Поради многократното разминаване и взаимното противопоставяне  ( дори с оръжие през Първата световна война) е трудно да намерим две толкова ( почти) антагонистично различни държави в днешна Европа като България и Великобритания. Несравнима е нашата тежест в международните дела и световната икономика. За съжаление и в други области. Но да не задълбавам по темата за разликите, очевидни за всички. Ще се опитам да кажа по какво си приличаме.

В исторически аспект е по-скоро шега да се сравняваме като жертви на чужди завоевания в древността, но нека направя за начало и такъв опит. Без претенция за съвпадение под индиго на двете национални съдби. 

Британците са били обект на римско завоевание. Територията на днешна България – също. При това се е случило с разлика от някое и друго столетие. Иначе казано, те са били романизирани насила в рамките на няколко века от нашата ера, а малко по-късно наличните племена на Балканите в днешна България периодично попадат под владичеството и влиянието на Западната, а след това и на Източната римска империя.

Когато България се появява като европейска държава на Балканите тепърва й предстои да изпита влиянието и прякото управление на “източните римляни”, докато на британските острови римските легиони по същото време са само спомен, макар и наложил първороден отпечатък на местната култура и традиции.    

В края на 10 век България се оказва нещо, което в учебниците по история се наричаше византийско робство. Губи своята независимост за близо два века след опустошителни два похода на руските варвари на княз Светослав, подкупен от ромеите да нападнат владенията на цар Петър. След успешното руско разоряване от това се възползват “източните римляни”. 

По-малко от век по-късно, през 1066 г., викингите, създали междувременно прототипа на бъдещата Русия с огън и меч, нахлуват в Британия с цел да я подчинят окончателно. Вождът им Харолд Хардрада обаче загива в битка с британците и завоевателите се провалят. За разлика от вожда на техните роднини от Нормандия. Броени седмици по-късно Уилям Завоевателя дебаркира от Нормандия, покорява и завинаги променя Великобритания. 

Ако в тези паралели може да се търси нещо общо, то приликите, колкото и да са условни, свършват дотук. Не само защото Британия поема по пътя на имперския възход, а България запада и бива откъсната от запада, за да възкръсне като преобразена до неузнаваемост бивша европейска величина, доминирана от евразийските империи, които се боричкат помежду си за българската плячка. 

Отличителен белег за разликите между евразийците, към които по неволя клоним днес по наследство и британците, е в една много важна подробност: и преди да сме станали жертва на евразийската експанзия не сме били подвластни на таласокрацията, т.е. на отворената по море към света цивилизация. Не сме морски народ. 

Таласокрацията, с цялата бруталност на европейските колониални завоевания, е мощен, определящ фактор в развитието на човечеството, от който сме останали встрани. Морските държави в Европа, като Великобритания, Франция, Испания, Португалия и още няколко техни конкуренти, са откриватели, а не само завоеватели. И преди, и сега. Нашата съдба е била да се затворим у дома и да оцеляваме. Което е формирало някои от най-тъжните за регистриране черти от националния ни характер.

Османската и Руската империя, които маршируват с огън, ятаган и наган из земите, наречени и днес България, не са таласокрации. Те за сухоземни, сухопътни, интровертни хищници, които не страдат от нагона на морските цивилизации да опознават света, да общуват с него и да възприемат позитивите на своите открития.

Казано в скоби:

Ако някой е решил, че ще си правя игра на думи с романизацията и ромите, нека да се успокои. Дори да завъртя аналогията така, че да се окажем близки с романизираните в тяхното древно минало британци, съм наясно за разликите между романизацията и ромизацията, с която се борят тук нашенските сухоземни комплексари. Нямам нужда от изкуствено помпане на самочувствието и в сравняването с величини, като британската. 

В рамките на неочаквания финал на този текст предлагам друг паралел от най-актуален вид. При това в контекста на изстрела, който британците произведоха в собствения си крак чрез Брекзит. Не че злорадствам, приравнявайки ги към нас, изостаналите…

Злополучната операция по възстановяване на британското минало под формата носталгичното завръщане към него, наречена каламбурно от самите британци Брекзит, имаме своя съвременен български аналог. Той се състоя у нас през лятото на 1990 г., когато носталгиците спечелиха смайваща победа над българите, желаещи да бъдем част от Европа. 

Изборите в България, на които реваншистите откроиха страната ни като единствената бивша съветска колония в Европа, в която чрез избори беше спечелена властта от консерваторите ( така в западните медии наричаха тъгуващите по комунизма соцпобедители на онези избори ), силно напомня на опита за самоубийство на Великобритания в наши дни. Тя също извърши ритуално жертвоприношение на олтара на демокрацията чрез най-пряката му форма на волеизявление, каквато е референдума.  

