ГЕРБ търси мнозинство за 10 поправки в конституцията

Мнозинството усилено готви промени в конституцията, които ще се отнасят до избирателния процес и съдебната реформа. Това се разбра от думите на съпредседателя на ПГ на ГЕРБ Искра Фидосова пред БНР. Тя оглавява временната комисия за кодекса. Десетина теми, свързани с избирателния кодекс, налагат промени в конституцията, смята Фидосова. Управляващите настояват да се регламентира изборът на наши представители в Европейския парламент и отзоваването на депутати от българския парламент, обжалването на всички видове избори да стават пред административния съд, а не пред КС, както е сега. По отношение на съдебната реформа ГЕРБ обмисля намаляване на броя на членовете на Висшия съдебен съвет и редуциране на парламентарната квота в него, за да няма политическо вмешателство в работата му. За да станат факт промените, са необходими 180 гласа. Процедурата може да започне и със 160 гласа, но в този случай се удължава минимум с 2 месеца. В началото на мандата ГЕРБ разполагаха със 162 гласа, тъй като бяха подкрепяни от "Атака", "Синята коалиция" и РЗС. По-късно обаче групата на Яне Янев се разпадна и така сигурното конституционно мнозинство бе загубено. Засега ГЕРБ разполага с подкрепата на "Атака" и "Синята коалиция" (общо 152 депутати) и част от независими народни представители. Сините обявиха, че биха подкрепили някои от промените в основния закон. Четин Казак от ДПС обясни, че движението настоява за обсъждане на поправките, но бе категоричен, че за отзоваването на депутати е необходимо Велико народно събрание. Веселин Методиев от ДСБ пък заяви, че сините не биха дали гласа си за такова изменение в конституцията, тъй като изваждането на депутати от парламента се е случвало само в СССР. Отзоваването на народни представители стана тема още при идването на Симеон Сакскобургготски на власт. Тя бе подета и от ГЕРБ още в началото на мандата. Преди няколко месеца шефът на парламента Цецка Цачева обяви, че трябва да има такава възможност. Засега от ГЕРБ усилено обсъждат идеята да бъдат отзовавани общински съветници, което не изисква конституционна промяна. Мнозинството смята, че е необходима промяна в основния закон и заради обжалването на резултатите от всички видове избори. Според управляващите това трябва да става пред административните съдилища. Сега в конституцията е записано, че вотовете за парламент и президент се обжалват пред Конституционния съд (КС). Сред депутатите имаше идея да се отправи питане до КС дали тези промени могат да бъдат направени от Обикновено народно събрание. Шефът на Върховния административен съд Константин Пенчев обаче обясни, че е по-добре съдът да не бъде питан. И напомни, че през 2003 г. един подобен въпрос до КС на практика стопира съдебната реформа. Тогава магистратите постановиха, че само ВНС може да прави сериозни промени в съдебната власт. ---ОБЯСНЕНИЯ--- Идеята на избирателния кодекс е да регламентира в единен законов акт провеждането на всички видове избори в България - за народни представители, за президент и вицепрезидент, за членове на Европейския парламент и местни избори. Искра Фидосова посочи, че според приетата структура са предвидени 25 глави и до момента по около половината от тях вече има готови текстове. Те се обсъждат на заседанието на комисията. Тя допълни, че въпросът дали трябва да бъде ограничен броят на мандатите на кметовете все още е отворен. ---ХРОНИКА--- Досега конституцията бе променяна 4 пъти. На 24.09.2003 г. бяха приети изменения, свързани с мандатността, имунитета и несменяемостта на магистратите. На 18.02.2005 г. бяха одобрени поправки, свързани с еврочленството на България. На 30.03.2006 г. конституцията бе променена за трети път, а поправките бяха свързани с имунитета на депутатите и дейността на съдебната система. Последната поправка на основния закон е от 2.02.2007 г. Основната й цел бе подобряване функционирането на органите на законодателната, изпълнителната, съдебната и местната власт и взаимодействието между властите. [...] » прочети още

Прочети цялата новина

Свързани новини: