Малките читатели заслужават най-хубавите книги на пазара! Макар отдавна да не се числим към детската аудитория, понякога и ние самите често се изкушаваме от красивите издания в книжарниците. Споделяме с вас няколко от тях, които спечелиха както нашите сърца, така и тези на малчуганите около нас. Заслужава си да ги потърсите на щандовете на Софийския международен...

Advertorial Обичате ли необикновени детски книги с луксозно оформление и прелестни илюстрации? Ние също! Ето защо никога не пропускаме да посетим издателство „Рибка“ на Зимния панаир в НДК. Заповядайте и вие на техния щанд №418 на четвъртия етаж. Няма как да го сбъркате, защото обликът му е също толкова уникален, колкото и този на книгите,...

Вече отделихме подобаващо внимание на тийнейджърските книги през тематичната седмица, която проведохме през октомври. Въпреки това е невъзможно да ги пропуснем в препоръките си за Софийския международен панаир на книгата 2018. Представяме ви някои от любимите ни YA заглавия от последните месеци, които можете да откриете на щандовете в НДК :)   Вероника Вълева препоръчва: „Лешниковата...

Advertorial Издателство „Ибис“ ви очаква на щанд 301 в НДК, на 46. Софийски международен панаир на книгата. По време на Панаира можете да закупите всички книги на издателството с 20% отстъпка. Ето какво препоръчват да не пропускате от „Ибис“. „Един ден през декември“ от Джоузи Силвър е перфектния избор за празниците. Романът проследява една любов, която...

Тръпка, мистерия, напрежение, страх и неминуемо удовлетворение след разплитане на загадката – ето какво ни донесоха любимите ни трилъри от последните месеци. Съветваме ви да ги потърсите сред щандовете на Софийския международен панаир на книгата 2018, ако и вие обичате литературните игри на нерви.   Ася Ангелова препоръчва: „Глад“ (изд. „Orange Books“) от Алма Катсу – нареди се сред най-добрите...

Advertorial Правите ли си списък с желани книги, когато тръгнете към Панаира на книгата, или по-скоро предпочитате да си изберете на място? Ние от издателство „Обсидиан“ сме се подготвили за всички читатели и имаме всякакви списъци: с най-популярни заглавия, с не толкова популярни, но не по-малко интересни, с позабравени съкровища, с находки за любителите на...

Нали сред вас няма някой, който да не знае какво е „дисоциативно разстройство на идентичността“? Това е, по народному казано, раздвоение на личността. Та, гледам комуникацията между Бойко Борисов и Сергей Станишев и се питам: само обикновената личност ли подлежи на раздвоение? Не подлежи ли на раздвоение и политическата личност, която всеки е скътал дълбоко в сърцето?

Ето че за трети път избраха Станишев за председател на евросоциалистите. Браво! Дето се вика, ние имаме дълбоки традиции в тая работа – Георги Димѝтров и Васил Коларов бяха генерални секретари на Коминтерна, бе хей!

Изглежда и Бойко Борисов реши да избере националната гордост пред партийните ежби и идеологическите противопоставяния. Той прати писмо на Сергей Дмитриевич, в което написа: „Радостен съм, че българин е председател на второто най-голяма политическо семейство в Европа. Продължавайте да давате поводи за гордост на България“ (не знам, ако не го беше написал, а го беше изрекъл на глас, дали нямаше да има едно закачливо натъртване на думата „второто“, но да не залитаме към стилистични хипотези). Така Борисов даде предимство на националното пред партийното чувство.

Кое чувство избра Станишев? Изглежда у него като човек, отказал се от родното си гражданство още през 1996, патриотичното стои на по-заден план и затова той прехвърли тежестта върху политико-идеологическото: „…националистите навсякъде са удобни коалиционни партньори за десните правителства, като в Австрия и България, защото ЕНП всъщност прегърна популистката реторика и методи… Отговорността ни е да спасим Европа от ЕНП!“. И после говорѝ дежурните приказки за бедните и богатите, за работниците, справедливостта и класовата солидарност, за това как държавите трябва да увеличат заплатите и да намалят данъците (тоест да увеличат разходите като намалят приходите), което изобщо, ама изобщо не е популизъм и популисти са другите, а не социалистите. Както и да е. Говорим за друго.

