Привличането мужду премиера и този ЧЕП се доказва елементарно от факта, че той е единствения постоянен Член на Европейския Парламент от групировката ГЕРБ, вече дванадесета година. Но докато се сещате кой е той ще ви припомня, че аз и още...

Продължаваме пътуването из Иран с мотора на Борислав – в първата част прекосихме Турция, преминахме от граничния Базарган до средата на пустинята Дащ е Кявир, продължихме през пустинята кък лагера Чак-Чак, после през Язд стигнахме до следващия пустенен лагер – Шехдад. Днес от лагера Шехдад ще рзгледаме пустинята Лут и ще стигнем до остров Кешм в Ормузкия пролив.

Приятно четене:

От Shahdad Desert Camp до о.Кешм

(пустинята Дащ е Лут, Иран)

част пета на

Из Иран

05 – 19.05.2017

Shahdad Desert Camp – о. Кешм

740 km

Петък.

Shahdad Desert Camp – о. Кешм,

Песен – Ирфан? – после още една песен, може би около срещата с хората. Нещо като за шофиране.

В буквален превод от фарси – Пустинята на празнотата. Тя е 25-та по големина в света.

Около 4 ч. българско време се събудих. Ето как изглеждаше просторният дневен тракт на леговището ми:

Кога друг път щях да имам дънер от палма за нощно шкафче, а?

За мое най-голямо учудване снощните навлеци вече бяха потеглили без да оставят и следа подире си.

След като се разсъних, отидох отново при момчетата на портала. Попитах ги дали няма да се съберем група и да влезем в пустинята, а те ми обясниха, че няма да има група, след което ми предложиха далеч по-нормална цена за разходката. Върнах се обратно при мотора, опаковах си всичкия багаж и паркирах на входа, при тях. Тогава разбрах, че всъщност разходката щеше да е само за мен и момчето вече ме чакаше, за да тръгнем. Ако знаех това, нямаше въобще да губя време, а щях да съм заел нисък старт още отпреди изгрева, за да му се насладя там, когато не само ще е по-хладно, а и Пустинята би била далеч по-фотогенична. В крайна сметка се качих в колата, изпълнен до козирката с оптимизъм, и потеглихме с бясна скорост.

След като излязохме от двора на лагера, продължихме на юг. Човекът караше смело напред, гледайки само наляво, докато не усети, че е пропуснал мястото, което търсеше. Направихме обратен завой и тръгнахме обратно. Щом видя целта си, зави рязко надясно, за да се насочи по траекторията, която диреше, засили още малко автомобила и започнахме да се изкачваме леко по един склон. След още няколко минути паркирахме и тръгнахме пеша.

И тъй като досега неволно пропусках да Ви я представя – това е Тя:

Пустинята Лут. Или Dasht-e Loot.

Дащ е Лут : В буквален превод от фарси – Пустинята на празнотата. Тя е 25-та по големина в света.

И е едно от най-сухите и горещи места на света. Температурата на пясъка тук понякога достига 70°C. Това, честно казано, дори ми е трудно да си го представя.

Когато спирахме за секунда, просто за да погледам или да направя снимка, момчето също спираше от учтивост. В тези мигове всичко затихваше до неузнаваемост. Знам, че ще го кажа вече за стотен път, но тук наистина е тихо. Навярно сте чували за онази стая, най-тихото място на света. Е, не знам кому е нужна. На мен дори ми е трудно да си представя място, по-тихо от това.

Докато се разхождахме тук, видяхме следи от четириног бозайник по пясъка. Попитах го от какво са, а той ми каза:

– Шаб. Руба…– и ми показа с ръка, че е много ниско и безобидно.

Да, продължих и аз със знаци, вчера го видях в лагера и беше с големи уши. Малко се учуди, че съм го видял, но защо бих го лъгал? Според google, това беше Rüppell’s fox. (Лисица на Рюпел – Vulpes rueppellii) Нещо като пустинна лисица, но малко по-друг вид.

Малко след това започнахме да се връщаме към автомобила.

В един момент, както крачехме един до друг, гидът ми скокна енергично напред, седна на пясъка и започна да прави това:

Явно бе отработен номер за пред туристите, защото сам настоя да го снимам, докато го правеше

Веднъж в седмицата „Аз чета“ ви представя новите книги на пазара, подбрани от самите издателства. Следете нашия специален формат, но продължавайте да четете и ревютата, които правим всеки ден. Защото искаме да обичате книгите още повече!  „Горчиво небе“ от Нора Робъртс Издава: „Хермес“ Дата на публикуване: 7 август 2018 г. Превод: Диана Янакиева Кутева Стилов...

Има хора, които те карат да се усмихващ още с появяването си. Оказва се обаче, че Георги Мамалев успява да го прави и когато пише. А може би дори превежда? Разберете как в откъса от биографичната му книга „Усмихни се, човече“ (изд. Книгомания). Една година с приятели отидохме на море на нашата Ривиера. В хотела беше...

