Статистическия преглед на световната енергетика от гиганта Бритиш Петролеум, 67-мо поредно, за 2018-та година говори повече от красноречиво, че света предпочита да се откаже от услугите на ядрената мафия, за сметка на възобновяемите изто...

Въпреки свирепата съпротива от страна на политико-медийно-енерГЕПИйната мафия срещу най-забележимия успех на страната ни в наши дни, на европейска сцена, този блог е единствената територия, където продължава отразяването на победния марш:

Поредицата “Четирите цвята на магията” от В. Е. Шуаб ще се допълни от комикс, в който нова история проследява приключенията на принц в изгнание, научаваме от Tor.com. Комиксът се явява предистория на поредицата и носи заглавието Shades of Magic: The Steel Prince. Той ще бъде показан на предстоящия в Сан Диего Комик-Кон. Сюжетът на комикса...

Един законопроект, който ГЕРБ и патриотите подкрепиха на първо четене, по-точно идеята за контрол върху т.нар. непазарно финансиране,  силно напомня  философията на правната уредба на иноагентите (инностранные агенты, чужди агенти) в Русия.

Вносителите на законопроекта са от ДПС,  но – няма съмнение – ходът на законопроекта Пеевски е възможен само с подкрепата на управляващото мнозинство.

Очевидна е  несъвместимостта на проекта със Закона за нормативните актове и невъзможността на проекта да осигури прозрачност, но прави впечатление доближаването  до подхода на Кремъл.

В Русия приемат закони, засягащи културата и медиите – насочени към юридически лица с чуждо участие, предимно с  американски  акционери или спонсори,  но и в по-широк смисъл засягащи всички, които получават   пари от чужбина, вкл. от ЕС и държави от ЕС.

Преди половин година Путин подписа закона за чуждите агенти.

Чужд агент (иноагент) е   юридическо лице или структура, която разпространява информация и получава чуждестранно финансиране. Министерството на правосъдието определя в регистър кои медии  съответстват на такава широка дефиниция  и решава какви  ограничения да бъдат наложени.

Внесени са поправки в АПК за глоби до 5 млн. рубли  за чуждите агенти при нарушаване на изискванията.

Чуждестранната собственост в медиите е ограничена до 20 на сто, което променя динамично медийния пейзаж – отделна тема е кой поема дяловете, от които трябва да се освободят чуждестранните компании.

Аналогичен, но отделен закон е приет за интернет-кината, отново чуждестранната собственост се ограничава до 20 на сто.  Доколкото става ясно, това са нелинейните аудиовизуални услуги онлайн, предоставящи достъп до големи каталози от филми.

.

Властта има и моменти на благоразположение, но това е друга тема.

Снимка: Импакт Прес Груп

Международният кино-литературен фестивал CineLibri ще отбележи стогодишнината от рождението на великия театрален и филмов режисьор, сценарист и продуцент  Ингмар Бергман. Организаторите на фестивала обявиха, че на 13 октомври ще бъде представена кинопанорама с негови филми, която ще завърши тържествено с изискана галавечер в зала „България”. В рамките на събитието ще бъде излъчен документален филм за...

Докато в океана на националната политика не се надигаха никакви вълни, даже и вотът на недоверие, внесен от левицата, приличаше по-скоро на леко накъдрена повърхност на басейн, то в чашата вода, наречена „автентична десница“ бушуваше истинска буря. СДС се обръщаше и тръгваше по нов път!

Бурите в чаша вода са от значение, защото все още има хора, които упорито не желаят да приемат, че ГЕРБ е дясна партия, поради което са убедени, че българската десница не е представена. За тези хора изборът на ново ръководство на СДС беше важен.

Миналата събота СДС застана на кръстопът. Пред синия символ на българската демокрация се простряха два пътя към бъдещето: 1. сближаване с „Демократична България“ (ДСБ, ДаБГ и Зелените) и 2. търсене на консервативно-патриотичен профил. Много сериозен кръстопът, защото завоят наляво към неолибералното семейство и завоят надясно към консерватори и патриоти са два противоположни пътя. Наляво дърпа крилото на Кабаиванов (онзи, който срина СДС с призива си за коалиция с ГЕРБ още преди изборите през 2017), а надясно тегли крилото на Лукарски (оня, дето беше министър на Борисов). Фаворит на лявото крило беше Румен Христов, а на дясното – д-р Антон Койчев. В крайна сметка спечели лявото с някакви си двайсетина гласа.

Двете крила обаче си приличаха по сметките за оцеляване. Левите си правеха тънката сметка да прибавят гласчета към трогателно безпринципната, но вече съществуваща коалиция между бивши костовисти, либерали и зелени. Десните яхнаха патриотично-консервативна вълна и решиха да бъдат в крак с времето, да се отъркат о Патриотичния фронт и да се надяват, че той ще бъде коалиционен партньор и в следващия парламент.

Веднага след избора победителят очерта първите стъпки, първите цели на новото СДС (забелязал съм, че от известно време политиците не се свенят да говорят откровено за своята безпринципност, види се, вече я приемат за нещо съвсем в реда на нещата).

Според Румен Христов политическа задача №1 е коалиционната политика – странно, при положение че заявката е СДС да се възроди едва ли не в блясъка си от 90-те години.

Първият вариант за коалиционна политика бил „идейна коалиция“ със сродни партии, произлезли от СДС“ (хитро, а?). Предполагам, че възможността за коалиция с „Демократична България“ не попада в този вариант, защото макар ДСБ да е „сродна партия, произлязла от СДС“, каква „идейна коалиция“ със Зелените, за Бога!

Вторият вариант бил не идейна, а „конюнктурна коалиция“ (забелязвате ли как не ги е срам да наричат нещата с истинските им имена?), тоест да сумират своите 70 000 гласа (които твърдят, че имат) с други някакви 50 000 (не казват откъде, но вероятно им е все едно) в името на единствената заветна цел „да прескочат бариерата“ (пак не ги е срам!).

Третият вариант бил „коалиция антистатукво“. Е, това е най-мъгляво. Какво е „статукво“ – ГЕРБ да е на власт? Тогава вероятно ще се коалират с БСП или ДПС, ако ги пожелаят, разбира се. Ако пък „статукво“ означава някой друг да е в парламента, а ти да не си, то не виждам с какво този вариант се различава от първите два. Най-сетне, ако „статукво“ е наличието на институции, а „антистатукво“ е тяхното революционно премахване, то за какво му е на СДС да „прескача бариерата“, защо се бори да стане част от една система (иначе казано – статукво), която иска да разруши?

Следващата голяма цел на новопобедилото в СДС ляво крило са местните избори догодина. „Местната власт е изключително важна – казва Румен Христов. – Чрез нея се овладява централната власт“. Точно така, няма спор. Откровено изказване на зрял професионален политик. Как точно се овладява централната власт чрез местната? В малките и средни населени места поминъкът, съдбите на хората зависят от местната власт. Кметът и общинските съвети имат три много важни лоста за въздействие: 1. Общинската администрация. Всяка нова власт си назначава своите хора (роднини) на работа в нея, включително и в полицията, което никак не е без значение. 2. Общинските фирми. Те извършват дейности, харчат бюджет (било събран от местни данъци и такси, било отпуснат от държавата), наемат хора, плащат заплати. 3. Обществени поръчки. Често те са единственият източник на препитание за местния бизнес и заетите в него работници. Всички хора, обхванати от тези три механизма на въздействие, както и техните семейства, са гласоподаватели на следващите парламентарни избори. Затова Румен Христов е прав, че централната власт се овладява чрез местната. Е, не чухме нищо за идеали, за принципи, за политика… Ама, карай да върви!

„Местните организации – каза още Христов – ще имат правото сами да избират с кого да се коалират на местните избори“. Браво! Значи, когато СДС се явява на избори в Македония, може да се коалира с ВМРО, „Морен сокол пие вода на Вардаро“ и прочие, а когато се явява в Кърджали, може и с ДПС; във Варна с ГЕРБ, но в Монтана с БСП. Твърде принципно. Наистина при това положение СДС е напълно готов за коалиция не само със зелените, розовите и пембените, но даже и с извънземните. И после има хора, които продължават да се чудят защо „автентичната“ десница се радва на такова уважение и на такава подкрепа…

Помня, беше в края на 1989 или в началото на 1990. СДС вече заемаше сградата на Раковска. Тогава тъкмо завършвах университета и имах бял вартбург комби с долни скорости. Няколко вечери подред в него се тъпчехме с жена ми и други приятели (включително в багажника), обикаляхме София с надут клаксон и плющяхме със сини знамена през прозорците. Такива автомобили може би бяха стотици. Побъркахме града. Накрая от СДС се принудиха да изведат свои хора на Раковска пред сградата, да спират колите и да ги молят да се приберат: „Стига толкова! Стига толкова! Мислим, че ни разбраха…“.

