето по традиция в изоставането си по жизнен стандарт. Откакто се спука балонът на високите цени на горивата, надул временно заплатите в Русия, руските пропагандатори и техните протежета у нас спряха да се подиграват дори на българите за по-ниските им доходи. 

Няма го кмета на Москва, мафиотът Лужков, който господарски се хвалеше през българските телевизии как плаща в курорта Камчия “московски заплати” на българчетата с явния намек, че трябва да му целуват ръка или каквото там им даде за целуване. Млъкнаха неговите апологети, защото нещата отново си дойдоха на исторически утвърдените места: България, която не разполага с природните богатства на Русия, пак е напред по жизнен стандарт, спрямо нея. И го постига не с “ паднали от небето” подземни богатства, а с труда на своя народ – колкото и да сме (само)критични по въпроса -  и с участието си в онези част от световната икономика, от която Русия успешно продължава да се самоизолира по най-глупавия начин в търсенето и създаването на врагове.

Да сте чували българките да се избиват да се женят за руснаци и да искат да живеят в Русия? Защото обратното е необратима традиция от много десетилетия. Този мигрантски инстинкт на руско гнездене у нас е безпогрешен индикатор къде условията на живот са по-човешки. Ако ще да се скъсат да бият бедуините на футбол, “братушките” пак си остават тяхно подобие като бензиностанция на развития свят. Драпат да си купят имот в България с припечеления на бензиностанцията суровинен капитал, а онези от тях, които са откраднали повечко, се борят да си вложат откраднатото в пренаселения Запад, а не в необятната си родина.

Това е положението. А вие си ревете пред телевизорите от умиление и от глупост, когато Матушката най-после ви е дала повод да се почувствате прави в изповядването на суеверната си любов към една българска мащеха.

Share on Facebook

„Физиката отваря прозореца, за да погледнем надалеч. Онова, което виждаме, не спира да ни удивлява“ Февруари е. В апартамента върлуват с финес седем водопроводчици, всеки в различна роля. Ден на „осигуряване на достъп“, посветен на изпитване на търпението ми към симфонията на инструментите на седмината. Най-подходящото четиво е „Седем кратки беседи по физика“ (изд. „Жанет 45“) от...

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Диана/ 27-годишен балкански спор изглежда на път да приключи, след като Атина и Скопие се съгласиха Република Македония да се преименува на Република Северна Македония. Очаква се решението да отвори пътя на страната към ЕС и НАТО и да подобри чувствително политическия климат на полуострова. Темата коментира Пламен Асенов.

Дългите преговори и хроничните неразбирателства около името на малката балканска държава Македония са на път да приключат, след като премиерите Зоран Заев и Алексис Ципрас се договориха то да се промени на Република Северна Македония.

Темата се влачи нерешена от 1991, когато се разпадна бивша Югославия. За разлика от другите съюзни държави, Македония започна своя самостоятелен живот без война – обаче още от начало се натъкна на проблема с името.

В конституцията то бе записано като Република Македония и така страната бе призната официално от България през 1992. Но срещу това име възрази Гърция и наложи своята позиция, включително в ООН. Така се роди полу компромис – Македония бе призната, но при условие до решаване на спора с името, в официални документи тя да се нарича Бивша югославска република Македония.

Гърция се показа силно чувствителна към името Македония заради географското объркване с нейната едноименна северна област, заради историческо объркване, породено от връзката на това име с Антична Македония и Александър Македонски, както и заради политическите ефекти, които могат да се породят от всичко това.

Факт е, че антична Македония възниква през 640 г. пр. н. е. и съществува почти 5 века, докато Рим я покорява през 148 г. пр. н. е. Според Херодот, пръв цар на Македония е Пердика I, поставил начало на династията на Аргеадите и управлявал в столицата Еге, позната още като Вергина. Пердика пък е потомък на Темен, митичен цар, управлявал остров Аргос през 12-11 век пр. н. е. и праправнук на още по-митичния герой Херакъл. Оттам произходът на античните македонци се свързва и със самия Зевс.

Когато обаче през 359 г. пр. н. е. цар Филип II поема властта, Македония е бедна и слаба провинция, сбутана между силните елински градове на юг и винаги готовите за плячка траки и илири на север. Столицата на държавата е Пела, град, чиито останки днес могат да се видят на около 40 километра северо-западно от Солун. През 356 година там е роден и великият син на Филип Македонски – Александър.