Говорим за това как да степенуваме по важност чувствата си, когато те изпаднат в явно противоречие със себе си; как да степенуваме по важност, когато настъпи такова раздвоение в нашите личности, че едно тяхно измерение се противопостави на друго и се окаже дори противоположно на него в положение на неразрешим конфликт, тоест, когато изпаднем в дисоциативно разстройство на политическата си идентичност, при което нашият вътрешен патриот желае обратното на социалиста или какъвто там се чувства съответното ни АЗ.

Как да излезем от ситуацията, в която сочим като напаст за Европа някого, който радушно ни поздравява за успехите ни, само защото сме сънародници? Кое е водещото, кое е определящото? Кой е „брат“ на българския работник – българският адвокат или виетнамският работник? Кое е по-органично: „расата“ или „класата“, традиционната култура или абстрактното родство с човек на другия край на света, единствено поради сходството в отношенията към собствеността върху средствата за производство? Помня, по времето на соца имаше хора, които толкова мразеха тоталитарната си държава, че когато националният футболен отбор излезеше на международен мач, те викаха за противника, особено пък ако той се окажеше някоя капиталистическа страна с конвертируема валута и преливащи от изобилие магазини. И никой не можеше да им се сърди, защото пропагандата от деца ги възпитаваше в дух на пролетарски интернационализъм (за по-младите: това е нещо като глобализъм и мултикултурализъм, обаче от комунистическа гледна точка), патриотизмът беше приемлив само под формата на любов към социалистическата родина, а всяко друго измерение на любовта към родината беше заклеймявано като шовинизъм, тоест като вид фашизъм. Много патриоти биват наричани фашисти и днес, тъй че „нищо ново под слънцето“ (Еклисиаст 1:9).

Тъй че нито поведението на Бойко Борисов, нито поведението на Сергей Станишев е случайно. В тях има много история, психология, идеология и политика. И двете гледни точки са адекватни, и двата подхода могат да бъдат оправдани. Борисов избра да се държи като консерватор (защото ако кажем „като националист“, ще изкривим картината), за когото народът притежава душа точно както и отделният човек, а Станишев избра поведението на неподправен социалист-интернационалист, за когото класовата борба е по-важна от всичко, защото е продължение на еволюцията (с други средства), диалектика и тържество на историческия материализъм. И без да има категорично определение кой от двамата е прав и кой крив, всички видяха болезненото разминаване. Иначе, когато се сблъскат на едно и също поле, двамата са много добри и зрелището си заслужава.

Как ние, като прости граждани, да степенуваме приоритетите? Кое е по-важно: личността или колектива, обществото или корпорацията, държавата или градът, клубът по интереси или роднините, приятелите или колегите? Има общества, особено в Далечния Изток, където колективът е по-важен от личността, личността се разтваря в колектива и чувството за дълг става по-силно от инстинкта за самосъхранение. Има и общества, доста по-близо до нас, в които личността и то онази личност, доведена от култа към индивидуализма до пълна алиенация, е по-важна от всичко. Как да подредим ценностите?

Не мога да отговоря. Ако някой знае – нека каже. Вероятно всяка ситуация е за себе си. Но конкретно Станишев сигурно бих го поздравил. Той е част от общност, от някакъв отбор, наречен в случая народ, към който светът ме причислява и мен, същият свят, оказал на Станишев нещо, което по всеобщо мнение е чест, тоест похвалил е моя отбор в лицето на един от неговите представители. Нещо повече, сигурен съм, че ако Борисов стане председател на ЕНП, Станишев също ще го похвали, също ще го поздрави поне от възпитание и ще премълчи мнението си, че Европа трябва да бъде спасена от ЕНП. От друга страна обаче, ако било Борисов, било Станишев стане кмет на Картаген, аз пак ще кажа, че Картаген трябва да бъде разрушен.

За Webcafe.

Tweet

В памет на Людмила Алексеева

Българската русофилщина, представяна днес от телевизионния екран от вечно намусения експерт ( по русофилско мърморене и заклинания) Боян Чуков,, не се сдържа да си покаже рогата чрез интригантско греене на ръчичките си върху пожара в чуждия дом. Уж не искал да каже, че френското правителство е организирало атентата в Страсбург вчера, довел до много убити и ранени (  съотношението на загиналите спрямо ранените се мени към времето на писането на този текст). А в същото време Чуков подхвърля точно това внушение: “някой” има интерес на първите страници на пресата да бъде атентатът в Старсбург, а не проблемът с “жълтите жилетки”.