Че кризата в отношенията между Анита и Москва се задълбочава, както се вижда от отзоваването на гръцкия посланик от руската столица, е видно и без задълбочен анализ. Има обаче една подробност от лаконичното съобщение на гръцките власти за скоропостижното прекратяване мандата Андреас Фриганас, посланик на Гърция в Русия едва от две години, която е повод за размисъл в София. “ Господин Фриганас е отзован в Гърция. Той приключи мисията си в Москва и ще бъде заменен от нов посланик”.

За разлика от Атина, София очевидно смята русофилството на своите дипломати в Москва за предимство, а не за недостатък. 

Както се вижда, не става дума за намаляване нивото на дипломатическото представителство, а за кризисна реакция чрез замяна на един дипломат с друг. Каква ли може да е причината, освен оценка за работата на отзования господин Фриганас, която вероятно не е в крак с твърдата позиция на Атина срещу руската шпионска намеса във вътрешните работи на страната с цел да повлияе на външната й политика? Казано опростено, досегашният гръцки посланик вероятно е  несъгласен с изострянето на гръцко-руските отношения или дори е бил твърде пристрастен към руската гледна точка. 

Ако в тази маневра все пак догадките са повече от фактите, макар и “намекът” да е прозрачен по адрес на оттегления гръцки дипломат и на факта, че Атина няма да толерира отклонение от правителствената й политика в спора с Кремъл, то в предварителното изявление на гръцкото външно министерство няма и помен от “дипломация” в смисъла, който влагаме в термина “дипломатичност”. Заявява се в прав текст, че обявената като реципрочна мярка с прогонването на двама души от персонала на посолството на Гърция в Москва не е огледална мярка, а  решение, окачествено от гръцкото външно министерство като “своеволно и реакционно и не се базира на никакви доказателства”.

Още когато гръцките власти експулсираха миналия месец двама руски шпиони под дипломатическо прикритие и забраниха на други двама да се завърнат в Гърция, в изявлението им по този повод се предупреждаваше, че в посолството на страната в Москва не работят дипломати с “двойно предназначение” и поради това Кремъл не бива да отговаря със същото. 

Гръцките власти съобщиха необичайно подборно за подобни случаи с какво са се занимавали прогонените руснаци: с опити да повлияят чрез подкупи на гръцката политика около промяната на името на Македония и на гръцката патриаршия в нейната политика ( най-вероятно във връзка с готовността й да признае автокефалността на Украинската православна цъква, смятана за “анатема” от Московската патриаршия и нейните началници в Кремъл). 

По този начин гърците негласно предизвикаха московците да извадят на показ нещо сравнимо като аргумент за прогонването на гръцки дипломати. Но както се вижда, нищо подобно не се случва  и това явно разяри още повече гръцкото правителство. Неспособността на Москва да постигне истинска реципрочност в обвиненията потвърждава основателността на гръцката теза.

От реплика на опозиционната гръцка партия “Нова демокрация”, която на пръв поглед е критична към изострянето на връзките на страната с Москва, се подразбира, че гръцкото общество е раздразнено и от нещо още по-неприемливо в руското поведение от гръцка гледна точка: дружбата на Путин с Ердоган. ”Нова демокрация “ изрази “голяма загриженост” от факта, че руският премиер Медведев е споменал неприемливо “Турската република Северен Кипър” в неотдавнашно интервю за руския вестник “Комерсант”. 

Колко типично за Кремъл: разиграва “турската карта “ и срещу Гърция, когато иска да й покаже, че Москва е ядосана! 

По същия начин и Путин обяви на 1 декември 2014 г. преименуването на “Южен поток” на “Турски поток” именно по време на посещение в Анкара – с явната цел на “натрие носа” на София, която се видя принудена да спази изискванията на ЕС, а не на Русия за строителството на тази примка за Украйна. С тази разлика, че  София никак не се засегна, а продължи да се умилква на Москва. 

“ … Гърция непрекъснато се стреми към добри отношения и сътрудничество със своите съседи с цел да разреши дългогодишни проблеми като този с името, в полза на себе си, на Балканите, на Европа и на всички народи.

В момента Русия изглежда не е в състояние да разбере принципните позиции на гръцката външна политика. Тя започна да се бие като другар по оръжие с Турция, предоставяйки й редица улеснения в сектора на сигурността и изглежда постоянно се дистанцира от позиции, съответстващи на равнището на приятелство и сътрудничество, което характеризира гръцко-руските отношения през изминалите 190 години. 

Русия изглежда не разбира, че Гърция има свои собствени интереси и критерии в международната политика. В този контекст човек трябва да прочете решението на Русия да изгони персонала на гръцкото посолство в Москва”, се посочва в изявлението”, се казва в официалното гръцко изявление. 

В едно обаче гръцката дипломация греши, отбелязвайки:

“Искаме да напомним на руските ни приятели, че никоя страна в света няма да толерира опити да:

а) подкупи държавни служители,

б) да подкопае външната й политика и

в) да се намесва в нейните вътрешни работи”.

Има такава страна. Тя граничи на Север с Гърция и политиката й към Русия граничи също така с онази, която НРБ водеше спрямо СССР.

Share on Facebook