Референдум-дум-дум…

Добрите инструменти могат да служат и за (само)убийство. Точно като и ножът, с който иначе най-миролюбиво си режем хляба. 

Едно към едно: у нас през 1990 г. за ретоградната кауза в името на реанимирането на комунизма със средствата  на демокрацията гласуваха хиляди български граждани. Техният вот отговаря напълно на профила на онези, които подкрепиха референдума за Брекзита във Великобритания. Това бяха по – възрастните, живеещите извън големите градски центрове и  по-слабо образованите хора. И в двата случая. 

Не съм сигурен за приликата между британците и българите ( в това отношение ), но едно от нещата, по които хората по света си приличат, е тяхната склонност понякога да си причиняват наранявания от глупост, смятайки че връщането назад е двигател на прогреса. 

Share on Facebook

Watch video: how to make:  see more:

Световноизвестната актриса Натали Портман обяви в профила си в Instagram, че основава литературен клуб в чест на наскоро починалия Амос Оз. Портман споделя, че началото на новата година е било особено тежко за нея заради загубата на големия израелски писател, когото много обича. Ето защо първото издание на новосформирания литературен клуб ще бъде посветено на последния...

За трета поредна година у нас ще се проведе „Нощта на четенето“, която цели да насърчи любовта към книгите, най-вече сред младите хора, научаваме от Actualno.com. Тазгодишното издание на европейската инициатива, стартирала през януари 2017 г. по идея на Министерството на културата и комуникациите на Франция, ще се състои на 19 януари 2019 г. Тази събота библиотеки, книжарници, литературни клубове...

Известно правило е, че с фанатик не може да се спори. Поради което и слагам точка на опитите ми да споря фанатиците, че земята се върти наистина.

Ти им казваш, че техният Каракачанов е ловец на гласове сред фанатиците и заедно с това сред обектите на тяхната омраза в гетата, но е също нарушител на конституцията, обявявайки за “прекалено нагъл” един цял етнос, с което разпалва омраза по етнически признак. Гази не просто закона, а конституцията. Те ти отговарят, че земята не се върти. Защото истината е била само в това, че законът трябва да се спазва от ромите, които не си плащат сметките и толкоз. Пък нека вождът на фанатиците да гази основния закон колкото си иска. 

Ти им викаш, че да се призовава към репресии от финансово, багерно и прочее отмъстително естество спрямо същия етнос е не само несправедливо, но и покана за ответни репресии с  брадви, а някой ден и с нещо по-горещо. Те ти отговарят, че това не са репресии, а мярка за неотклонение от правилата на демокрацията, според които обитателите на гетото трябва да си знаят мястото. 

Ти им казваш, че е злобно да отказваш да ги наричаш роми и че нищо не ти струва да опиташ. Те ти се тросват, че винаги си си ги наричали както са си искали и имат правото да продължават да го правят независимо от правото на някой друг да не бъде наричан по обиден начин. Защо да се променяш ( така е, не му отива на един фанатик). 

Ти им посочваш, че другаде борбата с расизма е довела до налагане на правила, според което се носи отговорност за наричането с обидни думи на “противниковата раса”. Те ти препоръчват в отговор на това да си осиновиш черно дете ( както направиха разни западняци с наши ромски деца от домове за вегетиране на отхвърлени малки българчета – ама кой да им каже на злобарите, че “има такъв филм”).

Ти им говориш за толерантност, те ти ти крещят в ухото на личния ти блог , че си “толераст” – многодетен при това. 

Ти им споменаваш нещо за хуманизъм и европейски ценности. Те ти грухтят от копанята да си ги ядеш сам тези бисери, каквито те не кльопат. 

Ти им напомняш за някакви общочовешки правила. Те ти заявяват да се махаш, да отидеш да живееш там, където те се спазват – колкото по-на север, толкова по-хелзинкско.

Ти заявяваш, че да се рита падналия и да се бие по-слабия ( просто защото можеш ) е гадно. Те ти съскат, че битият по рождение трябва да продължава да бъде бит. 

Накрая се отказваш да водиш разговор с глухи, на които и жестомимичният превод им изглежда като покана за бой. 

Ясно е, че да виеш срещу луната няма смисъл. Оставаш си вълк единак, а онези от глутницата тържествуват колко са много и поради това се имат за прави – нали глутницата ловува по-успешно и всеки получава парче месо от жертвите. Пък и да се опитваш насила да повлияеш с добро не е възможно, особено спрямо въоръжени с бухалките на омразата фанатици.

Интересното обаче във тази неравна война е къде са изпокрили онези, които най-много крещят за необходимостта от социална справедливост, та се налага калната война да бъде водена от някакви отделни “либералчета”, на които работата им е да глобализират, соросоидстват  като отварят обществото, но най-вече да подкрепят социалното неравенство ( според хибридните схващания на процъфтяващия ляв неоконсерватизъм с руски корени у нас).