Интересно, кой ли би могъл да има интерес да измести общественото внимание от затрудненията на омразната на Чуков и компания френска либерална власт? Ако не е самото правителство на Макрон, то остава да приемем друг абсурд – че радикалните ислямисти и свързаните с тях терористи искат да помогнат на същия този Макрон да бъде отслабено впечатлението от погромите в Париж с надежда, те да затихнат.

Нашите русофили са радостно превъзбудени от затруднението на френски либерали, но не смеят да си го признаят открито докато от Москва не дадат сигнал. 

Междувременно такъв сигнал вече е подаден.

Не друг, а гуруто на съвременната руска шовинистична реакция Александър Дугин се обади в публичното пространство, припознавайки “жълтите жилетки” като явление, полезно за Русия. Те били, според него, аналог на “Новорусия”, т.е. те се родеят с руснаците, чиято агресия се опитва да разпокъса Украйна. 

Дугин, който се е самоназначил за говорител на руския народ отдавна и се изживява като духовен покровител на русофилщината по света, този пъти се изказва в профила  си във Фейсбук от името на френския, че и на всички народи, които щели да въстанат срещу “либералните свине”.

След този шедьовър на руското мракобесие от страна на близкия до Кремъл идеолог на “руския свят” можем да очакваме и подопечните на Москва нашенски русофили да свалят маските, които и без това не могат да прикрият злорадството им по повод събитията във Франция. Следващият етап от тяхната публична дейност явно ще бъде да припознаят универсалния съвременен враг в лицето на Макрон като “чисто глобалистко, универсално зло”, както учи техния духовен вожд Дугин.

А какво д(р)уго могат да искат в България, освен да се борят интернационално срещу врага? В България либералната политика отдавна е стъпкана от слона ГЕРБ. На кого да се ежат тук? Защо нашите дугинисти да стъпват внимателно в този разгромен “стъкларски магазин”, в който не остана здрава либерална чиния? 

Няма да е чудно да последват последващи призиви за вариант на “кристална нощ” срещу остатъците от “либерални свине” и у нас. Желаещи да чупят либерални витрини и глави тук се наплодиха около трапезата на властта и рубладжийството повече от достатъчно. Само трябва някой да ги поведе – роля, за която се борят като псета за кокал практически всички “рейтингови” политици на власт и в опозиция.

Сега Дугин им сочи пътя на полезния за Русия световен пожар, подобно на прероден Ленин и Троцки, призовали преди 100 години към “световна революция”. Казва им в прав текст: който е против либерализма, той е съюзник на “руския свят”. 

Днес този кремълски съюзник чупи витрини в Париж, утре другаде, а при добра мобилизация на съответно пожълтяване тази радост за русофилите може да се уреди и в София.  https://www.faktor.bg/bg/articles/novini/svyat/a-dugin-zhaltite-zhiletki-sa-vragove-na-liberalizma-a-znachi-priyateli-na-rusiya

Share on Facebook

Споделяме с вас културната програма на втория ден от 46. Софийски международен панаир на книгата и 6. Софийски международен литературен фестивал в НДК. Очакват ви много срещи с автори, любопитни дискусии и ексклузивни представяния, за които ще ви съобщаваме всеки ден до края на седмицата в рубриката ни „Днес на панаира“. 11:00 ч. ЩАНД 406 *Работилничка...

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/de-profundis-vnimanie-polititsi-ni-probutvat-iztrivalki-po-naem

Много чудати работи съм виждал на този свят, граждани, но онзи ден направо ме срути идеята за бизнес, наречен „Изтривалки под наем”.

Часове наред се мъчих да прозра за какви изтривалки става дума – за баня, за крака, за мръсни съвести и души? И също – какъв висш човешки гений е способен да измисли тази услуга, да я организира и развие. А още повече недоумявах какви са клиентите на този бизнес.

Някой, който се събужда сутрин и си вика – ей, изтривалката ми за сополи нещо се е позацапала, я, чакай да се обадя на „Изтривалки под наем” и да си наема нова. Или изтривалката на входната ми врата е засрана от скитащи кучета…..