Това СДС отдавна го няма. То и тогава сигурно не е било чак такава легенда, каквато ни се е струвало, но съдържаше в себе обещание за бъдеще. Днес няма партия, която да съдържа в себе си обещание за бъдеще. Това е проблемът. Хората от онова СДС вече остаряха. На тяхно място се появиха млади апаратчици. Сред тях има умни и сърцати хора, но повечето са машинки за кариера. Какво обещание за бъдеще да съдържат в себе си те? Старите муцуни си оправиха живота, някои от тях умряха, Бог да ги прости. От старите муцуни в политиката останаха само онези, които не успяха да си оправят живота или да умрат. Че те ако своя живот не успяха да оправят, та нашия ли!

Политиката стана такова мръсно място, че човек се завърта в нея или от мимолетно любопитство, или от трайна безнадеждност. И в двата случая не е полезен нито за себе си, нито за другите. Политиката се превърна от борба в технология. Забелязвате ли, че от много години всички мераклии за властта изповядват, че трябва да се прави едно и също и единствената разлика е в това, кой ще го прави по-кадърно от другия? Това политически живот ли е?

Случилото се в събота в СДС е просто още една илюстрация на това, в което се е превърнал нашият политически живот. Онова СДС, заради което плющяхме със сини знамена от прозорците на белите си вартбурзи, днес е поредният маргинален клуб на протрити професионални политици, които с калкулатор в ръка пресмятат колко хора могат да подмамят, та да ги вкарат в парламента. Час по-скоро, че вече изнемогват от глад! В България има два вида политици – такива, които си смятат парите, и такива, които си смятат гласовете, които не им достигат да са като първите. Мисля, че това е една твърде печална картина. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Tweet

За изненада на скептиците и познавачите на книжния пазар, според които лятото не е подходящ момент за издаване на нова книга, “Измамата “Сан Стефано” се радва на голямо търсене.

Във връзка с това издателство “Сиела” направи заявка за нов тираж само седмица след като книгата се появи на пазара.

На снимката : Елена Иво Инджева реагира, виждайки “Измамата “Сан Стефано” на витринта на голяма верига книжарници в София.

Share on Facebook

Реакцията на Македония на опитите на Москва ( отново) да се “застъпва” за нея показаха, че поведението на държавите пред лицето на големите побойници, като Русия, не е право пропорционално на техния размер. Защото миниатюрната Македония се изрепчи на Кремъл така, както България нито веднъж не посмя да го направи при всичките руски грубиянщини спрямо българския суверенитет. 

Външният министър на Македония Радмила Шикеринска използва спокоен на вид, но категоричен по своето съдържание език в реакцията си на руската декларация, според която Македония била въвлечена в операцията по присъединяване към НАТО против нейната воля. Напротив, това е волята на нашите граждани, каза тя.

Особено ясен е намекът на Шикеринска, че Македония няма да търпи повече “ ничия намеса” с акцент върху думите “този път”. “Ничия намеса” изключва опекунството на Москва, а “този път” е повече от намек за факта, че Русия от години ( Шикеринска спомена като отправна точка, блокирала възможността за покана през 2008 г.) се месеше в опитите си да предотврати присъединяването на страната към НАТО, включително като подстрекаваше противниците на този процес в Гърция да поддържат огъня на гръцкото вето. Видя се и от обявеното преди два дни прогонване на руски шпиони с дипломатически паспорти от Гърция, обвинени от Атина в опити да влияят върху решението на Гърция за името на Македония.

Апропо, “малка” Гърция също показа, че няма да търпи повече руските хибридни номера с това експулсиране и постигна нещо наистина рядко, за да не кажа уникално: предупреди Москва да не ескалира ситуацията с реципрочни мерки и за изненада на мнозина Кремъл се съобрази с този гръцки ултиматум. Руското външно министерство повика стандартно гръцкия посланик за обяснение, но заяви, че няма ( засега ) да гони гръцки дипломати. https://www.kommersant.ru/doc/3684137

Значи можело “малките” да се озъбят на голямата Русия! Видя се, че е просто въпрос на политическа воля при това от страна на две правителства, които с левия си профил би трябвало да са русофилски според отколешната традиция на Балканите, създавана грижливо от самата Русия.

А къде се намира по този показател България на “десния” Бойко Борисов? Как къде: отново на последно място в Европа ( където дори държавици, като Молдова и Албания не се церемонят с Москва при своята самозащита), не само в ЕС. Путин му свирна да идва на отчет в края на май и му изпрати послание седмица по-рано по конкурента му в борбата за руските “симпатии” Румен Радев, че до края на юни София трябва да даде отговор какво смята да прави с АЕЦ “Белене”. Борисов дотича в Москва за почуда на самите руски медии, които се питаха що за аномалия е в рамките на седмица да се извървят там президентът и премиерът на една и съща държава отделно един от друг. Добави още извинения, към онези, които вече поднесе Радев и след няколко седмици спази ултиматума като задейства процедурата по реанимирането на уж  закопания лично от него руски атомен “гьол”. Типично за един “гьолсурат”!