Къде са левите да защитят ромите? Ако не за друго, то поне от едната опозиционност. Нали тъкмо виден отвсякъде представител на властта нападна грозно традиционния електорален резервоар на социалните спекуланти?

За управляващите е ясно. Излиза цял вицепремиер – министър не на друго, а на войната, наричан по форумите “шкембе войвода” и атакува цял един етнос.  От името на властта. Защото съучастниците му във властта мълчат солидарно и одобрително. 

Едва ли “шкембе войвода” би се изцепил толкова храбро без да има малодушното мълчаливо съгласие на храбреците в сянка от правителството и парламента. Пуснали са го да им бъде говорител. Крият се по парламентарните сокаци зад шкембето му.  А той се радва да играе  войвода във връзка с побоя на двама роми над българин във Войводино и качва освен собствения си рейтинг кръвното на шепа “либаралчета”. Останалите са в политическа хибернация. Чакат бурята да попремине в духа на Живковите завети и да подкарат отново при първа възможност електоралното стадо по застланите с кебапчета пътеки към избирателните секции. 

Дотук – нищо ново на източния фронт на обичайните нрави в българското предксулисие. Повтарям: от “десни” няма какво да очакваш, освен  дясна, по-дясна и крайно враждебна дясна реакция срещу един мизерен етнос от бедняци. Защото бедняците по дефиниция са врагове на дясното и пълнят урните на левия политически враг в многобройните му превъплъщения у нас. 

Обаче къде са левите? Те не трябваше ли да се нещо обратно? Не в истанбулско конвенционален смисъл. По истанбулски признак те са конвенционално същите ориенталци като управляващите “десни”. Но пък обикновено се репчат на тепиха на социалната реторика в напъна си да се разграничат от своите подобия във властта.

И малко по-конкретно: къде са им левичарските публицистични остриета да кажат нещо тъпо от рода на това, че приемат рома само с мезета? Или поне да си признаят, че си падат повече по водка “Беленкая” с руски хайвер и филе от белуга. 

Къде е Сашко ( на снимката сред червени фенки), любимецът на Нинова и останалите живковисти в БСП, които толкова му се радваха и аплодираха, когато се намърда в ръководството на партията? http://ivo.bg/2016/06/03/келепировата-победа-на-новото-поколе/

Най-окаяните хорица в държавата, каквито са ромите, нямат обществен защитник когато се наложи да бъдат защитавани колективно. Ухажват ги само на парче по предизборно време. А в промеждутъците ухажорите си траят по точно толкова “десен” начин, колкото и десните имитатори в българската политика.

Някакви хилави организации се опитаха да кажат няколко думи сред тътена от закани с разправа заради инцидента с участието на двама от тях над един от нас, белите. Не че конкретни тъмнокожи индивиди са прави да бият безнаказано бял човек, но последвалата буря от белокожо възмущение, превърната във вълна от закани по расов признак, се натъкна на истинско дебелокожо мълчание от цели партии, от които се очаква да застанат на страната на слабите. Защото се бият в гърдите и още къде ли не, че са техните политически представители.

Ако нейде из Европа управляващи (псевдо) десни бяха вдигнали такава топка на лявата опозиция, тя щеше да ги изяде с парцалите. Нашите обаче използват собствената си парцалива безпринципност, за да си запушват с нея устата. И никак не ги е гнус. Тъкмо напротив, услажда им се това хитруване. Което утре няма да им попречи да гракнат отново и да ни проглушат ушите със своята борба за социална (не)справедливост, върху която лицемерно си строят постоянното присъствие в политиката.

ЗАБЕЛЕЖКА: Ако определен читател се е разпознал по някой от посочените по-горе критерии като фанатик, не моля за извинение. Не съм длъжен да давам трибуна на фанатиците, които могат да си направят собствени форуми за взаимно надъхване, вместо да ме ласкаят ненужно с прекомерното си внимание.

Share on Facebook

След прочита на антологията „Разбойници“ нямах никакво търпение да прочета още един подобен сборник с фентъзи разкази под редакцията на Гарднър Дозоа – автор и редактор на над сто книги, вписан в Залата на славата на науната фантастика, горд притежател на доста награди „Хюго“ и „Локус“ за дейността си. За жалост, загубихме Дозоа през май 2018 г.,...

На 15 януари китайския апарат 'Чанъе-4' е изпратил нови снимки от биологическия контейнер. Според снимките , семената памук са за почнали да поникват. Това означава , че 'Чанъе-4' е реализирал първи в историята биологичен експеримент на повърхноста на Земята.