Колцина са подобни изтънчени типове, че фирмата да успява да печели от тях и да просперира?
Обаче изобщо не се майтапя, бизнесът „Изтривалки под наем” си съществува, проверих при чичко Гугъл. Даже там се твърди, че е не само изумителна българска, а и нормална световна практика.

Но аз продължавам да не вярвам, че е реален бизнес.

По същия начин не мога да повярвам, че е реален изборът на Сергей Станишев за трети мандат „лидер” на Партията на европейските социалисти.

Да, вярно, като цяло въпросният ПЕС, особено с нахлуването в него на разни уж бивши комунистически партии от Източна Европа, е твърде ниска топка от чисто политическа гледна точка. Обаче да си вземат точно другаря Станишев за лидер, и то трети мандат, е поведение, което вече далеч надхвърля дори онези минимални граници на здрав разум, нужни на една политическа формация, за да оцелява.

Защото е известно, че фигурата на Станишев не е от онези, дето водят човечеството по светлия път към чудесата на разума.

Както знаем, другарят Сергей Станишев е човек, използвал щедро целия си младежки жар и колкото разум е имал в ранните години, да сътвори насред Москва необикновено съдържателна дипломна работа на тема „Ролята на униформата за бойния дух на военнослужещите в Червената армия”.

Това се случва през сакралната 1989 година, когато светът се тресе, пада Берлинската стена, а храбрата Червена армия разпродава униформите си, защото след Афганистан никакъв боен дух повече не ѝ трябва.

Нещо повече обаче. Пет години по-късно, по време на вече развилнелите се в България идеи за демократизация, интеграция в Европа и придобиване на реален национален суверенитет чрез скъсване на московския политически синджир, другарят Станишев продължава да се интересува от процесите в Русия. И го прави на дълбочинно ниво, с дисертация на тема „Система на служебното повишаване на висшите граждански чинове в Русия и нейната еволюция във втората половина на 19 век”.

Не познавам някой друг, който може да се сети за подобна дисертационна тема. И това е сътворено през 1994 – ако щете вярвайте! С този текст човекът става кандидат на науките, макар да съм сигурен, че, дори да ме убиете, няма да мога да ви кажа на кои точно науки може да се стане кандидат с изследване на подобна идиотщина.

Така или иначе, този типичен български биосоцпродукт после дорасна до лидер на нашенските социалисти и, разбираемо, като такъв загуби от ГЕРБ всички възможни избори, към които поведе партията си.

А след това пък, когато се изсули от отговорностите си тук и стана лидер на ПЕС, пак загуби всички възможни избори, този път на европейско ниво. И въпреки това европейските социалисти си го избират за трети мандат.

Халал да им е! Тия са непоправими идиоти, както казваше Швейк.

Вероятно затова и лидерът на българските социалисти, другарката Корнелия Нинова, за която знаем, че е до болка умна и принципна жена, не отиде лично в Лисабон да подкрепи избора на другаря Станишев. С други думи, даде знак: „Социалисти от всички страни – сещайте се!”

Ама те не се сетиха и затова си получиха част от заслуженото веднага.

Имам предвид – веднага чуха новите стари предизборни идеи на новия си стар лидер за „обединение на всички леви партии, за социална Европа, за борба с неравенствата и за устойчива икономическа политика, която да осигури подобаващо заплащане на труда, така че всички хора във всички европейски страни да могат да си позволят достоен живот”.

Просто и ясно – хората се абонират при теб и получават почти нова изтривалка под наем всеки път, щом старата им се зацапа, а ти удряш на старата една сапунена вода, правиш я почти като нова и я отдаваш под наем на следващия балък.
Та и другарят Станишев така – дайте да дадем обединение, дайте да дадем социални придобивки, дайте да дадем по-високи заплати…..

Ама не обяснява как в рамките на европейската свободна пазарна икономика рехавата централна власт в Брюксел може да даде чак толкова високи заплати, колкото на социалистите им се иска.

Друг въпрос е наистина ли им се иска да дават, или реално предпочитат да взимат покрай процеса на даване, който постоянно обещават, когато не са на власт и никога не съумяват да реализират, когато са на власт.