В този контекст и в рамките на сравнението с другите ни “малки” съседи, поведението на България все повече прилича на онова от времето на НРБ, когато всички, включително и най-бедната югославска република Македония, ни се подиграваха като на най-сервилните слуги на Москва. 

Share on Facebook

В Украйна ca санкционирали 173 електронни медии за неизпълнение на задължението им да предоставят информация за структурата на собствеността.

По следите на закона (за радио и телевизия от 1993 г.), въвел това задължение, се открива изменение от 2015 г., което  се отнася до следното:

Структурата на собствеността на доставчика се признава за прозрачна, ако информацията, която  се оповестява публично на   официалния му уебсайт и предоставя на медийния регулатор, позволява да се определят всички лица, които имат пряко и / или непряко съществено участие в юридическото лице, или възможност за значително или решаващо влияние върху управлението и / или дейността на юридическо лице, включително отношения на контрол   по веригата на собствеността на корпоративни права, по отношение на това юридическо лице, както и да определи крайния собственик.

Информация за структурата на собствеността  се публикува на официалния уебсайт  на доставчика в съответствие с изискванията на този закон.

Информацията задължително се актуализира ежегодно до 31 март   и се предоставя на регулатора  по начин и във форма,  установени от регулатора. Непредоставянето, неспазването на срока  или предоставянето на невярна информация води до санкции  в съответствие с този закон.

Ако в информацията за структурата на собствеността, предоставена на Националния съвет, се установи техническа грешка, доставчикът е длъжен да я отстрани в двуседмичен срок.

Съществено участие  е  прякото и / или непрякото притежаване, самостоятелно или съвместно с други лица, на  10 и повече на сто от акциите с право на глас или възможността – независимо от формалната  собственост   – за значително въздействие върху управлението, по силата на сделка или на друго основание.

{Изменителен закон № 674-VІІ от 03.09.2015 г.}

В Украйна имат проблеми с прилагането – за 2017 г. изискването са изпълнили 862 медии, 200 не са спазили срока, а  482 са санкционирани.

Според медиите санкциите са смешни по размер.

Регулаторът е поискал законът да бъде изменен, вкл. само на това основание да могат да се отнемат лицензии и заличават регистрации.

Известни и на нас проблеми са проверката на достоверността на данните, както и липса на данни за офшорни компании – както тук например се появяват едни 15 на сто в Кипър.

Ако проследим какви трудности среща прилагането, виждаме и  български връзки, например тази.

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – Диана Копринкова и Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Диана/ Европейската обиколка на китайския премиер Ли Къцян започна в София с участие в среща 16+1 – Китай + страните от бившата Източна Европа. Възможностите за развитие на бизнеса между тези страни са наистина големи, но дали не са още по-големи подводните камъни пред тях – слушаме коментара на Пламен Асенов.

Държавни глави и бизнесмени от 16 източно-европейски страни се срещнаха в София с китайския премиер и китайския бизнес, за да обсъдят възможностите за развитие.

Форматът на срещата изглежда странен, неслучайно някои европейски държави имат притеснения и виждат в него проява на сепаратизъм. Затова във всичките си изказвания премиерът Бойко Борисов специално подчертаваше, че такова нещо няма и източно европейците просто търсят своето незаето място под китайското слънце.

Това е до голяма степен разбираемо. Взети отделно, пазарите на страните от региона са малки, а икономиките им – слаби, за да предизвикват сериозен интерес у китайските инвеститори. В България тази тенденция се вижда много ясно. За десетилетието между 2006 и 2016 година Китай е инвестирал тук…..133 млн. евро. Това е нищо на фона на мащабните проекти, с които китайците работят. Нищо е на фона например на онези сделки за 20 млрд. долара, които Ли подписа в Германия веднага след срещата в София, когато продължи европейската си обиколка.

Така или иначе, Китай има интерес да поддържа добри контакти с държавите от Източна Европа – ако не толкова заради бизнеса, то заради политическия потенциал. От китайска гледна точка, те са предмостие за по-сериозно стъпване в Европа, съюзник, който може да помогне за преодоляване на част от правилата на ЕС.