Дали и доколко съвременните македонци имат нещо общо с античните – това е предмет на огромни спорове и то такива, които през последните близо 30 години не винаги се водеха с чисто исторически или други адекватни аргументи. В това отношение и от двете страни се нагледахме и наслушахме на наистина смешни и абсурдни реакции, включително от страна на официалните власти и мастити историци.

Нищо от това обаче не промени основния факт – въпросът за името се оказа непреодолима пречка за доброто развитие на Македония и специално пред нейното желание за членство в ЕС и НАТО.

По пътя към промяната, самата Македония мина през различни фази, но истинската активност по въпроса започна през миналата година, когато премиер стана Зоран Заев, председател на Социалдемократическия съюз на Македония.

Това, случайно или не, съвпадна с поредица официални разкрития на македонските служби за сигурност. Те уличаваха Москва в постоянна и дълготрайна намеса във вътрешната политика на страната, ориентирана срещу нейното желание за членство в ЕС и НАТО и индиректно разкриваха наличието на топли връзки между предишното управление на дясната ВМРО-ДПМНЕ, с Кремъл и руските специални служби. Така Македония, в резултат от особеностите на местната политика, се оказа една от малкото, ако не и единствената страна в света, в която левицата не е силно свързана с Русия, а обратно – противопоставя се активно на кремълските апетити за влияние.

Това се потвърждава от факта, че Зоран Заев направи наистина сериозни стъпки във външната политика. Той първо подписа дълго отлагания договор за приятелство с България, а после направи всичко възможно да се договори и с Гърция за името. А този македонски стремеж към разбирателство може да се окаже заразителен и за останалите страни от Западните Балкани, които също имат европейски амбиции.

От руска гледна точка това наистина е голям проблем, защото е в пълен разрез с тактическите и стратегическите интереси на Москва. По мнение на множество анализатори, от известно време насам Кремъл съзнателно подклажда и без това съществуващите напрежения на Балканите, като се опитва точно тук да отвори нов фронт на силно противопоставяне срещу Запада.

Разбира се, закономерен е въпросът дали постигнатото сега разбирателство между Алексис Ципрас и Зарон Заев е окончателно и трайно. За съжаление, още никой не може да бъде категоричен, но стъпката е сериозна.

Още утре се очаква премиерите на Гърция и Македония да подпишат официален документ, който предвижда промяна на името в македонската конституция и премахване от нея на текста за защита на македонското малцинство зад граница, доколкото той може да бъде претекст за македонски претенции спрямо Гърция. Доколкото стана известно, споразумението признава също понятието македонци, както и македонски език – но с уточнението, че той има славянски, а не елински произход.

След това по темата предстои да се произнесат и парламентите на двете страни, а някъде през есента се очаква в Македония да се проведе и референдум.

Постигнатата договореност може би ще означава още на 12 юли, на срещата на върха на НАТО в Брюксел, Скопие да получи покана за членство в Алианса, а в обозримо бъдеще – и дата за начало на преговорите с ЕС.

Като цяло засега изглежда, че нещата наистина вървят добре, макар вече и в Атина, и в Скопие, да има и сериозни критици на споразумението.

В Македония например самият президент Георге Иванов заяви, че няма да го подпише договора, защото не иска да легализира „политически незаконни постройки” и защото той отчита само гръцките искания. В Гърция пък се противопостави министърът на отбраната Панос Каменос, лидер на малката дясна партия „Независими гърци”, която обаче е коалиционен партньор Ципрас. Без нейната подкрепа, договорът не може да бъде ратифициран от парламента или пък Ципрас ще трябва да търси политическа сделка с опозицията.

Като заинтересована страна, България е доволна от решението на въпроса с името на Македония. Българското външно министерство приветства споразумението между Атина и Скопие и изрази надежда, че и с новото име, отношенията между двете държави ще останат приятелски.

Забележка:

За радост или за съжаление, динамиката около темата Македония е голяма, а програмата на SBS на български – фиксирана и кратка, така че нещата не могат да се обхванат с един поглед. Този текст например бе записан часове преди събитията, свързани с посещението на македонския президент Георге Иванов в България, и преди в Гърция „Нова демокрация” да обяви решението си за вот на недоверие срещу правителството на Алексис Ципрас.