Другият редовен продавач на политически изтривалки в нашенската политика е Румен Радев, президент. Онзи ден той пробута на обществеността няколко пачаври, с които се опита да изтрие разликата между жертва и агресор по повод поредния руски пиратски акт срещу Украйна в Азовско море. „В този конфликт има повече от две страни и трябва да търсим решение на базата на принципи, а не кой е виновен” – каза Радев.

С други думи, въпросът кой е виновен за нарушаване на принципите /например на принципите на международното право/, вече е забранен за мислещите хора в България лично от президента.

Голяма хитрост, няма що. Също като онзи гениален френски измамник, дето продал Айфеловата кула на група инвеститори. После го хванали, лежал в затвора, а когато излязъл, продал я втори път на същите шмульовци.

Но на Радев не му се получава чак толкова добре, де, не успява да ни преметне. Поне не всичките едновременно и за дълго време. Затова опитва и опитва.

„Смятам, че ще надживеем недоверието, натрупано в Русия към България” – твърди той. На к`во отгоре смята така, не казва. Но ние се сещаме – отгоре на неистовото си желание да се докара пред руснаците.

Не се сещаме обаче за друго – защо на нас като народ трябва да ни пука за руското недоверие. Меко казано недоверие, а всъщност омраза, базирана на завист, глупост и имперска алчност, която руснаците изпитват към целия останал свята, не само към България.

Абе, господин български президент, според мен на вас и по служба, и по душа, би трябвало да ви пука само и единствено за това дали България някога ще надживее натрупаното в нея недоверие към Русия, а не за обратното. И дали има смисъл да го надживява или е по-добре да им кажем на руснаците, че докато не си направят нормална демократична държава, най-добре е да ни оставят на мира, дори ако за целта трябва да се задавят със собственото си недоверие.

Но не, не ни оставят на мира. И ние сами не се оставяме, а само гледаме да сътворим още и още неща в руска полза. Не знам защо – за пари ли го правят разни типове тук, за престиж някакъв ли, заради искрена вяра във величието на Русия или пък заради зависимости, не мога да кажа.

Но ето ни го живият пример – Красимир Каракачанов и заканата му да не допусне Македония в НАТО и ЕС, ако…..ами вече никой май не може да разбере ако какво точно.

Какво очаква светиня му военен министър – в днешна Македония някой политик да излезе и да каже: абе, хора, ние сме македонци, обаче говорим български език. И историята ни е българска. Вярата – да не говорим. Тоест, българи сме, обаче сме македонци.

Все едно да заяви – нормални хора сме, обаче сме идиоти.

В политически смисъл това няма как да стане, не само в Македония, но където и да било по света. Една нация, която търси своята идентичност, няма да я намери чрез задълбочаване в шизофренията.

Ето защо договорът ни за приятелство с Македония предвижда създаването на специална смесена комисия, която да се занимава с историческите факти, за да могат политиците да се занимават спокойно с новите реалности, а хората от двете страни да не стават заложници на играта с ниски националистически страсти.
Още по-лошото в последните изяви на Каракачанов обаче е не само това, че манипулира ситуацията и създава излишно напрежение, а че тази манипулация, независимо дали съзнателно или не, е изцяло в интерес на Москва, оттам и на най-големия руски приятел на Балканите – Белград.

Те такава мръсна изтривалка вече не очаквах един човек, който отколе се пише „български националист” и редовно скача срещу деянията на УДБА-та /сръбската Държавна сигурност от времето на Тито/, да се опита да пробута под наем на собственото си българско семейство.
Ама аз явно съм обикновен наивник и в бизнеса с изтривалки под наем наистина всичко е възможно.

Забележка:  

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

 „Гала-Дали“ (изд. „Colibri“, преводач Маня Костова) от Кармен Доминго е разходка от почти 400 страници из животите на някои от най-ексцентричните и интересни творци. Тук обаче на първо място не е толкова геният, колкото неговата муза, без която изкуството му може би нямаше да се сдобие с такава широка популярност. Ако очаквате директно да скочите в историята...

Руските космонавти Олег Кононенко и Сергей Пркопиев завършиха излизаенто в открития космос по руската програма с изоставане от графика над час. При това те изпълниха основната задача - оглед на отверствието в битовия отсек на пилотираният кораб 'Съюз МС-09'.