Тези правила не са ограничения, те съществуват, за да подпомагат свободната търговия – но китайският бизнес ги намира досадни и ограничителни, доколкото сам не е особен любител на идеята търговията да е твърде свободна за всички останали.

Затова една от постигнатите на срещата в София договорености, която има шанс да се реализира, е създаването на глобален център, през който да минават информацията и контактите между европейските страни и китайския бизнес. Премиерът Ли каза, че ако България осигури условията, Китай ще финансира и издържа центъра изцяло.

Не звучи зле. Наличието в София на китайски център, който постоянно поддържа живи европейски бизнес интереси и контакти, би означавало, че България, която продължава да си е периферна европейска държава, буквално от въздуха ще получи възможност да засили влиянието си и да се превърне в доста по-солиден регионален играч. Нищо чудно това дори да се отрази положително и за намаляване на руския икономически и политически натиск в страната, доколкото китайците не обичат друг да доминира там, където те се опитват да стъпят по-здраво.

Но дали наистина ще стане така – ще видим, често подобни идеи се подхвърлят в името на добрата атмосфера на посещението, а после се отлагат или напълно се забравят.

Друга основна посока на китайския интерес в България, която бе ясно декларирана, е сътрудничество в сферата на ядрената енергетика, основно – реализацията на проекта АЕЦ „Белене”.

Това не е новина, китайският интерес към Белене тук се обсъжда от известно време. Засега и двете страни декларират, че този проект може и трябва да се реализира само на пазарен принцип. Има обаче въпрос какво разбира България и какво разбира Китай под „пазарен принцип”, дали представите им са едни и същи. Още повече се задълбочават нещата, ако се сетим да попитаме и какво разбира ЕС по „пазарен принцип”.

Ето какво казва експертът по международни отношения Явор Райчев по този повод: „Когато става дума за мащабни стратегически проекти, Китай има два основни метода на инвестиции – единият е финансиране чрез заеми, другият е строителство. И тъй като двата обикновено се съчетават, нещата изглеждат по следния начин – съответната държава взима заем от китайски фондове и банки, за да строи грандиозни проекти и плаща на китайски компании да ги реализират. Крайният резултат е, че след това тази държава остава с грандиозен проект, който да стопанисва, плюс че трябва да изплаща заеми към Китай”.

Подобна схема едва ли ще се хареса не само в Брюксел, а дори и на сега управляващите в София. Те вероятно могат да се разберат с китайците за подходящите комисиони, но знаят, че няма да могат да си ги получат, защото ще бъдат изритани от власт, ако не спазят твърдите си обещания – проектът Белене да се строи, само ако инвеститорът поеме изцяло финансирането, строителството и управлението след това, нещо доста безсмислено по икономическа логика, но това е друга тема…..

От китайска гледна точка надали нещата ще могат да станат точно така. И тук е скрита друга заплаха. Като отзвук от посещението на премиера Ли, онзи ден китайският посланик Джан Хайджоу заяви в София: „Проектът Белене трябва да се реализира на пазарен принцип. По него може да има двустранно и тристранно сътрудничество, може и многостранно”. Преведено от китайски, идеята за тристранно сътрудничество означава – ние ще приберем основните финансови печалби, руснаците ще си вземат техния дял и ще запазят и разширят влиянието в българската енергетика, а българите ще пищят и ще вадят горещите кестени, които централата щедро ще сипе в краката им”.

На този фон още по-нереалистични изглеждат всички други българо-китайски проекти, които като мираж се привиждат на управляващите в България, а оттам и на българските медии. Струва ми се, че дори когато става дума за Китай, нещата не бива да се раздуват чак до такива вселенски мащаби, както в случая. Желанието ни да градим пристанища, тунели под планините и магистрали с китайски пари, дадени едва ли не безвъзмездно, да продадем всичкия си тютюн, всичкото си розово масло и всичкото си вино на Китай, е похвално от патриотична гледна точка, но не особено реалистично. Особено ако чакаме нещата да станат извън конкуренцията, само защото китайският премиер има власт и ще нареди на китайския бизнес. Жалко, но със сигурност няма да се реализира и екзотичната идея на бившия външен министър Соломон Паси, според когото с китайски пари може на бърза ръка да се построи транс-континентална жп линия Лондон, София, Пекин, по която влакове да хвърчат с 1 200 километра в час.

С други думи, ако от всички планове, които се появиха покрай височайшето китайско посещение у нас, се реализира поне един, който е наистина от полза за България, ще бъде прекрасно. А многото нереализирани могат да ни послужат само за урок, че в междудържавните отношения разумът е далеч по-оптимален инструмент от емоциите.

Забележка:  

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com